слънца, чук, пергел, отвес, шестолъчна звезда, око в триъгълник...
Това, което стряска непросветения и обединява тези необичайни за късната християнска канонична символика знаци, е значението им емблематично и за редица тайни общества и братства.

България - една от най-тайнствените и забулени в мистерии страна в света! Няма друг народ в древността с толкова голямо значение за  развитието на духовно и цивилизационно развитие на Земята, поставил основополагащите жалони на световната цивилизация. До която и част на историята й да се докоснеш, с изумление откриваш вековно скривани от човечеството и народа й знаци и символи за знания на вселената и космоса, същността на живота и целта на човешкото съществувание.

България, земя на тайни и сакрални загадки, скрила в недрата си божествената сила на знанието и възраждаща космическа енергия. И е чудно защо ние, българите, не вярваме и не се осмеляваме да заявим, че имаме знаци, без които светът нямаше да бъде този, който е днес.

Древни мистерии и познания, скривани от просветените и посветените, но и от враговете български, са белязали всяко кътче на България. Какво е това тайнство, което висшите колобри на траките така ревностно са пазили високо горе в планинските си светилища?

Каква страшна тайна е скрита в българските манастири и църкви?

Код към края на света, сътворяването човешко, пътят за избавление на Земята или карта на съкровища са кодирани в  загадъчните знаци на тайнствените общества на масоните в тези тихи църковни обители? Наистина ли са изчезнали познанията и богатствата на богомили-катари и тамплиери или те са били опазени и съхранени от техните приемници - светлите масони? Каква е ролята на тъмното масонство?  Вярно ли е, че в българските манастири е скрит кодът за оцеляване на човечеството и Вселената? Възможно ли е именно в България да са скрити огромните съкровища на тамплиерите, тайните знания на богомилите и катарите?



Пътят на българската история е пътешествие в магическия свят на тези, посветени в тайните на Вселената, най-светло озарени хора - антични философи и мъдреци, астролози и алхимици, магьосници и медиуми, учени и хора на изкуството, създатели на тайни общества и спорни фигури от сферата на духовността. Изначалният човешки стремеж към истината е пътеводна звезда за всички тях - както за посвещаваните в древнотракийските ритуали в чест на Дионис и Орфей, така и за всички следващи братства пазители на тайното знание.


Като из мрака заискряха мистериозни рисунки и знаци, поставиха редица въпроси, но и хвърлиха в потрес православните българи и дори мюсюлманите.

Има ли масонски знаци в манастирите и църквите в България? И кой се страхува от тях или има интерес да ни накара да се страхуваме от  посещенията на тези божии храмове?!


Тази така красива и тайнствена част от изумителната българска история е останала слабо проучена от официалната българска историография.

Да се разглеждат обаче всички знаци и символи изолирано - сами за себе си, е най-голямата грешка, която непросветеният би допуснал. Всички  символи, достигнали до нас чрез християнските, мюсюлмански, еврейски религии, символите на източните народи и техните вярвания, знаците в гербовете, парите, знамената, паметниците, сградите, архитектурата не са измислени днес и сега. Те са толкова древни, колкото древно е човечеството.

Извадени от контекста, символите на кръста, свастиката, триъгълника, пентаграма, гълъба, лозата, слънцата, звездите, всевиждащото око, лами и змейове и т.н. могат да бъдат както християнски, така също и будистки, мюсюлмански, богомилски, тамплиерски, масонски и т.н. Такива знаци са открити върху всички древни артефакти на народите. Има ги в древните тракийски светилища, фараонски гробници, Африка, Перу...

Сам за себе си един нарисуван гълъб или  звезда не означава непременно масонски знак, а църквата масонска. Тогава дори белите плащове с червени кръстове от църквата на с. Студена със  стенописи по-стари от тези в Боянската църква можем да наречем тамплиерски!!! Всеки пергел и триъгълник ще надига вълна от страх и ужас. А, истината е съвсем друга!

Запазени стенописи в храма "Свети Георги", с. Студена по-стари от Боянските.

Използването на знаци и рисунки като символи е световен феномен. Археологът Стивън Митхен след дълго проучване на религиозните феномени стига до заключението, че общ за всички религии е базиликата Санта Кроче във Флоренция фактът, че включват и пластично изразяване на теоретичните вярвания. Т.е. винаги вярванията в духовния свят, в живота след смъртта, както и в невидими сили били овеществявани в рисунки или символи. Последващите или възникващите по-късно символи имали за цел да насочват към първичния символ.
 

Чрез знаци и символи, неописуемото и невидимото могат да бъдат по-лесно обяснени, предадени и разбрани.

Какво е общото между базиликата „Санта Кроче" във Флоренция, Дяволския мост край Ардино, Базиликата "Санта Кроче" във ФлоренцияДупнишката порта в Рилския манастир, старата чешма в Брацигово, джамиите Байрякли в Самоков и Селимийе в Одрин? Във всичките може да се види печатът на Соломон.

Какво да мислим, когато от портите, стените на църквата и иконостаса на Рилския манастир ни гледа око, вградено в триъгълник на фона на сноп слънчеви лъчи? Когато подът на храма “Св. Богородица” в Попово е застлан в черно-бели плочки, а стените на Рилския манастир са изписани в черно-бели ивици, които също може да се тълкуват като масонски, тъй като за черно-белите фигури няма изискване за форма и размер?

Какви са тези гълъби, лози, лами и змейове по иконостасите на българските църкви и не са ли те масонски знаци - онези, които римокатолическите папи, но често и православните попове ни втълпяват, че са дяволски и злодейски знаци? Кой ги е поставил и защо? И въобще масонски ли са и ако да, каква е връзката с тях?

Това обаче не са единствените нишки, които вплитат родната история в световната.

Око, нарисувано в триъгълник върху сноп слънчеви лъчи, може да се види както на иконостаса на Декларация за правата на човекаРилския манастир, така и на титулната страница на Декларацията за човешките права от 1789 г. и на печата на САЩ. Всеки го е виждал и върху банкнотата от един долар. Има го още в  Калоферския, Соколския, Преображенския и Зографския манастир, храма "Св. Великомъченик Георги Победоносец" в Горубляне, Томбул джамия, в българската църква в Истанбул и в Одрин, „Св. Димитър" в Пловдив и със сигурност в още много, все още слабо проучени български манастири и църкви.

Една малка част от разпръснатите из България символи, наречени да бъдат запазена марка на тайни общества и забулени в мистерия учения. Дошло е време, в което народите ще разкрият дълго скривани, премълчавани или направо преиначени истини, защото е дошло времето за тяхното  разкодиране.



Дали нашият, българския символ ще бъде онзи стар знак - Розетата на богомилите или най-тайнствената буква - символ свързана с Тайната им книга, кръгъл  знак, съвършен, който съдържал в себе си символите на всички известни на човека вярвания, в чийто център е буквата Ж. Буквата, която няма аналог нито в латинската, нито в гръцката азбука. При това датиран много преди раждането на славянската писменост. Сложена СЕДМА поред в азбуката ни от светите братя Кирил и Методий. Говори се, че само чрез този знак на българите можело да се разчетат скритите послания към хората на всички религии. Времето ще покаже!

В древни времена, когато магът искал да влезе във връзка с Висша сила, той най-напред рисувал на пода знак за закрила –  най-често кръг,  квадрат, правоъгълник или пентаграма. В осветеното по този начин място, изписвал или полагал различни символи, на чийто магически  покровителствен смисъл разчитал. Когато призовавал Висшата сила, извършващият ритуала заставал в очертаното пространство, заемайки определена, изразяваща страхопочитание и преклонение поза. В по-късно време тези знаци са се поставяли по божиите храмове като знак за принадлежност и почит към определена група.

Познанията от езика на символите са намерили отражение в свещените книги на човечеството и определят етапите на неговото развитие. Тях можем да открием и в Библията, и в Тората, Корана, Хиндуизма, Будизма, богомилството... Те са неотменна и съществена част от Стария и Новия завет, от тайната книга на богомилите и т.н. Тяхното тълкуване най-точно може да стане пак чрез езика на символите.

Тези знаци можем да сравним като няколко букви от една азбука. С тези букви е много трудно да се построи изречение. Те могат да носят  информация и да образуват само няколко понятия. Тълкуването им е трудно и в повечето случаи погрешно, ако не се познава ФИЛОСОФСКИЯТ КЛЮЧ - ОСНОВЕН ЗАКОН НА СИМВОЛИТЕ.



За да разберем какво представляват тези знаци, БОГОМИЛСКИ, ТАМПЛИЕРСКИ, МАСОНСКИ ИЛИ ПРОСТО ХРИСТИЯНСКИ, имало ли е масирано масонско влияние върху православието, лошо или добро е това, за да установим тяхното истинско значение преди всичко друго е необходимо да разгледаме самите знаци и също така хората, които са набедени да ги олицетворяват.



Кой определя каноните на изографисване на стенописите и иконите?

През II в. започнала епоха на значителен подем. Появили се многобройни произведения на новозаветна тематика като Благовещение, Рождество Христово, Кръщение Христово и др.

Още по-ясно се очертал иконографическият облик на символиката в църковното изкуство, което като допускало все по-рядко митически изображения (Орфей, Амур и Психея), използвало за символиКатакомбите в Рим - първите богомолски храмове действителни, изображаеми предмети (агнец, риба, лозова пръчка и др.) или новозаветни, исторически сцени (Лазар – символ на всеобщо възкресение и пр.). По този начин било осъществено истинско съдружие между исторически реализъм и християнски символизъм, а изобретеният и възприет от Църквата символ се употребявал без изменение в целия християнски свят, т. е. влизал в състава на християнската символическа лексика и бил разбиран от всеки християнин, независимо от неговата народност и култура.


Символическите изображения, които първоначално имали водещо значение, определен догматически смисъл и съответна богослужебна употреба  в древната Църква, след като изпълнили своето временно предназначение, проправили пътя и, независимо че не изчезнали напълно, отстъпили своето място на християнската икона.

Постепенно се очертали елементите на християнската иконография през първите три века и Църквата формирала свой, оригинален художествен език, който с малко средства постигал максимална Катакомбите в Рим - първите богомолски храмоеизразителност. Християнските художници изчистили изкуството от всякакъв индивидуален елемент и намерили точни и ясни художествени изрази, за да представят във видими образи красотата на невидимия свят. Този маниер на лаконизъм в рисунките, който напълно отговарял на сдържания характер на Евангелското повествование, достигнал своя пълен разцвет след признаването на християнството за позволена религия през 313 г. и посочил класическата форма на православната икона.

Константин Велики (306-337) възвестил началото на „светъл и лъчист ден“, който „озарил с лъчите Константин Великина небесната светлина църквите Христови по цялата вселена“.

Напуснала принудителния затвор на катакомбите, Църквата широко отворила двери за многолюдния поток от новопокръстени езичници, възстановила разрушените богослужебни постройки и изградила нови просторни християнски храмове.

През IV и V в. се появили многобройни монументални стенописи като тези на Латеранската базилика в Рим, изографисана по времето на Константин Велики с фрески, изобразяващи цялата свещена история – от грехопадението на Адам и Ева до приемането на благоразумния разбойник в рая.

(787 — 815 г.). На Седмия вселенски събор в Никея, известен в изкуствознанието и като Никейски събор, се определя кое е позволено и  кое не при иконописните изображения. Създадените канони са наложени реално едва в 11 век и определят цялото по-нататъшно развитие на  иконописта.


Византийската школа е тази, която налага иконописното изкуство, създава основните му правила,византийска икона определя тенденциите му. Разпространявайки православието и налагайки културата си сред околните народи, тя им предава и иконописните си традиции. Българската, сръбската, руската,  румънската иконопис са силно повлияни от Византия, което не им пречи да имат свои характерни особености. Влияние Византия оказва и върху средновековното западноевропейско изкуство, особено върху венецианското.



Стилът на стенописите в България еволюира от архаична монументалност към по-разнообразен тематичен и живописен изказ. За това спомага и обогатяването от българските живописци на фресковата техника чрез комбинирането й с темперна техника на рисуване с органически разтворители, които дават по-сложен, наситен и бляскав колорит. Това става една от отличителните черти на търновската живописна школа, чиито ярки представители съответно за 13 и 14 век са църквите в Бояна и Иваново.


Има и такива българските православни храмове от Средновековието и Възраждането, които са като контрапункт на Официалната Търновска школа. В техните иконописи изобилстват рисунки на триъгълници, звезди, слънца, луни, чукове, брадви, тесли, птици и лозници...




В книгата си „Свещеният триъгълник” Румен Василев описва българската следа в историята на оперативното масонство. Авторът на база на собствено изследване твърди, че няколко манастира като Рилският, Соколският, Килифаревският, Калоферският, Преображенският и Зографският, както много църкви и джамии, строени през края на миналия век, са дело на няколко ложи на български оперативни франкмасони. Това са брациговската, търновската  тревненската и габровската школи, които по това време бълвали „самоуки майстори” със завидни и за западни архитекти умения, които понякога до 36-годишна възраст са с килийно образование, а до 40-та си година израстват като автори на архитектурни чудеса - Колю Фичев, Майстор Алекси  Рилец (Рилски манастир), Майстор Иван Боянин, Майстор Генчо Кънев от Трявна и много други неизвестни зографи.

Когато и да са строени тези църкви и манастири, те са били разрушени и опожарени или от кърджалиите, или по време на руско-турската война. Така не само някои, а всички са реставрирани горе-долу по едно и също време - края на миналия век. Всички те в иконостасите и фреските по външните и вътрешните стени имат едни и същи символи - триъгълници с око в средата, звездата на Давид, стълби, чукове, тесли, пергели, чаши с увити змии около тях, двуглав орел с разперени крила, слънца, луни и звезди. Дали те са символите на българските оперативни франкмасони или са въплъщение на един по-свободолюбив и непокорен творчески дух, историята тепърва ще доказва. А ние ще потърсим следите и хората, които са ги оставили.



България е в сърцето на много събития по света и това е художествената гледна точка. От езотерична гледна точка тя е и средище на много енергии. Смятаме, че е дошло времето българите и народите, които са живели по тези земи, смело и напълно обосновано да заявяват на целия свят, че това, което се е случвало през хилядолетията по нашите земи, е предопределяло съдбата на днешната цивилизация. Има достатъчно интересни факти за това.

Господ е сътворил света така, че Балканите са неговата чертожна дъска според Димитър Недков. България и Балканите крият историческа мощ, която може да се окаже огромна заплаха за нечии интереси. Да, историята на България е много по-могъща и интригуваща, отколкото изглежда днес, и заплашва да разчупи настоящото статукво в световен мащаб и да промени историческите записки по някои събития.

 1. Рилския манастир (възстановен в сегашния си вид през 1784 г.)

Зодиака, Луната, Слънцето и черно бялата шарка на мрамора и фрагментът "Звездата" Дупнишката порта, Рилски манастир, фрагмент подобен на Звездата от с. Вергина, Солун


Изображението на Христос в средата, отдясно е Слънцето, отляво е Луната се намира на тавана точно пред входа за църквата

Рилският манастир със своята хилядолетна история се заражда от времето на св. Иван Рилски. Въпросът дали още по времето на преживяването на св. Иван Рилски в пещерата (930-936) е изградено монашеско жилище на местото на сегашния Рилски манастир е разгледан от иеромонах Неофит Рилски (1879) така: “…устното преданiе казува, защо още на неговъ животъ да е устроено жилище монашеско на това место, гдето е сега монастыро (което се потверждава и отъ самыатъ заветъ препод обнаго) за такава причина.”

Многократно грабен и опустошаван, Рилският манастир се е запазил до наши дни за да съхрани и покаже на света българския бит и култура, да покаже силата на българския дух за което не случайно е наречен “Душата на народа”. По времето когато майстор Алекси Рилец е бил в разгара на силите си е извършено възстановяване на Рилския манастир през 1784 г. след плячкосването и опожаряването му от турците през 1765, 1768 и 1778 г.

Ясно се вижда как художникът, който определено е бил наясно с окултните закони, движещи Вселената, е изобразил в средата Христос, отдясно нему е Слънцето, отляво – Луната. Около Христос е изобразен зодиакалния кръг с дванадесетте зодиакални знака, а непосредствено под тях са  поставени  и дванадесетте Апостоли, като всеки е нарисуван под един от знаците, всеки владее и развива дадения зодиакален знак.

Кои са зографите изрисували Рилския манастир?

Стенописитие са дело на големите майстори-зографи в нашата културна история – Захари Зограф, Станислав Доспевски и др. Ясно се вижда изображението на двете светила, в дясно на Слънцето и вляво това на Луната. В астрологията, както и в християнството, а и в повечето древни религии Слънцето символизира Духа, Бога. То олицетворява представата ни за неговото могъщество, сила и величие, възможността за живот. Без слънчевата светлина и топлина животът не би съществувал.

Езотеричното християнство приема, че Слънчевият дух (Логосът) е изразен от Христос и това е Захари ЗографБожественото Съзнание, което управлява живота в Слънчевата система. Духът това е Божественото начало в нас, в чиито потенциал е заложено развитието на Космичния човек. Този Слънчев Дух, преминавайки през различните зодиакални знаци, се разгръща по различен начин.

Другото светило - Луната, в ранното християнство символизира човешката Душа. Тя приема и отразява енергиите, излъчени от Слънцето.
Слънцето е активният, мъжки принцип – Ян, отдаващ енергия, а Луната – пасивният, женски принцип – Ин, приемащ енергията. Чрез непрекъснатото взаимно проникване на тези два основни принципа се осъществява и животът във Вселената. Задачата на другите планети е да подпомагат този процес.

Император Константин Велики по време на управлението си забранява християнските гонения. Той се старае да обедини и укрепи позициите си във Византия и да запази доверието на обществото в себе си. Поради тази цел той прави Неделя (ден на слънцето) като сборен празник и на езичниците и за християните, за обединение и помирение.


При масонството Слънцето и Луната са разположени на по-високо ниво спрямо Храма и колоните, допълвайки космическия смисъл и принципите, заложени в тях. Слънчевите и Лунните цикли управляват живота на земята, с преобладаващо значение на слънчевата символика, понеже инициациите във франкмасонството са с мъжка полярност.

Тълкуване:
АСТРОЛОГИЯТА

Астрологията е древна, езотерична наука (esoteros на гръцки е вътрешен). Тя представлява един мощен потенциал за подпомагане на разгръщането и развитието на всичко, което е заложено в човека. Астрологичната наука е дадена да покаже на хората техните положителни качества, както и да им помогне да се освободят от отрицателните си черти, за да могат да разгърнат по най-успешния начин силите си в изпълнение на мисията, с която са изпратени на земята. Като древна наука, астрологията е тясно преплетена с религията (religare - от гръцки – свързвам се отново) и е дадена на човека да го подпомага в търсене на пътя за сливането му отново с Божествената същност откъдето е произлязъл.


Науката за движението и въздействието на планетите върху живота на човека е изучавана от всички древни народи и религии.

- Древните обсерватории на траките са едни от най-старите на света.

- В Древния Египет, Асирия и Вавилон тя е била на почетно място. Мъдреците и посветените там са били до един хора, владеещи тайните на астрологическото познание. В източните страни – Индия, Китай и  Япония никога не е имало противоречие между астрологията и религиозните идеи. Там астрологията се радва на голяма почит и уважение и до днес.
 

- В Исляма също астрологията е заемала почтено място, там с тази наука са се занимавали в самите религиозни школи. Именно в ислямските школи  астрологията е запазена и съхранена като наука от древността и получава наново признание в Западна Европа в Новото време, където през Средновековието тя е била анатемосана и е направен опит да се заличи от аналите на човешкото познание.


- В богомилските учения астролигията е била най-важната наука за познание на света и човека. "Тайната книга" на богомилите Астрологията е била неизменна част от Богомилското учение, неговата космогония, алхимия и символика. До нас са стигнали едва няколко имена нa Богомилски Астролози. Те са били на степен Съвършени и са били сред водачите на движението: Хамерун Добровницки, Петър Осоговец и Михаил Унгарец. Петър Осоговец предрича гибелта на Византийската империя, а Хамерун Дубровницки ни завещава митичния и алхимичния образ на дванадесетте знака.

