всички досега известни цивилизации на Египет, Шумерия, Гърция е съществувала една друга, високо образована и могъща цивилизация. Тя  се е зародила и процъфтявала по земите на река Дунав и черноморското крайбрежие хилядолетия преди всички останали познати до сега и се оказва, че е най-древната позната до този момент.

В световната история дълго време имаше  празнина  в изучаването на древния свят - след древна Месопотамия започваше изучаването историята на древна Гърция.  Какво се е случвал във времето, между тези две цивилизации из земите на стара Европа, на територията на балканския полуостров, в днешна България и Румъния, не се знаеше. Смяташе се, че европейската цивилизация се е зародила в древна Гърция, но докато Цикладската цивилизация, възникнала на Цикладските острови в Егейско море и е завършила първия етап от развитието си преди 3000 г.,  по това време на север, край Дунав, вече е съществувала една много по-древна, изтънчена и високо развита цивилизация.

 Най-старото злато в света от некрополът намерен край Варна шокира и изуми световните учените, преобърна преставите ни за всичко, което бяхме изучавали досега и постави един въпрос: Какво всъщност се е случило край земите на Черно море и къде са градовете на това изтънчено и познаващо законите на геометрията общество?

 Инж. д-р Йордан Бояджиев разказва:„За нас, инженерите неразрешима за сега загадка остава процеса на това сътворение, защото знанията за древния човек  е, че той разполага с кремъчен нож и каменна брадва. Те все още не са познавали желязото, то не съществува в природата и е открито цели три хиляди години по-късно. Добиването на желязо е изцяло продукт на човешкия гений, на човешките знания и опит. Тогава, след като не са имали никаква инструментална и технологична екипировка, с какви знания, с каква технология са изработили предмети, които по своето качество се доближават до най-добрите постижения на съвременните технически стандарти.“

През 1972г. край Варна, Райчо Николов при прокопаването на канал в близост до Варненското езеро открива  не само най-старото технологично обработено злато в  свИван Иванов ета, но и най-уникалното. 

Така през 1972 г. археологът Иван Иванов, вече покойник, започва да разкрива Варненския некропол. Той работи върху този обект 20 години и още в първите от тях си спечелва прякора Иван Златния, заради огромното количество златни украшения, които са намерени там.
Оказало се, че багеристът Райчо Николов е копнал с багера точно в средата на некропола, където са били най-богатите погребения. Ако е попаднал с багера на периферията му, едва ли въобще е щял да забележи нещо.

При последващия анализ на скъпоценностите се установило, че всички предмети са от чисто 24-каратово злато. А мястото, на което са открити находките, е било халколитно гробище, датиращо от около 5000 – 4400 година преди Христа и се е използвало около 200 години.

Справка:

Датировката некропола във Варна е датирана от два института за радио-въгреродно датиране  - Изследователски център по околна среда в източен Килбрайт, Шотландия и в Оксфорд, Англия. Явява се разлика в датирането между двата: Шотландия дава дата приблизително 4 000 хилядолетие пр. Хр., докато в Англия датират 10 обекта и отчитат 4 500/ 4 600 хилядолетие пр. Хр.

Това означава, че 200 години работилниците край варненските езера са работили и са произвеждали сечива и украси. За съвременните изследователи също е важно какво още е намерено, освен металните и златните предмети. Кои от неметалните материали могат да се интерпретират като инструменти за металообработване?

Най-разпространен е бил кремъчния инструмент. В некропола са открити кремъчни инструменти с изключителни размери, които на практика не са функционирали.

Оказва се, че 10 сантиметра са предостатъчни за дължина на кремъчен нож, стъргалка, шило или Артефакт от некропола във Варнадълбачка за обработка на кожи и кости. В общи линии инструментите са били от този порядък. Но древните майстори са демонстрирали технологични възможности. Те са изработили кремъчни пластини много по–големи от необходимия размер, за да покажат уменията си. Възможно е кремъчните ножове да са били с ритуално значение.

Находката се очертава като най-богатият некропол в Европа от късния халколит  Ценното откритие е било наречено Съкровището на варненския халколитен некропол, а цивилизацията, на която е принадлежало то е наречена „Култура Варна”. 

