за паранормални.

1. Първото от тях е  разкрито от руски учени, които се осмелили да стъпят на територия на ДНК, която колегите им изследователи от други страни не успели да изучат.

Генетиката най-после обясни тайнствени явления като пророчество, интуиция, аура и т.н.
 

 Западните изследователи ограничили изследванията си върху 10% от човешката ДНК, тоест върху тази част, която е отговорна за строителството на белтъците. Те смятали останалите 90% за генетически „боклук".

Руските учени начело с биофизика и молекулярен биолог Пьотър Гаряев решили, че толкова голяма част от ДНК не може да не съдържа ценна информация. Те обединили усилията си с лингвисти и генетици за провеждането на необичайно изследване, призвано да провери въздействието на колебанията и думите върху човешката ДНК.

Изследователите открили, че данните в нашата ДНК се съхраняват по същия начин, както се съхраняват в паметта на компютъра. Освен това се оказало, че нашият генетичен код използва граматичните правила и синтаксиса по начин, който е много близък до човешкия език.

В хода на изследването е установено още, че дори структурата на ДНК алкалните двойки следват правилата на граматиката и синтаксиса. Изглежда, че човешкият език е само вербализация на нашата ДНК.

ДНК се променя от думи и фрази

Най-поразителното откритие на това изследване е, че живата човешка ДНК може да бъде изменена с помощта на думи и фрази. Ключът се намира в използването на правилната честота. Учените успели да повлияят на клетъчния метаболизъм и дори да поправят генетични дефекти.

Използвайки съответна честота и език, учените постигнали невероятни резултати. Например те успели да предадат информационни образи от един набор ДНК към друг. Изследователите успели дори да препрограмират клетки и без скалпел, без да направят нито един разрез, преобразували ембрион на жаба в ембрион на саламандър.

Работата на руските учени предоставя научно обяснение на това защо внушението и хипнозата имат толкова силно въздействие върху хората. Нашата ДНК е природно програмирана да „откликва" на думите. Езотериците и духовните лидери очевидно са знаели това. Всички форми на внушение и „мислителни енергии" в голяма степен се основават на въпросното явление.

Изследването помага да се обясни също така защо тези тайни методи не са еднакво успешни за всички, които ги използват. Тъй като добрата „комуникация" с ДНК изисква специфична честота, хората с развити вътрешни процеси са по-способни съзнателно да създадат канал за „връзка". Учените смятат, че с развитието на съзнанието хората ще могат да постигат резултати само със собствените си думи и мисли.

ДНК и интуицията

Руските учени са открили и генетичната основа на интуицията, или както я наричат още – „хиперкомуникация". Хиперкомуникацията е термин, използван за описването на ситуация, в която човек внезапно получава информация от външен източник, а не на базата на личните си знания. В наши времена това явление е станало по-рядко. Най-вероятно това се случва, защото трите главни фактора, които възпрепятстват хиперкомуникацията (напрежение, безпокойство и хиперактивност на мозъка) са станали прекалено разпространени.

При някои живи същества, например мравките, хиперкомуникацията е плътно „вплетена" във всекидневното им съществуване. Например когато царицата на мравките е отделена от колонията, нейните „поданици" продължават да работят и да строят според плановете. Но ако тя е убита, цялата работа се прекратява незабавно. Очевидно докато царицата е жива, тя има достъп до съзнанието на членовете на своята колония посредством хиперкомуникация.

Сега, с помощта на откритието на руските учени, хората вероятно ще могат да възстановят загубените си способности и отново да се възползват от тях. Изследователите са открили, че нашата ДНК може да създава т.нар. магнитни червоядини. Тези червоядини са миниатюрни версии на мостовете на Айнщайн–Розен.

Въпросните мостове съединяват различни области от Вселената и позволяват на информацията да се предава извън пределите на времето и пространството. Ако ние можем съзнателно да активираме и управляваме такива връзки, то бихме могли да използваме нашата ДНК, за да предаваме и получаваме информация от мрежата на Вселената. По същия начин бихме могли да се свързваме с други участници в мрежата.
http://www.dnes.bg/news

2. Биофизици откриха, че в ядрото на живата клетка има електромагнитно поле!

До преди известно време се знаеше, че клетката има свое електромагнитно поле разположено върху мембраната, а отсъства във вътрешността на живата клетка. Екип от учени от американския университет в град Мичиган, откри нещо ново във връзка с електрическото поле в клетката: в ядрото на живата клетка има електромагнитно поле с изненадващо големи стойности.

Екипът ръководен от професора по химия Роул Коупълман проведе експеримент, от който се установи, че вътре в ядрото на живата клетка има електромагнитно поле с потенциал малко по-голям от 15 млн. волта на метър. Това прави около 5 пъти повече от напрежението на мълниите.

Това е невероятно много, но все пак вътре в клетката не е същото, както това, което ние ползваме в бита. Не е известен механизмът, който създава полето и ще има доста време още да го изследват учените биофизици по целия свят, пише сайтът  biotele.com и българския сайт svetovnizagadki.com.

Митохондрия – биоенергийна станция на живата клетка. Всяка клетка съдържа от 50 до 5000 митохондрииУчените от Мичиган измислили начин как да се измери електромагнитното поле вътре в клетката. Те създали волтметър от наночастици, който успели да вкарат вътре в плазмата на живата клетка. Той е направен на базата на бои, които се оцветяват в определен цвят в зависимост от напрежението. Когато вкарат тези бои в клетката те се променят от зелено до червено и така се измерва напрежението, независимо къде е поставен този волтметър в ядрото или в мембраната. Ефектът се постига от изградените наночастици.

