нарича себе си българо-мохамеданско? Какви са тези, които определят себе си като “турци” - мюсюлмани?

ХЕТИТЕ

Хетите са населявали централната и източната част на Мала Азия през II хилядолетие пр.Хр. Към XVII век пр.Хр. създават голяма държава, която след XIII век пр.Хр. се разпада на дребни княжества. Хетският език е най-древният писмено засвидетелстван "индоевропейски" език. Писмената форма на този език е хетското клинописно писмо.

            
Хетската империя и българските поселения и държави на картата на Мала Aзия

            1. Средновековният автор Йоан Цеца твърди, че българите са взели участие в Троянската война.

            2. В Краткото житие на Св. Климент Охридски авторът Димитрий Хоматиян твърди, че български поселения е имало около Малоазийската планина Олимп край Бурса още преди Александър Македонски.

            3. Град Анкара е основан от българи. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските" /славянски в кавички, защото става дума за сакалибски, сиреч български/ страни Сувар, Булгар и Анкара.

            4. Българските планини на юг от Трабзон. По повод на споменаването на Българската планина в "Данишменднаме" Осман Туран пише, че в този извор и в първите османски съчинения планините на юг от Трабзон се наричат Булгар или Булгар Дагъ.

            5. Българската държава в планината Еренколов, около Бейшехир и между Бейшехир и Коня, просъществувала чак до 1516 г. когато българската кралица Катерина с 8 хилядната българска войска е разбита от войските на Селим I.

            6. Голяма българска държава в планината Булгар даг /Българска планина/, управлявана от българската династия Яхши XII-XIV век.

            7. Вундови българи около езерето Ван.

            Въпреки хилядолетията, които ни делят от времето на хетите, и трудноразбираемите клинописни йероглифи, чрез които е достигнал до нас техният език, паралелите между хетския и българския език са все още отчетливи:

            agnish - огън, огнище.Хетско погебение - златни пластини на очите, челото и устата.,Анкара
            at - яде.
            da - дава.
            daluga(esh) - дълъг.
            gima - зима.
            hasti(jas) - кости.
            haluna - вълна
            cardi - сърце; сравни старобългарското "сердце".
            kisha - чеша.
            lukksi - лъчи, свети.
            melit - мед.
            nepi(sh) - небе.
            newa - нова.
            pahshi - пази.
            pera - птица; сравни перо, пеперуда.
            sharpa - сърп.
            shiwat - свят, светлина.
            tati - тати, татко.
            tupi - тупа, бие.
            wali - велик.
            warsa - роса.
            wina - вино.
            
Ето и няколко аналогии сред хетския пантеон на боговете:

            1. Истану - Бог Слънце, "Господар на правосъдието, който вижда всичко", "Носител на Божествената Справедливост" - българската дума "истина".
            2. Кубаба - хетската Богиня-Майка, популярна по-късно с името Кибела - българската дума "хубава".
            3. Пирва - хетска богиня, двойник на едноименния Бог на Бурята. - в българския родопски фолклор - Първа Богица.
            4. Телепину - хетски бог на плодородието, главен образ на много митове. В един от митовете се разказва как Телепину взел за жена дъщерята на Морето - в българския родопски фолклор - Талатина крале.
            5. Яри - хетски бог  - в българския родопски фолклор - Яра Бога.
            6. Денгир - шумерски бог, чиято клинописна графема е ползвана и в хетския език - да, това е древнобългарският бог Тангра. Този бог е върховен бог при манихеите (III век сл.Хр.) в Мала Азия, следователно пътят за достигане на тази шумерска традиция до българите най-вероятно е минал през българските поселения в Мала Азия векове преди алтайските чергари тюрките да я усвоят Тракийски херос от музея в Истанбулнякъде около VII век от съседите си - волгокамските българи.

За съжаление все още науката не е показала ясно връзката между хетите и голeмия народ наТракийски конник от Чанаккале. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне. гетите, населявал днешните земи на Северна България в античността. А че такава връзка съществува, ни показва хилядолетната практика на "тракийските" народи да преминават Босфора в двете посоки и да създават големи държави в Мала Азия и на Балканите, и очевидната етимологична аналогия в имената на хети и гети.

