на обикновените граждани в Испания. Да, хубав край, хубави хора, спокойна страна, сигурна. Толкова сигурна, че две години задните врати на фордчето ми заради не знам каква си повреда стояха денем и нощем отключени. Едно приятелче и той като мен, с разликата, че при него стояха отключени дясна първа, в прибавка и багажника.

Крайбрежната алея "Paseo Maritimo" вече е застлана с бял мрамор и има добро осветление

А един пазарен ден на паркинга на марбейския битак ключовете на багажника ми така си престояха в ключалката целата сутрин, без някой да се престраши да го претършува или изобщо да го светне цялото. „Блаженни години, рокендрола беше млад“... Хубава песен, Бог да го прости Георги Минчев, но на това време му дойде финала. Не че от време на време не се чуваше за кражби. И това се случваше, но някак то пък съвсем без хич не може, някак си нечовешко ще е. Испанската полиция, както много пъти съм ви разправяла, е страшно интелигентна, много добре възпитана, добре подбрана, отлично екипирана и Център за пътниците построен за почивка и хапване на шофьорите и пътуващитеневероятно културно отзивчива към гражданите.

Откакто обаче Саркози се разгневи на ромите, а след него и италианците, гърците пък ги разтресе кризата, нашите смугли съграждани и същият род съседска популация започнаха да обръщат поглед на все по-по-запад и усилено да наблягат на испанския език.

Местните тук обаче съвсем не изглеждат изплашени, те, както подозирам, вече имат план за това как ще цивилизоват нашите по-диви европейски съграждани и не само това, ами и как ще направят  добри пари от тях. Все пак си имат вековния опит на завоеватели. Само не си мислете, че испанците ги слънчасало слънцето и леко са изкрейзнали. Може и на пръв поглед да ви се стори, че е така, но като се вгледате в ситуацията, новата генерация тукашни социолози и политици добре си смятат сметките.

Сега, когато цяла Европа е вдигнала ръце от мургавия проблем и се чуди какво по-хуманно извинение да си намери за натирването на ромите от родните си площи, Испания е страната, която, гарантирам, ще намери решението. Първо, очаквам да си поиска допълнително европейски фондове за справянето с проблема. Ще последва (вече е факт всъщност) увеличаването на патрулиращата полиция и броя на съдиите, като резултат ще намалее безработицата. Работа се отваря и за адвокатите, без които тук хванатият за джебийство влиза в затвора немедленно.

Най-ниската тарифа на начинаещ защитник за всяко явяване в съда е минимум 300 евро и понеже мургавите разбойниците са в група, а може да се наложи и явяване по два пъти в съда, умножаваме по две, три или четири и може да надхвърли 2000 евро за кражба на портмоне например при рецидив. После прибавяме и държавната глоба -  1000... 1200 и нагоре, според провинението, прибавяме парите, които така или иначе ромите харчат за храна и квартири (за цигански гета тук не съм чувала, относно красотата на застрояване няма две-пет), рулетка и проститутки (не се учудвайте, ромските мъже това правят, докато чакат жените им да припечелят нещо).

После идват таксите за вадене на нови документи (ако има кражба на такива) на пострадалите, прибавяме и тези на пощите (тъй като тук документите се получават задължително по пощата), също и парите, които жертвите ще заплатят за пътуванията си до посолствата, да не говорим за бензина, докато обикалят учережденията за оплакване и вадене на нови документи и...

Сервизните помещения на автогара Sur Madrid

Ще видим че Испания си е направила много добре сметката. Даже си мисля, че то си е направо за радост това да има повече такива събития. Аз поне останах с това впечатление след случката на мадридската автогара. И така:
* В 5,30 ч. в тоалетната буквално се изпарява куфарът ми.

* Оставям другият на количката, излизам и викам полицая, който е почти до врата. Автогарата е пуста и полупразна. Игла да изпуснеш, ще я намериш.

* Русо, дребно и симпатично момиче, добре говорещо испански, веднага идва и заявява, че е видяло жена, която взема куфара и излиза навън. Била едра, тъмна и с къдрава черна коса. Такава наоколо няма.

* Полицаят казва, че запис от камерите може да се види едва след подаване на оплакване от мен, обаче едва когато офиса за жалбите бъде отворен в 8 ч.

* Този офис не започва да работи и до 10 ч. Заключен е и до 13 ч., когато е рейсът ми за Малага. Този офис изобщо не го видях да работи и при другите ми престои на автогарата.

* От другия полицейски офис ме убеждават да не подавам при тях оплакване, защото били много заети, нямали преводачка... да го подам в Малага. Показват ми и телефон, на който да си запазя час. Дори и обаждането на Ина тук не помага да подам оплакването си при тях.

* В Малага обаче са учудени защо при тях подавам жалбата. Не че не е възможно, но е по-правилноПолицейският офис на автогара Sur Madrid да е на мадридската автогара.
Странните неща продължават:

* Въпреки че не са ме попитали за името и националността ми, полицаят на автогарата при заверяването на билета ми, купен от Ина в Малага (аз нямам никакви пари след обира) знае второто ми име (в Испания хората се вписват само с име и фамилия). Дали вече не са намерили документите ми захвърлени някъде си? Най-вероятно да.

* Не питат за името и русото момиче – свидетелката, не й искат дори документ за самоличност, а тя междувременно седи на пейките в чакалнята до другата жена, изрусена ромка, която също беше в тоалетната. На практика само тези две жени бяха вътре (сто на сто и някоя друга в тоалетните кабинки). Вече предполагам се досещате какво е станало.

След като се съвзех от шока и си спомних от посещенията на съдилищата с българската Център за почивка, нещо като нашия във Велико Търновопреводачката как са организирани ромските банди, а и като поседях още няколко пъти на същата автогара и видях още няколко кражби, огледах отново тоалетните и разбрах някои от начините да пребъркат джобовете ни и отмъкнат багажа. Обаче ако аз за няколко часа разбрах схемата на действие на ромските обирджии, мисля си, че в такъв случай охраната и полицията пък би трябвало да са съвсем наясно какво става из дебрите на подопечната им автогара.

И така, според обстановката и движението на главните действащи лица каква би могла да е схемата на обира (все пак само камерите могат да покажат какво всъщност се е случило).

Погледнете снимката на тоалетната. Количката с двата куфара съм сложила в дъното, до заключената врата за склад на чистачките. Зад мен, при положение, че съм се навела, е невъзможно да мине човек с голям куфар. Вариантите са два - или този склад се ползва и за склад на откраднатите вещи, а тогава някоя от чистачките е в бизнес схемата (по-късно ще разберете, че има основание за това ми твърдение), или за преместване на откраднатия багаж в друг сак или чанта се използва някоя от тоалетните кабинки, в която чака помагачката.

Вариантът куфара наистина да е бил изнесен извън тоалетните ми се струва най-малко вероятен заради камерите из коридорите и срещу входа, които ще покажат лицето на крадлата ясно в профил и анфас на пустата автогара.

Това за днес, приятели, докато не съм ви разказала за кражбите из чакалните, бъдете внимателни в чужбинските тоалетни. Те изглежда се оказват бизнес офиси на олекотителите на багажи. И стискайте здраво документите си, защото пък там какво ви чака... само имайте търпение да разберете.
Следва

Милена Марева
за вестник “Народно дело“
9/10 октомври  2010

{loadnavigation}