събития на миналото в логическа последователност. Там, в света на сенките, всеки военачалник стои сред своите победи и поражения, както осъдения в своята килия. Укори и възхищения се сипят върху него, хроники и предания го одумват - той всичко понася. Защото миналото е невъзвратимо и хората лесно пренасят своите страсти, огорчения и възторзи върху безплътните сенки - те са мълчаливи и вече не могат да отмъщават.

През 1196 г. е убит цар Петър – брат на Иван Асен Първи и заедно с него освободител на България от византийско владичество. Но с това родът на Асеновци не свършил. На политическата сцена излязъл третият от братята – Йоаница. България получила един от най-великите си владетели, известен с името Калоян (хубавият Иван). Непримирим враг на гърците и на Византия, опитен пълководец и държавник, за него интересите на България стоели над всички други интереси.



С желязна ръка Калоян усмирил болярите и гарантирал тила си, като се оженил за куманка. Срещу вътрешната опасност той не се поколебал да приеме (макар и неофициално) и помощта на богомилите. Калоян окончателно формирал геостратегическата цел на Втората българска държава – изпълнението на завета на Симеон – подчинение на целия Балкански полуостров на скиптъра на българските владетели и пълното обединение на югоизточните славяни. Към тази цел Калоян се движел неуморно, тази цел завещал на своите наследници. Но както станало при Симеон, историческият процес отново се „намесил” не в полза на Калоян, този път в лицето на Западна Европа и на нейните кръстоносни походи. През 1199 г. войските на 4-тия кръстоносен поход се устремяват през България към Цариград.





Идеен вдъхновител и организатор на похода е папа Инокентий Трети, военен ръководител - маркиз Бонифаций Монфератски, протеже на германския император Филип Швабски. Но истински ръководител на кръстоносците е престарелият сляп венециански дож Енрико Дандоло.


Несметните богатства на византийската столица далеч по-силно привличат хитрия и пресметлив дож от съмнителните райски блаженства, които ще му донесе борбата за освобождението на Божи гроб. С намесата на Дандоло походът, по израза на Маркс, придобива характер на „търговска операция”.



Скритата цел на кръстоносния поход е да се осъществи старата мечта на германските императори – Византия да бъде присъединена към Свещената римска империя. Тази идея поддържа и кралят на Франция Филип Втори Август. 

Разгромът на Византия означава разгром и унищожаване и на всички държави на Балканския полуостров, които били под влиянието на православната църква на Константинопол. Това щяло да бъде пълен триумф на Западна Европа (тази мечта ще се осъществи чак след 1000 години).



Дори за съвременния изследовател, който разполага с много документи и сведения, все пак не е лесно да разкрие истинските планове и намерения на вдъхновителите, организаторлите и водачите на Четвъртия кръстоносен поход, а колко голяма прозорливост е трябвало да прояви Калоян, за да разбере това, което до последния момент остава тайна и за самите кръстоносци – че венецианските галери не ще ги отведат по-далече от Цариград. И Калоян започва гениална външнополитическа игра направо с папа Инокентий III.


Българският владетел разбира, че отново започва двубоя между католическата и православната църква и в него България може да стане изкупителна жертва, но може и да извлече облаги.


По време на втората обсада на Цариград Калоян предлага на рицарите военен съюз против Византия, но те грубо отхвърлят предложението му.


За император на новата Латинска империя е избран фландърският граф Бодуен, познат на изток като Балдуин.
Най-напред императорът се заема да покори всички византийски земи. Когато той обикаля из Тракия, Калоян за втори път прави опит за споразумение. И сега обаче получава надменен отказ.. Рицарите го заплашват, че трябва да се обръща към тях "не като Цар към приятели, а като подчинен към своите господари".


Балдуин се отнася с пренебрежение не само към българите, но и към ромейските благородници, които са готови да му служат. Няма граници самоувереността на младия император, който на възраст е приблизително колкото Калоян - наскоро е прехвърлил тридесетте. Той е убеден, че рицарската войска е непобедима, че на покорителите на Византийската империя всичко е позволено - те са най-силните, най-смелите, "ангели унищожители на варварите".
Калоян се завръща в Търново и търпеливо чака пристигането на папския пратеник.



На 12 април 1204 г. кръстоносците превземат Цариград, като го подлагат на грабеж, какъвто няма равен в историята на средните векове. Възниква Латинската империя начело с император Балдуин Фландърски. Рицарите вече не криели, че България я очаква съдбата на Цариград. Рицарските коне тъпчели китните български краища, в Пловдив се разпореждал фламандският рицар Рене дьо Три, който се накичил с титлата херцог Филипополски и гледал на българите като на презрени псета.


