разчиства всички лъжи и измами по пътя си. Има един всемирен закон, който съхранява и закриля Земята и никой не може да го избегне, и никой не може да го пренебрегне, и това е законът на ИСТИНАТА. Тази сила, подобно светилата на небесната шир, не може да бъде безкрайно скривана и безнаказано поругавана! Рано или късно идва денят на възмездието!

Защото три неща не могат да се скрият - СЛЪНЦЕТО, ЗВЕЗДИТЕ И ИСТИНАТА!

Това е исторически справочник за българите и България. За всички нейни божествени сътворения, съкровища, археологически факти и най-древни стъпки на народа български от вековете на миналото, през настоящето и дано - към бъдещето!

Божествено ще трябва да е това българско племе и велика вярата му, както мъдреците хортуват, щом повече от 2000 години всякакви гнъсни опити не успяват да го унищожат и да притулят историята му. А дали ще я има светлината на древните му знания и божественото му семе, зависи само от днешните му чеда.

И да, трябва да има някаква свише закрила над България, някаква неизразима божествена светлина, която я възражда отново и отново... от пламъците на кървавото робство, от пепелта на разрушените й църкви и светилища - космически обсерватории, въпреки заграбените й деца - еничари, въпреки страданието на ослепените й воини... отново се въздига истината за предопределеността и божествена мисия на българския род!

Хилядолетия назад във времето, много преди древните цивилизации на Месопотамия, Египет и Елада, в българските земи, из земите на река Дунав и Черноморското крайбрежие вече съществувала една уникална цивилизация с необикновени, немислими за времето си познания, умения и изящество, имало е народ – високо развито общество, което е строяло звездни обсерватории и сътворявало магии от чудеса, изваяни от злато и сребро.

Забулена в мистерии и загадки, българската история все още е най-неразкритата и неизписана история в света! Едва в наши дни светът започна да преоткрива величието и древността на цивилизацията, живяла по българските земи. Със сигурност това е само началото. Със сигурност развитието на науката и археологията ще разкрие нови факти и истини, укривани с векове за великото племе на българите. Със сигурност!

Имало е времена, когато България е била страна на герои, уважавана и почитана от всички други държави и народи. Записано е в древните исторически хроники, че старите тракийски племена, обединили се по-късно в държавата България, са били царско племе. Били те блестящи, горди и красиви, и най-достойни сред достойните. В своя ход по вселенските посоки на света царували те над местните племена и създали свои велики държави, винаги белязани от околните племена с думите БЯЛ, СИЯЕН, БЛЕСТЯЩ!

Земята на Златната ябълка, така наричали България в миналото пътешествениците, удивени от богатствата и красотите на земите на този богу-мил край. Но било на кръстопът това благословено място, изключително ветровита транзитна зона, привлекателно  място с неземна красота и богатства, земя, за която мерили сили велики вождове и царе и на която оцелявали само най-силните, най-приспособимите, най-умните и най-хитрите, най-късметлиите. Земя, пълна с тайни и богатства, с красота и мощ, където реките ромолят, пеят песни и носят предания и легенди за смели и горди царе и юнаци, за дивни хубавици и неземни богатства, за древни познания и мъдрост. Това е древната земя на българите, дала сила, закрила и живот на най-древната цивилизация на планетата!

„Вярвам, че един ден българският народ ще се върне към корените си. Тези древни хилядолетия праистория са по-голямата, а може би и по-добрата част от неговото съществуване. Огромна част от него никога не е напускала тези земи, нито пък е пристигала в тях... Тогава и самочувствието на този народ ще придойде като река напролет и анонимността му ще изчезне“ - Петър Детев

В страна като България всичко може да те изненада - на вид бедна, но всъщност не, и с една от най-вълнуващите, тайнствени и неразкрити все още загадки на историята си. Вървиш по земята й, напоена с вълнуващи разкази за древни племена, стара цивилизация и култура, далеч надминаваща всички знания, известни досега. Загадъчната древност, погребана под мълчанието на хилядолетията и пясъците на забрава и забрани, бавно започва да разбулва тайните си. Защо ли точно сега? Дошло е времето сигурно?!

Златoобработване, металургия, строеж на градове, писменост, музика и поезия, духовен живот, геометрия и астрономия - този народ, по-древен от Библията, е умеел да твори до съвършенство!

Този народ е българският!

Публикуване:

 2013-10-16 17:16:25

2013-10-16

• Зъбен фосил на хоминид, намерен край град Чирпан, в кариерата на местността Азимака, е на 7 милиона години! Находката от Чирпан променя теорията за произхода на човека. Прародината на човечеството може да се окаже, че е древна България.

• В пещерата "Козарника", България, са най-старите следи от праисторическа човешка дейност в Европа - на около 1.6 милиона години, и са почти два пъти по-стари от смятаните доскоро за най-древни останки от испанската пещера Атапуерка.

• В пещерата "Козарника" са намерени и първите останки от съвременни хора в Европа - на 40 000 години, и също са по-стари от всички други археологически находки в Европа.

• В "Козарника" са открити и първите изяви и знаци за символично мислене в Европа - умението да се разсъждава чрез символи и проявление на артистични способности.

• Библейският потоп се е състоял в Черно море. Това разкритие е на проф. Петко Димитров. В последвали изследвания на геолози и археолози от световна величина, като проф. Уилям Райън, Уолтър Питман, проф. Балард, проф. Петко Димитров, проф. Мариана Филипова и др., доказаха, че през VІІ-VІ хил. пр.Хр. в района на Черно море (дотогава сладководно езеро) се е случил голям природен катаклизъм, който за кратко време довел до повишаване нивото на езерото, превръщайки го в море и унищожил високоразвитата древна цивилизация, намираща се на територията на неговия западен бряг, в земите на днешна България.

• Едни от най-древните градове на Европа са били разположени по бреговете на Българското черноморско крайбрежие.

• Два са най-старите градове в Европа на възраст 8 хилядолетия и те са в България - Протоград край Юнаците, Пазарджик, и Оходен-Валога край Враца.

• Най-старите селища в Европа също са открити на земите на България - праисторическото селище край видинското село Майор Узуново от края на седмото хилядолетие, неолитно селище Слатина, София, селището край Айтос, Езерният град, Дуранкулак, Провадия, Стара Загора...

• Най-старата къща в Европа е на 80 века - намира се в неолитно селище Слатина, София.

• Най-старият палешник (желязната част на ралото) в света е открит в неолитно селище Слатина, София.

• Първият кисел хляб на Стария континент се е приготвял в неолитно селище Слатина, София.

• Най-старите останки на съвременния човек в Европа са открити в местността Валога край с. Оходен, Врачанско, и те са на 8 100 години!

• В Езерния град, Дуранкулак, са селищата на първото най-древно, културно уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа - датирани към 4750-4500 г. пр.н.е.

• В земите на Дуранкулак се намира най-големият праисторически некропол в Европа с 1204 гроба. Той е функционирал непрекъснато от късния неолит (5300 - 4200 г. пр.н.е.) до края на енеолита (4150-4100 г. пр.н.ера). В проучените гробове са открити скелетни погребения, както и множество символични погребения (кенотафи).

• Първите каменни градежи в Европа - най-старите жилища от камък, обитавани преди 7100 г. от енеолитните хора, са открити в местността Яйлата между Шабла и Каварна, в Езерния град.

• В Езерния град, Дуранкулак, е идентифицирана най-старата фаза на европейската неолитна култура Хаманджия, наречена Блатница. Първите й изяви са именно на българската земя и са датирани на 7500 години.

• Единственият двуетажен храм на Балканите от V хил. пр.н.е. отново е бил изграден в Дуранкулак.

• Преди 7000 години хората, населявали Дуранкулак, са изработвали украшения от мед и злато, които засега са обозначени като най-старите намирани на планетата, но са в малко количество и не така изящни като тези от варненския некропол.

• В Езерния град са разпознати най-ранните форми на парично-разменни ценности - на около 7000 години.

• Най-древният ритуален храм в почит към Слънцето е на 8000 години и е открит край с. Оходен, Враца, с 3000 години е по-стар от Стоунхендж.

• Първите хладилни съоръжения за съхраняване на храна

• Първите наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.н.ера.), предвестник на праисторическата Дунавска протописменост, са открити в Езерния град.

• Най-старият златен рудник в Европа е Ада тепе край Крумовград. Единственият известен по-ранен рудник за злато в света е Сакдреси в Южна Грузия, близо до границата с Армения.

• Първите медни рудници в Европа са открити в местността Мечи кладенец (Ай-Бунар) в България и са датирани от началото на V хилядолетие пр.Хр.

• Най-ранната металургия - открита фабрика за мед на траките, която е най-древната в Европа - Ада Тепе, е сензация в археологията.

• Първата фабрика за сол в Европа е в Провадия. В България се намира най-ранният в Европа център за производство на сол, който е на 7 500 години!

• Гроб № 43 от Варненския некропол е най-древното царско погребение в света.

• Траките са познавали и разпространили науката геометрия - числото Пи и числото Фи. Основите и разбиранията за тези числа и закономерностите, свързани с тях, са отразени във Варненското Златно съкровище - най-старото обработено злато, намерено някога в света!

• Първото позлатяване на съд е от земите на траките.

• Три златни съкровища от България са датирани и се съревновават за най-старото обработено злато в света - Варненското, Дуранкулашкото и Хотнишкото златно съкровище.

1. ВАРНЕНСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ Е НА ВЪЗРАСТ НАД 6600 - 6000 ГОДИНИ! Това е най-мащабното и значимо археологическо откритие на ХХ в. То е най-старото обработено злато в света и свидетелство за най-старата известна досега цивилизация, зародила се преди египетската, шумерската и елинската. Досега се смяташе, че европейската цивилизация се е зародила в древна Елада, но докато Цикладската цивилизация, възникнала на Цикладските острови в Егейско море, е завършила първия етап от развитието си преди 3000 г., по това време на север край Дунав вече е съществувала една много по-древна цивилизация.

2. ХОТНИШКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ - най-старото обработено злато чрез изчукване в света, е открито в праисторическа селищна могила. Намерената в гроб №165 златна спирала – женска игла за коса, е датирана към средата на енеолита - V хилядолетие пр. Хр. А това означава, че спиралата е с около 200-250 години по-стара от златните находки, открити във Варненския некропол.

3. ДУРАНКУЛАШКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ може би ще се окаже още по-старо от варненското и е датирано на 50 века пр.Хр. или на около 7000 години! Накитите, изработени от 24-каратово природно злато, съдържат огърлица, гривна, спирали и пластини. Изработени са чрез изтегляне — техника, характерна за най-старото обработено злато в Европа от културата Варна. Една от пластините обаче предхожда по древност всички известни находки досега, като се съди по изработката чрез изчукване.

• Българският слънчев календар е признат от Юнеско през 1976 г. за най-съвършения календар в света.

• Най-ранното ямно светилище в Европа е край гр. Любимец, Хасково-Свиленград, в местността Дана бунар, България, и е на възраст 7000 - 7400 години.

• Най-голямата колекция на сърпове в Европа. В неолитно селище в село Чавдар са открити най-голямата колекция от сърпове в Европа - към 70 сърпа.

• Нова технология за ферментация на млякото. Преди повече от 8000 години тракийският народ на Балканите открива нова технология за ферментация на млякото.

• Най-големите монетни находки. Факт в световната история е, че във Франция и България са намерени най-големите монетни находки. Велико Търново е районът, който държи първенството за България.

• Най-старата свастика в Европа е намерена в България

• Най-древната писменост в света - плочката от Градешница, печатът от Караново и пръстенът от с. Езерово, са с най-старата писменост в света.

• Даваме на Европа една от официалните й три азбуки - кирилицата. Кирилицата, на която пишат близо 300 милиона души. Св. св. Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковнославянски или черковнославянски език).

• Учението на тракиеца Орфей – вдъхновител и учител на всички музиканти, поети, писатели, политици, философи, личности на Европа и света!

• Религия, култура и музика. Траки дадоха религия и култура на света. Днес вече не може да се отрече, че Орфей, Тамир, Лин, Евмолп и др. са траки. Редица древногръцки философи потвърждават тези факти.

• Уникалното Реймско евангелие, пред което са полагали клетва френските крале

• Първият скрипториум в Европа е построен от Цар Борис край Варна, в местността Караач теке.

• Голямата базилика в Плиска е най-голямата в света с дължина 102.50 м, на второ място е църквата в „Сан Пиетро” в Рим – 100 м, а на трето - „Света София” в Константинопол /Истанбул/ - 76.20 м

• Най-старият действащ манастир в Европа - "Св. Атанасий", е край Чирпан. Основан е през 344 г.

• Учението на богомилите

• България е единствената и най-старата европейска държава, която не е сменила името си през вековете. Испания е Испания от 1479 г., Швейцария е Швейцария от 1291 г., Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 г., Англия е Англия от 827 г., а България е България много преди раждането на Исус Христос.

• България няма пленено знаме от създаването си досега.

• Цар Калоян нанася най-голямото поражение над кръстоносците.

• Благодарение на изключителния стратегически интелект на ген. Владимир Вазов, България побеждава в битки многократно превъзхождащите дивизии на Англия, Франция и Гърция.

• Благодарение на генерал Владимир Вазов (брат на писателя Иван Вазов), България дава само 494 убити и 1208 ранени, за сравнение с над 60 000 жертви на атакуващите ги англичани и гърци.

• Първата въздушна бомбардировка е извършена от българи и първата жена в света, участвала в боен полет, се казва Райна Касабова.

• Дончо Колев Данев, известен още като Дан Колев, изиграва над 1500 срещи по борба и губи само 2 от тях? През цялата му кариера му е било предлагано да смени гражданството си с американско, но той отказва с думите "Чувствам се силен, защото съм българин."

• Асен Йорданов, една от най-допринеслите личности за авиацията в световен мащаб. За него Нийл Армстронг казва: "От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация." В дома му е надписа "Асен Йорданов, български летец-авиатор".

• Джон Атанасов дава на света едно от най-значимите изобретения, създавани някога - компютъра.

• Песента на Валя Балканска "Излел е Дельо хайдутин" лети в Космоса.

• Петър Петров изобретява електронния часовник, първият в света безжичен сърдечен монитор и първата в света компютърна система за измерване на замърсявания.

• Акад. Георги Наждаков прави възможно създаването на фотокопирната техника.

• Асен Йорданов създава и първата в света въздушна възглавница.

• Асен Йорданов изобретява и телефонния секретар.

• Карл Джераси, евреин с български произход, дава на света хапчето анти-бебе.

• Д-р инж. Иван Ночев изобретява двигателите на кацналия за първи път на луната модул Орел.

• Шестият сърдечен тон е открит от проф. д-р. Иван Митев.

• Нивалинът (изключително лекарство за неврологични заболявания) е създаден от проф. д-р Димитър Пасков.

• Румен Антонов изобретява автоматичната скоростна кутия.

• Възпитаникът на варненската Математическа гимназия Милен Николов е решил проблема на милиони хора по света, които не могат да ползват мобилни апарати и лаптоп в метрото. Според учените революционното изобретение се равнява на откриването на радиото от руския физик А. С. Попов.

и още.... и още...

I.

Зъб на 7 милиона години открит край чирпанските села Рупките и Спасово е на човекоподобна маймуна (хоминид). Тази находка е на път да направи истинска сензация в световната наука!

Още една уникална находка намерена в България, пренаписва световната история! Далеч преди появата на Хомо Хабилис (Homo habilis - Сръченият човек) и неандерталците, и дори преди африканския австралопитек, в България е живял най-древният хоминид в света. Откритието  на зъб, подкътник, принадлежал на чевокоподобна маймуна (хоминид) - предродител на човека дава нови аргументи в полза на хипотезата, според която преките предшественици на хуманоидите нямат африкански произход, а са се зародили в Югоизточна Европа и вероятно на Балканския полуостров.

Находката от Чирпан може да промени теорията за произхода на човека

Германски учени твърдят, че България е възможната прародина на човечеството. Фосилът е на 7 милиона години и се смята за най-късната следа от човекоподобна маймуна (хоменид) в света. Учени от университета в Тюбинген са на мнение, че голяма част от ранното развитие на човека Находка от пещерата "Козарника" - зъб на 7 милиона годиниможе да е протекло не в Африка, както се смяташе досега, а в Югоизточна Европа, край бреговете на Черно море, в земите на България.

От Националния природонаучен музей смятат, че находката е принадлежала на един от видовете - предшественици на човека и показва, че еволюцията вероятно е започнала от Балканите.

Заслугата за откриване на фосила е на бившия кмет на Чирпан и любител палеонтолог Петър Попдимитров, който открива през 2007 година. По-късно на експоната в частния му музей се натъква професор д-р Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей при БАН, София (http://www.nmnhs.com/spassov-nikolai-bg.html)

За изследването на находката е сформиран екип, ръководен от проф. д-р Николай Спасов и включва палеонтолози от музея, от Националиния център за научни изследвания - Франция,  д-р Дени Жераадс (Лаборатория по еволюция на човека, Париж), както и геолози от Югозападния университет - Благоевград.

Според проф. д-р Николай Спасов, чирпанската находка от колекцията на Петър Попдимитров представлява световен интерес, понеже променя представите за времето на изчезването на хоминоидите в Европа. Късномиоценските хоминоиди от Балканите, според някои нови представи вероятно имат възка с африканските хоминиди, свързани с произхода на човешкото семейство и е много възможно произходът на хоминидите от Източна Афирика - дали произхода на човека, да е свързан с хоминоидите от Балканите.

Подобни находки на Балканите са известни в Турция и Северна Гърция. Те също са на отделни зъби или фрагменти на черепа. Ценното на фосила намерен в България е, че е с около 1-2 млн. г. по-стар от находките в Гърция и в Турция. Все още няма намерен цял скелет, което е важно, за да се разбере, как точно да изглеждали тези праисторически хора и как са се придвижвали.

Досега официално се смяташе, че предците на човека са се оформили и са живели в Африка, след което навлизат в Европа. Останките от примати, открити в Гърция и Турция преди години обаче се оказхат по-стари от африканските, а българската находка още по-стара, което променя историята на човешкото развитие!

Сега откритието на проф. д-р Николай Спасов може да потвърди една от последните теории в палеонтологията - еволюцията на човека започва на Балканите.

Хипотезата е нова и един от аргументите против нея беше, че има голяма дистанция на времето между балканските и африканските находки. Но ето, че тук на Балканите е имало човекоподобни маймуни, които биха могли да са предтеча на човешкото семейство.

"Този зъб би трябвало да е към един нов вид, но това е само един зъб при това изтрит и не е лесно да се опише по тези останки. Надявам се при следващите разкопки да намерим и други находки, които да разширят диапазона на познанията ни", обяснява Спасов.

Анализ на зъба показва, че хоминида се е хранел с треви, семена и ядки – източници на хранителни вещества, много близки до тези на човешките предци от Африка.

По това време климатичните промени в Европа са направили живота на човекоподобните маймуни много труден и те са измрели или са мигрирали, защото е било много трудно да намират хранителни ресурси. Оказва се обаче, че някои от тях са останали на Балканите още много дълго време и са се адаптирали към новия климат.

Това кара германски, френските и български учени да смятат, че част от еволюционният процес, довел до появата на хората, е протекъл в Европа и Азия. Преди 7 милиона години климатът и природата по българските земи са били много близки до условията в сегашната африканска савана.

 Палеоорнитолога проф. Златозар Боев е установил в късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 - 19 000 г.) по костни останки 43 вида птици:  праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната - тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax).

Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. "смесени фауни", съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не могат да се видят съвместно, напр. снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.(1)

След фосила от Чирпанско не са намирани останки от подобни човекоподобни животни у нас и  вероятно те са били изместени от друг вид примати, нямащи нищо общо с нашата еволюция.  Проучванията в района на Азмака, България ще продължат и както българските, така и германските учени се надяват, че те ще запълнят още бели петна в ранната история на човешкия вид.

 Справка:

Хоминиди или всички правоходещи примати  са от семейство Hominidae – хоминиди и включва две подсемейства и два рода. Това са род Australopithecus - австралопитеки и род Homo - човеци.

Хоминиди са човекоподобни маймуни - преход към мислещия човек Homo sapiens. Те са част от еволюционният процес, довел до появата на хората и живели през палеолита - начален етап на възникване и развитие на човешката култура.

На на възраст около 7-6 милиона години са и останките на хоменид - вид австралопитек, Australopithecus afarensis /Снимка:wikipedia наречен  Тумай (Tumai) или  Сахелантроп (Sahelanthropus chadensis), намерен наскоро на територията на Република Чад, Централна Африка т.е. на територия, за която доскоро се предполагаше, че не е възможно да е била обитавана от австралопитеките, тъй като се предполагаше, че развитието им започва в източна Африка.

 Австралопитеките са били на ръст между 1 и 1.4 м, с много малък обем на мозъка – около 450-500 куб.см, не са били в състояние да говорят, някои от видовете са били месоядни и са се придвижвали на два крака. Преди около 1 млн. г., без да напуснат Африка, австралопитеките изчезват завинаги, като тяхното място в еволюция на рода Homo или Човек, остава неясна.

Изправеният стоеж са основната причина австралопитеките да бъдат отнесени към хоминидите. В следствие на изправения стоеж и възможността да се движат по твърда повърхност и на два крака - предните крайници се освобождават и скъсяват. Ръцете еволюират, освобождават се и с тях могат да се извършват различни операции - чрез свободната си ръка приматът вече може да държи камък или сопа за лов и защита.  Придвижването на два крака благоприятства възможността да се доставя храна и тя да бъде пренесена до “своята “територия.

Започва и първото разделение на дейностите между мъжките и женските индивиди, или първото разделение по полове. Мъжките индивиди се грижат предимно за търсене на храна, а женските  за потомството.

 --------------------------

II.

 Първите европейци са живели по нашите земи

"Козарника", Белоградчик, България

Знаете ли, че намерените фрагментирани кости на най-ранните представители на рода Homo в пещера "Козарника"- край Белоградчик са на  1 600 000 години?!