Богомилите за зачитали четирите стихии със специални церемонии и са считали Земята и Огънят за действащи елементи, а Въздухът и Водата – за уравновесяващи, а Слънце - за Хармония и Начало






Защо днешното Християнство изразява негативно отношение към астрологичното познание?

Има неопровержими доказателства ,че това не е така, че от днешната версия на библейските текстове съвсем умишлено в Средновековието са изхвърлени всички пасажи, където се говори за кармата – за пътя на душата след смъртта, за прераждането.

Този процес започва с Първия вселенски събор в Никея, ръководен от император Константин, който унищожава тези библейски послания ръководен от чисто егоистични и политически мотиви. Той е смятал, че ако хората повярват в прераждането, никой няма да се бои от него и съответно той, респективно Църковната институция, няма да имат нужното влияние над народа, с което да го държат в подчинение. Теодосиевият кодекс постановява също, че „…любопитството на людете към предсказване на бъдещето ще бъде прекратено завинаги…“

Така ортодоксалната църковна институция забранява на хората да гледат към бъдещето си, да търсят и развиват себе си, собствения си заложен потенциал с помощта на астрологичното познание, въпреки че цялата Библия е пронизана от пророчества и предсказания.

Основният, официален мотив, който се изтъква от теолозите при заклеймяването на астрологията, е не нейната вярност и правилност, а спорът за Божествения промисъл и правото на свободна човешка воля. Църковните служители явно смятат, че способността да се вижда и предсказва бъдещето с помощта на звездите, каквото е записано на небесата води до вярването, че бъдещето и животът са точно и неизменно предопределени, което изобщо не е така. Възможността да се погледне в бъдещето е смятана като отричане на властта на Бога над земното пребиваване на хората. И тук неизменно възниква и въпросът – след като бъдещето е ясно и точно предначертано, защо е нужна Църквата и нейните подразделения и служители?

Звездата от с. Вергина

Звездата на Виргина (с. Виргина) Вергина е малко градче разположено на 75 км югозападно от Златен погребален саркофаг от „Гробницата на Филип“ във Вергина, увенчан със слънце (звезда) с шестнадесет лъча; символ на македонското царство, съдържащ кремирани кости и останки от разкошна пурпурна тъкан, в които са били завити. Възможно е да е саркофагът на Филип IIСолун. Получава името си едва през 1922г. Старото му име е Кутлеш и някога е било българска територия. Кръстено е на на легендарна македонска царица на Бероя. При археологически разкопки в края на 30-те години на 20 век край Вергина е локализирана първата столица на антична Македония - Еге. Древното село Виргина е привличало като магнит археолозите още през 1850 година. Първите разкопки в местността датират от 1861 година и са по поръка на Наполеон III, ръководени от френския археолог Leon Heuzey, който е пристигнал тук с убеждението, че ще открие нещо голямо. Разкопките са били преустановени скоро поради високия риск от малария.

През 1977 година във Вергина след археологически разкопки, водени от гръцкия археолог Манолис Андроникос е открит гроб, за който се смята, че e на бащата на Александър Македонски - Филип II Македонски. В "Голямата могила" са разкрити две гробници. Това са световно известната "Гробница Звездата от Вергина се среща и при б(Ф)ригитна Филип II", и "Гробница на Принца". "Гробницата на Филип II" съдържа две погребения, едното се счита, че принадлежи на Филип II Македонски (от 336 г. пр. Хр.), и още едно - на млада жена. Предполага се, че това е някоя от съпругите му. "Гробницата на Принца" е с погребение на момче на 14 г,за което се предполага, че е на внука на Филип II Македонски. Намерени са и още две гробници, за които не се знае на кого са.

2. „Църквата” – от 14в. с ктитор цар Иван Александър, Ивановските скални църкви

Друг ярък пример за развитието на националната Търновска школа са Ивановските скални църкви, но този път предмет на разглеждане за нас е друга от тях, наречена „Църквата” – от 14 в. с ктитор цар Иван Александър. В нея евангелските сцени са смели композиции, в които се работи и с пространството, което е нещо ново за времето.

Портретите на светците се отличават със задълбочен психологизъм, появява се яркият типаж. Всичко това е с още по-силно въздействие поради чувството за хармония и богатството на палитрата на художника. Общото впечатление от Църквата е на ефирност. Според специалисти Църквата в  Иваново е дело на майстори от Търновската живописна школа.

3. Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” (стенописите датирани от ХІV в.)


Църквата "Св. Йоан Богослов” се намира на около два километра от центъра на Земен, който е разположен от двете страни на река Струма,  преди да прекоси живописния проход. Тя е построена Земенски манастир през ХІ век и от това време са останали частични фрагменти от изографисването й.


Основната част от стенописите датира от ХІV в. Автор на това дело е неизвестен самобитен местен майстор и евентуален негов помощник. От гледна точка на стила, земенските стенописи не се включват към официалните течения в нашата средновековна стенопис.


Като контрапункт на Официалната Търновска школа от една страна и като другата тенденция в един общ художествен процес може да послужи Земенският манастир – паметник от същата епоха, но изпълнен в далеч по-различен, народностен и на моменти наивистичен стил. той е най-добре запазеното доказателство за съществуването на народна школа по същото време, която има други, по-архаични живописни характеристики, но тематично се чувства по-богата и свободна. Земенският сюжет и неговата фреска - "Приготвянето на гвоздеите за разпятието", е първата трудова сцена в българската живопис.



Смята, че българите не са знаели какво нещо е Земенският манастир и по-точно запазената манастирска църква. Тя няма нищо общо с останалите православни храмове в България и е уникална за нашите земи. Това е единственият кръстокуполен храм у нас с кубична форма – 9 на 9 на 9 метра.

Никак не е случайно и наименованието на храма – „Св. Йоан Богослов”, което според автора в днешно време кореспондира с новите хипотези около ролята на светията в християнското учение. Никак не е случайно, че храмът пази уникална и единствена по рода си фреска – изковаването на пироните, с които е прикован Христос на кръста. Тази фреска представлява прелюбопитен момент от живота на Исус Христос, чиято тематика не се среща никъде в цялата монументална живопис на Изтока и Запада, също и в апокрифите. Има го само в 2 ръкописа от 13-14 в. – френски и  английски. Илюстрациите там са различни. На една от стените му е изографисан и образът на бабата на Христос - света Анна.


Стенописите в църквата на Земенския манастир са изключение в българската монументална живопис.

Те категорично се отклоняват както от византийското, така и от търновското официално изкуство и всъщност притежават много архаични черти, които ги сближават твърде много с традициите в църковната живопис от доиконоборческия период на православието.


Земенските стенописи представляват единствения запазен пример за другото направление в българското национално изкуство, което, за разлика от официалното (Търново), се нарича народно.



Земенският манастир е свидетел на преминаването на първите кръстоносци през нашите земи. Точно тук кръстоносците са научили, че под храма на Соломон в Йерусалим има скрита тайна с огромно значение за света. Известно е, че рицарите са намерили нещо, което са показали на тогавашния папа, твърди Димитър Недков.

От тогава до днес римокатолическата църква се тресе от опасността, че това, което са намерили рицарите, може да стане известно на света.


В ясно организираното вътрешно пространство стенописите са разположени по следния начин:
На купола е Пантократора (не е запазен), а по кръглия висок барабан в 2 реда – 12 ангела и 12 пророка с разгънати правоъгълни свитъци в ръце.  На арките между подкуполните стълбове виждаме ангели, Мандилиона и Керамидиона. В олтарната апсида – Богородица с младенеца, по-ниско минава фриз с образи на църковните отци и др.

Изображение 40: Куполът на черквата в Земенския манастир Сводовете на главния кръст са декорирани с празничния цикъл, Сцени от Страстите господни, в най-долния регистър са фигури на светци, както и ктиторските портрети на Деян и Доя, портретът на ктитора Витомир и на момче.


Център на големия ансамбъл са сцените от Страстите господни. Те следват в непрекъснат фриз без разграничение, което ясно подчертава  хронологичната последователност и ясното повествование.

Този композиционен принцип се корени в предиконоборческата традиция и е прилаган и в източната, и в западната традиция през първото  хилядолетие от н. е. През 10-11 в повествователни цикли няма във византийската живопис, но ги има в Италия и Франция (западна традиция) , и  на изток – в Кападокия. Кападокийската живопис с анекдотичния си елемент се сродява с апокрифната литература.

Земенският ансамбъл показва много допирни точки с това монашеско и народно изкуство.

Не само в композицията, но и в иконографията декорацията в Земен ползва старата традиция.

Още редица иконографски особености са с архаичен характер, които връщат към предиконоборческата епоха (правите свитъци), към паметници от 4-6 в. (Благовещение), към сирийски, коптски и латински изображения (Кръщение), към стенописите в Кападокия (Разпятие), към мозайките в Равена и Рим и др.

Стилистиката, архаичната иконография и привързаността към традицията характеризират земенските стенописи като произведения на народностно направление, на което Земен е единственият запазен пример. Това не прави от тях изолирано и случайно явление, както и не може да се отрече, че точно на полето на народностното направление най-добре се срещат и асимилират различните влияния и традиции и точно тук те намират своя израз. Отделно от това кападокийската живопис е повлияла върху Византия, с която художествените връзки на България през 14 век са много тесни и  именно тогава са нарисувани Земенските страсти господни (във византийското изкуство повествователните цикли се появяват отново през 12 век, а  през епохата на Палеолозите се срещат често – има ги и в балканската живопис).




Сцената "Изковаване гвоздеите на Разпятието”

Сцената "Изковаване гвоздеите на Разпятието” е разположена фронтално пред "Разделяне на дрехите”. Тук на преден план виждаме двама мъже,  облечени в къси туники, които седят около пещ с вид на кошер. Левият образ, който видимо е по-възрастен, е с много дълга раздвоена брада, с лявата си ръка държи големи клещи, поставени в пещта, а дясната му ръка е протегната назад, като се опира на правоъгълен малък дървен сандък. Десният мъж, млад, с къса коса, раздухва огъня с голямо кръгло духало, закачено за удобство с въжета за обособена дървена стойка. На втори план в средната част на сцената е поставена наковалня. В лявата част е изобразен голобрад ковач, който държи с клещи в лявата си ръка гвоздей върху наковалнята, а в дясната чук. Фигурата вдясно е на жена, ако се съди по прибраните с панделка коси, по видимо нежния силует и кройката на дългата й дреха. Тя държи чук с двете си ръце, като е замахнала с него над наковалнята. Фигурата е изобразена в динамична и раздвижена форма.

"Гвоздеите на Разпятието” се споменават за първи път едва след като Св. цар Константин и майка му Елена намират Христовия кръст в околностите на Йерусалим през 326 година. До ХІІІ в. обаче не са засвидетелствани никакви данни – литературни или художествени, по въпроса за тяхното изковаване. Андре Грабар открива първите извори по тази тема във френски и английски ръкописи от края на ХІІ в. и началото на ХІV век. Първият от тях (на френски език) е текст и миниатюра от библиотеката на лорд Лестър, а вторият (на английски език) е от псалтира на кралица Мария Английска. Илюстрациите и в двата ръкописа се различават от изображението в Земенската църква както по подробностите и инвентара, така и по броя на действащите лица.

Легендата "Изковаване гвоздеите” изхожда от английския вариант на легендата за жената на ковача евреин: "Един  евреин търси някой да изкове гвоздеите, с които Христос ще бъде прикован на кръста. Отправя се към един ковач, който отказва под предлог, че ръката го боли и тя наистина по чудодеен начин го заболява. Жената на ковача обаче се съгласява да изпълни поръчката.”

Нашият и западните паметници в този случай са с един първоначален източник, който би трябвало да се търси в изкуството на християнския Изток от доиконоборската епоха (първите десетилетия на VІІІ в. са началото на иконоборството, чийто идеолог е византийският император Лъв ІІІ Сириец  (717-741).

Проф. Богдан Филов вижда в тази сцена доказателство за влиянието на романската живопис, в случая и по принцип западно, макар и по-ранно  влияние в земенските стенописи. Но сходствата между Земенските стенописи и романските паметници, близки по тип, както отбелязва Грабар, се дължат на общите образци от източен произход; проф. Иван Дуйчев заключава, че сцената е насочена срещу Теодора-Сара, втората жена на цар Иван Александър (1331-1371), която е от еврейски произход.

Лиляна Мавродинова се спира детайлно на този факт:
В никой от споменатите от Грабар варианти на легендата не се говори, че ковачът и жена му са евреи. Евреин според текста е този, който поръчал изковаването на гвоздеите. От подобна гледна точка целият цикъл с Христовите страдания, и то в безброй средновековни паметници, е насочена срещу евреите; В Земенската сцена при изковаването на гвоздеите участват, и то активно, четирима души, а коват гвоздеите не само жената, но и младият ковач от горния ред.

В епоха на мирни отношения един областен владетел като севастократор Деян не би дръзнал да уязви до такава степен царицата на съседната страна в един официален паметник, още повече, че сестрата на цар Иван Александър - Елена, е по същото време съпруга на сръбския крал Стефан Душан.

Не може да се твърди, че иконографията на земенската сцена се дължи изцяло на западни влияния. Вероятно тя е заимствана от архаични образци, които е използвало и западното изкуство, но е включила и редица местни елементи. При това всички участници са обикновени хора.

Земенската сцена има чисто битов характер по своето съдържание. Тя представя първия битов сюжет в българската живопис изобщо – един нагледен пример как църковната иконография изиграва ролята на първооснова за развитието в сюжетно отношение на темата за труда в човешкия живот.




Италианецът Пиер Луиджи Готти и Земенския манастир

Италианецът Пиер Луиджи Готти е обиколил почти цяла България. Само допреди 3 години той не знаел абсолютно нищо за страната ни.  Писателят е за трети път в България, благодарение на негови приятели. Увлеченият по тамплиерите наследник на аристократична фамилия с немско-италиански  корени, търси Знака на българина и смята, че го е намерил в Земенския манастир. Малката обител има уникална квадратна църква, която е паметник на културата. В архитектурно отношение тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура. Именно в това Готти вижда Знака - квадрат с кръст. Италианецът не е чел книгите на масона Димитър Недков, други са пътищата, които го водят в малкия манастир. Догодина те ще го отведат до Атон.

4. Боянската църква зографисана през 1259 г.и предполагаемият ескиз на цар Давид .

Проф. Казимир Попконстантинов развива теория, че образът на Св. Ефрем от Сирийската пустиня всъщност е ескиз на цар Давид, който е нарисуван на стенопис вътре в църквата. Научно потвърждение обаче няма. След откриването на надписа “Аз, Василие, писах” върху първия пласт мазилка, всички решиха, че графитите с лица върху стената всъщност са автопортрети на зографите. Хипотези и смели спекулации валят отвсякъде, но историците търпеливо чакат сериозни научни доказателства.

Днес ние не знаем името на зографа, за всички той си остава просто Боянският майстор и това е титла, която го изравнява с ренесансови творци като Микеланджело и Леонардо. В една скромна и древна църквица в полите на Витоша този майстор се е противопоставил на правилата и се е опитал да задвижи историята.


Боянската църква, макар и с канонично разпределение на образите и сцените, според мнението на много специалисти е дело на автор (или няколко  зографа) с нов, местен, по-реалистичен стил, различен от господстващия през 12 век спиритуалистичен византийски стил, който се характеризира с  условен линеарно-плоскостен рисунък. За това народностно развитие на живописта спомага и обстоятелството, че в началото на 13 век тук господства Латинската империя и с това е отстранено прякото влияние на Константинопол и Солун върху нашата живопис.

В създадената ниша българските художници веднага създават свои кадри и естетика, самобитност, реализъм; започва да се усеща осъзнатата вече славянска емоционалност. Това е българският Проторенесанс. Българските живописци постигат непозната дотогава портретна индивидуализация; рисуват в църквите много военни светци и светски ктиторски портрети.

Художникът през Средновековието не е бил смятан за творец. Той е бил само изпълнител на волята на Господ. Бил е избран и е имал правото и таланта да копира Божиите творения и да пресъздава Божия промисъл. В тази тъмна и консервативна епоха обаче един творец е показал, че и човекът може да създава.


Изпреварил Ренесанса

Боянската църква е зографисана през 1259 г. – почти десетилетие преди раждането на основателя на западния Ренесанс Джото. Въпреки това  фреските в нея са ако не ренесансови, то поне доста новаторски. Според Марияна Трифонова могат да се правят паралели между творчеството на Боянския майстор и по-късния период във византийското изкуство, наречен Палеологов ренесанс.

В стенописите от църквата има загатване за трето измерение, много ясно изразени чувства, дълбочина и индивидуалност, и то не само при  светците, но и при обикновени хора. Реалистичният подход се изразява и в пропорционалния вече рисунък, в последователната разработка на моделировката, в разгръщането на пространството, в по-богатия колорит, във всичко това ясно личи от стенописите в Боянската църква.

Впечатление прави фреската, която показва спасяването на моряците от Св. Никола. Там морето е нарисувано по уникален за Средновековието начин. Вълните са показани в дълбочина, както и лицата на хората. Разбира се, за истински Ренесанс все още не може да се говори. Според проф. Овчаров православното изкуство е вървяло по един доста по-различен път. Самият Боянски майстор не е нарушавал канона със своите творби. Църковният канон е казвал кое къде да бъде изобразено и той го е спазвал. Майсторът обаче е надскочил ограниченията на средновековното мислене и е представил човека, светците, владетелите и целия свят в една много по-модерна светлина.

5. Църквата на Воденски манастир "Св. св. Кирик и Юлита"  (построен за първи път през 14 век, а стенописите са завършени около 1850 година)

Плоча с "Хексаграм" (шестоъгълна звезда на Давид) Позната е и като Щит на Давид, Печат на Соломон , Звездата на Давид

Манастирската църква е паметник на културата с изключителна стойност. В нея се намират около 900 кв. метра възрожденски стенописи. Към 1850  г. е било завършено изписването на интериора. В надписа (на гръцки) над вратата на навеса е записано името и годината на изписването:
 "...Изографиса се от ръката на Алекси Атанасов от Ноус този божествен и многопочитан храм на името на "Св. Кирик и Св. Параскева... 13  октомври 1850 г."

Великолепно произведение на изкуството е големият дърворезбен иконостас, владишкият трон, балдахинът. Някой от иконите са рисувани от Захари  Зограф.

От средата на 19 в. Горно воденският манастир става гръцки и едва през 1930 г. става отново български. Манастирът пострадва сериозно при  пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г.
През 20-те и 30-те години на ХХ в. в Горно воденския манастир функционира богословско училище, а в годините 1943-1944 г. е превърнат в …  концлагер. След 9 септември 1944 г. светата обител запустява, а след това пък е превърната в ... Дом за душевноболни.

За манастира има сведения, че е построен за първи път през 14 в. в близост до аязмо (лековит извор). Разрушаван е многократно, като особено  силно е пострадал заедно с редица други манастири и църкви по време на насилственото ислямизиране на Чепино (Западните Родопи) през 17 в. Не  е ясен и патронът на манастира, тъй като той е посветен на светците Кирик и Юлита (майка и син), а главната църква е посветена на Света  Параскева. Смята се (официално), че на това място са съществували два манастира, откъдето идва и смесването на култовете.

Първият манастир е бил издигнат до аязмото, а на 500 м. от него е бил издигнат друг манастир. През 1810 г. и двата манастира били опожарени  от кърджалиите.

През 1816 г. започва възстановяването на Горно воденския манастир, което завършва през 1835 г. Най-старата сграда от днешния манастирски  комплекс е Аязмото (манастирският кладенец) построено през 1808 г. Между 1835 и 1838 г. били изградени основните манастирски корпуси, а в 1850  г. била завършена и манастирската (съборната) църква.

