Да ви припомня каква беше ситуацията от предният брой - моятa фигура се е локализирала визуално и материално в офиса на президента на Пуерто Банус. Нали се спомняте за какво беше лафът!? За шикозния живот на богатите (стартира най-рано след полунощ) за пари... ама много пари (поне милиардче, може и кеш, във възглавниците. Справка – аферата „Малая“), за шоубизнес звезди (забъркани с елитни проститутки. Тук веднага трябва да се подсещатe за Хю Грант. Горкият, и тук успя да ги забърше едниииии!). За елитни проститутки (пардон – компаньонки, дори и да са съпруги на екскметове. Пак „Малая“), крейзи елит (с яхти поне за милионче, тук бъкат под път и над път) и дрога, ама много дрога!

И ето ни - моята особа, костюмирана от бай Яни (по мой дизайн и конструкция) и Сердж Бокобза – усмихнат, шармантен и ужасно любезен французин, 30 години президент на Пуерто Банус! Седим си в офиса му за поне 3000 евро на месец (ако не и повече) и си чатим (за некопютъризираното поколение - моабетим си). На английски, разбира се!

Относно тоз английски ситуацията е следната! Английският е местния испански тук. Тоест всички ние тук, на испанска територия, си лафим на английски и се разбираме прекрасно! Тоест признали сме нелигитимно английския за международния комуникейшън! При нужда ръцете и краката са също добре дошли! Има един проблем обаче! Ужасен! Англичаните! Само те си скубят косите! Само те, пустите му англичани, не схващат нашия прекрасен международен английски! Така че ги обучаваме. Трудно им е, ама свикват, какво ще правят?! Та като поживеят малко тук тез невежи англичани, малко по-малко влизат в час. Нооо какво да ги правим, като се опъват да учат други езици! Хак да им е!

И така, значи, моабетим си със Сердж, аз на моя прекрасен английски с ударение на първата сричка и потъмняване на края на думата, така че да личи от де съм и коя съм, Сердж пък на английски, ама леко мон франсе.

- Та, значи, Серджо, Хесус Хил беше изкупителната жертва?

- Амиии, виж, там, където има пари, винаги има скандали и борба за власт. Хесус беше предаден от най-добрия си приятел, който зае неговото кресло, после постави протежето си Марисол на кметското кресло... и който сега е подсъден по делото „Малая“. Заедно с кметицата Марисол, със съпругата си Изабел Пантоха (най-известната испанска певица. Нещо като Лили Иванова), адвоката и счетоводителя на кметството. Роха, който в тоалетната си имаше картина за няколко милиона, да не споменавам името от уважение към художника!

Хесус беше направо скромен в сравнение с неговия приятел! Те искаха например два милиона за проекта и два милиона за тях!

- Неофициално се говори, че руската и английската мафия сега държат Пуертото?

- Да, но за това не се пише. В нито един вестник не можеш да прочетеш за убийства в Пуертото. Да ти кажа, мои приятели бяха си наловили вместо риба свеж труп с две огнестрелни рани, но никога не видях това по вестниците. Знаеш, тук в Испания папараците са едни от най-агресивните, но това дори и те не смеят да видят. Всичко е заради Гибралтар! Който е финансов рай за пране на пари! Подобно на Монте Карло, Лихтенщайн, Шанхай... В Гибралтар испанското правителство не може да се намеси. Какво да се прави? Дрогата си върви под ръка с жертвите... и на даващите, и на поемащите!

- А как беше по времето на генерал Франко?

-О, спомням си това време! Беше прекрасно! Той беше диктатор, знаеш, като Хитлер, но живота тогава... О, никога няма да се върне! Всички бутици и ресторанти бяха отворени денонощно. Всички жени се разхождаха с дълги ефирни вечерни рокли, мъжете с папийонки и поршета. Огромните яхти понякога с тигър на борда... Всички отиваха да видят гледката... Всичко беше много изтънчено, много стилно! Лекс Бастер, Сорая, Мозез, Шон Конъри, крал Фатх. Най-големите, най-извесните можеше да срешнеш просто така, разхождайки се из улиците! Беше невероятно! Когато дойдоха социалистите през 1981-а, всички големи американски компании продадоха хотелите като „Хилтън“, „Шератон“ и изчезнаха!