            
По материали от: 

http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/bulgarite_v_MalaAzia.htm
Малоазийски българи от Уикипедия
Имотите на тракийци в евродоклад
Произходът на турците в България и въобще:
Христо КРАСИН



----------------

КОГАТО АНКАРА БЕШЕ СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ
Aнгел Ангелов ЩАПАРОВ МЛАДШИ

Цялата статия на:
http://shtaparov.blog.bg/politika/2012/07/05/koga-ankara-e-bila-stolica-na-bylgariia.975855

По-детайлните и задълбочени проучвания на тази проблематика установиха и множество другиThe Byzantine murals Sumela Monastery . Turkey по-маловажни правила,въз основа на които също са извършвани езикови промени в древността,а понякога дори и днес, но тях нека ги оставим за най-подробните чисто научни разработки и да се заемем с бързото популяризиране на постигнатите резултати,които доказват, че древните книжовници не са говорили празни приказки когато са твърдели, че в прастари времена част от Българите са живели край Пруса при Олимп (днешната Бурса в Мала Азия, разположена недалеч от Мраморно море), сиреч - в малоазийските области Витиния, Фригия, Мизия, Лидия, Галатия и пр., но по-късно много от тях били принудени да се изселят оттам и да заемат земи в Кавказ, Памир, Русия, Прибалтика,Британия,Скандинавия и пр.

Въпреки тези преселения обаче достатъчно много Българи останали в земите на Мала Азия, Mersin Man rocks rock manкоето станало повод за цар Симеон да поиска от ромеите данъчни обезщетения за това,че те неправомерно владеят древните Български земи в Анатолия,населени с Българи от памти века. Въпреки многобройните погърчвания и потурчвания обаче, малоазийски Българи са останали достатъчно до началото на XX век, когато всички по-големи градове на Анадола, както и много тамошни Български села излъчват доброволци, които да се бият срещу турците в Балканската война.


A понеже вече установихме,че Трако-Фригийците са били Първото коляно на Българския род, отRuins of ancient rock cut tombs in Tlos Turkey това следва, че нашите прадеди са били първото цивилизовано праисторическо и антично население на Мала Азия.

И наистина, нейното древно наименование Анатолия е несъмнено Българско, както установява "Анализът", понеже:

Анатолия= Анадолия (Анадоля,Анадола: съвременен "турски" вариант на името), Анатария (Енетария,Венетария) = Страна на Венетите или на Винитите (Витините): с прех. Р-Л и с изгубване на I-та съгласна; Анатурия (Анагурия, Оногурия) = Страна на Оногурите (Царското племе на Българите), Агатурия (Багатурия = Страна на Багатурите), Викатория (Виктория - Страна на победителите), Бакатурия (Бактрия - Страна на прадедите на Бактрийците), и т.н.!


А сега, понеже се доближихме до онази скрита, невероятна, съдържателна и потресаваща 5th Century Ancient Church Ruins- Turkeyвътрешна информация, за която споменах по-горе, ще трябва да разгледаме и внимателно да разтълкуваме значението на името Анкара, носено от онзи древен малоазийски град, който в момента е главен град на цяла Анадола. Както добре знаем, днешната турска столица е много стар град.

Макар и в повечето справочници да пише, че е основан в VIII-VII в.пр.Хр. от Фригите (Бригите, Блъгите) -
виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Phrygia

той всъщност е много по-стар и съществуването му като селище се датира поне от средата на Бронзовата ера насам. Описват го като стар Фригийски (Бригийски) град, около който се намират и много могили (царски погребални комплекси), които сами по себе си доказват, че Бригите са Траки (Блъги,Блъгари), а не гърци.

Той се намира на около 450 км югоизточно от Цариград и от европейските брегове при Босфора.

Датата на основаването му като град (VIII-VII в. пр.Хр.) се свързва с Фригийския цар Мидас (Митас= Митак и Меток: с прех. С-К), който преместил тук столицата си след едно голямо земетресение, при което сериозно пострадала дотогавашната Фригийска столица Гордион (Гордиум = Гордьов). Тогава "новият" град, носещ името Анкира става столица на Фригия (Бригия), а в него се преселват оцелелите жители на старата столица Гордион.

