Baila, baila con migo mi amor! Morena de mi corason, Tu me vuelves loco!

Ole! Ole! Oleeeee!!!! (Танцувай, танцувай с мен, моя любов! Мургава моя любов, ти ме подлудяваш! Оле! Оле! Олеее!!!) Дааааннн! 14 часа! Първата седмица от юни, вторник. Изведнъж кротко заспалият град изритва завивките и се изсипва на улиците! Натъпкал се е в сексапилно воланеста рокля, сомбреро... моля, бебетата също! Боцнал е огромна роза над ухото, поставил е изящно две кастанети на пръстите... две напред, три назад... чупка в кръста... Оле, Оле, ОЛЕЕЕЕ!!! Започва най-големия шумено пъстър и полят обилно, ама много обилно с мансания (ябълково вино) и сангрия (а, не е буквалния превод – кръв, ами е най-испанския коктейл... вино, газирано питие и нарязани портокали, ябълки, киви... изобщо какъвто плод имате). Празник! Сан Бернабе! Светия, патрон и покровител на града Марбея. Много испански! Много андалуски!

 

Гърмят топове, камбаните дрънчат неистово. Фойерверки стряскат небето. Целият град се е изсипал на Ла Аламеда, нещо като централния площад във Варна. Цвърчат меса, наденички или чоризо чакат да надникнат в нечий стомах... Испански ритми и китари отвсякъде и навсякъде! Solo испанска! Никаква чалга и никаква МТV-ска. И както си стоят спокойно андалузките, бъбрейки си... Тряс! Замахват с волани, поставят си един  убийствен поглед и, грациозно извивайки китки, диво се завъртват във фламенкото. После все така ни лук яли, ни го мирисали, си продължават пийването... да се чудиш било ли е или слънцето те е поприпекло. Въздухът вибрира усмихнат под потракването на кастанетите! Най-красивата и луда седмица, пропита със сластните звуци на циганското фламенко е започнала!

 

Ако ви кажа колко време се готвят за веселбата, ще кажете: ''Ей, манго, посмали малко!'' Затова мааалко ще намаля... един месец! Един месец строят щандове, виенски колела, картинги, огромни палатки с маси и щандове за хапване и пийване... Един месец заради тази една седмица... а последствията още не са доразчистени! Гледам ги и им се чудя. Ми ся що си губят времето... ма туй една седмица, че до зори! Ядене, сангрия и фламенко! Нямат ли тез хора някое лозе за копане... туй домати... туй марулки?! Взели, че се разтанцували! Ама на! Така разбират живота хората - да танцуват и пийват до зори! Оле! Оле! Олееее! Baila baila con migo mi amor, Loco de tu amor! (Танцувай, танцувай с мен, моя любов, луд съм за твоята любов!) Една сангриа, por favour!

 

Даааааа... А у нас? Остана ли нещо за празнуване у нас? Нещо Голямо и БЪЛГАРСКО? 1 май? мхмм комунистически бил... 24 май? Мххмм Слава богу, манифестациите си останаха на кино-прегледите... 9 септември? Петрееее бре, спомняш ли си танковете? Някой да се сеща за нещо друго? Нещо, което да ни изкара на улиците без партийния и без ОФ-то... Нещо, което да ни накара да облечем българската носия, да излезем на улиците и ей така да танцуваме, дa попеем... Е, и да се чукнем за наздравица с приятели, съседи или просто така - защото е празник!

 

...Гледам - две ръце, два крака, две уши и едно сърце...(мноооого рядко – две). Взели сме един кол, очертали сме един кръг около племето си и приликата свършва дотук! Уж все хора и все от една и съща планета... Уж телевизията започна да ни скалъпва... имам предвид да ни уеднаквява като по калъп. Европата също уж взела да ни обединява... ама... С едни и същи букви говорим различни езици. Е, и с един и същи труд печелим различно... минусът е за нас, естествено.

 

Дали за затова сме спряли да празнуваме? Може би! Защото как беше? Гладна мечка хоро не играе! Ех, кога ще дойде и до нас да зарежем зарзавата и да се изсипем на улиците, щастливи и забравили за малките заплати! Хайде, сега ви оставям, нещо виенското твърде бързо взе да се върти... май попрекалих със сангрията:):):) Оле! Оле! Олееее!!!!

 

Милена Марева

26 юни 2007
за Народно дело
Копирането на материали и снимките без съгласието на редактора е забранено.
Позоваването е задължително

 

 

 

 

 


Ключови думи