С откриването на Варненското съкровище се опровергава схващането до този момент, че най-древния ползван метал е медта. Очевидно е, че заедно с обработването на медни предмети, са се правели и такива от 24-каратово злато, което е било израз на почит към величието и могъществото на древните хора. 

Колкото и невероятно да звучи, цивилизацията живяла по нашите земи е познавала златното сечение Фи и числото Пи(3,14), отразяващо отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър.

Както уточнява уредничката във Варненския музей Олга Пелевина - от края на петото и началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. - късен халколит (късна каменно-медна епоха, нарича се още енеолит). “Дотогава се е смятало, че първият метал, обработен от човек, е мед”, казва Пелевина. Оказва се, че златото започва да се използва наравно с медта във времето. И още оттогава жълтият метал започва да служи за украса и става символ на престиж и власт.

За древния човек медните предмети са били с не по-малка стойност от златните, ако не и по-скъпи дори. Красивото, рядко и ценно злато е благороден метал, но то доказва по–скоро престижа на притежателя си и утвърждава, че той е достигнал до високо обществено положение. В естественото си състояние в природата то съществува с примеси на мед, сребро, сплавява се също и с живак. Затова и една от екологически най- неприятните технологии е да се отделят малките златинки с живак. Той ги усвоява и след това се изпарява, оставяйки ги в чист вид. Тази технология е опасна за околната среда и хората. Все пак в праисторията такива методи са били напълно непознати.

Как тогава е добивано златото?

Общо 3028-те предмета, които са намерени в некропола чакат отговор на много въпроси. Четри от тях обаче са ключови за специалистите по металознание:

Първо – къде е добивана суровината, от къде идва златото?

Второ - златото се топи над 1000 градуса. Как са успели да вдигнат тези градуси, за да стопят златната руда?

Трето – какви инструменти са използвали древните хора?

Четвърто – по каква технология са изработвали предметите?

На тези ключови въпроси на помощ на историците идват специалистите по металознание. Посланието на древният майстор кодирано в извивките на метала може да бъде разчетено единствено от неговите съвременни колеги. Затова за разлика от археолозите, те правят друго разделение на находките в некропола.

Разделят ги общо на три вида – на предмети изработени от тел, предмети изработени от листово злато и предмети направени от отливки. Разбира се материалът за тази работа вече е бил подготвен след първичния процес – леенето. След изстиване златото е приемало форма на нишка (проволка) или на плосък лист. Някои от детайлите са характерни отливки, които специалистите по металознание веднага могат да разпознаят.


Инж. д-р Йордан Бояджиев сочи като пример биконична гривна от гроб №4. По нея има малки точици. Оказва се, че те са от газоотводни канали: “Когато е направена леярската форма, за да излезе въздуха са създадени тези газоотводни канали. След това са изсечени внимателно, но точиците останали. Както се казва в криминалистиката “Следите остават“. Така разделени предметите – по технологична изработка могат да бъдат разделени и още веднъж – на начин на изработка.

Примерно – телта може да бъде разделена технологично на тел с кръгло напречно сечение, друга – тел с правоъгълно, трета – с квадратно. Технологична разновидност на тези предмети са спиралите – кръгли или правоъгълни украшения. Пластините – листовото злато също може да бъде разделено. Първата група е на равнинното злато – някои са с по-простичка форма, други с по- сложна. Обемните конструкции също се делят на този принцип. Примерно опростена е тази, която е обкова на лък.

По-сложните антропоморфни амулети са с вътрешно изпразване, със сложна конфигурация. Пример за това е жезълът – символ на царска, владетелска власт. Базовите технологии – това са леене, пластична деформация, термична обработка и заваряване. Те са в основа и на съвременното машиностроене и метално производство.

Каква е следващата стъпка на пластичната деформация на коване, щамповане, изработване на монети? Каква е първата стъпка на заваряване на желязо – примерно стремената са затворен контур. Тогава как са ги заварявали преди 1500 години без заваръчен апарат?" Въпроси, след въпроси…

За учените е много важно да се позиционират нещата във времето и да се проследи развитието на технологиите и историята на обработване на златото и медта. Затова и находките във варненския некропол са толкова важни за съвременните специалисти по металообработване.

Изникват още въпроси. Къде са се намирали работилниците на някогашните майстори преди 6 500 години – тези древни малки заводчета? Какви суровини – огнеопорни материали са използвали? И днес в металолеенето суровините не са много по-различни. И сега, както в древните времена се използват пясък и глина.

