известни земни езици, намешани като шопска салата, барабар с лютите чушлета. Точно такава намешана софра се е ширнала и пред нас - мусака по български, съвсем българска баница със сирене, норвежка сьомга и зелени испански маслини (защото тук изобщо не поглеждат черните), прословутото бяло стафидово вино от испанската Компета, и сме пуснали домашната информационна система „А как е по вашите земи“.
Ян е надянал пъстрите си норвежки фешън оплетени терлици, до него се е свила приятелката му София, която всъщност е шведка (въпреки съперничеството и омразите в миналото между двата народа) - ето и нещо хубаво в нашите модерни времена.
Заровена в куп пъстри последна мода чудеса на игралната техника цвърчи и бърбори сладката им тригодишна дъщеричка Ема. Дали ще бъде щастлива и дали ще обича да гледа дъжда...
Животът на Ян е бил друг. Беден. С дълги самотни снежно-дъждовни вечери. Ян мрази дъжда. Напомня му времето, когато е чакал да звънне майка му, мечтал е да има семейство. Случило се така, че баща му ги напуснал, а майка му заради голямата бедност из тези времена заминала за столицата.
Страшно много му е липсвала. Ян я вижда отново за съвсем кратко време след десет години. Казва, че не знае какво е да имаш майка, баща си не помни - той никога не е поискал да види детето си. За първи път го вижда на 25 години, в деня на неговото погребение.
Животът на Ян не е съвсем по норвежките правила, въпреки че скандинавците са малко сурови към децата си (според нашите любвеобилни разбирания относно отрочетата). И така, тригодишният Ян, за добро или зло, опознал за първи път спорта и идеите на социализма. Неговата баба Рагнхилд Стендал била просветена и много добре образована жена. Сред изявените норвежки плувкини, а по-късно състезателка и треньорка по синхронно плуване, с куп медали и грамоти. Тя била и активен член на известното дружеството Red.Sport.Internacional.
Мотото на спортния клуб било „Не само за работа, но и за работническата борба за освобождение“. Ян си спомня колко задружни и сплотени са били всички от групата на баба му и как за поздрав са вдигали десницата си, свита в юмрук.
Въпреки ужасяващата бедност, тя възпитава малчугана във всички онези неща, които нашето поколение в България си знаем много добре. Разликата е, че ние дълго време роптахме срещу тях, а хората в онази далечна фиордова страна са развили идеята до сегашната си и имат една от най-добрите социални системи в света (защото, както знаете, Норвегия за шеста поредна година е призната от ООН за най-добрата страна за живеене). Е, това е и заради открития през 60-те години петрол и газ (трета по износ в света). Ян обаче казва, че норвежците били все нещо си недоволни (абе при -30 градуса температура каквото и безплатно образование и медицински грижи да ми дават, и аз ще ревна с цяло гърло). Ян се опитва да недоволства и относно моята персона, но тук има силен съперник.
- Милена, ама да знаеш, ти си ужасна. В началото се чудех защо винаги казваш „В моята страна е така... А пък в моята страна ние никога не правим... Да, ама в моята страна...“, постоянно сравняваш и оценяваш. Обаче накрая какво стана?! И аз започнах като теб: „Пък ние в Норвегия... И в моята страна...“
- Аха, забелязах, че напоследък ние сме на „А пък в моята страна...“ - всички се смеем с цяло гърло. - Знаеш ли, Мелена (така ми бъркат името тук), относно България ние не знаехме нищо. Освен, че правите голяма гимнастика, нищо друго не се споменаваше из вестниците.
Времената се бяха променили заради петрола. Норвегия се ориентира към американците. Спомням си, бях войник и врагът бяхте вие от Източния лагер. Повечето ви се присмиваха. Всички си мислеха, че вашият живот е толкова ужасен и жалък. Бяха убедени, че това да имаме избор на няколко вида мерцедеси, 30 вида сапун, 20 вида шампоан и не знам колко вида сладки, ни прави по-щастливи от вас. После Берлинската стена падна и след първоначалното опиянение... Е, хората разбраха много неща, за които са били заблуждавани. Разбраха, че социализмът всъщност е идеята „да разделим това, което добиваме заедно, по- справедливо“, а това носи и права, и сигурност, и добро заплащане за работниците.
И всъщност знаеш, че зад всички промени стои капиталистическият страх. Като дете си спомням, имахме черно-бели телевизори, внасяхме лади от Русия... бяхме бедни. После дойде петролният бум и всички изведнъж подкараха мерцедеси и минаха на цветни телевизори. Но не мисля, че това ни направи по-щастливи. И сега Норвегия е сред първите места по самоубийства и специализирани клиники за лекуване на депресия.
- Вземи Куба, Ян. Много мои приятели, които са я посетили, казват, че това е най-щастливата страна, която са виждали. И отиват отново там. Ужасно бедна, празни магазини, но хората... Те изглеждали щастливи, усмихнати, ведри, сърдечни и все още си вярвали! Неща, които отдавна са изчезнали тук, ако не броим задължителната 32 зъба маско-усмивка. Заедно с шарената телевизия, замаскирала насилие и разюздан секс, дойдоха наркотиците, безработицата, силното разслоение на обществото, озлобението, недоверието.
Неща, които социализмът ни беше забранил и от които успя да ни спаси. - Виж сега, в Норвегия не можем да говорим за социализъм, а за социален демократизъм, което е много различно и в същото време е всичко онова, за което хората се борят. Като например другата ми баба по майчина линия. Ами в дома идва медицинско лице първо в 9 ч. Носи закуска и й слага инсулин. После в 12ч. И така пет пъти на ден. А баба ми капризничи, все е недоволна от обслужването. Абе един ден й казвам: „Взел съм ти билет до Африка. Малко да поживееш там“...
В испански бар се събраха норвежецът Ян,
финландският екс бос на федерацията по ски скокове,
съпругата му и български фотограф. Какъв миш-маш...
Следва
Милена Марева за вестник ''Народно дело'' 23/24 януари 2010год.
|