се появят на такъв закътан в океана остров с оскъдна растителност и "диво" население. Статуите имат необичайно странен вид - много голяма глава с издадена брада, с дълги уши и без крака. При някои на главите са поставени "шапки" от червен камък. С ръбато лице, заострен нос, тънки устни, лека гримаса на насмешка и презрение, високо чело - кои са те!?


На някои статуи е изобразена татуировка и огърлици. Лицето на един от каменните гиганти е покрито с дупчици. Може би в древните времена мъдреците, които са живели на острова и са изучавали движението на небесните тела, са татуирали на лицето карта на звездното небе. Очите на статуите гледат в небето. В стари времена островитяните били убедени, че моаи охранявали техните земи и самите тях от зли духове. Известно е, че скулптурите са правени от вулканична лава на един от краищата на острова, а след това са пренасяни по три главни пътеки към мястото на церемонията "аху", намиращо се на бреговата линия. Повечето от статуите лежат недовършени, някои са застинали в кратера на вулкана Раню Рараку. Защо ли хората, които са изработили тези скулптури, са прекратили своята работа? Всичко е по местата им, все едно че хората са оставили внезапно работата си и никога вече не са се върнали към нея.


Тези загадки на острова, която не дава покой на няколко поколения пътешественици и изследователи, остават съвършените каменни статуи - моаи. Тези камъни са с най-различни размери - от 3 до 21 м. Някои от тях тежат от 10 до 20 тона, но има и великани от 40 до 90 тона.

Онези величествени статуи, които се извисяват и показват наличие на божествен живот се наричат моаи. Броят им е 900. В каменна кариера на острова се намират много недовършени и съответно неизправни фигури, една от които е трябвало да бъде висока цели 20 метра. Странното е, че всички гледат към сушата и са обърнали гръб на морето. Телата им са представени само от кръста нагоре.

Изследователите смятат, че това са високопоставени хора или герои на местно племе, отдавна изчезнало. В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго - церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите е загадка. Друга мистерия на острова е т.нар. „Пъп на Света". Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Следващата мистерия са пещерите - те са под цялата повърхност на острова и човек може да броди из тях с месеци.



Още една загадка е, че изследванията показват, че за тези години неголямото население на острова не може да изработи, пренесе и установи даже половината от статуите. На острова са намерени древни табелки с издълбана писменост. По-голямата част от нея е изобразявала времето на покоряването на острова от европейците. Те са четели от ляво на дясно и след това от дясно на ляво. Никой не е успял да ги разшифрова. В началото на 1996 г. е обявено, че четири дъсчици са разшифровани. Любопитно е, че в езика на островитяните има дума, означаваща бавно придвижване без помощта на крака. Левитация ли е? Не са ли използвали този фантастичен способ при транспортиране и установяване на моаи?


И още една загадка. На старата карта около Великденския остров са изобразени други територии. Устните предания разказват за бавно потъващи земи под водата.
Други легенди разказват за катастрофа: за огнена лава, пусната от бог Увок, погълнала земите.


Справка:

Великденският остров (наричан още Рапа Нуй) е островно владение на Чили в Тихия океан. Островът се намира на 3 600 км западно от Чили и 2 075 км източно от островите Питкерн и е едно от най-изолираните места в света. Островът е създаден от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака.

Този остров е забележително късче от сушата... на края на света. Всичко, което е свързано с това място, е обвито в дълбока тайна: гигантски статуи; невидими сили, които плашат и привличат; магнетизъм, движещ колите против гравитацията.
Своето необичайно име този остров получава неслучайно. Съществуват редица версии, но първите потвърдени сведения показват, че холандският мореплавател Джейкъб Рогевин е доплавал до острова с три кораба навръх Великден и в чест на християнския празник го нарекъл Великденски.


Островът е разположен в източните части на Тихия океан. Има форма на триъгълник със страни 16, 18 и 24 км. Островът има вулканичен произход. На него има 70 кратера на изгаснали вулкани, като най-големият е разположен в ъгъла на "триъгълника". В центъра на острова е пустиня. Площта на острова е 165,5 кв. км. Най-високата точка е Маунта Теревака - висока 539 м над морското равнище, останалите 3000 м са скрити под водата.

Великденският остров се смята за най-отдалечения остров: до бреговете на Чили има 3500 км, а до най-близкия остров - над 2000 км. На острова няма нито едно дърво, той е покрит с рядка трева. Няма нито реки, нито ручеи, дъждовната вода се влива в три неголеми езера, образувани в кратера на вулкан.


Той е разположен в субтропиците, затова курортният сезон продължава практически цяла година. Средната температура е +21°С, а най-топлият месец е февруари. Дъждовен период няма.