На пода в южната абсида има още една загадъчна каменна плоча, а на пода в северната абсида има четвърта загадъчна каменна плоча, чието  присъствие в православен храм е доста съмнително. Това са розетките на Рицарите тамплиери.


Всички плочи в храма са старателно покрити с килими и не се виждат директно от посетителите на църквата. Всички тези плочи красноречиво  говорят за латинския (католически) произход на първия манастир. Но това не е всичко. Присъствието на рицарските символи присъстват и на други  места.

На главната порта на манастира горе вдясно на арката има кръст, който очевидно не е православен, а тамплиерски.

Например Рицарски кръстове на тамплиерите (коренно различни от тези на православната църква) могат да се видят на други места по фасадата на  църквата.

Тамплиерският кръст е с равностранни рамена, които се разширяват навън и оформят осем ъгъла.

Но най-фрапиращото е наличието на още един символ върху малките кръгли прозорци на църквата. От двете страни на абсидата на манастирската  църква са изобразени обърнати ПЕНТАГРАМИ (петолъчни звезди).


Защо манастирът днес се неглижира от православното духовенство и реставрацията на този уникален комплекс е спрян отговор дава книгата на  Димитър Костов озаглавена "Филипополското херцогство 1204-1260 год". Един тъмен период от историята на Пловдив през 13 в. излиза на светло.





Забулените тайни на Манастира "Свети Кирик и Юлита" над Горни Воден

Във манастира има толкова смущаващи рисунки, че изобщо не става ясно: "Какво се е случило при построяването на манастирската църква, че тези толкова много взаимно изключващи се символи са в толкова тясна връзка един с друг.

1. Защо всичко това се крие под килими от непосветените посетители на храма (в частност от вярващите).
2. Защо Дядо Николай не позволява на свещениците да проповядват в този храм.
3. Защо толкова години стенописите не се реставрират.
4. Защо този паметник на културата е оставен на произвола.
5. Какво в края на краищата се стреми да прикрие Българската православна църква с тези забулени тайни.



Ето накратко тази непозната за нас история. Всичко започва с превземането на Константинопол от латинците (рицарите на четвъртия кръстоносен поход), след което на валонския барон Рение дьо Три се пада да оглави Филипополското херцогство. Той е посрещнат много сърдечно от тогавашното население на града. Белгийският рицар изгражда новото си владение от дванадесет фиефства и построява херцогския замък Естанемак на три льо южно от Пловдив (на около 13 км). Според авторът това е крепостта над град Куклен и именно там, а не в Станимака, е бил обсаден баронът от българския цар Калоян (Йоаница) за 13 месеца. Той разяснява, че Станимака (днешен Асеновград) се намира на пет льо от Пловдив и не е бил замък, а сравнително голям укрепен град, който кръстоносците са обсаждали три месеца, преди да го превземат, което са направили с помощта на предател - българин. След завземане на Станимака предателят е бил екзекутиран от рицарите.


За изграждането на Естанемак са били необходими 6 месеца, като той бил непристъпен, водоснабден и с възможност да издържа на дълга обсада и да държи зад стените си над 200 души - рицари, сержанти, селяни, жени, добитък и коне. Паралелно с това до замъка Естанемак, латинците започват да строят два манастира - Кукленския и Горноводенския (“Св. св. Козма и Дамян” и “Св. Кирик”), както и да довършват Бачковския манастир, който с папски вердикт е предаден на рицарите тамплиери.


В книгата се споменава още и за един малко познат на обществеността факт - че Кръстова гора носикръстоносци името си от латинците, който правят мястото средище на поклонничество, тъй като тези места в Родопите са известни в древността с прочути тракийски светилища (Белинташ). Това става, след като донасят от Константинопол парче от Божия кръст. Интересно е, че латинците наричат мястото Боа дьо Кроа (в превод означава Гората на Кръста).

Тази област Рение дьо Три дава на рицар християнин, който донесъл мощехранителница с парченце от Христовия кръст след превземането на Константинопол. За тази мощехранителница има и други версии как е попаднала по тези места, но тук няма да се спирам подробно за това.

 

След победата на българския цар Калоян при Адрианопол през 1205 г. той превзема редица градове в Родопите и Беломорска Тракия, а накрая обсажда Филипопол и след превземането му, като акт на наказание за предателство разрушава католеческото убежище на рицарите. След смъртта на българския цар рицарите успяват отново да си върнат господството над Филипопол.


След смъртта на Рение дьо Три, барон дьо Стрьом става наследник на Филипополското херцогство. С установяването си в замъка Естанемак новият херцог дьо Стрьом започва възстановяването на Филипопол.


През април 1229 г. в Перуджа, в присъствие на папа Григорий IX, между бароните на Латинската Ballysaggartmore Castle Ireland 1840sимперия бил подписан договор, според който Филипополското херцогство се дава на Джон дьо Бриен - "най-рицарствения и храбър воин в целия свят". ”. Джон дьо Бриен е бил рицар-тамплиер с много висок ранг.


Димитър Костов описва и един нов факт в българската история: Че благодарение на рицарите тамплиери на Джон дьо Бриен, цар Иван Асен II печели битката при Клокотница срещу епирския деспот Тодор Комнин. След тази победа българският цар прави опит да присъедини Филипополското херцогство към България, но това се проваля. Джон дьо Бриен се среща на бойното поле срещу обединените войски на Иван Асен II и Йоан III Дука Ватаци през 1235 г. пред стените на Константинопол, където напълно ги разбива.


Френският благородник умира през 1260 г. а с него престава да съществува и Филипополското херцогство. Замъкът Естанемак е напълно разрушен, но остават двата манастира построени от рицарите тамплиери. По късно при турското нашествие тези манастири също са разрушени, но следите им остават.


За какво става въпрос?

По всяка вероятност католическите базилики са разрушени, но не напълно, като основите и подовете да останали почти непокътнати. Векове по късно върху тези основи са надградени днешните църкви. Това особено важи за църквата "Света Параскева, Св.Св.Кирик и Юлита". Обединявам Розетките на пода са застлани с килимидвете имена в едно, защото де факто е точно така.


Въпреки, че църквата е православна и изографисана във възрожденски стил, и днес са запазени следите и символите на рицарите тамплиери, които са забулени в тайна и остават незабелязани от непросветения посетител.


На пода на църквата грижливо покрити с килими и пътеки има няколко загадъчни каменни плочи, които са в пълен противовес на каноните на православните храмове.

Ето и пример за това. Църква, на която присъстват и обърната пентаграма - израз на петте рани на Христос на кръста, и хексаграма, напомняща за шестте дни на сътворението. Храмът е в Хановер, Германия.

Принципно е изключително странно решението на строителите на храма, да сложат подобна плоча, която в този момент си кореспондира с хексаграма на пода.Храм в Хановер, Германия

За мен лично няма връзка и обяснение защо точно тук тези два символа са намерили подобна близост, при това създадени със сериозна времева разлика един от друг. При всички положение връзката им не е случайна и може би бъдещи проучвания ще осветлят това смущаващо съжителство.


КРЪСТ НА ОСВЕЩЕНИЕТО (намиращ се в северния край на апсидната стена)

Кръстът на освещението е малък Гръцки кръст, поставен в кръг, разположен на височина 2,5 метра от земята върху вътрешните и външни стени на църквата. В църквата имало общо 24 кръста — по три кръста се нанасяли с червена боя върху всяка стена вътре в църквата и по три се изобразявали в барелефи върху външните стени. Над кръстовете се закрепвали светилници (12 горящи свещи вътре в църквата символизирали 12-те апостоли, които носели светлината на християнството).

Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на освещаване: свещеникът се изкачвал по стълбата, потапял палеца си в свещеното масло, помазвал кръста, а след това под кръста размахвал кадилницата. Все пак това не е характерно за православието. Още по-смущаващо е че има и стенописи с хексаграми и така нареченото "Око на Давид" вътре в хексаграма.

Принципно е изключително странно решението на строителите на храма, да сложат подобен символ по прозорците, който в този момент си кореспондира с хексаграмите на пода пред олтара.

Тълкувание:
Пентаграмът или "Соломоновият знак"


"Соломоновият знак" или "Пентаграмът" е познат като символ още от древни времена. Той символизира петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, Обединение и пентаграмата на Леонардо да ВинчиХармония. Знакът се е използвал за украса върху свещници, печати, битови предмети, жилища още през бронзовата ера. Легендата разказва, че истинното име на Бога - IEHOVA или ADONA, и хексаграма са били гравирани върху вълшебния пръстен на цар Соломон, с който държал в подчинение пълчища демони и зли духове.

Обща символика: Пентаграмът (петолъчната звезда) е символ на човека и на универсалната хармония. Той е ключът към геометрията и стои в основата на божествената пропорция (proprtia divina). Пентаграмът се нарича още звездата на Соломон и значимостта му е съизмерима с тази на шестолъчната звезда за юдаизма или на кръста за християнството.


Пентаграмът е известен като емблемата на Питагор, олицетворяваща 5-те основни условия за постигане на съвършенство – живот, слово, истина, мъдрост и любов. Според раз-личните тълкувания петолъчната звезда се асоциира с Бога, с човека и с четирите основни елемента в прородата; с петте човешки чувства и с петте рани, нанесени на разпънатия на кръста Христос; с крайните точки на човешкото тяло, символно разположени върху Пентаграма и съответстващи на крайниците глава, ръце и крака. Петоъгълникът е и символ на съвършенство, щастие, реализация и брак.

Пентаграмът може да бъде представян в две форми – петоъгълна (пентагон) или звездна, чиято символика винаги е основана на числото 5, означаващо "обединение на неравните". Петте лъча обединяват в едно плодородието на числото 3 - олицетворение на мъжкия принцип, и на 2 – знак на женския принцип. В този случай пентаграмът символизира двойната полярност и служи за знак за отличие между членовете на едно общество (например в Античността между питагорейците, обединени в една група). С такъв смисъл Пентаграмът се ползва в тайните ордени като познавателен знак. И Хексаграм - шестоъгълна звезда.

Пентаграмът е един от ключовете на Висшата наука, който отваря пътя към тайното познание. Фигурата олицетворява също и сила, получена от синтеза на допълващи се енергии.

Човек,застанал с разтворени ръце и крака, с известно усилие може да образува съвършена пентаграма, чиито върхове докосват челото,ръцете и стъпалата. Това се е възприело като нещо твърде значително и херметичните философи на Средновековието, тъй като служело да потвърди тяхното интуитивно прозрение, че човекът и пентаграмата са тясно свързани.

В ранното неолитно селище край Орловец е открит древен съд с нарисуван пентаграм:

 "Орловец е неолитен комплекс, едно от най-ранните селища в Европа. Тук открихме и запазено окопано жилище от две части и, както ще прочетете в книгата ми "Орловец – неолитен комплекс" Ужас и древните траки са рисували пентаграм (с.Орловец)(...), направил съм паралел с подобни находки от Предна Азия – Анатолия. Ако пентаграмът е приблизително на 8200 години, свастиката, открита в Деветашката пещера от Васил Миков е на 8000, а най-ранното изображение на кръст, пак аз съм имал късмет да го открия в Самоводене – на 7800 – 7700 години."

"Пентаграмът е изобразен на дъното на червена керамична купа. Много красив съд. Можем да правим предположения за предназначението му, вероятно е свързан с някакъв религиозен ритуал, но никой не би могъл да каже с точност какъв. Има доста суеверия покрай него. По-важното е, че е най-старото датирано изображение на пентаграм в света, което е известно. Може да има и други – още неоткрити, още необявени."



- При богомилите понякога, макар и по-рядко, виждаме изображение на петолъчната звезда. Някои археолози виждат в това остатък от една много древна традиция на питагорейците, чиято емблема е била пентаграма. У старите славяни числото 5 е играло голяма роля. Като свещено число, вероятно като допир с известни източни мистични учения. Мани, както е известно, от актовете на архиепископ Архелай, сам добре е познавал учението на Питагора. Символът на пентаграма е могъл чрез манихеите да мине и у богомилите." Пентаграмът е символ на Марс и всеки талисман или олтар на Марс трябва да е петоъгълен или да има пет страни. 

- При богомилите понякога, макар и по-рядко, виждаме изображение на петолъчната звезда. Някои археолози виждат в това остатък от една много древна традиция на питагорейците, чиято емблема е била пентаграма. У старите славяни числото 5 е играло голяма роля. Като свещено число, вероятно като допир с известни източни мистични учения. Мани, както е известно, от актовете на архиепископ Архелай, сам добре е познавал учението на Питагора. Символът на пентаграма е могъл чрез манихеите да мине и у богомилите." Пентаграмът е символ на Марс и всеки талисман или олтар на Марс трябва да е петоъгълен или да има пет страни. 

- За ранните християни лъчите на пентаграма символизират петте рани на Исус Христосна кръста, и хексаграмата(шестоъгълна звезда), напомняща за шестте дни на сътворението. По-късно този символ бил включен като част от кампанията на Ватикана за унищожение на езическите религии и похристиянчването. Църквата се борила с езичеството, като обявявала техните богове и богини, също и техните свещени символи, за Зло. В тази битка тризъбецът на Посейдон става вила на дявола, островърхата шапка на мъдреца става магьосническа и вещерска, а пентаграмата - знак на Дявола.

Въпреки това пентаграмът може да се види както в много католически църкви, така и на герба на папа Франческо (Франсиск) Обяснението на католическата църква за символът е:

Върху син щит са поставени символите на папското достойнство, пожелани от неговия предшественикГербовете на папа Джовани ПаолоII, папа Бенедито XVI и папа Франческо папа Бенедикт ХVІ - митра между кръстосани златен и сребърен ключ, привързани с червена лента.

В горната част на щита е поставена емблемата на Обществото на Исус, към което принадлежи папата – слънце обкръжаващо монограма на Христос IHS (Iesus Hominum Salvator – Исус Спасител на човеците), изписан в червено . Върху буквата Н стои  кръст, под чиято заострена основа са поставени три гвоздея в черно.

Под емблемата на Обществото на отците Йезуитите са изобразени звезда и цвят от нард. Според антична древна хералдическа традиция звездата е символ на Дева Мария, майка на Христос и на Църквата, а цветът на нарда е сивмол на св. Йосиф, покровител на универсалната Църква. В испанската иконографска традиция св. Йосиф е изобразяван с нардов цвят в ръката. С поставянето на тези изображения папата изразява особената си набожност към Дева Мария и св. Йосиф.

"Под емблемата на Обществото на отците Йезуитите са изобразени звезда и цвят от нард. Според антична древна хералдическа традиция звездата е символ на Дева Мария, майка на Христос и на Църквата"



/Справка:
папа Франциск
Хорхе Марио Берголио — римски папа от 13 март 2013 година. Първият папа от Новия свят и първия папа от 1200 години с не-европейски корени (след сириеца Григорий III, управлявал между 731-741). Първият папа йезуит.

Роден в Буенос Айрес на 17 декември 1936 г. в семейството на италиански емигрант, железопътен работник. Най-големият от пет деца.[2] Получава диплома за химик-технолог. Учи в семинарията Вилия-Девото в Буенос Айрес. Встъпва в ордена на йезуитите на 11 март 1958 година. Берголио отива в Чили и учи хуманитарни науки, след това продължава образованието си в колежа на Свети Йосиф в Буенос Айрес, където получава диплома по философия. Преподава литература, философия и технология в три католически университета. Освен испански владее свободно немски и италиански език.?


"Една интересна статия "Защо протестантите обичат папа Франциск?"
http://www.poslednitedni.info/6/post/2013/12/164.html#.Uz_OElfTlUo



- При масоните П. се използва като "емблема на Гения, който издига душата за велики неща в образа на "пламтяща звезда". В Египет тази "пламтящазвезда" била символ на движението и образ на сина на Изида и Слънцето – Хор.

- Комунистите също използват пентаграма с един връх нагоре - червената звезда

-  Хайнрих Хайне поставя знака вместо подпис под статиите си в „Аугсбургер алгемайне цайтунг.

- Петър Дънов казва:  "Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина..." Пентаграмът е символ на петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които трябва човек да изработи в себе си, за да стане съвършен. Във всичко пулсира живият Бог и хората, рано или късно, ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинкия живот.

- Обърнатата пентаграма обаче е включен в кампанията на Ватикана за преодоляване на езическите религии и така се е превърнала в запазен знак на дявола.

- Фигурата присъства и в трактата "Тайните фигури на розенкрайцерите". Използва се и от масоните, но под формата на скръстени винкел и пергел.


- В магията се счита за символ, омагьосващ демоните, емблематичен за магията. Според Ghyka Matila Питагорейския пентаграм се явява не само олицетворение на познанието, но и средство за заклинания и придобиване на сили, където петолъчната звезда се използва от магьосниците за бели и черни магии.

Вещиците тълкуват този знак просто - за тях той съдържа, четирите стихии на материалния свят, направлявани от силата на духа, представен от най-горния лъч на звездата.

В качеството си на амулет или талисман за тези, които вярват в тези неща, пентаграмът се изработва най-често от сребро, металът на Луната и душевната сила, а по-рядко от злато – металът на физическата сила и енергията. Той се използва и в медитацията, където всяка от петте точки се свързва със специални качества, емоции, идеи, концепции или имена на езически божества.
Пентаграмът е знак за божествена сила и като магическа фигура представлява един от най-важните и силни символи в магьосничеството.

Според С. Нилус: "… всички тайни на магията, символи на агностицизма*, фигури на окултизма, всички ключове на Кабала към пророчествата, всичко това е заключено в знака на пентаграмата; това е най-великия и най-могъщия от всички знаци."

/Справка:
Агностицизъм – философско направление, отричащо познаваемостта на света и неговите закономерности широко приложение в магическото изкуство – както за контрол над злите сили, така и като знак за защитеност и положителна сила./


Тълкувание:
"Хексаграм" (шестоъгълната звезда на Давид). Позната още като Щит на Давид или Печат на Соломон.

Хексаграма в различните религии и религиозни философии


Хексаграмата като универсален религиозен и магически символ е била позната в общества и цивилизации, отдалечени по време и местоположение – Месопотамия, Индия, Гърция, Етрурия. В средновековието хексаграмата се среща доста често. Амулет свързан с ордена Бекташийя в България то като декоративен елемент в еврейски и ислямски ръкописи, върху християнски печати, църковна утвар и като архитектурна украса.


Шестолъчната звезда - "хексаграм", е съставена от два равностранни триъгълпротивоположно един върху друг и олицетворяват борбата на противоположностите.

Първият е с връх нагоре, вторият - с връх надолу така, че се образува звезда с шест лъча. Тази звезда е универсално символно изображение. За евреите, християните и мюсюлманите това е "печатът на Соломон". Съществува и в глиптиката на средноамериканските цивилизации. Във философията на херметизма фигурата представя синтеза на еволютивните и инволютивните сили чрез взаимното проникване на двата триъгълника. ника, наложени Хексаграмът Хексаграмът е талисман, носещ късмет в битки в ислямската и еврейската традиция. Арабите са му приписвали чудодейно въздействие, по-специално да лекува лудостВъпреки това обаче, винаги в църковната традиция (Източна и Западна), хексаграма е бил "съмнителен символ" за много хора.

Обяснението е много просто. Звездата се намира на мястото, което се намира точно под купола на храма - Христос Благославящ. Връзката е следната - долу е Стар Завет, горе - Словото.

Апотропейната функция на хексаграмата, т.е. на Соломоновия печат, е ясно изразена и в ислямската традиция. В 153 г. османският султан Сюлейман Кануни, т.е. Законодателят, превърнал църквата на планината Сион в джамия и заповядал стените, издигнати около Йерусалим след
завладяването му, да бъдат украсени със “Печата на Сюлейман”, т.е. на Соломон, за да получи градът сигурна защита.


/Справка:
Апотропей

- талисман, амулет; предмет, на който в древността са приписвали свойството да предпазва хора, жилища, животни, обори, ниви и др. от зли духове. Обикновено съдържа изображение на божество или звяр (горгона медуза, грифон и др).
Източник:http://dic.academic.ru(dic.nsfenc3p/57834
"...конската опашка като знаме води началото си от обичая да се окачват части от коня (глава, кожа) на дълъг прът, което има апотропейно-продуцираща магическа семантика.")