Учените се надяват чрез тези електромагнитни полета да научат повече за лечението на болести като рака и други тежки заболявания. Размерите на измерваните частици е около 30 нанометра в диаметър. При осветяване със синя светлина, напрежението в клетката кара чувствителните бои да излъчват смес от червена и зелена светлина, а точната честота на излъчваната светлина се влияе от силата на местните електрически полета, което позволява на учените да измерят тези области.

Много загадки се откриват в клетките на живите организми. Възниква въпросът как е възможно те да са създадени? Възможно ли е от само себе си да са създадени те или някоя разумна сила е създала всичко това, което е невероятно сложно.

Още през 19-ти век Луи Пастьор е доказал въз основа на своите опити, че е невъзможно живот да произлезе от мъртвата материя, а живот се поражда само от живот (до това заключение стига и италианския лекар Франческо Реди пак с опити през 17-ти век), следователно стигаме до извода за Интелигентния Дизайнер, до което заключение са стигнали много други учени и са отхвърлили еволюционната теория на Дарвин като несъстоятелна. В интерес на истината световния елит се стреми това да не се знае от хората и затова все още се налага тази теория като общоприета.

Не може толкова сложни клетки като тези на човека и на другите организми да е създадена от само себе си, без намеса на Интелигентен Дизайнер или с други думи казано Бог. Тази теория за Интелигентния Дизайнер се подкрепя от Айнщайн, Блез Паскал и други известни учени.

В Библията се казва, че творението говори чрез своята сложност за един Творец, който го е създал. По този въпрос за отхвърлянето на теорията на Дарвин може да прочетете една статия в 2 части с видео клипове – ТУК.  И още една статия ви препоръчваме за една билка – ТУК. Прикрепените клипове към тази статия също говорят по въпроса.

Иван Петров
http://lechitel.net

 

3. Учените откриха GPS в мозъка на човека

Aнгло-aмериканска група невробиолози за първи път в пряк експеримент в човешки мозък са открили   координатни неврони (grid cells), които  помагат за  ориентация в пространството, изграждайки вътрешен модел. Работата е публикувана в списание Nature Neuroscience.

Изследването е проведено върху 14 доброволци, на които в хода на  лечение на епилепсия  са имплантирани електроди в мозъка. По време на експеримента тестваните субекти са участвали в подобие на компютърна игра, където управлявали велосипед, движещ се във виртуалното пространство. Изследователите записвали електрическата активност в различни области на мозъка.

Доброволците трябвало да достигнат до  няколко предмета, разпръснати във виртуалното пространство. В  първата фаза на експеримента, участниците виждали тези неща отдалеч, във втората фаза  пътуването трябвало да се повтори, но при това предметите се появявали, само когато участниците  били много близо до тях.

Наблюдавайки движението на участниците в експеримента във виртуалното пространство, лишено от ориентири, учените успели да намерят тези неврони, които реагират на изминатото разстояние и образуват координатна мрежа на симулираното пространство. Пиковете на възбуждане във виртуалното пространство образували шестоъгълна решетка. Координатните неврони не трябва да се бъркат с невроните за местата, които са отговорни за конкретни области на моделираното пространство.

Преди това такива клетки са намирани в плъхове, а тяхното съществуване бе прогнозирано и при хората. В пряк експеримент върху мозъка  тяхното съществуване  обаче, все още не е било доказвано. За разлика от плъховете, човешките координатни неврони се съдържат не само в енториналния кортекс, но и в други части на мозъка. По-специално, тези клетки са открити в префронталния кортекс,  традиционно  свързван с епизодичните  спомени, асоциации, съзнание и вземане на решения.
www.30dumi.eu

4. "ФАНТОМНИЯТ" ЕФЕКТ НА ДНК

Нека да се върнем в 1984 година, защото именно това е годината, през която прекланянето към ДНК се сблъсква с едно сериозно откритие. То е направено  от доктор Пьотр Гаряев. Откритието на Гаряев ни дава силни основания да смятаме, че митичното излъчване - Вселенското енергийно поле - може би действа и в нашата ДНК. Освен това ни навежда на идеята, че пълният генетичен  код на организмите може и да не се съдържа изцяло в молекулата на ДНК - или най-малкото не като единственото местоположение.

Когато Гаряев слага една мостра ДНК в миниатюрен кварцов контейнер с лазер, и след това я наблюдава с чувствителна апаратура, която би могла да улови дори единични фотони светлина той открива, че ДНК действа като гъба за светлината. По някакъв странен начин молекулата на ДНК абсорбира всички светлинни фотони в околността и буквално ги складира във| формата на извита спирала. А това е повече от странно. Очевидно е, че ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината  по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.


Едва шепа учени биха били готови да признаят, че светлината би могла да проникне и в епифизната жлеза - обаче Гаряев, доказва, че молекулата на ДНК изсмуква фотони от някъде, чрез някакъв непознат на нас процес. Поради огромните трудности, свързани с изучаването на живия човешки мозък, с епифизната железа засега не са правени никакви експерименти от този характер - или поне не такива, които са известни на широката публика.