Предишният столичен град на Фригите, основан от бащата на Мидас - цар Гордий (Гордьо, ГордеФригийско-тракиският стил на шапката е очевиден/ZEUGMA, TURKEY-Hadrianopolis in the Black Sea province of Karabük's Eskipazar district, Гордин, Гордан), носел неговото име, а чие име е носела Анкара изворите не съобщават.

Днешните европейски гъркомани и ромеи-елинофони обаче изкарват произхода му от гръцката дума "котва", което си е чиста нелепица и безкрайно глупава безсмислица като се има предвид, че градът е разположен в един от най - сухите и полупустинни райони на Мала Азия, край неплавателна река.

За Фригите обаче се знае, че докато са живели в Европа (в земите на днешна Македония) се казвали Бриги и имали древен цар Мигдон (древен вариант на името Богдан), а Страбон (Страбо) твърди, че Фриги, Мигдони, Мизи, Бебрики и Витини са от една и съща група теснородствени народи (племена) с единен произход, преселили се в Мала Азия от Балканите.

Към 540 г. пр.Хр. градът е завладян от персите,в 334 г. пр.Хр. - от войските на Александър Фригийско-тракиският стил на шапката е очевиден/ZEUGMA, TURKEY-Hadrianopolis in the Black Sea province of Karabük's Eskipazar districtМакедонски и ок. 260 г. пр.Хр. - от Галите, но процесите на погърчване получават силен тласък едва тогава, когато Римската империя налага в цялата си източна половина задължителното ползване на гръцкия език като втори разрешен официален език след латинския.

Фригите (Бригите, Блъгите), но също и повечето от другите споменати Тракийски племена се заселват в Мала Азия още преди Троянската война, понеже Фригите са споменати в Омировата "Илиада", а Сердите (Сардите) - сред "морските народи", нападали Египет в периода XIII-XII в пр.Хр.

Първото заселване на Траките (Българите) в Мала Азия става не по-късно от времето, в което са проведени източните походи на Дионис (2100- 2000 г. пр.Хр.), като в списъка на преселниците се включват не само части от споменатите от Страбон племена, но и част от Мигдоните (виж древното племе Мигдони в източна Мала Азия и северна Месопотамия), Сердите (Сардите- гр. ZEUGMA-Zeugma mosaic of Perseus и отново фригийската шапкаСарди е основан от тях), Гетите (Хетите) и пр.



Град Анкара поне 2700 години е носел името си в същия или в почти същия вид, в който го намираме днес.

Първоначално на гръцки е записана формата ANKYPA, която се произнася като Анкира и Анкюра, макар че първите гърци достигат до този район едва през IV в. пр.Хр.

През Средновековието за име на града е наложена формата Ангора, която, както ще видим по-надолу, е директен отзвук от предгръцкото му име.

В 1923 г. Ататюрк го прави столица на Турция, а в 1930 г. променя името му на Анкара.

Сравнението на споменатите четири различни варианта на името ни дава известна представа за това какви звукови промени са се извършвали във Фригия, Галатия и Анадола в древността и как местните жители са могли да създадат няколко своеобразни Фригийската шапка и в сърцето на България - в Казанлъшката гробницадиалектни форми на едно и също име.

Но ето и самите тълкувания, повечето от които са изведени с решаващата помощ на "Анализа":

Анкира = Анкюра (прех. И-Ю), Анкара (прех. И-А), Ангора (прех. К-Г,И-О,А-О), Онгура (Оногура,с прех. А-О,Ю-У [както в Тютюн-Тутун, Кюмюр-Кюмур,Любеница-Лобеница и пр.] и възст. на изгубената гласна м/у 2 съгласни), а това ще рече Главният, столичният град на Оногурите (царското племе на Българите)!