В България са открити най-старите следи от човешка дейност в Европа - на около 1.6 милиона години и са почти два пъти по-стари от смятаните доскоро за най-древни останки от испанската пещера Атапуерка.

Пещера "Козарника", България

Пещера "Козарника" влезе в световните новини, когато двама археолози - българинът проф. д-р  Николай Сираков и французинът д-р Жан-Люк Гуадели, публикуваха находки на 1 200 000-1 600 000 година и изказаха хипотезата, че това е най-старото обиталище на праисторическия човек в Европа!

Проф. д-р. Николай Сираков:

"В пещерата са открити фрагментирани кости на представители на праисторически живот. Става дума за първите хора в Европа - над 1,4 до 1,6 млн. години най-вероятно. По метода "палеомагнетизъм" констатирахме предишни промени в магнитното поле на земята. През десетки или няколкостотин хиляди години се сменят полюсите, и в пробите това се установява, а по това датираме и възрастта на нашия обект"

Първобитните хора обитавали пещерата са умеели да изработват примитивни сечива  от кремък и кост. Освен многобройните кремъчни оръдия археолозите откриват и много кости от мамут, див кон, носорог, Каменни сечива намерени в пещера "Козарника"от саблезъб тигър, пещерна мечка, архаични видове хиени, пантери, които първобитните хора са ловували, за да се препитават, както и да се защитят. До откриване на тези находки за някои от тези животни не са откривани данни, че са обитавали българските земи, както и територията на цяла Югоизточна Европа.

Ловците от палеолита (ранната старокаменна епоха)  са били далечни предци на съвременния човек - Homo sapiens. Това е вид, доближаващ се най-много до хомо еректус (Изправеният човек) или на хомо ергастер (Работещият човек)

Професор д-р Николай Сираков в НАИМ при БАН

“Възникването на човека, от антропологическа гледна точка, отделянето му от останалите представители на животинския свят и, от друга страна, създаването на култура, това се е случило през палеолита. Находките са много важни, защото бележат моменти във възникването на човешката култура и в нейното развитие по-нататък, за да се стигне до златните съкровища и т.н.”

Човекът от рода Homo навлиза в Европа през България

Едни от най-разгорещените дискусии в европейската археологическа Предшестващ човек - Homo antecessor of Atapuerca mountains (Ibeas Museum, Burgos, Spain) Снимка:wikipediaнаука са - кога за първи път представетели на рода Homo sapiens стъпват на европейския континент?

Преди да бъдат изследвани по-подробно палеолитните останки в България, за най-старите  следи от човек в Европа се считаха,  намерените в Южна Европа и преди всичко в Северна Испания, близо до град Бургос в района, известен с названието Атапуерка.  Г-жа Ана Матеос от университета в Саламанка, Испания, датираше човешкото присъствие на пиринейския полуостров според данните на  изследванията, извършени от испански учени:

• Северна Испания, в пещерата Атапуерка, близо до град Бургос има свидетелства и човешки останки отпреди 1 100 000 хиляди  години.

• Южна Испания, в планинския район Гуадикс-Баса, в склона Леон и в залежите Орсе има артефакти на 1 200 000 хиляди  години, което доказва, че зоната е била населена.

 Откритията в пещера "Козарника"  – данни за човешко присъствие отпреди около 1 600 000 хиляди години, а вероятно и по-ранно промениха данните на това заселване в по-логичната посока -  не през Гибралтарския проток, а през Дарданелите - Балканският  полуостров  и от там към Западна Европа, Иберийския п-в и Азия – Китай и Индия.
 
Открититието е благодарение на екипа на Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели.
 
Според д-р Жан-Люк Гуадели - ръководителят на екипа от археолози от френския Национален Находки от пещера Козарника,Върхове за копия от кремък, среден палеолит (около 150 хил. години).център за научни изследвания относно находките от "Козарника" преди около 1.6 мил.год.:  "България е един от най-естествените маршрути, откъдето може да е преминал в Европа праисторическият човек: Почти 30  години си сътрудничим, работихме заедно и на друг обект- "Тъмната дупка" в района на Карлуково. В пещера "Козарника"  имахме  щастието да намерим останки от човек от ранния плейстоцен, които са едни от първите в Европа.  Тук проследихме не само появата на първите хора, но и еволюцията им. Наблюдавахме и миграцията на различните животински  видове. Датирахме сравнително прецизно плюс-минус 50 000 години, главно на базата на фауната. В сътрудничество с Института  по физика в Бордо се опитваме с физични методи да установим още по-точно периодите от време."

Проф. д-р Николай Сираков от Националния природонаучен музей при БАН :
"Този първобитен човек е разновидност на хомо еректус (Homo erectus - изправеният човек) илиHomo ergaster - Работещият човек / Снимка:wikipedia на хомо ергастер (Homo ergaster - Работещият човек) – първите, най-ранните представители на рода хомо в еволюционната стълбица на развитието на нашия вид.  Тези нови данни показват, че заселването на нашия континент със сигурност е минавал през Балканите."

Една от причините е, че Гибралтарският пролив е бил много труден за преминаване. Много по-дълбок, с много силно течение  между вътрешното море и океана. И втора причина - няма аргументи, няма данни от юг, т. е. днешно Мароко, които да  регистрират материалното присъствие на палеолитния човек. Много по-логична трансференция би била сухоземния проход през  Дарданелите, за който има сведения, че преди Потопа е бил много лесно проходим, дори и пеша.

Последните факти сочат, че първите хора от рода Homo са обитавали Африка преди около 2.5 милиона години. Става въпрос за човешки общности, които са разполагали с лагери, артефакти и оръжие. По още неизяснени причини, най-вероятно природни катаклизми или постледниковите климатични промени те започват да напускат Африка и да поемат на изток  към райони с приблизително същите тропични климатични условия. По това време Балканите са имали  същия климат като Северна Африка и доказателството е, че в България са намерени следи от лъвове, хиени и дори хистрикс –  африканското бодливо свинче. Развитието на живота в България показва непрекъснато обитаване и развитие - в карстовия пласт на "Козарника" са открити находки от всички периоди на палеолита - ранен, среден, късен.

 Учените са попаднали още на скелети на отдавна изчезнали древни животни,  като пантери, Праисторически животни в Българиялъвове, пещерни хиени. Откритията продължават и са разкрити още множество сечива, изработени от кости и кремък,"накити" на древните  прахора. Интересни и все още слабо проучени находки от палеолита има, и в пещерите “Темната дупка” до село Карлуково, и в Родопите, "Магурата" до село Рабиша, на около 25 км северозападно от Белоградчик, “Бачо Киро”, и още много  слабо изследвани обекти - те подсказват, че българските земи тепърва ще поднасят още много изненади и сензации за праисторията на  човечеството.

 Находките от пещера "Козарника" може да видите в зала "Предистория" на Националният археологически музей в София, България

 Учени са подновили разкопките край чирпанските села Рупките и Спасово в търсене на още останки от най-късните човекоподобни маймуни, живяли някога в Европа. Екскпедицията се финансира от БАН и антропологическата фондация "Луис Лики" и се осъществява със съдействието на ръководството на община Чирпан.

------------------------

III.

 Първите символични изяви върху кост в Европа  в пещера "Козарника" датирани на около 1 100 000 години

 Гравиран костен фрагмент от пещера Козарника - първата графична изява върху кост от Европа, датиран на около 1,1 млн. г.; Национален Археологически Институт

Най-древният паметник на символното мислене, проявено от човека регистрирано за първи път в света.

Това е едно от най-сензационните открития направени в България през последните години и то предизвика световен отзвук сред учените. Преди да бъдат открити находките от пещера "Козарника", хипотезите на експертите бяха, че представителите на предчовешкия хоминид питекантропос не е бил способен на символно мислене. Едва Homo Sapiens преди няколко десетки хиляди години започнал да развива артистични способности и умението да разсъждава чрез символи, но обитателите от "Козарника" в Североизточна България показват, че човешкото развитие има значително по-дълга предистория, отколкото се е предполагало доскоро.

Разкритите рисунки и знаци, датирани отпреди 1,1 млн. години. Според учените тези резки са Кост с нарези – календар или друг вид броене на първите хора в Европа отпреди милиони години. Находката е намерена в пещерата "Козарника", БългарияПещера "Козарника"Зъб на хоменоид на 1 200 000 -1 400 000 г.най-древната проява на първата съзнателна мисъл - символично проявление на мисълта у праисторическия човек, най-древните артефакти доказващи, че праисторическите хора започват да проявяват целенасочено символно мислене. Рисунките и знаците във вид на резки са нанесени върху кост от неизвестен бозайник.

Все още не е разгадано какво могат да означават тези знаци - възможно е да са част от някакво отбелязване на събитие, фази на луната,календар или наченки на броене на първите хора в Европа отпреди милион години.

 Видео:  https://www.youtube.com/watch?v=xrBdms0hNlQ

Проф. д-р Николай Сираков семинар на тема: Първите хора в Европа от пещера "Козарника"

В рамките на: Пролетен университет в Чипровци 2014, организиран от гражданско сдружение "Щастливеца" и Интердисциплинна образователна мрежа "Място за бъдеще" и подпомогнат от Фондация Фридрих Еберт София и Френски институт София

 Неандерталско бебе на 140 000 години

Сред фрагментиран костен материал на животинските останки археолозите откриват две парченца от лъчева кост на неандерталско дете под 1 годинка - най-вероятно бебе на 3 до 6 месеца. Става дума за прехода среден-късен плейстоцен, тоест 140 000-130 000 г.пр.Хр. Изключително рядка находка - първа за Източните Балкани, пета в световен мащаб. По-късно археолозите откриват още 16 човешки скелетни елемента, включително зъби.
 

------------------------

IV.

Най-ранната графична изява върху камък в европейския палеолит - намерен в пещера "Темната дупка"

 Гравиран скален фрагмент - най-ранната графична изява върху камък в Европа - намерен е в "Темната дупка" и е на около 50 000 години. Тя е една от най-дългите пещери в България. Намира се на 52км северно от град София, на югоизточния склон на планината Козница, северозападно от гара Лакатник на левия бряг на река Искър на 27 метра над нейното ниво в стената на скален венец. Образувана е в тъмни среднотриаски варовици на Милановската синклинала.

 -----------------------

Украшение от пещерата Козарника - амулет на 26 000 години.

V.

 Най-ранната работилница за украшения

В "Козарника" са открити и черупки от малки охлювчета с размер около 5-6 мм. или малко по-големи. Те са фосилни, били са използвани за  изработка на украшения - огърлици, гривнички, амулети и охлювчета.

Пробитите дупчици на 3-милиметровите охлювчета, 150 на брой, показват, че обитателите на пещерата са имали доста ловки пръсти, за да направят украшението, без да го счупят.

Събирали ли са ги вероятно от място близо до Лом, в льосовете. Има следи от шнурчето, което е свързвало черупките в бижуто, най-вероятно огърлица. Датирана е на около 38 000 години, подобни дати има само на една пещера на границата между Турция и Сирия.

Подобна "работилница" няма известна засега в Европа -  и е на най-ранните представители на праисторическия човек. Дали украшения са служили и за Находки от пещера Козарника, амулет от зъб на лисица, късен палеолит -25 000 годинисамоидентификация, според Николай Сираков, а това като наченки на етно-лингвистичните общности на етносите, това ще е едно от предизвикателствата, които ще се развива в бъдеще.

Палеолитната Венера от Козарника

В пещера "Козарника" е открита и най-ранната антропоморфна пластика на човешко изображение от късния палеолит, намирано по българските земи. Въглероденият анализ показва датировка на артефакта, който е от епохата на кроманьонците и е на 26 000 години и е наречено "Венера". Малката скулпторка е изваяна върху част от дълга кост, най-вероятно едро тревопасно животно.  Много красива, много изящна с характерните пищни форми на голото женско тяло от древността. Намерена е само част от долната й половина с дължина 2.5 см.  и докато е била цяла, едва ли е надвишавала 5 см. Изработена е с помощта на резец, с кремък и дооформяна с търкане в пясъчник. Има следи от полиране с охра, отпратки и паралели с другите Венери намерени в Европа.

Статуетки с пищни форми, Фрагмент от най-старото изображение на човек или богиня от нашите земи - на 20-26 хилядолетия. Снимка: Ани Петровас пишни форми обозначаващи пластика на жена и наречени условно Палеолитна Венера са разпространени в по-голямата част на Евразия, от Пиренеите до езерото Байкал, в Иркутска, Русия.

Най-известната Венера е от кост на мамут, намерена е в Холе Фелс, Швабски Алпи, Германия и е на възраст приблизително 35 000 - 40 000 години

Какво е било предназначението на палеолитните Венери,  дали са били еталони за красота, възхищение от голото женско тяло, амулети за късмет, или срещу зли сили, символ на божеството на плодородието -  Богинята-майка, или просто спомен за майката, носили ли са ги на шията, или са ги поставяли нейде из пещерата? Все още не е точно установено и разгадаването на тайната принадлежи на бъдещето.

Изучаването на произхода на човешкия вид запо

Изследванията в сферата на произхода на човешкия вид - палеолитната археология в България започва сравнително късно. Въпреки късните археологически търсения обаче, българските земи разбулват едни от най-вълнуващите загадки, поднасят най-големите изненади и разшифроват едни от най-древните тайни.

 -----------------

VI.

Намерени са останките на първите съвременни хора в Европа (40 000 години)

В две пещери - "Козарника" и "Бачо Киро" са намерени първите останки от съвременни хора - Homo sapiens на около 40 000 години, които са най-старите намерени в Европа.

• Пещера "Козарника"

В по-горните палеолитни пластове са открити находки свързани с появата на съвременния човек – Хомо сапиенс. Те се датират от преди 40-45 хил. години и също са най-ранни в европейски мащаб. Интереното при тях е, че значително се различават от находките в пещерите "Темната дупка" и "Бачо Киро", като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

• Пещера "Бачо Киро"

 В пещерата "Бачо Киро" са намерени най-ранните в Европа костни останки (фрагмент от челюст) от архаичен Хомо сапиенс. Датирани са в началото на късния палеолит – около 45 000 - 43 000 години.

Това са едни от най-ранните следи в Европа от съвременния човек – хомо сапиенс, които бележат прехода към късния палеолит и началните му фази. Според някои изследователи тя е ранна балканска разновидност на ориняшките култури, които се разпространяват в по-голямата част на Европа.

В този период на Балканите започват културни промени, които поставят началото на нов етап в праисторията на континента – късния палеолит. Появяват се нови каменоделски техники за производство на кремъчни пластини – много по-удобни за изготвяне на ефикасни сечива и оръжия, усъвършенства се обработката на кост и рог, масово се развиват изкуството и други форми на духовната култура (погребални практики, магични ритуали, култови изяви).

---------------------------

VII.

Библейският потоп се е състоял в Черно море

Дълги години хората смятали описаният в Светото писание Всемирен потоп за библейски мит.

И,Преливането на Средиземно море през Босфора (Кадър от компютърна анимация) разбира се никой не вярвал в обрисувания катаклизъм, докато... Едно случайно събитие не променило представите на хората за истинността на водния катаклизъм от книга на книгите - Библията.

През 1851 година англичанинът Остин Хенри Лейърд/Austen Henry Layard (5 March 1817 – 5 July 1894 ) открива библиотеката на цар Ашурбанипал (668 - 635 г.пр.н.е.) в Ниневия с над 25 хиляди клинописни таблици, а сред тях 12 плочки, които станали известни като "Епосът на Гилгамеш" (Epic of Gilgamesh).

В 1872 г. младият асиролог Джордж Смит/George Smith, (Chelsea, London 26 March 1840 – 19 August 1876) дешифрирал плочките и огромна изненада очаквала учените... на единадесетата табличка разказът съдържал фрагменти от мита за потопа, поразително приличащи на този в Библията. Публикуваният превод на текста предизвикал медийна бомба в света.

Последвало друго впечатляващо откритие - през 1929 г. английският археолог Леонард Вули (Leonard Woolley) открива древения шумерски град Ур, при разкопките на хълма Мукаяр в Южна Месопотамия. В древните пластове Вули открива ясни доказателства за стихийно бедствие - гигантско наводнение, при което водата е стигала до 7-8 м. височина. При мащабите на този катаклизъм напълно е било възможно цяла Месопотамия да е станала жертва на водната стихия.

След това откритие били намерени и други разкази на мита за потопа - прочутият “Царски шумерски списък” от ХVІІІ век пр. Хр., изписан върху табличка, намерена сред руините на Нипур. След като изброява владетелите, натоварени да царуват в областта на Шумер, тази хронология в един момент спира и в средата на този списък се появява фразата “И Потопът изравни всичко”

В Нипур (Nippur) друга една шумерска табличка датирана от ХVІІ в. пр. Хр. разкрива аналогичен разказ за героя Зиусудра (Ziusudra), подобно на вавилонският герой Атрахазис (Atrahasis - супермъдър) описан в текст от 1635 год. пр. Хр. и той оцелял във водната стихия.

Тези знаменателни археологически събития въвлякоха учените в разгорещени спорове относно - съществувал ли е Всемирния потоп или описаната случка е просто красива фантазия.

Защото разкази за потопа има не само в Библията, те съществуват и в древната митология на елините и то цели три! Най-древната легенда описва потопът от времето на Огигес (Ogyges) царя на Беотия. За втори потоп се говори в легендата за Девкалион и Пира, а за трети в мита за цар Дардан.

Отзвуци за гигантски катаклизъм има в цялата всемирна история - индийските, китайските, японските легенди, в свещената книга на древните перси " Зенд-Авеста", в записаната върху камък легенда за потопа книга на ацтеките "Календарен камък" , в митовете на индианците в цяла Севрна, Централна и Южна Америка, в свещената "Попол-вух" на маите от Гватемала, в "Чилам-Балам" от Чумайеля, в Европа в легендите на баските, келтите, ирландците, в древногерманските предания "Гибелта на боговете", финско-естонските "Калевала"...

Съвсем явно е, че ужасяващият спомен за огромно стихийно бедствие - огромна приливна вълна заляла цялата суша и унищожила за дълги векове цивилизацията на земята се е съхранил в паметта на всички племена и народи по света.

Учените спорили за истинността на потопа до юли 1985 г., когато научноизследователският съветски кораб "Рифт" и миниподводницата "Аргус" предприемат съвместна експедиция във водите край Варна, с цел да изследват съществуват ли следи от древна цивилизация. На борда на подводницата е българският учен проф. Петко Димитров, защитил дисертация в Москва през 1979 г., посветена на старите брегове на Черно море и следите от Потопа.

И тогава... Петко Димитров прави най–сензационната, но и най–спорната находка в българската археология, т.нар. „Чиния на Ной“. Открива я край бреговете на Варна на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето.

Оказва се, че внушаващия ужас и страхопочитание към природните сили използвани от Създателя за наказание на прегрешилите хора - Библеския потоп действително се е случил и то в Черно море!

Следват редица научноиследователски океаноложки изследвания на Черноморския басейн от екипи на американски, български, руски и турски изследователи и специалисти от геолози и археолози от световна величина - като проф. Уилям Райън, Уолтър Питман, проф. Балард, проф. Петко Димитров, проф. Мариана Филипова и др. и доказват, че преди 8 000 години във водите  на Черно море се е разразил катастрофален потоп. Бавно, но всекидневно покачване на водите до над 120 метра, които заляли бреговете, земеделските ниви и домовете и нанесли разрушителни поражения на цивилизацията, обитаваща старите брегове на сладководното езеро и станали една от вероятните причини за световното им разселване, а с това и пренасянето на познания и умения непознати до тогава за останалите народи.

Виж повече:

Най-сензационната находка в света е скрита в сейф във Варна. По следите на най-старата цивилизация

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2943

Най-сензационната находка в света е скрита в банков сейф във Варна.

Открива я Петко Димитров на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето. Диаметър 40 см. Височина 10 см, отдолу е със седло. Става въпрос за много фина изработка. Много симетрична. Предполага се, че не е от глина, а от пясъчник.

Откритите писмени знаци върху нея са най-старата писменост, която е съществувала до потопа и се срещат в шумерската, египетската, индийската и гръцката писменост.

 .....

Народ белязан от боговете е живял там, където земи напоявани от пълноводните Дунав, Днепър, Днестър и Дон, и сладките води на Черното море създавали земя - най-плодородна и плодове с чуден аромат - нарекъл я библейският разказвач - райската градина Едем - тази земя била родината на една от най-удивителните и тайнсвени цивилизации.

Джон Ноубъл Уилфорд - "Ню Йорк Таймс" и книгата "Ноевият потоп" от Уилям Райън и Уолтър Питман:

"Далеч преди разкошните дворци и минарета на Истанбул да обрамчат бреговете му, Босфорът е бил тясна бара, през която сладката вода на Черно море се изливала в Егейско море и оттам - в Средиземно. След това повдигащото се морско равнище предизвикало катастрофален обрат. Изведнъж морската вода нахлула през Босфора със сила 400 пъти по-мощна от тази на Ниагарския водопад. Ужасяващият рев се чувал най-малко на 60 мили разстояние.

...Възможно ли е - разсъждават д-р Райън и д-р Питман - хората, прогонени от домовете си от потопа, да са "виновни" за разпространението на земеделието в Европа и за развитието на селското стопанство и напояването на юг - в Анадола и Месопотамия?

...Възможно ли е - питат още те - потопът в Черно море да е оставил толкова трайни спомени, че те да са вдъхновили по-късната история на потопа, описана във вавилонския епос за Гилгамеш?"

...Ако споменът за Черноморският потоп наистина е повлиял на епоса за Гилгамеш, то той би могъл да бъде и първоизточник за историята на Ной в Стария завет."

