седем древни църкви (и в Зографски манастир, Света Гора (Атон), в които са намерени рисунки на странни летящи обекти .

Никъде другаде по света няма толкова голям брой от подобни рисунки в божии храмове, толкова явно подсказващи, че нещо странно се е случило на земята българска!

 "И видях, и ето, бурен вятър идваше от север, голям облак и бляскащ пробягващ огън, а около него — сияние; а от средата му имаше нещо, което изглеждаше като блестящ метал, от средата на огъня."

Езекил (4-24 )

Много преди католическата църква да признае за съществуването на извънземен живот (и макар, че православната църква все още не се е произнесла по въпроса), в няколко старинни български църкви зографите са рисували странни рисунки на ракето подобни обекти и божиите синове, обвити от сияние -  като космонавти.

Дали са разказвали цветно легендите за древни знамения или те също са съзирали тайнствените следи на свише приземило се извънземно човечество, можем само да гадаем, но такива стенописи с извънземни обекти в църковна стенопис в цели 7 църкви могат да се видят единствено в България! Подобни рисунки има по една в Косово, Грузия и в Киев - все  древно български белязани места.

Великият италиански художник Рафаело Санчо успял да разгневи църквата, рисувайки картина, на която Христос е осветен и сякаш „спуснат“, от „летяща чиния“. Папата лично издал присъда за унищожаването на картината. Художникът по-късно нарисувал втора, но този път изместил цялата композиция – изрязал горната (основна) част, на която е изобразен Христос, което според строгитеРафаело - спуснатият Христос канони на изкуството по това време било абсолютно забранено. И може би е било поличба, че великият художник не могъл да завърши картината, поради кончината си.
По-късно тя била завършена от най-добрите му ученици, които я подарили на Ватикана. 

/"Пътят на космическите църкви в България" би могъл да стане една красива дестинация на турестическите фирми/

И така, католическата църква призна: има извънземен живот!
Реалността във Ватикана 400 години, след като изгори на кладата ренесансовия философ Джордано Бруно заради еретичното му вярване в съществуването на други светове, освен Земята, вече е съвсем различна и, дай Боже, е намерила верния път към сърцата на хората.

"Ватиканът ще бъде радостен, ако в Космоса се открие разумна форма на живот и е готов да приеме в лоното на църквата извънземните." Това заяви главният астронавт, ръководещ обсерваторията на папската държава, цитиран от в. "Дейли Телеграф" .

Брат Ги Консолманьо, който е куратор на колекцията метеорити на Ватикана, утвърди позицията в навечерието на Британския фестивал на науката, като заяви: "Никой във Ватикана вече не се съмнява в съществуването на извънземни. Готов съм да ги покръстя, ако се обърнат с такава молба към мен. По-интересно ще бъде, ако те се окажат интелигентни и в състояние да общуват с нас."

Църквата се опитва да се помири окончателно с науката, организирайки първата си конференция по астробиология. Ватикана направи  редица изключително сензационни твърдения, отнасящи се за извънземния живот и въобще за извънземните. Директорът на Ватиканската обсерватория - йезуитския свещеник Хосе Фунес, допусна съществуването на други цивилизации, които са извън Земята.

“До този момент ние не сме открили никакви  доказателства, че има извънземен живот. Но във Вселената сред милиарди галактики, всяка от които с милиарди звезди, не може да се изключва съществуването на живот”, каза Фунес по време на конференция, проведена в Рим по инициатива на Католическата църквата.

Той насочи вниманието към факта, че търсенето на сигнали от интелигентни цивилизации на живот на други планети е необходимо за хората, за да могат по-добре да разберат себе си и да “осъзнаят своя собствен източник на живот.” Астрономът заяви, че Католическата църква винаги се е интересувала от наука, добавяйки, че никой не може да знае какво ще се случи с нас дори и след 10-15 години. “Знаем за около 350 звезди, около които се въртят планети. Възможно е сред тях да има планета, която е с условия като на Земята”, каза той.


Католическата църква не е единствената институция, която се подготвя за „идването на извънземните”, отбелязва „Вашингтон пост”. Националният институт за астробиология на НАСА, създаден през 1998 г., организира среща на учени, религиозни лидери и философи през февруари, на която бе обсъдено влиянието на астробиологията върху обществото. В момента институтът подготвя полуофициален списък на евентуални ситуации, за които трябва да се подготвим, ако бъде установено, че съществуват извънземни форми на живот.


Дали вярвате в извънземното сътворяване на човечеството или поне в извънземните богове - странни знамения и знаци в небесата на България са се случвали и са били регистрирани от много съвсем сериозни автори - Йоан Презвитер, Екзарх Български, Йосиф Брадати, Паисий Хилендарски и българските зографи.