Следващият въпрос е какви са били инструментите на предците ни. Длето и чук? Лесно е да се каже, но нека не забравяме, че желязото ще бъде открито няколко хилядолетия по- късно. Следователно древният майстор не е разполагал с този лукс! Наистина става въпрос за обработено злато.

Докато в Египет, Шумер има някакви податки за използване на самородните метали, тук говорим за технологично използване. Златото е било стопено, разлято и е бил изработен предмет. Имаме целия технологичен цикъл. Тези най-стари предмети са тридесет и едно мъниста. Всяко тежи по-малко от грам. Носени са от повече от едно поколение халколитни жители. Били са изключително ценни. Човекът, който е погребан с тях, е бил уважен и изпратен с най-скъпото, което е имал. Това показва, че тези хора са имали мислене подобно на нашето.“

Загадките, които тепърва учените ще откриват са:

Един от основните въпроси, които занимава учените, ангажирани с изследването на Варненски халколитен некропол е времето, през което са живеели хората на това място.

Те са единодушни, че цивилизацията е по-древна от тракийската, която за дълъг период от време доминира по тези земи. Научният анализ с въглерод показва, че цивилизацията е на близо 6 000 години преди новата ера. Това време съвпада с възникването на шумерската и асирийската цивилизации

1. Двата златни бикаАртефакти от некропола във Варна

При проучването на един от гробовете в некропола са открити два златни бика. По-малкият бик има 45 точки, а по-големият – 56 точки. Уникалното при тези точки е, че тези числа, умножени по ръста на по-големия бик, който е 58,17 мм, се получава височината на Хеопсовата пирамида – 146,5 метра.

Според д-р Христо Смоленов  върху варненското златно съкровище е закодирана първата в света наука – геометрията. Той обяснява, че доказателствата за това са в самото съкровище и формата на някои от откритите предмети
http://smolenov.com

"Върху едната златна фигурка на бик с размери 5,8 на 6,5 см са закодирани няколко правоъгълни триъгълника. Един от тях, със страни 3, 4, и 5 единици, е прочутият триъгълник, наречен много векове по-късно Питагоров. Върху същата фигурка на бик през специално отбелязани структурни елементи могат да се прокарат ъгли от 90, 70, 65, 60, 45 и 30 градуса.

Освен това в световен мащаб рядко се говори за това, че всъщност тази цивилизация, която е населявала земите край Варна, всъщност е по-стара от шумерската цивилизация преди Египет и дори 2000 години преди Стоунхендж. Тези факти ми дават правото да заговоря и за първата Златно-каменна епоха в света или т.нар. ауреолитна цивилизация”

2. Златният напръстник от гроб №43

Един изненадващ артефакт от гроб №43 е златният накрайник на мястото на фалоса. Това е един от най-богатите гробове, считан за царски - около него са подредени 990 златни предмета, накити и украшения с тегло 1,5 килограма - колкото общо са намерени в богатите мистериозни гробове без скелети в същия некропол. Отличава се каменен жезъл със златна дръжка, който във вековете винаги е означавал власт. Тези характерни символи дават основание да се смята, че погребаният мъж вероятно е бил вожд или жрец. Археолозите го кръщават с името Пешо и проучвайки гробницата, години наред го наричат така.

 Няма обяснение за златното украшение на пениса му. Но погребението на Пешо изпреварва това на фараоните с 1000-2000 години. Той е представител на нещо, което може да се нарече предицвилизация - епоха, когато племенните връзки започват да се заменят от друг тип взаимоотношения и друг тип властови и йерархични структури на човешката общност.

Днес знатният мъж лежи в музея, специално подреден така, както е намерен на място, а макетът е изработен от японци.

Другият интересен факт е платинена гривна - Асен Чилингиров доказва, че в златото има и малки количества платина, факт напълно уникален за цяла Евразия:

"Спектралният анализ на някои от златните предмети от варненското съкровище и по-специално златните апликации с изображения на овни/козирози, са изработени от самородно злато, съдържащо и много малък процент платина. Такава (механична) смес не е открита досега на никакви златни предмети не само на Балканите, но и в Евразия.

Тя беше открита значително по-късно при импортирани златни украшения в Гърция (Микена), а преди това и в Месопотамия (златните плочки от диадемата на шумерската царица, погребана в Ур), където също досега не е открита платина в естествени находища.

