икони, които непрекъснато даряват изцеление на идващите с вяра при тях - болните се изцерявали, бездетните се сдобивали с рожба, прокажени се очиствали, разлабени прохождали и не само на християни помагали и на мюсюлмани не изоставяли.

Бог проявява своята сила и благодат по особен начин, в някои места, предмети и икони. Чудотворните икони, специфични не със своето изображение или материал, а с начинът, по който Бог изпраща своята милост и любов, чрез тях.

Именно наличието на тези чудотворни икони е това, което прави българските манастири и църкви още по-ценни и значими за вярващите.

Славата и благодарността на хората ги е разнесла на длъж и на шир по света, защото чрез силата и магията на вярата хората получават изцеление и земно щастие.

Да се помолим всички заедно за повече мир, щастие и здраве по земята

Силата на чудотворната икона на св.Богородица "Златна ябълка" от Горни Воден

Най-много документирани съвременни случаи на чудеса има с иконата на света Богородица от асеновградския квартал Горни Воден. Иконата е наречена "Златната ябълка" заради оставената като дар ябълка от чисто злато, а описаните случаи са свързани с утехата и радостта, която св.Богородица е давала в едни от най-трепетните молитви - молитвите за рожба.



Презвитера Нина разказва за случаите с много любов и съпричастност. "В църквата водим регистър на хората, дошли да измолят от Бога чрез света Богородица рожба. Много са имената на семейства, сдобили се с желаната челяд.


Ето и някои от последните - през 2006г. дойде семейство от Пловдив. Жената  бе на 47г, а мъжът - на 50г. Днес те се радват на 2 сина - Веселин и Марио, родени на 19.06.2006г. В края на 2006г ги кръстихме в храма. Жената се бе подлагала на многократни медицински процедури, но семейството така и не успявало да се сдобие с детенце. Двамата дойдоха да измолят Божията помощ преди последната процедура инвитро, за която лекарите не давали почти никаква надежда, както заради възрастта на жената, така и заради неспособността на тялото й да задържа плода. Жената зачена. По време на бремеността семейството се  молеше горещо детето да бъде износено нормално. За лекарите е ясно какво означава бременост на 47 години при жена с проблеми в износването. Но нейната бременост мина изключително леко. Бог ги дари не с едно, а с две прекрасни момченца - живото доказателство за безкрайната Божия помощ към хората. "


Друг случай на раждане на детенце е свързано с кражбата на чудотворната икона от храма, продължава разказа си презвитера Нина. "На 23.02.2006г. имаше дело във връзка с кражбата на иконата. Трябваше да я транспортираме до Велико Търново с кола на СОТ и да я върнем обратно. Иконата бе придружена от 2 охранители. Когато след делото върнахме иконата, единият от мъжете притеснен ме попита:

- Със съпругата ми дълго време нямаме деца. Какво ли не опитвахме... Докато носих иконата по пътя, се молих тайно през цялото време, защото не е много удобно по време на работа да се показва това. Дали ще ни помогне иконата на Божията майка да станем родители?


Бяхме настрани от хората, когато мъжът тихо сподели това. Но интересно как, една от най-възрастните жени в храма, която беше доста далече от нас, възкликна:

- Ще ти помогне! Ти пази иконата с такова внимание и боязън.


Точно 9 месеца след това се роди и тяхното детенце. Нарекоха го Стилян. Този златен синджир пред иконата, на който са нанизани останалите дарове, е от благодарния баща.


Презвитера Нина , енергична, дейна и мила жена, разказва и други случаи. Техни познати дълго време нямали втора рожба. След като се помолили с вяра пред иконата, жената родила здраво момченце. Двете деца, които са помощници в храма, също са измолени пред иконата на Божията майка.


Нина разказва и за дечица, измолени от мюсюлмани. "Жената е от близко село. Тя дойде, моли, плака. И много скоро се сдоби с рожба. След време тази мюсюлманка тайно доведе и друга да се моли пред иконата."


Има и много случаи за чудотворни изцеления. Нина ни разказва за новородено детенце с херния. Лекарите насрочили спешна операция. Семейството на свещеника се свързало с лекарите, за да разберат подробности. После успокоили родителите, доколкото могат да бъдат успокоени в такъв момент, и започнали да четат молитви пред иконата. След няколко дни, хирурзите с изумление констатирали, че детето няма нужда от операция, защото е напълно здраво. "И това бебе после бе кръстено тук", просълзява се презвитера и продължава със следваща история: за детенце, родено с множество малформации. До навършването на годинка, детенцето претърпяло 12 операции. Родителите му многократно се молели горещо пред чудотворната икона. И днес това детенце е здраво и красиво дете."