Единствената технология, с която разполагаме и която би могла да задържи светлината в спирала като онази, която Гаряев открива в молекулата на ДНК, е фиброоптичният кабел - но дори и за фиброоптичните кабели не се е чувало да могат да черпят жадно светлина от своето обкръжение.Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано - знаем, че тя обикновено се стрелка през пространството с огромна скорост.

Ако изобщо успеем да я уловим на едно място, обикновено очакваме от нея да се изтощи и да изгуби енергията си. Дори и в случая с фото­синтезата единственият начин, по който растението би могло да съхрани светлината, е като автоматично преобразува енергията й в зеления хлорофил. А сега разбираме, че дори самата светли­на може да се използва като хранителен запас за ДНК, почти ка­то катеричките, които си събират жълъди за зимата, като ги кри­ят по хралупите си. А това откритие поражда цяла нова вълна от въпроси. Какво по-точно е онова, което съхранява светлината? Как точно я съхранява? И защо изобщо я съхранява?


Истинската магия се случва след края на експеримента на доктор Гаряев. Той грабва кварцовият контейнер с ДНК и прос­то го маха от мястото му. Оттук нататък уж нищо повече не би трябвало да се случи. Въпреки това, за негово тотално изумле­ние въпреки че е премахнал всичко - ДНК, контейнера и цялата апаратура — светлината продължавала да си се вие в спирала на същото място, въпреки че ДНК вече я нямало там.

Каквото и да е онова, което е държало светлината на същото място, то определено не се е нуждаело от ДНК молекулата.


Защо­то то било нещо друго. Нещо невидимо. Нещо, което е достатъч­но мощно, за да съхрани и контролира видимата светлина, под­държайки я във формата на самата ДНК молекула. Единственото рационално научно обяснение е, че сигурно съществува някакво енергийно поле, което си върви заедно с ДНК молекулата - нещо като енергиен „дубликат" на ДНК. И този дубликат има същата форма като физическата молекула така че, дори и да премахнем молекулата, дубликатът продължава да се мотае на същото място където е била тя. Той не се нуждае от присъствието на ДНК, за да продължава да си върши работата - да  съхранява видимата свет­лина. Няма съмнение, че съществува някаква сила доста сходна на гравитацията, която задържа фотоните на същото място.


Последствията от това откритие са умопомрачителни. Както знаем в случая с човешкото тяло си имаме работа не само с  една молекула ДНК - имаме си трилиони такива молекули, в изключително прецизна структурна подредба. Имаме си костна  ДНК, ДНК на различните органи, кръвна ДНК, мускулна ДНК, сухожилна ДНК, кожна ДНК, нервна ДНК и мозъчна ДНК.

И така, изхождайки от експеримента на Пьотър Гаряев не можем да не допуснем, че и цялото ни тяло трябва да си има свой енергиен дубликат. А това пасва перфектно с наблюденията и теорийте на Дриш, Гурвич, Бър и Бекър - че съществува енергийно поле, което казва на клетките ни какво да правят и къде да го правят. И щом добавим към всичко това и откритието на Гаряев, установяваме, че вероятно най-важната функция на ДНК е да съхранява светлината — както във физическото ни тяло, така и енергийния ни дубликат. Става ясно, че конвенционалната наука се нуждае от сериозно преосмисляне. Налице е голям обем информация за биологичния живот, която традиционната наука или не знае, или отказва да признае.


Фантомният ефект на ДНК е безсъмнено едно от най - значимите научни открития в най-новата ни история.

Гаряев доказва че молекулата на ДНК има някаква странна връзка с квантовата механика, която учените традиционалисти още не са открили. Вече разполагаме с доказателства, че ДНК взаимодейства с ня­какво невидимо и неоткрито засега енергийно поле, което не е с електромагнитен характер но което очевидно може да контро­лира електромагнитната енергия - в дадения случай чрез съхра­нение на фотони, дори когато наблизо не съществува физическа молекула, която да ги задържи.


И това не е всичко. Когато Гаряев напръскал този фантом с течен азот който създава внезапен студ, светлинната спирала изчезнала - но след пет минути отново се появила. Това упор­ство на фантома на ДНК - нашият енергиен дубликат, дори и пред лицето на сигурното му унищожение е още по-странно и от самото явление. Дори и да унищожим целостта на района, в кой­то се е намирал фантомът на ДНК - в дадения случай чрез вне­запен прилив на студ, след малко той пак се появява и възстановява тази си цялост. Обкръжаващата светлина отново бива организирана в уникалния спираловиден модел на ДНК, който  е съществувал и преди. Конвенционалната наука не би могла да ни предложи нищо, с което да обясни това явление  и въпреки всичко то се случва.


Колко дълго според вас се е задържал този фантом? Кол­кото и да не е за вярване, фантомът на ДНК останал видим тридесет дена след първата си поява. И през цялото това време Гряев го е обстрелвал с течен азот, обаче той продължавал пак да се връща. Както вече вероятно се досещате това противоречи на всичко, което изповядват съвременната биология и физика - обаче е факт! Тази информация съществува вече двадесет и седем години!


Освен това през 1990 година в САЩ експериментите са повторени от Р. Пекора, но досега никой не е чувал за нея (Защо ли?). Очевидно е, че фантомът на ДНК не е с електромагнитен характер - около него има редица странни неща, които противоречат на всичко, което знаем за електромагнитната енергия (бих уточнил: което не ни се казва, не учим и сещайте се пак защо?! - но време е да ви го кажа!). Но пък си пасва перфектно с онова, което наричаме Вселенско енергийно поле. Стана ясно, че на микробиологично ниво си имаме енергиен дубликат.



