Това се стреми да постига със снимките си Иван Мурджев. Той е сред щастливците, които правят нещата, които са им любими. Обича еднакво съзиданието и разрухата. Затова не може да каже, че при снимането везните натежават в определена посока. Според него за всичко си има момент. Не харесва понятието "модел". Снима хора и е приятел с всички тях.
- От кога се занимавате с фотография? - Първият ми досег с фотографията беше в началното училище, когато баща ми ми подари една “Смена” 8М. Не помня изобщо какво снимах с апарата, но бях омагьосан от механиката на процеса, от тайнството на черната кутия, от миризмата на филма и превръщането му в спомени. Един ден реших да разглобя апарата и, разбира се, след това той престана да работи. Когато заминах да уча филм мейкинг, фотографията съвсем естествено дойде при мен като допълнение на обучението ми и като начин да отразявам и изразявам състоянията, които едно съвършено ново и различно за мен място пораждаше в душата ми.
- Каква беше мечтата ви като дете? - Измежду всичките ми неизброими мечти, нещо нормално за едно дете, се откроява една: с приятелите ми да си купим камера и да снимаме филми. В момента буквално живея тази мечта - снимам филм заедно с най-близките си приятели.
- Какво най-много обичате да снимате и защо? - Обичам да улавям състояния и да виждам себе си в тях - в природата, в хората, в града. Обичам слънцето, облаците, земята, водата, човешките лица, забързаната градска среда, обичам еднакво съзиданието и разрухата. Не мога да кажа, че везните натежават в определена посока - за всичко си има момент.
- Актьорите по-лесно ли се поддават на снимане? - И да, и не - професията им е да се показват, да бъдат гледани и снимани и те твърде рядко имат нужда от каквито и да е напътствия. Случва се обаче фотографията да ги смущава или да ги дразни.
- Необходими ли са някакви трикове, за да се отпуснат моделите и да позират свободно? - Актът на снимане е общуване, единение с душата на другия. Не обичам триковете и понятието "модел". Снимам хора и съм приятел с всички тях. Това не е трик, но явно върши работа.
- Фотосесията, която никога няма да забравите, е…? - Истинският смисъл на думата аматьор е човек, който обича. Аз съм аматьор и за мен фотографията е именно любов, а фотосесиите нямат кой знае колко реални измерения. Затова и редките случаи, в които снимам по поръчка и за пари, носят отпечатък. Спомням си една поръчкова фотосесия в гора със съвършено непознато момиче, с което общувах много трудно. Дърветата пречеха на радиосинхронизатора и светкавиците не палеха всеки път. И двамата бяхме изнервени, но пък снимките се получиха. Най-добри станаха онези, които успях да "открадна" в миговете между позирането.
- Най-необичайното място, на което сте снимал? - Няма необичайни места. Интересно за мен е да съм снимал на място, което вече го няма - например в изоставена сграда, която след това е била разрушена. Това ми дава усещане за време и история, усещане, че съм се докоснал до нещо автентично, което е проблеснало за момент и после е потънало в хода на дните.
- Кое е било най-голямото предизвикателство за вас по време на снимки? - Предизвикателството винаги е едно и също - да се изкараш от унеса на ежедневието и да събудиш творческата си енергия, защото в моя случай това са две съвършено различни състояния.
- Кадърът, който мечтаете да направите? - Престанах да мечтая за кадри и да планирам концептуални снимки. Отдал съм се на спонтанността, опитвам се да живея в настоящето.
- Извън фотографията има ли някакво хоби или нещо, което обичате? - Самата фотография за мен е хоби. Обожавам музиката, литературата, кучето си, планините. Виолета Тодорова
|