В регистъра, който води семейството на свещеника, са записани само деца, измолени пред чудотворната икона. "Това са живи хора, с имена, адреси, телфони. Те не са измислени. Те са реални личности. Единственото, което е нужно е силна вяра и пълно уповаване пред божията милост. И помощта на Божията майка няма да се забави", категорична е презвитера Нина. Регистъра в църквата го доказва. Само през изминалата година в църквата са направени 30кръщавки, като 24 от тях са на деца, измолени пред чудотворната икона на Божияъа майка. 


Източник "Чудотворящите целители", автор: Дарин Алексиев. (В книгата се разказва за силата на  различни чудотворни икони. Може да си я купите в храма в с.Горни Воден)


Всеки, който е посетил прочутия храм в красивия квартал Горни Воден, е усетил силата на чудотворната икона. Намерете възможност да се усамотите пред иконата и да се молите с чиста и силна вяра. Много топли чувства ще остави у вас и прекрасното семейство на свещеника. Те са мили, доброжелателни и искат да помогнат на всеки, посетил храма. Още щом влезнахме, свещеника ни подаде свои визитки и каза: "Ако имате, каквито и да е проблеми, ми се обадете да чета молитви пред иконата на Божията майка. Тя помага не само за здравословни проблеми, а за разрешаването на всякакви проблеми в живота."
http://bgartgallery.eu







Силата на чудотворната икона Света Богородица Троеручица от Троянския манастир



Иконата Света Богородица Троеручица се намира в Троянския манастир (с.Орешак на 5км от град Троян). Иконата е от типа Одигитрия (от гр. пътеводителка). Произходът й се свързва с чудо, свързано със св. Йоан Дамаскин през VІІІ век.Той живял по времето на императора-оконоборец Лъв ІІІ Исавър, като служел в двора на дамаския халиф.


Тъй като св. Йоан Дамаскин бил противник на иконоборческата ерес си навлякал омразата на император Лъв. Императора го набедил пред халифа и наредил да му отсекат ръката. Когато наказанието било изпълнено св. Йоан Дамаскин цяла нощ се молил пред Богородичната икона и на сутринта открил, че ръката му отново е зарастнала на предишното си място. В памет на това събитие на някои икони се добавя третата ръка.


Тази в Троянския манастир датира от ХVІІІ век и е копие на по-стар образец. Според преданието е донесена в обителта от атонски монах. Троянският манастир е създаден заради иконата. Тя пристигнала в село Орешак около 1600г. носена от един или двама монаси от манастирите в Света Гора. Те носели иконата към Влахия, но отседнали в селото, за да се срещнат с отшелник, за който били чули. На следващия ден, когато се подготвяли да отпътуват, магарето, с което се пренасяла иконата, отказало да помръдне и те трябвали да останат в селото още един ден.


На следващия ден случката се повторила. След няколко дни магарето продължавало да се противи и монасите приели това като знак, че иконата трябва да остане там. Tроянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир. В малкото параклисче, което било построено преди манастира всяка година на храмовия празник Света Богородица на 15 август иконата се изнася и хората й се покланят. През останалото време тя се намира в църквата на манастира.


Славата на чудотворната икона Света Богородица Троеручица се разнесла, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея. На всеки за всичко помагала. И не само на християните, а и на иноверци, които идвали да я молят за помощ.


В днешно време много хора търсят решение на своите проблеми чрез нея. Стотици вярващи на ден минават през манастира, за да й се поклонят. Много хора казват, че Св. Богородица Троеручица им е помогнала да се излекуват от болести, които лекарите са смятали за неизцерими. Даже преди няколко години се забелязало по иконата да избликат сълзи, които засилили още повече интереса към манастира.


На 20 май 2001 г., Сляпата Неделя (Шестата неделя след Великден), в Троянския манастир се случва знамение. По време на богослужението, точно когато хорът пее "Ангел вопияше", из цялата църква се разнася благоуханен аромат. Толкова силен, че дори игуменът - мелнишкият епископ Генадий, внезапно спрял литургията.


Свидетели на чудото твърдят, че в този момент той коленичил пред олтара, кръстейки се в благоговейно вцепенение. Започнали да бият камбаните. Съвсем бавно. И никой не знаел как ставало това, защото дори и клисарят слязъл в църквата, привлечен от виковете на вярващите. После така изведнъж, както се появил, ароматът изчезнал. И всички присъстващи видели как по иконата на Св. Богородица започнали да се стичат бисерни капчици. Все едно плачела.


В протокола на Светия синод, удостоверяващ чудото, е записано: Първа до иконата се докосва свещопродавачката Радка Колева, която забелязва, че образът е като запотен, все едно плаче и се учудва, но отлага изтриването й с определената за това кърпа за след края на Св. Литургия. След
около 15 минути, в края на богослужението, след проповедта на архимандрит Августин, благоухание се разнася из цялата църква. Радка Колева се опитва да изтрие иконата, но тежа става трудно, тъй като тя е покрита с дребни капки течност като от миро. Кърпата, поела благоуханието, е запазена и след това е нарязана на много части, събрани са и много парчета памук, с които е изтривана иконата.