Присъствието на Сюлеймановата звезда върху 12 - лъчевия медалион-амулет е очевидно предпоставено от необходимостта да се предпази носещият го от опасните и злотворни сили, които дебнели човека навсякъде.

Това се потвърждава и от структурата на символа, която се доближава много до описанието на Соломоновия печат в работите върху демонологичните практики – два концентрични кръга с мистични сигли между вътрешния и външен кръг и с различни, повече или по-малко сложни геометрични форми във вътрешния кръг


- Източните традиции също използват звездата с шест лъча. Шестте ъгъла се разглеждат като съответни на сричките от най-важната тибетска мантра "ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ".

- Според индуизма двата противоположни триъгълника символизират съединението на Шива и Кали - съзидателното и разрушителното начало.

- Тантристите означават с хексаграма четвъртата чакра - на сърцетоОт монетосеченето на Севт III,с 8-льча звезда,позната от монетосеченето на Дероните.В рамките на шегата,да не си я припознаят македонците

- В Индия се открива под името Янтра

- Източните традиции също използват звездата с шест лъча. Шестте ъгъла се разглеждат като Печат на Соломон,Печат на Соломон, издялан върху камък, част от синагога II-IV в. сл. н. е.съответни на сричките от най-важната ти-бетска мантра "ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ".

- За евреите, християните и мюсюлманите това е "печатът на Соломон". Въпреки това обаче, в църковната традиция (Източна и Западна), хексаграма винаги е бил "съмнителен символ",  Свързвали го с шестте дни на Сътворението и с четвъртата заповед на Мойсей "...шест дена работи и върши всичките си работи.


- Алхимиците отъждествявали хексаграмата с философския камък, символичен образ на тържеството на Триадата, съвършената Вселена, гения на Твореца, изразен чрез произведението на първото женско число 2 с първото мъжко число 3. Триъгълникът, сочещ надолу, олицетворява женското начало и сексуалност, а триъгълникът сочещ нагоре - мъжкото. Идеята е използвана и в бестселъра "Шифърът на Леонардо".


- Печатът на Соломон бил много популярен сред магьосниците. Използвал се като талисман, подчиняващ извиканите духове и демони.

- През 1822 семейство Ротшилд, след получаване на благородническа титла от австрийския император включва хексаграмата във фамилния си герб.

- Присъства и върху знамето на Израел.

В Асеновград на още три места има подобни кръстове, един от тях е на параклиса "Св. Архангел Михаил" (намиращ се до Помощното училище), където според преданието, до кърджалийското нашествие е имало голям средновековен храм.

В случая този кръст е част от фасадата и той предхожда и хексаграма и пентаграмите. Какво се е случило тогава, че тези изключващи се взаимно символи са в толкова тясна връзка един с друг? За съжаление историците нямат отговор.

6. Параклиса "Св. Архангел Михаил", Асеновград, до Помощното училище, където според преданието, до кърджалийското нашествие е имало голям средновековен храм.


Камбанарията датира от 1933-1934 година.

Храмът впечатлява със своите стенописи, които покриват както стените му, така и аязмото. Араповски манастирЗаможността на гражданите, както и това, че бил подчинен на Бачковския манастир обясняват факта, че стенописите през 1850 г. били направени именно от одринския зограф Моско, изографисал и съборната църква в манастира. Аязмото “Св. Йоан Предтеча” е изписано от Захари Зограф още през 1838 г. и се смята за първия храм, в който той започнал да рисува стенописи. Вероятно това бил един вид изпит за уменията на зографа, който 2 години по-късно бил повикан да изпише и църквата „Св. Никола” в Бачковския манастир. И едните, и другите фрески на двамата зографи (Моско и Захари) не отстъпват по качество от тези в Бачковския манастир. Иконите в храма пък са от XVIII-XIX в. и са дело на майстори от различни школи.

В храма има и една чудотворна икона „Света Богородица – Елеуса (т.е. Милостива)”, която участниците в поклонението имаха възможността да видят и целунат. На празника Преполовение иконата се отнася с тържествено литийно шествие в Бачковския манастир. Затова и най-големият църковен празник в града от 1896 г. е именно Преполовение. Литийното шествие се прави повече от 100 години като сега иконата се изнася пеш само до края на Асеновград, а оттам се превозва на платформа с автомобил. След водосвета и тържествата в манастира следобед на същия ден тя се прибира обратно. Не е известно чия ръка е изографисала тази чудотворна икона на Божията Майка, която е и по-къса от всички останали икони на иконостаса. Специалистите смятат, че тя е рисувана около XII век. Когато преди 20 години решили да я реставрират, те сложили изображението под рентген, при което под пласта от 1763 г. се разкрило наличието на друг живописен слой. Експертите обаче се произнесли, че той не бива да се търси, а е по-добре иконата да остане в този си вид. Предполага се, че това е реликва, която е била намерена в параклиса, върху чиито останки е съградена църквата.

Когато били полагани основите на храма отдолу бликнала вода и по необясним начин в нея се появили рибки. В аязмото постоянно се поддържат рибки именно заради икона на Захари Зограф, която се намира в параклисчето, в което блика лековитата вода. Майсторът е пресъздал сюжета с животворящия източник, св. Богородица и на иконата е изрисувал езерце, в което е добавил и няколко рибки. Отвън куполът на църквата също е направен да наподобява люспи.

7. Местоположението на църквите в Сарафово, Рудник, София, Горна Мелна, Иваново, Димитровград и Узунджово и случайно ли е то?

Интересно е, че две от църквите са на изток – в Сарафово и Рудник, две са на запад – в София и Горна Мелна, една е на север – в Иваново,  Русенско и две са юг – в Димитровград и Узунджово. Ако се свържат тези храмове с мислени линии върху картата на България, се получава кръст и пресечната му точка е районът на Трявна.


Богомилите, Бялото братство на Дънов, тамплиерите, масоните и др. вярват, че изтокът символизира прераждането. Те възпяват изгряването на слънцето, следейки движението му по небето. Затова и масонските ложи се строят от изток на запад в опит да се контролира слънчевата енергия.



8. Храмът “Св. Богоридица” в Попово построен през 1855 г . и неговата черно-бяла шахматна подова мозайка


Тези два цвята  са много древни и са използвани както в езическите, източните, така и в окултните учения и издават една важна подробност - въплътяват философията за борбата между доброто ицърквата в гр. Попово злото или древноезическата представа за бог на доброто и бог на злото.

Според изследователи, шахматният мозаичен плочник исторически представлява Пространството на Мистериите и неговите корени могат да бъдат открити в скалните рисунки в пещера Магура, в тракийските дионисиевите ритуали, древен Египет, богомилските знаци, тамплиерските църкви, а днес и при тайнствените житни кръгове в Англия.

Черно-белият шахматен под е съществувал в храмовете още от времето на Древен Египет. Повече от просто декоративна, мозаичната подредба носи дълбок езотеричен смисъл. Днес е един от най-ярките символи на масонството и е ритуален под на всички масонски ложи. Мозайката е зоната, върху която се изпълнява посвещаването и е „емблематична за човешкия живот, карирана с доброто и злото.“


При масоните

Черно-бялата шахматна матрица е много важен, ключов елемент при масонските ритуали. „Квадратният паваж е предназначен за вървене на по-висшите  духовници.

По всяка вероятност този символ е започна от тамплиерските бойни знамена, който са черно-бели. те били вертикални, като долната е била бяла, а горната - черна. Черният цвят означавал черния свят на греха, който тамплиера е изоставил зад себе си, а белият цвят символизирал чистия живот, който той е възприел като войник на Христа. Масонските историци твърдят, че произхода на тяхната мозайка е "дошла от изток" и са прави. Идва от изток, от бойното знаме на тамплиерите, което ако се повтори отново и отново, ще даде образа на черно-бяла мозайка.

„Мозаичната подредба е стар символ на Реда. Среща се още в най-ранните ритуали, извършвани църквата в гр. Попово през миналия век. Поставена е насред символите на ложата заедно с назъбената мозайка и искрящата звезда. Нейните разноцветни камъни в черно и бяло са били правилно разглеждани като символи на доброто и злото в човешкия живот.“ – Albert G. Mackey, Encyclopedia of Freemasonry

При посвещаването в степента „чирак“, мозаичният плочник символизира пода в храма на цар Соломон. По повод на този храм в Библията се споменава, че е направен от бор или ела, в зависимост от различните преводи.

Докато плочникът на повечето ложи е изграден според черно-бялата шахматна матрица, цветовете могат да варират. Няма ограничения за формата и големината на шарките.

Освен всичко това, шахматният под представлява земята, материалния свят и е в противовес на тавана, чиято цел е да олицетворява духовния свят.

Ако подът символизира човешката земна, сетивна природа, таванът символизира неговата безплътнаМозаичен под в Нотр Дам, Париж, катедрала, построена от рицарите тамплиери, духовните предшественици на масоните природа, неговите „небеса“ и нещата, намиращи се там. Едното е обратното на другото и негова противоположност. Неговото материално тяло е видимо и плътно изградено. Неговото ефирно тяло или „аура“ е слабо и невидимо (освен за ясновидците) и е като аромата, отделян от цвете.

„Подът или основата на ложата, шахматна подредба на бели и черни квадрати, обозначава двойствения характер на всичко, свързано със земния живот и физическата основа на човешката природа – смъртното тяло и неговите стремежи и обвързаности.

„Мрежата на нашия живот е плетеница между добро и зло, обединени в едно“, пише Шекспир. Всичко материално се характеризира с непреодолима свързаност между добро и зло, светлина и тъмнина, радост и тъга, позитивно и негативно. Това, което е добро за мен, може да бъде зло за теб; удоволствие се създава от болката и в крайна сметка се изражда отново в болка; това, което е Триизмерен житен кръг, Англияправилно в един момент, може да бъде погрешно в следващ; аз съм интелектуално издигнат днес, а утре съответно депресиран и помръкнал.

Той е символ, който може да бъде сравнен с всеки един човешки живот, съпътстван от светли и тъмни периоди. С борбата между доброто и злото, преплетени в едно, като еманация на един живот.

„Подът, с редуващи се бели и черни цветове, символизира, съзнателно или не, Доброто и Злото, катоРисунки от пещера "Магурата" принципи в египетската и персийската верую. Това е борбата на Михаил с Дявола, на боговете и титаните, между Балдер и Лок; борбата на светлината и сянката, която е тъмнина; Денят и Нощта; Свобода и Деспотизъм; религиозна свобода и тираничните догми на църквата, която мисли за своите поклонници и чийто първосвещеник заявява, че е непогрешим и решенията на неговите събори съставят евангелия.“ – А. Пайк, Морал и Догма(Albert Pike, Morals and Dogma)

Този храм, както и редица православни и католически храмове, се използват от масони. Това не е случайно - масоните са религиозни хора, било християни, мюсюлмани, юдей и даже не се допускат атеисти за членове на братството.

9. За прекалено мнителните - Калоферският мъжки манастир "Рождество Богородично" - черно-бели линии на пода и  Дъбравската чешма в с. Дъбрава, Кремиковския манастир "Св. Георги Победоносец" дори и летището в Бургас с черно-белите си шарки на пода.

Калоферският манастир "Рождество Богородично"

Многократно е бил опожаряван и едва през 1981 година, по случай 1300 години от създаването наКалоферският мъжки манастир .Рождество Богородично България, по инициатива на Пловдивския митрополит Варлаам е реставриран, водоснабден, обновен и "заселен" с ... монахини, въпреки че преди, този манастир наистина е бил мъжки. Реставрацията е завършена през 1984 г.

 10. Черквата "Успение Богородично" (Соколски манастир), Габрово (новопостроената църква е осветена на 15 август 1834г.) - стенопис със Всевиждащото око на Бог и рисунки на слънцето, луната, лъвът, змията…


Соколския манастир "Успение Богородично" е основан през 1833г. от униатски архиепископ Йосиф Снимка от вътрешността на църквата към Соколския манастир край Габрово показваща окото на Луцифер в пирамидатаСоколски. Той дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий и същата година до входа на близката пещера построили малка дървена църква и жилищна сграда. Година по-късни на мяастото на съборената дървена църква е издигнат днешния голям храм, със средствата и помоща на селяните от близките села Етъра и Нова махала. Новопостроената църква е осветена на 15 август 1834г. от търновския митрополит Иларион Критски. През 1836г. в Соколския манастир е открито килийно училище, а обителта се превръща в образователен център, където преподава за кратко и известния просветител Неофит Бозвели.

Соколовският манастир участва активно и в националноосвободителните борби на българския народ. През 1856г. в манастира отсяда четата на капитан Дядо Никола, където е осветено знамето й. Турците разбиват четата, а осем от четниците увисват на бесилката на скалите край манастира. ПоСоколски манастир Успение Богородично край Габрово време на Априлското въстание на тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов и оттук Габровската чета започва бойния си път. Васил Левски също е намерил подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение.

До 1959г. Соколския манастир бил мъжки и в него са служили над 100 монаха, а монашеското братство са оглавявали 15 игумена. През 1836 архимандрит Йосиф Соколски основава в Габрово девическия манастир "Свето Благовещение", който е взривен през 1959г. и монахините са преместени в Соколския манастир. В северната част на манастира монахините уреждат параклис "Свето Благовещение", който разполага с две икони - "Исус Христос" и "Света Бородица с младенеца" - рисувани от Захари Зограф.

Над централния вход е поместено изображение на Дейсис (Моление), сюжети от "Шестоднева" и илюстрации към псалмите на цар Давид. На западната стена е разположена композицията "Страшният съд", а в аркадата "Успение Богородично". Стенописите в Соколската църква се отличават с известна примитивност, ярки чисти цветове и с отклонения от сюжетните и композиционните правила. Иконостасът в църквата разполага с някои интересни икони, като "Христос Вседържител" и "Св.Богородица с двадесет миниатюрни житийни сцени" подписани от Йоаникий папа Витанов, "Св. Екатерина и св. Меркурий" от Захарий Зограф и иконата "Св. Георги" дело на авторите на стенописите поп Павел и сина му Николай Попович. Иконата на Божията майка с Младенеца, поставена в малък иконостас от лявата страна в църквата, се смята за чудотворна.



Тълкувание:
Всевиждащото око

Окото в църквите символизира Бог Отец и означава, че Бог вижда всичко. Всевиждащото око е сложна символико-алегорична композиция, символизираща Всевиждащия Бог.


Обща символика: Окото е орган за образно възприемане на света и като такова е универсален символ на интелектуалните възприятия. То може да се разглежда едновременно като: физическо око – с функциите му на приемане на светлината; фронтално око – познато още и кВ облака над главата над Исус е изобразена една малка пирамида с око в средатаато третото
око на Шива; око на сърцето – получава духовната светлина от двете очи.

При древните египтяни окото се среща най-често във формата на "окото на Узат", тоест "маскираното око", свещен символ, откриван в почти
всички произведения на египетското изкуство от онова време. Тогава окото се считало за източник на вълшебен флуид. Във всички традиции окото се представяло със слънчев произход, източник на познание и плодородие.

Според митичните египетски представи слънцето и луната би-ли очите на бог Хор, а името на Озирис означавало също и "място на окото". "Окото на Хор" (на илюстрацията) из-ползва-но в амулети и талисмани, олицетворява борбата срещу враго- вете на небесната светлина и самото то е
описвано като огън (М. Луркер). В Египетската Книга на мъртвите се казва: "Окото на Хор дарява вечен живот. То ме пази, дори когато се затваря".

Египтяните имали познания за светлината, блясъка и мълниите в очите, които използвали в икона на Пресвета Богородица Московская и Всея Русия-окото на богсимволиката на огъня и владетелските знаци. Богът на
слънцето Ра имал изгарящо око, символ на извечната природа. То се наричало Урея и било представяно (например в жезъла на фараоните) като
изправена кобра с голямо око, бълващо огън. Върху египетските саркофази често изрисували по две очи, които според вярванията давали на починалия да гледа спектакъла на външния свят без да излиза от ковчега си (G. Posener).

В Будизма божественото око, което вижда всичко е из-образявано чрез слънцето – окото на света. Последното назва-ние отговаря на Агни
(индуистки бог на огъня) и на Буда. За Безсмъртните таоисти изразът "отваряне на очите" означава посветителски ритуал, насочен към отваряне
за познанието.

В ислямския свят е много разпространен изразът "лоши очи". Той символизира отнемане силата на някого, поради завист или с лоши намерения.

Казва се, че от лоши очи умира половината човечество и, че лошото око опразва къщите и пълни Окото на Бог -руска църква1гробищата. Най-опасни очи имат старите жени и младоженките, а най-уязвими към тях са малките деца, младите невести, бременните, конете, кучетата, млякото и житото. Средствата за защита срещу лоши очи са воалът, забрадката, блестящите предмети, геометричните фигури, солта, рогата и др. Подковата също се счита за добър талисман, поради функциите, формата и материята, от която е направена и защото въплащава магическите свойства на коня, месечината, рогата и др.

Образът на око (без мигли) е символ на Есенцията (Същността) и на Божественото познание. Око, вписано в триъгълник е едновременно християнски и масонски символ. В масонската традиция окото се разглежда в три плана и олицетворява: във физически план – видимото Слънце, което поражда Живота и Светлината; в междинен или астрален план – Логоса, Словото, Съзидателния принцип; в духовен или божествен план – Великия Архитект на Света.


В руската иконография се появява от края на 18 век като куполно изображение на храмовете - на Всевиждащото око на Бог - Казанский собор в Санкт Петербургвърха на свода или в някоя друга част. По-късно от куполното изображение преминава в изображението на иконите. Изображението прониква от католическата иконография и се явява неканонично. Догматичното основание на това изображение се явяват думите от Пс. 32:18 - “Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му”.


При масоните окото също символизира Бог. В Библията, където Бог е представян като владетел и съдия (при евреите първите им царе се наричат съдии). Така че в общи линии представянето на Бог като око тръгва  от страх(опочитанието) на евреите. Като интересна добавка - има модерни твърдения за познания на  Йехова в някаква  извънземна технология и познания по химия - горящото седем дни масло, въпреки, че било останало само за един ден, червената вода, масовата смърт и неизгарящия храст в мита за Мойсей).

По-късно масоните са използвали този символ за напомняне на всепроникващия поглед на Божественото провидение, за присъствието на Бог във всички техни трудове трудове. Елементът присъства в декара на всяка масонска ложа. Понастоящем символът се асоцира преди всичко с масоните и илюминатите.


Тълкувание:
ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО, ВПИСАНО В ТРИЪГЪЛНИКТалеже под Чеховым над святым источником Св.Давида


Пирамидата с всевиждащото око е неканоничен символ за Православието. Този символ е внесен първо в римокатолическата иконография и е бил символ на Светата Троица.

Око на Провидението е символ - пиктограма - око в триъгълник, от който излизат лъчи, намиращ сеОкото на Бог -руска църква-купол на Държавния печат на САЩ. Идеята за Окото на Провидението е на американския художник и философ Пиер Еужен дьо Симитиер (Pierre Eugene du Simitiere) - без слънчеви лъчи. Крайният проект на Чарз Томпсън, секретар на Конгреса, е одобрен от Конгреса на САЩ през 1782 г. Неправилно се смята понякога, че този символ на САЩ има връзка с масоните и илюминатите, които действително го използват като свой символ, но 14 години по-късно.
Обратната страна на Държавния печат на САЩ

Окото на Провидението произлиза от Всевиждащото око Божие, което се появява в западното християнско изкуство в средновековието и става особено популярен символ в барока (17 в.), включително и в българското възрожденско изкуство. Триъгълникът символизира един Бог в три Лица (Света Троица), а лъчите - слънцето на правдата. Обикновено се цитира Псалм 32,18.

Всевиждащото око Божие. Християнски символ.

Руската икона "Всевидящее Око Божие" е една от най-сложните символически композиции. Появява се в края на 18 век.