Нашето ДНК по някакъв начин влиза във взаимодействие с енергийно поле, което засега е като цяло непознато за западните и източните учени, и което оставя след себе си фантом, подлежащ на измерване. Това означава, че нашият дубликат продължава да върши работата си по улавяне на светлината, дори и когато нас вече ни няма там.


Ако в този момент си седите на стола и четете това, а след това станете и се преместите на друго място, то вашият енергиен дубликат ще продължи да завихря светлината в мини­атюрни спирали точно на мястото, където сте седели допреди малко - с всяка отделна молекула ДНК от трилионите такива, в продължение на най - малко тридесет дена, след като сте си ста­нали от мястото. Тъй като размерите, за които става въпрос, са микроскопични, този ефект не би могъл да се види с невъоръже­но око, обаче Гаряев успява да го измери в лабораторията си. Оказва се, че енергийният ни двойник е като перфектна холограма на физическите ни тела, и то точна до последната ни клетка!


В продължение на над четиридесет години пък доктор Йън Стивънсън събира доказателства за прераждането на близо три хиляди деца и установява, че спомените, особеностите на характера, талантите и други специфични качества се пренасят от един живот в следващия, в това число и способността за запаметяване на имена и връзки, както и някои черти от лицето.


Доктор Джим Тъкър извежда тези изследвания на ново ниво, като използва програма за лицево разпознаване, за да докаже, че тези деца имат силни лицеви прилики с хората които си спомнят, че са били в предишния си живот. Да не забравяме също така, че смъртоносните рани от предишният ни живот обикновено се появяват като родилни белези в „новото" ни тяло. Всичко това би могло да получи ясно обяснение ако приемем, че нашият енергиен дубликат не умира със смъртта на физическото ни тяло, а  той се носи от един живот към друг и  пази в себе си всички спомени. Някои от нас са в състояние да черпят директно от тези спомени - особено когато сме все още деца и преди предубедената настойчивост на родители, учители и всякакви други възрастни да ни е хипнотизирала да повярваме, че това е невъзможно.

5. Вълновата генетика

Изводите от експериментите с ДНК потресоха даже самите учени: след насилствена смърт гените не се разрушават напълно, а оставят фантом, който носи информация. Той съществува около 40 дни! След това изчезва. Но не съвсем. Информацията, заложена в ДНК, никога не изчезва безследно. През 80-те екипът на ст. н. с. П. Гаряев получил удивителни резултати. Вземали ДНК от щитовидна жлеза на теленце и в кюветата на спектрометър "Малверн" я облъчвали с червена лазерна светлина. Фотоните на лазера, взаимодействайки с ДНК, сякаш изобразявали свойствата на препарата. Ако молекулата на ДНК притежавала способност за движение, това влияело върху поведението на фотоните. Опитвали се да разгадаят как два микроскопични набора хромозоми от мъжки и женски полови клетки "ръководят" издигането на грамадното "здание" на биологичната система, съставено от тухличките на живота - белтъците.

6. Според някои физици Вселената е гигантски мозък

Идеята за Вселената като “гигантски мозък” предлагат учени и писатели – фантасти в продължение на десетилетия.

Но сега физиците казват, че може да има някои доказателства, че това в действителност е вярно.

Според изследвано, публикувано в Nature’s Scientific Reports, Вселената може да се разраства като гигантски мозък с електрически разряди между “огледални” мозъчни клетки под формата на разширяващи се галактики.

Резултатите от компютърна симулация показват, че “естествената динамика на растежа” – пътят за развитие на системите – е един и същ за различните видове мрежи – дали това е интернет, човешкият мозък или Вселената като цяло.


Съавторът на проучването Дмитрий Крюков от Калифорнийския университет в Сан Диего, казва, че тези нововъзникващи системи са много различни, но те са се развили по подобен начин.

В резултат, казват учените, Вселената наистина се развива като мозък.

Изследването повдига сериозни въпроси за това как работи Вселената, казва Крюков. “За физиците това е непосредствен сигнал – засега не е ясно как работи природата ”, казва той.

Изследователският екип е моделирал развитието на най-ранната Вселена, точно след Големия взрив, разглеждайки как квантовите единици на “пространство-времето”, по-малки от субатомните частици, образуват една с друга мрежа по време на развитието на Вселената.

Те открили, че симулацията е огледален образ на другите мрежи. Някои връзки между аналогични възли са резултат на ограничен растеж, докато други действали като възли за най-различни връзки.

Например, някои съединения са ограничени и подобни – както човек, който обича спорта и посещава много сайтове, посветени на спорта – а някои от тях са големи и свързват различни части на мрежата, като Google и Yahoo.

Не, това не означава, че Вселената “мисли”, но както вече бе писано в Интернет, това може само да означава, че има повече прилики между много малките и много големите (неща), отколкото изглежда на пръв поглед.

инфо: http://snaiper-bg.net

http://svetovnizagadki.com/vselenata-e-gigantski-mozuk/

7. Тайнствен втори код се крие в ДНК

ДНК съдържа втори код, за който досега не беше известно, твърдят учените от Вашингтонския университет. Отчетът за изследването им е публикуван в петък в сп. Science.