Ето как се оказва,че Анкара,който е бил столичен град на Фригите (Бригите,Блъгите), е бил освен това и главен град на Оногурите (Венетарите, Ванандарите), които дори са дали името на цялата древна Анатолия! Оказва се, че градът с векове е носел тяхното име така, както Хатуша е носела името на Хетите и Сарди - името на Сердите. Това обаче не е уникален Каменна глава на древен цар или жрец -поглед откъм тила-с характерната старобългарска прическа с кичур-чомбас, кикя, хохол- на върха на главата; на 9 000 г., Анатолия, Мала Азия.прецедент, понеже на няколко пъти в най-древните местообиталища на Българите (Балканите, Мала Азия, Русия и Украйна) срещаме същото име, но в различни диалектни варианти:

1. Фанагория = Хоногурия (Оногурия) и Венетария, ще рече бивш столичен град на Оногурите (Венетарите = Ванандарите,Българите), което вероятно е било факт в далечните предгръцки и постгръцки времена.

2. Онгъл (Онглос) = Онгур (Оногур: с прех. Р-Л) и Онгрос (Онгурос,
Оногурос, Оногурот,Оногурът), ще рече временен столичен център на Царското племе на Българите (в VII  или VII-VIII век).

3. Панагюрище = Хоногурище (Хоногурица, Оногурица), ще рече древен столичен град на Оногурите (Българите) преди гръко-македонската и римската окупация на региона. Това вероятно е предримското име на града или на някое предхождащо го селище в непосредствения му хинтерланд, възстановено от Българите след освобождението на тези земи от многовековната римовизантийска окупация.

Имаме и доказателства за това:
а) Голямото Панагюрско златно съкровище, намерено наблизо говори, че в района са живели Тракийски (Бригийски, Блъгийски т.е. Блъгарски) царе.
б) Долината на Тракийските царе се намира недалеч от района на гр. Панагюрище.
в) В почти непосредствена или относителна близост около Панагюрище и в недалечните му Hierapolis now Pamukkale in southwestern Turkey-god Apollo 4околности се намират някои от най-значителните царски центрове на Одрисите - Ветрен, Баня, Кози грамади, Севтополис, Пулпудева и пр.
г) Неотдавна в Интернет бе публикувана стара средновековна карта, на която районите около гр. Панагюрище и близките му околности са отбелязани с името Оногурия!
д) В годините на турското иго районът се е ползвал с особени привилегии, а населението на града и околностите му притежава особено големи и благороднически качества на водачи и борци, което бе доказано на дело по време на Априлското въстание.

Сега няма да се спираме подробно на останалите примери като Унгария (Онгурия, Оногурия), Англия (Онглия= Онгрия и Онгурия), Авгури (Онгури,Оногури),Уйгурия (Унгурия), Анталия (Анкария, Онгурия), Андора (Ангура, Онгура) в Пиренеите (ще рече Пириниите, Пириновите) и т.н.,а ще направим някои изводи от това сведение, както и кратък анализ на новоустановената информация.

Преди това обаче е необходимо да получим малко повече яснота за значението, което древните хора са влагали в названията на споменатите древни племена, обитавали Мала Азия през втората половина на Бронзовата епоха, както и на названията Оногури и Оногондури, които въпреки че са разглеждани и на други места в блога, е нужно да бъдат припомнени именно сега:

1. Фриги = Фраки (Траки), Бриги (Блъги, Блъгари = Блъги-Ари, Блъги-Ора, Болги-Хора), Брити, Бризи, Фризи (Фръзи), Пруси (Руси) и т.н.

Това тълкувание се потвърждава от имената на Фригийските царе:
а) Гордий = Гордин (Гордан, Йордан, Йорган = Органъ и Органа,в друг диалектен вариант), Гордам (Кардам = Гордан) и т.н.
б) Мидас (наричан от асирийците Мита) = Митас (Митак), Мито (Мите).

Тук не бива да пропускаме сведението, че асирийците познавали Фригите и под името Мушики,Гр. Коня, Турция което по-късно се споменава като Мушки и Бушки (прадеди на арменците). Тези имена не означават нищо друго освен Мизики (Мизици, Мизийци), Мизци (Мизяци, Мизици) и Божки (Болжки). Като съчетаем тези сведения с факта, че Българите са познати на много древни извори като Мизи, нещата в тази оплетена картинка започват да се проясняват.


2. Витини = Винити (Венети), Ванади (Вананди, с носовка), Виники (Финики, Пуники), Хуники (Хуничи, Хунити, Хионити), Хунизи (Хуници) = Хунзи (Хунци), Хуни (Пуни, Фини, Йони, Хони), Хиони (Пеони), и т.н.