Комети или извънземни ракети са тайнствените обекти, обгърнали в светлини Божия син или това са извънземни пратеници на друга, по-разумна цивилизация можем само да гадаем.


Комети, наблюдавани и описани в миналото от българи :

За „Шестоднев“ и „Небеса“ на Йоан Презвитер, Екзарх Български, е писано и се знае много. Тази литература не е само сборник от преводи на известни богослови, а свидетелство за обширни познания за устройството на небето и календара. В глава 4 на „Шестоднев“ Йоан Екзарх излага и допълва представите за устройството”на небесните селенния". От Шестоднева и други български летописи е известно, че българи са наблюдавали поне десетина неиндифицирани летящи обекти или може би комети.


В Рилската обител предшественикът на Паисий, Йосиф Брадати (1682 /83-1757), пише за наблюдавана от него комета в дамаскин от 1743 г

През онази година са се появили две ярки комети: едната е минала само на 6 млн. км от Земята и е Византийски иконибила толкова ярка, че се виждала и денем; и друга, в декември, развила опашка около 1.5-2° (3-4 лунни диаметъра). Ако не е било комета, то Йосиф Брадати е първият регистрирал НЛО, ако става дума за тази комета, то може да се счита за неин откривател.

Шест ярки ветрилообразни опашки на кометата. Рисунката е направена в ноща на 8/9 март 1744 г.

Най-интересни са светещите обекти, описани в препис на Паисиевата „История“ от 1765 (днес в Народната библиотека), където се споменава за поява на „две комети преди битката на кан Крум с император Михаил I Рангаве (811-814) пред Адрианопол през 813 г.: „Когато двете войски - българската и гръцката - се приближили, на небето имало страшно знамение: явили се две комети като луни, които се събирали и разделяли ... в лето 813...“ Дали това не е свидетелство за разделяне на кометно ядро? Вероятно Паисий е ползвал византийска, а може би и наша хроника от онова време, в която има описана комета, появила се в 813 г.

Голямата комета 1843 с права опашка вероятно е вдъхновила сливенски иконописец, за да изобрази в сюжета „Рождество“ (днес в Градската художествена галерия „Димитър Добрович“ - Сливен) Витлеемската звезда като... комета с права опашка (досущ като прочутата фреска на Джото от 1304 г.)!




Поличби и знамения

За любителите на тайните и мистериите

Дали двете знамения на 4 ноември 812 г. и на 4 май 813 г., точно преди битките на хан Крум с Халеевата комета византийския император Михаил I Рангаве  са били знаци за победа на българския владетел Крум? Или предупредителни знаци към високомерието и отказа за мир на византийците и за лукавството и предателството им?

- На 4 ноември 812 г. се показала комета във вид на два съединени блестящи месеца, които отново се разделили и оформили изображение на човешко тяло без глава. „На другия ден, пише Теофан, дойде ни печалното известие за превземането на Месемврия и изпълни всички ни с униние в очакване на още по-големи злополуки.”

- на 4 май 813 г. преди битката на хан Крум при Адрианопол (Одрин). При изгрев слънце около дванадесетата част от зодията Телец, според хороскопа, станало слънчево затъмнение. И голям страх обзел тълпата, и това ново знамение вселило страх и ужас сред византийските войници.

Крум потеглил към Адрианопол (Одрин) и в началото на месец юни 813 г. двете армии се разположили една срещу друга и макар че византийците били десет пъти повече Манасиевата хроникаот българите, щом хан Крум се появил на белия си кон върху хълма край Версиникия, изплашените византийци така силно побягнали, та Крум, изненадан, помислил, че това е някаква засада и възпрял за малко своите от преследване, но като видял, че те бягат неудържимо, започнал да ги преследва и избил голямо множество, а императорът, бягайки, се завърнал в Константинопол, като проклинал войските и военачалниците си и се кълнял, че се отказва от императорската власт - тъй пише Теофан Изповедник.

/За любителите на конспирациите -  на 12 май 2014 г. Папа Франциск канонизира 813 Отрантски мъченици/



Библейската Витлеемска звезда е най-голямото космическо и божествено знамение от древността


Ненадейно на небето в тази съща нощ, огряла чудната звезда - комета, хубава, лъчисто-бяла. И оставили книжата учените влъхви стари, и на път подир звездата тръгнали със скъпи дари. И звездата чудно бяла, както Господ Бог й казал - без и денем да залязва, над една кошара спряла. Влезли вътре мъдреците и сред агънцата бели, с ореол над къдриците видели малкия Христос.

