Разкрита е древната тракийска Библия Бесика, която науката считаше за безвъзвратно изгубена вече повече от 1500 години. Това сензационно откритие води до безценни вечни откровения относно писмения и устен древно-тракийски език, които променят научната парадигма относно древното ни минало завинаги.

Данните от изследванията оповестени в тази книга показват недвусмислено интимната връзка между древната тракийска реч и съвременния български език, и доказват неопровержимо, че днес българите говорят и пишат на модерен тракийски език. Към книгата е приложен (за първи път в историята!) Уникален Речник, със секция от над 500 древно-тракийски думи, които са останали идентични, или синонимни в съвременния български език.

Всички писмени източници, написани на азбуката на Библия Бесика установяват без нито едно противоречие, че съвременната българска Кирилска азбука е модернизиран вариант на по-старата и предхождаща я тракийска Бохарска азбука, което означава, че и до днес българите пишат със същата свещена Тракийска Азбука на своите предци.

Основното експертно заключение на този труд е следното: БЪЛГАРИТЕ СА ТРАКИ. В различни исторически периоди някои от многобройните им племена са се преселвали в различни посоки на своята диаспора, а други са се завръщали отново в Прародината си тук на Балканите, където са се сливали отново с основното автохтонно ядро на народа си, и са възраждали държавата си, за да пребъде България навеки.

За наша радост и удивление, до наши дни са достигнали някои много древни ръкописи наБиблията на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария Завет, което позволява да се направи един доста подробен езиков анализ на този диалект, тъй като езикът на различните книги на Библията е уникален с това, че за разлика от други документи (напр. философски или научни трактати и др.), тя представя изключително пълноценно и детайлно именно живия говорим език от времето, в което всяка от тези книги е писана или превеждана.

Множество такива древни ръкописи на Бохарския диалект, между които почти всички книги на Новия и Стария Завет на Библията на Бохарски и Славянски, се съхраняват и до днес в манастира Св. Екатерина, издигнат в подножието на Синайската Планина в Египет, като някои постройки на този манастир датират от около 330 г. след рождението на Христа. След Ватиканската Библиотека, библиотеката на Св. Екатерина е втора по важност и големина по отношение на древните свещени текстове и съдържа над 3000 ръкописа.

За мен е чест да представя пред своите читатели някои цитати именно от Новия Завет на Бохарската Библия, и по-точно някои от най-известните строфи на Св. Евангелие според Св. Ап. Йоан, за да може да се докосне всеки един до красотата на този уникален език и родствената му близост до някои производни диалекти в българския език (богарски език - езика на Бога). Нека да започнем с най-силните думи написани за всичкия времена:

"В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог." (Св. Евангелие според Йоан 1:1)

 Това, което веднага грабва вниманието от Бохарския текст на първата строфа от Евангелието на Йоан е, че той предлага една много уникална разновидност на значението на думата "Слово", която в случая е "Писание", т.е. "Писаното Слово". Това ни кара веднага да направим сравнение на този пасаж със съответствуващите му пасажи в други славянски преводи на Библията:

Руски                  "В начале было Слово, и Слово было у Бога, и Слово было Бог."
Украински           "Споконвіку було Слово, а Слово в Бога було, і Бог було Слово."
Xърватски           "У почетку би'ла е Рьеч и Рьеч би'ла е у Бога и Рьеч би'ла е Бог."

Интересен е за отбелязване фактът, че на хърватски "Слово" е преведено с думата "Реч" ("Изговореното Слово"), а на руски и украински се използува по-общата дума "Слово", както в съвременния български превод (богарски език - езика на Бога). Какво е положението при латинския и гръцкия вариант на същия текст?

Латински           "In principio erat Verbum, et Verbum erat apud Deum, et Deus erat Verbum"

В заключение можем да кажем очевидното, че докато останалите преводачи се колебаят между "Словото" (в по-общ и абстрактен смисъл) или "Изговореното Слово" ("Речта"), една единствена версия на Св. Евангелие от Йоан държи на своето, а именно, че в началото не е било кое да е друго "слово", но "Писаното Слово" ("Писанието" - "Писажи") и това е Бохарската Библия! Защо точно Писаното Слово на Бога? Разгадаването на този мистичен "ребус" е невъзможно без помощта на оригинални орфически текстове, които да ни изяснят Тайната на Божественото Слово.

