Знаете ли кое ме впечатли най-много, пътешествайки

напред-назад из Испания? Не, не са чистотата, сигурността на закона и големите магистрали със задължителна отбивка за всяко малко селце по пътя си. Даже и величествената древна испанска архитектура не беше, ни това да превърнат безводната Андалусия в райска тропическа градина.

 

 

Най-много се дивях на испанските селца. Тях един турист, ужасно зает да се начерни на плажа, рядко ще има време да види, а да поживее пък съвсем. Сега, когато наричам онези приказно съградени и обгрижени малки населени места селца, изчистете гледката си от порутеното и обезлюдено, с мръсни кокошкарници българско село.

 

 

Пуснете си някое фламенко, сложете на масата вино с нарязани плодове и малко газирана вода – сангрия. Усмихнете се, оставете женорята да поднесат салчичас (салам), чорисо (суха наденица), хамон (шунка от диво черно прасе, голям испански деликатес), хляб с хрускава коричка от месната пастелериас (хлебарница). След като се върнат от фризьор и маникюр, то се знае, из тукашните места жените не ходят по къра да работят. И изобщо не си и помисляйте да заколите някоя домашна животинка за случая. Не дай боже, пред децата.

 


Сещам се за една случка. Имаше на времето едни нашенци, които бяха решили да си заколят прасе по български... сиреч в задния двор на къщата. Комшиите чули квиченето на животното, което с нож в гърлото бягало из двора, и извикали полиция. Та въпросните Алекови герои отнесоха големи глоби и на всичкото отгоре на бърза ръка ги екстрадираха за България.

 

 

Из испанските села поне аз никъде не видях буренясала, изоставена и неизмазана къща. Точно противоположното - там се състезават кой ще си декорира най-красотно къщата и даже си имат републиканско съревнование. Селските улички, там, където е забранено автомобилното движение, са с изрисувани пътеки от цветни мозайки и декоративен паваж.

 

 

Имотите са малко по-евтини от градските и затова много млади хора избират да се преселят из тези места.Всъщност селата в Испания са едно от предпочитаните места от младите, където ще видите много деца, а също и богати чужденци, избрали да построят втори дом или такъв в който да останат завинаги.

 

 

Цената на земята е в пъти повече от българската, като цените за земеделската започват от 20000-30000 евро и могат да достигнат до 100 000 за декар( с уточнението, че става въпрос за неплодородни почви), и то някъде из планините, далеч от населено място.

 

 

Ето ви една обява за земеделска земя в Торокс, в планините - 2,5 декара за 250 000 евро

 

 

http://www.gabinohome.com/en/advert/90335.

 

 

Ако са близо до голф игрище или морския бряг, те, естествено, растат. В Естепона  цената на 70 кв.м е около 150 000 евро

 

 

http://www.gabinohome.com/en/advert/112702

 

 

за разлика от модните места като  Нуева Андалусиа, където нарастват и до половин милион и нагоре евро, а в Пуерто Банус, съвсем наблизо - декар отива към милион и повече. (Това са цени към юли 2011)

 


В Испания се разрешава построяването на къща на земеделска земя, като на 10 декара са позволени 2 процента площ, което е 200 кв.м жилище и даже на няколко етажа - финка на испански.

 

Но внимавайте много, ако решите да купувате и непременно проучете добре местните закони. Най-хубавото е, че техните банки кредитират срещу много изгодна лихва, до 100 процента покупката, срещу ипотека на имота. Затова обичайна гледка е да видите накацали из планинските склонове насред поле с портокалови и маслинени дръвчета селски къщи, но с басейн, цветя, люлки и много по-стилни от Златни пясъци.

 

Не знам как се опазват, но никъде не видях решетки на прозорците и ток по оградите. Токът и водата обаче за финката е на промишлени цени. Земята в Андалусия е суха и безплодна, затова там си отглеждат бадеми и маслини, портокали, мандарини, лимони, а в по-плодородните несолени почви - авокадо и грозде. На север обаче, след Барселона, Астуриас, Галисиа и Баския се отглежда всичко.

 


Звучи необичайно за българското ухо, но всички селца толкова са се разраснали, че си имат фитнес зала, и дори няколко. Също училище, болница, интернет, кафетарии, ресторанти, фризьорски салони, задължително и няколко огромни супермаркета.

 

На пазара, който е един ден в седмицата, ще можете да купувате доволно и обилно на цени, много по-евтини от супермаркетите. Имат си и общ магазин, в който продават само стоката от селските ниви. И всичко това полято обилно с чист въздух, красива гледка (макар в Андалусия да е доста обезлесена), но най-вече с ред, закон и спокойствие.

 


Размечтахте се, нали? И аз така се бях размечтала на времето. Викам си, доста време мина и в България е станало така. Върнаха земята, всеки има малко имотец. Можеш да си отглеждаш каквото ти душа пожелае. Айдеее, обратно в България!

 

Тъй и тъй и мама ми и тате ми имат земи, отивам и заживявам на чист въздух, красота и спокойствие. Да, ама направо не. То красотата останала, чистият въздух и той, и плодородните земи... Ама ни шосета, ни училище, ни болница, ни полиция, ни ниски лихви от банките. Абе то нищо няма, и хора даже няма. Онези едва мъждукащи къщурляци могат да се нарекат обетована земя. Земя без хора. Земя без закони.

 


Народът се наблъскал в няколко града. Всички викат - няма работа. Криза било. Здрави, силни мъже ровят в кофите за боклук. Останалите преживяват на 200-300 лева заплатка.

 

Младите се шляят из кафенетата, кроейки планове как да напуснат родината по-бързо. Всички викат бедни сме. Всички се вайкат - нещастни сме. В това време само на няколко километра една земя, прословута с красотата и плодородието си тъне в забвение и бурени, за 50 стотинки на кв.м, по-евтино от чашка кафе.

 

Какво й трябва ли? Единствено закони. Закони и безлихвено кредитиране за насърчаване на хората, които пожелаят да я обработват и да си построят къща там. Останалото българинът го знае.

marb5
Милена Марева

23/24 юли 2011
за вестник ''Народно дело''