Тълкувание:
ТРИЪГЪЛНИК

Обща символика: Символизмът на триъгълника е свързан с числото 3 и се разглежда в съответствие с отношенията му с другите геометрични фигури. Той е често срещан символ с постоянно значение, използван в архитектурните орнаменти в древните Индия, Гърция и Рим. В архитектурата и строителството триъгълниците играят важна роля, имайки значението на екер (уред за чертане на прави ъгли).


В езика на символите равностранният триъгълник символизира Пропорцията, Хармонията и Божествеността. В символен аспект човекът отговаря на правоъгълен Тр., получен от разделен на Руската икона "Всевидящее Око Божие" е една от най-сложните символически композиции. Появява се в края на 18 векдве равностранен Тр. Триъгълник с насочен нагоре връх олицетворява Огъня и Мъжкия принцип, а с върха надолу - Женския принцип и Водата.


Със символиката на Триъгълника се свързват много символни триади, като: Мъдрост-Сила-Красота; Минало-Настояще-Бъдеще; Раждане- Зрелост-Смърт; Мисъл-Слово-Действие; в алхимията: Сол-Сяра-Живак; в религията - Бог Дух-Бог Отец-Бог Син и т.н.

В Индия обърнатия Триъгълника е олицетворение на Матрицата (yoni). Триъгълника още е алхимичен символ на Огъня и Сърцето. Древните Маи възприемали триъгълника като част от слънчевия лъч.


Според юдейските традиции равностранният Триъгълник е символ на Бога, чието име е забранено да се произнася. Шестограмът наречен Соломонов пръстен, е съставен от два сплетени триъгълника, олицетворяващи Човешката Мъдрост.


Триъгълник е от голямо значение във Франкмасонството. Там всеки триъгълник отговаря на един от елементите: равностранния - на Земята, правоъгълния - на Водата, разностранния на Въздуха и равнобедрения - на Огъня. В масонския триъгълник основата символизира Трайността, а двете бедра, образуващи връх се асоциират със Светлината и Тъмнината.




11. Параклиса "Света Троица" на околовръстния път между Люлин и Банкя - Всевиждащото око на Бог върху жезъла на владиката


Чудотворна сила витае край параклиса "Света Троица"

За този митичен параклис ще чуете многобройни истории за чудеса. Издигнат е на издигнат на църквата в Люлиноколвръстния път между Люлин и Банкя.

Около X век тук е имало селище. В хрониките са запазени данни, които потвърждават, че на мястото на днешния параклис се е издигала голяма каменна църква. През XV в. турците опожарили и църквата и селището, и също като при Баташкото клане избили повече от 400 християни, потърсили убежище в храма. Кладенецът в двора бил затрупан с телата на полуживите и умрелите, черквата била опожарена. Единствената отломка, останала запазена и до днес от нея, е големият черен камък.

Щастливците, успели да избягат от погрома, дали началото на днешните селища Суходол, Мало и Голямо Бучино. Наследници на родовете Жотеви, Боневи, Милушеви и Белчеви от векове идват всяка година на мястото на някогашния храм и правят курбан за Света Троица и Свети Дух. Някога заколвали жертвените агнета върху свещения камък и по начина, по който орелът кълвял от месото, гадаели дали ще бъде плодородна годината.


Градежът на днешния параклис започнал точно преди десет години. "Минавах край мястото един ден и разбрах, че ще се случи нещо важно", шепне леля Елена. Върнала се вкъщи и казала на мъжа си да не я буди и да не вика доктор, ако стане нещо с нея. После изпаднала в нещо като транс и минала през тунела, който води към отвъдното. Когато пак дошла на себе си, вече знаела какво трябва да направи. В съня си й било внушено, че точно там, където преди време видяла огромно огнено кълбо, трябва да се издигне храм. Много хора също твърдят, че са виждали как черният камък в двора на параклиса, обвит в сини пламъци, пръска искри наоколо.

Два месеца по-късно взела първата си пенсия и отишла да поръча мраморен кръст.

На Света Троица, който стои сега на покрива на параклиса. После отишла да се изповяда пред отец Ангел в Суходол и от него разбрала, че и той се чувства призован от Божията майка да издигне точно на това място параклис.

Леля Елена тръгнала по църквите да събира сред милозливите християни пари за новия храм. Кътала стотинка по стотинка и само след една година, на 7 ноември 1993 г., параклисът бил построен и осветен. Преди две години била вдигната и камбанарията - пак така с лептата на смирени християни, дошли да запалят свещичка за здраве.



"Всеки храм има благодат - разказва отец Иван. - Този, храм освен Жезъла на владикатаче е посветен на Светата Троица - Отец, Син и Светия Дух, има пълно освещение, а в Светия престол са вградени част от мощите на Св. Харалампи." Покровителят на пчеларството доживял 113 г., преди да бъде убит и да приеме мъченичеството. Мощите му избавят от всяко зло, твърди отец Иван.

Всеки ден към параклиса "Света Троица" се стичат вярващи. Пред белия зид на храма спират отчаяни или благодарни за божията помощ християни, дошли от различни краища на страната. Молят се на Св. Фанурий, който, казват, че е помогнали на много хора да решат проблемисте си.


- това е окото на Бог върху жезъл с които благославя само владиката и то при тържествени случеи и снимката е направена ето в този параклис

 12. Манастирът "Св. Марина" (възтановен през 1890 год.) е разположен в близост до с. Каран Върбовка на 22 км от гр. Две Могили и на около 55 км. южно от гр. Русе.

Иконата на Св. Марина в църквата на с. Каран Върбовка и триъгълният знак с око, точно над главата на иконата


Каранвърбовският манастир ''Св. Марина'' е основан през Второто българско царство и съществуваМанастир "Св.вмчца Марина", Каран Върбовка, Русе до падането на България под османско владичество, когато бил напълно разрушен. Сведения за манастира намираме в един разказ на Михаил Грънчаров от 1843г., където се твърди, че Светата обител е съществувала още от времето на българските царе.

Според легендата, възраждането на Каранвърбовския манастир се дължи на едно сляпо турско момченце, което се измило с водата, извираща от мястото на разрушения манастир, и прогледнало. Това се случило на 17 юли, деня в който се почитат паметта на света Марина.

Легендата, което се предава от поколение на поколение в с. Каран Върбовка е, че по време на робството около извора един турчин имал нива и когато орял, с него идвал невръстният му син, който бил сляп. Един ден, както си плискал лицето с вода, синът изведнъж се провикнал: "Татко, аз виждам! Татко, аз виждам!". Това се възприело като знамение от радостния баща. Отишъл той в съседното село Кацелово, което било християнско, разбрал, че случилото се е в свят ден - денят на християнската светица Св. Марина - и, вярвайки, че във възвръщането на зрението на сина му има Божи умисъл, дарява нивата си на митрополията. С някои малки изменения преданието има това съдържание, което също потвърждава, че тази местност е свързана с отколешното минало.

В знак на благодарност, бащата на детето и собственик на нивата, подарява на християните земята,Манастир "Св.вмчца Марина", Каран Върбовка, Русе в която се намирал чудотворния извор. В периода 1828-1859г. постепенно там били изградени монашески килии и малка църква.

Станалото придобило дори известност извън границите на България - в съседните страни. Започнало масово прииждане на християни на тази дата, идвали или били водени болни с надежда за изцелението им. Желанието на подарилия нивата турчин била да има къде да се настанят идващите там болни.

Третият период в историята на Каранвърбовския манастир започва през 1890г., когато е построена манастирската църква, а аязмото било оформено като кладенец. След Освобождението, в манастира са организирали ежегодни ученически колонии. През 1940г. са построени манастирската кухня, трапезария, склад, мазе и баня. След 9 сеп. 1944г. в манастира вече са уреждани пионерски и комсомолски лагери, а от 1993г. е възстановена детско-юношеската колония.
От 1965г. Каранвърбовският манастир има статут на девически.







13. "Храм Свети Великомъченик Георги Победоносец", Горубляне

Всевиждащото око на Бог в триъгълник

В началото на 80-те години на ХХ в. храмът се нуждаел от спешен основен ремонт. Разрешение за Храм "Св. Великомъченик Георги Победоносец", Горублянетакъв било получено, но вместо да бъде укрепен, храмът бил съборен почти изцяло. По този повод Н. Ковачев отбелязва: „Ако до първите дни на април 1972 г. Горубляне можеше да се гордее със строения по време на Възраждането храм „Св. Георги Победоносец”, то от тогава и този единствен паметник от миналото вече не съществува. Запазен е само притворът, в който няма почти нищо ценно.

Храмът беше разрушен, въпреки разрешението само за „основен ремонт”. Разрушаването на църковния салон бе извършено по почин на енорийския свещеник, без знанието на местните отговорни фактори. Ако бяха предупредени, те можеха да направят всичко възможно, за да бъде запазена постройката като паметник на културата, макар и от местно значение”. Тук тенденцията е твърде явна и не заслужава специален коментар. В действителност събитията са протекли по друг начин. Според разказите на тогавашните настоятели разрешението за ремонт идва в услуга на атеистичните власти. Някои хора дори подозират, че е било издействано нарочно, за да има благовиден повод за унищожаването на храма, а то не е станало нито тайно, нито по своеволието на свещеника.
 

След като храма престава да съществува, обширният двор става общинска собственост и е предвидено да бъде застроен. Това е косвено свидетелство, че се е търсел начин за унищожаване на църковната собственост.



Корпуленции, обаче, проявяват завидна смелост, като решават да не позвХрам "Св. Георги" Горублянеолят светинята да потъне в запустение. Под ръководството на протойерей Стоян Йосифов подемат инициативата да възстановят храма. По свидетелството на протоколите от заседанията на църковното настоятелство през 1975 г. е избрано ново настоятелство от дейни хора, които си поставят за цел именно възстановяването на храма и нормалния енорийски живот.

При освещаването на новия храм в престола са вложени частици от мощите на св. Кирик и Юлита. Старият иконостас е приспособен за новия храм. За стенописи по това време не може да се мисли.

 14. Християнски комплекс Арбанаси - християнски иконографски канони, антични философски образи и окултно-астрологични рисунки;


На един от най-високите хълмове на изток от Велико Търново се намира загадъчното село Арбанаси, излъчващо ухание на здравец и чемшир, което, в ботаничен превод, означава "здраве и благоденствие".

Проследявайки произхода на името, стигаме до 1230 година, когато на 9 март Иван-Асен ІІ извоюва блестяща победа над ромеите при Клокотница. В резултат, "била възстановена българската власт над Родопската област ,   Беломорието и Македония. В пределите на държавата била включена и Арбанашка земя (Албания)" - пише проф.Васил Гюзелев. А в книгата си "Арбанаси", Йордан Димитров и Тодорка Драганова разказват: "Арбанаси получава името си от ония заселници - български боляри от най-западните краища, - които, заедно със свои селяни, дошли и се заселили край столицата. И понеже идват от Арбанашките планини, дали и името на това село - Арбанаси."


Едва ли обаче само естествено природно защитената местност е довела тук аристокрацията на България. Това неуловимо и необяснимо влечение, което е пораждало желанието за заселване, няма само икономически и социалнопсихологически мотиви. Официалната наука стига дотук.

Изследователите на Арбанаси признават: "Още никой не е успял да разбули неговата тайна. Какви Колелото на живота, църква "Рождество Христово"са били първите му заселници: висши боляри или знатни придворни; архиереи или военачалници; прости парици или видни книжовници - още не се знае Науката не е дала с необходима категоричност утвърдителен отговор…"


Констатирайки само този интерес от хилядолетия у траки, римляни и българи, учените спират. Нататък следва тайственото, загадъчното, обяснимото с методите на религията и окултната наука. Защо от хиляди български хълмове, точно този фокусира вниманието на общества и култура от различни епохи? Самият факт, че на площ, достатъчна само за едно малко селище, православието изгражда 5 църкви и 2 манастира, говори за Божествено присъствие. Последното, по думите на вярващите, е реалност за всяка българска църква, но на Арбанаси като че ли духът говори по друг начин: по-силно, по-свободомислещо и по-благоговейно.

И обществеността е изправена пред учудващо съжителство на християнски иконографски канони, антични философски образи и окултно-астрологични рисунки; и всичко това - под покрива  на най-старата църква "Рождество Христово".

Вече с точност е датирано оригиналното стенописание на църквата в 1597г, докато галерията с античните образи е от 1638 г. Стенописът съчетава "Дървото Йесеево" с 12 образа на антични философи, сред които Аристотел, Платон, Сократ, Омир - и сред тях Иисус Христос. Неумолимият съдник – времето - отсъжда на помирено, вечно съжителство неканонични, "езически" образи с Господния лик, без да се смущава от тленните "декрети" за отлъчване от Светата православна църква на някои от тях. Пред Бога, всички правилно са обрисувани с ореол на светии, въпреки че един велик Сократ, в следващото си прераждане, е вече великият Лев Толстой и е отлъчен от църквата - уж като "еретик и богохулник".

15. Църквата "Рождество Христово", Арбанаси (17 век)

Църквата "Рождество Христово" от 17-ти век е истинска галерия с над 3500 удивително реалистичниЦърква "Рождество Христово" фигури и библейски сцени, рисувани от неизвестни художници през вековете

Ценни стенописи от края на 16-ти век, които са посветени на Възкресение Христово, са оцелели в църквите, изградени през късното Средновековие в историческия резарват Арбанаси.

И и в петте късно средновековни е имало фрески за Възкресение Христово. Оцелели са до днес в три от храмовете:
"Великолепно изображение на Възкресение Христово има в митрополитския и катедрален храм „Рождество Христово”, което е от края на 17-ти век. От началото на 18-ти век има изображение на Възкресение Христово от един от най-известните художници Георги от Букурещ в храма „Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Към това трябва да добавя, че възкресението е изписано и в по-малкия, но великолепен храм „Св. Атанасий” в Арбанаси".


"Колелота на живота" на Захарин Христовича (Захари Зограф)

Църквата “Рождество Христово” има най-богата иконография от църквите в Арбанаси. Стенописите на наоса са завършени през 1597 година. От този период са композициите “Страшния съд” и “Рождество Христово”. А "Колелото на живота" е живописана в откритата галерия на храма през 1849 година от "рукою Захарин Христовича иконописца самоковчанина". Подобна назидателна живопис става любима за художника в следващите му творби. А за миряните те са морален кодекс в живота.

В "Колелота на живота" са вписани един в друг кръгове, в центъра на които стои слънцето. В различните месеци на годината и зодиака се показва човешкия живот от раждането до смъртта. Човек се изкачва до върха на колелото с много надежда и вяра в това, което му предстои, което очаква от живота. На върха е показан успял човек, седнал на трон. Но в разцвета на годините си започва да слиза надолу, Има една картина от неговия път надолу, която е много изразителна, как той с всички сили се мъчи и дърпа колелото за да спре хода му, защото усеща, че ще стигне долния край на колелото, където като грешник го чака демона на смъртта.
В горната част на изображението се виждат млад и по-възрастен човек, които се вглеждат един в друг.
Тази част от картината иконографите талкувът, че всеки вижда сламката в очите на другия, а гредата в собствените си очи не вижда.

След завладяване на българските земи от турците, манастирът "Успение Богородично" многократно е опожаряван. Заради непрестанните кърджалийски нападения, монаси заровили близо до църквата икона на Света Богородица, смятана за чудодейна. Цялата обкована със сребро, е наречена още Св. Богородица Троерука, тъй като над ръцете на Божията майка има още една по-голяма ръка. След близо сто години, през които манастирът бил превърнат в развалина едно овчарче, докато пасяло стадото си, дочуло плач нейде изпод земята, но без да забелязва когото и да било. След като всичко се повторило няколко пъти, то се завърнало тук с господаря си и двамата в почуда побързали да изровят и спасята иконата. От тогава започва възобновяване на разрушения храм. Чудотворната икона, както всички я наричат “Плачещата Богородица”, е поставена в отделен иконостас, в помещението веднага след притвора на църквата. А монахините смирено всеки път, щом вярващ прекрачи църковния праг, призовават: “Молете се! Богородица е майка и чува молбите ви!"



16 „Успение Богородично“, Арбанаси - извънземни следи или Витлеемската комета


Новоразкритите стенописи от притвора на манастирската църква „Успение Богородично“ в Арбанаси "Успение Богородично", Арбанасивнасят нова светлина върху  наличието на местно зографско ателие, работило през последната четвърт на ХVІІ век в селището. Преди реставрацията на стенописите можеха да се правят единствено догадки относно иконографската програма и художествените качества на живописта на манастирския притвор.



Що се отнася до доводите, които може да предостави историческата наука, последните проучвания, направени от изследователя И. Тютюнджиев[9] показват, че Атанасий Маргунос остава на престола до март 1692 година, когато за пръв път в документи се споменава името на неговия приемник, митрополит Йосиф, неизвестен на И. Снегаров. Със същата 1692 година е свързана и хипотезата на З. Ждраков за датировката на стенописите от наоса и притвора на манастирската църква.

Със сигурност можем да твърдим, че стенописите са създадени в границите на 1684 – 1692 г., тоест в рамките на периода, в който Атанасий Маргунос е търновски митрополит. При разчитането на датата Ф. Успенский има колебание единствено в третата цифра от годината. Същевременно лесно би могла цифрата 9 да бъде взета за 2 или 5. Интересна е и хипотезата на И. Снегаров – 1690 г., въпреки че сведенията, които ни предлага за Атанасий Маргунос като търновски митрополит спират до 1689 г.

Съпоставяйки и анализирайки съществуващите хипотези за датировката на стенописите, приемам за възможна 1692 г. При всички случаи стенописната декорация на наоса и притвора на манастирската църква „Успение Богородично“ е извършена след повторното зографисване на наоса на арбанашката църква „Рождество Христово“ (1681 г.). По-нататъшни доказателства в подкрепа на тази хипотезаЦърквата "Успение Богородично", Арбанаси предоставят стиловите и иконографски особености на стенописта, която принадлежи на същия период – края на ХVІІ в.

В стенописни паметници ясно се забелязва присъствието на един авторов почерк, и това най-вероятно е подписалият се в наоса на „Успение Богородично“ даскал Недьо. След неговото име в надписа са фигурирали и имената на други зографи, които сега не могат да бъдат разчетени. Името на даскал Недьо се среща и след това, на още няколко места – в изписания през 1724 г. параклис „Св. Харалампий“ на църквата „Св. Атанасий“ (заедно с Цойо) и през 1735 г. (заедно с Георги и Драган от Трявна) в една икона  „Архангелски събор“ от Присовски манастир

 17. Преображенския манастир "Преображение Господне", Арбанаси

Отвън на главната църква Захарий Зограф е изписал Колелото на живота. Има още само 3 подобни Преображенски манастир "Преображение Господне"стенописа - в Рилския манастир, в църквата в Арбанаси и на църквата в Троянския манастир

Преображенският манастир е най-големия от манастирите разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14в. Първоначално манастира е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързава с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които дараяват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българаската столица през 14в.в.

През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14в. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.

На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през 1825г. от рилския монах отец Преображенски манастир "Преображение Господне"Зотик, който през 20-те и 30-те години е бил игумен на манастира.

Строежът на главната църква започва през 1884г. и е бил възложен на Димитър Софиялията. Заради участието си във "Велчовата завера" от 1834-1835г. майстора е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837г. се заема Уста Кольо Фичето. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Активното строителство в Преображенския манастир продължава активно до 1863г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857г.), камбанарията с часовника (1861г.) и малката църква "Благовещение" (1863г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.

Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 година, тук се събирали пътищата на много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитони др. От¬тук е тръгнал по народните дела на сподвижника на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна иПреображенски манастир - Цанко Лавренов национална независимост. През годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.

През 1991г. част от монашеските килии в Преображенския манастира са разрушени след срутване скали над манастира.
Монасите разказват, че огромна канара се откъсва от планината и полита надолу към манастира точно към главната църква. Тя разрушава жилищното крило и точно над църквата се разцепва на две. Двете канари падат точно от двете страни на църквата, където си стоят и днес







Какво предизвиква толкова голям интерес в стенописа "Колелото на живота" в Преображенския манастир на отец Матей Преображенск?