Посочваме и трима цивилни, присъстващи на чудото  - Полина Солакова, касиер на манастира, Лидия Василева, продавачка в магазина срещу църквата, и Йордан Антонов, секретар на манастира.


Архимандрит Йоаким, който е пребивавал пет години в българския манастир Св. Георги Зограф в Света гора, Гърция, твърди, че такава миризма е срещал само в близост до свети мощи, на които се е покланял при обиколката си из манастирите на Света гора.




Кандила, които се палят сами


Точно по средата на Страстната седмица Неврокопският владика Натанаил обикаля из митрополията си. Най-дълго се задържа в манастира Св. Георги в Хаджидимово. Там той ще отслужи великденската литургия. Избрал е мястото, където се случват най-много чудеса. В книгите на Светия синод е описано как манастирът е горял няколко пъти. До основи.


После монасите сами възстановявали обителта. Вярвали, че по този начин Господ иска да им подскаже колко всичко е временно и ставали още по-усърдни в молитвите си. След последния пожар спрели да палят кандило през нощта. Дори и тези, които по канон трябвало да разнасят светлина - от двете страни на Спасителя, пред иконите на Св. Богородица и Св. 1Ъорги. Монахът Серафим, който е от девет години в манастира, споделя:Не съм го видял, но ми разказаха.


През 2003 г. точно преди Великден двама от братята както обикновено обходили цялата църква и загасили кандилата навсякъде. Но на сутринта те били запалени. Само тези четири. Помислили, че е случайно и на следващата вечер отново ги загасили. На сутринта те пак били запалени. Никой не знаел как става това. Тогава разбрали, че е станало чудо.
След свидетелството за знамение в манастира пристигнала комисия от Синода. Всички видели как с изгрева на слънцето кандилата се запалили сами. Сякаш невидима сила ги докосвала и дарявала с огън.








„Света Богородица Осеновица" краси Рилския манастир


Старинната чудотворна икона е с 32 четириъгълни преградки с мощи на светци. В горната й част има надпис „Одигитрия" (Пътеводителка). Старо предание уверява, че е била подарена на Рилския манастир от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената „Мара бяла българка" - жена на султан Мурад І (1319-1389). По този начин, наред с религиозната си стойност като християнска светиня, тя добива и историческо значение.

Иконата се намира в специален иконостас при третата колона на голямата манастирска църква. Иконата се пази винаги заключена. Само на големи празници, при масово посещение, след Света литургия с нея се прави тържествена лития. Местното население почита иконата като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии. В такива случаи свещеник с епитрахил, монах, прислужник и въоръжена охрана посещават дома или обхождат засегнатите места, правят водосвет, поръсват и се връщат.










Силата на чудотворната икона на Света Богородица от Роженския манастир


Чудотворната икона на Света Богородица от Роженския манстир "Рождество Богородично" е наричана с различни имена като Дверопазителка,  Пазителка, Вратарница, Панагия, Портариса, Портарница. На 7 септември всяка година богомолци от страната принасят дарове пред Чудотворната икона и молят Пресветата Майка да им прости за сторените "знайни и незнайни" грехове.

Те пренощуват в Роженския манстир за здраве и закрила. На 8 септември, когато малка Богородица и храмовия празник на манастира, се извършва шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки метох на своите манастири да имат копие на най-известната манастирска Чудотворна икона. За това през 1790 г. е направено копие на Чудотворната иверска икона на св. Богородица – Портаитиса. Иконата е изографисана от монах Яков.


От двете страни на майката Божия са добавени десет малки сцени, които показват чудното пристигане на иконата в Света Гора – Атон и първите чудеса в Иверския манастир. Историята на тази икона започва още от I век.Тя е нарисувана от св. Апостол Лука, твърди преданието. Той е първият, който започва да рисува икони, за които му позира лично Божията майка. През IX век един от най-големите гонители на иконопочитанието, византийския император Теофил, издава поредния указ за унищозаването на иконите. В дома на една вдовица от град Никея отряд войници намерили иконата. Искали да я вземат, но понеже е било привечер, вдовицата успяла да убеди войниците да оставят иконата за последно да пренощува в дома и. През нощта жената и синът и взели иконата и я занесли на брега на морето.


Там те се помолили Светата майка да запази иконата от унищожаване, да запази и тях от гнева на иконоборците. След това хвърлили иконата в морските вълни. Но иконата, изправена върху морските вълни, се отправила в западна посока. В края на X век иконата се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите, като видяли това чудо, се качили на лодки и се отправили към иконата, за да я вземат, но колкото те са се доближавали до иконата, толкова тя се е отладечавала от тях.