 
В Евангелието на Матей се разказва за Витлеемската звезда, която е предшествала раждането на Христос и е била пътеводител на тримата влъхви. И до днес астрономи и историци нямат единно мнение за това астрономическо явление. Тя била необикновена звезда според светотото писание, тъй като се движела от север на юг и се явила през деня, като се е движела заедно с тримата мъдреци. Витлеемската звезда според някои хипотези е била комета, според други - съединение на планетите Юпитер и Сатурн заедно с Луната в съзвездието Овен.

При съединенията планетите се приближават една до друга. През 2012 г. бяхме свидетели на такова съединение. Йохан Кеплер, наблюдавайки взрива на свръхновата през 1604 г., предполага, че подобно явление се случило при раждането на Христос.

При този взрив свръхновата има огромна яркост и може да се види дори в слънчев ден. Но ако е имало взрив на свръхнова звезда, сега трябваше да се наблюдават следи и остатъци от нея. Възможно ли е Витлеемската звезда да е била комета? Според Евангелието звездата се движела по небосвода. Според някои изчисления това може да е било Халеевата комета, която преминава в близост до Земята на всеки 76 години.

Възможно е да е била дългопериодична комета, която има период от хиляди години. След повече от 2000 години няма разбирателство и единодушие сред астрономи за Витлеемската звезда.


"Най-красивото преживяване,което можем да имаме, е усещането за тайнственото. Като първично чувство, то е залегнало в основите на истинското изкуство и истинската наука. А ако някой вече не го познава и е престанал да се учудва, да усеща трепета на удивлението, той е безжизнен като угасена свещ."

Алберт Айнщайн

 
 Космически изрисуваните църкви на България

Засега тези фантастични български стенописи отсъстват от вниманието и дискусиите на световните уфолози. С тази статия доказваме за първи път, че в България има шест църкви (може би в бъдеще ще се открият и нови), белязани с космически знаци за извънземни летящи обекти. Обърнете също така внимание на подобния стил на зографисване на космическите обекти - както в Българските църкви, така също и в църквите в Грузия, Косово и Киев.

1. Църква „Света Петка“, Видин (1800 – 1802) - имали ли сме контакти с извънземен живот?

Най-старата църква във Видин – „Света Петка“, крие загадката на миналото – имали ли сме контакт с извънземни и откъде е дошъл Исус на земята. Защо боговете живеят на небето и дали Спасителят не е слязъл оттам?
След като Бог пристигнал, облакът се разнесъл, Моисей се качил на планината и получил скрижалите с 10-те Божи заповеди, а целият народ „чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше, като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч“.

Обяснението, че Исус е слязъл на земята с ракета е примитивно, каза епископ Сионий, викарий на видинския митрополит Дометиан. Църквата знае, че това е Исус Христос на Преображение – първообраз на Възкресението. Той е изобразен на планината Тавор в тази си светлина, която е благодатната светлина на възкресението. Така древните зографи са изобразявали светлината. До нея са достигали в молитвата си отците исихасти. Изображението на Исус Христос в църквата „Света Петка“ е символика на светлината в Христос и около Христос, обясни епископът.

Църквата има тъжна история. Намира се на метри от турската кръстата казарма, която е изградена век и половина след нейното построяване. В полувкопания в земята храм през 1800 – 1802 г. служи епископ Софроний Врачански, който принудително пребивава във Видин. След него е била затворена от турците и превърната в склад за въглища. Отново е отворена след освобождението на Видин. Кога първите стенописи са били скрити под дебел слой мазилка, не е известно. Свалена е преди 35 години.

Смята се обаче, че храмът има магическа сила и може да лекува. Затова през последните години в него винаги има хора.

В „Света Петка“ Исус е изобразен в ракетоподобен обект. Той се намира в центъра на библейска сцена, нарисувана на вътрешната стена над входа на храма. Стенописът е открит през 70-те години на миналия век, когато църквата е била реставрирана. Под дебел слой мазилка се показали автентични изображения на Исус, Богородица и светии. Правени са през 1646 г., когато църквата е изографисана за пръв път. Това е станало за посрещане на мощите на светицата Петка. Тъй като до ракетоподобния обект на Исус от двете страни има светии в позата на поклон, може да се каже, че средновековният зограф е пресъздал описаното в Библията предаване на скрижалите от Бог на Моисей.

Пристигането на Исус на планината Синай – на това предание прилича кацането на космически кораб. То гласи: „На третия ден утринта имаше гръмове и светкавици, гъст облак над планината и много силен тръбен глас и целият народ, който беше в стана, затрепери. А планината Синай беше цяла в дим. Защото Господ бе слязъл върху нея в огън и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше: и тръбният глас ставаше все по-силен“.