- Добре де, защо всъщност?

- Социалистите промениха всичко! Ами ще ти дам този пример! Имах фабрика, една от най-големите в областа, за облекла в Естепона. През зимата фабриките почти не работеха. Тогава реших през лятото да отварям фабриките от 6 сутринта до 3 следобяд. Казах на работниците си: „Работите извънредно! Плащам извънредно!“ Дойдоха профсъюзите и ми казват: „Не може така! Това не е възможно! Ще се работи от 8 до 5!“ И други неща. Стана така, че аз в собствената си фабрика не мога да определям правилата. И реших, че ще е по-добре да продам този бизнес. Марбея вече не е същата. Сега тук има много проституция, дрога... Още повече след като пропадна идеята на „Грийн пийс“ през 1991-а да се забрани строителството на 5 километра от морския бряг. Строителството наруши до такава степен екологията, че много хора продадоха имотите си, бизнеса и заминаха за Америка. Големите пари напуснаха Марбея.

- Обаче е явно, хората харесват социалистите!

- Добре, в началото големият бизнес беше уплашен за парите си, но в същото време социалистите направиха доста за Испания. Преди в Испания не можеше да живее нито един чужденец. Туристи – да. Франко искаше Испания за испанците! Нямаше нито един арабин! Имаше марокано-испанци, тъй като Мароко беше половин френска, половин испанска собственост. Евреин беше мръсна дума! Ако евреин починеше, той не можеше да бъде погребан в испанско гробище. Еврейското беше до кучешкото. Социалистите отвориха вратата на света към Испания!

- Сега обаче арабите са най-големия процент от чужденците.

- Ако си била в Кордоба, който е бил столицата на арабите, и видиш архитектурата, джамиите... ще разбереш защо арабите искат да се върнат тук! Крал Фатх правеше голям бизнес в Испания с газ. Но арабите сега са голям проблем заради социалните осигуровки, които правителството изплаща. На първо място по изплатени осигуровки е Словакия, на второ - Испания!

- Серджо, какво си завършил?

- Нищо! Не исках да ходя на училище. Не го харесвах. Харесвах да работя. Да правя пари!

Баща ми, който е в строителния бизнес, казваше: „Разбирам, че не харесваш училището и не е необходимо да бъдеш Анщайн, но за теб е важно да научиш за бизнеса повече. Но един ден се разболя човекът, който продаваше апартаментите, и аз го заместих. Е, продадох три апартамента за един ден. Бях на 15 години! На 18 имах моите първи 25% собственост от сграда в Париж.

- И ето сега си тук в Марбея. Кои са по-известните ти клиенти?

- Ооооо, те са много! В момента Алжуфари Тарик Ахмед, един от най-богатите мъже в света, нае къщата на собственика на „Манчестър Юнайтед“. Моята брокерка ми казва: „Когато мистър Тарик види къщата, ще иска да я купи!“ И така стана! Той предложи 50 милиона

да я купи. Нооо собственика не иска! Казва: “И за 100 милиона не ми се продава!“

Драги читатели, спирам до тук. Не издържам повече! И да охкате, и да пъшкате, туй то! Повече не се изтрайва! Изчезвам! Огладнях! Имам пачка с цели 10 евро в джоба си и съм решила да го раздам богаташки! Знам едно капанче за 5 евро пицата! Йехууууу! Почти като Рокфелер се чуствам! Весели празници!

Милена Марева

за вестник ''Народно дело''
22 април 2008

Копирането на материали и снимките e разрешено. Позоваването е задължително.