Във Второто Съборно Послание на Божия Слуга Михаил от Сборника "Тракийските Послания" четем: "Словото, което Бог е говорил и говори, е Речта на Сътворението и вечността. Неговите Език и Писменост са Невидимите Сили, излезли от Дъха на Устата Му като Видими Образи сътворени от Ръката Му. Негов подпис е цялото създание…" (гл.2: 47, 48);

"Така всяка Жива Буква от Азбуката на Живота е част от Този, Който е и Алфа и Омега." (гл.3: 32); "И всички невидими, от които произлизат всички видими, заедно изпълват Книгата на Живота, чиито букви, думи и изречения са едновременно Дела Господни и Негови Служители, които като нетленна дреха, крият Неговото Същество." (Второ Съборно Послание на Божия Слуга Михаил, гл. 3: 33)

От това става ясно, че посветените са разбирали творението на целия космос, като един вид Теофания на Словото, като презентация на Изреченията на Бога, манифестация на Неговите Думи, написани-въплътени в книгата на Живота на всичко съществуващо! Това Писание има в предвид Иисус, когато отговаря на прелъстителя с думите: "…Писано е…" (Св. Евангелие според Матей, гл. 4: 4,7,10), а другаде: "… и написаното не може да се наруши…" (Св. Евангелие според Йоан гл.10: 35) Т.е. Думите на Бога Вездесъщ всеприсъстват в творението като негови ненарушими и неизменими закони, управляващи видимите и невидими светове.

Интересен е и друг забележителен принос на този откъс на Бохарския текст, и той се състои в специфичната дума използувана в него за означаване концепцията за "Началото". Думата (произнася се "архе") на бохарски е съставена от представката ("ар"), която грубо отговаря на българската представка "раз" (като в "раз-виделяване") и корена ("хе"), който означава "вечност, съизмерима с времето"* (за разлика от "космическата вечност извън времето и пространството"). Следователно, точният превод на думата от бохарски би трябвало да бъде най-близко до концепцията за "начало на вечността, в която за пръв път се появява време (и пространство)", т.е. нещо като " в началното раз-временяване на вечността". Гръцката версия на същия пасаж използува наготово от бохарския същата дума , но в гръцкия език тя вече не означава нищо повече от просто "началото" (или "древното начало", "първичното начало"). Този факт е особено любопитен, тъй като става прецедент за съмнение относно това, дали оригиналът на Св. Евангелие от Йоан е бил записан на гръцки език, след като гръцкият взаимствува дума от друг древен вариант наготово, и губи част от задълбоченото оригинално значение на тази дума, такова каквото е в бохарския.

Тези и други особености на текста ни карат да се замислим по посока на версията, че бохарските текстове на някои части на Новия Завет може да се окажат по-стари от гръцките и е възможно да са самият оригинал. Това никак не би трябвало да ни учудва, тъй като е всеизвестен фактът, че Св. Апостол Павел започва своята мисионерска дейност в Европа именно от териториите на Тракийската диаспора (по-конкретно гр. Филипи), а Св. Апостол Йоан живее и твори в гр. Ефес, в които територии тракийското население с неговия говорим бохарски диалект е преобладаващо през този период.

Но да видим какво още можем да научим от някои от следващите строфи от същото бохарско евангелие, показани по-долу по следния начин:

I. с буквите на древната Бохарска азбука и как звучат тези думи, когато ги четем написани II. на по-късната Кирилица, III. на съответствуващия им стар български (богарски - езика на Бога) диалект IV. и най-накрая за сравнение на модерен книжовен български (богарски - езика на Бога) език:

С какво ни обогати този трети стих (строфа) от Бохарското Евангелие на Св. Апостол Йоан? Очевидно с още една основополагаща концепция относно сътворението на света, защото в бохарския глаголът ("шопе" = "що-бе") означава много повече отколкото "който е" и дори от "стана" в съвременния български (богарски - езика на Бога) език. Особено в йероглифния му вариант ("шопе"), присъствуващ широко в Египетските преписи на тракийски текстове, този глагол означава "този който самосътворява себе си и света чрез трансформации", и в случая точният превод на думата от бохарски би трябвало да бъде "е било сътворено чрез трансформации от Себетрансформиращия Се" вместо просто "станало" или "което бе"!

Т.е. единствено на Тракийски език се разкрива Божественият "начин" на сътворение на вселената от светове, появата на видимата физическа вселена като еманация от Бога-Словото. Това "произтичане" или низходящо трансформиране на Речта от Божествения Й Извор - Личността на Бога-Син, обяснява разумния строеж на космоса, неговата подредена структура и закономерности, на които той неумолимо се подчинява, понеже е следствие и изява на Словото.

