- Ало, ало, тук Луна! К'во става там долу при вас бе, брато! Ко прайте бе? К'во е туй напред-назад при вас, а? И краските нещо сте вапцали! Ауу, то черните много избелели, пък белите пожълтели! Кво е туй движение, бе? Транспортът идва пълен - заминава празен!
- Споко бе, Луна! Ний тук само малко подобряваме човешкия геном. Ко толкоз?!
Аз като ви казвам, че има нещо сбъркано, ли объркано ли, в таз Марбея, вий не, та не! Не вярвате! Една мешавица тук... малейй. Ама викате, че то от нас по-мешани има ли?! Вий елате тук да видите на какво му се вика мешане!
Ний българите че сме мешани - мешани сме! Ама някак си все по съседски сме се
намешали. Тук-таме арменци, нейде руснаци, щипка румънци, една чаша евреи, супена лъжица гърци, дал господ турци (за точния им етнос ще спорим), македонци (ауууу много деликатен въпрос), цигани... ааааа без тях за къде? Ний, таквоз... като едни първородители на идеята за обединена Европа може да се пишем! А испанците - за наши горди наследници! Щото туй нещо ''напред - назад'' има няма барем десетина години, в Испания е направо една космическа истерия! (Очаквам следващото „Гопожа, дай, моля, тук едно испанско паспортче“ да е от някой откъм Галатиката пришелец! Дай боже да са с два крака, ръце и да не са много стряскащи по физиономия! И като Клаудия Шифър не щем, щото мъжете ще ядат пердах)

