необходимо, за да спрем да обичаме някого? Има ли такъв срок и от какво зависи той? 
Според някои любовта трае само шест месеца, според други три години, а според трети може и цял живот.

 
Любовта трае три години... или цял живот?

Първата година е годината на любовта. Тони и Иван се запознават на рожден ден на тяхна обща приятелка. Нито тя, нито той подозират тогава, че три години по-късно ще делят общо жилище. Ще правят планове за сватба. И от време на време ще имат „семейни” скандали, за да се питат тайно един от друг дали любовта им още е жива, или навикът я е убил. Но тогава, на онова парти, двамата приемат нещата такива, каквито са за момента. Без да правят важни заключения, без да вземат под внимание числата от статистиките, без да мислят за „утре”.

През първата година от всяка връзка чувствата са над 70% позитивни, приобщаващи, разкриващи и сближаващи. Вие се опознавате все повече и повече. И непрекъснато се стремите да се отдадете максимално на човека до вас. Непрекъснато откривате нови неща един за друг. Изненадвате се. И то приятно.

”През първата година от връзката ни Ники непрекъснато ми правеше малки подаръчета. Когато се връщаше от командировка, например, в багажа му винаги имаше нещо специално за мен – парфюм или дрешка”, спомня си Ели.

Цветятата, вечерите на свещи, вкусно приготвената от него храна – всичко изглежда перфектно. И всъщност е. Защото се обичате. Макар все още това да не ви е съвсем ясно. През първата година и сексуалното привличане е много силно. Почти неустоимо. Разделяте се за два дни, а когато се срещнете, едва успявате да съблечете дрехите си. Учените го обясняват с отделянето на определен вид хормони.

Казвате си „Обичам те” без вътрешни противоречия и условия. Защото колкото и невероятно да ви звучи, все още сте свободни да направите и друг, различен от този избор. Не сте обвързани „докато смъртта ви раздели”. А това ви позволява да изпитвате истинско, всеобхватно щастие. И така посрещате следващата година. Заедно и влюбени. Неподозиращи капаните, които тя ви е подготвила…

Втората година е годината на общността. През втората година от връзката мъжът и жената започват да мислят като едно цяло. „Аз” вече е преминало в „ние”. Появяват се общи мебели, общи вещи. Страхът, че някой друг превзема личното ни пространство, се бори с щастието да се събуждаме всяка сутрин до любимите с нацупени устни и рошава глава. Да виждаме, че мачото, който ни е свалял звезди, е съвсем нормален човек, със своите страхове, комплекси и детински капризи. И да се чувстваме като велики укротителки, успели да опитомят дивия звяр.Това е едно невероятно чувство, нали?

Любовта трае три години... или цял живот? През втората година вие се обичате. Макар и да си го казвате по-рядко от времето на първите срещи. Правите любов не много често, но пък се разбирате „от половин дума”.Убедени сте, че любовта ви става все по-здрава, по-силна и всеобхватна.Още повече разбирате, че сте създадени един за друг.

И все пак втората година от връзката е време, когато започваме да правим осъзнати компромиси.Защото ако през първата година сме се съгласявали да отидем на мач с него, вместо да пием кафе с приятелките си или да пазаруваме до припадък в шопинг центровете, през втората го правим, защото си мислим, че така трябва.

Нали все пак сме двойка! И малко по-малко в сърцето ни се появява смътното чувство, че сме загубили нещо много любимо и приятно, за да се сдобием с Мъж. Това чувство ще се задълбочава с всеки изминал ден. След всяко дребно спречкване си задаваме въпроса дали не сме сбъркали някъде по пътя към съвместното съжителство. Силните любовни емоции се преплитат с едни не дотам заслужаващи уважение съмнения. И така, опитвайки се да разберете къде се крие истината за вас като двойка, ще посрещнете своята трета година.

Трерата година е годината на недостатъците. Според Фредерик Бегбеде, авторът на книгата „Любовта трае три години”, станала хит у нас преди години, третата година е посветена на раздялата – вашата и на общите ви вещи. Преди да се стигне до делбата обаче, се минава през няколко етапа.