Изследването на учените е провеждано в рамките на проекта ENCODE (известен като „Човешки геном”), финансиран от Американския институт за изследване на човешкия геном. В него са участвали седем специалисти от катедрата по генетика, един имунолог и двама експерти, привлечени от други научни организации.

„40 години смятахме, че измененията в ДНК, въздействащи върху генетичния код, влияят изключително върху това как се създават белтъците – пояснява ръководителят на изследователската група, професорът по медицина и генетика Джон Стаматоянопулос. – Сега разбираме, че въпросното предположение, лежащо в основата на това как ние сме разчитали човешкия геном, е пропускало половината картина. Новото откритие подчертава, че ДНК е невероятно мощна система за съхранение на информация, която природата използва в пълна степен и по неочаквани начини”, допълва ученият.

От 60-те години на ХХ век, когато е разшифрован генетичният код, научната общественост е смятала, че той се използва само за записване на информация за белтъците. Находката на изследователската група от факултета по медицина и наука за здравето към Вашингтонския университет показва, че във веригата на ДНК съществува паралелен набор инструкции по управление на генната експресия. Тези инструкции позволяват да се стабилизират някои характеристики на протеините и да се контролира тяхното производство.

Вторият „език” на ДНК е останал незабелязан, тъй като сякаш е „записан” върху първия. „Азбуката” на генетичния код се състои от 64 кодона. Всеки кодон е тройка нуклеотидни остатъци от дезоксирибонуклеинова киселина, кодираща една аминокиселина. Тоест последователността на кодоните в гена кодира последователността на аминокиселините при производството на белтъка.

Учените са открили, че около 15% от кодоните имат двойно предназначение. Освен информация за аминокиселините те също определят свързването на транскрипционните фактори – участъци от ДНК, които взаимодействат с белтъците, отговарящи за процеса на синтеза на мРНК, а това означава – изразяването на отделните гени.

Откритието на американските учени може да промени представата за механизмите на генетичните заболявания.

Според ръководителя на изследователската група това, че генетичният код едновременно съдържа два типа информация, означава, че „измененията в ДНК, които на пръв поглед варират последователността на белтъците, всъщност могат да нарушават програмата за управление на гените, както и двата механизма едновременно”.

Мутациите в транскрипционните фактори водят към редица тежки заболявания – рак, диабет, синдром на Рет, автоимунни заболявания и нарушения в речевите функции.

Източник: University of Washington

http://megavselena.com

8. Телепатията вече не е мистерия за науката

Телепатия – да можеш да усетиш от разстояние чувствата или мислите на друг човек – това е психически феномен, който вълнува учените и психолозите от както свят светува.


Съществува ли феноменът телепатия или просто си въобразяваме под действието на силни емоции в моменти на стрес?

Историята познава много случаи на мистериозни телепатични усещания между еднояйчни близнаци от много големи разстояния.


В повечето случаи става въпрос за спонтанно проявила се връзка при критична ситуация, която засяга един от двамата близнаци. Обяснението се търси в еднаквата честота, на която работят техните мозъци.


Освен при близнаците, за телепатия се съобщава и от други хора като наблюденията са, че при жените се среща значително по-често. По-голямата емоционалност на женската личност може би обяснява този факт. Телепатичните сигнали се явяват под различни форми  /елементи от мисли, сънища, видения, халюцинации/, но винаги са свързани със силен емоционален момент, следствие от критична ситуация.

Съществува ли обаче феномена – телепатия. Наистина ли човешкият мозък е способен да приема такива сигнали от разстояние и да ги разпознава. Много учени през годините работят и провеждат експерименти по въпроса.


През 1885 година в САЩ се основава Американското дружество за психични изследвания, чиято цел е именно да разгадае подобни феномени като телепатия на основата на научни изследвания. Човешкият мозък е единствения орган от нашето тяло, които все още е доста тъмно петно в науката. Какви и колко са неговите възможности е все още загадка за нея.


През последните години учените в САЩ успяват да декодират мозъчните вълни с помощта на много сложна и модерна апаратура. Целта на изследването е, доказвайки съществуването на телепатия и други способности на човешкият мозък, да може да се работи върху усъвършенстването му и хора, които имат говорни увреждания или мозъчни травми, да могат да комуникират със своите мисли.


Чрез импланти и сложна компютърна програма, в Калифорнийският университет  учените са успели да обработят електрически сигнали изпратени до различни части на мозъка и са ги превърнали в някаква форма на език и думи. След това са създали модел на човешкия мозък, който ясно включва всичките негови части и групите от неврони, откликващи при възбуждане чрез определени стимули.


Очакванията на учените са тази схема, създадена чрез компютърна програма, да успее след време да визуализира успешно идеи, мечти и мисли. Визуализацията би трябвало да се покаже на монитор, свързан с компютър и да стане неопровержимо доказателство за съществуването на телепатия и възможностите на човешкия мозък да изпълнява подобни функции.


С помощта на „мозък-машина“ и мониторинг на дейността човешкия мозък, учените са постигнали много добри резултати като дори са успели да предвидят действия на човек. При анализиране сигналите от различните зони на мозъка, е възможно да се предскажат намеренията и евентуални действия на този, който е изследван. Изтъкват се много ползи от това откритие – дори предвиждането на планирано престъпление и предотвратяването му.


Дали обаче тези открития могат само да ни бъдат полезни и ако човешкият мозък отключи и развие телепатия или други подобни способности, какво би се случило с нас? А ако започнем непрекъснато да долавяме усещанията, мислите и чувствата на тези около нас?