3. Бебрики = Богрики (Богарики, Богаричи), Бодрици (Бодричи), Одричи (Одрики, Одриси - с отпад.на I-та съгл. и прех. К-С), и т.н.


4. Мизи = Мези (Бези, Беси), Изи (Узи, Ази - оттам и името на Азия, Аси), Миди, Мидяни (Митани), Мизи-Ари (Мизи-Ора, Мизи-Хора) = Мизари (Мишари,Маджари- прадеди на Унгарците), Мизки (Мушки,Бушки- прадеди на Арменците), Мази (Маги,Магове), Можи (Можещи), Божи (Божи Конья - столица Сельджукского султаната. Репродукции из книг путешественников и исследователей, посещавших Конью в 19 веке, и старые фото города. В 1830-х годах в Конье побывал Леон де Лаборд, а через несколько лет Шарль Тексье. Они оставили удивительные рисунки крепостных стен города. Ниже, ворота Коньи, украшенные античными скульптурами, рис. Леон де Лаборд. Интересно, что все эти украшения крепостных стен просуществовали 600 лет, с 13 века до 19. Крепостные стены Икониума были полностью перестроены сельджуками в начале 13 века. Султан Ала ал-Дин Кейкубад I в 1221 году возвел главные ворота Коньи.деца,Божи творения), и т.н.


5. Мигдони (Македони) = Богдани (племето на цар Мигдон т.е. цар Богдан), Бог-Дани (от Бога дадени), което е синоним на Бог-Ари (Богари = Бугари, Бог-Ора, Бог-Хора), Мигтани (Михтани, Митани), и пр.


6. Лидийци = Либийци (потомци на преселили се Лидийски колонизатори), Лиди (Люди, Люде), Лидинци (Ладинци, Латинци - други потомци на преселени Лидийци), Латини (Людини, Людяни, Людьете), Рутини (Рутени - с прех. Л-Р), и т.н.


7. Кари (Карийци - древни жители на югозападна Мала Азия) = Гари (Гали: с прех. Л-Р,т.е.- преселили се на запад Кари), Хари (Хора), Ари (Ора, с отпадане на I-та съгласна), и пр.


8. Оногури = Уногури (Хуно-гури, Хуно-хори, Хуни-хора: с възст.на I-та съгл. и прех.Г-Х), Енетари (Венетари, Венет-Ари, Венет-Ора = Венети и Винити,т.е. Витини), Кана-гури (Каназари, Кънязари = Къняз-Ари или Княжите хора, Княжеските потомци, Коляното на Княза), и т.н.


9. Оногондури = Хуно-гондури (Хуно-вендари, Хуно-вундари,Хуни-Венетари, Хуно-Вандали, Хуно-Гентари сиреч Хуно-Гетари, и пр.).


Цялата тази езикова информация ни позволява да заключим,че в дълбока древност - поне от Бронзовата ера насам, далеч преди появата на първите гърци, византийци или турци, Мала Азия е била плътно населявана и обитавана от Българи така, както земите на Балканите и на цялото причерноморие.

Много от тези Българи са били погърчени или прогонени по време на римо-византийското владичество, а онези които са останали непроменени, са попаднали под жестоките удари на исляма и днес над 99,90% от тях са потурчени или прогонени.

Това става ясно от справките за броя на оцелялото Българско население в Мала Азия, което в момента е нищожно малцинство на фона на многомилионните тълпи на турко-мюсюлманското мнозинство. Но до 1912 г. там все още е имало достатъчно Българи, щом почти всички малоазийски градове, както и огромен брой села са излъчили доброволци, които да се включат в помощ на Българската армия по време на Балканската война.

Потвърждение за това получаваме и от троянските имена,споменати в "Илиадата" и в другите героични епоси:

1. Еней (Енео)= Еньо.

2. Парис = Борис. Формата "Парис" обаче е използвана във Волжка България, където никога не са живели гърци, което означава че и това е автохтонно Българско, а не гръцко име.Гр. Коня, Турция

3. Ектор (Хектор) = Еспор (с прех. К-С и Т-П), а Хектор = Гаспар (Каспар, Аспар).