   

Етап първи – на необяснимото раздразнение. Той ви дразни, но вие не можете да разберете защо. Не прави нищо по-различно от това, което винаги е правил. И въпреки това нервите ви са опънати до скъсване. Следва скандал.

После – разкаяние. Осъзнавате, че причината за лошото ви настроение е забележката, която шефът ви е направил, а вие не сте имали никаква вина. Или пък липсата на пари, с които да си купите онова сладко розово сако, защото сте платили плазмата, която любимият си е харесал… Следват секс или гушкане. И всичко пак е по старому. Тоест кризата е преодоляна.

Етап втори – измамното желание за бягство. Иска ви се да се махнете от общия дом, от връзката, от разправиите. Когато сълзите напълнят очите ви, си вземате чантата, хлопвате театрално вратата и се спирате на прага. Чудите се какво да правите и накъде да тръгнете. Защото всъщност не искате да си отидете. Не искате да останете сама. Не искате той да си ляга до друга жена. Нито да я събужда с целувка, както вас.

Просто дошло е време да си отговорите на въпроса, който всички си задават през третия етап от третата година на съвместния си живот…

Етап трети – обичаш ли ме още? Отговорът е жизненоважен и ще определи бъдещето на връзката ви, на живота ви – заедно или поотделно. Ако отговорът е „да”, предстои ви дълъг път назад, за да преоткриете чувствата, които са ви вълнували в мига, когато очите ви са се срещнали за първи път. Ако отговорът е „не” – ще трябва да намерите сили, за да се разделите така, че да запазите най-хубавите си спомени непокътнати.

Да обичаш на инат. Всъщност все още никой не е открил формулата на любовното щастие. И въпреки че много учени представят различни изследвания, обясняващи кои хормони са „виновни” за силните ни чувства, след колко време тяхното действие отшумява и как любовта всъщност се дължи на химични реакции, хората се обичат.

„Любовта съществува. И след третата година. Но според мен тогава тя трябва да бъде наречена по друг начин. Може би обич, доверие, привързаност, желание да споделиш всичко, което те вълнува.

Да отгледате заедно децата си. Любовта пламва като огън, а после огънят намалява, но остават въглените, а те могат да тлеят години наред”,споделя Милена, която от четири години живее с приятеля си Жоро, без да са сключили брак. Подобно е мнението и на  Рени: „С приятеля ми сме заедно от три години и половина, но чувствата ни са същите както в началото. Това мнение споделяме и двамата. Родени сме един за друг и аз се радвам, че го срещнах...”

И двете са на мнение, че любовта трае толкова колко й позволим.

Ако искате да сте с някого, научавате се да правите компромиси.

Обичайте и приемайте партньора си такъв, какъвто е, не се опитвайте да го променяте и да го моделирате по някакви ваши критерии. Защото голяма е вероятността да не харесате творението си. А връзката ви ще е безвъзвратно провалена. Винаги се опитвайте да се поставите на мястото на другия, когато искате той да направи компромис заради вас. Не настоявайте, ако си давате сметка, че и вие на негово място нямаше да отстъпите.

Винаги преди да кажете нещо по-остро и гневно, пребройте до три. Мислите ли го, или просто искате да се разтоварите от напрежението на ежедневието? Човекът до вас не е кошче за душевните ви терзания.

Не забравяйте, че „аз” стои след „ние”. Не бъдете егоисти. Ако вътрешно сте убедени, че човекът до вас не е този, за когото сте го мислили и нещата не са се развили така, както сте си представяли, сложете точка и започнете отново. И двама заслужавате да бъдете щастливи. И не забравяйте това, Петко сподели:

„Шест месеца, три години, цял живот. Не може да се каже колко точно ще продължи. Любов е да позволиш на някого да те съсипе и същевременно да вярваш, че няма да го направи. Аз обичам една жена вече три години. И друга за мен не съществува”
WWW.intimno.rozali.com