Спектралният анализ на предметите от Микена и Ур беше направен след публикуването на материали в "Готи и гети ІІ" и "Вулканите.." и за тях бях информиран лично с имейл от техния изследовател"

3. Керамичният съд изрисуван със злато

Следващият много важен предмет, който е открит в некропола край Варна е керамичен съд изрисуван със злато. Дори при днешните високи технологии тази техника е доста трудна, защото има възможност златото да се разтопи в пещта, където се изпича глинения съд.

Предполага се, че глинения съд се е поставял в пещта и се изпичал до определена фаза. След това, все още мек се изваждал и върху него се е втривал златния прах. Съдът се е слагал отново в пещта и се е изпичал до край. ПО този начин златото остава да блести върху глината и не се разтича.

Интересен факт е, че царският лакът, който е бил използван за мерна единица при строежа на египетските пирамиди е заложен в намерените златни артефакти. Керамичната купа е с диаметър абсолютно равен на царският лакът или 52,36см.

4. Символът на слънцето - свастиката изобразен върху позлатената керамична купа в гроб №4.

Свастиката се счита за най-древният сакрален символ за изразяване на култа към слънцето. Като орнамент може да бъде открита в цял цвят - в Скития, Тибет, Китай, Шумер,  Мохенджо Даро, Харапа,  Египет, Троя, Плиска, Буляр (Волжска България), Финландия и дори в Америка. За най-ранна се приема тази от Мезин, Украйна на 12 000 години , а за Европа свастиката от Стара Загора от VІ – ІV хил. пр.н.ера.

Има я и в изкуството на древния народ обитавал земите на Варна преди 6 600 години!

Д-р Христо Смоленов:
"С енергията на пропорциите омагьосва, но ако все пак желаем да се задълбочим отвъд предела на художественото въздействие - ни очакват нови изненади - еталоните функции на тази златна плоча ни позволява да разшифроваме кодовете на динамичния квадрат, изобразен върху позлатената керамична купа от същия гроб №4.

Този най-древен соларен символ е в основата на генезиса на бъдещата индоевропейска култура, чийто изгрев започва над Черно море. Слънчевият знак е код на забележителна геометрична пропорция, определена от съотношението между дължината и ширината на златната плоча.

Диаметърът на купата е равен на три дължини на еталонната плочка, а четирите симетрични фигури имат за основа една еталонна дължина, докато височината им е равна на два пъти еталонната ширина на плочата.

Прави впечатление известната кривина в основата на златната плоча, която отразява по парадоксално правдоподобен начин контура на хоризонта, начин, гледан от голяма дистанция. Възможно е самата плоча, както и други артефакти от варненския некропол, да са били използвани за геодезични и астрономични измервания."

5. Произходът на златото

Характерна особеност на украшенията намерени в гроба е факта, че златото не идва само от едно място. Има украшения, които са от много чист метал - 23 каратова злато, но има една гривна, която е от "електрон" - сплав от злато и сребро. Такава сплав се намира много рядко в природата. Подобно находище на електрон е открито и в Мала Азия.

  Според Асен Чилингиров в златото има и малки количества платина, факт напълно уникален за цяла Евразия:

"Спектралният анализ на някои от златните предмети от варненското съкровище и по-специално златните апликации с изображения на овни/козирози, са изработени от самородно злато, съдържащо и много малък процент платина. Такава (механична) смес не е открита досега на никакви златни предмети не само на Балканите, но и в Евразия.

Тя беше открита значително по-късно при импортирани златни украшения в Гърция (Микена), а преди това и в Месопотамия (златните плочки от диадемата на шумерската царица, погребана в Ур), където също досега не е открита платина в естествени находища.

Спектралният анализ на предметите от Микена и Ур беше направен след публикуването на материали в "Готи и гети ІІ" и "Вулканите.." и за тях бях информиран лично с имейл от техния изследовател"

6. Златният бумеранг

Друг много интересен предмет, открит при разкопките е златен бумеранг - той е напълно непознат за Европа. Допреди откритието на варненското злато данни за използване на такова  оръжие имаше единствено в Австралия от местните аборигени.

