звук, ни стон. Гледам часовника, станало почти 10 (ваше 11). Тъмно, мрачно, дъждовно, студено и пусто. Така е тук напоследък. То не ни стига камбио климатикото, дето е новата температурна мода, ами и разни кризи са забърсали всичко живо малко по на изток, към азиатския континент, където могат да си въртят бизнеса необезпокоявани. Примирявам се. Доспа ми се. Ни едно приятелско лице, се не мярка из виртуалното пространство. И тъкмо да прекъсна връзката със света и България... Хоп, Вилито изгрява в Skype (интернет връзка).
- Хайде бе, мадам, къде се шматкаш досега? Колко е часът? Няма ли вечерен час за теб? - възрадвано се хвърлям на компютъра.
- Уффф, да ти разказвам, бях на конкурс за миски - Вили мигновено изстрелва отговора.
- Че оня ден не беше ли пак на някакъв мис ли беше, мисис ли?
- Миии утре пак съм на модно ревю и след това на концерт - май подушвам лека досада.Вилка, брато, какво е туй чудо при вас? Какви са тез миски, мисове и ревюта всеки ден? Че то има ли още варненец без корона на главата? Като гледам, все короновани се разхождате из варненските улици. Ми да вземе някой фабрика за царски корони да отвори! При този наплив на конкурси и ревюта бая пара ще направи. Взех да завиждам вече. Тук, при нас, ще се сринем от скука. Ни мис, ни миски, ни мисове. Никакви ''Мис Средиземно море'', ни поне един ''модел на Марбея'', разните му мокри фланелки и лице на Карнобат и квартал „Виница“... Но то и като видиш местните моделки и модели, те спохожда мисълта, че по-добре да си отспиш под юргана времето на фешън шоуто. Имаме си тук една модна агенция, обаче моделите, горките, толкова са скарани с моделството, че и си плащат, за да изгреят на корицата на някое от безплатно харизваните списания тук.

Вилка, ама каква е таз модна и фиестена вакханалия при вас? Доскучее ти, и хоп - мюзик сешън, модно ревю, картинна изложба, джаз фест, Варна фест, бирен фест, мис Фитнес... Пари поне правят ли от тeзи ревюта и фиести? То хубаво се веселите, ама и бизнесът трябва да върви. Но пък е хубаво, че имате къде да се срещнете с приятели, да поговорите за мода, арт, музика. Тез тук – андалусците, са жива скука. Всичко е само пари и само бизнес. А си на една заплата и ако бизнесът ти не е поне 100 000 алъш-вериш, никой няма да те покани на  частните концерти или модни ревюта.

Designer Milena Mareva, ''На ръба на фантазията'' 22.11.1994,

модел Катя Тонева/ модна агенциа Милена Марева

Вчера бях на откриването на новата модна колекция на бутик Zinia. В най-луксозното и тузарско място на Марбея - на пъпа на Пуерто Банус. При нас обстановката обаче, вече е леко натъжнена. Световните маркови бутици все още правят големи пари тук, но ги няма онези обороти от преди няколко години.

8 март 1992 г., неделя, Варна, България.
Плавно по котешката пътечка пристъпва ефирно създание сякаш слязло от небосвода. По него едни невиждано звездни одежди размятат дипли и багри. Залата се изпълва с меланхоличните, малко тъжни звуци от кавал. Теодосий Спасов е извил глава нагоре, сякаш търсещ да слее душата си с космоса, и нежно изпълва залата с най-неземната музика, която си чувал из нашите земи. Излиза друго красиво творение, след него още едно... и друго, и друго... Таванът на Художествената галерия е полумрачно притихнал в захлас. Гилдията на варненските дизайнери показва новите си творения за сезона. Най-добрите и най-креативните си бяхме ние - групата на варненските дизайнери. Пеньо Пенев, Миро, Иля, Лидия Недева, Елка, аз и... сигурно някой пропускам... Всеки носеше своя и усет и стил, своето усещане за форма и цвят, фантазия и артистичност.
Designer Milena Mareva, CPD Dusseldorf, Germany 1998

Модните ни фешън партита бяха едно от най-красивите и артсъбития за Варна през онези бурни, невинни години на

прохождащата ни демокрация. Пеньо Пенев, който организираше модните партита, някак си успяваше да придаде и финес, и интелигентност, и артистизъм на събитията. Беше всепризнат естет и откривател на най-изящните модели на Варна. Никой от групата не оцеля на варненска земя. Никой от големите модни фабрики и заводи нямаше смелостта и куража да пусне в производство някой от тези талантливи дизайнери. Никога повече някой от тези таланти няма да рискува да загуби пари, за да сътвори онази странна смесица от артистизъм, мода и изкуство, да извие, преплете и изрисува материята по нелогичните пътеки на фантазията си. В онези неясно смутни години ние искахме да правим изкуство, бизнес още беше мръсна дума. Всъщност и понятие си нямахме как се правят пари от мода, всъщност и никой в България не знаеше. Фабриките и шивашките заводи си шиеха ишлемето и нямаха ни най-малкото желание и смелост да започнат да произвеждат собствена марка колекции. И до днес са си така. Шият за стотинки колекции на чужди дизайнери, които правят милиони по световните търговски магазини и бутици.
Модата не е само рисуване и фантазия, модата е един невероятно труден бизнес и невероятно обширна наука. Изучаване и познаване на пазара, маркетинг, прогнози и психология. Модата като наука не би трябвало да се изучава като курс към някой висш институт. Тя има нужда от собствен университет и преподаватели, изучили опита на световните модни институти.
Designer Milena Mareva, ''Целувката'' 1995

Днес Пеньо Пенев е строителен предприемач, за Миро вече никой не е чувал из модните среди, Илка също, Иля след като завърши моден институт в Щатите, отвори собствен бутик там, Лидия опитва все още да пробие на световния моден пазар, аз рисувам скици и бродерии за модната верига „Джинсе“ . Това е положението засега - българска модна марка из модните дефилета на Париж, Милано, Ню Йорк скоро няма да се появи (или, дай Боже, да греша)
За мен българинът ще си остане един невероятен талант и интелект, който обаче е лош търговец. И не само по отношение на модата. Видях и научих доста по света и сега съм твърдо убедена, че България е земя на невероятни таланти, обаче българинът се слави като лош търговец, който не може да продаде това, което притежава като творчески потенциал. Защото колкото и да не ни се иска да говорим за пари, те все още са мерило за успеха.
Мисля си, че България е като едно дете, наслаждаващо се на изобретателността и артистизма си, което обаче разпръсква и подарява

талантите си безплатно по света.

Designer Milena Mareva, The Kiss, Novembry 1995, НДК,София, България

Милена Марева

10. 03.2009

За вестник '' Народно дело''