Тогава те се върнали обратно в манастира и направили молебен към св. Богородицада подари тази Нейна чудотворна икона на светатта обител. През нощта Божията майка се явила на един от монасите – отец Гавриил и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да дойде и да я изнесе от морето. На другия ден монах Гавриил разказал на монасите желанието на св. Богородица, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я взел. Поставили иконата в главната манастирска църква. На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в храма. Започнали да я търсят.


Намерили я над вратата на манастира. Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин отново я намарили над вратата на манастира. Това се повторило за няколко дни поред. Една нощ св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала:

„Не ме изкушавайте повече, не вие Мене ще пазите, а аз ще ви пазя”. Така монасите построили един параклис до вратите на манастира, където поставили иконата. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира, започнали да я наричат иконата Портаитиса (Вратарница). Известна е и като Иверска икона на св. Богородица по името на Иверския манастир. Св. Богородица показва своята помощ и чрез иконата, нарисувана на Роженския манастир. Многобройни са чудесата и помощта към тези, които прибягват с вяра към нея.


Тя е помогнала на много, които страдат от болест, от бездетие, с различни проблеми и мъки.  Имало е опити иконата да бъде изнесена от манастира, но тя винаги се е връщала в него, за да е близко до своите чада. Иконата пристигнала на Света Гора на третия ден на Великден, за това този ден е определен като празник на иконата. Много пъти още иконата на Богородица-Портарница спасявала манастира от врагове, глад и несгоди и славата й се разнасяла по целия свят. Това става причина в Роженския манастир да възникне традиция за изработване на копия на тази светогорска светиня, които се разпространяват в различни области на православния свят.


Чудотворната икона в Роженския манастир е едно от малкото копия, изработени от светено желязо на прочутата чудотворна Богородична икона, охранявала портите на манастира Ивирон в Атон. В патриаршески сигилий от 1761 год. се посочва, че по това време Роженският манастир "Рождество Богородично" е бил подворие на Атонския светогорски манастир Иверон. През 1790 година тогавашният игумен на Иверон и игумен на Роженския манастир Игнатий Родестим възлага на монаха зограф Яков Иверски да направи реплика на прочутата чудотворна икона от Светогорския Иверски манастир "Света Богородица Портариса"


за Роженската света обител.За разлика от останалите копия на светогорската светиня в целия православен свят, дарената на Роженския манастир икона на Богородица Портариса, е обкръжена от десет малки композиции, затворени в овални рамки, представящи събитията от историята на светинята и нейните лековити чудеса.От какъвто и ъгъл човек да погледне иконата, ликът на Богородица го следи с поглед. Всяка година, на третия ден след Великден, се празнува празника на чудотворната икона.
информация от сайтана Роженския манстир
http://www.rozen.pmg-blg.com/ikona2.php





За силата на Обрадовския манастир и как Св. Мина лекува духа



 "Като стигнете аязмото, измийте си очите, пийнете вода и си сипете за вкъщи. Напръскайте с нея четирите стени за здраве и благоденствие." С тези думи хората от Обрадовския манастир "Св. Великомъченик Мина" посрещат всеки новодошъл. Вярата в светената вода привлича все повече хора на това свято място. Силната му енергия се усеща с първите крачки към входа, а често те са твърде бавни - дали заради  впечатляващата природа наоколо, дали заради множеството богомолци.


Манастирът е построен през римско време, но турците го опожаряват до основи. Векове по-късно мястото отново "възкръсва" в съня на една старица от село Григорево. Бог се явява на баба Бона и й посочва свещената земя. Хората не й вярват и забравят за просветлението. Втора божествена намеса обаче ги убеждава. Около децата, извели овцете на паша, ненадейно лумва пожар. Подплашени, те се връщат на сутринта и виждат ясно очертаните от огъня основи на манастира. Разкопавайки мястото, селяните намират кандилница и част от кръст. Пореден знак получават, когато до олтара на църквата бликва  извор със светена вода. От тогава мястото е всепризнато като лечебница на тялото и духа.
Възобновеният манастир "Св. Великомъченик Мина" отваря врати през 1945-а.


В историята му присъства още едно провидение, свързано с пристигането на чудодейната икона на св. Мина от Русия. За него може да научите от служителите и свещениците на манастира. От самото си създаване манастирът е девически. Но монахини там няма след смъртта на обичаната от всички леля Златка. Почти столетница, тя учила хората как да се кръстят, как да се помолят, как да четат молитвите си. И до днес посетителите палят свещи на гроба й. Говори се, че имала свръхестествени способности. Можела да лекува и предсказва бъдещето.