"Като се основават на анализи на утайки от дъното на Черно море, океанографите Уилям Райън и Уолтър Питман от геологическата обсерватория "Ламонт - Дохърти" в Палисейдс, Ню Йорк, са събрали доказателства отпреди 7500 години, че този голям потоп наистина се е състоял."
Ричард А. Кер, "Сайънс"

 Следите на старата цивилизация лежат по дъното на Черно море и Варненския залив.

Научни експедиции откриха там останките на най – древните земни градове.

Проф. Петко Димитров, ръководител на две експедиции по нашия шелф, обяви, че преди 8000 г. старите брегове на Черно море са били на сушата и на 60 км. източно от Варна, където са живели прадедите ни и откъдето е тръгнала най-древната цивилизация в света.

Оттогава датира мегаприливът на океанските води през Босфора в най-голямото сладководно езеро.

Най-сензационната находка в света е скрита в сейф във Варна. По следите на най-старата цивилизация

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2943

----------------------------

VIII.

Едни от най-древните градове на Европа са разположени по бреговете на българското черноморско крайбрежие

По бреговете на Черно море са разположени едни от най-древните градове в Европа като: Созопол - най-старият черноморски град, Варна (Одесос), Ахтопол (Агатополис), Каварна (Бизоне), Обзор (Хелиополис), Несебър(Месемврия ), Балчик (Круни), Поморие(Анхиало), древният тракийски град Тиризис на н. Калиакра и др.

- Селище на 8 хилядолетия край Провадия се намира под водите на Черно море

Край старите, вече потънали брегове на Черноморския басейн, разположени на дълбочина 90-120 метра е съществувало древно селище и некропол отпреди 8000 години. Това откритие е благодарения на международен екип от учени от Института по океанология във Варна, проф. Петко Димитров, още 12 наши учени и проф. Уилям Райън от Колумбийския университет. Те са направили откритието чрез сонарна снимка на морското дъно с площ 1 кв. км. Учените са проучили обстойно 50 обекта от участъка “Полигон Палеопровадийска”.

По време на експедицията са набелязани общо 50 обекта - останки от древни селища и потънали кораби.

 ---------------------------

IX.

Най-старите градове в Европа на възраст 8 хилядолетия са в България - Протоград, край Юнаците, Пазарджик и Оходен-Валога, край Враца,

- Най-древният град в Европа - Юнаците, Пазарджик на 8 хилядолетия
 

- По-древен от Микена и Шумер
- цивилизация от каменно-медната епоха Фигурка датирана на 4500 год. пр.н.ера
- първите хладилни съоръжения в света
- първата протописменост - първата книга в света
- корабостроителница -  първообрази на кораб и малки лодки
- обработване на метали
- Прецизна хирургия преди 6000 години, много преди появата на Хипократ и легендите за Асклепий

Преди 8 хилядолетия, когато Европа е все още в своя стадии на първобитно развитие, в Двуречието първите шумерски селища още не са възникнали и ще се появят след 2 000 години, край българското село Юнаците, до Пазарджик се развива огромен и добре укрепен град, разстилащ се на 100 декара площ, с масивни, 5 метрови крепостни стени, обграждащи централната му част.  В него живеели над 2 000 души, които украсявали своите изящни керамични съдове с нарези и графити, в жълто, бяло, червено, обработвали метали, умеели да изграждат съоръжения за съхранение на месо (своеобразни „хладилници"),  имали протописменост, умеели да извършват прецизни хирургически манипулации и дори строели кораби!

През 2008 г. при проучвания в района на селищната могила Юнаците край Пазарджик, българо-гръцка археологическа експедиция установява, че могилата е само част от много по-голямо селище, възникнало през ранния енеолит и предполагат, че големината му е поне 100 декара. Към групата на българската експедиция се присъединява д-р Йоанис Алсанис – Национална гръцка изследователска фондация. Екипът е с ръководители ст.н.с. ІІ ст. д-р Явор Бояджиев от НАИМ, Стоилка Игнатова – РИМ Пазарджик и д-р Йоанис Алсанис – Национална гръцка изследователска фондация.

Находките, къщите с техните значителни размери и останките от 5-метрови крепостни стени говорят за наличието на праисторически град и цивилизация, която през този период няма аналог на Стария континент.

Д-р Явор Димитров Бояджиев, ръководител на секция „Праистория” в Националния археологически институт и музей - БАН:

- Цивилизация от 8 хилядолетие

"Доскоро се смяташе, че микенска Гърция е най-старата цивилизация в Европа - отпреди 26 века пр.н.е. Всички археологически данни и артефакти обаче сочат, че през каменно-медната епоха, 2000 години преди микенската, в българскитя земи започва своето развитие първата европейска цивилизация. Всички находки, мащабите на монументалното строителст

во, дават основание реално да се мисли за това - познаване  на металите, специализирано занаятчийско производство, социално разслоение, писменост, градове. Ако се намерят други  селища на тази възраст, те също ще са на Балканите – в България и в Гърция."

Селището е  било разположено край брега на старото корито на река Тополница, което днес е променено изкуствено за напоителни  цели. Било е уникално, без аналог на европейския континент, защото в епохата на ранния халколит древните му жители оформят  първия протоград с всички елементи, които правят едно населено място град - огромна площ на застрояване от около 100  декара,  мощна отбранителна крепостна стена -  без аналог на нашия континент, поддържана и използвана векове наред. Следите  на градоустройствения му план личат в археологическите пластове и натрупвания в могилата  и явно се вижда разделението между  жилищната и производствена част.

- Първообразът на Атинския акропол

Отбранителната цитадела е ограждала само най-високата, централна част на първоначалното халколитно селище, в който се е  концентрирал елитът на града - около 200 човека. В същност това е била цитаделата  на селището, с площ от 7 – 8 дка. Разположена на най-видимата част от града - първообразът на Атинския акропол, в нейното  пространство, освен жилищни сгради е имало и занаятчийски район - цяла индустриална зона с обособени производствени  пространства, пещи и цехове, подобни на части от съвременните фабрики - това си личи и по огнищата. Открити са оръдия на  труда, а цялата система дава чертите на един изключително цивилизован град.

Къщите в праисторическия град са били със значителни размери – дължина от 10 до 12 метра и ширина 7 – 8 метра. Строени са  от глина и кирпич, а вътрешните им стени показват следи от варосване и боядисване в червено и бяло. Селища от този тип започват да се изграждат близо 2000 години по-късно и започват да се срещат едва през бронзовата епоха.

- Мощна отбранителна крепостна стена - без аналог на нашия континент

Масивната глинобитна стена датирана на около 6700 – 6600 години е била широка в основата си около 5 м., височината й също е била 5 метра, като нагоре леко се е стеснявала. Защитната стена е изградена е чрез редуване на пластове добре трамбована глина и редове валирани камъни.

- Производство на изящна оцветена керамика

В античния град са се произвеждали изящни керамични съдове – боядисани в жълто, бяло, червено, с нарези и графити.

- Обработване на метали

Има  открити медни предмети и по-намерената шлака се предполага, че там дори са се обработвали метали.

- Първите хладилни съоръжения в света

В античния град Юнаците, също и в Оходен, Враца са намерени първите хладилници в света. Археолозите са намерили помещения, дълбоко вкопани в земята, в които е  било възможно месото да се запази за дълго време студено. Това е наистина нещо уникално, което засега не е срещано другаде.

- Корабостроителница и пристанище

Сензационо е откритието, че градът е имал корабостроителница и е бил пристанище. За това свидетелстват откритите находки  на счупени първообрази на кораб и малки лодки. Става дума за предната част на голям плавателен съд, което потвърждава, че  тогава реките Тополница и Марица са били много по-пълноводни и това е давало чудесната възможност да бъдат използвани за  по-лесно придвижване. Това от своя страна е създавало условия за широки контакти и оживена търговия.

- Търговия

Сред находките от експедицията има и нож от обсидиан – рядък черен камък, който почти не се среща по българските земи и  вероятно е бил внос от гръцките острови, ако не и от по-далече. Река Марица по това време е важна транспортна и търговска  артерия и е свързвала града с подобни селища край Егейско море. Хората са търгували свободно с медни предмети, произведения  на изкуството, кремъчни суровини и съдове. Приликите между града край Юнаците и тези в Беломорието говорят за богат  културен обмен.

- Накити от морски раковини,  изключително ценни за хората

В ниши на 6700 години също така за първи път са открити общо 11 средиземноморски гривни, които са били изключително  ценни за хората и са направени от морски раковини. Уникалното е, че накитите са намерени в концентрация само на 10 метра.

- Протописменост и първата книга в света

Намерени са и  плочки и дъна на уреди с фрагменти и комбинация от протописменост - първата книга в света и заедно с плочката  от Градешница и знаците по много съдове от тази епоха са указание за съществуването на ранна графична система –  протописменост.

- Прецизна хирургия преди 6000 години, много преди появата на Хипократ и легендите за Асклепий

Сред находките от селищната могила има женски скелет с отрязана длан на ръката. Необичайното е, че дланта е била отстранена  с изключително прецизна хирургическа намеса. Ампутацията е направена без никакви усложнения и не е предизвикала  възпалителни процеси. Според изследванията на антрополога Стив Цойнер жената е продължила живота си още дълги години  след операцията. Това показва, че древните жители на Тракийската равнина са имали много добри медицински познания хиляди  години преди появата на Хипократ и легендите за Асклепий.

Какво е унищожило този проспериращ град? Дали нашествие на степни народи на коне слага края на цивилизацията от Юнаците или бунт на местното население? Учените засега имат само предположения, но явно селището е било опожарено, а жителите му избити. В града са откритиАскос (5 хилядолетие пр. Хр.)намерен в праисторическа селищна могила Юнаците Регионален Исторически Музей Пазарджик останки само на жени, деца и старци. Вероятно мъжете са загинали в битка, следите, от която  още не са намерени. Открити са и няколко тела, без гробни дарове, погребани набързо в рамките на цитаделата.

Според теорията на доцент Явор Бояджиев, много вероятно е гибелта на хората от Юнаците да е била причинена от степните народи, които започват да проникват на Балканите от североизток. Поради фактът, че от 4000 г. до около 3100 г. пр. н. ера почти не са открити следи от човешко присъствие, ученият предполага, че опустошението е било тотално. В подкрепа на своята теория доцент Бояджиев посочва намерените овъглени скелети на хора сред руините на жилищата, със следи от оръжията, с които са били убити, плитките гробни ями и положението на скелетите, което подсказва, че хората са били погребани набързо,  между сградите, без ритуал. Скелетите са на жени, деца, стари хора, но не и на боеспособни мъже - най-вероятно градът дълго време се е съпротивлявал, преди да бъде унищожен. А мощната стена е била най-голямата му защита.

Засега се знае съвсем малко за хората от тези времена. Селища в Тракийската низина от този период са намерени средно на около 10 километра. От многото могили в района само един малък процент са били изследвани, а за така наречените плоски селища, които не са около могила, няма почти никакви данни. Това, което е известно за сега е, че Тракия е била достатъчно плодородна, за да изхрани гъста мрежа от селища още през петото хилядолетие преди Христа. Според антропологическите изследвания хората тогава са били едри и не са страдали от липса на храни. Това им е дало спокойствие и време да се интересуват и от друго, освен от физическото оцеляване.

Дали в бъдеще ще се откриват и други подобни градове? Според доцент Явор Бояджиев засега е разкрита само 2% от информацията за праисторическа България - единствено Азмашката могила е напълно разкопана, в Дядово в Карановската селищна могила все още се изследва по-късен период, а в Караново има 26 могили с доста впечатляващи данни. Въпреки всичко и това което знаем, е сензационно.  Варненският неолитен некропол, Могилата в Караново, Провадийските солници станаха световно известни, но това е съвсем малка частица от все още малко разкритите тайни на нашите най-древни прадеди и тяхната изчезнала цивилизация.

 -----

- Най-старият град в Европа - село Оходен, местността "Валога", Врачанско на 8 хилядолетия

 През 2010 година при разкопките си  на праисторическото селище в местността "Валога" крайОбложката на книгата на Георги Ганецовски врачанското село Оходен археологът Георги Ганецовски от Врачанския исторически музей открива едно от най-древните селища намирани в Европа.

Според археолозите светилището - най-старият храм на Слънцето, на възраст 8 хилядолетия е уникално и до момента няма друг известен аналог в Европа.

Археологическите проучвания на праисторическо селище Оходен-Валога дават ценна информация за възникване на първите селища от началото на новокаменната епоха в Северозападна България и свързаните с тях ранно неолитни погребални обреди.

Данните от археологическите разкопки на откритите гробни и жилищни съоръжения показват съществуването на две селища последователно, едно след друго.

- Първите хладилни съоръжения за съхраняване на храна

Намерено е първото полувкопано жилище с избено помещение отдолу и под, измазан с дебел слой глина, който осигурява перфектна термоизолация, което е позволявало храната да се съхранява дълго време без да се развали.

- Древна работилница за кремъчни пластинки.

Първите земеделци по нашите земи трябва да са били истински виртуози при обработката на кремъчните изделия. От тях археолозите са открили над 2300 артефакти. Тогавашните земеделци са открили керамиката, печената глина, като са превръщали едно вещество в друго чрез химична реакция, смятат учените.

Георги Ганецовски "Оходен , селище от ранния неолит. Разкопки 2002-2006 г."

При керамиката се забелязва два типа - тънкостенна и дебелостенна. Дебелостенната  е с по-груба изработка, глината е лошо изпечена при ниска температура, с примеси на миди, шамот и камъчета, повърхността е неравна, грубо загладена. Тънкостенната е по-фина и с по-качествена структура, с полирани до блясък стени, глината е добре пречистена и има два слоя на изпичане

- Първите сърпове

Открити са повече от 70 находки, като повечето от тях кремъчни пластинк, сред тях има множество малки частички от кремък, които се отделят при обработката му, което ясно говори, че на това място е имало занаятчийска работилница. Кремъчните пластинки, подредени на дървени дръжки, са представлявали първите сърпове, използвани на жътвата на лимеца.

- Най-ранните обработки с използване на огневия метод в Европа

Древните хора са боравили само с каменни и кремъчни инструменти и въпреки това са обработвали перфектно букова или дъбова дървесина, за да могат да си построят жилища, които да издържат 30 - 40 години. Също така те са познавали свойствата на огъня, за да могат да добиват ценности, които са били необходими, така и да изпичат най-ранната керамика. Има открити 22 ями за добив на кремък чрез термично разтрошаване на варовиковата скала. Това са най-ранните изработки с използване на огневия метод в Европа.

Археолозите край Оходен са открили полуовъглени житни зърна. Това означава, че в праисторическото селище са намерени остатъци от домашно зърнохранилище в избата на едно от жилищата. След генетичен анализ се очаква от тях да се получи нова информация за най-древната пшеница, използвана за храна.

Според Георги Ганецовски находките от Оходен поставят на преразглеждане представите за това, кога се е появила земеделската цивилизация. Разкопките доказват, че това е станало в края на последните няколко века на седмото хилядолетие преди Христа.

Тезата на Георги Ганецовски е, че  в България се наблюдава първото заселване на териториите на Балканския полуостров, което се случва в края на 7 и началото на 6 хилядолетие преди Христа. Това, което е интересно, е, че Балканския полуостров се превръща в център на праисторическата цивилизация. От тук започва разселване на север и на запад, за да се колонизира цяла Европа. Проучванията показват, че на 4 км. в южна посока се намира още един обект в района на село Баница и съвсем вероятна е възможна връзка между двете селища.

----------------------------------

X.
Най-старият европеец открит край с.Оходен, Враца на 8 000 години

Най-старите останки на хора от европейската раса са открити в местността "Валога" край с. Оходен, Врачанско и те са на 8 хилядолетия!

Древните човешките скелети са разположени в некропол, в Свещеният комплекс, намиращ се в центъра на праисторическото селище.  Въз основа на направен анализът на откритите артефакти се определя, че селището спада към раннонеолитната култура Градешница-Кърча, развивала се в район, заключен между Янтра и Тимок на юг от Дунав и Олтения в Югозападна Румъния. Открити са и запазени останки от древен храм на плодородието, основи на жилищни постройки, некропол.

Гроб №1 "Тодорка"

Скелетът на жената е напълно запазен и е положен в сакрално съоръжение отново без аналог в света. Скелетът на Тодорка бе датиран чрез C14 в германска лаборатория на 8100 години, което го прави един от най-старите скелети, принадлежащи на културата на първите земеделци в Европа.  Височината мна жената е 153 см,  като е погребан в поза „хокер“ и днес е експониран „in situ“ във Врачанския музей чрез специална блокова отливка във витрина, пълна с газ аргон за консервация.

Откъс от книгата на Георги Ганецовски "Оходен, селище от ранния неолит"

"Антропологичният анализ е направен от член-кореспондент професор Йордан Йорданов. Според бележите на черепа, ключиците, крайниците и таза скелетът е определен от женски пол на 25 - 30 години. Антропологичния тип е грациален медитерански. Според неговият анализ липсват травматични поражения, има начални болестни промени - ошипявания по прешлените, състоянието на зъбите е добро, но има един кариес, но е констатирано силно изтриване на резците и кътниците (абразио), което може да е предизвикано от дъвчене на кожи и корени.

Ориентацията на скелета е: тяло с посока изток-запад, глава на север с лице на изток. Положението на скелета е хокер на лявата страна, крайниците плътно опират до стените, главата е обърната с лице на изток и под нея е имало подложка от органична матеия. Лявата ръка е свита под прав ъгъл в лакътя, а дланта е обърната нагоре, към брадата. Дясната ръка е разположена под лявата, също свита под прав ъгъл, но дланта е обърната надолу (посока запад)краката са свити приблизително под прав ъгъл спрямо гръбначния стълб, ходилата са разположени плътно до таза, което показва, че вероятно са били завързани. В областта на гръдния кош се намират фрагменти от натрошен глинен съд със следи от опалване по вътрешната му повърхност, пепел, въгленчета и части от животински кости.

Датировката за възрастта на скелета се определя на базата на сравнителния анализ на керамиката и радио-въглероден анализ на органичен материал. Данните сочат, че скелетът от гроб № 1 се отнася към края на "монохрамния етап на ранния неолит" или началото на VI хил пр.н ера или около 5 710 -/+ 40 ВС, това се отнася към втория период на култура Пространчево.

Гроб №2 и №3 са на деца

През 2006 и 2008 г. на същото мястобяха намерени гробните ями на две деца - при едното беше необичайно с това, че главата гледа на запад, докато черепите на другите скелети от Оходен са насочени към изгрева.

Разположението на скелета е - хокер на дясно, с глава на запад и лице на юг. Краката са свити под прав ъгъл спрямо остта на гръбначния стълб, а ходилата са разположени плътно до таза. Професор Йордан Йорданов е определил детето на възраст около 5 годинки

Разположен е на около метър от гроб №1 и в него също са открити керамични съдове и гърнета с опалена вътрешност, в краката на детето има скъп гробен дар - долна част от оръдие от вносен за района халцедон със заострен връх. Над гроба е намерена антропоморфна глинена фигурка в червен цвят - вероятно също гробен дар. Данните сочат вероятна възраст на скелета около третото столетие на VI хил пр.н ера"

Гроб № 4 "Христо"

Находката на мъжки скелет е открита от археолога Георги Ганецовски от Врачанския исторически музей при разкопки на праисторическото селище в местността "Валога" край врачанското село Оходен, в очертанията на сакралния комплекс в северозападния край на праисторическото селище, който също е уникален за най-ранния период на неолит. Той е със съвършени форми и му дават библейското име „Христо”, заради Христовата възраст, в която е починал.

Според Д-р Бранимира Димитрова от Института по антропология и експериментална морфология към БАН, която е потвърдила пола на праисторическия човек, това е скелет на мъж, най-вероятно на възраст 25-30 години,  ръст около 165 см. и принадлежи към така наречената протоевропеидна раса, с по-груб релеф на черепа, което показва, че в тези времена хората не са живели отделно, а очевидно са пътували и са се смесвали.

Скелетът  на праисторическия мъж е престоял в погребалната яма около 8000 години, не е пострадал от човешка намеса и е е удивително добре запазен.

 Той е бил положен в гроба по гръб, със сгънати наляво и кръстосани крака , защото са били вързани, в поза - поза полухокер, в специално издълбана гробна яма. Главата е обърната на изток, което се свързва с мъжкото начало - слънцето. 

До главата му са поставени погребални дарове – керамичен съд със сферична форма, съвсем запазен до днес, а до рамото му – кремъчен нож. Виждат се следи от овъглени кости и счупени глинени съдове, което според археолога показва, че е извършена погребална церемония.  Според учените той е представител на най-ранния неолит, т.е. на монохромния неолит.

Георги Ганецовски:
"До главата му,  която също е наклонена в източна посока, има поставен напълно запазен керамичен съд със сферична форма, а до дясното му рамо - кремъчен нож. Ясно се виждат следите от овъглени кости и счупени глинени съдове, което показва, че е била извършена и погребална церемония. За първи път, за разлика от другите три погребения, когато става въпрос за женски погребения, сега открихме доказано мъжки индивид с гробни дарове. Открихме глинен съд и дълъг кремъчен нож. Те бяха поставени при тилната част на главата и те много ясно определят разликата между половете при погребалния ритуал.

Това е първият мъж, представител на тази ранноземеделска цивилизация, която възниква в края на 7 и началото на 6 хилядолетие преди Христа по нашите земи. Това са първите представители на производящата икономика, от която започва и развитието на съвременната икономика."

Според учените те са били представители на най-ранните земеделци, основоположници на съвременната европейска цивилизация (протоевропеидна раса). Сега в Оксфорд се правят три вида анализи на останките.

Георги Ганецовски, археолог:

"Двете антропологични групи, на средиземноморците и на протоевропеидите, значително по-рано са се смесили и са влезли в контакт една с друга без никакви сблъсъци. Откриваме непозната до момента праисторическа култура за Северозападна България, чийто паралели се намират на територията на днешна Сърбия по долината на река Морава."

Мнение на читател:

"Винаги използвам тая история като аргумент срещу натрапваното на пропагандата за монофокално възникване на човека - в една точка от Зечмята и в един момент от времето.

