Архитектурата! Великото чудо на усложняването, декорация и разкрасяване на човешката обител. Чудото на красотата! Едно от нещата, което ни отличава тотално от животните. То любов, разум... тези неща са малко спорни... но архитектурата! Тук няма грешка, ний сме. И мравките могат да си имат своя си архитектура, но навсякъде по света си е една и съща - мравешка. За архитектурата на гнездата също. Къртиците? И те си правят тунели, ама не са като под Ламанша. А това ние човеците сме нещо по-различно, нещо по-специално. И като се замисли човек, за всичко това може да обвини само женурята. Защото като се замислиш втори път, то на мъжете какво им трябва? Манджа, кола, бира и футбол и повече не ги търси. А жените - те са претенциозни, романтични, взискателни, все да са декорирани искат, все да са по-различни си мечтаят. Все искат. И искат още, и още. И тъй като господ ги лишил от сила, намерили си мъж (и не ми споменавайте реброто адамово после). Ето как, мисля си, нежните се явяват като един двигател на цивилизацията.

Та в реда на нещата, ако се замислиш трети път... колко ли щастливи са били мъжете едно време преди Христа. Харесат си някоя космата девица, подарят й една пещера, накладат огън, грабват стрелите, заръчват да се наглеждат малките косматковци, размахват пръст да стоят по-далеч от мечки и хайде по живо, по здраво - работният им ден започва. Щастливи мъжки времена ще да са били. Обаче женурята взели да надигат глави. Аааааа, съседката има ново наколно апартаментче, наоколо водни площи, лилии, лоджия отпред... аз да не съм по-космата от нея, и аз искам такова същото. И какво да се прави, запрята мъжът й ръкави и хайде пак на бач. После обаче му хрумнала идеята, рекъл си благоверния й - аз вместо да се мъча с наводно колно строителство, я да взема да го намлатя съседа и да му завзема вилата. Пък вдругиден да отскоча, та да завладея малко колонии, че моичката иска нова копринена дамаска за фотьойлите и онези подправки за манджите. И се започнала една... Войните, то се знае, за това са били. Да се снабди половинката с по-красиви декорации от съседката. Та така до ден-днешен... То кредити, то заеми, то капризи... не ща едностаен в „Младост“, най си искам тристайна къщица в Добрева чешма, с балюстради, южно изложение и три тераси към морето. И да не е като на Мимето, ами да е единствена по красота. Да се вижда отдалеч. И джакузи искам, и онзи скапания диван да го изхвърлиш... Ах, щях да забравя - отскочи днес до Луната, да видиш как е времето там, че тук с таз газова криза стууууд, пък и децата вече няма къде да играят и като се върнеш, вземи да направиш от онзи тефлон от ракетата някоя тенджера, че вече ми омръзна да мия тез загорелите. И после не ми разправяйте, че мъжете са излетели до Луната ей така, само да се похвалят на аверчетата.

Изобщо генерално ако се замисли човек, всички чудесии на тази планета са създадени от или заради капризите на жените. Музика, лирика, бижутерия, парфюмерия, модни дрешки, математиката - то се знае, да се изчисли колко още ще й трябва на нежната да си купи... физиката - те ябълките го удряли Нютон по главата да му подскажат, че заради земното притегляне колкото и да се мъчи, няма да може да излети, та да се отърве от вещицата си... Но да не навлизаме в подробности, все жената е в основата. За архитектурата ми беше мисълта.
Изглежда испанките и в частност андалузките ще да са били много придричиви, капризни и ужасно взискателни в тези си изискания, та като резултат се е появила една незабравимо приказна и неописуемо красива андалусийска архитектура. Понякога изискана смесица от арабско-мавърско влияние и европейски стил, понякога абсолютно чиста форма на ориенталски изказ на форми и линии. И дори в модерното испанско строителство неминуемо са добавени щрихи и детайли от пребиваването им и огромното им влияние по тукашните земи. Тъмно опушени дървени чардаци, тясно издължени прозорци, замрежени с метално кована дантела, малки заоблени кули, покрити с цветна мозайка от стъклени плочки, тайнствени коридори, завършващи с прикътани веранди и вътрешни дворове с тежки цветни вази, отрупани с цветя. Чар, тайнственост и пищни форми, тавани, които никога не са просто тавани и винаги са в съзвучие с невъобразимо причудливата форма на обителта. А стълбищата?! Ех, стълбищата са това, което винаги ме е оставяло бездиханна, та безмълвна пред таланта на сътворителя. Отворени и дишащи, с причудливо вплетени дървета и палми, показно оставени назъбени скални детайли от ландшафта, заоблени сводове и отворени към звездите заоблени кулички.
А първите етажи? Те сякаш за да компенсират липсата на взор към спокойствието на Средиземно море, си имат собствена градинка, винаги различна и винаги залята от цветни облаци храсти и цветя.

В Андалусия понятието изба, маза не съществува, за килер и дума да не става. Има леко отстъпление от съвършенството в съвременното строителство, но това е явно под напора на консуматоркото нашествие (то се знае кои са виновничките). Та може и да срещнете тук-таме трастерос (малки тъмни стаички, обслужващи целия блок, на първия етаж, зад апартаментите).
И като доходи веднъж из тези земи андалуски световникът (жена му, естествено), като не може очи да откъсне от тази красота, въздиша, издиша и... „Мъжооооо, и аз искам такова нещо, пък и виж това слънце!“ И ето така една ми ти нищо и никаква декорация, в гарнитура с топлото време, преселва цели тълпи чуждоезичници заедно с чековите им книжки, което пък е добре дошло за тукашните, колкото и да се правят на засегнати от стълпотворението на  гиросите (преселници). Е, казват, че този просперитет на Испания е и заради налетите пари на Америка след срещата на Франко с Айзенхауер през 1953-а заради стратегическото положение на Испания през студената война, ама не го вярвайте това, сто процента е било е заради госпожа президентшата (ние си знаем защо).

Шегата настрана, мъжо, хич не ми се скатавай, запретнала съм ръкави, пот, труд, снимам тук като невидяла и веднага щом се възвърна, искам и аз едно такова апартаментче.

Милена Марева
за вестник ''Народно дело''
20 януари 2009

Копирането на материали и снимките без съгласието на редактора е забранено.
Позоваването е задължително