(опасна) автогара в Мадрид. Чудно, но нещата така се завъртяха, че при нашите настана спокойствие, а при тях   полицията повече от пътниците, а те пак обрани. Радиоуредбата на всяка минутка с нежен женски глас предупреждава: „Не оставяйте багажа си без наблюдение“. От тълпата около мен обаче от време на време някой с изобщо не нежен гласец изкрещява: „Обраха ме!“
Седя си и наблюдавам. Рейсът ми е чааак след четири часа.

Покрай мен крачат уморени хора, забързани, съсредоточени, изнервени, весели, млади, стари, натоварени с дисаги... Повечето са за малко тук, идват, заминават... Други обаче само на определени интервали влизат и излизат, почти на пълен работен ден, а не са от персонала. Не е трудно веднага да ги забележиш. Мургави и без багаж, най-много с найлонова торбичка. Седят на пейките в чакалнята, обикновено са в края на реда, от страната на машините за снаксове, където е почти безлюдно. Точно такива - мъж и жена, са срещу мен през няколко реда. Нормално облечени, нормално изглеждащи, само дето не гледат нетърпеливо таблото с разписание и не бързат за никъде. Някъде там, в коридора на пристигащите, забелязвам руса жена, бяла, с милитъри панталони, с количка, натоварена с куфари, в необичайната компания на ромка, разговарящи оживено. Изглеждат странно, но нищо особено не се случва -  прекосяват покрай мен и си излизат от автогарата. Другата джипси двойка обаче, ако се загледаш внимателно (което като помислих, обикновено никой не прави по тези места), както уж си разговаря мирно и кротко, следи плътно пътникопотока с внимателно преценяващ поглед.

След малко до тях сяда негър. В джоба на панталона му е провиснало портмоне. Около него щъкат три деца. След малко идва съпругата му с още едно бебе в ръцете. Съседите им мило и сърдечно ги наблюдават. Ето това най-много ме впечатли - тези направо нежно възторжени погледи, подобно на тези, с които вие си гледате току-що пристигналата добре препечена пържолка. Най ме впечатли обаче момента, в който негърът отиде до снакс машината и прави жест към съседа си: „Ще ми наглеждаш ли багажа?“. Ромът отговаря с палеца: „Всичко е ОК!“ Аз вече почти предусещам какво ще се случи и съм се преместила на пейката зад тях. Там, точно зад гърба на ромската двойка, седят две момичета. Едното пълничко, съвсем обикновено, до него красавица, с бяла прозираща блузка и черен сутиен. Говорят си и те, съвсем кротко и невинно. Никой не гледа пълничкото момиче. Погледите е събрала красавицата. Куфарът на дебеланката е точно отстрани на пътеката. Засега обаче това изобщо не ми прави впечатление. До момента, в който красавицата изведнъж демонстративно хоп! - изпъчва бюста си и, както предполагате, заковава всички погледи в него. Изведъж ми просветва! Тук има нещо много гнило! Светкавично поглеждам другото момиче. В този момент само се мярка малък черен портфейл, плъзгащ се в куфара на пълничката девойка. След минутки започва екшънът. Негърът претърсва джобовете си. Не може да си намери портмонето. Само че и той не знае къде и кога е изчезнал. Търчи към офиса на полицията.

Сега вие си мислите, че ромите хукват да бягат? Неее. Седят си все така тихо и кротко на пейката до жертвите си и наблюдават невъзмутимо крясъците на негъра пред полицейския офис. В това време двете момичета тръгват съвсем спокойно нанякъде си. Аз направо онемявам. Каква гениалност! Направо за учебник по кражби! Толкова е гениална акцията, че дори и някой да отиде и да каже: „Крадците са ей там!“, те всъщност вече са чисти, портмонето не е в тях. Единственото, което се сещам, е да щракна снимчица, за да онагледя полето на битката. Вдигам апарата и без да се вглеждам – щрак! Прибирам го и пак онемявам! В дъното, в края на редицата от пейки виждам същата изрусена жена в милитъри панталони, бяла, сега отпътуваща и отново с една камара куфари, този път обаче са други на вид, пак говори с някаква ромка. Наблизо до тях е героинята от последно действие. Нещо тревожно ми просветва, че тук става доста напечено и се изнизвам от чакалнята. Дали е било така не знам, обаче долу в приземния етаж, в огромния перон за автобуси, точно в коридора, откъдето и аз ще отлепям за Малага е цялата полицейска бригада на автогарата. На междинната спирка за почивка, в 2 посреднощ отново полицейска кола спира на паркинга. След време се сещам да погледна последната снимка от автогарата. На нея в гръб е русата жена в милитъри панталони, идваща и отиваща си от Мадрид с камара куфари, които всеки път са различни. Дали полицейската бригада не ме е пазила или предупреждавала? Или е била заради странния румънски пътник в автобуса с още по странното сомбреро и пак с камара багажи... Не знам, обаче ще ви разкажа друга история - на аерогарата в Мадрид.

След случката, дето се случи на куфара ми - взе, че изчезна на мадридската автогара, отида ли на място, обогатено с много чанти, пари и документи, първата ми работа вече, както ви казах, е да фиксирам какво мургаво се шматка наоколо ми (но да си знаете, че те действат в комбина със съвсем бяло изглеждаща раса). И воала, виждам модерно облечена мургава кака да минава край мен. С количка и чанте на нея. Обръщам се - тя крачи право към тоалетните. Ето сега, викам си, скоро ще чуя крясъци. Обаче не. Тишина и спокойствие. След десетина минутки каката се връща от тоалетната с два големи куфара, дамска чанта, найлонова торбичка и даже шише с вода на количката!!! Крясъци не се чуват. Аха, казвам си, някой й ги е дал в тоалетната. Дали някоя от чистачките не ги съхранява там, в склада или в количката за препарати (с огромен пластмасов кош) или просто на това място става „рапорт даден, рапорт приет“, не е моя работа. Това си е задачка за испанската полиция. Затова им плащат заплати.
Между другото, ромката се опитва да завърже разговор с мен, пита ме къде е коридорът за полета. Но за това и каква защита получава българинът на чужда територия - следващия път.

А сега още веднъж да напомня за онези, решили да странстват из Испанията - най-опасните места, там, където могат да ви задигнат дори и куфара, са автогарите и аерогарите, следват ги пазарите, ресторантите, кафенетата. Там обаче си стискайте чантите, портмонетата и ключовете за колата (че да ни ви разправям после какво се случва като почнете да вадите нови).
Разбрахте вече, че куфарите се внасят в тоалетните кабинки и не трябва и за миг да са извън полезрението ви, дори и да трябва да си излезете с мръсни ръце от там. Внимавайте и на опашките за чекиране, македонец беше задържан за пети път за кражба на куфари и то точно на такава опашка. На германец пък бяха откраднали багажа с документи, пари и всички кредитни карти в момента, когато си слагал другата чанта в багажника на таксито пред входа на  аерогарата в Малага. Как точно е станало това не видях, но в полицията човечеца беше пред сърдечен удар. А, току-що заловиха някакъв крадец, по-скоро крадла, и май беше испанка - отмъкнала на друга сънародничка компютъра. Някак си винаги се случва така, че на сънародниците си, крадците винаги са хванати.
Ние чужденците обаче сме се наредили на опашката „пий една студена вода“.

Милена Марева
за вестник “Народно дело“
23/ 24 октомври 2010г.

{loadnavigation}