Това за мен е пълна полюция и перверзия! И то първоначалната възраст беше лансирана (мисля чрез "Нашънъл джиографик") като 70000 години!

И когато им написах едно писмо упоменавайки "Козарника" възрастта на възникването на днешния човек нарастна на 200 000 години! 1.5 милиона години е 15 000 века! А последният ледников период (с редуващи се заледявания и затопляния) започва преди 1 милион години и свършва с последното затопляне преди 10-12 хиляди години!

Значи 5000 века преди това по нашите земи е имало хора! ХОРА! Не маймуни, които таман се изправили на задните крака и тръгнали да обикалят света (на околосветско пътешествие) и пътьом се превръщали в бял, жълт, черен, червен и Бог знае още какъв "човек"! Егати кретенията! А нашият от "Козарника" през това време дялкал някакви символи върху кокали и чакал да дойде маймуната от Африка и да го очовечи..."

-------------------------------------------------

XI.

Най-старите съоражения за охлаждане са намерени в античен град Оходен и Юнаците от 8 хилядолетие

- Юнаците

В античния град Юнаците, също и в Оходен, Враца са намерени първите хладилници в света. Археолозите са намерили помещения, дълбоко вкопани в земята, в които е  било възможно месото да се запази за дълго време студено. Това е наистина нещо уникално, което засега не е срещано другаде.

- Оходен

Съоръжението за охлаждане в древния град Оходен е направено от трамбована пръст и е с множество отвори, като в някои от нишите са открити и кости от животни. Намерено е в полувкопано жилище с избено помещение отдолу и под, измазан с дебел слой глина, който осигурява перфектна термоизолация.

---------------------------

XII.

Най-старият храм на Слънцето на 8 000 години е открит край с.Оходен, Враца и той е с 3 000 години по-стар от Стоунхендж

Край село Оходен е открит най-старият храм на Слънцето на възраст около 8 хилядолетия. Свещеният комплекс се е намирал в центъра на праисторическо селище, а в некропола към него са открити древни човешки скелети на 8 000 години. Според археолозите светилището е уникално и до момента няма друг известен аналог в Европа. Анализът на откритите артефакти показва, че селището спада към ранно-неолитната култура Градешница-Кърча, развивала се в район, заключен между Янтра и Тимок на юг от Дунав и Олтения в Югозападна Румъния.

В храма са открити десетки глинени и каменни дискове с маркирана, винаги на едно и също място, точка в средата.  Археолозите тълкуват, това символно проявление, като на най-ранното обожествяване на слънчевия диск и символ - посветен бога Слънце.

За разлика от английския, според учените, българският Стоунхендж е с 3 хиляди години по-стар и е бил погребан под тонове пръст. Подът на праисторическата постройка бил застлан с паваж, а П-образната форма на камъните от облицовката сочела на изток.

Георги Ганецовски, археолог за БНТ:

http://archive.bnt.bg/bg/news/view/43066/otkriha_naj_starija_hram_na_slynceto

" При моя проверка по време на есенното равноденствие и направените измервания се оказа, че формата е ориентирана към слънчевия изгрев и то при положение, че отчитаме изместването на магнитните полюси, което за тези 8 хиляди години се е получило. В семантиката на ранноземеделската изобразителна символика дискът с точка красноречиво символизира слънчевия диск и оттук можем за говорим за най-ранния храм, посветен на култа към бога Слънце, откриван по нашите земи."

Разкриват се все повече доказателства за това, че Балканският полуострова е бил център на праисторическа цивилизация, която по-късно започва да се разселва из земите първоначално на Европа, а впоследствие към всички континенти. Сензационните открития са били представени на престижен археологически форум в Румъния с участието на учени от САЩ, Германия, Франция и балканските страни.

---------------------

 XIII.

Най-старите селища в Европа са построени преди близо 8 000 години и се намират в България

- Селище "Слатина, София,

- Селището край Айтос,

- "Езерният град", Дуранкулак,

- Провадия,

- Стара Загора...

Праисторическо селище край село Майор Узуново, Видин, местността "Градец" - датирано от края на седмото хилядолетие преди новата ера

Историята на откриване на древното селище на първата земеделска цивилизация е интересна и показателна. Открито е случайно в земеделски имот на специалиста по праистория в регионалния исторически музей във Видин Николай Казашки, след вандалски набези на иманяри. Със сигурност божието провидение е белязало двора точно на специалиста по праистория, защото иначе нямаше как да бъдат забелязани керамичните отломъци в почвата. Последвалите археологически разкопки с ръководител Георги Ганецовски, археолог в РИМ, Враца, разкриват най-древното селище в Европа и така България отново влиза в световните новини с поредното сензационно откритие - най-ранната керамика, най-старото селище и първата земеделска цивилизация на континента.

За откритието  Георги Ганецовски каза на пресконференция: "Говорим за население, което започва да изгражда свои жилища и селища на открито. Жилищата си строели масивно, така че да ги приютяват за поне 25-30 години. Търсили са много конкретен ландшафт, свързан с климатичните фактори през този период. Избрали са богат на извори и вода район, и подходяща почва, а това означава, че тук има вековни традиции относно грънчарството. Това е периода на първата земеделска цивилизация. Поне до момента данните показват, че става въпрос за еднослойно селище. Това ще рече, че в края на седмото хилядолетие климатичните условия позволяват на това място за известен период от време да се заселят най-ранните носители на земеделска култура.

Загадка е обаче - откъде, как така изведнъж се появяват тези познания по отношение на строителството на сгради? Как изведнъж започват да произвеждат толкова добре оформени керамични съдове, и то използвайки най-примитивна техника? Защото, засега поне се знае, че по това време грънчарското колело все още не е открито. Правим опити и да разберем как хората от неолита са изпичали керамичните съдове?! Използваните открити огнища те са умеели да  регулират притока на въздух, така че виртуозно оформената фина керамика да издържи на високата температура, без да се пропука, но засега трудно успяваме да хванем тази технология на праисторическите хора" - коментира Георги Ганецовски

- В неолитното селище край Стара Загора са живели първите европейци

Откритите преди 41 години две неолитни къщи в Стара Загора и до днес крият тайни и загадки

Археологическите данни от разкопките сочат, че първият европеец е жител на поречието на река Марица и именно тук е поставено началото на първата човешка култура. Анализът на изпепелените от пожар две къщи  показват, че те са построени преди близо 8 хиляди години. Открити подобни аналози на Стария континент са датирани приблизително 1 200 години по-късно.

Праисторици от САЩ до Япония, посетили древните постройки са категорични, че неолитните къщи в Стара Загора са най-старите запазени къщи на Стария континент.

Направените сондажи показват наличието на още трийсетина къщи под земята, но те все още не са разкопани и проучени. В селищната могила са открити 1826 експоната.

Според професор Петър Детев единствено в Тракия е развит късният неолит, което означава една много самобитна и много оригинална култур, които говорят за фантазия и интелект. Йордан Детев, син на професор Петър Детев разказа, че баща му е застъпвал тезата, че входът на Европа е точно поречието на река Марица и "тези културни хора, модерните човеци, на които сме наследници, са дошли в Европа през Мала Азия".  /Разбира се, това мнение е само една от няколкото теории за произхода на населението на Балканите. Други учени застъпват автохтонната теория т.е древното населението по българските земи е коренно и най-старото население, разселило се впоследствие във всички посоки на света, и впоследствие завърнало се (част от него) в прародината си./

Неолитните къщи са били разрушени от пожар, дали умишлен, или от природна стихия, засега археолозите не могат да кажат. Част от находките, намерени в пепелта са  уникални, керамични съдове и фигури, преживели хилядолетия и се опитват да ни разкажат за живота по онова време.

- Календар 6 хиляди години преди новата ера

6 000 години пр. н.ера, в тези домове са използвали календар, изрисуван върху делва, съставен от културите, които древните земеделци са отглеждали. Праисториците разбират значението на рисунките, чрез точния анализ на отглежданите посеви по онова време.

Календарът е бил особено важен за хората от онова време, защото те са били заети през цялото време на годината със стопанска дейност и така се грижели за собственото си оцеляване, а всяка грешка е била заплаха за съществуването им, според Петър Калчев.

Вероятно  е бил много важен и за празниците им, които е трябвало да съвпадат с климатичните кръговрати, носещи им живот и благополучие. Остава неизвестно как и с какви знания е бил съставен този календар, но със сигурност са познавали значението на слънцето космическите закономерности и за техния живот.

В неолитните къщи има разположени в триъгълник алтари, които археолозите определят като древни светилища. Какво е било значението на геометричната фигура - може ли това да е имало смисъл за нещо, за което днес не предполагаме - нещо свързано с невидимия свят - учените засега нямат отговор.

Не е известно също дали и останалите къщи от неолитното селище имат алтари. Знае се само, че на това място има минерални извори и селище, но то не е изследвано още. Правени са само сондажи, които потвърждават наличието на трийсетина къщи под земята.

Чрез откритите множество фигури, разхвърляни из двете неолитни къщи, разбираме, че жената е имала ръководна роля в тези семейства. Чрез фигурите историците се опитват да гадаят и за ритуалите, за култа към Богинята Майка и Бога-Слънце.

Изследователите предполагат, че в неолитното селище се ражда и култа към домашното огнище. Те смятат, че именно тук в Стара Загора се създават и първите европейски семейства.

Има две хипотези за времето на строителството на къщите - преди или след Потопа в Черно море, но според  ст.н.с. Петър Детев на този етап няма точен отговор от учените дали къщите са съградени преди или след Потопа, сигурното обаче е, че освен добри земеделци и строители обитателите им са имали познания и в областта на астрономията.

Върху къс керамика се вижда изрисувана свастика, която е символ на източните учения, също така с нея се обозначава и Черното слънце. Това означава, че освен познание за Слънцето древните хора от тези къщи са имали познание и за Черното слънце, звезден обект от съзвездието Дракон.

Земята се движи около Слънцето в посока на часовниковата стрелка, движението й около Черното слънце е в обратна посока. Около тази невероятно красива мъглявина оста на Земята извършва пълна обиколка за 25 920 години.

Според н.с. Петър Калчев: " Уникалното в изображението на този звезден обект в неолитните къщи е наличие на познание сред обитателите им за съществуването му и говорещо за връзка на древните ни предци с "великата хармония на Космоса".

Имали ли са древните Познание, до което ние още не сме достигнали?

Тайните и загадките продължават и поставят много въпроси, като например - защо откриваме по тези места изображение на свастики хилядолетия по-късно наблизо - в гробницата Голямата Косматка в Долината на тракийските царе, по-късно по плочките на Античния форум и в гробниците на императорите в Стара Загора, сред прабългарите.

--------------------

Селище или столица?

- Преди 8000 години край Айтос е имало селище - столица на непозната, все още неизучена древна култура

Праисторическото селище  в района на строеж на магистрала „Тракия” е открито от екипа на доцент д-р Красимир Лещаков от Софийския университет.

Заключенията на екипа са смайващи! Откритото селище е град - столиците на тайнствена култура на Балканския полуостров отпреди 8000 години, част от велика цивилизация,  чиито паметници се простират от Близкия изток и Египет до Средна Европа. Доцент Лещаков предполага, че от това селище, център на племенния вожд е била управлявана  обширна територия край Черно море в днешна Югоизточна България. Просъществувало е около 300 години.

След две години работа на терена, където ще минава бъдещата магистрала „Тракия” недалеч от Айтос, учените от екипа на доц. д-р Красимир Лещаков попадат на огромно  селище от първата половина на VI хилядолетие пр.Хр. или епохата на новокаменната ера (неолит).

Селището е с площ от 30 дка със здрава крепостна стена - широка 2 метра и с височина 3-4 метра, градена от обработени камъни със суха зидария и дълбок ров обграждаш  селото! Когато разчистват терена пред изумените археолози се разкриват широка 9 метра централна улица - булевард, покрит със съразмерно настлан паваж, встрани от него се  разклоняват малки улички. Под улицата се разкрива инженерно съоръжение - дренажни канали за отводняване на селището, дълбоки 80 сантиметра и облицовани с каменни  плочи.

Къщите са разположени встрани от улиците, издигнати са върху каменни основи, имат правоъгълна форма, значителни размери и са с няколко помещения.  Покривите са от  масивни дъски, обмазани дебело с глина., а стените са запълнени с глина върху предварително наредени дъски. Домовете са групирани по четири-пет в малки квартали.  Във  всяка сграда е имало ъглово огнище, дървени пейки за спане и каменни хромели за стриване на брашно.

Много интересна е най-голямата къщата, открита непосредствено до централния площад. Тя е с дървена веранда отпред и с внушителните размери 12 на15 м. В основите й е  намерена ритуално вградена каменна брадва с невероятна изработка, а встрани от къщата два скиптъра изработени от еленови рога с причудлива украса. Вероятно е  принадлежала на водача на народа обитавал селището - вожда и жрецът. В тази къща - храм се е намирал мъжки идол, с мощно изправен член. Единствено той е цял, докато  керамичните идоли 200 на брой, на жени с пищни форми и богати дрехи са съзнателно натрошени. Намерени са и над 500 странни глинени дискове, вероятно култови предмети,   предназначени за ритуални игри и за гадаене.

Част от съдовете са оформени като човешки фигури - на хора с вдигнати молитвено ръце, други пък седят или танцуват. Лицата са изваяни като клюнове на птици, което е  някакъв своеобразен стил на епохата. Един такъв съд е по-особен, има образ на котка и вероятно става дума за най-ранната човешка религия, тотемизмът, когато хората вярвали,  че предците им произхождат от различни животни.

Откритите находки показват, че древните обитатели на нашите земи са извършвали активен  търговски оборот между Карпатите и Мала Азия. Натрупаните богатства,  разширението на земите довело и до чести войни. Тогава се появяват и първите племенни обединения, предшествали създаването на същински държави. За да бранят  семействата и селищата си от нападения, вождовете - жреци започнали да строят защитни стени и крепости. Точно такова е укрепеното селище край Айтос.

 --------------

XIV.

Най-старата къща в Европа е на 8 хилядолетия

Неолитното селище  "Слатина" в София 

Най-старата къща в Европа е на 8 хилядолетия и около 120 квадратни метра. Открита е при археологически разкопки през 1985 г. в столичния квартал "Слатина"

В началото на ранния неолит (новокаменната епоха), на брега на Слатинска река в източната част на Софийското поле, преди 8000 години възниква едно от най-големите в централната част на Балканския полуостров ранноземеделско селище "Слатина", разположено на около 80 декара.

Според известния праисторик проф. Васил Николов селище "Слатина" е изградено от най-старите земеделци и скотовъдци на континента и е част от най-старата цивилизация. Благодарение на благоприятните географски условия и плодородни почви селището е имало високо материално благосъстояние и е поддържало интензивни търговски контакти със съседните народи през шесто и пето хилядолетие преди новата ера - златните хилядолетия в днешните български земи.

За умението на строителите , да строят масивни къщи, акумулиращите огнища, асиметричните покриви, необикновената големина и височина на къщите - над 2 метра,  проф. Николов разказва, че са блестящи произведения на неолитната архитектура.

Самият факт на намирането на толкова голяма и изгоряла къща от преди 8000 години е  достатъчно интересен, и е свидетелство за високата материална култура и уменията на най-ранните земеделски скотовъдци по българските земи.

В началото на съществуването на неолитно селище "Слатина" са били построени много къщи, съобразени с климатичните условия, имали са асиметричен покрив и височината им е била над 2 метра! В сградите са били изградени  куполни пещи, направени с изключителна техника за акумулиране на топлината, в която древните хора са приготвяли хляб и храна. В Домовете е имало дървен одър, посуда от керамични съдове,  украсени с орнаменти от бяла боя, характерни за 6-ото хилядолетие пр. н. ера и каменни мелници за смилане на лимец. Зърното се е пазило в зърнохранилища - цилиндрични глинени съдове. В изгорелите къщи са намерени голямо количество овъглени зърно и леща.

Даните сочат, че селището е изпепелено при пожар или ритуално изгаряне - теза, която напоследък се споделя от много българските историци.

----------------

Най-старият палешник (желязната част на ралото) в света  е открит в неолитно селище "Слатина", София

 -----------------

Първият кисел хляб от лимец на Стария континент се е приготвял в неолитно селище "Слатина", София

Проф. Николов разказва, че хората от селището са приготвяли брашно от лимец с примеси от бобови култури вместо мая. Дълго време се смяташе, че т.нар. кисел хляб се е появил в Европа през желязната епоха, някъде около 1100 г. пр. н.ера, но се оказва, че много по-рано, още през VІ-то хилядолетие пр. Хр. той се е месел в Слатина. Фактически първият кисел хляб на Стария континент се е приготвял в "Слатина"

XV.

Първите каменни градежи в Европа - "Езерният град" С. Дуранкулак, Добричко

Първите каменни градежи в Европа - най-старите жилища от камък, обитавани преди повече от 7 000 г. (5250-3800 пр.н.е) от енеолитните хора са открити в Северното Черноморие на България, край бреговете на дуранкулашкото езеро и в местността Яйлата между Шабла и Каварна.

В тези обезлюдени, пусто обвеяни сега брегове, някога в далечните праисторически времена, в пещерите осеяли назъбения северен бряг на България, живеели древни племена. Дали са били те наследници на още по-древна цивилизация, оцеляла след потопа, или мъдростта ги е осенила просто така - били те мъдри, опитни и са имали знания за каменни градежи и умения да ваят украшения от злато и мед.

Преди повече от 7000 години, когато в Европа племената все още са живеели в землянки и са се местили от място на място из ловните полета на континента, обитателите на Големия остров в Дуранкулашкото езеро  са умеели да строят внушителни каменни къщи, правили са украшения от злато и мед и са полагали първите наченки на писмени знаци в човешката история. Много преди финикийците да заселят Финикия, израилтяните да превземат Палестина, преди още шумерите да се появят в Двуречието, в приказните земи на България се е развивало общество разстилало улици и къщи от камък и украса от злато!

Петър Зидаров, археолог: Хората, които са живели на това място не само са били отлични строители, но са и сред първите хора, които са започнали да топят метали-самородна мед, самородно злато, изработват накити от тях и търгуват с далечни земи включително до гръцкото крайбрежие.

На това знаково за световната и европейската история място са открити:

 - находки от палеолита - над 100 века пр.Хн.ера

- В "Езерния град", Дуранкулак са селищата на първото, най-древно, културно уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа -  датирани на 4 750-4 500 години пр.н.ера.

- В "Езерния град", Дуранкулак е идентифицирана най-старата фаза на европейската неолитна култура Хаманджия, наречена "Блатница". Първите й изяви са именно на българската земя и са се развивали преди 7 500 години.

- Отново в земите на Дуранкулак се намира най-големият праисторически некропол в Европа с 1204 гроба. Некрополът е функционирал непрекъснато от късния неолит (5 300 - 4 200 г. пр. н.ера) до края на енеолита (4 150-4 100 г. пр.н.ера). В проучените гробове са открити скелетни погребения, както и множество символични погребения (кенотафи). Жителите на града са вярвали в задгробния живот.

-  Първите каменни градежи в Европа - най-старите жилища от камък, обитавани преди 7 100 г. от енеолитните хора са открити в местността Яйлата между Шабла и Каварна, в "Езерния град"

- Единственият двуетажен храм на Балканите от V хил. пр.н.ера,  отново е бил изграден в Дуранкулак. В храма е намерена фигура, вероятно богиня - седящо антропоморфно изображение в цял ръст.

- Преди повече от 7 000 години хората населявали Дуранкулак са изработвали укршения от мед и злато, които засега са обозначени като най-старите намирани на Планетата, но са в малко количество и не така изящни като тези от варненския некропол.

- В "Езерния град" са разпознати най-ранните форми на парично-разменни ценности - на около 7 000 години.

 В некропола в Дуранкулак са открити гривни от черупки на средиземноморски миди (края на VІ - началото на V хил. пр. н.ера) - късен неолит. Предполага се, че са използвани като пари.

Огърлиците и нанизите достигнали до нас издават развит естетически вкус. Жителите на езерния град са имали свой собствен стил, разнородна дейност, добре структуриран социален живот. Глинените фигурки били част от ритуалите, свързани с  вярванията на жителите на "Езерния град". Изглежда, че тези фигури изобразяват преклонението пред една и съща богиня - може би  прамайката на Света?

- Първите наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.н.ера.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост са открити в "Езерния град"

Черноморският потоп и влиянието му върху развитието на културата "Блатница"

Проф. Петко Димитров първи развива тезата за възможността Библейския потоп да се е случил във водите на Черно море. От неговата теория се заинтересоват и други световни учени като: проф. Уилям Райън, Уолтър Питман, проф. Балард, проф. Мариана Филипова и др. и потвърждават тезата на българския учен.

А според проф. Петко Димитров,   потопът, случил се преди 7 500 - 8 000 години в сладководните води на  езерото Черно море е същият описан в Библията, митовете и легендите на много народи. Колосалното наводнение е станало при покачване нивото на водата след стопяването на полярните ледове, нахлуването им в Средиземно море и през Босфора в затвореното като сладководно езеро дотогава - Черно море.

Водата настъпвала с по двайсетина сантиметра всекидневно и постепенно потопила 90 километра от сушата на около 120 метра дълбочина, изтласквайки крайбрежната цивилизация от старите й домове. Този катаклизъм прекъснал животът край черноморските брегове в края на V хил. пр. Хр., тежко е пострадала високоразвитата културна човешка общност, чиито наследници явно се явяват носителите на културите Дуранкулак и Варна и била възстановен едва в 3200 г. пр. Хр. в бронзовата епоха.

"Езерният град", е първият палео-исторически музей на открито у нас.

Виж повече:

"Езерният град" в Дуранкулак - една от най-високо развитите култури в древния свят"

 http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4405

----------------------------------------

XVI.

