си прелитаме натук и натам. Чудим се къде да си изпием кафето сутрин – в Sant Agustino в Римини или в Пера Палас в Истанбул, в същия този хотел, в който Агата Кристи пише романа си „Ориент експрес... или нейде из бреговете на Коста дел сол ( Брегът на слънцето) и Марбея... Поръчвам билета по интернет, по джисиема: „Алооо, к'во стана с туй такси бе, мадам?!“ Разпервам доброволно и без бой ръце на полицая от check-up на летището и... И се смея на някой, решил да прегради летежа и желанието ми да изпия едно кафенце в Мармарис, Турция, с въпросите: “Къде отиваш? Каква е целта на посещението ви?“ или „Покажи си валутата“, или „Аааа, не може, ще си седите в България, госпожо, визата ви е нещо... ммм не както трябва“.

А там онези чертички по картата, наречени граници, които в миналото ни спираха, ограничаваха, забраняваха или дори убиваха, а двама мои приятели пратиха за дълго в затвора, скоро ще бъдат същата атракция като рицарския турнир в замъка на граф Валтордера в Испания или да речем нестинарските танци в България.

А като гледам във Facebook и Myspace профилите, си мисля, че много скоро една молба за работа с автобиография може да звучи така: Роден в България. Завършил в Лондон. Работил в Испания. Женен в Гърция. Живеещ в Италия. Моля да ми поверите длъжността мениджър в хотел „Франция“. Е, това си е наистина подигравка с нас, от по-старото поколение!

Та ето ви жив пример за горенаписаното. Педро Хуанес е роден в Лондон, Англия, от родители испанци. По народност обаче е китаец. Живеещ в Xонконг, нооо работещ в Испания,САЩ и Франция! Има фирма за бизнеc инвестиране и консултинг на чужденци в Хонконг и фирма за импортиране и създаване на художествени произведения от Китай за Европа и Америка. И това ако не е биографийка, здраве му кажи!

- ПЕДРО, как се случи всичко това с теб? Като разпръснат по целия свят си!

- Е, ЗА ВСИЧКО са виновни те, моите родители, и бедността в Испания от времето на Франко. Емигрирал е първо баща ми през 1959 г., а през 1961-ва заминава и майка ми. Хиляди испанци напускат Испания в търсене на златното руно! Е, така май е сега и в България?!

- И ПОСЛЕ как се разви случката на твоя живот?

- СЛЕД УЧИЛИЩЕ влязох в британската армия. Целих се във военната академия. Прекарах 3 години в армията и напуснах. Беше достатъчно! ОК! Изморих се! Три години в някакви влажни окопи, гадна храна, завит с евтино одеяло, чакам врага! И накрая...

- И НАКРАЯ... врагът не дойде! Знам, знам, защото и ние го чакахме... вас де.

- ХА-ХА-ХА... И се чудех - боже господи, лежа тук, в тез прогизнали треволяци, толкова е студено и влажно, какво правя аз тук? Три години никой не дойде... и след три пак няма да дойде... И се отдадох на банкерството. Работих четири години за голяма френска банка в Лондон, после в Париж, след това за испанска банка в Лондон и Барселона... След 8 години бях вече тотално изтощен от скука.

- КАК ТИ ХРУМНА да замениш Европа с Азия?

- ПО ТОВА ВРЕМЕ работих за „Американ експрес“, свърших доста добра работа за тях, та те решиха да ми направят нещо като подарък - пътуване до Хонконг... Е, беше страхотно пътуване! Първия път като го видиш, лицето ти придобива едно такова издължено изражение и казваш само „Уаууу“. Хонконг е нещо умопомрачително! Дори не можеш да го сравниш с който и да е мегаполис по света! Всичко е светлина! Изригваща от сградите! Като светлинно шоу! Хонконг е като мюзикъл! Като концерт! Светлини и музика! Невероятен е! Толкова бях опиянен, та даже и се ожених!

- ЯСНО, шарше ла фам! Търси жената!

- ЙЕХ, ОЖЕНИХ СЕ през 1995 г. в Хонконг. Обаче жена ми беше холандка. Любовта към Хонконг си остана, жената си замина!

- ИМА ЛИ ГО този конфликт: брак - бъдеще?

- АЗ ТАКА разсъждавам върху това. Знаеш ли, не вярвам, че през целия си живот един мъж може да бъде с една жена, а една жена иска за цял живот един мъж! Което си е голям конфликт, не мислиш ли? Не зная дали това е естествено, но... Но не ми харесва това, че обществото се опитва да контролира мъжа чрез брака!

- КАК Е ЖИВОТЪТ в Хонконг?

- ДА ТИ КАЖА, животът е много удобен там. Първите години мразех всичко китайско. Не зная, може би беше заради езика, имам предвид кантонезийският е най-ужасният език на планетата.

- ТАКА ЧЕ ти трябваше бързо да научиш китайски?

- ААА, НЕ... всъщност аз научих китайски след третото ми завръщане там. 12 години бягам и се завръщам в Хонконг. И най-накрая взех, че започнах да го изучавам... и ,о, чудо, започнах да различавам какво си говорят тези с по-особените очи. Защото те винаги бяха там, обаче аз не ги забелязвах, защото първо - не ги разбирах, и второ - не ги различавах.

- КАКВИ ХОРА са китайците?

- АМИ ЗА СЪЖАЛЕНИЕ китайците са много груби и невъзпитани към чужденците. Хонконгците са груби дори към западните китайци. Китайците в Хонконг са много различни от тези в Китай или от онези, завърнали се от САЩ, Великобритания, Канада, Малайзия, Сингапур.

Всъщност китайците не се смесват с другите нации. Дори да живеят на едно и също място, те се дистанцират от другите... Разбира се, най-голямата популация са етническите китайци, втора по големина популация са филипинците - oколо 150 000, американците са около 15 000, британците са само около 10 000, като американците всъщност половината са етнически китайци, завърнали се в Хонконг. В квартала, в който живея и който е смесен, има ресторанти и барове, които китайците не посещават.

Понякога се срещаме на едно и също място, но... много, много рядко! Всички мои приятели са  западняци – французи, американци, също новозеландци, австралийци...

- ТАКА ЧЕ ТОВА означава, че китайците са големи шовинисти?!

- ПРЕДИ, когато Англия владееше Хонконг, китайците дори ни мразеха, бяха наистина много груби към нас, но по-късно осъзнаха, че всъщност те имат полза от нас. Иначе биха били комунисти също като хората, които живеят до границата им и които те мразят.

Но нещата се променят. Сега е ОК. Китайците бавно се отварят за Запада... имам предвид, че сега те разговарят, когато сме в смесено заведение, особено когато са хонконгци, ние просто си разговаряме като нормални хора. Веднъж осъзнали, че вие живеете там доста време, знаете що-годе езика и не сте турист, отношението им коренно се променя!
(Следва)

Милена Марева

19/ 02/ 2008
за вестник ''Народно дело''

Копирането на материали и снимките е разрешено.
Позоваването е задължително