В Домотика се разпореждал жестокият граф Хуто дьо Сен Пол. Рицарят можел да убие българина, да се гаври с жена му, да продаде децата му в робство, да ограби имота му и да го предаде на пламъците, без да предизвика гнева нито на бога, нито на своя сеньор (това може да отнесем към западноевропейските ценности, които днес настойчиво се налагат на българския народ).


Калоян разбрал, че с тези хора, не може да се говори на друг език, освен с езика на меча. Той надмогнал себе си и сключил военен съюз с византийците – общата омраза, общата опасност, общата надежда сплотяват вчерашните врагове .



Папата, който досега е протакал преговорите с Калоян, изведнъж се разбързва - "христовите воини" са в Цариград и е необходимо да имат за северен съсед един владетел, който е свързан с Рим.




На 8 ноември 1204 година кардинал Лъв тържествено коронясва българския владетел.
Kардинал Лъв  миропомазва със специално изпратеното от папата свето миро Калоян за Крал (по канон, неможе да съществува трети император, извън двете Римски империи (а двете корони са вече били заети) и го коронявса с изпратена от папата корона и скиптър.

Въпреки това в официалната си благодарност към папата Калоян благодари за изпратената императорска диадема и започва според българската традиция да се титулова Цар (Император) и господар на всички българи и власи.
Папата така и не се противопоставя енергично по този въпрос. В основанието си за коронясването на Калоян, Инокентий ІІІ изрично отбелязва „Римския произход на Калоян”!




Най-сетне Калоян изтръгва от папата онова, което му е нужно - международно признание в християнския свят на българската държава и на своето владетелско достойнство, независимост на българската църква. Инокентий III му възлага кралска корона, но в благодарственото си писмо Калоян сам се нарича "Цар". А царската титла е равнозначна на императорската...


В същото писмо той съобщава на римския първосвещеник:

" Пиша ви също и за маджарина, че царството ми няма никаква общност на областите или някаква работа с него, нито му вредя; напротив, той ме не зачита и вреди на областите на царството ми. И господин кардинал Лъв видя и ще уведоми Ваше светейшество има ли справедливо или несправедливо откъм моето царство или не зачитам ли аз маджарина, или той не зачита царството ми...Ако той дойде против земите на царстото ми и бог помогне да бъде победен, то Ваше светейшество да не придиря на царството ми...


...Относно латинците, които навлязоха в Цариград, аз пиша на Ваше светейшество да им съобщите, че те отстоят далече от царството ми и както царството ми не им причинява никакво зло, така и те да ме зачитат. Ако случайно се опитат да тръгнат против царството ми и биха го не зачели и то бъде нападнато от тях, Ваше светейшество да не придиря на моето царство, но всичко да бъде свободно..."



И така - предупреждението е направено. Сила и решителност се чувствуват в думите на Калоян. Сега остава да намери съюзници сред византийците за евентуална борба с рицарите.




Ромеите от Тракия сами потърсват Калоян. За тях маршалът на Шампания и Романия Жофруа дьо Валардуен пише в хрониката си:


" И взеха тайно свои пратеници от всички градове на страната и ги пратиха при Йоанис...,който бе воювал против гърците и постоянно воюваше. И те му съобщиха, че ще го направят император, че всички ще му се предадат и че ще избият всички франки; и те ще му се закълнат, че ще му се подчиняват като на свой господар, а той ще им се закълне, че ще ги управлява като свои поданици. Така бе скрепена клетвата им."
Никита Акоминат допълня:


" Той...заповядал на дошлите при него ромеи да се завърнат в родните си места и да причинят с добре обмислени нападения колкото се може повече вреда на латинците, докато той самият им се притече на помощ".



Така завършва 1204 година.
Началото на новата година е време за последни приготовления срещу латинците.




На 14 април 1205 г. армията на Калоян се среща с армията на 4-ия кръстоносен поход край Одрин – една от най-великите битки на Европа. Западът се среща в противоборство с Изтока, католичеството с православието, франко-немците – със славяните. В тази битка Западът е разгромен, император Балдуин е пленен, венециански дож Енрико Дандоло позорно бяга и умира след няколко седмици.



Българската армия като ветрило се разгръща на юг от Стара планина в две посоки: към Цариград, където е наследникът на Балдуин Хенрих, и към Македония и Солун, където властва Бонифаций Монфератски. Крепостите по пътя на армията падат една след друга, кръстоносците продължават да търпят поражения.