2. Църквата "Св. Теодор Тирон и Св. Тодор Стратилат" в Добърско - божествения космически кораб

В грамота на цар Иван Шишман от 14 век се споменава името на едно село, което и до момента остава свързано с необичайна загадка. Старата църква в Добърско “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, чийто първи камък е положен през 12 век, пази уникални стенописи, датирани към 16-17 век.

Добърско е малко планинско село в Разложката котловина. То е старинно българско селище. Разположено е на предната част на планински хребет в южна Рила, място с надморска височина около 1000 м.

Построена и изрисувана през 1614 година, тя е дълга осем и половина метра, широка почти седем и висока едва пет, с двускатен покрив, съобразно тогавашното османско законодателство. Но майсторите дръзко издълбали два кръста на нейната фасада. Както и свастика в един от каменните блокове. Този символ на слънцето и благоденствието е с древен ирански произход и според учените е дошъл тук с първите войнишки семейства - верните до смърт на българската държава прабългари, заселени на границата с Византия.
Почти всички надписи по фреските са на български език, въпреки че официален в църковните институции по това време е гръцкият.

Според легендата село Добърско било заселено от част от ослепените войници на цар Самуил след битката при село Ключ през 1014 година, дошли да дирят облекчение на своите болки от местния лековит извор. 

Необичайно е вътрешното разпределение на църквата: вместо еднокорабна строителите са изградили сложна трикорабна базилика, тип, характерен за Първото българско царство през 9-11 век. Което идва да подскаже, че през 17 век строителите най-вероятно са възстановили църква, построена на същото място през епохата на цар Борис Първи, цар Симеон Велики или цар Самуил, когато този край трайно е бил в пределите на България.

Изображенията, 460 на брой, заели всеки квадратен сантиметър, са се запазили учудващо добре благодарение на дима от свещите, макар че през 19 век турците превърнали църквата в хамам (баня).
Много от фреските са свидетелства за патриотичните чувства на техните създатели. Изобразен е даже загиналият за вярата само няколко десетилетия преди това свети Георги Нови Софийски.

Прави впечатление още, че войниците в редица сцени са със западно въоръжение - алебарди, шлемове, а корабите са венециански галери - очевидно отглас от прочутата морска битка през 1571 година при Лепанто, където три четвърти от екипажите и бойците на венецианския флот са православни българи, гърци и сърби.

Стенопис изобразява ктиторите Хасия, Богдан и Спас, както и строителите Станко, Смилен и Спас.
Изобразени са и редица католически светци, между които римският папа Силвестър, а свети Кирил Александрийски е заменен със свети Кирил Философ - създателя на старобългарската азбука.

Освен безспорен художествен образец, съобразен с канона, те според не един коментатор са… разказ в картини за приземяването на космически кораб по българските земи. Два от стенописите „Свето Сретение Господне“ се отличават със странни детайли: на единия Исус Христос е прав в нещо като ракета, на другия слизането му на “долната земя” става в подобие на капсула за проникване в среда без кислород.

Подобни художествени детайли в доказано автентичните средновековни рисунки има на още две църкви.

Необичайно е също и това, че църквата не е била подлагана на системни реставрации и въпреки това стенописите са в отлично състояние. Не са им навредили дори горещите водни пари – в началото на 19 век мястото е било превърнато в хамам. Счита се, че на територията на Добърско са се заселили част от ослепените Самуилови войни и огромното им общо страдание създало необикновено енергийно поле в района. В една от близките до храма местности се намира извор, чиито води помагат за очни болести.



Стенописите смайват миряните и с факта, че са отлично запазени - сякаш са рисувани вчера. А в храма дори не е правена реставрация. В идеално състояние е и другата уникална икона от сюжетната линия Бог-астронавт - "Божието възкресение". На нея Христос слиза в Ада и възкресява мъртвите. Той поема към повърхността в космическа капсула, подобна на тази, с която астронавтите се връщат на земята. Съдейки по надписа на плочата, вкопана в пода пред олтара, може да се предположи, че годината на строителство е 1122.



Двата най-уникални стенописа са:

- “Преображение господне”, където Исус Христос отлита към небето в тяло, наподобяващо космическа ракета
 

- втория, представляващ "Възкресение Христово", където Исус слиза в подземното царство в нещо като капсула, за да възкреси мъртвите(най-горе).

Възможно е също зографите да са копирали необичайните графични елементи, наподобяващи космическо съоръжение, от други стенописи (кои?) и загадката да е мнима. Но ако все пак не си въобразяваме…

Тези два стенописа направиха старата църква световноизвестна и дадоха материал на изследователите на НЛО за посещения на извънземни космонавти. Има и филм за това - "Спомени от бъдещето". Подобни изображения на ракети има още в няколко български църкви.


