с украшенията в прочутите златни съкровища от Троя и Микена, но те са създадени значително по-късно - за първи поселения в Троя се говори едва от III хил. пр. Хр.  Изобилието от самородно злато около Тунджа за пореден път беляза промяна в твърденията на световната археология, че източници на златото за Микена, а и Троя са били в Гърция и Мала Азия.

- Хотнишкото златно съкровище е най-старото обработено чрез изчукване на злато в света е от V хил. пр.н.ера

 - Отбранителна крепостна стена на 7 000 години

- Вертикален тъкачен стан

- Доказателства за извършвани успешни черепни операции

- Детски играчки - миниатюрни столчета от глина, или за макети на мебели на 7000 години?

- Открит леярски съд за мед и злато на 6 200 години - свидетелство за най-ранната металургия от епохата на халколита.

- Находка от 64 костни ашика, за които учените нямат за сега отговор - средство за гадаене ли са, или просто за забавление и игра?

Хотница е село в Северна България, община Велико Търново, Област Велико Търново. В праисторическата селищна могила от 5 хил. пр. н.ера, в района на селището през 2006 година е намерено най-старото обработено злато чрез изчукване в света. Намерената в гроб №165 златна спирала – женска игла за коса – е датирана към средата на енеолита - V хилядолетие пр. н.ера.  Това означава, че спиралата е с около 200-250 г. по-стара от златните находки, открити във Варненския халколитен некропол.

Историята на уникалното съкровище започва съвсем случайно. През 1955 г. при строителни работи за напоителни канали, работници изгребвали повърхностния пласт на една от многото могили в района, когато били изненадани от подаващи се останки на грънци и каменни сечива. Те веднага уведомили регионалния музей във Велико Търново и така започнал пътя към славата на едно от най-знаковите съкровища на България.

На следващата 1956 година археологът Никола Ангелов от РИМ във Велико и неговият екип започват проучвателни разкопки и не след дълго откриват останки от 20 жилища и златни предмети от късния халколит, около 4200-4100 г. пр. Христа. Така било открито Хотнишкото златно съкровище. Днес то е експонирано в националния исторически музей в София, но копие от него се пази и в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Абсолютно изненадващо за тази епоха, когато хората са използвали предимно примитивни сечива и предмети, в едно от помещенията археолозите откриват купчинка златни 44 елемента с тегло 310 грама, от самородно чисто природно, 23,5 каратово злато с естествени примеси на злато и сребро. За това, че става въпрос за наистина много старо злато говори фактът, че цветът му е много по-жълт от златото, което познаваме днес. съкровището се състои от 40 халки, изработени от златна тел и 4 пластинки със странна форма. На пластинките чрез отвори – един по-голям в средата и 2 по-малки над него, а върху едната пластинка и 3 малки отвора символично са оформени лица. Дали са окултни предмети принадлежали на жреца и служили му за връзка с божества или като амулет или подобно на варненското злато има функции и познания от геометрията... тази загадка чака своя откривател.

През 2000 година проучвателните работи са възобновени с екип на археолог Александър Чохаджиев. Откритите находки са над 5000, сред които три златни пластини, а на следващата година една златна спирала. През 2006 година археолозите откриват златна спирала, която става сензация - тя се оказва уникална. Намерена на 1-1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от първото намерено Хотнишко златно съкровище и е по-старо от златото от Варненския некропол.

Дълбочината на която е открита спиралата и техниката на изработването й - чрез изчукване на метала подсказват, че тази спирала, предхожда по древност всички известни златни находки досега. При предметите открити при предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне. Другата характерна особеност на златото от Хотница е, че предметите не намерени в гробове, а са били открити на едно място, което ги превръща в заровено или скрито съвсем умишлено, или просто забравено при внезапното напускане на селото имане.

Най-старото злато в света, обработвано от човешка ръка - тава е етикетът, с който Хотнишкото златно съкровище остава  в историята.

История на селищната могила

Селищната могила край Хотница представлява археологически феномен - общо откритите селища са 70 - 3 селища са от ранния неолит, 4 от късния неолит, няколко от античността и късното средновековие, както и многослойна селищна могила, формирана от обитаването на това място в продължение на хилядолетия.