Отец Любен Коларски обаче е на друго мнение: "Лекува само Бог! Ние сме посредниците между него и вярващите." Именно богомолците са основните спонсори на манастира. Благодарение на даренията им в момента текат усилени ремонтни и строителни дейности. Някои от тях са за възстановяване на съществувалия през XI век комплекс от 40 параклиса. Смела амбиция при положение, че до момента са построени едва шест. "От хората е дадено и за хората трябва да се направи", справедлив е ефимерий Любен.


Болестите и бедите водят миряните в манастира, а благодарността ги връща. Като отплата за изцелението си те оставят големи дарове, несравними с човешкото добруване и здраве. Искрените молитви пред чудотворната икона на св. Мина стават все повече и повече. Всичко в манастира живее свой собствен живот. Природата е одухотворена. Цветята говорят от малка табелка: "Не ни късайте, а ни се радвайте. И ние сме Божи чеда."


Вярващите усещат магическата атмосфера наоколо, оценяват и това, че са българи, гледайки няколкото трицветни флага. "Всеки манастир трябва да има националното знаме, защото е символ на българщината, а ние сме българи. Традициите са ни запазили и трябва да ни запазят и за в бъдеще", добавя отец Любен на изпроводяк.
автори Биляна Еленкова и Владимир Николов
http://www.standartnews.com/archive/2005/07/30/






Свети Мина помага при тежки болести, беди и кражби



Kогато у нас радиото е било лукс, телевизия не е имало, а религията е била гонена и отричана от соцвластта, онази прастара и изпитана медия, която предава от ухо на ухо, прави известна в цяла България една икона. Тя е на светия египетски воин и мъченик за Христа св. Мина в Обрадовския манастир. И тръгват поклонници към нея, та досега - да целунат светинята или да смогнат свещеникът отец Любен да им прочете молитва за здраве и успех.


Повечето поклонници просят Божията помощ чрез молитвеното застъпничество на светеца за излекуване на нелечими заболявания.


Известни са множество случаи на излекуван рак и тумори в последна фаза, на успешни операции, за които медицината "не дава надежда". Такава е историята на П. А. от София. Синът му заболява тежко - в сърцето му скенерът открива грудка инфекциозни бактерии. Лекарят съобщава на семейството, че единственият изход е сърцето да се отвори, мембраната, върху която са се наместили бактериите, да се изреже и ако "Бог даде", момчето ще може да живее още десетина години при строг режим и постоянни грижи.


Вестта съсипва близките. Те са готови да продадат имоти и жилището си само и само да спасят най-голямото си и единствено богатство. Бабата, която още от младини е редовна поклонничка в Обрадовския манастир, настоява да се отиде пред иконата и именно отец Любен да прочете молитва. В други случаи семейството се отнася с пренебрежение към думите на старата, но сега отчаянието ги е обзело изцяло. Отиват вкупом, като придържат немощно движещия се младеж.



След молитвата му прилошава. Отвеждат го в болницата, за да го подготвят за операцията. Преди да влезе в операционната, известният хирург д-р И. О. прави нов скенер. Какво се случва след това? Телефонът в дома на болния звъни. Майката вдига слушалката, слуша какво казва лекарят и не вярва на ушите си: инфекциозните бактерии ги няма, но не само в сърцето, няма ги никъде в организма на детето й. Не може да има грешка. Близките помолиха да не разказвам за този случай, но нека ми простят този грях - хората трябва да познават силата Божия.


В друг случай майка, прехвърлила тридесетте, ражда близнаци. Едното от децата има сериозни физиологични смущения и лекари вече я подготвят, че ще го загуби, но все пак ще й остане едно дете. Майката пада пред иконата на св. Мина и... детето оживява.


Пред чудотворната икона идват всякакви хора. Преди време тук важно пристъпват босовете на охранителна фирма, които запалват свещи, пускат в дискоса с широк жест здрава сума пари и си тръгват. Свети Мина се смята за покровител на воините и стражите, на пътниците, на шофьорите.Получава се обаче нещо съвсем далеч от очакваното - един от съдружниците изчезва с голяма част от капитала. Друг е прострелян от засада.


Бог е всемилостив и справедлив и изпълнява само тези молитви, които имат значение за спасението на душата на молещия се. Понякога няма да изпълни веднага или дори въобще молитвата, защото по-добре от нас знае какво е нужно за нашето спасение. За повечето от посетителите не е ясно кой всъщност дава изцелението - свети Мина ли, иконата с неговото изображение ли, или Бог. Вярващите знаят, че иконата няма магическа сила и не действа като чудодейните предмети от фентъзи филмите. Тя е само изображение на светеца, към когото се отправя молитвата. Светецът нищо няма да направи пряко Божията воля и неговата сила е всъщност проявление на Божията сила! Светецът с мъченичеството си за Христа, с подвижническия си живот е заслужил да стои пред лицето Господне. Затова Бог чува неговото застъпничество непосредствено и въздава милостта си.