Уникалното в тази църква е, че тук за първи път е изографисан като светец Кирил Философ. Само тук и в Атон Св. Георги и Св. Димитър са изрисувани  в цял ръст, а не на кон, както обичайно са изографисвани. Другото необичайно, което не се среща никъде на друго място, според иконографи е, че има необичайно голям брой образи на светци - 30, докато в другите църкви има по трима-четирима.

Има хипотеза, че художникът е бил жена, но засега това не се потвърждава. По онова време всички зографи са били мъже. Който и да е авторът обаче, той си е позволил да изобрази Исус Христос като астронавт. На един от стенописите Исус седи в нещо, което поразително прилича на високотехнологичен летящ апарат. С негова помощ Божият син се въздига над земята, а под нозете му се виждат очертанията на атмосферата и стратосферата.

Посветена на двама военни светци Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Представлява трикорабна базилика от 17 век (1614г.), построена наполовина в земята, без купол и камбанария, с цел да не навлече гнева на османските поробители.

Стенописите са съвсем автентични, не са реставрирани, а само почистени от дебел слой сажди, който Църквата Св. Теодор Тирон и Св. Тодор Стратилат в Добърско всъщност ги е запечатил и запазил, поради което сега са почти в същото състояние, в което са били и преди около 400 години. Надписите са на черковно славянски, а не на гръцки език, както е в повечето църкви от тази епоха.

На пода, почти в центъра на храма има вградена мраморна плоча с издълбан в нея Византийски печат – двуглав орел с корона, държащ символите на светската и духовната власт. Надписите са изтрити и е трудно да се определи точно годината, която е написана на него.  Историците не са на едно мнение за този надпис, дали е от 1122 г. или от 7122 г. - по друго летоброене, което не отчитало раждането на Христос.

Църквата се слави и със странен стенопис, изобразяващ едното от чудесата на Христос – изцеряването на слепия, но на него са изографисани двама слепци, докато канона повелявал рисуването на само един - вероятно по този начин е отразена легендата за слепите Самуилови войни, осакатени така жестоко след битката при с. Ключ по заръка на византийския император Василий ІІ, наречен по-късно българоубиец.
 

Има предположение, че тази църква е градена на мястото на друга, тъй като начинът й на изграждане, видим от направен разрез в някои от нейните части, бил характерен за много по-ранна. Църквата Св. Теодор Тирон и Св. Тодор Стратилат в Добърско2 епоха между І и ІV век.



Втората свастика е вграден кръст, видим горе вдясно на стената на църквата.

Обяснението за първата свастика, че “това е кръст, идващ от слънчевото колело, известно още като „Колело на закона“. Среща се в почти всички храмове на древния свят и е най-старият, използван Църквата Св. Теодор Тирон и Св. Тодор Стратилат в Добърско 1 символ в света. Двата вида свастика се срещат по бронзови талисмани, знаци върху камъни, намерени в Плиска и Преслав, надгробни плочи във Велики Болгар (Волжка България), колони, аплици, обредни хлябове, използвани при кръщенета, сватби, коледарски обичаи, а също и в народните шевици (свастични елбетици.) На санскрит думата „свастика“ означава „благоденствие“. Тя символизира слънцето и неговото вечно движение по небосвода. Пречупените части са символи на стихиите. Използва се като амулет за късмет. Символизира още дългия живот, процъфтяването и щастието. Нарича се още „Сърцето на Буда“ (уан).”

Църквата в село Добърско притежава и странна и уникална енергия

Стенописите са наистина уникални и няма други място по света, където могат да бъдат видени – Богородица в капсула от червена светлина, житието на Исус до Второто пришествие, женски светици, образи, които се срещат в малко църкви.

Самата църква и околностите й носят магическа енергия и спокойствие, сякаш самият Бог дарява на всеки, който посети това място частица божествена енергия. Наглед обикновената църква е приютила над 400 икони, с изображения на библейски светци и герои. Всяка от тях носи своята божествена енергия. Смята се, че църквата е изографисана от жена, но за момента това са само хипотези.

Влизайки в църквата в село Добърско човек усеща уникална енергия идваща от земята – там се намира плоча с двуглав орел, в чийто крака има скиптър и жезъл , които символизират светската и духовната власт. Всеки, който е посетил църквата твърди, че плочата излъчва уникална лечебна енергия – единственото условие е човек да вярва в силата й.

Иконите, които са разположени в църквата също притежават лечебна сила, като разпръскват своята божествена енергия върху всеки посетил святото място. Местните хора казват, че църквата лекува тялото и душата, носи покой и смирение.

