откраднати от трезора на БНБ и изнесени отвъд океана през периода между 1944 и 1950 година, докато картините били оставени на съхранение в трезор вдовицата Катя Наумова след първите бомбардировки над столицата през Втората световна война.
Съпругата и нейната дъщеря Мария са водели във времето две дела, които обаче били прекратени от прокуратурата, след като следите стигнали до някогашни високопоставени банкови служители.
Намерен са били сандъкът и паспартутата, но не и самите творби, казва арх. Тодоров, който разполагал със сведения, че поне част от откраднатото е в момента собственост на частни колекционери в САЩ. Внукът на гениалния художник е категоричен, че са замесени високопоставени банкови чиновници, а поръчката за кражбата е дошла отвъд Океана
Последвалата заплаха за смърт отказала наследниците да дирят истината.
Фотоси на 23 от задигнатите картини има в издадената през далечната 1937 година монография, посветена на Иван Милев, подготвена от Евдокия Филева, съпругата на археолога - политик и в последствие премиер и регент Богдан Филов.
През годините арх. Тодоров успял да се добере до снимки на още 5 от платната.
Пак по спомени на семейството в деня на погребението на Иван Милев /25 януари 1927/ пристига писмо с покана от Виена там да бъде направена негова самостоятелна изложба и предложение за откупка на 5 работи.
Но историята с кражбите продължава и през януари 2006 от столична галерия, помещавраща се в бизнесграда на бул. „Стамболийски” 55 са откраднати две картини на Иван Милев: „Жена в носия” – 1925. На е изрисувана характерна за Иван Милев приведена женска фигура и „Жетварки” (1923 г.) точно тази, която е изобразена на фаталната петолевка с прокобните знаци.
Галеристът Валери Филипов държал картините в папка зад бюрото си.Творбите не са били рамкирани и всеки е могъл да ги навие на руло и да ги сложи под палтото си. Камери има само в коридора, които показват единствено влизащи и излизащи хора. Месец по-рано от кабиенат му изчезват ксерокопия на произведенията заедно с книга за Иван Милев. Възможно е през това време произведенията да са били предлагани на снимки на черния пазар, за да се убеди крадецът, че ще ги продаде, ако ги вземе. Това е целева кражба, защото от галерията не липсва нито едно друго произведение. Първата картина е подписана, а втората има сертификат от изкуствоведа Чавдар Попов. Историята познава и други далеч по-злокобни мистерии - такива, които ностя смърт и бедствие.
Тайните и необясними сили на някои произведения от живописта са станали причина за пожари, смърт и учудващи състояния у хората, гледащи въпросните творби.
Най-известната картина, носеща проклятие, е репродукция на испанския художник Джовани Джовани Браголин " Плачещото момченце"Браголин и се нарича „Плачещото момченце“.
Историята разказва, че Браголин нарочно разплаквал малкия си син, за да го нарисува, като го плашел с огън.
Месеците на тормоз провокирали малкото момче да прокълне собствения си баща с думите: „Да изгориш ти самият! “.
Няколко седмици по-късно детето починало от пневмония, а баща му изгаря жив в собствения си дом.
Смята се, че историята около създаването на картината провокирала нейното проклятие. „Плачещото момченце“ е купувана и препродавана няколко пъти, като в случаите на всичките ѝ купувачи къщите им мистериозно изгаряли, а като по чудо единствената оцеляла вещ винаги оставала картината.
За „шедьовър на смъртта“ се смята и картината „Водните лилии“ на Моне.За „шедьовър на смъртта,, се смята и картината "Водните лилии" на Моне
Докато рисувал картината, ателието на художника едва не изгоряло.
Първият собственик на картината е управител на кабаре вМонмартър. Няколко дни след като закупил „Водните лилии“, кабарето му изгоряло до основи.
„Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи освен възхищение предизвиква и страх у много хора.
Легендите за творбата разказват, че тя въздейства отрицателно на съзерцаващия я.
В историята е известен случая на френския писател Стендал, който изпаднал в безсъзнание, след като няколко минути съзерцавал картината.
Смята се, че да Винчи е работел над творбата 6 г., а девойката – Мона Лиза, която позира за „Мона Лиза,, на Леонардо да Винчи освен възхищение предизвиква и страх у много хорахудожника, е починала на 28-годишна възраст.
С лоша слава се ползва и картината на Веласкес - „Венера с огледалото“.
Дори музеите не желаели да вземат прочутата творба, защото всичките ѝ собственици умирали от насилствена смърт малко след като закупували картината.
Около картината на Бил Стоунхем - „Hands Resist Him“, също се разнасят зловещи истории.
На творбата са нарисувани момченце с неясни черти и до него кукла на момиченце в реален размер.
Първият критик, който оценил произведението на Стоунхем починал. След това картината била Бил Стоунхем - Hands Resist Himзакупена от американски актьор, който също починал.
Много свидетели разказват, че докато гледали картината им прилошавало и получавали сърдечни пристъпи.
|