През юни 1207 г., някъде из Родопа, в теснините около Месинопол, пада пронизан от българска стрела Бонифаций Монфератски, а неговата глава занесли на Калоян, който без да се бави, обсадил Солун. Съдбата на града изглеждала решена, но на 28.10.1207 г. куманският пълководец Манастър го наръгал през нощта с копието си. Така Калоян споделил съдбата на двамата си братя – да загине от предателска ръка.


Цар Калоян остава в българската история като велик пример на владетел, единен с народа си, преследващ неуморно големите цели на държавата. По време, когато непоносимият феодален гнет е създал дълбока пропаст между господстващата класа и жестоко експлоатираното селячество Калоян успява да раздвижи народните низини и да ги насочи успешно към решаването на големи военнополитически задачи, от които зависи не само бъдещето, но дори и съществуването на наскоро освободената от чуждо подтисничество българска държава.



Почти 400 години след Борис Калоян ще разбере двойните стандарти на западния свят и на католичеството и в името на народ и религия ще разгроми най-добрата армия на Запада, и ще отмъсти за поругаването на Константинопол и на източноправославието.



Оттогава България ще попадне в черния списък на “лошите страни” за Запада и отмъстителните католически мозъци няма да забравят това до ден-днешен.


Поразителната вест за разгрома на латинската рицарска армия се разнася бързо из Европа. Дълго звънят тревожно и печално камбаните на католическите катедрали, из дворците и замъците в Англия, Франция, Германия и Италия се разказват ужасяващи подробности за неочакваната военна катастрофа. Кралят на Латинската империя е в български плен! Този, който мечтаеше да затъмни славата на Елада, Рим и Византия, лежи в една самотна кула в Царевец.



По повод най-големия разгром, от който кръстоносците не успяват да се възстановят, и което слага началото на края на млдта още Латинска Империя - Битката при Адрианопол, самите рицари дават следнате оценки:
Робер дьо Клари, пише : “Загина цветът на латинското рицарство в този бой”!


А маршал Жофруа дьо Вилардуен, отговарящ за охраната на лагера откъм града, отделя следните редове за това трагично за него събитие , в своята "Хроника":


“...Този бой продължил дълго време. Имаше някои, които се справиха блестящо, и имаше някои, които побягнаха . Накрая, да не дава Бог това нещастие да се повтаря, те бяха победени. Там на полето останаха император Болдуин, който никога не би побягнал, и граф Луи, император Бодуен бе заловен жив, и граф Луи бил убит.


Уви! Колко пълна бе нашата загуба! Там бяха изгубени епископ Петер от Витлеем, и Стефан от Перш, брат на граф Жофруа, и Рено от Монтмирал, брат на графа на Невер, и Матийо от Валинкур, и Робер от Ронсоа, Жан от Фриас, Уолтър от Ньоили, Ферри от Йер, Жан неговият брат, Юстас от Ермон, Жан неговият брат, Бодуин от Ньовил, и много още, за които книгата тук не споменава. Онези, които бяха способни да избягат, се спасиха в лагера ...”.

Именно от тогава французите са ни намразили. Смятат, че сме ги опозорили. И непрекъснато се стремят да си отмъщават: Берлински конгрес, Ньойски договор, Ялта, Малта, продължават и днес.



Французите си отмъстиха за това унижение дори след седем века - подписването на мирния договор с България през 1918 г.

Ньойският договор

Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.

Ньойския договор е подписан именно в сградата на общината на парижкото предградие Ньой, бивше имение на графовете Дьо Ньой, като отмъщение за граф дьо Ньой, загинал в битката при Одрин през 1205 г.


В тържествената зала, под парадния портрет на гравюрата на Гюстав Доре от неговия цикъл гравюри за кръстоносните походи, изобразяваща смъртта на йерусалимския крал Бодуен I, българският министър-председател Александър Стамболийски слага подписа на унижена и предадена България. По време на преговорите е било казано достатъчно ясно, че този договор ще бъде отмъщение заради разгрома на европейското рицарство през 1205 година.

Когато се подписва договора, при който България бива орязана на парчета един френски граф, доволно казва, че отмъщението е сторено и костите на граф Ньой вече спокойно могели да почиват в мир.