Как тогава иконата е чудотворна?


Това изображение е било свидетел на много искрена мъка и чиста вяра от страна на идващите десетилетия наред отрудени и лишени от надежда българи. За светеца да се дойде до това изображение е равносилно на подвиг! Нали човек трябва да насили волята си, за да отиде до манастира. Още повече че по времето на "развития социализъм" в близост построиха софийската пречиствателна станция и околността отдалеч мирише на фекалии. Доста воля и вяра са необходими, за да се преодолее отвращението, особено докато се минава по мостчето пред манастира.


Когато София е стигала едва до Лъвов мост, селяните пасели добитъка си на това място, което има особена притегателна сила. Старите твърдят, че там е имало манастир още от римско време. За да се построи обаче, трябва да са престоявали мощи на светец, докато са пренасяни някъде. Манастирът тогава е имал 40 параклиса, като някои от тях носели имената на апостолите Петър и Павел, на св. Николай Мирликийски, на светиите Козма и Дамян. Когато започва строителството на пречиствателната станция, се откриват основите на сгради по римски тертип - с камъни и плоски тухли. Смята се, че още тогава манастирът е носел името на египетския мъченик св. Мина.


През 1927 година пастири в околността забелязали на повърхността керемиди, тухли и парчета от обработен старовремски мрамор. Било Кръстовден по стар стил. Започнали да копаят и открили олтар на църква с кладенец до него, който не можел да е нищо друго освен аязмо. Намерили и част от кадилница и дискос, който в момента се намира в музея на Светия синод.


Без да има тогава телевизия и средства за осведомяване като днешните, новината се разнесла из цяла България, която по това време е една от най-православните страни в света. Към мястото на разкопките тръгнало множество от всички краища на страната. Който идвал да се поклони, оставял по нещо на известните тогава с честността и вярата си първооткриватели на манастира. На 24 ноември - празника на св. Мина (сега е на 11 ноември) се събрало огромно множество и - кой повече, кой по-малко - всички дали средства за дървен иконостас и икони на възстановената черквица. Този иконостас е подменен през 1942 г., когато е построена и сграда за подслон на поклонници. Тя е съборена през 1969 година, като на нейно място е построена двуетажната сграда, а в съседство - друга по-малка, които могат да се видят и днес.


Църковното настоятелство на черквата в Обрадовци "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" и монахиня Анисия от черквата "Св. Петка" в Орландовци се запретнали да построят нов храм. Началото на строежа, осъществен с дарения, е на 19 август същата година и приключило през 1945 г. Работата ръководил майстор Тома Иванов от Варна.


Иконите на олтара са изрисувани от проф. Георги Богданов, а дърворезбата на иконостаса е дело на Мирчо Радулов и Коста Диноев от София. На 21 октомври 1945 г. храмът е осветен. (Пет години по-късно се изгражда параклис на светите братя безсребърници Козма и Дамян, в който сега се извършват богослуженията през зимата.)

Първоначално голямата икона на св. вмчк Мина е поставена в параклиса "Св. апостоли Петър и Павел", в който се намира и аязмото. След построяването на черквата, носеща името на св. Мина, е преместена в притвора на храма, където се намира и до днес.

Тя е и основната цел на поклонението. Датира от 1946-1947 г., ако се вярва на разкази на поклонници. Други пък твърдят, че е донесена през 50-те години на миналия век на гръб от самия автор. За такъв се спряга руският художник Михаил Малецки. Той е работил по реставрацията във Военноисторическия музей известно време, съобщи директорът му Петко Йотов. Според разкази на Малецки се явил насън мъж с копие и щит и заповядал да бъде нарисуван.



Образът от иконата бил като този от съня на художника. Чудесата тръгват още с появата й в манастира. Освен че молитвите към св. Мина церят от тежки болести, светецът помага също за сполучлив брак, за рожба, за намиране на откраднати или загубени вещи и за какво ли не още. Св. Мина е помощник в трудности и беди и закриля бездомни и сираци.



Чудотворната икона върши своето благодатно дело - без шум, без телевизионни реклами и без присъствието на ВИП персони, които да придават външен блясък на това, което става невидимо за очите, но доловимо от сърцето, когато то е чисто от страсти и не общува с бесове. Едва ли скоро ще се намери някой в столичната администрация да премести пречиствателната станция. Отровната смрад още дълго ще бъде свидетелство за борбата на плътта с духа. Но този, който се пребори с неприязнените усещания, винаги е възнаграждаван според вярата си, защото иконата не оставя никого с напразни надежди.
РУСИ СТ. РУСЕВ
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=296102






Чудотворната икона на Света Богородица в Пазарджик



 Чудотворната икона на Света Богородица, която се намира в Пазарджишкия православен храм "Св.Богородица" е прочута с помощта, която дава на вярващите християни. Чудотворната икона в Пазарджик Тя помага на хора, които се молят за дете, лекува болните и пази тези, които са я избрали за покровителка.