Ето, че Тайната на Божествената "технология", чрез която е създаден светът, Ап. Йоан е закодирал в началните строфи от Евангелието, за да бъде разбрана само от посветените в Божественото Учение.

Такава дълбочина на текстовото значение не откриваме в нито един друг превод на Библията, нито в латинския или пък гръцкия "оригинал". Това ни кара отново да разгледаме възможността именно бохарският (а не гръцкият) текст да е оригинално написаният текст, който очевидно е загубил доста от дълбочините в значението си при превода от бохарски на гръцки!

Нещо повече, оказва се че едни от най-старите фрагменти от Новия Завет намерени до днес (и датирани от края на първи - началото на втори век от н.е.), са именно на бохарски (и на други близки до него "коптски" диалекти), което също говори по посока на първичността на тези текстове спрямо гръцките им по-късни версии.

 http://www.institutet-science.com

Хипотези – древната тракийска Библия Бесика-Разкрита е древната тракийска Библия Бесика /Biblia Bessica

Лиана Фероли


Разкрита е древната тракийска Библия Бесика , която науката считаше за безвъзвратно изгубена вече повече от 1500 години. Това сензационно откритие води до безценни вечни откровения относно писмения и устен древно-тракийски език, които променят научната парадигма относно древното ни минало завинаги.

Данните от изследванията оповестени в тази книга показват недвусмислено интимната връзка между древната тракийска реч и съвременния български език, и доказват неопровержимо, че днес българите говорят и пишат на модерен тракийски език. Към книгата е приложен (за първи път в историята!) Уникален Речник, със секция от над 500 древно-тракийски думи, които са останали идентични, или синонимни в съвременния български език.

Всички писмени източници, написани на азбуката на Библия Бесика установяват без нито едно противоречие, че съвременната българска Кирилска азбука е модернизиран вариант на по-старата и предхождаща я тракийска Бохарска азбука, което означава, че и до днес българите пишат със същата свещена Тракийска Азбука на своите предци.
   

Основното експертно заключение на този труд е следното: БЪЛГАРИТЕ СА ТРАКИ. В различни исторически периоди някои от многобройните им племена са се преселвали в различни посоки на своята диаспора, а други са се завръщали отново в Прародината си тук на Балканите, където са се сливали отново с основното автохтонно ядро на народа си, и са възраждали държавата си, за да пребъде България навеки.


За наша радост и удивление, до наши дни са достигнали някои много древни ръкописи на Библията на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария Завет, което позволява да се направи един доста подробен езиков анализ на този диалект, тъй като езикът на различните книги на Библията е уникален с това, че за разлика от други документи (напр. философски или научни трактати и др.), тя представя изключително пълноценно и детайлно именно живия говорим език от времето, в което всяка от тези книги е писана или превеждана.

Множество такива древни ръкописи на Бохарския диалект, между които почти всички книги на Новия и Стария Завет на Библията на Бохарски и Славянски, се съхраняват и до днес в манастира Св. Екатерина, издигнат в подножието на Синайската Планина в Египет, като някои постройки на този манастир датират от около 330 г. след рождението на Христа. След Ватиканската Библиотека, библиотеката на Св. Екатерина е втора по важност и големина по отношение на древните свещени текстове и съдържа над 3000 ръкописа.

В старозагорската Нощ на учените и музеите д-р Стефан Гайд представи своята нова книга „Тракийското Писмо декодирано – ІV. Тракийската Библия Бесика разкрита”.

Авторът, който е и директор на Института по Трансцедентна наука, подчерта, че е имал изключителната възможност да се докосне до някои много древни ръкописи на Библията на бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария завет. Това му позволява да направи един доста подробен езиков анализ (това е и неговия сравнително-лингвистичен метод на изследване) на живия говорим език на траките.

Множество такива древни ръкописи и сходни на тях се съхраняват и до днес в манастира „Св. Екатерина” в подножието на Синайската планина в Египет, датиран около 330 г. след рождението на Христа. Неговата библиотека, втора по важност след Ватиканската, съдържа над 3000 ръкописа. Имал е близък достъп и до текстовете на братята копти в САЩ в Института по античност и християнство в Калифорния, в който е и цялата гностическа библиотека на Нат-Хамади. Изучаваните от него текстове на бохарски диалект удивително приличат на пиктографската писменост, разчетена от него върху тракийските плочици от Караново, Градешница, Тартария (Румъния), печата от Езерово.

ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

Най-забележителните открития на д-р Стефан Гайд обаче са свързани с изучаването на каноническата Библия „Бесика”, съхранявана в Лондонската библиотека. Преписи от нея, казва д-р Гайд, винаги са били пред очите ни, но наричани от гърците „Бесой”, тъй като те нямат звук „ш”. А бохарската Библия е наричана „Открита”, „Прорицателна”, „Отворена”, „Голата библия”, което на тракийския бохарски диалект се изписва и произнася като „Библия Бешой”, т.е. „Библията на бесите” (”Бесика”), която е била в употреба сред тракийското племе „Беси” – племето на жреческия елит. Според изследванията на д-р Гайд тракийската библия съдържа много по-дълбоки философски и концептуални идеи и прозрения от нейните гръцки преводи, което говори за първичността на тракийските текстове спрямо по-късните им гръцки варианти.

Прорицателната, канонична библия е написана на бохарския диалект, същия, на който са написани всички надписи на Тракия, казва изследователят. На нейната корица пише: ”В началото бе Писанието (т.е. Словото), и Писанието беше у Бога”.

Употребява се точно думата Писание. В пиктографските плочки, открити по нашите земи и датирани от 5.-6. в. пр.н.е., също се използват думите „ар-хе” и „Писажи” (вечност и Слово). Като „хе” при траките е вечност, съизмерима с времето, в нея тече време, но имат и друга дума за вечност, в която времето не тече, това е думата „енех”. А представката „ар” означава „раз”, т.е. – „развременяването” на вечността. Значи не просто Бог създава, а настъпва развременяването на вечността, във вечността започва да тече време, за пръв път се появява време/пространство, за разлика от космическата вечност извън времето и пространството.

Гърците са го превели като „архи”, но за тях не означава никаква вечност, никакво развременяване, а просто „начало”. А след като в тракийската библия е употребена една много по-сложна концепция с една много по-голяма дълбочина, е много логично гърците да са я взели наготово и да са я опростили.

Досега се смяташе, че оригиналът на Библията е на гръцки език, но това е доста нелепо. Ние изследвахме дали тракийската библия не е по-древна, продължава д-р Гайд, още повече че Новият завет не е написан от един човек, той възниква на база на разменените писма на различните църкви. Във фразата „Всичко това стана чрез Него, и без Него не би станало нищо от това, което бе станало” е интересен глаголът „шопе”, който се превежда „що-бе” (и сега се използва), но неговото значение е много по-сложно и означава, което е било сътворено чрез Този, който самотрансформира себе си.

Всички други Библии твърдят, че Бог създал света от нищото. Единствено тракийската Библия твърди нещо друго, а именно, че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал Своето естество, а не от нищото. Нищо не може да стане от нищото. Тук е застъпена типично орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен с три лица, еманиращи по различен начин. И това заляга по-късно в християнската църква, въпреки че не винаги християните са вярвали, че Отец, Син и Св. Дух са един бог.

В книгата си „Орфизъм за напреднали” братът на Стефан Гайд – Цветан Гайдарски пише как един тракийски папа въвежда в Рим тази доктрина и тя навлиза в католическата църква, в православието и във всички християнски църкви.

Оказва се, че в Бохарската библия се говори и за Орфей. В нейното евангелие на Св. Йоан се казва: И след това аз видях разкрит Орфей на скинията на свидетелството”. Преведено в гръцката библия, означава разкрит храма на скинията на свидетелството. На друго място Христос казва: „Разрушете този Орфей и за три дни ще го въздигна.” Превеждат го на гръцки пак като храм, но то може да се преведе и по друг начин. Най-интересното е, че в Апокалипсиса на Св. Йоан се споменава и за завет на Орфей.

Ние вече знаехме от плочките от Градешница за Кивота на Завета, но не знаехме, че в Бохарската библия „Бесика” това е потвърдено. И там си пише абсолютно дословно следното: ”И разкри се божият Орфей, който е на небето, и откри се Ковчегът на Божия Завет в Орфей, и настанаха светкавици и гласове, грамове и трус, и силен град.” Във всички други преводи на библията, вместо Орфей, се появява думата храм. Но така не се разбира, че Орфей, освен че е функция и служба, в същото време е и голяма личност, щом я има на небето и щом се разкрива в завета на Орфей. И ние знаем, че той се разкри преди две години в кивота, ковчега-завет от Градешница.

