в Европа) на софийското аеропуерто, терминал 1, пафкаме си, пийваме, гледаме телевизия... Някои дремят, други стоят замислени над купа или спатия, трети преглъщат мини кроасанчето с водицата, които ни се полагат безплатно заради отменянето на полета, четвърти замезват яко сандвичи, но на собствени разноски. Седим си така затворени, сканирани, чекирани, обезбагажени, под зоркия поглед на десетина или двайсетина, или кой знае колко (този сикрет само спецченгетата го знаят) явни и тайни камери, с една дума - в пълно секюрити блаженство, и чакаме да ни дойде полетът. От време на време нежен и успокояващ женски глас, реещ се някъде там от високото, по високоговорителя внася допълнително количество успокоение: „Полетът е отложен, но рано или съвсем късно ще достигнете Мадрид“. Ето, викам си носталгично, тук на терминал 1 още си крачи социализмът - малко зле технически, малко зле асортиментно нахранени, малко зле откъм свободите, съвсем зле откъм дисциплината, обаче евтино, спокойно и най-вече защитено. Толкова защитено, че едва довтасала на софийското летище, мятам куфарите в долния салон и съм вече във кафето - онова горе, под покрива. И освен от време на време да хвърля по един поглед към багажа, ама не за джебчии, ами за летищната охрана да не ми ги отмъкне, че по принцип е забранено изоставянето на бохчите без надзор.

Разказвам ви тези дребни преживелици, за да видите как понякога дори и в България можете да се почуствате много по-цивилизовано европейски от други уж райски кътчета и да ви въведа в екшъна, който ме сполетя в красивата, ама вече май доста опасна Испания, а и да ви спестя нерви, пари и време, както ще разберете по-късно. Тук в Испания за да им докажа колко са били и са почистени от джебчии нашите летища, им давам следния пример - и да вярвате, и да не вярвате, на стената на софийската аеропуертна тоалетна има надпис „Забранено внасанято на багаж“. И след като си ме познавате, веднага се досещате, че всеки път долетяла на българска земя веднага поглеждам забраната и... право там, да пробвам работи или не. И, ей богу, работи, при това безотказно! Винаги незнайно откъде изскача зорка лелка и изкрясква: „Ей, ей, госпожо, къде с багажа бе! Ей, че невъзпитан народ, ей“. На софийската автогара няма надпис, но с куфарите също не можете да проникнете там - и е забранено, и е заради малката специална пропусквателна метално-пръчко-въртяща се система на вратите. А на всичкото отгоре и тоалетната 50-стотинкова кака няма да ви пусне с куфарите. Те остават на съхранение при нея.

Сега, защо давам този тоалетен пример - защото точно обатното на българските летища... и сега внимание - на испанска територия най-много се краде по аерогари, автогари и гари, и то точно в тоалетните, до такси стоянките или на опашката за чекиране. И забележете, цели куфари! Краде се и то яко. На тези места крадат румънски цигани, сърби, мароканци. Нашите циганки са по кафетата, пазарите, магазините, улиците. Така че ако сте с български секюрити тоалетен манталитет, на испанска територия трябва бързо да преинсталирате модела. За разлика от софийското летище, на испанското не само че не трябва да оставяте багажа си отвън, ами е задължително да го внесете вътре и то - пак внимание - да го вкарате в тоалетната кабинка. В противен случай се нареждате след мен на опашката пред полицейския офис. Откъде тези факти ли? Тези факти придобих по съвсем личен опит и след като престоях на мадридската автогара 11 часа заради това, че отмъкнаха половината ми багаж заедно с всички документи, пари и техники. Заради испанските тоалетни, в които изчезват не дамски чанти, не малки сакове, а големи 30-килограмови куфари. Изчезва не само моят, а страдалците направо на опашка се редят пред полицейските офиси. Изчезват, и то с такъв психологично отработен маниер, че вече си мисля, че циганите, за които ние имаме представа, че са уж неграмотни, по някои предмети като психоанализа и психология, физическо и математика са направо отличници, кажи го до магистърска степен.

Само да не ме обвини някой в мургавелски расизъм. Сега защото волно и неволно живея в дома на Инката, служителка в съда, превеждаща при заловени крадци, та мога да ви разкажа безброй крадливи истории и едно е сигурно - досега за българка да краде не съм чувала.
И така... полетът закъсня с 4 часа (следете внимателно, защото по-нататък ще разберете, че за закъснение от различно време се дължи различно обезщетение, дори и да не сте застрахован, а ако сте - правилата са според вашата застрахователна фирма). Значи вместо в 19,55 ч. ние се приземяваме в 12 часа. Изпуснала съм рейса си до Малага, но новите ми испански познати от самолета са абсолютно сигурни - автогарата работи непрекъснато и рейсове има денонощно. Както съм ви учила, времевото ориентиране  на местните е доста мъгливо понятие. Учих ви аз, но ето на - аз не си научих урока и заради това престоях на автогарата няколко часа сред нощната тъма и куп съмнителни елементи, оглеждащи стръвно куфарите ми.
Следва

Милена Марева
за вестник “Народно дело“
28/29 август 2010