/ Има твърдения, че графиня дьо Ньой всъщност била потомка на светородната династия на князете Богориди и даже била сред тези, които без особен успех се опитвали да спечелят обществена подкрепа за облекчаване на положението на България след войната. За това твърдение обаче няма запазени документи /


Високомерните представители на Франция тържествуваха. Днес те се смятаха за победители! Злото беше победило. Не бяха забравили как българската войска ги громеше по бойните полета на Първата световна война, затова сега се наслаждаваха на унижението на победена и предадена България. Гледаха как се гърчи нашето Отечество, „възглавявано от чужда на националните му интереси династия и ръководено от корумпирана и подкупна интелигенция” (Уинстън Чърчил).



И все пак големите държавници и военачалници, даже след столетия и хилядолетия, успяват да надникнат в днешния ден. Те ни питат с делата си: помните ли, оценихте ли ни, намерихте ли и вие, нашите потомци, пътища да съхраните родината?

Бихме могли да отговорим само с две думи: България съществува!


Ако имахме политици като Калоян, Симеон, Иван II Асен ... и се беше се осъществил докрай политическият проект на Кан Куртбат("Кубрат"), можеше и това да се случи... България на три океана!


А в новите условия каквото са за Русия Проливите, заради които България на Балканите беше спряна в естественото си развитие и роля в Европа, такова е Северното Беломорско крайбрежие за България. Или излаза на Синьото море(Адриатика).

Без това България винаги ще си остане една осакатена и ограничена страна. Черно море е вътрешно море и ни свързва с Изтока, но Турция контролира проливите а оттам и достъпа до Световния океан.


Оцеляхме, защото големите победи и големите имена от миналото винаги бяха с нас.


Накрая нека да помним - омразата е лош съветник, в политиката няма приятелство, единствените, които могат да съхранят България са самите българи!



Какво е станало с Император Бодуен

Цар Калоян отказва да преговаря и отхвърля молбите на многобройните пратеничества, даже отклонява и желанието на папата да приеме предлагания огромен откуп срещу освобождаването на императора.


Така Латинския император Бодуен умира безславно в крепостта на българските владетели - Царевец, затворен в една от кулите. Историята няма данни за точната дата и причина за смъртта му. Официалната версия е, че е пленен и отведен в Търновград, където след това е ослепен и скоро умира в затвора.


Легената разпространявала се още в средновековието гласи, че са се отнасяли към него, като към "знатен гост", през деня е можел свободно да се рахожда из крепостта, но без да я напуска. Хранил се е дори с царското семейство.
 
 
 Тука продължението има на легендата има два основни варианта, породили са се от анекдотични разкази от средновековието, а не от официални извори. Разказва се за Царицата - жената на Калоян, която се била влюбила в красивия пленен император и се опитва да му помогне да избяга.

Дали е имало изневяра, или е било само платонична любов не се знае. Каквото и да е, но Цар Калоян разбира за предателството на допуснатия до трапезата му пленник и собственоръчно го убива, а трупа му нарежда да изхвърлят през скалите, и да бъде разкъсан от зверовете.



В другия вариант, разказан от латински трубадурни разкази, в тях се възпяват красотата и благородство на младия императора, където благородния Бодуен отхвърля ухажванията на българската царица, която от злоба, го била обвинила в опит за изнасилване, заради което той бил ослепен с нажежен шиш, след което хвърлен от т.нар. „лобна скала“ в пропастта, на дъното на която тече Етъра (дн. р.Янтра).



Какво представлява за французите император Бодуен Фландърски, ясно показва митологизирането на личността му, още през средновековието.
Императора е бил млад, силен, богат, смел и много красив - идеала за рицар. Трубадури съчиняват песни за пленения император и разнасят историята по всички замъци из Европа.


Историята на разбитата кръстоностна армия, смятана дотогава за непобедима, за погубеният "цвят на западното рицарството" - както сами се изразяват, а заедно с това и нещастния образ на пленения млад владетел, събира съжалението и възхищението на католическа Европа. Стига се дотам, че да се появяват "избягали от български плен" императори.



Покрай станалия най-известен такъв случай, се е вдигнал голям шум през 13 век в Европа. Пред измамника представящ се за завърналия се от плен император, за кратко време полагат клетва за вярност, както част от фландърските благордници, но също и много рицари и дребни феодали от цяла Европа. Те се присъединявали към неговата свита, поблазнени от желанието да поемат под императорските знамена, на нов кръстносен поход, на който да грабят на воля богатствата на българи и ромей.