Редица легенди се носят за уникалната църква в село Добърско. Смята се, че част от ослепените войници на Самуил са се приютили в църквата и намират изцелени лековитата вода течаща в двора на църквата. И до днес лековитият извор тече в близост до църквата, като местните твърдят, че всеки, който страда от заболяване на очите ще се излекува само с няколко измивания.

3. "Успение Богородично" Арбанаси, Велико Търново

Новоразкритите стенописи от притвора на манастирската църква „Успение Богородично“ в Арбанаси внасят нова светлина върху  наличието на местно зографско ателие, работило през последната четвърт на ХVІІ век в селището. Преди реставрацията на стенописите можеха да се правят единствено догадки относно иконографската програма и художествените качества на живописта на манастирския притвор.

Що се отнася до доводите, които може да предостави историческата наука, последните проучвания, направени от изследователя И. Тютюнджиев показват, че Атанасий Маргунос остава на престола до март 1692 г., когато за пръв път в документи се споменава името на неговия приемник, митрополит Йосиф, неизвестен на И. Снегаров. Със същата 1692 г. е свързана и хипотезата на З. Ждраков за датировката на стенописите от наоса и притвора на манастирската църква.

Със сигурност можем да твърдим, че стенописите са създадени в границите на 1684 – 1692 г., тоест в рамките на периода, в който Атанасий Маргунос е търновски митрополит. При разчитането на датата, Ф. Успенский има колебание единствено в третата цифра от годината. Същевременно лесно би могла цифрата 9 да бъде взета за 2 или 5. Интересна е и хипотезата на И. Снегаров – 1690 г., въпреки че сведенията, които ни предлага за Атанасий Маргунос като търновски митрополит спират до 1689 г.

Съпоставяйки и анализирайки съществуващите хипотези за датировката на стенописите, приемам завъзможна 1692 г.

При всички случаи стенописната декорация на наоса и притвора на манастирската църква „Успение Богородично“ е извършена след повторното зографисване на наоса на арбанашката църква „Рождество Христово“ (1681 г.).

По-нататъшни доказателства в подкрепа на тази хипотеза предоставят стиловите и иконографски особености на стенописта, която принадлежи на същия период – края на ХVІІ в.

В стенописни паметници ясно се забелязва присъствието на един авторов почерк, и това най-вероятно е подписалият се в наоса на „Успение Богородично“ даскал Недьо.

След неговото име в надписа са фигурирали и имената на други зографи, които сега не могат да бъдат разчетени. Името на даскал Недьо се среща и след това, на още няколко места – в изписания през 1724 г. параклис „Св. Харалампий“ на църквата „Св. Атанасий“ (заедно с Цойо) и през 1735 г. (заедно с Георги и Драган от Трявна) в една икона  „Архангелски събор“ от Присовски манастир.

4. Късносредновековна църква "Свети Илия" в Бобошево

Двете църкви в Бобошево ще бъдат новата сензация на България. Освен със извънземните си или поне много странни стенописи, това са две уникални църкви. Фреските са толкова красиви, самобитни и необичайни за зографските школи на България, че е чудно как досега са останали встрани от вниманието на църквата, въпреки че, забележете, е паметник на културата!!!!

И двете са в много лошо състояние, но поне и за разлика от други унищожени български уникални творения на църковното и зографското изкуство, двете имат все още шанс да бъдат спасени.

Църквата е построена през 1687 г. Намира се в източната част на град Бобошево, под местността "Бялата пръст".

Представлява малка, еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 7,20 м и ширина 5,30 м., без апсидата. В надлъжните стени са вместени два певника, широки по 1,30 м и дълбоки 0.70 м. На запад сградата завършва с анти. На източната фасада има и една аркирана ниша, а на западната —

Градежът на църквата е от ломени камъни с хоросанова спойка и дървени сантрачи. Запазени са значителни части от стенописите, които са покривали цялата вътрешност на сградата. Ранната стенопис (върху свода и горната част на стените) е от XVII век, а по-късната - от 1898 г., според ктиторския надпис над апсидната ниша.

Декоративната система на стенописната украса е характерна за еднокорабните средновековни църкви на Балканите. Върху свода са изписани ликовете на Христос и старозаветните пророци в два фриза, по раменете на свода и по стените - евангелски сцени. Под тях върви пояс от медальони с изображения на светии, по надолу са следвали светци в прави пози и цокъл, които сега са унищожени. Иконостасът, от който са запазени значителни части, също е от XVII век. Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение и архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение.



За онези, които се  се интересуват от повече подробности, ще препоръчам книгата на Елена Флорева "Църквата пророк Илия в Бобошево" С. 1978 г.

5. "Свети Атанасий" Бобошево


Църквата се намира върху обширна тераса в градските гробища, в т.н. Горна махала на град Бобошево. Малка, еднокорабна църква с полукръгла апсида и с анти. Дълга е 8 м. и широка 5 м. (външни размери).