Потоци от информация непрекъснато ще връхлитат нашият мозък и ще го затрупват от информация, която не винаги ни интересува. Това може да претовари и съсипе нервната ни система.

www.burgasnovinite.bg

9. Меланина превръща човек в слънчева батерия

ТРИ ЖЛЕЗИ ЗАДВИЖВАТ електроцентралата на ЧОВЕШКОТО тяло и Кристала на мозъка


Човекът – слънчева батерия, чрез МЕЛАНИНА. Този хормон се отделя от епифизата – това откритие смайва дори откривателя си, ученият Антонио Солис Херера – хирург-офталмолог. През 2000 г. той със своя екип изследва причините за слепота в Мексико, прави проучване на ретината и оптичния нерв с методи, подобни на спектрофотометрията.

„Меланинът е хормон на пинеалната (епифизата) жлеза с не особено проучена функция, знае се, че има връзка с бодърстването и съня, с образуването на кожен пигмент под влиянието на слънчевата светлина. Изследването продължило 12 години д-р Херера доказва, че меланинът е основен енергообразуващ фактор в организма.

Меланинът доставя водород на клетката. Т.е. той улавя фотонната Енергия и я превръща в химическа.

Учените са смаяни, защото водородът е на-малкия атом във Вселената, най-разпространеният, и е носител на най-използваната Енергия в Природата.

Можем да определим фотосинтезата като абсорбция на фотони от електромагнитното лъчение, последвано от йонен процес. Досега се смяташе, че само хлорофилът е единствената субстанция, доставяща водород на растителната клетка, не бе известна друга субстанция, която да улавя фотоните от електромагнитното излъчване и да дава достатъчно Енергия, за да се разцепи молекулата на водата.

Опитът за извличане на Енергия от разцепването на водната молекула с хлорофила трае 20-30 секунди.

Докато извлеченият от меланина водород е активен десетки и може би и стотици години, позволявайки да се разцепва водната молекула. В молекулата на водата Енергията се освобождава при разделянето и обратно съединяването на водород и кислородните атоми.

Уравнението показва, че от две молекули, в присъствието на меланина и под въздействието на слънчевата светлина, се получават 2 молекули водород, една молекула кислород и 4 електрона. Когато реакцията се обърне отдясно наляво водородът и кислородът се съединяват и се получава вода и електричество, докато меланинът не претърпява помени, той само катализира процеса.

Така процесът продължава с години, защото меланинът не се разгражда.

Ние установихме, че 1/3 от Енергията на организма, с която човек разполага идва от меланина, водата и слънчевата светлина. Но тази 1/3 е първична Енергия - т.е. Енергия, която активира химическите процеси в организма на човека. В съответствие с нашите терапевтични изследвания животоподдържащите системи се задвижват от тези Енергии по един или друг начин или дори се нуждаят от химическата Енергия на меланина, идваща от фотонната Енергия, за да се стартират жизнените процеси.

Друго фундаментално качество на меланина е неговата устойчивост във вода.

Това е от съществено значение за генерирането на електричество. Например, първите количества меланин, които екстрахирахме през 1998 г., живеят своята 9 година без каквито и да е признаци на разрушение.

Първите прототипи на фотоелектрохимични клетки продължават своя живот, генерирайки електричество вече 10-ти семестър без прекъсване на стайна температура.“

Публикувано от списание „Житно зърно“ бр.2/ 2009 г.
Автор: д-р Антонио Солис Херера

"- Какво би ни казал още за меланина, Господи?

- Дете, дете, меланинът и серотонинът (излъчван от предния дял на хипофизата) са тези, които стимулират тимусната жлеза да произвежда част от пигмента на кожата и то, свързано с Хелия и Силиция, които идват със слънчевата светлина. Така трите жлези/епифиза, хипофиза и тимусна жлеза/ работят в синхрон и усвояват не само Светлината, но и праната – жизнената Моя Енергия и така се задвижва електроцентралата на вашето тяло, а наред с това и Кристала на мозъка ви, който пък така контролира жизнените ви процеси и то, съобразено с циклите и промените на ядрата-Кристал на Земята, Слънцето и Вселенския Разум, както и циклите Земя-Слънце и Луна. Именно така пулс и сърце се синхронизират, както и слухът, зрението и ръстът – пряко свързани с епифизата и нейната светлинна дейност. Ето защо водата е важна за вашите тела и меланинът само спомага процесите!

Епифизата стимулира производството на силиция чрез мелатонина, а той стимулира производството на серотонина, а той пък – производството на Водород 7, чрез който Душата, Духът и тялото се сливат и това и вие наричате ЩАСТИЕ!"

Запознай ме с твоя енергиен дубликат!
http://spisanie8.bg

Фантомният ефект на ДНК е забелязан още през 1984 г.
Голямата изненада на това столетие може би ще се окаже хипотезата, че генетичните кодове на организма съвсем не се намират в молекулата на ДНК, или поне не само там, пише quantumcristal.com.  В публикацията по материали на ITEM се споменават слабо известни факти, които могат из основи да променят развитието на генетиката и медицината като цяло. Както и някои агностични схващания. И все пак, нека уточним, че това са само предположения, за които все още се водят бурни научни спорове. Конвенционалната световна мисъл се отнася скептично към подобни твърдения, но това не пречи да сме запознати и с тази теория.