Най-старият златен рудник в Европа - Ада тепе, край Крумовград

В България се намира един от най-старите рудници в света за злато

 Погребална златна маска от надгробната могила Светица край Шипка, Старозагорско. Краят на V в. пр. Хр. / снимка:wikipedia

Единственият известен по-ранен рудник за злато в света е Сакдреси в Южна Грузия, близо до границата с Армения.

На възвишението Ада тепе край Крумовград, известен като "Златният остров", международен екип от археолози с ръководител  доц. д-р Христо Попов и германският му колега проф. Албрехт Йокенхьофел откриха най-старата златна мина в Европа, датирана между 15 и 11 век преди новата ера, разработван от траките.

Ада тепе много бързо стана сензация в археологията. Откритието на древния златен рудник премести датата с 1000 години назад във времето, за което се считаше, че е започнал добивът на на злато от руда. Досега за най-ранни се смятаха рудниците на островите Тасос и Сифнос в Егейско море, както и на античните мини в района на днешния град Кавала, но датировката на Българският рудник доказа, че той е с ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПО-ДРЕВЕН от всички познати досега.

Този изненадващ факт беше потвърден и от германски учени и изтъкнати специалисти по археометалургия на международни форуми в Анкара (Турция), Бохум (Германия) и Инсбрук (Австрия). Благодарение на обекти като Ада Тепе и Сакдреси и откритието, че добивът на метала е ставал чрез извличане на златото от рудата, даде повод за преразглеждане на теорията, че до I хил.пр.н.ера човечеството е добивало злато единствено чрез промиване на пясък от реките.

Добиваната мед е изнасяна в голям регион, включващ и областта на средното течение на р. Днепър, като част от предметите във Варненския халколитен некропол са от тези рудници.

Прочутата маска на Агамемнон, която всъщност не е на Агамемнон е направена със злато от Ада тепе

 Прочутата маска на Агамемнон, която не е на Агамемном / снимк: wikipedia

Най-любопитното обаче е, че материал от Ада тепе е ползван и за изработката на символа на микенската цивилизация-златната погребална маска на Агамемнон и златното съкровище на цар Приам. Това превръща този български златен рудник в най-стария на континента.

Оказва се, че "Илиада" на Омир не е било мит, легенда, приказни истории, а историческа реалност. Омир разказва за древните траки като изключително богат народ, за тракийския цар Резус, пристигнал в Троя, блестящ, цял със злато, и тракийците цели в злато, взели участие в Троянската война с позлатени доспехи и позлатени оръжия, и коне със златни апликации.  Със сигурност златото е присъствало в бита на тогавашните обитатели на тази част от Родопите, защото в “Одисея” се разказва за свързана със селището Исмарос (по-късно – Маронея), което се намира по права линия на около 50 км от  Ада тепе. На връщане от Троя, Одисей се отбил в него, за да плячкосва бреговете на Егея. Тогавашният цар и жрец на Аполон - Марон, дарил Одисей с вино и седем таланта злато, за да го отпрати. Благородния метал пък той най-вероятно е имал от тракийското племе, обитавало Източните Родопи по това време.

Още през ранната бронзова епоха траките са разработвали рудници, свързани с добив и преработка на злато и желязо

В България са открити още 60 рудници за добив на злато, сребро, мед и желязо в древността. Те са съсредоточени  в два района - Крумовград и МСкица на находището Ада Тепеомчилград - в района на момчилградското село Седефче, в селата Вълче поле и Камилски долобщина Любимец, на територията на Хасков.

Виж повече:

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3647

"Сензацията на XXI век ще е България!  Едни от най-древните златни рудници в света са в България"

Родопа планина е една, а може би и най-вълнуващата и загадъчна българска планина. Който е преброждал дебрите й знае, че това е друг един вълшебен свят - многолик, магически, вълнушващ и малко страшен. Родопа планина е събрала такова изобилие от археология и история, митове и легенди, колкото едва ли има на целия Балкански полуостров.

-------------------

XVII.

 Първите медни рудници в Европа са открити в местността "Мечи кладенец" (Ай Бунар), Старозагорско, България в началото на V хил.пр.н. ера

Енеолитният рудник в местността "Мечи кладенец" (Ай-Бунар), Старозагорско  стана световноизвестен като най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек на континента. Радиовъглеродният анализ на органичните останки от пособията, изработени от медната руда на рудниците показва точно 5568 години.

Медната епоха (наричана също халколит или енеолит) е епохата в развитието на човека, преходът между неолита и бронзовата епоха, свързан с откриването на първия метал - медта. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, въпреки че са меки, са по-добри от предишните каменни сечива.

Любопитно е, че древните българи снабдявали с  медта от Ай-бунарското рудно находище не само Североизточната част на Балканския полуостров, но стигали и до земите на днешна Украйна. Според изследователя Николай Генов в изключително богатото на медни предмети Карбунско съкровище 400 метални оръдия са от мед, произхождащи от Тракия, едно важно доказателство за далечните търговски връзки на нашите земи в древността.

След изчерпване на рудата галериите и траншеите на Ай Бунар са запълвани умишлено с тонове пръст и камъни. По всяка вероятност това е особен ритуал - за да бъде съхранена тайната на земята, но и да бъдат затворени наранените й недра и за да роди отново, подобно заровения кълн на житото.

За майсторството на изкусните родопски рудари намираме сведения в античните писмени извори, че траките Следи от тяхната дейност са открити в района на Източните Родопи, около Крумовград, Момчилград, Ивайловград и Любимец.

Тези умения и знания на траките били предпоставка за възхода на тракийската култура и като акцент на тяхното съвършенство е най-грандиозната находка в света от халколита - Варненският халколитен некропол, където е открито най-старото обработено злато в света.

Вижте още:
http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2810

"Златотното съкровище от Дъбене абсолютно еднакво с накити от "съкровището на Приам"

XVIII.

Най-ранната металургия - откритата фабрика за мед на траките е най-древната в Европа

Траки разпространиха обработката на желязото и така предизвикаха истинска революция в развитието на европейските народи. най-древната фабрика за производство на мед на Стария континент - от времето на траките, V хил. преди Христа

Металургията на медта дава силен тласък за развитието на живота на тогавашните общества и производителните сили. Добивът и изработката на сечива се превърща във фактор не само определящ границите на една нова епоха, но и като необходимо условие определящо до голяма степен развитието на цивилизациите. С развитието на металургията на медта се поставя крайната граница на неолитната епоха и започва началото на халколитът (медно-камена епоха). 

В местността Мечи кладенец край Старозагорски минерални бани траките са добивали руда в уникално съоръжение за флотация на медна руда

"Откриването на медта като нова суровина за изработка на украшения, предмети показващи социалното положение и оръдия на труда поставя основите на множество нови отношения. Разделението на труда и използването на търговия на разменни начала засилва връзките между различните селища. Оформят се блестящи енеолитни култури като Марица, Сава, Градешница и др. В историята остават следи големите културни комплекси от тази епоха като Варна, Коджадермен - Гюмелница - КарановоVI, Криводол - Сълкуца-Бубани. Поставя се началото на социално разслояване. В Българските земи навлизат множество богатства. На територията на Балканите се намират едни от най-големите рудни залежи. Забелязва се и огромно многообразие в типпологията на медните артефакти. Установява се, че Българските земи са люлката на медодобива в Европа, и вероятно в Света"

( Пировска А. Ранен рудодобив и металургия в Българските земи през енеолита VI хил. пр. н. е. - III хил. пр. н. е. 2003 г. доклад http://oikumen-doklad.blogspot.com)

За майсторството на изкусните родопски рудари има много сведения в античните писмени извори. Следи от тяхната дейност са открити в района на Източните Родопи, около Крумовград, Момчилград, Ивайловград и Любимец. Учените определят период на поне 1000 г. производство на мед и медна руда и този доходоносен добив е дал висок статус и власт на населението на региона. Тези умения и знания на траките предопределили възхода на тракийската култура и като акцент на тяхното достигнато съвършенство е най-грандиозната находка в България от халколита - Варненският халколитен некропол, където е открито най-старото обработено злато в света.

Вижте още:

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2187

"Сензацията на XXI век ще бъде древната история на България! Златната цивилизация"

-------------------------

XIX.

НАЙ-ГОЛЯМАТА КОЛЕКЦИЯ НА СЪРПОВЕ В ЕВРОПА

В неолитно селище "Чавдар" е открита най-големямата колекция от сърпове в Европа - към 70 сърпа  

Най-старите сърпове, открити в нашата страна и особено в Тракийската низина, Казанлъшката долина, в Пирдопско - Златишкото поле и другаде наред с други находки, като овъглени храни, които се намират в голямо количество в опожарените жилища, както и оръдия за обработване на почвата са красноречиво доказателство за съществуването на развито земеделие още през старата неолитна епоха.

В неолитно селище "Чавдар" е открита при разкопки в селищна могила в неолитен пласт една от най-големите колекции от сърпове в Европа - към 70 сърпа.

Сърповете са с дължина около 30 сантиметра, изработени от рог на елен и кремъчни зъбци, обикновено с четири на брой. Зъбците били фиксирани и заздравявани в жлеба на сърпа посредством иглолистна смола. Краищата на някои от тях са украсени с нарези, а на дръжката има дупка за окачване. Такива сърпове са открити в неолитните селища при с. Караново, Стара Загора, Азмашката селищна могила, с. Чавдар, Софийско, и особено в Казанлък.

Подобни сърпове се срещат единствно в България и са слабо познати досега в съседните страни, а също и в по-далечни области в Европа.

--------------------

XX.

Първата фабрика за сол в Европа - Провадия, България

В България се намира най-ранния в Европа център за производство на сол, който е на  7 500 години!

Според археологически проучвания това е и мястото на първата европейска цивилизация.

Древното селище Провадия-Солницата датира от 4 300 години преди новата ера и представлява праисторическа селищна могила, върху която много по-късно е натрупана голяма тракийска надгробна могила, имала е културен пласт с дебелина около 6 метра и диаметър 105 метра и лежи върху огромния пресечен конус на огромното находище на каменна сол.

Още през неолита или новокаменната епоха от 5500 г. пр.н.ера  започва началото на дейността на солодобивния център в Провадия. Производството продължава и през каменно-медната епоха (халколита) до  до 4200 г. пр. н. ера. данните от проучванията на провадийското древно селище показват, че богатствата на Варненския халколитен некропол, които включват и най-старите в света златни предмети, а също и изключително ценни предмети от злато, мед, кремък, рог и морски раковини, са натрупани в резултат на търговията с провадийската сол. Солниците са били само на 20 километра от Варненския некропол и са използван за около 150-200 години в края на V хил. пр. н. ера. и е най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани. Селището е било богато, център, който е влияел на целият район. Възникнало и се разраствало постепенно на базата на специализираното производство на сол, предназначено за далечни пазари, с които се е развила търговията.

Професор Васил Николов разказва, че технологията за добив на сол е била като от намиращото се на дълбочина от 9 до 20 м “солно езеро” край селището са изтичали солени извори с максимална концентрация на сол, чийто вода е била събирана и утаявана в големи глинени съдове. Отвътре те са били покрити с каолин, за да не проникват парите в глината.

След употребата съдовете са били чупени и са ги трупали на нещо като бунище - открити са 20 кубически метра фрагменти от праисторическата керамика, което ясно сочи мащабите на соления добив. Получената сол се е изпичала в калъпи с различни размери.  Тълкуването на археолога е, че вероятно те са служели като средство за разплащане - една от най-старите валути на света. Отначало солта е играела ролята и на разменна монета и пари - по-късно заменена от златото. Можем да приемем, че солницата край Провадия е била и първият монетен двор на Европа.

Защитата на солодобивния център и натрупаните богатства от солта е било от жизнено значение за народа обитавал селището - в древността за солта са се водили войни, солта е служела за разменна монета. Така, че съвсем логична е необикновената  фортификационна система, изградена от отбранителен вал - каменна стена и дълбок ров пред нея, както и с палисада, стабилно изградена преграда от вертикално набити дървета, дебело обмазани с глина. С тази изключително трудоемка отбранителна система, по време на средния халколит населението е защитавали своите богатства.

Открито са и златни находки, подобно на златото от некропол "Варна" и доказва тезата на професор Василев, че провадийските солници вероятно са принадлежали на същата цивилизация, която е оставила Варненския некропол. Украшението може да е носено от жена, но и от мъж, като белег за висок социален статус в праисторическия солодобивен и градски център. Златната висулка е също такова постижение на ювелирното изкуство, каквито са съкровищата от най-старото обработено злато от Варненския халколитен некропол. Това още веднъж потвърждава научната теза на проф. Николов за едно комплексно праисторическо общество край Варненското езеро.

Виж повече:

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2810

"Златотното съкровище от Дъбене абсолютно еднакво с накити от "съкровището на Приам"

---------------------

XXI.

Първите бижутери и обработка на минерали

 Обработка на нефрит в България е започнала хилядолетия преди тази в Азия и Китай 

Историята на скъпоценните минерали и тяхната обработка представлява особен интерес при наблюдение процеса на развитие на човешката цивилизация, в сравнителните изследвания на духовните, стопански и социални процеси свързани с развитието на древните светове.

Още в дълбока древност хората са усетили чудодейните въздействия на енергиите на планинските кристалите, карнеолите, нефрита, издигали ги в култ и ги нарекли "свещенни" и "камъни на щастието". Заради вярата им, че те предпазват от нещастия, носят здраве, сила и власт - изработвали от тях  амулети, украшения, оръжия и престижни инсигни (прочутите нефритени брони на погребаните китайски императори).

Нефритът е бил изключително ценен, много трудно добиван, притежаването на предмети от нефрит било знак за власт и сила, вярвало се, че нефритените амулети предпазват от болести и вливат жизнени сили. Доскоро се смяташе, че първи познали свойствата на зеления камък са били китайците през шестото хилядолетие преди Христа. Поради това ценния минерал е считан за свещен от древните китайци - първата цивилизация по техните земи е наречена „нефритена“

Обработка на нефрит много по-древна от тези в Азия и Китай 

Последните археологически находки на територията на България и проучвания на специалисти от Минно-геоложкия институт обаче доказват, че на територията на днешна България първото творческо докосване в обработката на полускъпоценния камък е започнала през седмото хилядолетие преди новата ера - много по-ранно от всички познати досега находки в света!

Досега учените нямаха обяснение на факта, че на Балканите и България, се оказва най-голямата концентрация на открити нефритени артефакти, но в същото време в Европа нямаше открити находища на минерала.

Руслан Костов от МГИ обаче доказа, че в южната част на България има поне три находища на нефрит, разработвани през каменната ера и точно от там е бил доставян ценния материал.

/Иван Костов Николов (1913-2004)е български геолог, минералог-кристалограф. Работи главно в областта на минералогията. Той едългогодишен директор на Националния природонаучен музей и академик на Българската академия на науките./

Раннонеолитните общества от Балканите вярвали в магическата сила на нефрита и въплащавали своите вярвания и молитви в образа на жената-майка - Богинята на живота, те изработвали и зооморфни амулети, скиптър, разпределител, теслички и длета от ранния неолит край с. Гълъбник, Пернишко, теслички от неолита при Ковачево и Кърджали, както и уникалната по своя дизайн “игла за коса” от варненския среднохалколитен некропол Варна II  фигурки на жаби и теслички. Такива предмети засега в България са открити в Катунци, Казанлък Крумовград, Тополница, Русе, с. Гълъбник, Пернишко, Кърджали, Враца, Слатина...

 - Оходен (Валога), край Враца изработка на фигури от нефрит на 8 000 години

Амулет от нефрит на 8 000 години селище в местността "Валога" край врачанското село Оходен.Стилизирана фигурка - амулет на раждащата Богиня от Оходен-Валога 

Амулетът е с височина не повече от 3 см с врязана украса. На тях е изобразена най-ранната протописменост, подобна на пиктограмите от плочката при Градешница.

Уникалният амулет, който е намерен в жертвена яма, археолозите са нарекли "Богинята майка в момент на раждане" За него Георги Ганецовски от Регионалния исторически музей казва: "Това е стилизирана фигура-амулет на раждащата богиня. Възможно е да е дар за умилостивяване на Богинята на плодородието, защото в праисторическото селище е имало светилища в нейна чест и на Бога Слънце. Допускаме, че тя е носена от млади жени с цел зачеване и осигуряване на плода."

Нефритеният амулет е връх на праисторическото изкуство и в обработката на минерали от древните хора от ранния неолит.  Полускъпоценният камък е един от най-твърдите минерали и за специалистите все още е загадка как е бил обработван с технологиите от каменната епоха. .

- Светилището в Русенската селищна могила, край с. Копривец

Фигурата представя бременна жена в поза на адорация от периода 4300-4200 г. пр.Хр.Идолна пластика, намерена в Русенската селищна могила

 В праисторическия фонд на музея в Русе се съхраняват повече от 7000 находки от периода 8000 - 4000 г. пр.н. ера, акцентът сред тях е фигура от нефрит от светилището в Русенската селищна могила. Фигурата представя бременна жена в поза на адорация.

За нея археолога Димитър Чернаков казва: "Предполагаме, че това е или някаква инициация на великата богиня-майка, или израз на материалния култ към плодородието. Такава фигура с подобни размери няма открита в праисторически обекти и с това нашият музей се гордее. Тя е от периода 4300-4200 г. пр.Хр.".

- Край Гълъбник, Радомир е открит единственият известен досега нефритен жезъл

36-сантиметров уникален нефритен жезъл без аналог в целия свят се пази в Регионалния исторически музей в Перник. Ценният експонат датира от неолитната епоха - 5000 година преди н.ера

 Перник притежава най-богатата нефритена колекция от времето на неолита в Европа.

Радомирското село някога е било от най-богатите на континента. Неолитните хора, населяващи земите около Гълъбник, са търгували с нефрит във времена, когато залежите навсякъде са били изчерпани. Затова и жителите са били доста заможни.

Анета Бакъмска, археолог:

"Предметът е твърде необичаен и уникален. Жезълът заедно с малките брадвички и сечива също от нефрит, вероятно са били символ на власт. От друга страна периодът е много ранен и тогава не се предполагаше да е имало някакви символи на власт. Не е ясно защо са били правени, но по тях личат следи от работа."

Нефритената фигура е световен уникат. Изработката е изключително качествена. Твърдостта на нефрита по десетобалната скала е 7 , като диамантът е с твърдост 10. Жезълът е с 36 см дължина, с формаКолекция от нефрит в историческия музей на Перник от петото хилядолетие пр.н.ера на на сплескана сфера, в центъра е пробита кръгла дупка за поставяне на дръжка, повърхността му е шлифована и съвършено полирана.  При откриването предметът е бил счупен на 3 части, но още в древността е била отчупена част от него и мястото е било допълнително огладено.

Теорията на археоложката Анета Бакъмска е , че вероятно нефритени находища е имало на Балканите и то край Гълъбник, които са изчерпани. Тя се обоснова с факта, че във всяко ранно неолитно селище има поне по една малка нефритена брадвичка. Подобни оръжия са познати от халколитните пластове на редица селищни могили – Рашева могила до Ямбол, Денева могила при с. Салманово, Щуменско, селищна могила Асаря – с. Малко Търново, Чирпанско, Дончова могила при с. Биково, Сливенско и др. Нефритен предмет като жезъла от Гълъбник обаче няма никъде.

-----------------------

XXII.

Най-старите свастики  в Европа са намерени в България - в Стара Загора, Кърджали, Търговище, вижда се и в рисунки в Деветашката пещера

- В Кърджали обработвали нефрит преди китайците

 Нефритена свастика, която съдържа и двата вида свастики (лява и дясна), на 8000 г. Исторически музей КърджалиПреди 40 години при разкопки край Кърджали, археолозите намират нефритена свастика. Проучването на артефакта под микроскоп показва, че фигурката е полирана с абразивен материал, но микродраскотините по свастиката са само в една посока, което изключва ръчна обработка.

Ако полирането е било на ръка, микродраскотините трябва да са две или повече. Това означава, че още в каменната ера се е използвало механично съоръжение, най-вероятно колело. То обаче е изобретено през третото хилядолетие преди новата ера, а находката от Кърджали е от четири хиляди години по-рано. И досега специалистите нямат обяснение как и с какви знания древните хора са полирали този толкова труден за обработване минерал.

Нефритена свастика е интересна и с друга нейна особеност - тя съдържа и двата вида свастики (лява и дясна) - дясната е мъжка, обърната е по посока на часовниковата стрелка и се смята, че носи щастие, лявата или женската свастика е обърната в посока, обратна на часовниковата стрелка и се смята за символ на нещастието и злото. Дали това са били тълкуванията на древния ваятел или в символната свастика не е било въплатено преклонението пред Бога-Слънце и пред Богинята Майка-Земя, чийто символ е Луната, както и свързаните с тях природни стихии и взаимодействия може би ... някога ще узнаем

Нефритената свастика от Кърджали е от ранения неолит, култура Караново I и може да я видите в Исторически музей Кърджали.

- Неолитното селище Овчарово, край Търговище

Селището се намира източно от град Търговище, между Амулет от нефрит от раннонеолитно селище „Овчарово – гората” – І половина на 6 хил. пр.н.ераселата Овчарово и Руец и само на километър западно от известната селищна могила Овчарово.

От дълбока древност от зеления материал нефрит са изработвали украшения и оръжия. Притежаването на такива предмети било знак за власт и сила. Древните хора вярвали, че нефритените амулети предпазват от болести и вливат жизнени сили. Раннонеолитните общества от Балканите и Мала Азия също вярвали в магическата сила на нефрита и изработвали фигурки на жаби и теслички. Такива предмети засега в България са открити само и Катунци, Казанлък Крумовград, Тополница и Русе.

Повечето учени обаче разглеждат фигурката като вид свастика, която тълкуват като огнен или слънчев символ и поради това често я наричат огнен или слънчев кръст в космическото движение и еволюция около точно определен център. Във "Ведите" за нея се говори като за "колелото на слънцето" и принципа на живота и движението, което превръща джуджето във великан и микрокосмоса в макрокосмос.