Та Испания сега е нещо като Америка от времето на Чарличаплиновата „Треска за злато“. Или една да речем България от по-архаичните времена! А в Марбея?! Ний в Марбея сме като сготвени по българската (или турската) рецепта „миш-маш и туршия барабар с кьопоолуто“. А блокът, където съм настанила дисаги, е цяло „космическо преселение на народите“. Липсва само малко галактически декор и сме готови за „Щрак! Първи дубъл! Излитаме!“
Хелоооу, има ли начинаещи лингвисти? Идвай, брато! Тук ти е място за закрепване, закърпване, замрежване, ашладисване, замазване, бетониране и обримчване на всички възможни и невъзможни езици на земята! Безплатно! Бих казала даже малко насилствено! Аз обаче съм много доволна! Спестих сума ти пари за курсове и парфюмирани кърпички за попиване на потта.
Ей тъй на, намятам си аз хавлията за плажа и: „Олааа! Буенос диас! Ке тал, омбре?!“ Надолу по етажа: „Гууутен таг, фрау Матилде“, след малко: „Хай, хау ар ю, комшо?“ Арабите? Там е неспасяемо! И да си запушваш ушите, така крещят, че пак ще те ограмотят на арабски думички. Отляво единият вика: „Где же водка?“, отдясно другият: „От дека си, бре?“
Аз да ви кажа до преклонната си 40-годишна възраст не вярвах, че от мен ще се пръкне един малък лингвистичен гений и ще знам и други езици освен матерния и руския, ама той по принуда... Ей, много зла беше първата ми мадам даскалица по братушкия език! Още преди да отвори вратата и изкряскваше: „От първи до двайсти номер на дъската, останалите готови за контролно!“ Та на, сега курикулото ми (работната ми биография) е обогатено с „говореща английски, испански, руски, български, македонски (туй можете спокойно да си го прибавите и вий, така да същисате западнячетата, те милите откъде да знаят, че то си е едно и също!).
Йеех, като едно малко вундеркинче съм!
До мен в апартамента се е кротнал аржентинец, под него френч фамилия, отляво бумти по цял ден рапа американец, а с асансьора надолу вече за каквото още се сетите: викинги, ацтеки, инки, персийци, албионци, виетнамци, онези с дръпнатите очища, бели, черни, зъбати, изобщо цялата световна антропологична галерия се е набутала на Иберийският полуостров... И най-вече в Марбея и прилежащите и околовръст провинции.
Мдааа, да са мислили навремето тез испаньолци като са си избрали да си пият сангрията (виното с плодове) на това слънчево местенце. Сега и да пъшкат, и да се тюхкат... все тая! Цикълът се е зациклил и си се мешиии. Англичаните реват, че в Англия имало повече араби, отколкото в арабските страни. Пък германците - че то вече там повече говорили турски, отколкото швабски. А французите.... ами те вечно реват!
Но най ме потриса мешаната история из живота на деди Юрген. Германец, ама не точно, щото са го родили в Колумбията. Пък жена му е кубинка, ама не точно, щото е родена в Англия. Пък синът му решил да се роди в Америка. Та решили старците на родителите на бъдещия Юрген да преплуват океаните и да се изтърсят на девствената тогава Колумбия. Във всичките му нюанси и значения на думата. Заради световната криза по туй време. На тяхно мнение били и много други сподвижници на идеята „напред – назад“. Та са си имали цяла колония от обеднели германци, англичани, французи и не знам още какви други сподвижници. По туй време Колумбия, както казах, била още девствена - ни кокаин, ни хероин... само джунгли, слънце, сламени колибки и дъжд в изобилие и тук-там някои местни индианци!
Та нали ги знаете шантавите германци и всезнайковците англичани.... не, да речем, да се изтегнат на брега на слънчевия океан или да ми запердашат белота като едни достойни българи... ами взели, моля ви се, та запретнали ръкави и крачоли и... Реколтата! Аааааааа ама не кокаин, ни хероин, ами зарзават! Та реколтата от тез земни блага била толкова голяма, че започнали да им идват идеи за импорт – експорт. Дааааа, ама не! Нямало път през джунглата! Направили те едно ОФ (обединен фронт), въоръжили се с „Моля да ми бъде разрешено да построя път“ и право на колумбийския „Дондуков“. Речено – сторено! Построили тез шваби (щото те били мнозинството) път до морето и оттам с кораби почнали да си превозват импортния зарзават до целия свят. И като ги знаем какви са... взели, та започнали да богатеят! Да, ама туй не им било Европата, да ти ръкопляскат кат си милионер... Та местните индианци им завидели! И един ден... Ех, живот! Избили ги! Нищо, че преди това майките пращали дъщерите си да бременеят от високите, руси, синеоки и силни батковци. Ей тъй на, за подобряване на човешкия геном.... Ама туй било и заради красивите бебета, дето щели да имат добър жених. Та тези дето сега ми развиват теорията как човечеството е обедняло откъм разнообразие в гените заради ограничението преди да се мешим, ряпа да ядат! Колумбийките са решили проблема няколко века отзад напред! Това си е чисто латино патент. Там имало такава приказка: „Майката е една, за бащата не отговарям!“
Преди Втората световна историята се повторила и шантавите пак поели към Колумбията. Ама този път били много внимателни и като рекли да си купят радио, мама му на Юрген му викала: „Шшт, да не земеш да кажеш на съседите че имаме радио!“ Това много ми е смешно, щото си спомням, когато Сула си купиха телевизор. Пред вратата им от 8 без 10 и до 10 часа стояха обувките на целия вход. Както се досещате, Сула е гъркиня, ама не точно, щото е родена в България. Изобщо, луд свят ви казвам!

Та така протекъл мирно и мнооого тихо живота на дедито Юрген. До момента, в който едни други шантави американци не открили полетата с диворастящата наркотика. И преселението започнало отново! Е, историята си има и добрата страна! Подобряваме човешките гени!
Та от тез тежки спомени деди Юрген, който си е милионер, кара старо фордче и ходи с дрешки от пазара. Обаче е един горд родоначалник на „напред – назад“ движението! Кой знае, един ден може и на паметник да го видим!
Сега ви зарязвам по живо по здраво, че ме чака Божена. Бедната е само една полякиня, родена в Полша, без никакви други екстри. Ааааа, само мъжът й е испанец, ама роден в Аржентина, пък работи в Лос Анджелис! Детето ли? Няма значение! Ний всички сме жители на планетата Земя... с или без екстри!

Милена Марева

4 март 2008
за вестник '' Народно дело''
Копирането на снимки и материали разрешено. Позоваването задължително.