Мнимия Бодуен щедро раздавал титли и обещания. Също така предявява претенция да му се "възвърне" Фландарското наследство. Стига се до ситуацията, краля на Франция да го подложи на изпит пред кралския съвет и висшата аристокрация вкл. роднините и наследниците на Бодуен (не повярвали в историята на претендента).



Наложило се на Бодуен да подкрепи претенцията си и да отговори на няколко въпроси. Първото направило впечатление е, че "императора" се поколебава и подвива коляно пред краля, както васал пред сюзерена си, веднага всички се спогледали - нима императора се има за фландърски граф само?!



Абсолютно неподобаващо за владетел на Латинската империя - стоящ по титла над френския крал, според протокола ако двмата са независими владетели, макар и императора да е още дете, назовава "сине" и много по възрастния по-нисшестоящ крал, който трябва да нарича императота "татко мой", двама императори, двама крале и пр. се наричат "братко", всеки друг по низш се покланя коленичи и пр. според това дали е васал, посланник, независим владетел с по-нисша титла (дук, която е равна на деспот и т.н.).



Та мнимия Бодуен, е трябвало да отговаря на зададени въпроси за известни събития от миналото му (като в кой град и/или замък са се провели някой династични събития -брак, раждане, кращане), както и за няколко дати, имена и данни.


Естествено се заплита и не може на много от въпросите да "намери" правилния отговор. Накрая след молба да се оттегли и да си припомни отговорите, си признава измамата и моли за прошка. Оказва се бивш оръженосец, на убит в сражение на балканите рицар.


Живял през следващите години в разни краища на Европа и препитавал се със сладкодумни разкази на "историята си", че е рицар-кръстоносец, който в сражение е изгубил паметта си и обикалящ из провинциите, та дано си спомни откъде е или някой него да разпознае. От разговори разбрал, че имал известна физическа порилика с пленения император и така започнал да се представя за "избягалия от плен" Бодуен. Осъден е на смърт.

Според друга легенда свети Димитър убил Калояна по съвсем друга причина: понеже Балдуин Фландърски бил последен потомък на династията на Меровингите, управлявали Франкската държава от V до средата на VIII век, а те се смятали за потомци на Исус и Мария Магдале­на (още тогава се носел слух, че Исус не е умрял на кръста и че след „възкресението" си избягал с Мария Магдалена в Марсилия), та свети Димитър убил убиеца на последния Исусов потомък...

М. Боуо
www.ydara.com

Със съдействието на :

http://www.novazora.net/2011

Валентин Иванов - atil
http://atil.blog.bg/history

Иван Йонков
http://gepard96.blog.bg/history

1)Бронзовите конници.София.Народна младеж.1968 г.(под научната редакция на акад.Александър Фол).

2)Христоматия по история на средните векове.Народна просвета.София.1976 г.

3) Сборник с исторически летописи Джагфар тарихи.Оренбург.1994г.изд.на в-к Болгар иле.(под научната редакция на акад.Ф.Нурутдинов)



--------------------
Справка:

Четвъртият кръстоносен поход е военна кампания от 1202-1204 година, един от кръстоносните походи, в който участват главно войски от Венеция, Свещената Римска империя и Франция.

Първоначално кръстоносците си поставят за цел завземането на контролирания от мюсюлманите свещен град Йерусалим, който възнамеряват да нападнат през Египет. Вместо това през април 1204 година те нападат и разграбват Константинопол, столицата на православната Византийска империя, след което създават просъществувалата до 1261 година Латинска империя. Това събитие изиграва важна роля за окончателното утвърждаване на Великата схизма между Римокатолическата църква и Православните църкви, а според много изследователи също така поставя началото на упадъка на Византийската империя и християнството в Близкия Изток.

Условия на Ньойският договор

Териториални промени

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.



Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи.

През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско”. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.



Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският контрааргумент, че липсва промяна в етническата характеристика на областта.



Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената ѝ роля на поемащ буфер спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.



Разнообразното население на Балканите става база за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на "независими" чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за "независимо" експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология. Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.
Военни клаузи



България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията.



За сравнение през 2009 г. армията на България има състав от 32 000 души, като след 2011 г. се предвижда ново намаление до 24 000 души.
Репарации



Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка.

Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците.

Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното — на 1 януари 1958 година.

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години - 5%.

В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България.

Освен паричните репарации, изплащани на Репарационната комисия, България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък

 Верни ли са слуховете за убийството на Балдуин и Калоян? Разберете тук:

 Какво се крие зад убийството на  българския император Калоян

 Статията е предназначена единствено www.ydara.com
M.Boyo