„Бесика” в древността е наричана прорицателна, пророческа, защото съдържа неща, каквито другите библии не съдържат. А на самия бохарски диалект е означена с думата „Бешой”, което означава пророческо откровение, голата истина. И понеже гърците нямат буква „ш”, са я наричали „Бесой”. Но в световната литература открай време се знае, че библия „Бесой” е библия на тракийското племе „беси”, на свещениците и пророците… Значи, пред нас през цялото време е стояла библия „Бешой”, т.е. библия „Бесика”. А „бохар” на славянобългарски преминава в „бугар”, откъдето идва и „бугари”, т.е. „бохарите”, траките.

В Солунската легенда се разбира, че дори на самия Константин-Кирил в началото не му е ясно дали „бугарите” и „блъгарите” са едни и същи племена. Той е учил в Александрия, бил е там свещеник и искал да бъде мисионер на Бохарската библия. В тази легенда Константин–Кирил Философ казва, че Светият Дух му дава азбуката, че българите са си имали повечето букви, а той им додава още няколко, т.е. свещената азбука се продължава във времето.

Началото на бохарската азбука започва във Фригия (Анатолия). Тя е фонетична и е след пиктографската, много наподобява кирилицата, особено след реформирането й, когато се сменят буквените стойности на някои букви. Значи, братята Кирил и Методий само адаптират тракийско-бохарската азбука – предшественик на кирилицата. Това на нас ни харесва, но не и на гърците и това е отразено в Търновския препис на Солунската легенда, където е заявено тяхното мнение, че не Св. Дух дава азбуката на Константин-Кирил, а врана черна грачеща, именно защото Византия винаги е твърдяла, че тя е единственият писмен ортодокс.

Затова унищожава тракийския епископат в 512 г. от н.е., изгонва тракийските императори, а с едикт на византийския император се изгонват всички тракийски династии. Но по-късно техните братовчеди идват отново и основават България, като отцепват същата империя, която ги е изгонила, разказва д-р Стефан Гайд.

В Бохарската библия се говори, освен за Орфей, и за траките, продължава той. Във Второто послание към коринтяните ап. Павел казва: „Кой страда, без аз да страдам, кой е оскърбен, без тракът да е?” Но това е преведено на гръцки „без аз да се разпалвам”. Значи ап. Павел едва ли не казва, ако вас ви гонят и преследват, мене тракът – още повече. Какво излиза тогава?

Знаем от Библията, че ап. Павел има еврейски произход, но той заявява на едно място, че „всичко това го счетох за измет, само Възкресението да придобия, да се съобразувам със смъртта на Христос, за да мога да стана едно с Възкресението Му и да стигна Вечността”. А това е орфическа идея. Значи, на практика, ап. Павел казва – да, по произход аз съм евреин, но духовно съм последовател на орфизма, мен ме вълнува Възкресението и Живота.

Мястото, където учениците чуват Христос да говори на тракийски, пак е преведено по различен начин. В друг пасаж от тракийската библия Исус се обръща към Своя Отец, казвайки, че се моли не за света, а за тези, които Му е дал, защото са Негови, където казва „всички Мои са и Твои и траките са мои, и аз се прославям чрез тях.” Но тъй като думата ”тирак” (тирук) може да се преведе и „всички твои”, в гръцката библия е преведено тъкмо така. Значи умишлено, където е имало думата „трак” е превеждано другояче. И египтолозите превеждат думата „трак” по друг начин, а именно като „сияен”, „пламтящ”.

Това се потвърждава и от египетските папируси, какъвто е „Папирусът на Ани”, който е по-късен вариант на „Книгата на мъртвите”, но нейните най-стари части са именно на тракийските плочици от Караново, Точиларе и Градешница. Но там и бог Озирис, казва същото, каквото и Исус, той се моли пак за траките и казва, че няма нищо да им се случи, защото са специално негови. А ние знаем, че Озирис, четен обратно е същата личност, че това е наричания от траките „Слънцето-Исус”. Значи те са имали много преди християнството знания за него. Дори са имали йероглифна транскрипция за думата „Христос”.

Много близък до нашия днешен език е и древният тракийски език. Например думата „халак” е халка, „арома” – аромат, „тамна” – тамян, „гог, гуга” – глава, „арно” – добре, „вок” – бременна жена (оттук идва де-войка), ”захри” – захар, „торш” – троша, „ем” – ям, „теви” – ковчеже, тава, „мках” – мъка, „дий” – върви, „карука” – каручка и мн.др. Така че траките съвсем не са изчезнали. Траките – това сме ние, които днес говорим модерен тракийски език, твърди д-р Гайд. Колкото и това да не се харесва на някои.