Ето как се възприема този уникален календар:

Някой от коментарите са забавни, други невежи, но много ясно показват, че хората лесно могат да"Колелото на живота" на Захари Зограф - има само още два подобни - в Рилския и Роженския манастири бъдат заблудени и манипулирани. За да имаш мнение и да си уверен, че е достатъчно убедително, за да го споделиш с другите, би трябвало да си прочел доста по-въпроса и не само мнението на едина човек, а всики мнения и на двете старани - подръжници и противници.

 "Колелото на живота" е стенопис, който се среща в Преображенския, Роженския и Рилския манастири. Знае се, че оригиналът е дело на Захари Зограф.

"Така нареченият български "Вечен календар" е дело на зограф Венко от Трявна, който работил под ръководството на отец Матей Преображенски (Миткалото) и стриктно изпълнявал чертежите му. Създаден е през 1870 г., и се съхранява в историческия музей в Павликени. Твърди се, че с него Матей искал да докаже всички християнски празници и да докаже твърдението за непрекъснат кръговрат в природата. Съжалявам, но с тези масонски символи по календара никак не ми прилича на работа на християни: езически символи на луната, слънцето и пирамида с всевиждащо око(символ на Луцифер)"


"Изглежда по онова време за тях масонските символи са имали съвсем друго значение - свобода. Затова не се учудвам, че ги има в черквите и в този календар на отец Матей."


"Едно нещо трябва да е ясно, тези символи не са християнски. Те нямат място в църквата. Църквата трябва да служи на Господ, не на Луцифер."


"Чух и се стреснах. След миг видях Вашия надпис. Организацията на "Зидарите" е много стара. Предполагам, че през 19-ти век по нашите земи тя не е имала зловещата форма, в която се е изродила днес. Напротив, тогава много от грамотните и образовани хора са възприемали тайните структури на масонството, за да могат да организират освобождението на България от османците. Много от нашите възрожденци и революционери са били масони."

 
"Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона. (Матей 6:24)"

 
"Наскоро бях до Бачково там се натъкнах на малък параклис или църква (наистина не знам разликата) та на тавана и Бог бе изобразен като побелял брадат старец с ореол който обаче бе не кръгъл като на Младенеца който държеше, а триъгълен с странни символи в трите му върха!?? Да не забравяме все пак защо е създадена изначално религията - контрол."

 
"Гълъба е символ на светия дух. Пирамидата не е християнски символ, а знаеш чии. Когато видиш колко съвършено е устроен света и природата, вселената, човешкото тяло и т.н. разбираш, че това не е случайно, че всичко това си има интелигентен творец. Стремежа към "себе си" е много опасен и силно проповядван от Ню Ейдж ученията, които са антихристки. Не мога да нарека християнството контрол, за мен то дава нов живот и спасение."

 
"Масоните се заклеват първо във вярност на ложата и изпълняват всичко каквото им се каже там. Не може да служиш на „Великият Архитект - Луцифер” и да служиш на Бог едновременно.Цялото потайничество на масонството с техните тайни ритуали е антихристко и Бог ще съди."



Космичният печат на Арбанаси има и своите окултно-енергийни основания, непознати на църквата."Колелото на живота" в прочутата "Къща с дърворезбите" на Марин Петков Кръстев Те се дължат на едно незабележимо за човешкото зрение, но видимо и осезаемо за ясновидците животворно лъчение. То представлява тайнственият магнетизъм, привличащ тук жреци и знатни велможи, архиереи и книжовници; то е притегателната сила, събираща 7 църкви на едно място. Тайната я научаваме чрез Словото на Учителя Петър Дънов.

Именно затова Учителят, когато започва да пише святата и силна с магнетизма си книга "Заветът на цветните лъчи на Светлината" (1912г), не остава да пребивава във В.Търново, а я написва именно в Арбанаси, защото в Арбанаси са Божествените енергии! Защото в Арбанаси е слязъл Христовият дух!
 

На фасадата на Преображенския манастир е нарисувано т.н. Колело на живота, което е много популярна идея в българското религиозно съзнание. На него са представени четирите основни момента от живота на човек - раждане, юношество, зрялост и старост.

Тези моменти са свързани с календара, първият с месец декември и деня на зимното слънцестоене, втория - с пролетта и деня на пролетното равноденствие и т.н.

Всъщност, това е форма на старата българска идея за годишните фази на Слънцето. Същата представа е изобразена и в т.н. Вечен календар.
Изографисан през 1870 г. по идея на отец Матей Преображенски (Миткалото) от тревненския зограф Венко върху стената на Българското народно взаимно училище в с. Михалци, община Павликени.


Около централното, животворящо слънце, са предадени четирите основни елемента на Битието и четири състояния на материята - огън, въздух, вода и земя. Всеки от четирите елемента има по три проявления - по едно проявление във всеки един от трите свята на нашия Космос.

И така, получаваме 12 проявления на четирите елемента, които представляват 12-те знака на Зодиака, които пък имат отношение във външния Космос с 12-те зодиакални съзвездия." Затова, в стенописа над четирите елемента са обрисувани "12-те зодиакални знака (съзвездия), като проявление на тези 4 основни елемента" - казва Влад Пашов. Космично-иманетните признаци на стенописа превръщат "Колелото на живота" в печат на Космоса за Божественост - както на църквата "Рождество Христово", така и на целия Арбанаси.

Календарът, с размери 158–116 см, съдържа в средата си 10 концентрични кръга. Най-външният е разделен на 12 сектора - толкова, колкото са месеците в годината. В четирите края около концентричните кръгове са нарисувани 4 житейски сцени, изобразяващи 4-те годишни сезона и символизиращи етапите в развитието на всеки един човешки живот. В центъра на календара са изображенията на Слънцето и Месечината, на двете земни полукълба и всевиждащото око на Господ.

18. "Христос Вседържател", Несебър

Несебър - единствена със запазена свастика. "Христос Вседържател" - както знаем, малко църкви "Христос Вседържател", Несебърносят името на Христос по света. За разлика от света само ние имаме и храм Мария Магдалена в Софийската света гора - Бухов

Тълкуване:

Свастиката

Мъдростта, заложена в свастиката на българите, означава божествената мисъл, въплътена в конкретно, висше действие и начертава посоката на движение в кръга на безкрайния и вечен бог - космическия разум. Този знак с "бялата" посока (по посоката на часовниковата стрелка)  е култът обожание към Слънцето и Светлината, но и към Разума на Вселената и мъдростта на живота.

Надали има друг народ, който така страстно, така всепоглъщащо да е втъкавал значението на вихъра в свастиката, в бита си, във философията си, във всички възможни свой проявления - в шевиците си, в хляба си, в украсата на дома си... Огледалният образ на този знак, известен като сувастика, интерпретира бурите и разрушителните сили, заличаващи старото, тези, които отварят пътя на Новото начало, на зараждащия се живот, но също и промяната и обеща

Свастика върху покривало на тибестски як

нието за ново творение. Двете заедно са Вселената, с нейния пълен кръговрат на живота и енергията, която я изгражда - рушаща или съзидателна. Сувастика символ е втъкан във везмото на погребалната мантия на българският цар Калоян.

Свастиката и сувастиката, тяхното единство, като символи на борбата и вечното земно противостояние на доброто и злото, на Бог и падналия ангел - Сатана, на съзиданието след разрухата като обещание за освобождение, вечната динамика и кръговрата в развитието на човешкото същество се почита и от богомилите.

От древността свастиката е символизирала късмета. Символът на кръст, завъртян както по часовниковата монети, по тъканите от племето Навахо, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в почти всички култури от най-древни времена се тълкува се като символ осветяващо нощта в ден — и заедно с това символът получава и един по-широко тълкувание - на плодородието и възраждането на новия живот.

Завихрените краища на кръста се уподобяват като символи на движението и кръговрата в природата, на вятъра, дъжда, огъня и мълнията. В Япония символът се почита като  белег на дълъг живот и процъфтяване. В Китай е свещен символ на будизма, символ на безсмъртието и обозначение на числото 10 000 - безкрайността в представите на китайците, а чрез древната форма на знака "фан", той бележи четирите посоки на света, .

Свастиката е позната като една от най-старите форми на кръста. В епохата на ранното християнство свастиката, била изобразявана върху гробовете като тайна форма на по-ортодоксалния кръст, а в средните векове го рисували върху витражи, за да запълнят празното място отдолу, откъдето идва и неговото английско название — fill the foot - fylfot (запълване на долната част)

В хералдиката свастиката е известна с името "кръст крампоне", от crampon — "желязна примка".

От древността свастиката е символизирала късмета. Символът на кръст, завъртян както по часовниковата монети, по тъканите от племето Навахо, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в почти всички култури от най-древни времена се тълкува се като символ осветяващо нощта в ден — и заедно с това символът получава и един по-широко тълкувание - на плодородието и възраждането на новия живот.

Завихрените краища на кръста се уподобяват като символи на движението и кръговрата в природата, на вятъра, дъжда, огъня и мълнията. В Япония символът се почита като  белег на дълъг живот и процъфтяване. В Китай е свещен символ на будизма, символ на безсмъртието и обозначение на числото 10 000 - безкрайността в представите на китайците, а чрез древната форма на знака "фан", той бележи четирите посоки на света, .

Свастиката е позната като една от най-старите форми на кръста. В епохата на ранното християнство свастиката, била изобразявана върху гробовете като тайна форма на по-ортодоксалния кръст, а в средните векове го рисували върху витражи, за да запълнят празното място отдолу, откъдето идва и неговото английско название — fill the foot - fylfot (запълване на долната част)

Свастика в сграда на Федералното правителство

Съществуват два вида свастика - бяла и черна, съответно по-посока на часовниковата стрелка, и в обратната посока. На Изток "черната" свастика обърната по посока обратна на часовниковата стрелка може да предизвика негативни асоциации. В Индия, този вид свастика, наричана  "саувастика", може да означава нощ, черна магия, а така също и "черният бог" - бог Кали, който носи смърт и разрушение.

Справка:

Най-старите свастики  в Европа са намерени в България - в Стара Загора, Кърджали, Търговище, вижда се и в рисунки в Деветашката пещера

Характерното за българската свастика е, че тя е не само е символ, чрез който древните са изразявали почитта си към слънцето - свастиката не е само слънце, тя съдържа и познание за вселената и мъдростта на разума и живота в нея. няма друг народ, който да е втъкал философията на  свещения знак до такава голяма степен във фолклора и бита си.

 The Swastika - the Hindu Symbol - in North Bali Indonesia Asia

От дълбока древност от зеления материал нефрит са изработвали украшения и оръжия. Притежаването на такива предмети било знак за власт и сила. Древните хора вярвали, че нефритените амулети предпазват от болести и вливат жизнени сили. Раннонеолитните общества от Балканите и Мала Азия също вярвали в магическата сила на нефрита и изработвали фигурки на жаби и теслички. Такива предмети засега в България са открити само и Катунци, Казанлък Крумовград, Тополница и Русе.

Повечето учени обаче разглеждат фигурката като вид свастика, която тълкуват като огнен или слънчев символ и поради това често я наричат огнен или слънчев кръст в космическото движение и еволюция около точно определен център. Във "Ведите" за нея се говори като за "колелото на слънцето" и принципа на живота и движението, което превръща джуджето във великан и микрокосмоса в макрокосмос.

Мнение от форума:

"Свастиката произлиза от българския корен и е един от най-изконните български знаци.Тя има своя душа и сама избира от кого да бъде носена. Добро от нея ще види добрият човек,а злият ще види зло.Тя не донесе добро на цялия свят и е безкомпромисна в избора си.Да се опиташ да "опитомиш" свастиката означава,че тя ще си отмъсти за това.

Затворената свастика - древен прабългарски символ. Символизира кръговрата на "бели" и "червени" епохи в колобърската традиция, кръговрат и цикличност.

Мартеницата - бяло и червено е опростен вариант на този символ. Внимавайте с използването на този символ като амулет/талисман! Колкото добро ви се случи, точно толкова ще ви се въре като зло

ВНИМАНИЕ - има доста спорове около посоката на завъртане насвастиката и превръщането й в саувастика или суувастика - така че бъдете предпазливи!"

 Източници:
 Д.Маринов " Народна вяра и религиозни народни обичаи"
П. Митрева "Самоковска везба: Монографично изследване със 115 черно-бели и цветни илюстрации и графични схеми
В.Николов "Праисторическа Тракия"
Рр.Чуканова "Болгарские народные вышивки: Западные районы"
www.wikipedia.org

---------------------

19. Средновековният Дяволския мост, с. Дядовци, Община Ардино, намира се на 400 м. надморска височина в Източния дял на Родопите в Южна България


Легенди за Дяволския мост Подобно на всеки обект, наречен на Лукавия, и Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки,Дяволският мост дръзнал да се доближи. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата.


Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането), „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолкорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите).

Според последните проучвания обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която наскоро се оказа ключов елемент за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста. 

Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, включително на Дявола, зидярят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува.

 
Конструкция на Дяволския мост : Отдалеч Дяволският мост изглежда внушително и някак антично.Наподобява островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката и оформяща 3 арки с 4 по-малки отвора между тях(служещи за отчитане нивото на водата). Централният свод, където е „Печатът на Соломон“ е и най-високият – почти 12 м. Дяволският мост е дълъг 56 м., вирок е 3,5 м. И наподобява калдъръмен път. Ниските перила от двете страни са запазени от стария римски мост. 


История: Макар според учените Дяволският мост да е построен в началото на XVI в., корените му трябва да се търсят далеч назад във времето, още преди 7 000 години. На днешното му местоположение някога е имало римски мост, част от значимия античен път „Вия Игнасия“, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа.

По нареждане на султан Селим I, през Средновековието мостът бил възстановен  за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, изполвайки само камъни от местността. Онова, което остава загадка обаче е, как до днес тя е останала непокътната, без нужда от каквито и да било ремонтни дейности. Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон“.
 

Възхваляван като средновековен архитектурен шедьовър десетилетия наред, през 1984 г. с указ Дяволският мост е обявен за паметник на културата и заедно със стръмните пешеходни проходи към него, е поставен под защита на закона.




20. Църквата, Златоград - череп, кости и всевиждащото око на Бог

Тълкувание:
ЧЕРЕП И КОСТИ

В доста Католически църкви има изобразен череп и кости - това символизира , че никoй не е вечен и не може да избяга от смърта и да бъдеш последователен във вярата си  ако искаш да достигнеш царството небесно.  Но черепа и костите доста дълго време е бил и изобразяван и върху руският кръст 


Тези същите ковчези с чепите са вътре в самата католическа църква - вижда се в доста католически църкви защото навремето монасите са били погребвани в самата църква. В много католически църкви  подът представлява нещо като гробище с надгробни плочи с черепи.

 21. Желязната църква "Свети Стефан"  в Истанбул

 
ЕДИНСТВЕНА ПО РОДА СИ ЦЪРКВА В СВЕТА -ЖЕЛЯЗНАТА ЦЪРКВА Е Тази църква е с нетипична Желязната църква "Св. Стефан", българската църква в Истанбулархитектура за българските църкви и е изпъстрена с мнго нетипични за православието символи.

Църквата е построена в началото на 19 век. До тогава българите отслужвали църковни литургии в църкви, които били под егидата на гръцкaтa патриаршия. Езикът обаче в тези обреди е бил гръцки, което не се нравело на българските християни.

Един от авторитетните представители на българското общество в Истанбул (Стефан Богориди), отправя иск към държавата през спетември 1848 г, гласящ: "Така както гърците, арменците, евреите - Ние също искаме религиозните ни обреди да се извършват на собствен език. С гърците сме православни/ортодоксални християни, но езикът е различен"!

Моментът съвпада с упоритото омайване, на които са подложени българите от страна на Русия, която натиска високата порта в тази насока. По тази причина, а и желанието на султана да отслаби влиянието нa гръцката патриаршия, узаконяват това, чрез издаването на ферман и разрешително за построяване на българска църква. Фактът, че въпросното място, на което се построява самата църква е в съседство с гръцката е многозначителен.

"Свети Стефан" е строена в неоготик или необарок стил, от български зидари под ръководството на арменски „майстор”. На входа на църквата, над вратата е поставен символ на слънце с триъгълник в средата и око. Този символ, както и много други - лънцата и луните се повтарят на входа на иконостаса. Ако се вгледатеЖелязната църква "Св. Стефан", българската църква в Истанбул в задния фон на символа над вратата се виждат  издълбани фигури с равнораменни кръстове, оширени в края си, които не са типични за православното християнство. Такива са кръстовете на тамплиерите. 

22. Томбул джамия - Печатът на цар Соломон върху каменните плочи и какво означават?

Печатът на соломон е гравиран върху три каменни плочи в североизточния ъгъл на известната шуменска джамия.

Според проф. Добрев посочва, че Томбул джамия е цял комплекс, който освен джамия включва начално училище и медресе. Ученият изтъква, че ако се разгледат книгите в медресето, ще се види, че това не са само религиозни книги. Там има книги по астрономия, математика, география, калиграфия и, освен тях, на всички големи писатели суфи като Мевляна, Фирдоуси, Хафез и др.

Проф. Добрин Добрев
“Тоест, като е подбирал библиотеката, той (Шериф Халил паша) е подбирал така, че да създаде всестранно образовани хора. Разбира се, основният елемент е бил изповядването на исляма, което е нещо нормално – това е джамийски комплекс. Но заедно с това хората са били възпитавани в дух на толерантност и културна свобода, която да им даде по-широк поглед към света”

Проф. добрин Добрев, професор по обща и литературна семиотика в интервю с Красимира ГЕОРГИЕВА за агенция фокус
  

"Подобен културен артефакт каквито са трите плочи със знаците, поставени точно на това място, са много голямо изключение, защото тайните и затворени просветителски общества не обичат да са многословни. Най-често се поставя по един знак и то на скрито място, което може да бъде разкрито само от посветени. В случая трите каменни плочи са поставени точно до североизточния ъгъл на сградата на джамията. Те като че ли са част от един седмоъгълник, който обхваща основния камък на храма. Върху тях са изобразени множество знаци с много специфично и дълбоко значение за просветителските общности. Това показва, че култовият комплекс, в който влиза и Томбул джамия, е бил много важно средище на мъдреци. Вероятно идеята на дарителя, който е осигурил средствата, е била да направи един култов център, в който са се подготвяли посветени, за да разпространяват идеите на разбирателството, толерантността, любовта към хората в по-широко териториално поле. Вероятно Томбул джамия не е била част от някаква общност, а самото сърце на тази суфистка най-общо казано културна общност. Суфите са част от една древна традиция, чиято основна идея е, че хората са равни, религиите са равни, трябва да има разбирателство между религиите, необходимо е да се търси диалогът и дълбочината, за да се открие общото начало.

Подобни връзки са били забелязвани от изследователите, но такова ярко присъствие на знаково послание в пространството на един култов комплекс аз не познавам. Тук става въпрос за поставяне на три плочи с ясни и недвусмислени знаци, които говорят за дълбочината на философската идея на представители на суфиската школа. Става въпрос за школата Бекташи. Тази школа е широкоразпространена по българските земи и е известна с това, че е свързана с идеите за толерантността, защото голяма част от членовете са били християни. Известно е например, че Георги Раковски е бил бекташки дервиш повече от една година, но за това не се говори официално. Идеите на суфите са по-скоро близки до екуменическото движение днес. Смята се, че религиите са само външен израз на една обща духовна идея, поради това няма значение, че този център е свързан с джамия. Той можеше да бъде свързан с църква или с манастир. Въпросът е, че зад външния образ на религиозната общност присъства една дълбока мъдрост за веротърпимост и разбирателство.