От лявата страна на апсидата се намира проскомидийната ниша, а в дясно - четвъртита, на диаконика. На северната страна има малка, полукръгла ниша - умивалня. Църквата е имала сводово покритие, което при реставрацията и е заменено със стреховидно.

През XVIII век е прибавен закрит притвор, а през 1926-27 г. е изграден нов притвор с трапезария. Стените на първоначалната църква, дебели 0,70 м. са каменни. Църквата е била изписана изцяло отвътре, а западната фасада - и отвън, съобразно установения канон.

Съгласно получетливия ктиторски надпис на южната стена църквата е построена през 1590 или 1600 г. До 29 октомври 1862 г. тя е главна църква на селото и в нея се черкуват бобошевци и хора от съседните села. След построяването на голямата църква "Света Богородица", "Свети Атанасий" е превърната в гробищна църква.

През есента на 2009 г. църквата е частично обновена (направена е външна изолация и боядисване, поставена е ПВЦ дограма) от местни ентусиасти. Ремонтът е направен без съгласуване с НИПК - София и РИМ - Кюстендил, като е подменен автентичния външен облик на сградата.

Стенописите в църквата са в много лошо състояние, покрити с дебел слой сажди и прах, но за щастие, не са "реновирани" при ремонта, и очакват вещата намеса на специалисти-реставратори.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата от местно зн

Бобошево църквата ''Свети Атанасий"

ачение и архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение.

Носи името на Свети Атанасий или Свети Атанасий I Велики патриарх Александрийски (293/7 - 373) - египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Църквата чества светеца на 18 януари и на 2 май.



Църквата притежава прекрасни стенописи, които се сравняват с далеч по-известните фрески в Добърско, но за съжаление те са в много лошо състояние. Опушени до неузнаваемост и покрити с вековен прах.

6. Боянската църква - Странното тяло във форма на яйцевидна капсула, от което струят лъчи светлина, което обвива светеца и стенопис от първия слой (под горния) - гълъб отново в странно кръгообразна свера - биоенергийно поле на аурата, защитна обвивка срещу земните облъчвания или космически кораб?

Останала съвсем незабелязана от уфолозите тези две фрески от Боянската църква със сигурност ще разбунят духовете на изследователите.
Едната е



Проф. Казимир Попконстантинов развива теория, че образът на Св. Ефрем от Сирийската пустиня всъщност е ескиз на цар Давид, който е нарисуван на стенопис вътре в църквата. Научно потвърждение обаче няма. След откриването на надписа “Аз, Василие, писах” върху първия пласт мазилка, всички решиха, че графитите с лица върху стената всъщност са автопортрети на зографите. Хипотези и смели спекулации валят отвсякъде, но историците търпеливо чакат сериозни научни доказателства.

Днес ние не знаем името на зографа, за всички той си остава просто Боянският майстор и това е титла, която го изравнява с ренесансови творци като Микеланджело и Леонардо. В една скромна и древна църквица в полите на Витоша този майстор се е противопоставил на правилата и се е опитал да задвижи историята.

Боянската църква, макар и с канонично разпределение на образите и сцените, според мнението на много специалисти е дело на автор (или няколко  зографа) с нов, местен, по-реалистичен стил, различен от господстващия през 12 век спиритуалистичен византийски стил, който се характеризира с  условен линеарно-плоскостен рисунък. За това народностно развитие на живописта спомага и обстоятелството, че в началото на 13 век тук господства Латинската империя и с това е отстранено прякото влияние на Константинопол и Солун върху нашата живопис.

В създадената ниша българските художници веднага създават свои кадри и естетика, самобитност, реализъм; започва да се усеща осъзнатата вече славянска емоционалност. Това е българският Проторенесанс. Българските живописци постигат непозната дотогава портретна индивидуализация; рисуват в църквите много военни светци и светски ктиторски портрети.

Художникът през Средновековието не е бил смятан за творец. Той е бил само изпълнител на волята на Господ. Бил е избран и е имал правото и таланта да копира Божиите творения и да пресъздава Божия промисъл. В тази тъмна и консервативна епоха обаче един творец е показал, че и човекът може да създава.

Изпреварил Ренесанса

Боянската църква е зографисана през 1259 г. – почти десетилетие преди раждането на основателя на западния Ренесанс Джото. Въпреки това  фреските в нея са ако не ренесансови, то поне доста новаторски. Според Марияна Трифонова могат да се правят паралели между творчеството на Боянския майстор и по-късния период във византийското изкуство, наречен Палеологов ренесанс.