Последните ДНК-тестове показват това съвсем недвусмислено. 60-70% от тракийските гени са в нашия генотип. Невярващите просто трябва да придобият зрение за предшестващите бохарския фонетичен език пиктографски надписи, които и до днес избождат очите ни по стели, гробници и херони и предшестват йероглифите в Египет с цели 2000 години.

Този наш език първо е бил бохарски диалект, после след езиковата реформа при цар Борис е приел славянско произношение и се нарича бугарски. Интересното е, че в следващите славянобългарски преводи на библия „Бесика” през 14. век при цар Иван-Александър, някои пасажи са преведени съвсем дословно, каквото е и съкращението на името на Исус, както го знаем от иконите „Ис” – с дъга отгоре, което е характерно за йероглифите. Дори теолозите нямат друго обяснение откъде идват тези съкращения.

Вече съвсем основателно можем да очакваме, че библия „Бесика” може да ни доведе до още по-големи откровения свише, между които и до разкриване тайната на Сътворението. Засега знаем, че единствено на тракийски език се разкрива Божественият начин на сътворение на Вселената от светове, като еманация на Бога-Слово, като низходяща трансформация на Речта от Божествения й Извор – Личността на Бога-Син. Тъкмо тази тайна на Божествената „технология”, е уверен д-р Гайд, е закодирана от Св. Ап. Йоан в началните строфи на неговото Евангелие, за да бъде разбрана само от посветените в Божественото учение.

 

Д-р Гайд на пресконференция (юли 2008 г.).

 Библия Бесика

Според Уикипедия

Библия Бесика (на латински: Biblia Bessica) е предполагаемият превод на Библията на езика на тракийското племе беси, съществуването на който е упоменато от античните автори. В науката преобладава мнението, че подобен превод наистина е съществувал, и че под бески език, трябва са се разбира изобщо тракийският език.[1][2]

Описание  [редактиране]Сведенията за съществуването на превод на Библията на езика на бесите са от IV – V век. В 394 година Свети Григорий Нисийски пише:

Ήμείς ουρανόν τοΰτο λέγομεν Σαμαίμ ό Εβραίος ό Ρωαίος κέλοΰμ , καί άλλως ό Σύρος , ό Μήδος , ό Καπαδοκης , ό Мαυρούσιος , ό Σκύθης , ό Ξράξ , ό Αγύπτιος.^[3]

В част от поема, писана от свети Павлин Нолански около 400 година и посветена на епископа на Ремесиана Никита Ремесиански пише:

„ nam simul terris animisque duri et sua Bessi nive duriores nunc oves facti duce te gregantur pacis in aulam .Quosque cervices dare servituti ,semper a bello indomiti negarunt , nunc jugo veri domini sub actas sternere gaudent.[4] “

В 396 година свети Йероним Блажени пише:

„ Bessorum feritas et pellitorum turba populirum qui mortuorum inferiis homines immolabant , stridorem suum in dulce (s) crucis fregerunt melos et totius mundi una vox Christus est [5] “

Около 399 година Йоан Златоуст пише:

„ … скитите, траките, савроматите, маврите, индийците, даже жителите на крайните предели на вселената, всички любомъдърстват превели на собствения си език тези изречения [Евангелията] [6] “

През 2008 г. Д-р Стефан Гайд (психоаналатик, психиатър, лингвист и философ) заявява, че изследвана от него в Британската библиотека в Лондон Библия, написана на коптската азбука, е Библия Бесика.[7] Твърдението на Д-р Гайд, че това наистина е Библията на бесите не се потвърждава от научни източници.[8]

Под тракийски език се разбира български, който в по-късен етап е наречен словенски, защото на него е можело да се чете литургия и Бог е могал да чуе молещите се. Поради подобна причина германският език е наречен немски (ням), защото германите са нямали канонизиран език и техните молитви са неми за Бог.


––––––––––––––
1. Кратка енциклопедия „Тракийска древност“, Издателство „Аргес“, София, 1993, стр. 40.
2. Toynbee, Arnold Joseph. Some problems of Greek history, Oxford University Press, 1969, стр. 56.
3. Migne J. P., PG 45, 1015 D
4. ЛИБИ, том 1, София, 1958, стр. 258.; Migne PL 61, 487.
5. Блажени Йероним, epo. 60 ad Heliodorum
6. Творения Св. Иоанна Златоуста, Т. XII , Бес. VIII , с.340.
7. Разкрита е древната Тракийска Библия Бесика
8. Открита е древната Тракийска Библия Бесика