Тези, които застават пред нея с вяра и с чисто сърце, често "твърдят че чуват глас,  който идва от иконата и който ги уверява, че бедите им ще имат добър край" - казва отец Стефан Еленкин, свещеник в църквата. "Живата връзка човек-светия никога не може да бъде разгадана", твърди отец Еленкин. Той често насочва вярващите, които искат да изберат свой светец-покровител. С нарастващата слава на иконата на Божията майка като изцелителка и утешителка все повече вярващи доверят съдбата си на Божията майка.



Няма точни исторически данни за датировката, за произхода или за зографа на прочутата икона. Единствената следа е надписът в долния десен ъгъл: "Подарява семейство Михаил и Мар. Джамбазови". Но кога е направено дарението, защо и каква е съдбата на семейството не се знае.


Пазарджишката Богородица все още не е официално призната за чудотворна икона от българската православна църква. С чудесата, които извършва, тя може да съперничи на силата на иконите на Божията майка от Бачковския манастир и от асеновградското село Горно Воден, за които покойния пловдивски митрополит Арсений се кълне, че помагат на силно вярващите. Пазарджишката икона е изографисна с голямо майсторство, а образът й оказва силно въздействие върху миряните.

По принцип най-много икони, които имат силата да изцеляват и утешават, са именно с образа на Света Богородица, а българска чудотворна икона на Богородица има дори и в манастира Зограф в Света гора.

Милена Николова
http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/docs/chud_ikona_pazardzhik.htm








Иконата на Св. Богородица от Бачково върши чудеса

От векове за иконата "Света Богородица" в Бачковския манастир се говори, че е спасила мнозина вярващи. Силата й е да помага на болните и бездетните, затова ликът на Божията майка, пазен в малката църквица на обителта, се смята за чудотворен.


Легендата за Бачковската Богородица разкава още, че тя е една от 20-те икони в света, за които самата Пресвета дева е позирала на живо. Според някои исторически източници ликът на Божията майка в скътаната в Родопите обител, е нарисуван от евангелиста св. Лука, изографисал и първообраза на Христос. В манастира е донесена от странстващите иверийски монаси Окрамир и Атанасий. Днес обкованата в сребърна ризница Богородица с Младенеца е най-ценната реликва на манастира.


Поверието гласи, че оставена при олтара на манастирската църква, една нощ тя се преместила сама до входа, а явилата се в съня на един от монасите Богородица казала, че така ще вижда по-ясно кои посетители на храма влизат с чисти сърца.


И така вече няколко столетия изображението на Пресветата Дева от Бачково е обърната към църковните двери. Миряните, които идват да й се поклонят, вярват, че тя ще сбъдне молитвите на всеки, който я докосне. По всяко време в обителта можеш да срещнеш и хора, на които иконата е помогнала. Те не спират да разказват историята на личните си болежки и как Божията майка ги е избавила от тях.


Стефан от Благоевград често пропътува дългото разстояние от дома си до манастира, защото тук е намерил лечение за страшната болест, която го сполетяла преди десетина години. Преди това 42-годишният мъж дори не бил вярващ.


Открили му обаче рак и след операцията докторите не дали гаранция, че ще живее. "В отчаянието си реших да се хвана за сламка", обяснява Стефан. Славата за чудодейната сила на Бачковската икона, която векове наред се носи сред богомолците, му била известна, макар да не ходел на църква. Дошъл на Възкресение, защото чул, че тогава силата на иконата е най-голяма. "Тъй като не знаех молитви, изрекох наум всичко, което ми беше на душата - разказва мъжът.


Това, което почувствал, още неизрекъл докрай молбата си за здраве, разказва вече години наред. "Сякаш не се кланях на икона, а пред самата Богородица. Толкова жив ми изглеждаше ликът й върху дървото. Още тогава разбрах, че няма да умра", разказва развълнуван мъжът, който все още продължава да живее пълноценно и почти не си спомня за страшната болест. В силата на чудотворната икона от години вярва и баба Наталия от Хасково.


От болки в краката жената дори седнала в инвалидна количка. "Но най-лошото беше, че страдах не само през деня", казва възрастната хасковлийка. Нощно време болките били непоносими. Бабата дори стигнала до мисълта да сложи край на живота си, за да се отърве от страданието. Но тъй като била дълбоко религиозна, а според Библията самоубийството е голям грях, решила да опита да се спаси с вярата си. Първият път близки я донесли почти на ръце до иконата. След една нощ горещи молитви жената започнала да се оправя. Сега вече идва сама до светото място и разказва на останалите богомолци как й помогнала Богородица.