7. Празните гробове

Остава загадка защо някой от намерените  гробове са празни - защо в тях има най-много злато, те са най-богатите погребения, а погребани няма. Съществуват две хипотези за тези гробове. В културата на елините е имало обичай да се прави празен гроб на човек, който е починал далеч и не е било възможно да се донесат тленните останки, като по този начин му се отдава почит.

Другата хипотеза е свързана с обичай в древен Египет, според който всяка есен погребвали боговете Озирис и Изида, а те възкръсвали на пролет. Има предположения, че и у нас е било нещо подобно, макар и далеч преди египтяните.

8. Погребалните маски

В някой от символични гробове са открити глинени „маски” изобразяващи човешко лице, чийто очи, уши, нос, зъби са означени със злато.

9. Златният астрагал - ашик

По всяка вероятност е имал ритуално значение. Нещо като древен зар. Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено по краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. До въображаемото тяло са положени инструменти. Струпването на повече предмети отдясно се тълкува като мъжко погребение, още повече че този гроб повтаря донякъде гробните дарове в гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар-жрец, който е бил и магьосник – ковач.

 През 1980 г. сър Колин Ренфрю (но и много други световноизвестни учени), световноизвестен британски археолог, пише в National Geography: Най-древното златно съкровище на света, открито в 1972 г., не беше намерено в Шумер или Египет, нито в предколумбова Америка, прочута със златните си находки от Перу и Колумбия. За всеобщо учудване то дойде от североизточна България, от привлекателния и модерен град Варна и е на повече от 6 500 хиляди години!

Въпрос на самочувствие за всяка нация е да покаже колко древни са корените й и колко свещена е родината й и е въпрос на справедливост за България и българите да се разкрие истината за това колко древна наистина е нашата земя и нашия ген.

Всички ние, знаем за находките на древен Шумер, Египет, Месопотамия и древна Гърция, Средиземноморския свят, та дори и предколумбова Америка. Те се популяризират от техните държаваи и културни институции. Редно най-после да систематизираме велико българско наследство, което е свързано с първата в света истинска цивилизация - културата "Варна".

Искам за финал да напиша нещо грандиозно и велико, като прослава на древната ни история, но ще завърша с един коментар от форума по повод откритието:

Краси на февруари 23rd, 2009 в 6:53 pm
Днес посетихме мястото, където е намерено Варненското златно съкровище,  което е  първото обработено злато в света, датиращо приблизително от шестото хилядолетие преди новата ера. Част от площадката представлява пущинак, обрасъл с храсти и дървета, а малко по нататък започва сметище. Да се гордеем или да се срамуваме?

В момента некрополът е почти неузнаваем. Видът му е неугледен и малцина са варненците, които знаят пътя до него. По-голямата част от терена е в частни ръце... от няколко години. Собственикът на 4,3 дка от територията, на която се намира Варненския некропол, няма намерения да строи на това място, тъй като няма разрешение, а и теренът е обявен за паметник на културата. Готов е да го продаде. Евентуални купувачи могат да бъдат държавата, Община Варна или някой родолюбив българин, но такъв все още не се е намерил.

Мястото, на което е открито най-старото злато не може да бъде показано пред света.

www.ydara.com

Още факти от wikipedia:
Редовни царски погребения
В гроб №4 са открити два съда с геометрична декорация, нанесена със златна боя.
Гроб №43 е на мъж с ръст 1,70 м. В него са открити 990 броя златни предмети с общо тегло 1,5 кг., сред които множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и други сечива, използвани в металургията (брадва-чук, игла, шило, длето, клин), глинени съдове. Заради гробния инвентар изследователите предполагат, че погребаният е бил цар-жрец, с подчертана функция на ковач-демиург.
Символични погребения

В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове и богати украшения от злато, бронз и керамика. — тези гробове се тълкуват като символични погребения.

(Предполага се, че това са гробове на войни, които са загинали далеч от дома и не са имали възможност да бъдат погребани в некропола. Скелетите са заменени от глинени маски, върху които са поставени златните предмети. По този начин се достига до хипотезата, че в това общество са доминирали кастите, подобно на много съвременни общества, които се срещат в Индия и на други места по света. Кастата на войните е съставлявала най-богатата част от обществото и за това празните гробове са пълни със златни украшения.)

В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти — шило и длето.

Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение — още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43.

Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар жрец, който е и магьосник ковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.

Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени "маски" на човешки лица, чиито елементи са означени със злато — очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста.

Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога ковач Хефест.

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) показват участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване — вероятно става дума за ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена.

Тези шест символични гроба са ядрото на халколитния некропол и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване.

Една много интересна статия от:

http://www.spisanie8.bg

“Варненските” пропорции на Великата пирамида открито от Христо Смоленов и Христо Михайлов

Златните бичета и плочка от неолитния некропол са прототип на египетската мярка царски лакът

Пирамидите в Гиза са изградени почти 20 века, след като най-старото златно съкровище на света е погребано в некропола край брега на Черноморската ни столица. Парадоксално е, но огромните каменни паметници имат нещо общо с малките артефакти от златно-каменната (ауролитна) култура Варна.

 

Пропорциите им говорят за духовно родство и тайно познание, преодоляло препятствията на хиляди километри и хиляди години. Това показват най-новите проучвания на Христо Смоленов и Христо Михайлов.

 

Основната за древен Египет мерна единица, царският лакът, намира своя пХристо Смоленоврототип в златните бичета и плочка, в костените идоли на хармонията, в позлатена керамична купа, изработени от предците ни преди близо 6 600 години. При това с математическа точност.

 

В шедьоврите от Варненския некропол е кодирано тайното знание на Черноморската Атлантида - цивилизацията на златния век преди потопа.

 

Още през 30-те години на ХХ век един от най-великите българи – Учителя Петър Дънов, казва, че има сакралната връзка между ареала на Варна и пирамидите в Гиза. Това става десетилетия преди откриването на Варненския некропол. Той говори за Варна като първа столица на духа.

 

Изглежда невероятно, но културата Варна*  дава все повече основания за такова смело твърдение. 

 

 Именно тук, към средата на V хилядолетие пр.Хр. се е състояла мисловна революция с огромен скок напред

 

Познанието е започнало да кристлизира в прото-наука. Древните са открили линейни, числови и ъглови съотношения, които и до днес са основни в геометрията. „Записали" достиженията си в хиляди златни, костни и керамични предмети.

 

 С помощта на тези еталони предците ни изработили първите инструменти за навигация, за астрономически наблюдения и геодезични измервания, за движение по азимут и земемерство.

(За тях Списание 8 разказа подробно в брой 5/2009 г.).

Наслагване на идол и гривна от символичния гроб 4 на Варненското съкровище

При това не става дума за единични случаи – математическите отношения са спазени до милиметри във всички предмети от Варненския некропол. Пред нас е образен код на велико тайно познание.

 

 Културата Варна открива прочутото златно сечение, изразено с числото Фи, както и другото легендарно съотношение – между обиколката и диаметъра на всяка окръжност - числото пи.  

 

Тези "златни" константи на математиката и хармонията откриваме 2 хилядолетия по-късно в едно от чудесата на света – Хеопсовата пирамида. (Варненският енеолитен некропол е открит през 1972 г., а възрастта му е определена чрез радио-въглероден анализ в перода от 4600 до 4200 години пр.Хр. Според последните анализи на египтолозите Великата пирамида се датира на 2500 г. пр. Хр.) 

/Датировката некропола във Варна е датирана от два института за радио-въгреродно датиране  - Изследователски център по околна среда в източен Килбрайт, Шотландия и в Оксфорд, Англия. Явява се разлика в датирането между двата: Шотландия дава дата приблизително 4 000 хилядолетие пр. Хр., докато в Англия датират 10 обекта и отчитат 4 500/ 4Христо Михайлов 600 хилядолетие пр. Хр./

 

Съществуват поразителни съответствия между пропорциите и метриката на Варненското злато и на Хеопсовата пирамида, обясняват изследователите. Основната мерна единица, вложена в пирамидата, както и във всички по-важни архитектурни постижения на Старото царство, е т. нар. царски лакът.

 

Оказва се, че диаметърът на един от най-красивите артефакти на Варненския некропол - керамична купа със златни инкрустации - с точност до десета от милиметъра е равен на царския лакът! Диаметърът й е 52,36 см и се оказва прототип на египетската мярка. 

 

Златната плоча от гроб номер 4 пък се нанася точно 3 пъти върху диагонала на купата, т.е. нейната дължина е 1/3 от царския лакът. Или по-скоро, ако следваме историческата хронология – царският лакът е 3 пъти дължината на златната плочка.