През ранния неолит жилищата са били вкопани в земята, но след опустошително наводнение на река Бохот, неолитните хора започнали да издигат постройки на колове, оплетени от пръти и измазани отвън с глина. Покривите им били от слама. Противно на общоприетото мнение, че първобитните жилища са пещери и колиби, в селището се откриват двуетажни сгради. Между отделните жилища имало улички и били подредени на ленти, като квартали. Жилищата имали обособено огнище, нарове, а подовете са дъсчени. Къщите са били масивни, с много дърво и оцветявани с бяла или червена боя. Селището имало и защитна система - ров и ограда от побити колове, подсилени с камъни.

Една от къщите в най-късното селище е с необикновена квадратна форма - тази къща е по-особена от другите. Няма открито огнище, което в археологията е белег за жилище, предната й фасада е отворена, а планът й е квадратен, за разлика от този на жилищата, който е правоъгъленЗлатните предмети са открити именно в това квадратно жилище. Архитект Никола Ангелов, счита, че става дума за някакъв храм или светилище.

Хората живели в тези селища са извършвали успешни черепни операции, те били земеделци и скотовъди, водили уседнал живот, изработвали играчки за децата си и явно са пътували много, за което говори сходството в изработката на откритата керамика и предмети с находките от култура "Варна"

Някои от находките говорят, че са съществували традиционни връзки с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунав. За високото равнище на професионализация в това общество свидетелствуват  предметите изработени с високо качество и украса, както и накити от седефена мида — материал, изключително труден за обработка. Има и уникални образци, като малки съдове с дръжки, тип "аскус", вероятно за съхраняване на лечебни вещества.  Хората от селището правили от глина, макети на къщичка и миниатюрни мебели - вероятно играчки за децата. Миниатюри на столче, на брадвичка и на други предмети от бита показват, че тези хора са имали и обзавеждане.

Графична система за комуникация

Една също смайваща находка е фрагмент от керамичен съд, върху който са издраскани група знаци – букви и резки. Означава ли това, че обществото е имало графична система за комуникация?  “Предстои знаците да се обработят, но по-скоро само ще ги опишем, тъй като не е по силите ни да ги разгадаем” казва Александър Чохаджиев.

- Находка от 64 костни ашика, за които учените нямат за сега отговор - средство за гадаене ли са, или просто за забавление и игра?

Надежда Кръстева от Националния природонаучен музей в София изследвала намерените 64 костни ашици установява, че те били изпилени и пробити така, че да могат да се групират по двойки - 32 леви и 32 десни. По тях се виждат направени нарези, за да се отличи коя с коя костица влиза в двойка. Вероятно са от кост на коза и за изработване на комплекта са били необходими 32 животни.

- Открит леярски съд за мед и злато на 6 200 години - свидетелство за най-ранната металургия от епохата на халколита

Находката от изключителна рядкост, говореща за едни от най-ранните металургични познания от епохата на ранния халколит - това е намерената  миниатюрна глинена пота - леярски съд с размери 5/10 см. с дебели стени, използван за разтопяване на метали - мед или злато, а количеството е било около 10 куб.м. разтопен метал.

Открити са и над 400 сечива от кремък – основен материал за оръдия на труда за древното общество. Намерена е голяма кремъчна брадва с размери - 18 на 10 см и очевидно е била използвана за дърводобив и обработка.

Сред интересните експонати са и три женски фигурки, също изработени от глина. Те датират от петото хилядолетие пр. Хр. Едната фигурка е по-голяма, а върху нея древният майстор умело е оформил главата, двете ръце и гърдите на жената. Дясната й ръка е счупена и това вероятно е свързано с ритуалите, които хората са изпълнявали. Затова и специалистите предполагат, че фигурката е на жрица.

Умеели са да изработват тъкани и да ги украсяват с красиви костни украшения - за това говорят намерените останки от много рядка находка от тази епоха - вертикален тъкачен стан и костна пластина за дреха с украса от черти и резки.
 