 - Нефритена свастика от селище Слатина, София на 8 000 хиляди години

В праисторическото селище Слатина в едноименния столичен квартал е открита малък предметНефритена Свастика на 8000 г. от Слатина във формата на свастика с размери около 3 х 3,5 см във форма на свастика или стилизирана жабка. Възрастта й е около 8000 години.

Проф. Васил Николов за вестин "Труд": “Това е много рядка находка, подобен предмет в древността е бил белег за престиж. Абсолютно същата свастика намерихме това лято и в последния ден от разкопките на праисторическото селище край Мурсалево. В науката са познати още няколко от Кърджали и Тесалия. Нефритът е зеленикав, изключително твърд камък, но свастиката е много изкусно изработена. Вероятно е била положена в обредна яма, в основите на нова къща. Може да се приеме като изключителен жест, тоест отказваш се от белега на престиж и го полагаш в нещо ново.” "

 Свастиката

Мъдростта, заложена в свастиката на българите, означава божествената мисъл, въплътена в конкретно, висше действие и начертава посоката на движение в кръга на безкрайния и вечен бог - космическия разум. Този знак с "бялата" посока (по посоката на часовниковата стрелка)  е култът обожание към Слънцето и Светлината, но и към Разума на Вселената и мъдростта на живота.

Надали има друг народ, който така страстно, така всепоглъщащо да е втъкавал значението на вихъра в свастиката, в бита си, във философията си, във всички възможни свой проявления - в шевиците си, в хляба си, в украсата на дома си... Огледалният образ на този знак, известен като сувастика, интерпретира бурите и разрушителните сили, заличаващи старото, тези, които отварят пътя на Новото начало, на зараждащия се живот, но също и промяната и обещанието за ново творение. Двете заедно са Вселената, с нейния пълен кръговрат на живота и енергията, която я изгражда - рушаща или съзидателна. Сувастика символ е втъкан във везмото на погребалната мантия на българският цар Калоян.

Свастиката и сувастиката, тяхното единство, като символи на борбата и вечното земно противостояние на доброто и злото, на Бог и падналия ангел - Сатана, на съзиданието след разрухата като обещание за освобождение, вечната динамика и кръговрата в развитието на човешкото същество се почита и от богомилите.

От древността свастиката е символизирала късмета. Символът на кръст, завъртян както по часовниковата монети, по тъканите от племето Навахо, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в почти всички култури от най-древни времена се тълкува се като символ осветяващо нощта в ден — и заедно с това символът получава и един по-широко тълкувание - на плодородието и възраждането на новия живот.

Завихрените краища на кръста се уподобяват като символи на движението и кръговрата в природата, на вятъра, дъжда, огъня и мълнията. В Япония символът се почита като  белег на дълъг живот и процъфтяване. В Китай е свещен символ на будизма, символ на безсмъртието и обозначение на числото 10 000 - безкрайността в представите на китайците, а чрез древната форма на знака "фан", той бележи четирите посоки на света, .

Свастиката е позната като една от най-старите форми на кръста. В епохата на ранното християнство свастиката, била изобразявана върху гробовете като тайна форма на по-ортодоксалния кръст, а в средните векове го рисували върху витражи, за да запълнят празното място отдолу, откъдето идва и неговото английско название — fill the foot - fylfot (запълване на долната част)

Съществуват два вида свастика - бяла и черна, съответно по-посока на часовниковата стрелка, и в обратната посока. На Изток "черната" свастика обърната по посока обратна на часовниковата стрелка може да предизвика негативни асоциации. В Индия, този вид свастика, наричана  "саувастика", може да означава нощ, черна магия, а така също и "черният бог" - бог Кали, който носи смърт и разрушение.

Мнение от форума:

"Свастиката произлиза от българския корен и е един от най-изконните български знаци.Тя има своя душа и сама избира от кого да бъде носена. Добро от нея ще види добрият човек,а злият ще види зло.Тя не донесе добро на цялия свят и е безкомпромисна в избора си.Да се опиташ да "опитомиш" свастиката означава,че тя ще си отмъсти за това.

Затворената свастика - древен прабългарски символ. Символизира кръговрата на "бели" и "червени" епохи в колобърската традиция, кръговрат и цикличност.

Мартеницата - бяло и червено е опростен вариант на този символ. Внимавайте с използването на този символ като амулет/талисман! Колкото добро ви се случи, точно толкова ще ви се въре като зло

ВНИМАНИЕ - има доста спорове около посоката на завъртане насвастиката и превръщането й в саувастика или суувастика - така че бъдете предпазливи!"

Вижте повече:

"Масонските" знаци в манастирите и църквите на България/ Част I

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4132

--------------------

XXIII.

Науката геометрия

ТРАКИТЕ СА РАЗПОСТРАНИЛИ НАУКАТА ГЕОМЕТРИЯ - ЧИСЛОТО "ПИ" И ЧИСЛОТО "ФИ". НЕЙНИТЕ ОСНОВИ СА ОТРАЗЕНИ ВЪВ ВАРНЕНСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

Откритие е ЧУДОВИЩНО! То е така смайващо и от такава величина, че ако се разработи, осмисли и изследва още по-детайлно от екип снабден с необходимите ресурси и специалисти може да даде отговорите на много от загадките на древния свят и цивилизации, върху които явно то е оказало влияние - върху развитието на всички древни култури – шумерска, египетска, елинска, етруската...

Изумителното откритие на скритите математически зависимости и първото познание на геометрията от култура "Варна" е на Христо Смоленов, археолог, директор на археологически музей във Варна. Направено е в екип с Христо Михайлов - скулптор, Владимир Божилов - астроном, и консултанти академик Йордан Йорданов и учени от българо-японската научна експедиция, работеща от 20 години в България под ръководството на Дияна Гергова и проф. Хитоши Камуро.

- Ако цивилизация "Варна" е познавала сакралната геометрия и е имала познания за ъгли, прогресия, числата пи и фи, за какво ги е използвала? За сътворяването на прочутите български скални мегалити и за градежи (вече унищожени)?Христо Смоленов

- Ако хората от тази древна цивилизация са осъществявали мореплавания, докъде се е простирал кръгозора им, до какви земи са достигнали и докъде са разпостранявали знанията си? Не говори ли за всичко това същите знания, с които са построени Египетските пирамиди, Стоунхендж и сходството на керамичния съд от гроб №43 и японския му дубликат?

- Богатствата и изобилието от злато дали не намекват, че библейската райска градина - градината на Едем, всъщност се намира край бреговете на Черно море, а не в Палестина?
- Или това е митичната Атлантида? Самият Смоленов казва: "Дали пък потъналата Атлантида не е някъде в акваторията на Черно море, дали легендите за Златния век (Златното руно?) не се коренят в  нашата праистория, в отгласите на великата златно-каменна култура "Варна?"

- Какви още знания и факти са загубени заради откраднатите и изнесени от иманяри и унищожени през вековете от нашественици, но и от свои?

- Могат ли тези знания да са всъщност така дълго търсеният Кивот?

- И досега никой не е намерил някакви чертежи, обяснения или инструменти, с и чрез които са билиХристо Михайлов построени огромните световни мегалити, може би защото ние търсим чертежи и пособия, подобни на съвременните... А може би изследователите и учените не търсят там, където трябва, може би ключът към загадките се крие именно в златните еталони и рисунки от керамичните съдове от златното находище на култура "Варна". Може би украсата и накитите на фараоните и жреците, с функции, които днес ние им придаваме, са не  просто украшения, а съхраняват кодирани в рисунки и украси знания и пособия за великите световни градежи?

Новите разкрития идват едно след друго и са така смайващи и от такава величина, че могат да дадат отговорите на много от все още неразгаданите загадки на древния свят.

България е изгубения рай на най-старата световна цивилизация!

Виж повече на:

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3675

--------------------------------

 XXIV.

Гроб № 43 от Варненския некропол е най-древното царско погребение в света

Преди около 6 400 години,  много преди раждането на елинските богове,  преди още в Месопотамия да се зароди шумерското общество,  много преди Горед и Долен Египет да са обединят в държава и тамошното общество да започне да познава металите, във времената, когато Средна и Западна Европа още са на етапа на номадството, когато за жилища пещери, едва овладяват земеделието и скотовъдството и са с векове далеч от металургията  -  в земите на днешна България, около делтата на река Дунав един народ е сътворявал украшения от най-чисто злато, малахит и червен планински кристал и е погребвал мъртвите си с поразяващо разнообразие дарове от златните предмети.

Некрополът (град на мъртвите) се намира в западната индустриална зона на Варна на 500 м., северно от Варненското езеро и на 4 км. западно от центъра на града и е разкопаван в периода 1972-1976 под ръководството на М. Лазаров и през 197 до - 1991 от Иван Иванов.

В централната част на Варненския некропол се намира гроб № 43. В него са положени останки на мъж, като ориентацията на скелета е север - юг със слабо отклонение на североизток. Той е в изпънато положение, по гръб. Около него са подредени  990 златни предмета, накити и апликации с тегло 1,5 килограма. Без съмнение погребаният е бил с високо социално положение и не само поради невероятното разнообразие на предметите - медни брадви, масивни златни гривни, стотици мъниста от редуващи се злато и карнеол, обковки на лък, дълъг кремъчен нож, керамични съдове, но най-вече заради - положеният в ръцете му златен скиптър - категоричен белег на върховна власт. Подобен символ на власт е открит за първи път в праисторически гроб.

Белег на върховна власт е и огромното количество злато - в гроба му има повече злато, отколкото е намерено по света за цялата епоха. Необикновено и загадъчно е и предназначението на златеният фалос до скелета, който изглежда мъжът е носел приживе, закачен на своята дреха. Върховен жрец, вожд или цар по всичко личи, че този знатен човек е бил натоварен с много важна власт и е имал сакрално значение за народа си. Антропологическите изследвания рисуват мъж на около 40-50 годишна възраст, с височина около 180 см., което за онази епоха е впечатляващо - статистиката определя около 28 години продължителност на живота, а средната височина на хората 160 - 148 смантиметра.

Богатството, начина на изработка и разнообразието на находките от злато, полускъпоценни и скъпоценни камъни, мед, кремък, камък и други сочат съществуването на голям производствен център. Това означава съществуването на добре организирано, със сложна структурата и наченки на държавност общество. Науката все още не познава общество сходно по развитието си с Варненското.

Справка:

Карнеолът е  червеникаво-оранжевата разновидност на халцедона. Червено-кафявата до кафява разновидност на халцедона се нарича сард или сардер.

Халцедонът е скъпоценен камък, познат и използван още в древността. С името халцедон в наше време се наричат  в най-широк смисъл - групата на микрокристалинните кварци с представители ахат, хризопраз, вкаменено дърво, хелиотроп, карнеол, оникс, яспис и т.н.

----------------------

 XXV.

Три златни съкровища са датирани като  най-старото обработено злато в света - Варненското, Дуранкулашкото и Хотнишкото съкровище
 

Най-старото обработено злато в света - от Варненския халколитен некропол е на възраст над 6 600 години!

- Това е най-мащабното и значимо археологическо откритие на ХХ в.

- Златото от Варненския некропол е най-старото обработено злато в света и свидетелство за най-старата известна досега цивилизация в Европа, зародила се преди египетската, шумерската и гръцката.

- Първото позлатяване на съд е от земите на траките.

 - В много от златните "накитити" е закодирано златното сечение Фи и числото Пи!

Досега убеждението на учените беше, че през периода от VІІ до ІІІ хилядолетие пр. Хр. всички най-значими постижения  са се раждали на изток - по поречията на реките Йордан, Ефрат и Тигър - на територията на Плодородния полумесец  (Месопотамия и Левант), а европейската цивилизация се е зародила в древна Елада, но докато Цикладската цивилизация е завършила първия етап от развитието си преди 3000 г., а месопотамската все още се е била населена от номадски племена, по това време на север, от двете страни на Дунав, на територията на днешна България вече е съществувала една много по-древна  и високо развита цивилизация.

Варна, България

В края на 1972 г., когато в археологията почти не се очакват големи изненади, светът е разтърсен от най-голямото археологическо откритие на века - на бреговете на Варненското езеро е открито злато, което се оказва най-старото обработено злато в света и то се превръща в най-значимото археологическо откритие, което ще промени представите на историческата наука за развитието на цивилизациите.

През  1972 година един забележителен българин - Райчо Николов при прокопаването на канал в близост до Варненското езеро открива не само най-старото технологично обработено злато в света, но и най-уникалното.

При последващия анализ на скъпоценностите е установено, че всички предмети са от чисто 24-каратово злато. Мястото, на което са открити находките, е било халколитно гробище, датирана на 4 000 –  4600 година преди Христа. Открити са 294 гроба, в някои от тях са намерени златни предмети - над 3000 с общо тегло 6 кг.

Находката се очертава като най-богатият некропол в света от късния халколит (енеолит).  Ценното откритие е било наречено Съкровището на варненския халколитен некропол, а цивилизацията, на която е принадлежало то е наречена „Култура Варна”. 

С откриването на Варненското съкровище се опровергава схващането до този момент, че най-древния ползван метал е медта. Очевидно е, че заедно с обработването на медни предмети, са се правели и такива от 24-каратово злато, което е било израз на почит към величието и могъществото на древните хора. 

Един от основните въпроси, които занимава учените, ангажирани с изследването на Варненски халколитен некропол е времето, през което са живеели хората на това място. Те са единодушни, че цивилизацията е по-древна от тракийската, която за дълъг период от време доминира по тези земи. Научният анализ с въглерод показва, че цивилизацията е на близо 6 000 години преди новата ера. Това време съвпада с възникването на шумерската и асирийската цивилизации.

1. Двата златни бика

При проучването на един от гробовете в некропола са открити два златни бика. По-малкият бик има 45 точки, а по-големият – 56 точки. Уникалното при тези точки е, че тези числа, умножени по ръста на по-големия бик, който е 58,17 мм, се получава височината на Хеопсовата пирамида – 146,5 метра.

Според д-р Христо Смоленов  върху варненското златно съкровище е закодирана първата в света наука – геометрията. Той обяснява, че доказателствата за това са в самото съкровище и формата на някои от откритите предмети

http://smolenov.com

"Върху едната златна фигурка на бик с размери 5,8 на 6,5 см са закодирани няколко правоъгълни триъгълника. Един от тях, със страни 3, 4, и 5 единици, е прочутият триъгълник, наречен много векове по-късно Питагоров. Върху същата фигурка на бик през специално отбелязани структурни елементи могат да се прокарат ъгли от 90, 70, 65, 60, 45 и 30 градуса.

Освен това в световен мащаб рядко се говори за това, че всъщност тази цивилизация, която е населявала земите край Варна, всъщност е по-стара от шумерската цивилизация преди Египет и дори 2000 години преди Стоунхендж. Тези факти ми дават правото да заговоря и за първата Златно-каменна епоха в света или т.нар. ауреолитна цивилизация”

2. Златният напръстник от гроб №43

Един изненадващ артефакт от гроб №43 е златният накрайник на мястото на фалоса. Това е един от най-богатите гробове, считан за царски - около него са подредени 990 златни предмета, накити и украшения с тегло 1,5 килограма - колкото общо са намерени в богатите мистериозни гробове без скелети в същия некропол. Отличава се каменен жезъл със златна дръжка, който във вековете винаги е означавал власт. Тези характерни символи дават основание да се смята, че погребаният мъж вероятно е бил вожд или жрец. Археолозите го кръщават с името Пешо и проучвайки гробницата, години наред го наричат така.

Няма обяснение за златното украшение на пениса му. Но погребението на Пешо изпреварва това на фараоните с 1000-2000 години. Той е представител на нещо, което може да се нарече предицвилизация - епоха, когато племенните връзки започват да се заменят от друг тип взаимоотношения и друг тип властови и йерархични структури на човешката общност.

Днес знатният мъж лежи в музея, специално подреден така, както е намерен на място, а макетът е изработен от японци.

Другият интересен факт е платинена гривна - Асен Чилингиров доказва, че в златото има и малки количества платина, факт напълно уникален за цяла Евразия:

"Спектралният анализ на някои от златните предмети от варненското съкровище и по-специално златните апликации с изображения на овни/козирози, са изработени от самородно злато, съдържащо и много малък процент платина. Такава (механична) смес не е открита досега на никакви златни предмети не само на Балканите, но и в Евразия.

Тя беше открита значително по-късно при импортирани златни украшения в Гърция (Микена), а преди това и в Месопотамия (златните плочки от диадемата на шумерската царица, погребана в Ур), където също досега не е открита платина в естествени находища.

Спектралният анализ на предметите от Микена и Ур беше направен след публикуването на материали в "Готи и гети ІІ" и "Вулканите.." и за тях бях информиран лично с имейл от техния изследовател"

3. Керамичният съд изрисуван със злато

Следващият много важен предмет, който е открит в некропола край Варна е керамичен съд изрисуван със злато. Дори при днешните високи технологии тази техника е доста трудна, защото има възможност златото да се разтопи в пещта, където се изпича глинения съд.

Предполага се, че глинения съд се е поставял в пещта и се изпичал до определена фаза. След това, все още мек се изваждал и върху него се е втривал златния прах. Съдът се е слагал отново в пещта и се е изпичал до край. ПО този начин златото остава да блести върху глината и не се разтича.

Интересен факт е, че царският лакът, който е бил използван за мерна единица при строежа на египетските пирамиди е заложен в намерените златни артефакти. Керамичната купа е с диаметър абсолютно равен на царският лакът или 52,36см.

4. Символът на слънцето - свастиката изобразен върху позлатената керамична купа в гроб №4.

Свастиката се счита за най-древният сакрален символ за изразяване на култа към слънцето. Като орнамент може да бъде открита в цял цвят - в Скития, Тибет, Китай, Шумер,  Мохенджо Даро, Харапа,  Египет, Троя, Плиска, Буляр (Волжска България), Финландия и дори в Америка. За най-ранна се приема тази от Мезин, Украйна на 12 000 години , а за Европа свастиката от Стара Загора от VІ – ІV хил. пр.н.ера.

Има я и в изкуството на древния народ обитавал земите на Варна преди 6 600 години!

Разказва  д-р Христо Смоленов:
"С енергията на пропорциите омагьосва, но ако все пак желаем да се задълбочим отвъд предела на художественото въздействие - ни очакват нови изненади - еталоните функции на тази златна плоча ни позволява да разшифроваме кодовете на динамичния квадрат, изобразен върху позлатената керамична купа от същия гроб №4.

Този най-древен соларен символ е в основата на генезиса на бъдещата индоевропейска култура, чийто изгрев започва над Черно море. Слънчевият знак е код на забележителна геометрична пропорция, определена от съотношението между дължината и ширината на златната плоча.

Диаметърът на купата е равен на три дължини на еталонната плочка, а четирите симетрични фигури имат за основа една еталонна дължина, докато височината им е равна на два пъти еталонната ширина на плочата.

Прави впечатление известната кривина в основата на златната плоча, която отразява по парадоксално правдоподобен начин контура на хоризонта, начин, гледан от голяма дистанция. Възможно е самата плоча, както и други артефакти от варненския некропол, да са били използвани за геодезични и астрономични измервания."

5. Произходът на златото

Характерна особеност на украшенията намерени в гроба е факта, че златото не идва само от едно място. Има украшения, които са от много чист метал - 23 каратова злато, но има една гривна, която е от "електрон" - сплав от злато и сребро. Такава сплав се намира много рядко в природата. Подобно находище на електрон е открито и в Мала Азия.

 Според Асен Чилингиров в златото има и малки количества платина, факт напълно уникален за цяла Евразия:

"Спектралният анализ на някои от златните предмети от варненското съкровище и по-специално златните апликации с изображения на овни/козирози, са изработени от самородно злато, съдържащо и много малък процент платина. Такава (механична) смес не е открита досега на никакви златни предмети не само на Балканите, но и в Евразия.

Тя беше открита значително по-късно при импортирани златни украшения в Гърция (Микена), а преди това и в Месопотамия (златните плочки от диадемата на шумерската царица, погребана в Ур), където също досега не е открита платина в естествени находища.

Спектралният анализ на предметите от Микена и Ур беше направен след публикуването на материали в "Готи и гети ІІ" и "Вулканите.." и за тях бях информиран лично с имейл от техния изследовател"

6. Златният бумеранг

Друг много интересен предмет, открит при разкопките е златен бумеранг - той е напълно непознат за Европа. Допреди откритието на варненското злато данни за използване на такова  оръжие имаше единствено в Австралия от местните аборигени.

7. Празните гробове

Остава загадка защо някой от намерените  гробове са празни - защо в тях има най-много злато, те са най-богатите погребения, а погребани няма. Съществуват две хипотези за тези гробове. В културата на елините е имало обичай да се прави празен гроб на човек, който е починал далеч и не е било възможно да се донесат тленните останки, като по този начин му се отдава почит.

Другата хипотеза е свързана с обичай в древен Египет, според който всяка есен погребвали боговете Озирис и Изида, а те възкръсвали на пролет. Има предположения, че и у нас е било нещо подобно, макар и далеч преди египтяните.

8. Погребалните маски

В някой от символични гробове са открити глинени „маски” изобразяващи човешко лице, чийто очи, уши, нос, зъби са означени със злато.

9. Златният астрагал - ашик

По всяка вероятност е имал ритуално значение. Нещо като древен зар. Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено по краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. До въображаемото тяло са положени инструменти. Струпването на повече предмети отдясно се тълкува като мъжко погребение, още повече че този гроб повтаря донякъде гробните дарове в гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар-жрец, който е бил и магьосник – ковач.

Цар Долонк - възстановка по черепа-Варненски халколитен некропол; възраст 6500 гПрез 1980 г. сър Колин Ренфрю (но и много други световноизвестни учени), световноизвестен британски археолог, пише в National Geography: Най-древното златно съкровище на света, открито в 1972 г., не беше намерено в Шумер или Египет, нито в предколумбова Америка, прочута със златните си находки от Перу и Колумбия. За всеобщо учудване то дойде от североизточна България, от привлекателния и модерен град Варна и е на повече от 6 500 хиляди години!