При един от описаните още през 1984 г. експерименти, модел-образец на ДНК бил поместен в малък кварцов контейнер. Пьотр Гаряев и неговите колеги облъчили контейнера с мек лазер и открили, че ДНК работи като гъба, поемаща светлината. По необясним начин молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони, намиращи се на това място и ги съхранявала във вид на спирала. Молекулата създавала вихър, привличащ светлината, но в много умален вид. Изследователите доказали, че се случва неизвестен на науката процес, при който молекулата на ДНК всмуква фотони от пространството. ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.

Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано. Прието е схващането, че тя се разпространява в пространството с огромна скорост. Ако светлината „се застопори" на едно място, следва да се очаква, че с времето тя ще загуби от своята енергия. Например при фотосинтезата се смята, че растението може да съхранява светлина като веднага превръща нейната енергия в зелен хлорофил. С новите експерименти става ясно, че светлината може да се използва като храна, която ще се пази в ДНК като неприкосновен запас.

Ето и най-интересният ефект от странния експеримент. Учените прибрали молекулата на ДНК в кварцовото контейнерче, но на мястото, където тя се е намирала преди, светлината продължавала да се завърта спираловидно, макар че физически ДНК там вече нямало. Някаква невидима сила изобщо не се нуждаела от молекулата на ДНК, за да е факт. Единственото рационално научно обяснение било, че съществува енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК. Нещо като енергиен двойник на молекулата. Фантомът има същата физическа форма, но ако ДНК се премести, дубликатът остава там, където преди малко е била молекулата. И продължава да върши работата си – да съхранява видимата светлина. Фотоните се задържат на съответното място от енергийното поле.

Човешкото тяло разполага с трилиони високо специализирани и структурирани молекули на ДНК. От това следва, че цялото ни тяло трябва да има енергиен двойник. И всеки един от нас на микробиологично ниво може би е следван по петите от невидим дубликат. Това се връзва напълно логично с теорията от наблюденията на Александр Гурвич и други учени за наличието на информационно поле, диктуващо на клетките ни какво да правят. Излиза, че най-важната задача на молекулата на ДНК е да съхранява светлината – както във физическото тяло, така и в неговия енергиен дубликат.

И това не е всичко. При този опит с шокиращи резултати, молекулата била заливана с течен азот (ефектът на внезапното силно охлаждане). Светлинната спирала изчезвала, но отново се появявала след 5 до 8 минути. Околната светлина отново се самоорганизирала в уникален спираловиден модел на ДНК, който оставал видим в продължение на 30 дни. Информацията за тези изумителни резултати е известна повече от 25 години, но на практика никой не е чувал за тях. Въпреки, че експериментът, за който ви разказваме, е повтарян многократно, включително и от Р. Пекора в САЩ.

Биохимикът Глен Рейн, възпитаник на Лондонския Университет, е изследвал как точно ДНК реагира на въздействието на съзнанието. Знае се, че в клетката, преди нейното делене (или ако е повредена или мъртва), спиралите на ДНК се развиват. Те започват да се съединяват, когато клетката се ремонтира или работи по изцелението си. Темповете на съединяване или разединяване могат да се измерят с това, доколко молекулата поглъща светлина с дължина на вълната 260 нанометра. За опитите си Рейн ползвал жива ДНК от човешка плацента, потопявал я във вода и съхранявал тази смес в мензура. После различни хора се опитвали да съединяват или разединяват ДНК със силата на мисълта. Контролните образци, с които никой не се опитвал да прави нищо, се променяли едва с 1,1%, а „обработените" с мисловен поток - до 10%. Това означава, че мислите ни няколко пъти усилват процесите в човешката ДНК.

Хора с хармонични вълнови излъчвания могат по-активно да променят структурата на ДНК, а „превъзбудените индивидиуми" (с нехармоничен модел на мозъчните вълни) предизвиквали анормална промяна в ултравиолетовата светлина, поглъщана от ДНК. Промяната се случвала на дължина на вълната 310 нанометра (близо до величината на Фриц-Албърт Поп – 380 нанометра). Това е параметър за вълната, която може да предизвика рак. Сърдитият човек също принуждавал ДНК да се затегне по-здраво при съединяването. Според Рейн, измененията в светлината с дължина на вълната 310 нанометра означават само едно – че протича промяна във физичната и химичната структура в една или повече от фундаментите на молекулата на ДНК.

В друг случай ДНК се слагала пред хора с хармонични пакети на мозъчните вълни, които обаче не се опитвали да я променят. Тогава в образеца на ДНК не се наблюдавало нито съединение, нито разединение. Нещата се случвали само тогава, когато хората искали това. Възникват логичните хипотези, че подобни ефекти се създават от съзнателните намерения на хората. Лю Чилдър можел да съединява или разединява ДНК в лаборатория, като той самият се намирал на разстояние 800 м от мястото.

Валерий Садирин за 30 минути можел да съедини ДНК в института на Глен Рейн в Калифорния, от дома си в Москва на хиляди километри от лабораторията. Рейн отбелязва, че ключовото качество на енергията, което е в състояние да създава хармония в мозъчните вълни и да влияе на ДНК – това е излъчването на сърцето. На практика било получено микробиологично доказателство за това, че нашите мисли могат реално да създават физични и химични изменения в структурата на молекулата на ДНК, да я съединяват или разединяват. Открита е и връзката между гневните мисли и неимоверно увеличаващия се ръст на раковите тъкани.

