среда, да сме здрави, да се чувстваме добре и да използваме пълноценно творческия си потенциал. В него няма нищо мистично и то не е в състояние да направи чудеса и да промени съдбата ни. Ние сме тези, които го правим.

Буквално фън шуй означава „вятър и вода". Това име идва от древните времена, когато за хората най-мощните сили в природата са били вятърът и водата.Лекият топъл вятър обещавал добра реколта и обилна храна за добитъка. Езерата, реките и ручеите давали живителната за полетата влага и позволявали да се преживее сушата. От друга страна ураганите унищожавали посевите, застоялата вода била развъдник на болести, а наводненията опустошавали цели области и отнемали човешки животи."Фън" или вятър, може да се уподоби на поток енергия, който като вятър преминава над главата, а „шуей" или вода –това е водата, която се съдържа в земята и я подхранва. Тези образи са постоянно достъпни за човешките възприятия и същността на връзката ни с тях може да бъде изразена в сентенцията, която преписват на европейския алхимик Хермес Трисмегист :"Което е горе, това е и долу."

Фън шуй е с няколко хиляди годишна история. Няма съмнение, че преди 3000 години са се занимавали с него, но корените му са далеч по-древни, може би някъде от преди 5000 години. В онези времена, когато все още не съществувала китайската империя, хората се заселвали да живеят по поречията на реките Яндзъ и Хуанхъ. Именно там са намерени останки от най-древни селища от бронзовата епоха.


Във всички племена, които етнографите наричат „примитивни", съществували хора, чиято функция била да общуват с невидимите сили, персонифицирани в образа на природни божества, духовни хранители и др., които били благосклонно или враждебно настроени към хората. Тези шамани наблюдавали действието на силите на природата и се ползвали с власт или умения да помогнат на племето. Съзерцанието на движещите се води, назъбените гребени на планините, поклащането на клоните при слаб вятър приличат на танц, мелодия или ритмично повтарящо се заклинание.То е в състояние да изкара човек от заобикалящото го ежедневие и да го потопи в състояние на дълбока изолация.


Управниците-шамани в Древен Китай владеели в съвършенство изкуството на вятъра и водата. В ранните исторически записи, където фантазията се преплита с реалността, те били надарени с власт над стихиите и сами можели да превръщат елементите. Първият от тези управници, който освен божествени, притежавал и човешки качества, бил Фу Си (управлявал около 2852 и 2737 г. пр.н.е.). Именно той се счита за основател на китайската наука за гадаене. Легендата разказва, че на гърба на митично същество, което изплувало от водите на Жълтата река, му била разкрита рисунка от точки и кръгове, която била прототип на преднебесното ба гуа или на Ранното небе. По рисунките обикновено изобразяват Фу Си облечен в тигрова кожа, следван от змия и костенурка.


Друг легендарен император е Хуанди, който се счита за покровител на китайския народ.По негово време е бил сътавен първия лунен календар.Според легендата, докато се биел с разбойници, Хуанди се загубил във вълшебна мъгла, пусната от техния главатар.В съня му се явила Небесната владетелка, която го дарила със знанието как да използва компаса, с помощта на който той успял да победи враговете си. По негово време и при следващите няколко императора в Китай продължавал златния век, когато управлението било съвършено, управниците се отличавали с благост и смирение, а народът им ги уважавал.

Първата китайска династия Ся(2205-1766 г. пр.н.е.) била основана от император Ю, чиито подвизи заслужават внимание. Той стъпил на трона, в момент когато страната страдала от наводнения в продължение на повече от 20 години, което напълно опустошило източните райони. Бащата на Ю безуспешно се борил с бедствието, издигайки блокади по реката, от което водата се разливала още по-нашироко. Ю сменил подхода радикално. Той започнал да копае канали и да отвежда водата.

Мащабите на неговото дело наистина впечатляват- от земята, която била изровена за каналите, се образували четирите най-високи планини в Китай. Но най-важното събитие от неговото управление било откриването на следнебесното багуа, или Късното небе. След като усмирил водния потоп от водите излязла огромна костенурка. Според преданието, на черупката й била начертана магическа рисунка(луо шу)с девет символа. Ако преднебесното багуа отразявало неизменната природа на нещата, то следнебесното се използвало за предсказване на изменчивите, текущи проявления на закона на битието.


