резултатът - все тая! Да, двата крака и едната глава само ни правят от една порода. И боклукът! Това, което ни прави най-великата, уникална и небеподобна порода... мдааа, това е БОКЛУКЪТ! Защото не съм виждала животното с торбичка боклук, пълна с кофички от кисело мляко, кутии от пица или шишета кока-кола, нежно примесени с живописно намухлени стари маратонки!

Оставят си животинките само естествената тор по житейския си път, ама той полезен! Тъй де, природосъобразен е! Ние обаче като едни истински господари на планетата, като едни властелини на космоса (тъй де, не сме животни, що да се оприличаваме с тях), освен природната си тор фабрикуваме и таз красива шарения, дето след нашата употреба започва да смърди ужасно гадничко. Даже си мисля, че туй паранормалното нещо ряпа да яде. Ний като едни велики вуду магьосници... каквото докоснем и недоизядем започва да смърди след нас.

И тук идва сублимният момент! Ний, нашего брата Българиот, сме различни и неподражаеми в туй изкуство! От боклука някой правят пари, ний пък правим изкуство! А и циганите, и те. Да си кажем  правичката, ний българите, рипаме до небесата, да не рече някой да каже - цигани сме били. Обаче, докато рипаме и току метнем някой фас през терасата.

То само фас да беше кусурът... щото и летящи торбички боклук се виждат чат-пат! Пък даже и щайга с домати едва не повали моя благоверен една уханна пролетна привечер! А не, нищо лично! Съседката от първия вход замеряла мъжа си!
Ма то, брато, щото ний сме една артистична нация! Казват, от княжеските и болярските родове идвало. От болярките, дето бягали от потурчване (то сигурно и сред циганите ще да са се скрили известен брой...).


Тъй де, интелигентността ни, хармоничното ни усещане за цветосъчетания и неподобаващото чувство за ритъм на багрите... Ей туй, брато, боклук-арта, си е наш патент от където и да го погледнеш! Та значи преди, като се върнех от чужбината, туй най ме шокваше.

Тъй де, с аранжирания арт боклук под терасите. Обаче ако погледнеш философски на нещата... Ми то си е жив поп арт! Туй под балконите си е направо жива художествена изложба! Ако беше го видяла американската публика, тогаз Анди Уорхол направо в канала отиваше. Отнемахме му бащинството за поп арта и туй си е! То арт – арт, ама само ний си го разбираме. Те другите простаци изобщо си нямат представа от нашето боклукчийско изкуство.


Един англичанин като го водила мойта приятелка да гледа къща до Морската градина, тоз глупак не посмял да мине през двора (там нали се сещате - ний си аранжираме техниката втора употреба), много страшно му се видяло. Не разбрал изкуството тоз профан. Обаче туй нищо не е! Аз като водех Карл Шварц, шефът на Европейската модна консултанска организация, на гости и като го качих на асансьора... и така и не разбрах що му се разтрепериха пръстите, та и цигарата запали. Ще трябва от скоростта да е било, щото те нашичките малко се клатушкат насам-натам... Е, и малко като от Втората световна, ама то пък какво изкуство в тях!

Туй надписи по диагонал и вертикал, туй артистично нащърб оформени огледала, туй изящно висящи нежни жички с удивително неритмично тактувайки в светлинно вълшебство лампички. Абе чисто изкуство ви казвам! Обаче немецът трепери... от вълнение пред изкуството ще да е било! Нооо беше късно, нашият движещ се асансьоро арт вече се тътрузеше нежно нагоре.


И там на площадката... О, чудо! Съседката отвори вратата! И нашият онемя! То апартамента като от „Некерман“! То италиански плочки, то мрамор, то подово отопление, то бар-плот! Най се накефих обаче като го метнах до летището... то през такъв пейзаж преминахме... туй „Трошево“, туй „Младост“... Малееееей, какъв арт! Туй пране по балконите, тоз безбрежно волно ветреещ се треволяк си бяха направо за Рембранд! Обаче тоз задръстен немец не ни разбра и туй то! Нас само великите ни разбират! То и затова Холивуд се натиска да снима при нас!



Испанците са друго нещо! Те боклученият арт го творят по къщите. Крият си го, сакън някой да не им открадне идеята!(обаче поживявайки тук, разбрах, че това е патент на тукашните хитанос, оригиналните испанци са чистници, точно като нас) Не знам как го правят, обаче улиците им са чисти, подредени и озеленени като от рекламно списание. Скучноооооо, брато! Няма такова понятие като краен квартал или циганска махала. То даже крайните квартали са и най-луксозните. Блоковете са обградени с дворове с басейни, а под тях - подземни гаражи. По един портиер или градинар са турнали да им наглежда скучнотията, а луксозните комплекси даже и денонощна охрана.

Не си и помисляйте  да метнете пешкира на балкона или кабел през терасата, тъй за
художествено дооформяне на пространството. Веднага ''зъъъъън'' - звънеца на вратата! Нахокват ме, обвиняват ме в егоизъм и разваляне на архитектурната идея и гледката на съседа.

Ах, скука, брато, скука ти казвам,! Никакво въображение! Това обаче е отвън... вътре е друго нещо! Вътре испанците са си арт отвсякъде! Българките тук им настръхват косите, ако ги извикат да чистят в испански дом... Казват - ужас! Ужас! Ужас! Бебета лазели по земята, котката си тори където иска, мивката пълна със седмици, пешкирите - вместо тоалетна хартия, дрехите на земята... Казват, такъв арт било! Направо абстракционизъм!
Абе, мръсни са, в ресторантите след тях все едно прасета са минали... Обаче отвън си е жива скука! Чисто, подредено, озеленено... не мож едно торбе с боклук да метнеш. Скукаааа, брато, жива скука!



Ах, къде е нашичкият арт?! Такива сме си! Неподражаеми! Творци! Непукисти! Различни! И не само в  клатенето на  главите в знак на съгласие напред – назад, не кат ония там цивилизованите – наляво – надясно! Разликата, брато, е във виждането ни за боклука. Казват, отношението към боклука било признак за степента на цивилизованост! Хайде бе, а къде остана изкуството?!
Било грижа за природата и гледката на съседа! Да, ама ние сме различни! Артистични! Хайде, сега ще бягам, че трябва да сортирам боклука. Хартиеният в едно торбе, пласмасовият в другото... Ах, къде си е нашичкият арт!? Адиос, омбре! Аста ла виста!

Милена Марева
за вестник “Народно дело“
30 октомври 2007 г.