Неотдавна в публикация на Чикагския медицински Университет беше написано, че около хиляда гена се променят при най-простичка смяна на социалния статус. Учените определиха 987 чувствителни към статуса гени. Сред тях са отговорните за стреса, свързаните с работата на мозъка и още 112 гени, ангажирани с дейността на имунната система. Измененията на генно ниво бяха толкова ясни и възпроизводими, че след подробен анализ, учените решиха обратен казус – да предскажат какъв е бил социалния статус на човека, участвал в експеримента, чрез анализ на кръвта му. 

Учените в шок: Смъртта не е това, което е !

Представете си, че някой току-що е починал от сърдечен удар. Органите му са непокътнати, не е изгубил кръв. Единственото, което се е случило, е, че сърцето му е спряло да бие – тоест, човекът е в състояние на „клинична смърт“, а мозъкът му е „изключил“.

Но какво в този човек е наистина умряло? Още през 1993 година, когато д-р Шъруин Нюланд написа бестселъра си „Как умираме“, конвенционалният отговор бе, че клетките са тези, които умират, пише списание Нюзуик в последния си брой. Пациентът не може да бъде съживен, тъй като мозъчните и сърдечните му тъкани са претърпели необратими поражения поради липсата на кислород.

Смяташе се, че процесът започва след 4-5 минути и ако болният не получи белодробна и сърдечна реанимация в този период, и сърдечният му ритъм не бъде възстановен бързо, шансовете му за съживяване са нищожни.

Тази догма не бе поставяна под съмнение докато учените не започнаха да изследват страдащите от липса на кислород сърдечни клетки под микроскоп.

Това, което откриха, ги удиви, заявява д-р Ланс Бекър, който ръководи катедрата по спешна помощ в Университета в Пенсилвания. „И след един час не открихме доказателства, че клетките са умрели. Смятахме, че бъркаме някъде. Но истината е, че клетките, които не се кръвоснабдяват, умират часове по-късно“, каза той. Но ако клетките са още живи, защо тогава лекарите не могат да съживят някой, който е умрял преди час?

Отговорът се крие в това, че ако клетките останат без кислород повече от пет минути, това, което ги убива, е именно подаването на кислород! "Откритието е наистина „поразително““, коментира Бекър.

Биолозите все още се мъчат да се справят с усложненията, произтичащи от тази нова гледна точка за смъртта, която се оказа, че не е кротко угасване, а активен биохимичен резултат, причинен от възстановения приток на кислород.



Изследванията отвеждат дълбоко в устройството на клетката – до крехките структури, известни като митохондрии, където клетъчното гориво се оксидира, за да осигури енергия. Митохондриите контролират процеса, известен като апоптоза – програмираната смърт на анормалните клетки, което е първичната защита на тялото срещу рак. „Според нас, механизмът, който управлява клетките, не може да направи разлика между ракова клетка и клетка, която получава нов приток на кислород. Нещо причинява реакция, при която клетката умира“, заяви още Бекър.

С това откритие идва и следващото: че стандартната процедура по съживяване е противоположна на тази, която трябва да се извършва.



Когато някой припадне на улицата заради сърдечен пристъп, ако е щастлив – ще бъде реанимиран веднага, а циркулацията на кислород ще бъде поддържана, докато бъде откаран в болница. Но ако тази интервенция не бъде приложена веднага, пациентът ще остане без сърдечен ритъм за 10-15, а може и повече минути – докато бъде транспортиран до болнично заведение. И какво се случва тогава? „Даваме им кислород“, казва Бекър. „Раздрусваме сърцето с електрошок, вкарваме епинефрин, за да го накараме да бие, така че да поема повече кислород“. И внезапно обезкървеният сърдечен мускул получава огромен приток от кислород, а това довежда до смъртта на клетките. „Вместо да правим това, трябва да се стремим да редуцираме приема на кислород, да забавим метаболизма и да пригодим биохимията към бавно и безопасно възстановяване на притока на кислород“, заявява още Бекър.

Учените все още работят по откриването на най-добрия начин това да бъде извършено. Изследване в четири болници показа значителен успех при лечението на сърдечните удари с метод, включващ освен другите неща, и вливане на кръв, което поддържа сърцето в състояние на летаргия /в тази ситуация се спират контракциите на миокарда/.

На пациентите се поставя сърдечен и белодробен байпас, който поддържа циркулацията на кислород към мозъка, докато сърцето бъде съживено по безопасен начин. В изследването са участвали само 34 пациенти, но 80% от тях са излезли от болницата живи. В случаите на традиционно лечение съживените са около 15% от пациентите.

Бекър подкрепя и прилагането на хипотермия – намаляването на телесната температура от 37 до 33 градуса по Целзий, което се оказва, че забавя химичните реакции, отключвани при процеса на подаване на кислород.

Специалистът е разработил и суспензия за инжектиране, съставена от сол и лед, която охлажда кръвта бързо. Бекър се надява тя да стане част от стандартните медикаменти, използвани при реанимацията. „В спешното час и половина се опитваш като луд да съживиш човек, чието сърце е спряло и накрая някой казва „Май го изпуснахме“, след което спираш.

Тялото на количката вече е мъртво, но трилионите клетки в него са все още живи“, добавя Бекър и добавя, че искрено желае да разреши този парадокс в полза на живота.

www.zdraveto.eu/catalog/folder_01/1_04.htm