Следващото знаменателно събитие от историята на фън шуй било много по-късно, по времето на император У ван от династията Западна Джоу(1122-770 г.пр.н.е.).Негов наставник бил Дзян Тайгун, който бил изкусен в магията и науката на предсказанията.Именно на него преписват добавянето към осемте хексаграми на още 64, които са основата на Книгата на промените „И дзин".Между другото според писанията на летописците, на Дзян Тайгун условностите му били чужди: когато гаденето за предстояща битка показало, че тя ще е неуспешна, той махнал с ръкава си и жертвената кост от костенурка и пръчиците за гадаене от стъбло на столетник паднали на земята и в гнева си ги стъпкал.


По време на династия Джоу компасът бил усъвършенстван от потомъка на У Ван, който обединил знанията за геомантичния компас(ло пан) с елементите на системата за гадаене И-дзин и създал легендарната система Ло-дзин, която не се е съхранила за съжаление в наши дни.С помощта на компаса и багуа се определяли най-благоприятните места за строителство на дворци и гробници.


Древните китайски управници не се ограничавали с изучаването на ландшафта и работата с невидимите енергии, които пронизват земята, водата и въздуха.Те наблюдавали небето, съставяли звездни карти и добавяли получените знания в календара.Още през бронзовата епоха в периода на династия Шан(1766-1211г.пр.н.е.) бил установен 60-дневния цикъл,а движението на съзвездията било систематизирано в дванайсетте земни клона и десетте небесни стълба.Всеки ден се отбелязвал като съчетание на един от стълбовете с един от клоновете в последователен ред. След това 60-дневния лунен цикъл бил свързан със слънчевия или астрономическия, т.е. 365-те дни на годината се разделяли на шест цикъла.

През династия Джоу било установено съответствие между десетте небесни стълба и петте елемента(огън, земя, вода, метал, дърво), а дванайсетте земни клона започнали да се използват като аналог на 12-те слънчеви месеца.Някъде около 6-5в.пр.н.е.(т.нар. период Пролети и есени, когато са живели Лао дзъ и Конфуций), земните клони били съпоставени със символите на животните, които са ни познати от съвременния китайски календар.


Възникване и развитие на Фън шуй

Принципите във фън шуй и тяхното практическо приложение били описани в древните книги, една от които е „Книга на песните", която била преписвана многократно.Важни събития са се случили по времето на династия Хан(206г. пр.н.е.-224г.от н.е.), когато била съставена „Книгата на ритуалите".Там били описани методите на фън шуй за правилно разположение на семейната гробница. Правилата на писмения език били опростени и систематизирани и пет от древните китайски класически текстове били утвърдени. Първа сред тях била „И дзин" или „Книгата на промените". Императорските учени редактирали текста и го превели в новата писмена форма. Те също събрали и записали различни устни варианти и предания за използването на оракула.

Така се появили „Десетте крила", които били добавени към основния текст.Между другото един ръкопис под името „Енциклопедия И дзин" или „Великия коментар" станал един от най-важните документи на китайската култура. Трите основни елемента на изкуството за гадаене- компасът, И дзин и календара, се обединили в своеобразно научно-мистично учение, което се практикувало от познавачите. По времето на династия Хан и Трицарствието (221-265 г.) те практически се слели с даоиските течения и се превърнали в много влиятелна сила, уважавана от императорския двор и почитана от народа. ълбоките познания на тези познавачи в областта на астрономията, географията, медицината и практическата магия в буквалния смисъл ги правели универсални майстори, желани гости и в двореца, и в скромното селско жилище.


Основа на философията им били ученията за Ин-Ян и петте елемента. Теорията и практиката за гадаене И дзин се допълвала от сложна система на геомантически измервания, астрологически изчисления, а също и наблюдения на земните и небесни явления.По времето на династия Хан фън шуй започнал да се превръща в професионално занимание.Тогава той бил известен с по-старото си име кан ю, където „кан" означава „земя", а „ю"-„рисунка" или „образец".