В момента населението на острова се състои от около 2000 човека. Сред местните жители има представители на три раси: чернокожи, червенокожи и бели хора. Характеристиката на типичния великденец e висок, едър, много от тях имат татуировки, обичат да пушат и пият. Много усмихнати, нямат нищо против да пококетничат и поласкаят околните, говорят рапануи, английски и испански.
Откъде идват първите обитатели на острова, е една от загадките. Преданията говорят за тайнствената земя Хива, прародина на островитяните, останала в океана. По други фантастични версии - остро-витяните са представители на много развит народ, който е дошъл на острова, за да се спаси от природни катаклизми.


В днешно време основен вид работа на местното население е риболов и овцевъдство.
Много островитяни посвещават своето време на изследвания на местната енергетика или духовни сили, изучават статуите и даже самия остров. Може би затова много от чужденците, които идват на острова, намират на него душевен покой, енергия и такова щастие, което никога по-рано не са изпитвали.
Единственият населен пункт на острова е град Ханга-Роа. Там е построен съвременен хотел, има интернет център, национална телевизия, самолетен транспорт.


В миналото островът е бил покрит с богати тропически гори. След това те са изсечени от островитяните за строеж на къщите, за огрев, за да пренасят и издигат каменните статуи. Неплодородието подложило на изпитание местното население. Разразили се битки между родовете за оскъдните средства за препитание. Вярва се дори, че победителите изяждали жертвите си, за да придобият сила. Свидетелство за това са костите, открити на острова. Канибализмът на жителите може да има и ритуално значение. Една от пещерите се нарича "Пещерата, където се ядат хора". В нея има изображения на духове, които приличат на летящи птици. Културата на островитяните започнала да загива. Островът им се превърнал в кланица. Селата им били опустошени.
  

Първият европеец, който посещава острова, е холандският адмирал Якоб Рогевен на Великден, 5 април 1722 г. Това е причината островът да бъде наречен Великденски. Когато пристигнал на острова, той заварил 2 000-3 000 души коренно население. По-късно посещения на Великденския о-в правят и капитан Джеймс Кук, капитан Жан-Франсоа дьо Лаперуз, както и моряци от първата руска околосветска експедиция (1803-1806 г.) ръководена от И. Ф. Крузенщерн. През 1786 г. френският изследовател Жан-Франсуа Гало посетил острова и направил цялостна карта.
  
На Великденския остров се намират т. нар. моаи - уникални причудливи каменни статуи. Те изобразяват човешки фигури и са с различни височини - от 1 до 9-11 метра. Броят им е около 900. В каменна кариера на острова се намират много недовършени и съответно неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра. Не е ясно кога точно, как и защо са били издигнати статуите, но видът на недовършените статуи говори за това, че производството им внезапно е било прекратено.

В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго - церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите се гадае.

Освен моаи друга мистерия на острова е т.нар. „Пъп на Света". Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Следващата мистерия са пещерите - те са под цялата повърхност на острова и можеш да бродиш из тях с месеци.

Предполага се, че Великденският остров е бил заселен между 300-1200 г. от н.е. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (16-17 в.) вероятно там са живели 10 000-15 000 души. Те били обособени в два различни народа - "дългоухи" и "късоухи". "Дългоухите" били по-многочислени и облагодетелствани, докато "късоухите" заемали подчинено положение. Смята се, че "късоухите" осъществили въстание, вследствие на което "дългоухите" били напълно избити. Постепенно, поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която редуцирала и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи западнала, населението намаляло и се отдало на канибализъм и робовладелчески отношения.
  
През втората половина на 19 в. голяма част от жителите на острова били пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Това довело до временно ограничаване броя на населението на о-в Рапа Нуи до само 111 човека през 1877 г. През 50-те години на 20 век знаменитият норвежки пътешественик Тур Хайердал посетил острова. Той развил теорията, че Великденският остров е бил заселен от жители на Древно Перу. Тази теория остава недоказана.
  
Рапа Нуи е единственото място в Тихия океан, където била разработена местна писменост, наречена ронго-ронго. За съжаление тя не е разчетена и до днес.
  
Средната температура е 25 градуса през януари и 19 през юли.





Мнение от форума:
Човекът, дал ключа за разшифроването просто помнел думите на изуст от дядо си, а той от неговия дядо и т. н. Никаква гаранция такъв превод да има нещо общо с оригинала.
Като цяло са известни само тия четири дъсчици. Някъде преди 80 години ученият Тераи Матеата Тане е видял в тайна пещера стотици такива плочки, но туземците не му дали да ги разгледа и да снима. След няколко дни човекът, показал пещерата излязъл в морето за риба и не се върнал.
Още по-шантавото. Писмеността "кулаи ронго-ронго" силно прилича на писмеността от индийската цивилизация на Мохенджо-Даро. Има съвпадение на почти половината знаци. Това при расзтояние 7000 км между двете места. Обаче навързано с легендата за Лемурия нещата почват да пасват.
Пасва и загадката с индийската царевица.