Що се отнася до връзката с масоните има много световни изследвания, които говорят за това, че суфите и масоните са имали много тясно разбирателство и контакти. Някои твърдят, че суфите са по-древно културно образование. Други пък смятат, че е обратното. При всички случаи между тях има разбирателство и много от тайните знаци на суфите бекташи са общи с тайните знаци на масоните. За суфите няма никакво значение каква религия изповядваш, важно е да вярваш, че има един Бог. Важно е и да не си ортодоксален вярващ, т.е. да не си човек на крайностите, защото, когато си ортодоксален ти не можеш да разбереш другата религия. Подобно е отношението и на масоните към религиозността на своите членове. Те търпят представители на всички религии в своята общност. В североизточната част на България има много свидетелства за това. Там е център на подобни общности, при които религиозните различия по-скоро са били считани за продуктивни, отколкото за създаващи проблеми. Ще ви дам пример. Прочутият култов център Демир баба теке е построен на мястото на стар гетски храм. Това е традиция, свързана с миналото по нашите земи. Самите траки и особено гетите са били много толерантни и с много интересни възгледи за света. Става въпрос за връзки и за една многовековна мъдрост, която е преминавала през различни религии и етноси и е носила една основна идея – за разбирателство, толерантност и любов между хора."

 23. Катедрален храм  „Света Троица“, Русе (построен през 1632 година) - килимът с двуглавия орел и двата меча

Русенският митрополит Неофит отслужва литургия в русенския катедрален храм „Света Троица“ застлан от входа на църквата до другия й край с огромен килим, изобразяващ герба с двуглавия орел държащ два меча!

Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година. Днешният възрожденски храм е трикорабна базилика, вкопана в земята, с размери 15,60 / 31,20 м. Две редици по седем колони отделят корабите. Храмът се отличава с красивия си иконостас с икони, рисувани в периода 1807 - 1808 г.

Конструкцията й шестоъгълна и е изградена от дялани камъни, взети от разрушената крепостна стена на Русчушката крепост. Около храма „Света Троица“ се е намирало старото християнско гробище на града. Запазени са няколко надгробни паметника – един от тях е вграден в тротоара до камбанарията. Непосредствено до стените на камбанарията има два паметника, свързани с Кримската война. Те са на английски офицери, загинали при изтласкването на руските войски от Гюргево. Тъй като англичаните са воювали на страната на турците, след Освобождението паметниците са забравени и вероятно тези в Русе са единствените запазени у нас.

Влашкият войвода Влад ІІІ - Дракул

Легендите на Русе

В средата на 15 век крепостите Русе и Гюргево са превзети от влашкия войвода Влад ІІІ, който побива на кол (нацепва) около 6000 от неприятелските войни. За това си деяние в Русе, войводата придобива названието Цепеш. Влад ІІІ Цепеш е историческият прототип на медийният образ граф Дракула – освободител на Русе, който след пребиваването си тук добива световна слава.

Сред митичната история на Русе от по-ново време е разказът за спасяването на русенци от заколение по време на Руско-турската война. Според различните версии спасителите са русенецът Иван Ведър, който е първият българин-масон, италианският косул Де Губернатис или русенският евреин Бенямин Нахмияс. Всъщност и тримата били масони.

В края на август 1877 година османските турци решават да заличат населението на Русе. Жените и децата са събрани в Саидпашовата бахча, а дръвниците са готови.

Тогава 50-годишният Иван излиза от обградената си къща, като плаща с торба злато. По пътя към коменданта Делавер паша, той взема със себе си италианския консул Енрике де Губернатис, с коготоРусчук, посрещане на руските освободители поканват влиятелния турчин хаджи Мехмед Алия да се качи с тях до хълма Левента, за да лобират при Делавер паша, командващ египетските войски, разположени около града. Когато влизат при пашата и тримата правят масонски жест с ръка. Пашата разбира, че пред него стои масонски брат от по-висша степен и отменя зловещата заповед и спасява русенските младежи, събрани във Владиковата бахча. Башибозукът е разгонен, а населението преминава под охраната на редовния аскер. С това Ведър спасява над 4000 русенци от сигурна гибел, а Русе - от опожаряване.
 

Първите спомени за събитието стават известни в края на 20-те години на ХХ век от наследници на Иван Ведър. Неизвестно защо за спасяването на русенци не споделят Баба Тонка, синът й Никола Обретенов или зет й Захари Стоянов, които публикуват стотици страници за най-новата ни тогава история.

Кървавата сватба на Саафет и Йордан по Заговевезни е драма, сполетяла русенци през 1910 г. Сватбата на туркинята, приела името на града – Руска, за българин, вещаела крах на дипломатическите усилия за признание на самообявилия се за цар владетел на България – Фердинанд, от турския султан. Ето защо правителствена заповед за връщане на момичето на неговите родители породила сблъсък между полиция и граждани. Денят бил Сирни Заговезни, когато в Русе има Карнавал – войската и полицията нападат карнавалната сватба, и двете страни дават жертви – убитите са близо 30. Вестници, стихотворения, народни песни, пощенски картички, политически брошури отразяват събитието. Румънски филмов екип заснима жертвите и погребението им. Песните за сватбата на Саафет и Йорданчо все още са жив спомен в русенските села.

В предверието на храма се намират гробовете на четирима Доростоло-Червенски архиереи – Григорий, Василий, Михаил и Софроний. Около храм Света Троица се е намирало старото християнско гробище на града като все още има запазени няколко надгробни паметника.

  24. Църква „Въведение Богородично”  в Стара Загора - килим с двуглав орел

Мнение от форума относно двуглавият орел и двата меча изтъкани като шарка на килима:

"Това е герб на Папската римска империя и масонството! Мечовете символизират светска и духовна власт!

Има разлика между папския двуглав орел и масонския двуглав орел. Първият има два меча, а вторият – само един! Ясно е тогава кой има първенството! Само една организация на земята разполага с два меча и това е Римската църква – майката на масонството!

Малко хора знаят също, че изобразеният пречупен кръст на червената покривка върху амвона е един от многото видове пречупени кръстове, използвани в сатанизма за черни ритуали на богохулство спрямо Христос! За най-голямо съжаление на много непросветени православни вярващи, храмовете на БПЦ изобилват с окултни, сатанински (луцифериански) и масонски символи и знаци! Същото важи в още по-голяма степен за храмовете на Римската църква! Пречупеният кръст на снимката предава послание на отхвърляне и богохулство спрямо Христа! На непросветените обаче се дават доста по-различни обяснения за значението на тези кръстове, които привидно звучат логично, но всъщност истината е съвсем различна!
Не ходете в този храм! Той е сатанински!"



Тълкувание:
ДВУГЛАВИЯТ ОРЕЛ

Двуглавият орел е символ на Византия, оттам и на Православието. След падането на Византия, поради династическите връзки, Русия приема нейния герб. По същата причина - династически връзки, също и Албания има върху знамето си византийския двуглав орел.

Двуглавият орел е Византийски символ и означава симфония между светската и духовната власт. Едната глава е императора, а другата патриарха. Тази символика се е появила далеч преди отпадането на Римската църква от светата Православна Църква.

 В църквата има и други "масонски символи"

На фреска на стената е изписан триъгълник с око в средата. По стените изобилстват от равнораменни кръстове и фигури, които наподобяват цвете (същите се срещат много в Рилския манастир), а на върха на иконостаса под кръста едва забележимо се виждат сноп лъчи и малък чук.

На много места има и двуглав орел, който освен масонски е и символ на патриаршията. Вижда се и гълъбът, широко разпространен и в християнските и мюсюлманските храмове и който много хора погрешно смятат, че е  масонски символ.



 25. Църква” Свети Никола” в Стара Загора

Църквите „Света Троица” и „Свети Георги”. Възстановени са окло 1850-1860г. Те носят белезите друга школа. Фреските са в далеч по-свежи цветове и масонските символи са на най-видните места. Под разпятието на иконостаса много ясно се виждат макети на: стълба, чук, тесла, пергел, клещи, линия. Изработени са или от дърво или от метал и са около 40-50см всяка. Стените изобилстват от фрески , които изобразяват светци с триъгълни ореоли, равнорменни кръстове.

26. Църквата „Света Троица”, Стара Загора

Мнение от форумите:

В „Света Троица” на иконостаса има нещо като картина в рамка. Представлява чаща на столче в която са поставени отново чук, тесла, пергел, линия. До тук добре, но истински втрещена бях когато в „Свети Димитър” точно под разпятието видях нещо което никъде другаде не съм виждала- череп с 2 кръстосани кости. Малко странно за християнска църква, а? Но се позарових и открих че това е тамплиерски символ. Тамплиерите са плавали под флагове с такъв знак.



27. Църквата „Свети Антоний” в Мелник -  Божественото око в триъгълник

Храмът, който сочи пътя на изгубените души
на Анна Уолф/ Снимки: авторът(http://club50plus.bg/)

Църквата е с уникално име - в цяла Европа има една-единствена носеща същото име и тя е в далечна Падуа.
Изглежда малка, но без страх се опълчва на демоните, терзаещи душите ни и твърдят, че лекувала безумие. Историите на хората, получили помощ от египетския светец са безкрайно много, макар че Църквата "Свети Антоний" в Мелникповечето от излекуваните предпочитат да не споделят за проблемите, през които са преминали.

Храмът е кръстен на Свети Антоний, известен с лечителската си дарба. Според легендата, още в древни времена, когато Мелник е бил столица на княжеството на деспот Алексий Слав, тук се намирала първата на Балканския полуостров психиатрична клиника.

Друго вярване обяснява чудотворното влияние с факта, че църквата стои точно в триъгълника, образуван от други три свещени места – храмът „Свети Георги” в Златолист, където е живяла Преподобна Стойна, Роженския манастир и църквата „Свети Козма и Дамян” в Сандански.

Разбира се, скептиците ще се изсмеят на подобни теории. На тях обаче отговаря лично свети Антоний:
„Очите виждат видимото, а умът постига невидимото.” – казва той – „Боголюбивият ум е светлината на душата. Чийто ум е боголюбив, неговото сърце е просветено и той вижда с ума си Бога."


Чудесата са не изключение, а норма за този храм

Някои от тях дори оставят отпечатък след себе си.
На един от прозорците, изобразени на стенописа например може да се забележи почти неуловим човешки силует. Разказаха ни, че той стои там откакто една жена видяла на същото място да ѝ се явява образа на Дева Мария. Разделеният на светла и тъмна част прозорец символизира идването на светлината, побеждаваща душевния мрак. Дали отпечатаният образ обаче е реален, или плод на въображението, е трудно да се каже – като преместиш поглед, той ту изчезва, ту се появява пак.

Казват, че в „Свети Антоний” е почти невъзможно да се правят снимки. Факт е, че силуетът на божията майка не може да се запечата с фотоапарат.

Масонското око, вторачено в олтара обаче не изяви възражения срещу нашите опити да го заснемем. Зачудих се защо точно този символ стои на почетно място в църквата – не бях чувала в околностите на Мелник да е имало масонско присъствие, но Янчо Соколов ни обясни, че окото е било част от виденията на живеещият в пустинята Свети Антоний. То помогнало на светеца да победи демоните, които го терзаели.



28. Църквата  “Св. Архангел Михаил” край в Билинският манастир, с. Билинци на 8 км от гр. Брезник

Пентаграмът в ръцете на Божията майка

Манастирът е основан през ХVІ в., а е възобновен през 1855 г.  “Св. Архангел Михаил” представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Построен е върху наклонен терасовиден терен, като манастирските сгради са разположени според четирите посоки на света и затварят един правилен четириъгълник.

Манастирската църква е разположена на долна, по-ниска тераса, поради което източната й част е значително вкопана в земята. Черквата, с размери 13,20 х 3,90 х 4,25 м, е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна с притвор, слят с централната част и с един вход – от север. Първоначално тя е била на половина от сегашната, което се разбира от пукнатините в точките на дострояването. Както архитектурата на сградата, така и стенописите в църквата са от два етапа. Стенописът в източната част на църквата е примитивен, със скъсени и диспропорционални фигури, докато украсата в западната част е виртуозна. Църквата пази ценни стенописи от ХVІІ в.

Интерес представлява също така и жилищната сграда, макар и към момента в лошо състояние и нуждаеща се от ремонт. Поради наклона на терена, тя е значително вкопана в земята. Нейната източна част е едноетажна сграда, докато западната част е на три етажа Долните два етажа са изградени от дебела каменна зидария и служат за складови помещения. На горния етаж са разположени монашеските килии. Дълбок дървен чардак преминава през цялата западна фасада на горния етаж и осигурява достъпа до килиите.

През ХVІІ и ХVІІІ в. манастирът е имал голямо културно влияние и връзки с руски и атонски манастири, а в края на ХVІІІ в. в него е функционирало килийно училище.

 29. Гигинският манастир “Св. Св. Козма и Дамян” 

Странният и неразчетен надпис над входа му, слънца и звезди

Манастирът се намира в подножието на вр. Китка (1118 м н.в.) в невисоката планина Черна гора, на около 4 км югоизточно от с. Гигинци и около 16 км югозападно от Брезник. Заради местоположението си манастирът също така е известен като Църногорски или Черногорски манастир.

Първоначално манастирът се е намирал в местността „Китка” в подножието на връх Тумба (1129 м.). Най-старите манастирски постройки са датирани около ХІ – ХІІ век. От това време са запазени останки от правоъгълно монашеско крило на манастира и на правоъгълна защитна кула. Такива защитни съоръжения са били обичайни за утвърдените манастири през Второто Българско царство. Защитавали са Рилския, Хилендарския, Зографския манастири.

Манастирът не е пострадал при османското нашествие и по това време се е наложил като средище на обществения живот на българите от съседните околии – Брезнишка, Софийска, Радомирска.

Ежегодно край стените на манастира е ставало голямо пазарище. В средата на ХVІІІ век, обаче, пиротските османлии започнали да гледат на многолюдния ежегоден събор на манастира като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия Пиротски панаир. Те инсценирали сбиване на един от храмовите празници на манастира, на който бил убит един османлия. Това дало повод за масово клане. Светата обител била подпалена, а софийският митрополит бил убит. Пламъците унищожили и манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи.

Черногорският манастир запустял за няколко години. Към живот го върнали минаващи хилендарски монаси, които открили лековит извор в близост до сегашните постройки на манастира и решили да преместят обителта до него

Възстановяването на манастира ставало в трудните за християните кърджалийски времена, когато кърджалийски банди разрушавали и ограбвали манастири и църкви и тормозели местното население. В Брезнишко вилнеел доброволно приелия исляма Кара Хейзи. Когато любимото му дете се разболяло, обаче, не могли да му помогнат нито ходжи, нито европейски доктори.

Тогава му казали, че докато не поправи злините, сторени на християнските храмове, детето му няма да оздравее. Кара Хейзи се вслушал в съвета и дал пари за възстановяване на съсипаните християнски храмове. По това време отците Хрисант и Иларион получили разрешение за строежа на манастирската църква.

Законът в Османската империя не допускал строежа на нови храмове и затова църквата била построена върху основите на по-стар храм, съществувал на това място, близо до аязмото от времето на първия манастир. Черквата е завършена през 1814г. и представлява еднокорабна и едноапсидна сграда с богата стенописна украса.

През възраждането престижът на светата обител се засилила. Тук софийския митрополит е ръкополагал свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо. “Св. Св. Козма и Дамян” е притежавал много имоти от времето на българските царе, дарени от местните чорбаджии и закупени с парите на поклонници. Нивите се обработвали с помощта на наемни работници от съседните села. Манастирът е имал няколко чифта волове, около хиляда овце, собствена мандра, хан в най-голямото село, голям пчелин. Добиваното зърно било значително - при една сушава година жителите на три села са били изхранени от монасите.

Един от големите благодетели на манастира е бил Алекси Стефанов от с. Гигинци. Той е дал много черно-бели плочкисредства за уреждане на светата обител и се е грижил за увеличаването на имотите на манастира. В годините до Втората световна война (1935 - 1940) тук безплатно почиват деца на бедни семейства от Перник и София.

След 1944г. е превърнат в концлагер, а по-късно става последователно „дом за отдих на трудещите се” и детско летовище (пионерски лагер). Накрая, въпреки наличието на седем стопански сгради, в обор е превърнат самият манастир, а в килиите на монасите са отглеждани кози, овце, свине, зайци. За сградите не е полагана необходимата грижа и те започват да се разрушават, поради което манастирът е запуснат. Въпреки разрухата, през 1956г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976г. - за художествен паметник на културата.

30. Чипровски манастир “Св. Иван Рилски” - на стените има Давидови звезди

Манастирът се намира на около 6 км. североизточно от Чипровци.Сегашният манастир е построен след Чипровското въстание, когато стария е бил разрушен.

Съграден е в красивата долина на Чипровска река през X в. В летописите на манастира са отбелязани шест пожара и разрушения. Първия път пожар е лумнал през 1404 г. след въстанието на Константин и Фружин, защото тук се е укривал царевичът Константин. Един бистър извор носи името Царев кладенец. Турското робство става причина за бунтовете на поробените българи. Чипровското въстание през 1688 г. донесло ново разрушение на манастира. Богатата библиотека е унищо­жена заедно с много ценни икони и славянски книги.

Манастирът бил съграден отново. Поддържали са се много тесни връзки с руски манастири. Руският император Павел през 1802 г. дарил манастира с богато украсено Евангелие.
1806 г. донесла страшна беда. Берковският Юсуф паша 1818 г. разрушил до основи манастира. През 1818 г. манастирът е изграден отново, но десет години по-късно е изгорен.
Отново е съграден през 1829 г. Тогава е построена и днешната църква. Пламъците на огъня през 1837 г. отново обхващат всичко. Отново е граден и отново последва изгаряне.

По думите на П. Богдан-Бакшич “в земята, по градината, и там, гдето е манастирът, се намират стари зидове, но не се знае какво е било”. Според преданията е основан по време на Второто българско царство. На 2 км северозападно от манастира, на връх Кулата, личат зидовете на стара крепост, около която са намерени глинени водопроводни тръби. От най-високата му точка има зрителна връзка с други подобни градища. Крепостта е могла да контролира долината на Чипровска Огоста. Много е възможно, макар да няма сигурни данни, този манастир да е съществувал през ХІV в. с цел да обслужва околните рударски селища.

Лит.: Богдан-Бакшич, П. Посещение на България ..., с. 204; Цухлев, д. История на града Видин ..., с. 185; Намерански, Н. Имената на селищата ..., с. 23.

Най-вероятно е заселването на Чипровци да е станало през ХІІ – ХІІІ в. Предложената етимология на името от Ив. Дуриданов, сочи че селището е възникнало не по-рано от ІХ в. До селището е имало крепост, наречена Голямото градище, която най-вероятно е съществувала през ХІV в.

Местните жители са разработвали рудници за сребро, олово и желязо при извора на р. Огоста. Приема се, че саси, дошли от Седмоградско са се заселили в околността на Чипровци след 1330 г. Те са спомогнали развитието на рударските технологии и организацията на производството. Интензивното монетосечене на цар Иван Срацимир, показва, че от рудниците до Чипровци се е добивало голямо количество сребро.

В дубровнишки документи от 1686 и 1688 г. се казва, че фамилията Соимировичи “е притежавала град Чипровец и крепостта Градище със златните и сребърните мини преди тиранията на турчина да завземе казаните места и някои села “. Информацията ва изворите сочи, че Чипровци е съществувало като градско селище и крепост в края на ХІІІ – ХІV в. В османски регистър от ср. на ХV в. присъства дял от с. Чипровци.

Лит.: Петров, П. Соимировичи – български болярски род ..., с. 16-20; Дуриданов, Ив. Лингвистично-историческа ..., с. 159; Максимов, Е. Старото рударство и металургия в Чипровци. – В: Чипровци. С., 1971, с. 154; Богдан-Бакшич, П. Посещение на България ..., с. 201-202; Миланов, М. Археологически обекти и находки в Чипровския край. – ИМСЗБ, 1981, т.5, с. 41; Михайлова, Д. Местните имена от Михайловградско ..., с. 59; Намерански, Н. Имената на селищата ..., с. 28; ТИБИ, ІІ, 1966, с. 387.