 

 Височината на известния по-голям златен бик от Варненското съкровище е 58,176 мм. Той се нанася 9 пъти в диаметъра на позлатената купа. Това е 1/9 от царския лакът. 

 

 Върху златните бикове са изразени и други числови послания, очевидно важни за онова време. Те са представени като множества от точки по външния контур на фигурите.

 AD и HL са равни на 1 царски лакът.

 За по-големия бик броят им е 56, докато при по-малкия те са 45. Случайно ли точно тези числа са представени в образния код на това свещено животно, което и 2000 години по-късно е било почитано в Египет под името Апис? 

 

 

Произведението 56х45 = 2520. Ако го умножим по височината на по-големия бик, ще получим следното: 56х45х58,176 мм = 146603,52 милиметра = 146,60352 метра = 280х0,523584 метра, т.е. 280 царски лакъта. Това е височината на Великата пирамида.

 

 Ако прекараме диагонали през двете вътрешни дупки в ъглите златната плочка получаваме ъгъл от 51,85 или ъгълът в основата на Великата пирамида (виж фиг. ...). 

 

Ако направим същото, но през външната дупка, получаваме ъгъл от 53,13 – същият като в основата на пирамидата на Хефрен (фиг. ...). Отношението между по-дългата към по-късата страна на златната плочка пък е 4:3. Такова е отношението на височината към половината от основата на Великата пирамида.

 

Ако намотаем въже определен брой пъти върху късата страна на златната плочка, много бързо и точно ще получим дължината на основата на пирамидата. 

 

 Кодираните в малките по размер златни еталони пропорции лесно се нанасят в по-големи мащаби, гарантирайки на строежа естетическата изящност и архитектурна здравина на златното сечение. 

 

Височината на бика се нанася 9 пъти в LH."Налице е принципно съответствие между златните еталони от Ауролитна Варна и монументи от древен Египет. Обликът на цивилизацията Варна трябва тепърва да се преоткрива. Това изисква не просто пренареждане на фактите, а истинска революция на мисълта" – споделя в заключение Христо Смоленов.

 

 

Черноморската Атлантида. Оттук тръгва знанието, дало тласък и на древен Шумер

 

Това че Черно море е било сладководно езеро, превърнало се в солен водоем след отварянето на Босфора, вече сякаш няма съмнение. Но съществувала ли е в този ареал високоразвита цивилизация, чийто наследник след природния катаклизъм се оказва именно културата Варна?

 

Легендата за великата цивилизация на Атлантите тръгва от Платон. В диалога "Критий" той пише, че медта и златото са били стратегически суровини за Атлантида. През VI-V хилядолетие пр.Хр.

 

Стотици тонове мед били произведени в най-древния меден рудник Ай бунар до Стара Загора.

 

Превърнати в сечива и оръжия те били разпространени от Родопа до Крим, от Марица до Днепър и Днестър. 

 

 

Именно от мед и злато са най-древните предмети-еталони на културата Варна. Те се срещат за първи път в ареала от Варна до Караново, от свещените планини на Рило-Родопския масив до Балкана, от Тракия до Мизия и Мала Скития. Това са земите, съхранили мисловното и научно наследство на "Черноморската Атлантида"

 

С тази алегория Христо Смоленов назовава мистериозната супер-култура, чийто наследник е Варненската. "Според нас това е бил първият златен век на познанието.

 

С нея започва процес на цивилизоване, който се разпространява на североизток до Таримската долина в Западен Китай, на югоизток до Шумер, на юг до Египет" – обяснява изследователят. 

Доказателство за това се намира и в шумерските легенди.

 

Според тях  предците им идват от земя, в която слънцето изгрява над морето, в която се добиват огромни количества медна руда (на шумерски думата е urudu), а златните предмети са в невиждано изобилие. Нещо повече, те носят и знания, които дават начало на великата шумерска цивилизация и очевидно са по-древни от нея. 

 

 "Освен това откриваме концептуални сходства между характерни предмети от културата Варна и артефакти, например от културата Самара (предшественик на Шумер – бел.ред.), или от архаичната епоха в Китай. Те също свидетелстват за влияния, идващи от запад - от Балканско-Черноморската Атлантида" – обяснява Христо Смоленов.