Въпрос на самочувствие за всяка нация е да покаже колко древни са корените й и колко свещена е родината й и е въпрос на справедливост за България и българите да се разкрие истината за това колко древна наистина е нашата земя и нашия ген.

Всички ние, знаем за находките на древен Шумер, Египет, Месопотамия и древна Гърция, Средиземноморския свят, та дори и предколумбова Америка. Те се популяризират от техните държаваи и културни институции. Редно най-после да систематизираме велико българско наследство, което е свързано с първата в света истинска цивилизация - културата "Варна".

Справка:

Датировката некропола във Варна е датирана от два института за радио-въгреродно датиране  - Изследователски център по околна среда в източен Килбрайт, Шотландия и в Оксфорд, Англия. Явява се разлика в датирането между двата: Шотландия дава дата приблизително 4 000 хилядолетие пр. Хр., докато в Англия датират 10 обекта и отчитат 4 500/ 4 600 хилядолетие пр. Хр.

 Виж повече:

"Сензацията на XXI век ще бъде древната история на България! Златната цивилизация"

- Златното съкровище на Дуранкулак най-старото обработено злато в света - 50 век пр.н. ера.

Златни накити открити на острова. Първото обработено злато в света

Намерено  е в " Езерния град", Дуранкулак, Шабла

Дуранкулашкото златно съкровище вероятно ще се окаже още по-старо от варненското - датирано е от V хил. пр.н. ера или то е на около 7 000 години!

На западния бряг на селището - така както е бил погребалния обичай на древните - винаги гробовете да сочат на запад, към залязващото и умиращо слънце е открит и най-големият праисторически некропол в света. Открити и изследвани са 1204 гробни съоръжения, което представлява огромна статистическа извадка.

Някои гробове са богати, с много гробен инвентар - намерени от 17 до 20 глинени съда, а в други само по 1-2 гърнета.

Огърлици, обеци и мъниста от термично обработено злато, комбинирано с полускъпоценни камъни, а някой и с мед, общо 23 златни предмета се оказват по-стари от тези във Варненския некропол, но понеже са малки, не така атрактивни като Варненското съкровище, те остават малко приглушено на общия фон на варненската сензация.

Изработени са чрез изтегляне - техника, характерна за най-старото обработено злато в света от културата "Варна". Една от пластините, обаче, предхожда по древност всички известни находки досега, като се съди по изработката е чрез изчукване.

- Хотнишкото златно съкровище най-старото обработено чрез изчукване злато в света е от V хил. пр.н.ера

- Отбранителна крепостна стена на 7 000 години

- Вертикален тъкачен стан

- Доказателства за извършвани успешни черепни операции

- Детски играчки - миниатюрни столчета от глина, или за макети на мебели на 7000 години?

- Открит леярски съд за мед и злато на 6 200 години - свидетелство за най-ранната металургия от епохата на халколита.

- Находка от 64 костни ашика, за които учените нямат за сега отговор - средство за гадаене ли са, или просто за забавление и игра?

Накитите от Хотнишкото златно съкровище имат удивителна прилика с украшенията в прочутите златни съкровища от Троя и Микена, но те са създадени значително по-късно - за първи поселения в Троя се говори едва от III хил. пр. Хр.  Изобилието от самородно злато около Тунджа за пореден път беляза промяна в твърденията на световната археология, че източници на златото за Микена, а и Троя са били в Гърция и Мала Азия.

Хотница е село в Северна България, община Велико Търново, Област Велико Търново. В праисторическата селищна могила от 5 хил. пр. н.ера, в района на селището през 2006 година е намерено най-старото обработено злато чрез изчукване в света. Намерената в гроб №165 златна спирала – женска игла за коса – е датирана към средата на енеолита - V хилядолетие пр. н.ера.  Това означава, че спиралата е с около 200-250 г. по-стара от златните находки, открити във Варненския халколитен некропол.

Историята на уникалното съкровище започва съвсем случайно. През 1955 г. при строителни работи за напоителни канали, работници изгребвали повърхностния пласт на една от многото могили в района, когато били изненадани от подаващи се останки на грънци и каменни сечива. Те веднага уведомили регионалния музей във Велико Търново и така започнал пътя към славата на едно от най-знаковите съкровища на България.

На следващата 1956 година археологът Никола Ангелов от РИМ във Велико и неговият екип започват проучвателни разкопки и не след дълго откриват останки от 20 жилища и златни елементи с тегло 310 грама, от самородно чисто природно, 23,5 каратово злато с естествени примеси на злато и сребро от късния халколит (около 4200-4100 г. пр. н.ера). Така било открито Хотнишкото златно съкровище. Днес то е експонирано в националния исторически музей в София, но копие от него се пази и в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

За това, че става въпрос за наистина много старо злато говори фактът, че цветът му е много по-жълт от златото, което познаваме днес. съкровището се състои от 40 халки, изработени от златна тел и 4 пластинки със странна форма. На пластинките чрез отвори – един по-голям в средата и 2 по-малки над него, а върху едната пластинка и 3 малки отвора символично са оформени лица. Дали са окултни предмети принадлежали на жреца и служили му за връзка с божества или като амулет или подобно на варненското злато има функции и познания от геометрията... тази загадка чака своя откривател.

През 2000 година проучвателните работи са възобновени с екип на археолог Александър Чохаджиев. Откритите находки са над 5000, сред които три златни пластини, а на следващата година една златна спирала. През 2006 година археолозите откриват златна спирала, която става сензация - тя се оказва уникална. Намерена на 1-1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от първото намерено Хотнишко златно съкровище и е по-старо от златото от Варненския некропол.

Дълбочината на която е открита спиралата и техниката на изработването й - чрез изчукване на метала подсказват, че тази спирала, предхожда по древност всички известни златни находки досега. При предметите открити при предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне. Другата характерна особеност на златото от Хотница е, че предметите не намерени в гробове, а са били открити на едно място, което ги превръща в заровено или скрито съвсем умишлено, или просто забравено при внезапното напускане на селото имане.

Най-старото злато в света, обработвано от човешка ръка - тава е етикетът, с който Хотнишкото златно съкровище остава  в историята.  

История на селището

Селищната могила край Хотница представлява археологически феномен - общо откритите селища са 70 - 3 селища са от ранния неолит, 4 от късния неолит, няколко от античността и късното средновековие, както и многослойна селищна могила, формирана от обитаването на това място в продължение на хилядолетия.

През ранния неолит жилищата са били вкопани в земята, но след опустошително наводнение на река Бохот, неолитните хора започнали да издигат постройки на колове, оплетени от пръти и измазани отвън с глина. Покривите им били от слама. Противно на общоприетото мнение, че първобитните жилища са пещери и колиби, в селището се откриват двуетажни сгради. Между отделните жилища имало улички и били подредени на ленти, като квартали. Жилищата имали обособено огнище, нарове, а подовете са дъсчени. Къщите са били масивни, с много дърво и оцветявани с бяла или червена боя. Селището имало и защитна система - ров и ограда от побити колове, подсилени с камъни.

Една от къщите в най-късното селище е с необикновена квадратна форма - тази къща е по-особена от другите. Няма открито огнище, което в археологията е белег за жилище. Златните предмети са открити именно в това квадратно жилище. Архитект Никола Ангелов, счита, че става дума за някакъв храм.

Хората живели в тези селища са извършвали успешни черепни операции, те били земеделци и скотовъди, водили уседнал живот, изработвали играчки за децата си и явно са пътували много, за което говори сходството в изработката на откритата керамика и предмети с находките от култура "Варна"

Някои от находките говорят, че са съществували традиционни връзки с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунав. За високото равнище на професионализация в това общество свидетелствуват  предметите изработени с високо качество и украса, както и накити от седефена мида — материал, изключително труден за обработка. Има и уникални образци, като малки съдове с дръжки, тип "аскус", вероятно за съхраняване на лечебни вещества.  Хората от селището правили от глина, макети на къщичка и миниатюрни мебели - вероятно играчки за децата. Миниатюри на столче, на брадвичка и на други предмети от бита показват, че тези хора са имали и обзавеждане.

Графична система за комуникация

Една също смайваща находка е фрагмент от керамичен съд, върху който са издраскани група знаци – букви и резки. Означава ли това, че обществото е имало графична система за комуникация?  “Предстои знаците да се обработят, но по-скоро само ще ги опишем, тъй като не е по силите ни да ги разгадаем” казва Александър Чохаджиев.

- Находка от 64 костни ашика, за които учените нямат за сега отговор - средство за гадаене ли са, или просто за забавление и игра?

Надежда Кръстева от Националния природонаучен музей в София изследвала намерените 64 костни ашици установява, че те били изпилени и пробити така, че да могат да се групират по двойки - 32 леви и 32 десни. По тях се виждат направени нарези, за да се отличи коя с коя костица влиза в двойка. Вероятно са от кост на коза и за изработване на комплекта са били необходими 32 животни.

- Открит леярски съд за мед и злато на 6 200 години - свидетелство за най-ранната металургия от епохата на халколита

Находката от изключителна рядкост, говореща за едни от най-ранните металургични познания от епохата на ранния халколит - това е намерената  миниатюрна глинена пота - леярски съд с размери 5/10 см. с дебели стени, използван за разтопяване на метали - мед или злато, а количеството е било около 10 куб.м. разтопен метал.

Открити са и над 400 сечива от кремък – основен материал за оръдия на труда за древното общество. Намерена е голяма кремъчна брадва с размери - 18 на 10 см и очевидно е била използвана за дърводобив и обработка.

Сред интересните експонати са и три женски фигурки, също изработени от глина. Те датират от петото хилядолетие пр. Хр. Едната фигурка е по-голяма, а върху нея древният майстор умело е оформил главата, двете ръце и гърдите на жената. Дясната й ръка е счупена и това вероятно е свързано с ритуалите, които хората са изпълнявали. Затова и специалистите предполагат, че фигурката е на жрица.

Умеели са да изработват тъкани и да ги украсяват с красиви костни украшения - за това говорят намерените останки от много рядка находка от тази епоха - вертикален тъкачен стан и костна пластина за дреха с украса от черти и резки.

В обществото им започва да се обособява разслоение и поява на прослойка с професионални занаятчийски умения, както и обществена диференциация по имотен и властови признак. При проучванията през 1958 година археолозите откриват помещение, в което са намерени голям брой и в различна степен на завършеност праисторически идолчета изработени от кост - най-вероятно първата праисторическа работилница за манифактура.

Последното селище е внезапно унищожено и обитаването му е прекратено през IV хил. пр. н. е. след опожаряване - овъглените костни останки и постройки дават ясна представа за съдбата на общността. Някой учени твърдят, че въоръжените нашествия на номадски племена от север, означавани днес като прототракийски, са причина за гибелта на постоянните обитатели на селищната могила, а други, че това е тайнствено ритуално изгаряне на селището. Според архитект Александър Чохаджиев: " Селището е запалено нарочно с идеята да изгори, като вероятно причината е била в окултните вярвания на древните обитатели на селището"

Разбира се не трябва да се изключва и версията за природно бедствие, пожар, светкавици и др., но това всъщност е запечатило находките под пепелищата и въпрос на шанс е било след 7 000 години те отново да бъдат разкрити, за да ни разкажат историята на нашите прародители.

Виж повече на:

 http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4426

---------------------

XXVI.

Вълчитрънското съкровище

с. Вълчитрън, Плевенско - възраст около 3 600 години  преди новата ера 

Великолепното Вълчитрънско съкровище е най-ранното и най-голямото от намерените досега тракийски съкровища сред древните находки от този род в Европа. Датирано е в късната бронзова епоха (XVI-XIII в. н ера.) - времето на омировата Троянска война. Изработено Е от чисто злато, състои се от 13 предмета и тежи цели 12,5 кг.

Вълчитрънското съкровище е най-съвършеното произведение на златарско изкуство и днес все още то смайва археолозите и историците, а предназначението му си остава мистерия. То е необичайно, особено, тайнствено и все още няма обяснения за предназначението на триделния съд - предполага се, че златния комплект е принадлежал на тракийските царе-жреци, споменати в „Илиада” и „Одисея”.  и се е използвал за религиозни ритуали, изпълнявани при мистериите на тракийските жреци.

Съществуват различни мнения на специалистите за неговата употреба. Вероятно е използван за магически ритуали, като в него се сипва течност, която през тръбичката се разлива и в трите съда. Друга теория е, че се смесвали три вида течност – вино, мед и мляко. Очевидно не само този съд, а и целият комплект е участвал в някаква ритуална практика.

Според някои изследователи съкровището е свързано с култа към Дионис-Загрей. Еднородно е по стил и техника, изработено от злато с естествен примес на сребро, мед и желязо.

По време на Троянска война, Омир описва великолепните траки да се бият и в двата враждуващи лагера - и на страната на Троя, и във войските на Ахил и Агамемнод. Ооблечени били в златни доспехи, с оръжия пищно украсени със злато и блестящи златни колесници, предвождани от тракийцкия цар Резус най-великолепния от всички.

 
Вълчитрънското златно съкровище е открито случайно през 1924 г., когато двама братя копаели лозето си край с. Вълчитрън, Плевенско. Мълвата разказва, че хранели прасетата си в единия от съдовете, тък като не осъзнавали стойността и значението му.

Един ден, те все пак занесли един от съдовете да го види златар, а той съобщил за ценните предмети в Националния археологически музей в София. Така започнала славата на едно от най-изящните и тайнствени тракийски съкровища. Смята се, че то е непълно, като част от съкровището е била продадена от хората, които са го намерили.
 

Изключително любопитен факт, отнасящ се за малките чаши, е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност.

Когато не е на пътуваща изложба, Вълчитрънското съкровище може да се види в Националния археологически музей.

Вижте повече на:

"България - земята на златната ябълка/ Златните съкровища на България"

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2218

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2220

----------------------------

XXVII.


Българският календар е признат от ЮНЕСКО през 1976 г. за най-съвършения календар в света

ПРЕДИ КАЛЕНДАРА НА МАИТЕ, ПРЕДИ КИТАЙСКИЯ КАЛЕНДАР, ПРЕДИ ЮЛИАНСКИЯ, ПРЕДИ ГРИГОРИАНСКИЯ Е БИЛ ЗВЕЗДНООЧЕРТАН БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

- Българският слънчев календар е признат през 1976 г. официално от ЮНЕСКО за най-съвършения в света

- Началото на летоброенето в календара започва през 5505 преди Христа или времето белязано от едно грандиозно събитие - Библейският Потоп

- Слънчевият календар на българите е най-древния календар в света

- Календарът е бил използван от прабългарите до падането на България под турско робство.

- Според българския календар сега отбелязваме не 2013-та, а 7521 година.

Няколко хилядолетия преди Христа един все още тайнствен и не напълно разгадан народ съумява да състави една от най-точните системи за измерване на продължителността на Земната година. Изумително точна, базирана на движението на Юпитер (Янкул) около слънцето, системата се основава главно на движението на 12 съзвездия, като ги отбелязва с имената на 12 животни.

Според намерените древни артефакти и звездно ориентирани светилища, става ясно, че прабългарите са познавали отлично законите на движението на планетите, в това число и на Земята около Слънцето. Това е причината именно те да притежават един от най-точните календари, съставяни някога.

Днес учените запознати с прецизността на гениалното решение на математическата задача с "трудното" число 365, Нещо повече - древното българско летоброене предлага същото просто правило и за високосния 366-и ден, което липсва в претендиращите за най-съвършени образци календари.

Последните изследвания на екип от учени от различни научни дисциплини показват, че началото на календара започва през 5505 преди Христа или времето белязано от едно грандиозно събитие - Библейският Потоп т.е Българският календар започва отброяването си с началото на една Нова епоха, след като светът е унищожен и сътворен наново!

Българският календар е съставен от 12-годишен цикъл и според датата на началното си летоброене е най-древения на планетата.  По-късно, китайски звездобройци следват същия модел и брой на циклите, но има някой неточности - в начина, по който са подредени дните и месеците. Календарът на маите, който стана толкова популярен около предвещанието си за края на света, е създаден много по-късно и датира от IX - X век.

----------------------

XXVIII.

Най-ранното ямно светилище в Европа е край гр. Любимец, Хасково-Свиленград, в местността Дана Бунар, България. възраст 7 000 - 7 400  години

Тази находка дава повод да се преразгледа една от най-широко застъпените теории за прародината на прародината и разселението на древните индоевропейци на американската археоложка и антроположка от литовски произход Мария Гимбутас.

Проученото ямно светилище е уникален обект, подобен на който не е констатиран до момента в Европа. Изследването му ще даде възможност за преосмисляне на познатите досега теории за праисторията и на познанието за духовния живот на ранноземеделското общество през VІ Едно от най-новите открития на българската археология в областта на праисторията е направено през 2006 г. край град Любимец, Хасковско, в местността Дана бунар.хилядолетие пр. н. ера

Подобно ранно ямно светилище се открива за първи път в Европа. То е функционирало в продължение на няколко столетия, а материалите в него го датират в 5 400-5 000 г.пр.Хр.(на 7 000 - 7 400 години) Уникалният култов паметник е проучен от екип под ръководството на проф.Васил Николов.

При проучванията си екипът, ръководен от проф. д. и. н. Васил Николов и гл. ас. д-р Виктория Петрова са открили два рова, заграждащи мястото за обреди, каквито досега не са намирани на обект от късния неолит. Интересното е, че намерените находки са датирани от четири исторически периода на развитие – късен неолит, бронзова епоха, желязна епоха и римска епоха.

"Имаме гордостта да заявим, че от нашите земи тръгва европейската цивилизация", заяви директорът на Археологическия музей проф. Васил Николов на пресконференция в БТА през 2006г.

Нови основания за това твърдение дават ръководените от него разкрития около най-ранното ямно светилище в Европа (5400 г. пр. Хр. или преди 7 400 години) край Любимец и сензационните разкопки на първия солодобивен център на континента, хвърлящ светлина върху произхода на богатствата на Варненския некропол.

Светилището е разкрито при спасителни археологически разкопки край свиленградското село Капитан Андреево. Разположено на площ от 28 дка, и на отсечка от римския път Виа Диагоналис с ширина 18 м.. За първи път е окрито светилище с такива големи размери.

Това култово място не е избрано случайно от древните хора. То е много интересно, защото е точно на брега на Марица, явно оттук са минавали всички комуникации, и къснонеолитните земеделци са се възползвали от близостта до реката. Тук има и извори, което е особено важно за древната обредност.

Културният пласт е резултат от няколкостолетно функциониране на най-ранното ямно светилище в Европа.

Голямата част от цялата проучвана площ в местността е покрита със структури от ямно светилище, което включва останки от централна обредна постройка, стотици обредни ями и три рова, два от които са концентрични и обграждат сакралното пространство.

Този комплекс няма аналогии в Югоизточна Европа и е сериозен принос към знанието за първата европейска цивилизация, процъфтявала в днешните български земи.

Археологическите разкопки на къснонеолитния обект Дана Бунар 2 разкриха два културни пласта от периодите Караново ІІІ-ІV и Караново ІV, датиращи между 5400 и 5000 г. пр. Хр.

Вторият етап на използване на изследваната местност е средната бронзова епоха - около 1800 - 1700 г. пр. Хр. Установени са отново няколко обредни ями, които са рядкост в българските земи.

Третият период на използване на района е ранната и късната желязна епоха - І хилядолетие пр. Хр. Проучени са няколко десетки тракийски обредни ями, някои от които с много големи размери. Открити са две средновековни землянки и поне три обредни ями с човешки жертвоприношения от VІІІ-ІХ век. В една от ямите е открит скелета на дете, което е било жертвано.



За такива ямни светилища в българската наука, а и на Балканите, се говори съвсем отскоро, когато подобно обредно място бе идентифицирано за пръв път край Любимец при строежа на шосето, свързващо магистралата с ГКПП Капитан Петко войвода. После са намерени и други, например при изграждането на автомагистрала „Тракия“. Според археолозите, районът в около средното течение на Марица е ключов за такъв род обекти. Ямни светилища в Турция обаче не са открити.

Васил Николов е открил обекта край Капитан Андреево още през 2006 г., когато правил сондажни проучвания по трасето на жп линията. Оказва се, че единият край на светилището попада по железопътния път, а другият – по трасето на магистралата.


--



Открити са още тракийските ямни светилища край Малко Търново, Капитан Андреево и Свиленград, Ямбол и както тайнствено напява тази чудна земя България, ще бъдат открити и много други.


С. ХАДЖИМИТРОВО, ЯМБОЛ - ЯМЕН КОМПЛЕКС НА ВЪЗРАСТ 7 000 - 7 200 ГОДИНИ

До с. Хаджимитрово, Ямболско, е разкрит ритуален яменен комплекс,  изследван от д-р Виктория Петрова. Той се отнася към периода на къснонеолитната култура (5 200-5 000 г. пр.н.ера) Разположен е на площ от над 12,5 дка.

Проучени са над 200 ями, в които са открити цели или фрагментирани керамични съдове, костни шила и амулети, мъниста от кост, мрамор и седеф, украшения от миди и охлюви, керамични антропоморфни и зооморфни фигурки, каменни сечива и др.

Непознато до момента за праисторията на Балканския полуостров явление представляват седемте комплекса от по-малки вкопавания с размери от 100 до 400 кв. м, в които, освен керамични съдове и различни сечива и украшения, са полагани черепи или рога от говедо.

Вижте повече на:

"Най-ранното ямно светилище в света е край гр Любимец и развенчава теорията на М.Гимбутас"

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4411

--------------------------

XXIX.


НОВА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ФЕРМЕНТАЦИЯ НА МЛЯКОТО

Преди повече от 8000 години тракийският народ на Балканите открива нова технология за ферментация на млякото

Революцията на траките в храненето

Най-големите революции променили развитието на хората са били три - отглеждането на земеделските култури, опитомяването на домашните животни и откриване на млечнокиселите храни, след като успяват да култивират пробиотиците Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus от зелените растения.