В стенописите от църквата има загатване за трето измерение, много ясно изразени чувства, дълбочина и индивидуалност, и то не само при  светците, но и при обикновени хора. Реалистичният подход се изразява и в пропорционалния вече рисунък, в последователната разработка на моделировката, в разгръщането на пространството, в по-богатия колорит, във всичко това ясно личи от стенописите в Боянската църква.

Впечатление прави фреската, която показва спасяването на моряците от Св. Никола. Там морето е нарисувано по уникален за Средновековието начин. Вълните са показани в дълбочина, както и лицата на хората. Разбира се, за истински Ренесанс все още не може да се говори. Според проф. Овчаров православното изкуство е вървяло по един доста по-различен път. Самият Боянски майстор не е нарушавал канона със своите творби. Църковният канон е казвал кое къде да бъде изобразено и той го е спазвал. Майсторът обаче е надскочил ограниченията на средновековното мислене и е представил човека, светците, владетелите и целия свят в една много по-модерна светлина.

7. Българският Зографски манастир в Света гора (Атон)

Според древногръцката митология Атос (на български Атон) е гигант от Тракия, сражавал се дълго с бога на морето Посейдон. Атос изтръгвал камъните, с които искал да засипе Посейдон, но те се изсипали върху него. В крайна сметка Атос загубил битката и бил убит, а самото му тяло е Атон - целият полуостров.

Полуостровът се е оформя като манастирска общност през 963 г., когато монахът св. Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-старшият от всички 20 манастира на Атонската Света Гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имане.

По времето на Четвъртия кръстоносен поход през 13. век Света Гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III. Това продължило до възстановяването на Византийската империя. През 14. век каталунски наемници ограбват атонските манастири. Когато през 15. век пада Византийската империя, Света Гора се намира под ислямското владичество на Османската империя. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатстото на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на 19. век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като Русия, България, Румъния и Сърбия. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири и има по една "своя обител". Така до 1912, когато има два български манастира на Атон - Зографския и Хилендарския манастир.

През същата 1912 година, по време на Балканската война, турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след Втора световна война.

Според гръцката конституция Атонската планина (Света Гора, Ιερά Κοινότης Αγίου Όρους) е самостоятелна административно-политическа единица, която има 20 манастира с правото на самоуправление, което се извършва от "Светата общност", управляваща автономията). Главен град и административни център е Карея (Καρυές), която е седалище на губернатора като представител на гръцката власт. Духовно, Света Гора е под директната юрисдикция на вселенския патриарх в Цариград (Истанбул). Наред с манастирите има 12 скита (по-малки манастири) и над 600 килии, каливи и катизми.

Всички лица живеещи на Атонската Света Гора стават гръцки граждани без никакви формалности, след като приемат монашеството. Всеки поклонник от мъжки пол би могъл да посети Света Гора, но едва след като получи специално позволение. Посещението на жени в Света Гора е забранено с императорска вула през 1060 г. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки (последните заради яйцата, които са необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони).

8. Катедралата Svetishoveli в Грузия

17-ти век, фреска на разпъването, от катедралата Svetishoveli в Грузия. Обърнете внимание на двата обекта във форма на медузи от двете страни на Христос:
Тази лоша снимка се появява във всички сайтове, посветени на НЛО:

9. Дечани, КОСОВО - Летящи обекти от двете страни на разпнатия Христос - извънземна помощ за изпаднал в беда непланетянин?

Стенописите, в които се виждат странните летящи обекти, са "открити" от Александър Паунович, студент в Академията по изкуства на Югославия, през 1964 г. и са първи сблъсък с идеята за НЛО. Снимките получават широка публичност и са включени в няколко книги за НЛО. На много уеб страници четем, че двата обекта в небето са, без всякакво съмнение, "космически кораби с екипаж".
За подсилване ефекта на сензация ще прочетете как няма друго обяснение за това, освен космическо присъствие, как безспорно това са летящи пилотирани кораби, как ужас е вцепенил стоящите наоколо и т.н

                                          9. Киев, Украйна

 This is a 15th century fresco from Kiev. Seems to show Jesus in a rocket type device

                                            10. Гърция

 М. Боуо за www.ydara.com

Използвана литература:
http://www.marica.bg
http://www.izvanzemni.com
http://comets2013.ivan-vazov.infо
http://tarbo.blog.bg
https://bg.wikipedia.org
"Свети Атанасий" в Бобошево на К. Йовчев / http://tarbo.blog.bg/history
Снимки: "Свети Атанасий" и "Свети Илия" на К.Йовчев

Част I
Следите на извънземните са в древните руини на България!/ Древните обсерватории

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2644:2013-07-20-20-15-29&catid=145:2013-08-28-12-35-27&Itemid=229

 2013-10-15