От шестгодишна нейната землячка Йорданка Латева също идва всяка година на Успение Богородично в Бачково. Причината за честото завръщане в обителта на прехвърлилата 50 години жена е случка от детството. Историята на възрастната хасковлийка звучи като библейски разказ. Йорданка твърди, че била умряла, но Дева Мария й върнала живота.


Като дете се разболяла от тежка инфекция и изпаднала в кома. След като много дни била в това състояние, скърбящата й майка я предала на Богородица, за да я пази в отвъдното. "Божията майка обаче ме върна на семейството ми", казва Йорданка, която често виждала наяве Светата Дева. Най-често ликът на Богородица й се явявал в Бачково, затова винаги на 15 август тя носи дарове на икона, която не спира да върши чудеса.





Най-голяма е силата й на втория ден от Великден


Само веднъж в годината чудотворната икона на Света Богородица, грижливо пазена от местното братство, напуска пределите на манастира. Денят е веднага след Великден, когато се вярва, че силата на иконата е най-голяма. Така всяка година по едно и също време всеки втори ден от Възкресение Христово камбаните в Бачково бият особено празнично. Върволицата от хора, които часове наред са чакали на опашка, за да запалят свещ пред иконите в манастирската църква, се насочва към изхода на обителта.


За повечето предстои отдавна чаканият миг, който ще им донесе изцеление на тялото и душевен мир. Вярващите понасят чудотворната икона в литийно шествие, което събира хиляди хора от цяла България. Носят я върху раменете си само тези, които най-силно имат нужда от помощта на Божията майка. Едни от тях търсят лечения от тежка болест, други се надяват така да измолят прошка за греховете си. Трети искрено вярват, че иконата ще им помогне най-накрая да се сдобият с дълго чаканата рожба.


През няколкостотин метра носилката се предава от ръце на ръце, за да може повече хора да се докоснат до нея. Пътят е дълъг, а стръмнината изглежда непосилна за болните, куци и сакати миряни, които протягат ръце, за да вдигнат и те иконата. Докоснали се обаче веднъж до нея, тя сякаш им дава сили да вървят с лекота и да изминат шесткилометровата стръмнина без дори да се задъхат. Крайната цел е местността Клувията, където според манастирските книги за първи път била открита силата на иконата. Това станало през далечната 1604 година на втория ден от Великден. Тогава две овчарчета видели по обяд странна светлина да блика от скалата над планинската поляна.


Децата били далече, но лъчите, които излизали от процепа на големия камък, светели силно и привлекли момчетата. Те се покатерили и открили лика на Богородица в една от каменните ниши. Оказало се, че иконата била укрита там от монаси по време на турското робство, за да бъде спасена от многократните опожарявания на манастира.

Легендата разказва още, че в паметния ден, когато момчетата я понесли към светата обител, манастирските камбани сами зазвънели. Оттогава започва традицията по пренасянето на иконата с литийно шествие до Клувията. При една от последните й реставрации на гърба на иконата бил открит надпис, от който станало ясно, че е подарена на Бачковския манастир през 1311 година от двама грузински пътешественици - Атанасий и Октамир. Сребърната ризница на иконата пък била направена през 1819 година от пловдивския ювелир Петко Хаджи в знак на благодарност за изцелението на съпругата му.




Друговерци също се кланят на манастирската светиня


Мнозина са друговерците, убедени, че иконата помага и на хора, които не се кланят на Христос. За това свидетелства друга манастирска история, която е записана и в книгите на обителта. В нея се разказва за чудодейното изцеление на малкия Сали. Турчето било неизлечимо болно. Родителите опитали какво ли не, за да го вдигнат на крака, но нищо не помогнало. Тогава по съвет на своя приятелка българка майка му го довела в манастира. След като една нощ двамата преспали под иконата, на другия ден Сали се изправил и започнал да тича из двора на светото място.


Години след тази случка иконата помогнала и на друг мюсюлманин. 56-годишният съименник на малкия Сали често идва в Бачково, за да разказва как Богородица върнала щастието на дъщеря му.


Момичето се омъжило щастливо за възлюбения си, защото двамата много се обичали. Искали веднага да имат и детенце. То обаче не се появило, понеже се оказало, че младата булка има някакъв здравословен проблем. Черни облаци надвиснали над семейното гнездо, защото свекърът и свекървата започнали да недоволстват. Не искали родът им да остане без продължение. Тогава бащата на момичето Сали, който бил чул за силата на бачковската светиня, решил, че няма да робува на религиозни предразсъдъци, и дошъл в манастира при иконата. "Не след дълго Богородица чу молитвите ми и дъщерята и зетят вече се радват на момченце", обяснява с радостни сълзи на очи Сали.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=139612


2013-07-09 13:26:15