Древните хора не са притежавали ген, който да произвежда ензима лактаза, разграждащ млечната захар - в генетичните им кодове е била заложена непоносимост към мляко от животни т.е при употреба на мляко неразградената млечна захар ферментира в червата и става причина за тежки здравословни проблеми.

Преди повече от 8 000 години тракийският народ на Балканите открива нова технология за ферментация на млякото на домашните животни. Той се научава да култивира от зелените растения лактобацили, днешните млечнокисели бактерии Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Растителните лактобацили синтезират ензима лактаза, разграждащ млечната захар.

В продукти на киселото мляко, сиренето, кумиса нямало млечна захар. Те издържали дълго време без да се развалят благодарение на полезни живи клетки на Lactobacillus bulgaricus., имали приятни на вкус и влияели положително на здравето. Така древните българи създали една от най-здравословните храни на земята.

Научни изследвания станали благодарение на нови научни методи в генетиката доказаха, че преди повече от 8 000 години, настъпват генетични промени - първоначално в организма на населението обитаващо североизточните брегове на Черно море, на територията на България, а по-късно, вероятно след разселването им и при останалите европейци. Застудяванията след последния ледников период, намаленото слънцестоене, и новите млечно-кисели храни с милиардите полезни бактерии са създали ген, отговарящ за производството на ензима лактаза, разграждащ млечната захар в организма на човека и така водещ до по-лесното синтезиране на витамин Д.

Новата технология е създала рядката привилегия за човека, спрямо останалите животни, в борбата му за оцеляване - той намира нова храна, която може да използва през целия си живот - млякото и млечните продукти на отглежданите от него животни. Качествената храна, достъпна на всяко място и по всяко време на годината води до нов етап в развитието на човечеството - повечето свободно време води до развитие на занаятчийски умения и начало на артистичните способности на хората. 

------------------


XXX.


НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МОНЕТНИ НАХОДКИ


Факт в световната история е, че във Франция и България са намерени най-големите монетни находки. Велико Търново е районът, който държи първенството за нашата страна/


120 000 монети - това е най-голямото монетно съкровище в България. Намерено през 1929 г. в Девня. Открита е при полицейска акция, като от тях сега са запазени около 80 000 монети, толкова полицаите са успели да съберат от гражданство, когато находката става факт”, разказва доц. Константин Дочев, най-популярният нумизмат в България и шеф на търновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН.Всички останали известни колективни монетни находки, с които страната ни може да се гордее, са от Велико Търново и региона.

Следващото по значение и обем е монетното съкровище на Велико Търново. Стотици златни и хиляди сребърни, бронзови и медни монети съхранява регионалният исторически музей във Велико Търново. За съжаление при обир от музея са откраднати някои от наистина уникалните и без аналог колективни монетни находки.

-----------------------

XXXI.

НАЙ-СТАРАТА ПИСМЕНОСТ В СВЕТА

-----------------------

XXXII.

КИРИЛИЦАТА НА КОЯТО ПИШАТ БЛИЗО 300 МИЛИОНА ДУШИ

-------------------------

XXXIII.

ОРФЕЙ – ВЕЧНО ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ЕВРОПА

-----------------------------

XXXIV. РЕЛИГИЯТА И КУЛТУРАТА


Траки дадоха религия и култура на света. Днес вече не може да се отрече, че Орфей, Питагор, Тамир, Лин, Евмолп и др. са траки.




------------------

XXXV.


БЪЛГАРИТЕ, КОИТО УПРАВЛЯВАХА РИМ И СВЕЩЕНАТА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Римската империя, която управляваше света! Историята й започва преди около 3000 години. Създадена е през 753г. преди Христа включваща Германия, част от Италия, Чехия (Бохемия), Бургундия, Нидерландия, Швейцария, които по различно време и в различна степен действително или номинално се подчиняват на императора.

За край на Римската империя се посочва датата 4 септември 476, когато последният император на Западната римска империя, Ромул Августул е свален и на негово място не идва друг. Източната римска империя продължава да съществува под името Византийска империя, в която общоприет език е гръцкият. В нея се запазват правните и културни традиции, които продължават да съществуват заедно с православното християнство и древната гръцка култура. Византия съществува до 1453 г., когато е превзета от Османската империя.

Римската история е добре документирана и систематизирана. Съхранени са огромно количество данни за възникването и развитието на Вечния град. Има обаче едно странно изключение. Стане ли дума за трако-илирийските императори данните се оказват оскъдни, неясни и трудно достъпни. Това е неестествено защото все пак става дума за  върховни владетели, а не просто за данъчни чиновници, или пък свещеници с нисък ранг. Наивно е да се смята, че римляните не са искали да знаят къде са родени техните владетели и от какъв произход са. Явно данните за някои неиталийиски императори са били неудобни някому затова и след време се “позагубили при приписването”.

В днешно време пък бе лансирана теорията, че траки и илири са изчезнали безследно. Ако тези народи действително бяха изчезнали, то те щяха да са много удобни, защото мъртвите не пречат на никого. За сметка на това живите наследници рано, или късно ще предявят претенции за своето. Страхът от наследниците на траки и илири става причина за укриване на важни исторически свидетелства...

Ще бъде предтавен кратък списък на владетели, произлезли от средите на население, което след време ще стане основен елемент в оформянето на държавата България.

Максимин Тракиецът, Галериий, Максимин Дая, Ветран, Констанций I, Константин Велики. След Константин Велики идват неговите синове Константин IІ, Констанций II, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Тиберий ІІ, Фока, Диоклециан, Анастасий, Исаврийците Зенон, Константин Копроним,  Константин VІ и др.Лициний, Юлиан Апостат (Отстъпникът), Маркиан, Клавдий Готски, Квинтил, Йовиан, Клавдий II Готски, Флавий Клавдий Йовиан, Лъв I Тракиец - Лъв Бес, или Лъв Велики, Лъв ІІ,  Лъв ІІІ Исавриец, Лъв ІV, Юстиниан Велики, Юстин І, Юстин ІІ,

Максимин Тракиецът, Лъв весът, Константин велики и останалите трако-илирийски императори достигат до престола благодарение на изключителните си качества като военоначалници. Не случайно Юстиниян пише в Aутентикa -“ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благододните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’

Някои императори от тракийски произход са действали в ущърб на своите сънародници, но за сметка на това други за защитавали интересите на народа, от който са произлизали. Г. Сотиров цитира Кодин, който пише, че Константин Велики построил четири града, а именно Перстлаба, Плискуба, Констанция,  и Дристра. Според Сотиров това са Преслав, Плиска, Констанца и Дръстър-Силистра. Понеже освен Констанца ( по името на императора) останалите три имат обяснение на български, то явно Константин Велики е искал да се отблагодари на българи.

Много от крепостите изградени по времето на Юстиниан също носят български имена. Тулеус ( тулъ -колчан), Ракуле (ракла), Дебре ( дебри), Водас ( вода), Бисдина ( бездна), Беледина ( бледна),  Тамонбари ( тъмна бара), Ездикея ( ездаческа), Бредас ( брести - бродя), Беластура ( бела страна)...

Нашите деди дават не само императори на Римската империя, но и знаменити военоначалници. Това са Аспар, Велизарий и роденият в Силистра Аеций, наречен още последният римлянин. Пълководците от тракийски произход извършват невероятни подвизи и дори печелят уважението и срахопочитанието на противниците си.

Византе – Константинопол наистина е сърцето на тракийската общност.

Траки са обитавали не само Европа, но и Мала Азия. Мизи, фриги, витини, бебрики, дардани и др. са живели хилядолетия наред в земите на днешна Турция.

Тези факти са били дълги години премълчавани от нашите учени. А колко лесно можеше да се покаже на цял свят, че не сме татаро-монголи, а наследници на народ създаващ свои и управляващ дори и чужди империи. Можеше да сме най-уважавания народ на Европа, ако беше уповестено, че Прокопий нарича дедите ни - римляните от Тракия, че благодарение на Константин Велики Европа става средище на Християнството, че от земите на българите изват хората ковали древната история...

Дедите ни са имали качества на необикновени хора, това го доказват не само трако-илирийските императори, но и Тервел, който спира арабското нашествие, а дълги векове след него и обикновените селски синове, които пред Одрин показаха, че петстотин години подтисничество не могат да сломят духа на боговете на войната.

Българите са били избивани, разселвани, тормозени от различни деспоти, но винаги са намирали сили да строшат чуждото иго и пак да възвърнат свободата си. Предците ни са правели подвизи  всеки пък когато са си спомняли кои са – древни господари, а не покорно племе. За да се измъкнем от днешният ад трябва да се държим гордо и да остстояваме правата си, а не да кимаме покорно и с въздишка да приемаме съдба, която не ни подхожда.

Нека покажем на дедите си, че сме техни достойни наследници!

----------------------------------

 XXXVI.

Спартак (на латински - Spartacus) - гладиатор, който оглавява най-голямото робско въстание срещу Рим. Той е тракиец от племето меди, населявало средното поречие на река Стримон (днешна Струма).

------------------------------------



XXXVII.


УНИКАЛНОТО РЕЙМСКО ЕВАНГЕЛИЕ, ПРЕД КОЕТО СА ПОЛАГАЛИ КЛЕТВА ФРЕНСКИТЕ КРАЛЕ

-----------------------------

XXXVIII.

БИБЛИЯ БЕСИКА

Разкрита е древната тракийска Библия Бесика , която науката считаше за безвъзвратно изгубена вече повече от 1500 години. Това сензационно откритие води до безценни вечни откровения относно писмения и устен древно-тракийски език, които променят научната парадигма относно древното ни минало завинаги.

Данните от изследванията оповестени в тази книга показват недвусмислено интимната връзка между древната тракийска реч и съвременния български език, и доказват неопровержимо, че днес българите говорят и пишат на модерен тракийски език. Към книгата е приложен (за първи път в историята!) Уникален Речник, със секция от над 500 древно-тракийски думи, които са останали идентични, или синонимни в съвременния български език.

Всички писмени източници, написани на азбуката на Библия Бесика установяват без нито едно противоречие, че съвременната българска Кирилска азбука е модернизиран вариант на по-старата и предхождаща я тракийска Бохарска азбука, което означава, че и до днес българите пишат със същата свещена Тракийска Азбука на своите предци.
   

Основното експертно заключение на този труд е следното: БЪЛГАРИТЕ СА ТРАКИ. В различни исторически периоди някои от многобройните им племена са се преселвали в различни посоки на своята диаспора, а други са се завръщали отново в Прародината си тук на Балканите, където са се сливали отново с основното автохтонно ядро на народа си, и са възраждали държавата си, за да пребъде България навеки.

 http://www.institutet-science.com/bg/bibliaBessicab.php

-------------------------

 XXXIX.

Първият и най-голям скрипториум в Европа е построен от Цар Борис I край Варна, в местността "Караач теке"

Варна. Княжеският скрипториум в манастира в местността Караач теке е най-големият в Европа

В края на IX век (след 865 г.) - в периода на първото българско царство, е изграден най-големият раннохристиянски манастирски комплекс в Европа, от цар Борис І в местността Караач теке край Варна и е съществувал до ХVIII век. Посветен е на Пресвета Богородица, патрон и закрилница на св. княз Борис I Покръстител и неговия род, подобно на манастира при село Равна, Провадийско, който също е посветен на Божията майка. Посветен е на Пресвета Богородица, патрон и закрилница на св. княз Борис I Покръстител и неговия род, подобно на манастира при село Равна, Провадийско, който също е посветен на Божията майка.

Снимка: wikipedia "Ezra in the Codex Amiatinus, believed to be based on a portrait of Cassiodorus in his library. Monkwearmouth-Jarrow Abbey, before 716"

Строителите на цар Борис І съградили княжеския манастир с голяма манастирска черква, огромна кула с параклис, огромен скрипториум - дължина 40 метра и ширина 10 метра (площ от 400 кв. м), библиотека, училище, монашески общежития, ковашка работилница, санитарни помещения...

Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел в българската и византийската строителна традиция. Открит е от Карел Шкорпил, основоположникът на българската археология в 1899 г. Въпреки че правителство на Стамболийски отчуждава 3 лозя, които са били предоставени на варненското Археологическо дружество за ползване за вечни времена, разкопките прекъсват поради липса на средства.

Екип с ръководител проф. Попконстантинов и гл. асистент д-р Росина Костова от университета във Велико Търново, заместник-ръководител на експедицията, както и директорът на Регионалния исторически музей във Варна ст.н.с. д-р Валентин Плетньов възобновяват разкопките през 1995 г. и те продължават и до днес.

Проф. Попконстантинов посочва, че за изграждането на такъв мащабен строеж са били вложени огромни средства. Свидетелство за това е украсата от стенописи, а също и монументална каменна пластика, изящните колони, както и размерите на скрипториума - един от най-големите в Европа за това време.

За значението и важността на манастирския комплекс говорят мащабите на строителството му - имал е размерите на царските дворци в Плиска и Преслав и дори е по-голям от този в Константинопол - над 10 декара.  

За строежа на комплекса е използван бигор - мек и податлив на обработка варовиков камък. Според проф. Попконстантинов поради това, че той е с грапава повърхност, по която не може да се пише, не са открити надписи по стените на църквата, за разлика от сторените по същото време манастири в Равна и Черноглавци, където са намерени много надписи - 330 надписа в Равна, изписани с рунически букви, старобългарски - кирилица и глаголица, гръцки, и латински, което е показателно за високата образованост и грамотност на средновековните българи.

Вътре в храма обаче археолозите са намерили няколко стотици фрагменти от стенописната украса на храма, изображения на светци и надписи, части от надписи и букви, вероятно като част от съпровождащия надпис около изображенията. Досега в Североизточна България са известни само 2 храма от Х век, които са изографисвани - архиепископската базилика в средновековен Дръстър и стенописите от Караач теке.

В центъра му, в обширен двор от атонски тип, е разположена катедралната църква. Тя е била с внушителни размери, с обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство, с монументална каменна пластика по стените и колоните. Всички постройки са изградени в т.нар. смесен градеж - последователни редове от 3-4 тухли и камък, техника, подобна на строителството на Голямата базилика в Плиска.

Скрипториумът е направен с 12 помещения, разделени с големи коридори, сградата е с масивни стени, била засводена и е имала втори етаж. При разкопките са открити над 30 железни стилуси (писала), таблички, които при писане са били намазвани с восък (на латински “цери”), апликации от украсата на кориците на книгите и множество бронзови закопчалки за книги - свидетелство, че в него са се съхранявали голям брой книги.

През ІХ век манастирът развивал огромна книжовна дейност, бил център на българската книжовност и просветна дейност, в него са работили учениците на св. св. Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий. За нуждите на просветната дейност и разпространение на новото учение на християнството сградата се разширява на юг, като е добавена нова постройка.

Saint Matthew in a domestic ,,closet or idealised scriptorium. (Book of Hours, Paris, c 1420 (British Library, Sloane Mss 2468)Photo: wikipedia

Откривателят на историческата реликва - Карел Шкорпил, изказва пръв предположението, че ктитор на светата обител е св. княз Борис Покръстител на българите. Доказателство за това са откритият оловен печат с лика на Михаил-Борис, както и старобългарски стенописни надписи.

Историците приемат, че княз Борис е бил замонашен в тази манастирската обител, в която той се оттегля и отстъпва престола на сина си Владимир през 889 г., а Карел Шкорпил изказва хипотезата, че цар Борис е погребан в него. При своите разкопки на обекта Шкорпил открива трисантиметров оловен печат (моливдовул) на княз Борис-Михаил, първият официален печат на княз Борис като архонт на българите, който е бил изпратен от него вероятно до игумена на манастира. Печатът от восък се е прикрепвал върху кореспонденцията му с аристокрацията. От едната страна на печата е изобразен Исус Христос, а от другата - замонашеният княз или, според други предположения, молеща се Богородица. Намерени са и оловни печати на цар Петър и на цар Симеон.

 -------

XL.

Най-старият действащ манастир в Европа - "Св. Атанасий", е край Чирпан, основан е през 344 г.

Българският манастир "Св. Атанасий" край село Златна ливада, Чирпан, Стара Загора, е най-старият действащ манастир в Европа.

Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на Стара река, недалеч от вливането ѝ в река Марица, на 14 км от град Чирпан и на 53 км южно от Стара Загора.

Светата обител е основана през 344 г. от Александрийския архиепископ Свети Атанасий Велики, сочат ватиканските архиви, проучени от акад. Росен Милев. Българският манастир е построен с около 20 години по-рано от считания за най-стар манастир "Кандида каса" в Шотландия, основан според историците през 360 г. Други два манастира, основани от св. Мартин през 373 и 375 г. във Франция, са следващите най-стари манастири в Европа.

След участие на Вселенския църковен събор в Сердика през 344 г. и по пътя си обратно към Египет, св. Атанасий отсяда в римската крепост близо до Берое (дн. Стара Загора) и според житието му основава там манастир. Решението за построяване на манастир се свързва с борбата на православието срещу ереста на арианството, което било широко разпространено по това време в земите на Мизия и Тракия, а Св. Атанасий бил един от най-ревностните защитници на чистотата на православната вяра.

Св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, е и нейн небесен патрон и досега в благословената обител се случват чудотворни изцеления.

Макар и многократно разрушавана и съграждана отново, най-вече през турското иго, 1700 години светата православна обител е все на това място. Легендата мълви, че в скалната ниша срещу обителта светецът и неговите последователи са се усамотявали, за да се отдадат на пост и молитва и затова богомолците смятат за особено свещени скалите, до които се е докосвал Св. Атанасий.

За лечебното аязмо в двора има древно сказание - имало скала там и небесният патрон на манастира - св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, заръчал да се събере дружина, която да я премести на отсрещния хълм. Сторили това, а на мястото, дето била скалата, бликнал извор, който бил лечебен. И досега в благословената обител се случват чудотворни изцеления - сакати са прохождали, слепи са проглеждали, мнозина са се отървавали от болежките си. Едно бесновато момче го довели, овързано като разбойник, за да не буйства. Тогавашната игуменка Екатерина го обляла с целебната вода и то мигом дошло на себе си - оздравяло и даже се записало в университет.  
Разказват, че на 2 май, когато се празнува паметта на светеца, най-праведните могат да видят лика му във водата.

След поредното разрушаване на манастира, за неговото поредно възкръсване в селото се пази и друго предание - за дядо Мичо Рогоша, който полегнал да подремне на един камък и насън чул глас. Гласът му казал, че тук, на това място под камъка, лежи икона и заръчал черквата отново да се съгради там, а на двора да се направи кладенец на извора.

В светата обител край Златна ливада е отсядал и Васил Левски, който донесъл и две икони, изографисани от Георги Данчов Зографина.

В манастира се съхранява и копие на Реймското евангелие, изписано на старобългарски език, над което от 987 г. всички крале на Франция са полагали клетва при коронацията си.

----------------

XLI.

Голямата базилика в Плиска е най-голямата в света

Голямата базилика в Плиска е най-голямата в света с дължината си от 102.50 метра, на второ място е църквата в „Сан Пиетро” в Рим – 100 метра, а на трето - „Света София” в Константинопол (днешен Истанбул) - 76.20 метра

Това откритие е на директор на Историческия музей в София професор Божидар Димитров

Професор Божидар Димитров разказва, че както обикновено се е случвало, след падането на България във властта на османците камъните от крепостите, църквите, дворците са били използвани за нови градежи. Така е постъпил и Мидхат паша, управител на Туна вилает (Дунавска област, б. а.) при строежа на първата жп линия у нас - наредил е да бъдат взети квадри от руините на Голямата базилика. С тях били изградени гарите в Хитрино, Каменяк и Каспичан, както и други жп съоръжения - водонапорни кули и др. Те са излезли вече от употреба и се саморазрушават”

Голямата базилика в Плиска – копие на папската катедрала „Сан Пиетро”

За Голямата базилика в Плиска е известно, че строителството й е започнато в 865 г., когато българската църковна област се управлява (до 870 г.) от Папството и Рим изпраща за ръководител на българската църква архиепископ Формоза Портуенски.

На графика от ХV век изпратена от българин, живеещ в Италия до Божидар Димитров се вижда изобразен главният храм на базилика "Свети Петър" от ІХ век и приликите на конструкцията между Големите базилики от Плиска и Рим - съвсем очевидна е приликата на централните сгради на двата храма и съпътстващите ги постройки. Има разлика единствено в атриума (двора с колонадата) - в римската „Голяма базилика” той е с квадратна форма, а в Плиска е с удължен правоъгълен план, по този начин дължината и превишава католическата църква в Рим

През ХVІІ век старият храм "Свети Петър" е съборен и на негово място християните издигат новата катедрала.

---------------------

XLII.

Учението на богомилите

 ------------------------------------------

XLIII.

България е най-старата европейска държава, която не е сменила името си през вековете.

Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827, а България е България много преди раждането на Исус Христос. 

---------------

XLIV.

 Първият университет в Европа - „Университато Булгаро”(1119 г.)

Българите в началото на XII век създават в Болоня далеч преди Оксфорд и Кембридж първия университет в Европа - „Университато Булгаро”(1119 г.). Тук е чел лекциите си изключително надарения болонски юрист Булгаро де Булгарис, наречен Златоуст, за когото може да се чете в Италианската енциклопедия. Площадът пред къщата му се нарича”Площад на Българина”. На нейно място, далеч преди Оксфорд и Кембридж е основан първият университет в Европа-„Университато Булгаро” (1119г.) Там могат да се видят фамилните гербове на Алцеус Булгарини и на Асканиус Булгарино от Сиена. В пълна независимост от черквата, там се учат 10 000 студенти от цяла Европа, за сравнение в Кембридж ,основан следващия век, учат 5 000. Магнетизмът му привлича мастити представители на европейската култура като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетският параклис и до днес се нарича „Санта Мария дел Булгари.

 Записал: М. Боуо

 2013-10-16 17:16:25