Това каза за ydara.com Александър Тодоров. Талантливият фотограф от Бургас се старае да се развива в посока правене на портрети, тъй като това е любимият му жанр. Съхраняването на емоции дава необятни възможности за автора и това е нещо страхотно за мен, допълва още той. Въпреки любовта му към портретите обаче, понякога в него има зов да се отдръпне от хората и да се уедини насаме с природата и нейната красота.
- От кога се занимавате с фотография? - Започнах да снимам съвсем любителски през 2007 г. Тогава все още нямах фотоапарат и снимах с камерата на телефона си.
- Каква беше мечтата ви като дете? - Преди фотографията винаги съм обичал да рисувам. И по-специално - да рисувам автомобили. Съответно моето желание до кандидатстването ми за студент беше да се занимавам с автомобилен дизайн.
- Какво най-много обичате да снимате и защо? - Портретната фотография ми е любимият жанр и се старая най-много да го развивам. Пленява ме възможността за комуникация между мен и човека, когото снимам. Харесвам и онзи аспект, характерен за уличната фотография и фотожурнализма, в който фотографът може да съхрани мига от живота на човек или група от хора в момент, в който те не знаят, че са снимани. Съхраняването на емоции дава необятни възможности за автора и това е нещо страхотно за мен. Определено ми доставя голямо удоволствие и снимането на пейзажи и съжалявам, че нямам достатъчна възможност да реализирам идеите си в тази посока или да посетя места, които бих искал да запечатам в снимките си.
- Хора или природа - къде натежават везните? - Не мисля, че везните претеглят хората и природата. Везните са вътре в мен, в моето чувство за естетика и емоционални състояния. Въпреки любовта ми към портретите, понякога вътре в мен има зов да се отдръпна от хората и да се уединя насаме с природата и нейната красота. Съществува баланс съответно между двата жанра, който се регулира от моите емоции и търсене на вдъхновение.
- С какво ви е интересна сватбената фотография? - Да си призная, сватбената фотография не ми е интересна. Затова и много рядко поемам подобни ангажименти. Тя е твърде обвързваща и въпреки, че фотографът се ползва от свободата на портретния жанр, съществуват ограничения - както времеви, така и обстоятелствени. Затова сватбените снимки са отделен жанр според повечето хора и същите те го упражняват професионално, ползвайки се с дългогодишен опит.
- Необходими ли са някакви трикове, за да се отпуснат моделите и да позират свободно? - Има два варианта. В първия фотографът и моделът се познават - това в повечето случаи гарантира по-отпусната и спокойна фотосесия. В другия случай връзката тепърва трябва да се изгради. Това не винаги е лесно, а е задължително, поне за мен. Тази връзка помага за правилното предаване на емоциите и посланията на модела. Тази връзка може да се изгради много бързо, като просто не се скача директно на фотосесията, а вместо това фотографът и моделът се опознаят на чаша кафе (или друга напитка), като в разговора се говори за всичко друго, освен за снимките. Така се установяват допирни точки, които служат като мост по време на фотосесията.
- Каква е емоцията от Spirit of Burgas, когато си зад обектива? - По време на Spirit of Burgas, когато си под сцената и се намираш между изпълнителите и публиката, си като между чука и наковалнята. Но в един добър смисъл. Ти си в пресечната точка на емоциите на феновете, които на някои гигове са хиляди, и групата на сцената. Велико е. Просто се оставяш на всички тези емоции да те носят и да напътстват обектива ти.
- Фотосесията, която никога няма да забравите, е...? - Спомням си добре всяка една фотосесия. Едва ли има някоя, която ще забравя. Но имаше един случай, когато бях в Синеморец, за да снимам пейзажи. Беше доста злополучна фотосесия. Трябваше да прекося част от резерват Силистар пеша в 3,30 ч. сутринта, катерейки скали с доста техника на гърба и светейки си с фенерчето от телефона ми. В крайна сметка преекспонирах снимките, загубих си ключовете на колата и премръзнах от студ. Поне после намерих ключовете и снимах изгрева, който беше красив, но не изпълних основната си идея.
- Кое е било най-голямото предизвикателство за вас по време на снимки? - Предизвикателства има на всяка фотосесия. Винаги може да има изненади. Най-трудно ми е било, когато някой елемент от снимачната ми техника откаже и трябва да импровизирам. Но съм благодарен на тези ситуации, защото от тях идва добрият опит.
- Снимката, която мечтаете да направите? - Мечтаната ми снимка е направен от мен портрет на семейството ми някой хубав ден в бъдещето.
- Извън фотографията има ли някакво хоби или нещо, което обичате? - Обичам музиката и автомобилите. Обичам да пея и колекционирам умалени модели на автомобили. Виолета Тодорова
|