В обществото им започва да се обособява разслоение и поява на прослойка с професионални занаятчийски умения, както и обществена диференциация по имотен и властови признак. При проучванията през 1958 година археолозите откриват помещение, в което са намерени голям брой и в различна степен на завършеност праисторически идолчета изработени от кост - най-вероятно първата праисторическа работилница за манифактура.

Последното селище е внезапно унищожено и обитаването му е прекратено през IV хил. пр. н. е. след опожаряване - овъглените костни останки и постройки дават ясна представа за съдбата на общността. Някой учени твърдят, че въоръжените нашествия на номадски племена от север, означавани днес като прототракийски, са причина за гибелта на постоянните обитатели на селищната могила, а други, че това е тайнствено ритуално изгаряне на селището. Според архитект Александър Чохаджиев: " Селището е запалено нарочно с идеята да изгори, като вероятно причината е била в окултните вярвания на древните обитатели на селището"

Разбира се не трябва да се изклюва и версията за природно бедствие, пожар, светкавици и др., но това всъщност е запечатило находките под пепелищата и въпрос на шанс е било след 7 000 години те отново да бъдат разкрити, за да ни разкажат историята на нашите прародители.

Част от интервюто с Александър Чохаджиев за уебсайт http://sever.bg

" В Хотница вероятно става дума за 14 селища едно върху друго, тоест 14 етапа на едно село. Едно село става, когато в един момент хората решават, че мястото много им харесва. Ограждат го , да речем, с дървена ограда и ров, и започват да си живеят на това място. С всяко едно село нивото се вдига. Например опожаряват селото, дали е случаен пожарът, дали е нападение, дали е нарочен, няма значение. Това село престава да съществува, правят леки подравнявания и качват следващ етап. Селищната могила не е характерна само за българските земи - тя се среща на голяма територия, включваща Тракия и земите на днешна Източна Румъния. На места могилите са на разстояние между 14 до 20 км една от друга. Представляват една сравнително гъста селищна система покрай речната мрежа. Хората обикалят едно и също място, без да се местят надалеч. Като се изчерпи почвата или някаква друга причина доведе до загубата на потенциала на селището, се местят някъде встрани. Специфичното при Хотница е, че тук си живеят на едно място, а не мигрират периодично. В Хотница става дума за поне 14, според мен вероятно са 20 етапа. Ние още не сме ги проучили. През 50-те години е открито златото, така наречено "съкровище". То не е съкровище, не е скрито. Съкровище е нещо, което е закопано, положено, за да бъде скрито. Оттам идва и думата "съкровище". А това е вероятно един златен накит, или част от дреха със златни апликации и гривни, които са стояли в една сграда, която е по-особена от останалите. От всички сгради, те са 20 къщи в рамките на това най-късно село, една от тях е с квадратна форма. Златните предмети са открити именно в това квадратно жилище. Ракопвачът тогава, Никола Ангелов, счита, че става дума за някакъв храм. Това място е по-особено от другите къщи. В тази сграда не е открита пещ. По принцип, в археологията се счита, че за къща се приема тази сграда, в която има пещ, или огнище. По тази причина, това жилище се счита за храм. За съжаление могилата не е добила широк международен отзив. Това е странно, защото, когато се открива през 70-те години некрополът във Варна, хотнишкото злато е познато отпреди 20 години. Варненското съкровище в последните 30 години е обиколило почти целия свят. За мен не е важно кое е било първото намерено злато. Важното е, че тези два паметника представляват най-ранния пример за обработване на злато, а не кое е по-ранното. Златото не се датира."

Доц. Стефан Чохаджиев

Доц. Стефан Чохаджиев е роден през 1953 г в Горна Оряховица. завършил е ВТУ "Св.св. Кирил и Методий", специалност история. В продължение на 20 години е работил в Кюстендилския музей. От 1997 г е преподавател по праистория във Великотърновския университет. Автор е на много книги и статии. Работил е на 14 обекта в цялата страна. . От 2000 г е ръководител на разкопките на селищната могила край великотърновското село Хотница заедно със своя син Александър Чохаджиев. През това лято при разкопки на могилата екипът на доц. Чохаджиев откри накит от злато, което се датира от 7 хил. год. пр.н.е.