1-tartaria-tablets-spozaОт епохата на енеолита / халколита (датирана на около 5000 години пр.н.ера)

Пиктографските знаци и тук са сравнително ясно отчетливи на плочицата (фиг.А), и могат да се представят в компютърно-обработен вариант и схематично по начина показан на съответно на фиг. Б и фиг. В.

 

Забележете, че знаците върху оригинала на плочката са разделени чрез пресечени хоризонтална и вертикална линии на четири квадранта, които за целта на изследването на фиг. Б и фиг. В. са номерирани като се започне от левия горен квадрант в посока от ляво на дясно от 1 до 4. (За отбелязва не е, че на плочката е възможно някои допълнителни знаци да са достигнали до нас изличени, или да не се открояват добре на фотографията или на самата находка, поради което те да не са взети в предвид при този изследователски прочит.)

 

1-tartaria-tablets-spoza



Същите пиктографски знаци биха изглеждали като йероглифния надпис на фиг. Г и Г1, когато се напишат с по-късния и по-стилизиран пиктографски скрипт, който е известен от пирамидните текстове на Древен Египет, тук изразен с компютърния му калиграфски вариант.
Става очевидно, че текстът представен на фиг. Б, фиг. В, фиг. Г и фиг. Г1, е един и същ текст – едно към едно – и двата калиграфски стила (ранно-тракийският и късно-египетският) изразяват един и същ идентичен пиктографски скрипт, достигнал до нас във вида си показан на фиг. А.

 

Изводът е ясен:

 

Писмото използувано върху Амулета от Тартария, намерен в Древна Тракия е идентично както с писмото върху плочките от Градешница и Караново (подробно анализирани в Книга Първа), така и с йероглифното писмо използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет.
   

 

Намерените тракийски плочки в Градешница, Караново и Тартария предхождат по давност подобни намерени в Египет с около две хилядолетия. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет.

 

Тъй като още от самото начало разпознахме върху Амулета от Тартария, йероглифа обозначаващ “Тракия” и “Тракийски”, според подробните изследвания направени в книга Първа от поредицата на “Тракийското Писмо Декодирано”, нека още веднъж повторим това, което знаем за него. Спомнете си, как в Книга Първа, този знак беше идентифициран за първи път върху Плочката на Тцер (Джер) (датирана от около 3000 г. пр. н. ера, намерена в Египет, и съхранявана в Британския Музей, в Лондон), а също и върху Оброчната Плочка от Градешница (датирана около 5000 г. пр. н. ера, намерена в Тракия, и съхранявана във Врачанския Регионален Исторически Музей, в България).

 

В обобщение на това, което вече беше казано тогава, “Тракийският Знак” (обозначаващ “Тцер” и “Тракия”, “Трак”, “Тракийски”) се намира и на други места, и върху множество други обекти в Тракия, като храмовите комплекси при Свещари и Старосел, и върху златни и сребърни съдове от множество тракийски съкровища в България, както и в други надписи от Древен Египет. (За справка – виж стр. 39-41 и 104-107 на първото издание на Тракийското Писмо Декодирано-I, ИТН, София, 2006).

 

Нека отново да припомним някои от вариациите на изписване на йероглифа със значение “Тракия” и/или “Тракийски” при горепосочените находки,

ТАР1

 

 

 

При които всеки един от горните знаци има прибавено пиктографско значение към основната фонетична стойност, което има следните смислови определения, както следва:

 

  • 1. - “четирите подпорни колони (на света)”
  • 2., 3. и 4. – “гръбнакът (на света)”, или “гръбначен стълб”
  • 5. – “Божествени Слова” (“Жезли, скиптри”)
  • 6. – “Земя на Божествените Слова”
  • 7. - “Земя на Мегалитите (мегалитните храмове)”

 

ТАР2

 

фиг. А - Фотография на сакралната плочица
    фиг. Б - Компютърно обработена фотография на плочицата
    фиг. В - Cхема на Тракийската Плочица– Амулет от Тартария – “ранно-тракийски” стил на йероглифния запис
    фиг. Г - Стилизиран Йероглифен Препис на Плочицата – "късно-египетски" стил (необходима е 90° ротация на квадранти #1 и #2 за правилен прочит)
    фиг. Г1 - Стилизиран Йероглифен Препис на Плочицата – “късно-египетски” стил (с 90° ротация на квадранти #1 и #2 за правилен прочит!!!)
    фиг. Д - Превод на целия йероглифeн текст от четирите квадранти на Тракийския Амулет от Тартария

 

Възниква съвсем естествено въпросът: Защо в квадрант #1 и квадрант #2, пиктограмите са ориентирани по такъв необичаен начин, че трябва да бъдат “извъртени” под ъгъл, за да се прочете написаното в тях? Древният автор на надписите върху Тракийския Амулет ли ги е “натъкмил” така с определена цел, или модерният автор на книгата “Тракийското Писмо Декодирано” сега постфактум си ги “натаманява” за да му “излезе преводът”?

 

За да разберем, какво вероятно е имал в предвид древният писар, когато е ориентирал пиктограмите по този не съвсем обичаен начин, е необходимо малко по-специфично познание на йероглифното египетско писмо, което и тук, както при плочките от Градешница и Караново е идентично с ранния му тракийски вариант. Нека, обаче, за целта да разгледаме квадрант #1 и #2 на Тракийския Амулет отново:

 

ТАР3

ТАР5

 

1-tartaria-tablets-spoza

 http://www.institutet-science.com