4. Приам = Приян (във Волжка България), Приет, Прям (това са прозвища, а не лични имена), Придан (Продан - с възст. на проп.съгл.м/у 2 гласни), а това вече отговаря и на гръцкото обяснение за значението на името.

5. Касандра = Казимра (Казимира, с възст. на проп.гласна м/у 2 съгл.). Формата Касадара (Казамара) от надписите в "Линеар Б" още повече се доближава до посочената аналогия.

6. Телеф (мизийски цар от Мала Азия, роднина на Приам) = Телец, а в друга диалектна форма същото име би звучало като Терец (Терес). Същото име носи един ранносредновековен Български княз от VIII век с което потвърждава, че с пълно право Българите са наричани освен всичко друго и Мизи, а античните имена Телеф и Терес не са случайно ситуирани произволни имена, а са подбрани от именната система, ползвана от Царското племе на Българите, познато на историците под името Оногури.

А самата Анкара (Ангора) явно е била главен столичен град на Оногурите, затова е носила и още носи тяхното име.

Знаейки с положителност,че градът е бил древна столица на Фригите (Бригите, Блъгите)Тракийски херос от малоазийското крайбрежие на днешна Турция, Истанбул разбираме, че поне в периода между 700-546 г. пр.Хр. той е бил столица на България, понеже държавата на Блъгите (Блъг-арите, Блъги-ората) не може да е била наричана другояче освен Блъгия или Блъгария.

И дори известното изключение с "Втората" Българска империя, носеща името "Загора" не е никакво изключение, понеже, съгласно постулатите на "Анализа", "Загора" е друга диалектнаwell preserved relief from Karkemish/ Находки от Каркемеш норма на името "Богара".

За по-ранните периоди от съществуването на града (ок.1600-800 г. пр.Хр.) това също не е Orthostat relief in-basalt battle chariot Carchemishизключено, но не може да се докаже с категорична положителност преди откриването на нови доказателствени данни, с каквито нито гърците, нито турците (по разбираеми причини) не биха excavation site at Carchemish/ Находки от Каркемешсе разтичали да ни снабдяват.

Наша и само наша е задачата да възродим древната слава на родината, с което да накараме чужденците да ни гледат с респект и страхопочитание и да се преклонят пред великите ни цивилизаторски постижения,а презрените еничари - слуги на чужди господари, както и случайните комбинатори, авантюристи и класови експериментатори посрамено да отдръпнат нечестивите си пипала от кормилата на властта и да освободят местата, представляващи призвание и дълг единствено на истинските патриоти - професионалисти: онези, от които НАРОДЪТ НА БЪЛГАРИЯ винаги се е нуждаел!


--------------------

Българите в Мала Азия
http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/bulgarite_v_MalaAzia.htm

Какъв е произходът на част от българското население, което днес нарича себе си българо-Малоазийска българка бежанка в село Пелевун, Източните Родопи-Anatolian Bulgarian refugee in the village of Pelevun, Eastern Rhodopesмохамеданско? Какви са тези, които определят себе си като “турци” - мюсюлмани?

/Забележка: Голямата част от "турците" в България - 80-90% - всъщност са турски цигани, т.е. цигани, които се обявяват за турци. Те не се приемат наравно нито от действителните турци - които са предимно бели хора - в България, нито от турците в Релублика Турция. Затова въпросът не се отнася за тях./

Известни са ни двете “вълни”, които заливат Балканския полуостров след 1354 г. с османски поробители. Те стават причина българското население, което вече не е християнско, да се раздели на няколко групи българи, потурчени в различна степен и в последствие разслоени на база език -самосъзнание - религия. Често и основателно казваме, че българският народ е невероятен в уменията си да оцелява. Част от този народ пред възможността да бъде унищожен, приема чужда вяра, част от него запазва и езика си, и обичаите си.

Една преобладаваща част от това население днес обозначава себе си като “българе-мохамедане” или за по-кратко, “помаце”, тоест, помъчени, измъчени, принудени и т.н., а друга се самоопределя като “турци”. Има и една малка част от това население, което без въобще да говори турски език, се самоопределя като турско и носи турско-арабски имена.