За това изкуство се споменава в книгата „Хуайнан дзъ", която е своеобразна енциклопедия на даоиските знания,написана през Iв.пр.н.е... Неин автор бил философът Лю Ан, който бил управител на област Хуайнан и внук на първия император на династия Хан. Лю Ан, който прекарал много време с даоиските майстори, разтълкувал творческите идеи на „Дао дъ дзин"(Книга за Пътя ) и „Джуан дзъ" и ги доближил до ежедневието.В края на управлението на династия Хан Китай се разпаднал на три отделни царства, постоянно воюващи помежду си.Историята на тази епоха, пълна с бедствия и сътресения, е запечатана в романа на Ло Гуанджуан „Трицарствие".


Едни от най-ярките фигури в романа са реално съществувалия министър Шу и даоиският маг Джу Гълян, който умеел да управлява вятъра и мъглата.Той разработил системата цимън-дундзя (тайнствените входове-скритото движение), която първоначално била предназначена за тайното предвижване на войските с помощта на „тайни врати" в земята, които се отваряли и затваряли в определено време на годината. Даоиските магове като Джу Гълян знаели къде се намират тези врати и как да ги използват.В системата цимън-дундзя за определяне на благоприятните и неблагоприятни участъци на ландшафта се използва съчетание от ба гуа и Деветте двореца.Впоследствие тази система оказала голямо влияние на развитието на фън шуй.След обединяването на Китай под властта на династията Цин(265-316г. ) се появил човек, когото съвременните майстори по фън шуй считат за баща на геомантията.


Го Пу бил учен, поет и признат познавач, който можел да определи най-подходящото място за погребване.От неговите услуги се възползвали много хора-от императора до простолюдието.Той оставил няколко трактата по „фън шуй на инския предел"(за избор на място за погребване) и класификация на ландшафтите.Историческите летописи свидетелстват за това, че тези трудове станали класически и придобили голяма популярност.През три вековното управление на династия Тан(618-907г.)в Китай настъпил разцвет за науката и изкуството.


В руслото на кан ю се появили нови школи и философски течения.Някои от майсторите се базирали на гемантическото гадаене по формата на природния ландшафт, а други отделяли внимание на връзката между посоката и положението на небесните тела. Трети използвали триграмите ба гуа като помощно средство за определяне на енергийната структура на местността.След задълбоченото изучаване на ландшафта тези „енергийни вълшебници" давали подробни съвети за това как, кога и къде да се построи жилище.Като потвърждение за небивалата популярност на кан ю през династия Тан е фактът, че императорите често назначавали хироманти за свои придворни съветници.


В китайската поезия от епоха Тан своеобразен аналог на изкуството фън шуй е концепцията „ветрове и потоци"(фън -лю), отразена в пейзажната лирика на поетите от това време-Ли Бо, Ду Фу и др..Вятърът в древен Китай винаги е бил символ на космическите сили, където духовното начало се е преплитало с материалното.Вятърът, който е роден от противоборството на Ин и Ян, не признавал прегради и пронизвал с животворна сила всички нива на битието, докато по това време потокът бил подобие на изначалното дао-вечно движещо се, но пребиваващо в покой.


Вятърът и потокът били най-съвършеното въплъщение на началата ин и ян, от които, както се е вярвало, произлизат „всички десет хиляди неща".Художникът е трябвало да се отъждестви с тях и да им открие сърцето си, за да се слее с мирозданието и да постигне хармония между вътрешното и външното.След падането на династия Тан Китай бил разделен на множество воюващи царства.Едва през 960 г. страната се обединила под управлението на династия Сун(960-1280г.). По това време окончателно бил установен даоиския канон"Дао дзъ", съставен от трактати и художествени произведения, разделен на няколко категории.Благодарение на работата на учени като Чън Туан, Джоу Дуни и Джу Си теорията на промените била хармонично обединена с изкуството на геомантията, а с фън шуй започнали да се занимават не само даосите, но и будистите и последователите на Конфуций. Ако по времето на Хан били написани само няколко труда по кан ю, то в летописите на династия Сун са събрани не по-малко от 50 трактата, посветени на изкуството фън шуй.

С любезното съдействие на Китайско радио
http://big5.cri.cn/gate/big5/gb.cri.cn/