Чипровския манастир е разположен на красиво място върху един хълм край бистра река. Църквата му е ниска, зидана от камък, еднокуполна, покрита с плочи. От външната страна на северната стена има каменна украса - двуарков затворен прозорец с изображение на кръст и роза. Красиви са дърворезбованият иконостас на олтара и някои икони са рисувани от иконописеца Христо Енчев от Копривщица. В манастирския двор се издига самостоятелна каменна кула. Там е и звънарницата.
В една ниша са костите на загиналите в Чипровското въстание. Поставена е и мраморна плоча.
Видният чипровец Петър Богдан още през далечната 1649 г. съобщава, че някогашният манастир край разрушеното село Клисура е бил построен още преди около 700 години.

Четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю преминали след много премеждия по Стара планина и през 1867 г. достигат до Чипровци. Около манастира се води люто сражение с турците. Последва оттегляне в Сърбия. Турците нахлуват в манастира, ограбват го, а игумена и монасите посекли. След Освобождението в Берковица заседава окръж­ният съд, председателстван от титана Иван Вазов. Взето е строго решение: Виновниците за палежа и убийствата в Чипровския манастир задочно се осъждат на смърт.

В годините и дните на септемврийските събития 1923г. игумен на манастира е бил Йоасаф (светското му име е Иван Манев), който е застрелян на площада в града.

Интересни сведения за историята на Чипровци има в историята на Блазиус Клайнер - в І и ІІ част. Третата часто, която е историяна на Чипровското въстание до сега не е намерена. Началото на изграждането на кат. храмове той свързва с периода на унгарската окупация на Вид. царство 1366-1369г. Според него тогава е била донесена и чудотворната богородична икона.





31. Зографски манастир "Св.Георги Зограф" - Света гора (Атон)

Манастирът "Св. Георги Зограф" в Света Гора води началото си от IX-X век. Според легендата той е основан от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. Когато манастирът бил основан, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил се!".

Вътре в манастира се намират три черкви и шест параклиса, a вън от нея — още 8 параклиса. По стените им са изписани образите на голям брой български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техния ученик Наум Охридски и др.

Външната галерия на една от църквите в Атонския манастир „Великата лавра” е изписана от големия български възрожденски иконописец Захарий Зограф. Той изписва църквата за по-малко от година – от 1851 до 1852 г. Това са едни от последните произведения на майстора. Уникалните стенописи са професионално заснети благодарение на ОББ и Американската фондация за България.

32. Късносредновековна църква "Свети Илия" в Бобошево


Църквата се намира върху обширна тераса в градските гробища, в т.н. Горна махала на град Бобошево. Малка, еднокорабна църква с полукръгла апсида и с анти. Дълга е 8 м. и широка 5 м. (външни размери). От лявата страна на апсидата се намира проскомидийната ниша, а в дясно - четвъртита, на диаконика. На северната страна има малка, полукръгла ниша - умивалня. Църквата е имала сводово покритие, което при реставрацията и е заменено със стреховидно. През XVIII век е прибавен закрит притвор, а през 1926-27 г. е изграден нов притвор с трапезария. Стените на първоначалната църква, дебели 0,70 м. са каменни.

Църквата е била изписана изцяло отвътре, а западната фасада - и отвън, съобразно установения канон. Съгласно получетливия ктиторски надпис на южната стена църквата е построена през 1590 или 1600 г. До 29 октомври 1862 г. тя е главна църква на селото и в нея се черкуват бобошевци и хора от съседните села. След построяването на голямата църква "Света Богородица", "Свети Атанасий" е превърната в гробищна църква.

През есента на 2009 г. църквата е частично обновена (направена е външна изолация и боядисване, поставена е ПВЦ дограма) от местни ентусиасти. Ремонта е направен без съгласуване с НИПК - София и РИМ - Кюстендил, като е подменен автентичния външен облик на сградата.

Стенописите в църквата са в много лошо състояние, покрити с дебел слой сажди и прах, но за щастие, не са "реновирани" при ремонта, и очакват вещата намеса на специалисти-реставратори.

Църквата е архитектурно- строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр.77/1972 г.) и архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.).

Църквата носи името на Свети Атанасий или Свети Атанасий I Велики патриарх Александрийски (293/7 - 373) - египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Църквата чества светеца на 18 януари и на 2 май.

За онези, които се  се интересуват от повече подробности, ще препоръчам книгата на Елена Флорева "Църквата пророк Илия в Бобошево"
С. 1978 г. , а на вас предлагам да се насладите на стенописите

33. Църквата "Успение Богородично", Троянският манастир

Според манастирската летопис на Константин Огненович третият по-големина манастир в България - Троянският е основан в началото на 17в. от няколко атонски монаха отшелници, които донасят със Стенопис от 1848 година от Захарий Зограф 1810 - 1853 в Троянски манастир "Успение Богородично"себе си чудотворната икона на Богородица Троеручица. Първоначално били построен малка дървена църква "Рождество Богородично", монашеско жилище и гостоприемница.

По времето на игумена Калистрий, Троянският манастир бил плячкосан от турска банда, а самия игумен бил посечен. През първата половина на 18в., по времето на игумена Христофор се осъществили първите по-големи строежи в манастира, като били построени някои нови сгради и се организирало водоснабдяването на обителта.

Главната църква в Троянския манастир "Успение Богородично" е построена през 1835г. от майстор Константин от Пещера.

Още от средата на 18в. в Троянският манастир функционирало килийно училище, в което получили образованието си видни духовници, като Йосиф Соколски, Онуфрий Габровски и др. През 2-та половина на 18в. игумен Пахомий организирал изграждането на нова, съборна църква, разширена в 1812г. По това време източно от манастира бил издигнат и скитът "Св. Никола".

През 1830г. с грамота на цариградският патриарх Троянския манастир е обявен за ставропигиален (под пряката юрисдикция на върховната църковна власт и самостоятелно управление), а игумен Партений изградил втори скит, посветен на "Св. Йоан Предтеча".

Троянски манастир - Църквата "Успение Богородично"През 1835г. с помощта на местното население жилищните сгради в Троянския манастир били разширени и била издигната нова църква "Успение Богородично" дело на майстор Константин от с. Пещера. Да украси новопостроената църква бил поканен един от най-известните възрожденски художници - Захарий Зограф. По същото време били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад и малък дървен параклис "Рождество Пресветая Богородици". В 1865г. майстор Иван от с. Млечево построил 5-етажната кула – камбанария.

И през 19в. монасите от Троянския манастир продължили своята духовно-просветна дейност. Известни са усилията на книжовниците Спиридон, Рувим, Манасий, Калиник, Панарет, Йосиф Соколски, даскал Тодор Пирдопски да съживяват и разпространяват българското слово. Манастирското училище продължило своята работа и след Освобождението

Троянският манастир е бил и убежище на хайдути и революционери. Тук през 1872г. Васил Левски организира таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела. По време на Руско-Турската освободителна война отец Макарий трансформира комплекса в лазарет за руските войници.

Сегашният български патриарх Максим е бил послушник в Троянската обител.

Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастири в България ( другите два са Рилския и Бачковския).

В главната църква на манастира се пази светинята на Троянския манастир иконата "Пресветая Богородица Троеручица", която е дело на тревненските иконописци. Според манастирската летопис тази икона е била пренесена от Атонските манастири и оставена тук през 17в. още при основаването на манастира.

Друг архитектурен паметник в Троянския манастир е 5-етажната кула – камбанария издигната през 1866г. от майстор Иван от с. Млечево. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на "Св. св. Кирил и Методий", одаи и завършва със звънарница. През 1898г. горните нива на кулата са разрушени и чак през 1987г. е реставрирана в първоначалния си вид. С декоративно монументална живопис са били покрити отвън и стените на кулата. Тук са изписани интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от втората половина на 19в.

В Троянския манастир е богато застъпена и дърворезбата. Най-стара е резбата на иконостаса в скита "Св. Никола". Тя носи стиловите елементи на тревненската школа и носи подписа на йеромонах Киприан от 1794 година. Друга интересна дърворезба от 18в. са "Царските двери" на иконостаса в скита "Св. Йоан Предтеча". Най-мащабната творба на резбата е позлатеният иконостас в главната църква, който е дело на Никола Матеев от Ново село и датира в периода 1839 - 1840г.

Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от 19в. Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба и обковка - изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни. Запазени са ценни книжовни паметници като Троянския дамаскин, Втория троянски дамаскин и др. В манастира е имало и щампарница.

Извън манастирският комплекс се намира двата скита "Св. Николай Чудотворец" (края на 18в.) и "Св. Йоан Предтеча", получил по-късно името "Зелениковец" от местността, където бил издигнат през 1832г. Църква на скита "Св. Николй Чудотворец" притежава изключително интересен дърворезбен и полихромиран иконостас, който носи стиловите особености на ранната тревненска резба. Царските двери на този иконостас носят подписа на йеромонах Киприан и дата - 1794г. За времето на иконостаса говорят и няколко негови икони, сред които "Св. Никола" и "Св. Илия на колесница". Царските двери от църквата "Св. Йоан Предтеча" принадлежат на 18в.

В началото на 1872г. Васил Левски основава в Троянският манастир таен революционен комитет, начело с игумена архимандрит Макарий. В една от стаите на северното жилищно крило е запазено скривалище на Апостола и превърнато в музей.

34. Гложенският манастир "Св. Георги Победоносец"

Има един храм който никога не е бил опожаряван от поробители или нашественици, нито някога там са успявали да влязат врагове на православната вяра.

Гложенският манастир е единственият български манастир на висока отвесна скала, вижда се от десетки километри. Прилича на непристъпна крепост на християнството и православието. Дори когато кърджалийски и черкезки банди са опожарили района, турците не са могли да го превземат и там се спасили оцелелите от околните села и пожара в Тетевен.

Сградата оцелява и при земетресение от над 8 по скалата на Рихтер през 1928 година, при което пострадал само еднокорабният храм но се  запазило мястото с иконостаса и чудотворната икона, затова и миряните от околните села започват градеж на нов храм. Гложенският манастир не е сред големите манастири и за разлика от останалите не е закътан в пазвите на планински вериги.

Манастирът се намира в Западния Предбалкан, под връх Камен Лисец, на 870 м над. близо до селата от селата Гложене и Малък извор, на 10 км от гр. Ябланица и на15 км от гр. Тетевен.


Гложенският манастир "Св. Георги Победоносец" е основан в средата на 13в. от киевския княз Георги Глож, който с позволението на българския цар Иван Асен II, се заселва в земите около днешното с. Гложене и построява там манастир посветен на иконата "Св. Георги Победоносец". Легенда разказва как иконата постоянно изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия хълм. Те тълкували това като божи знак и в края на 14в. построили там нов манастир, където се намира и до днес. Така за кратко време съществували паралелно два манастира (в селото и на хълма) свързани помежду си с изсечен в скалата тунел.

Тунелът наречен "Просечник" е единственият останал от времето на изграждане на манастира и само чрез него може да се стигне до терасата му. Този проход е използван многократно от Васил Левски за бягство от турците. Тунелът е затрупан от земетресение през 1928г.

По време на османското нашествие Гложенският манастир продължил да функционира, но изпаднал в тежко финансово състояние, тъй като изгубил собствеността си върху селата Малък Извор и Гложене, дарени му още от княза. В началото на 18в. бил изграден нов манастир – "Св. Георги Победоносец". За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на висока, труднодостъпна скална тераса.

През кьсно средновековие Гложенският манастир съхранявал религиозните и духовни постижения на българщината, но от многобройните старинни книги, пазени и преписвани в него, не оцеляло почти нищо, тъй като били унищожени от ловешките гръцки владици. Днес, освен ръкописа със сказанието за манастира, е известен един "Апостол", писан в 1689 година. През 18 и 19в. монасите от Гложенския манастир допринесли много за развитието на училищното дело. Освен откритото още през 17в. манастирско килийно училище, били поддържани училища и в метоси в с. Малък Извор и Ловеч.

Гложенският манастир се превърнал в сигурно убежище за революционните дейци, особено след 1864 година, когато игумен станал хаджи Евтимий Симеонов от Сопот, близък съратник на Васил Левски. Тук все още се пази скривалището на Апостола намиращо се в тунела "Просечник". В близост до манастира в с. Голям извор е създаден и първият революционен комитет.

През 1893г. в Гложенския манастир бил заточен Митрополит Климент ( Васил Друмев ), който прекарал там 15 месеца.

Тежко се отразили на Гложенската обител двете заметресения от 1904г. и 1913г., когато била и разрушена първоначалната манастирска църква.

Сегашната манастирска църква е построена през 1931г. на мястото на разрушената при земетресение от 1913г. стара черква и представлява сравнително тясна и висока постройка. Старата църква е датирала от 14в. и е била богато украсен със стенописи Монашеските жилища са издигнати през 1858г.

От времето на изграждане на Гложенската обител, днес е останал само тунела "Просечник", изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата. Оттогава са и останките на една малка четвъртита сграда с неправилни очертания, определяна като кула. Преди разрушаването и от земетръсите през 1913г. тя е била частично запазена.

Гложенски манастирВ Гложенския манастир е изложено копие на старинната икона "Св. Георги Победоносец", донесена от Георги Глож при заселването му в местността през 13в. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, се числят едно киевско-печорско евангелие от 1716г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски.

В Гложенския манастир се намира и музеят на Васил Друмев (Митрополит Климент), който е бил заточен там от княз Фердинанд през 1893г. и прекарал 15 месеца в килията, в която се помещава музея.

 Чудотворната икона в Гложенският манастир

Светата обител е основана през 13-и век, малко преди падането на България под османско иго. В онова смутно време, Иван Асен Втори е трябвало да търси убежище извън страната и намира такова в Киевска Рус, защото след убийството на чичо му Калоян през 1207 година боляринът Борил узурпира престола и имало опасност да бъде убит като престолонаследник. Там Иван Асен се запознава с редица благородници, един от които е южнокиевският княз Георги Глож, кръстен на Свети Георги, силно вярващ. Неговата първородна дъщеря Тамара страдала от неизлечима болест и монах, надарен със способността да предсказва бъдещето, предрекъл на княза, че е предопределен да му се покаже и да намери мястото на чудотворна икона с лика на Свети Георги Победоносец, която изчезва от Киевската лавра по Божията воля.

Точно тази икона, казва монахът, остава на връх Лисец в Тетевенския Балкан, най-високият тук с 1096 метра височина. Иконата била намерена от две пастирчета и прибрана в семейния параклис на Иван Асен II.

Това било чудо, което само по воля Божия можело да се случи. Княз Глож разбира, че това е иконата, която трябвало да намери и да изпълни Божия промисъл, който му е предсказана, като построи на това място църква или манастир в чест на Свети Георги.

Той тръгва със 7000 души войни и помага на Иван Асен II да си възвърне престола в тогавашната столицата Търново. Иван Асен  му предлложил богатство и злато, но князът поискал да му разреши да остане и да съгради манастир на мястото, където е намерена иконата. Тогава царят му подарява част от земите, на  река Бели Вит, на около километър от мястото където сега е манастирът. Князът започва да гради храм Света Троица и манастир, поставя там чудодейната икона на Свети Георги. Прави над три метра високи двуметрови каменни стени. Но всяка година по необясними причини те се напуквали и всяка година той ги правел отново. Там в дворовете на село Гложене все още се виждат тези основи.

Това място се нарича Градището или Кулата, защото князът възстановил римска кула. През 1230 година той повежда 5 000 воини в битката при Клокотница на помощ на царя. След победата на Теодор Комнин се връщат по тези места, отварят вратите на храма, за да отслужат тържествена литургия и виждат, че иконата на Свети Георги я няма. На сутринта монасите забелязали, че лъч светлина пронизва Градището. Оказало се, че това е отразената светлина от сребърния обков на иконата, а самата тя била на върха на висока скала, там, дето орлите гнездят. Била обърната на изток. Монасите намерили иконата и я върнали в манастира, но на другата сутрин тя пак липсвала. Намерили я на същото място. Това се случило и на третия ден.

Три пъти иконата с размер 28 на 24 см, с изобразен Св. Георги върху чимширено дърво, изчезвала от първия манастир и се оказвала на върха на скалата – това показало на монасите къде е мястото на истинския манастир. Затова през 1230 година князът започнал там да гради, на върха на скалата. По-голямата част от материалите са качвани на гръб.
Първият храм, който се въздигнал на отвесната скала е бил еднокорабен, покрит с каменни плочи, но много малък – около 3,5 метра висок и четири на пет метра основи. Съградил този храм, осветил го. В югозападния край издига висока кула, подобна на Балдуиновата на хълма Царевец. После от 1230 до 1253 г. – 23 години гради манастира, чийто закрилник е Свети Георги.

Когато при един от възстановителните градежи вдигат старите камъни под източния олтарен прозорец намират ствол на дряново дърво - там някога е била намерена иконата и и е бил сложен първият камък.
При северния край намират гроб и по запазените одежди разбират, че това е мястото, където е погребан княз Глож – неговото желание е било да остане на мястото, на което е посветил 30 години от живота си.

Храмът в манастира е варосан, а вътре на малкото пространство са събрани почти всички български светци. Иконостасът тук е от 14-ти век, на майстори от Тревненската дърворезбарска школа, а иконите на Христос и другите, от горния ред на иконостаса са от 17-18 век, останалите са от 19 век, възстановени са в първоначалния си вид.

Католицизмът почита шишарката - символ, който мнозина смятат за масонски

Това е най-голямата статуя на шишарка в света и се намира във Ватикана. В архитектукарта и символиката на католицизма шишарката е често срещан символ

Тълкувание:
ШИШАРКАТА

Шишарката е символ на плодородие. Тя е символ и на Богинята-Майка Кибела (в тази тема сложих и снимка на богинята Кибела, която носи същата шапка като тази на папата) и е носена от нейните поклонници за здраве, богатство и сила и всички хубави неща, които идват в голямо количество, благодарение на богинята. Жреците на богинята често слагали нейния символ - шишарката върху прът в лозята, за да ги пази от болести и магии и казват, че и днес в Италия можела да бъде видяна подобна практика. Този символ можел да бъде видян и върху вратите на стари карети, а също като част от орнаментите върху оградите в покрайнините на провинцилани градове.

Има още и още божии храмове, в които може би някой ще съзре "масонски" знаци. Но спокойно, такиваБазилика "Свети Николай" в параклиса "Благовещение", Брашов, Румъния символи има не само в България... всъщност във всички християнски и мюсюлмански и източни храмове има изобилие от тях. Дали ще ви побиват тръпки от страх, или спокойно ще ги посещавате зависи от вас и степента на начетеност.

М. Боуо

/Статията ще бъде допълвана и обновявана, както и всички други мой статии./

Използвана литература:

1. "Българска народна митология" на Иваничка Георгиева (1993)
2. "Светът на символите" на Христо С. Енев
3. "Относно символичните знаци на богомилите" на Панайот Иванов
4. "Астрологията и християнството" на Анета Николова (http://aneta-nikolova.com)
5. "Изковаване гвоздеите на Разпятието” на Виктор Банов ( Списание "За буквите", брой 21 от ноември 2005 г.)
6.  Авторът е доктор по богословие, специализирал в Института по източните църкви при Ватикана, директор на Историческия музей при Земенския      манастир.
7. "Забулените тайни на Манастира "Свети Кирик и Юлита" на Иван Иванов (http://pitagorid.blog.bg)
8. "История на християнските символи" на Проф. д-р Христо Стоянов Христов (http://draganbachev)
9. "Космическата свастика на българите"  на Мартин Константинов (http://prarodinata.blog.bg)
10. "Дяволския мост" на Иво Сотиров (http://ivoso.blog.bg/)
11. " Космическият Aрбанаси" на  Татяна Петрова (http://bven.blog.bg/)
12. "Късносредновековна църква "Свети Илия" в Бобошево" на К. Йовчев (http://tarbo.blog.bg/)
13. http://perniktoday.net/
14. http://www.bulgariamonasteries.com/
15. http://portal-bg1.ning.com/
16. http://www.purvite7.bg
17."Чудотворната икона на "Гложенския манастир"(http://cudo.blog.bg