Няколко са основните причини за това поетапно промиване, в смисъл “потурчване” на българското самосъзнание на тези групи от население. На първо място великотурската идея, или тъй нареченият пантюркизъм, която започват да налагат още селджушките турци в процеса на смесването им със заварените из Анадола карамани, лази, анадолски прабългари и други народи. Във времената до Осман Гаази все още турска народност е нямало, но селджуците, дошли от Средна Азия, започват да насаждат мисленето, че всички от Анадола до Босфора са турци и държавата, която вече се е формирала след управлението на Ертогрюл /баща на Осман Гаази/, следва да се нарича Турция.

Това е най-старата история, тоест, коренът на пантюркизма, който през следващите векове методично се налага по всички територии, които султанска Турция успява да завладее. И до днес в тази си част пантюркизмът не се е променил - всеки мюсюлманин е турчин!

След обявяване на Независимостта всички правителства с оглед на своите политически или предизборни цели до дванадесет пъти са сменяли имената на това население от български с турско-арабски и обратно, оставяйки го да се чуди какво точно население е то - българско или турско! Липсата на национална доктрина на България след Освобождението и “срамежливото” отношение на българската историческа наука по въпроса, доведоха част от българското мюсюлманско население да забрави същинския си произход.

Следва да разгледаме накратко и една друга част от българското мюсюлманско население, което е с турско- арабски имена и по рождение говори език, доста близък до турския.

Турската народност се формира около 17 век. От хрониките на Мехмед Нешри /средновековен турски автор/ и от Шахнаме /сага/ на караманите е известно, че турската общност от онези векове е сбор от карамани, лази, прабългари и селджудски турци, които в крайна сметка определят общото наименование на този сбор от различни по произход племена.

Селджудските турци налагат над тази амалгама от племена общото наименование “турци” и създават предпоставки за възникването и развитието на пантюркизма. Това е най-старият корен на въпросната политика, провеждана и до днес от турската държава.

На изток от Босфора още в далечните 600-610 години след Христос е имало български ханства, основани от племената на един от синовете на хан Кубрат. Това е Бат Баян, който ги повежда и прехвърля през Кавказките планини в посока Близкия изток.

И до ден-днешен в Анадола има селища с чисто българско по кръв население, но което е изцяло турцизирано като бит и порядки. Въпреки всичко, това население носи историческия спомен за българския си произход.Тракийски конници от Текирдаг

В повечето от тези селища старият прабългарски език не е забравен. Ала най-показателни за неговия произход са етнографията и битът му - българските носии и шевиците, които са неповторими и незабравими. Дори турските историци не крият българския характер на етнографията на това население, просто защото тя няма как да се Гр,Коня, Турция, градски музейскрие.

И до днес една цяла планина в Анадола носи името Булгар даг, тоест Българска планина, която пък е още по-невъзможно да бъде укрита.

След Освобождението започва обмен на население меду Турската империя и новоосвободена България. Население, което е с истински турски произход в страната ни, започва да се заменя с българско население от териториите на Султанска Турция.

Процесът е бил мирен, естествен и опростен. Българско семейство се връща примерно от Анадола, носейки крепостния акт за собствеността си, тоест земя, стопанска постройка и други. Тези документи връчва на турско семейство, желаещо да се прибере на изток от Босфора срещу подобен документ за собственост. Така първите години след Освобождението множество семейства от двете съседни държави сменят местоживеене и собственост.

Истинските турци бързали да се заселят в пределите на тогавашна Турция, а желаещите оттам българи да се приберат в старата родина, се озовали на запад от Босфора. Според данни, които ни дават и български, и турски историци, десетина години след 1878 г., на територията на България турци не остават. Но остават множество джамии и българско мюсюлманско население. Тогава за какво турско население става дума по сегашните български територии?



Nemrut Dagi fridge/ Немрут Даг и съвсем очебийните фригийско-тракийски шапки на боговетеВ областите на старите български държави в Мала Азия - Булгардаг и планината Еренлер следите от българското присъствие все още не са изследвани. Че на официалните историци и на археолозите-иманяри малко може да се разчита, е отдавна известно. Но днес в България потомците на малоазианските българи сме хиляди и би било добре някой от нас да свърши тази работа, да обиколи тези места и да събере повече информация.