си пее почти непрекъснато, другият телефон също, факсът и той. В информационната симфония са се логнали и компютрите. И така си говорим ние с нея на отскоци и почивки.
Да просят децата, да не ходят на училище - това според испанските закони е много тежко престъпление и очевидно в такъв случай държавните власти могат и имат абсолютно пълна власт да им отнемат децата, за да ги отделят от семейството и обкръжението им, да ги настанят в специализирани учебни заведения със специални програми за превъзпитание, където на тях им се дава едно много добро образование, включително и професия. Обучават се според личните си интереси и възможности и такива случаи сме имали, и то много.
При тях вашите хора са много нервни, припрени, мислят си, че незабавно можем да ги изкараме на свобода, когато те са организатори на джебчийски групи или даже да отведат децата си от centro de reforma (интернат) или centro de acogida (център за изоставени деца). Недоверчиви са, мислят си, че като си платят глобата и на минутата ще са на свобода, имат манталитет куадрадо (ограничено мислене), но когато се сблъскат с нашия средиземноморски характер, разберат мъдростта на бавно премисленото решение, когато виждат, че не са излъгани, се получава добър синхрон, отварят си душата, доверяват ни се.
ЕТО КАКВО РАЗКАЗВА тя: „При случаите на българи, които сме водили в нашата кантора и които предполагаемо са извършили престъпление... възможно е, ако са извършили нещо, да са минали през икономически затруднения заради лошото социално положение в страната си или искат да постигнат лесни пари, мислят си, че тук е лесно да се извърши нещо такова.
ПОГРЕШНО СА СИ СЪЗДАЛИ впечатление, че тук могат да направят лесни пари. Имали смебастанте (достатъчно много) случаи, за които полицията твърди, че са хора от организирани мрежи, мафиоти, които се занимават с кражби на коли от висок клас и които ги превеждат в трети страни или в своята си, за да ги продадат.
ТОВА СА ШИК ХОРА, почти всичките много млади, умни, интелигентни, разбират те, можеш да проведеш разговор. Имаме в момента такъв случай, но докато не мине делото, не мога да кажа нищо повече.
ИМАЛИ СМЕ СЪЩО така и случаи, в които хората не могат да се сравняват с тях, от циганската раса. Обвинени за джебчийство, кражби... използват и обучават децата си за просене и джебчийство, а тук това е забранено.
МНОГО Е ВАЖНО, когато говориш с хората, да ги гледаш в очите и това е нещо много съществено. Ако си честен с тях и им казваш истината, и работиш добре, постигаш добър за тях резултат, те ни вярват. После се отблагодаряват и са ни много признателни. ЧУЖДЕНЦИТЕ НИ СМЯТАТЕ за малко тонто (глупави), защото сме прекалено добри, защото ние сме научени да спазваме законите, защото сме малко лентос (бавни). И това са ми го казвали в очите. Казвали са ми, че тук е много лесно да се извършват престъпления, защото законът е мек.“
Тук се включва и сестрата на Фатима - Мариа дел Мар Молина (това със сестрата си е типичен испански обичай, колкото повече от семейството в бизнеса, толкова по-добре): „Много от чужденците, които са пътували по света и с които съм работила, са ми казвали, че испанските затвори са най-добрите, които са виждали.
Във всяка стая има плазмен телевизор, баня и тоалет. Има зала за интернет, басейни с градини, фитнес салон, за диабетиците - специално меню, за мюсюлманите - без свинско, за вегетарианците – без месо... не че ги препоръчваме - смее се тя. Имахме случай, при който полицията беше задържала семейство хитанос (испански роми) за разпространение на наркотици - седем братя. И пристигам аз в съда, а те не се страхуват от това, че обвинението е толкова тежко, ами се тревожат за един пръстен.
Питат намерили ли са полицаите при обиска пръстен. Интересувам се аз какъв е този пръстен, да не е някакъв уникат или нещо крадено от музеите, а те – неее, това е семейна реликва, всички братя имали такъв, само единият си го бил загубил от доста време и не можели да го намерят. И ми бутат нещо в ръката - увито в кърпа. Виж, викат, ей такъв е. Развивам аз кърпата, а вътре нещо изсъхнало и почерняло, сбръчкано, мумифицирано... и какво мислите? Единият от братята бил починал и те да спазят традицията все на пръст да стои пръстена, отрязали пръста и така го пазят. Семеен ритуал било. Но пръстена на живия завалия така и не беше открит. И дали заради това или заради закона, им дадоха присъда.“
Тук разговорът ни отново се прекъсва от телефонен звън - викат Фатима Молина в хузгадото, в ареста са задържани две българки и петима мъже - четири българи и един румънец. Обвинени са в организирана кражба на автомобили, имущество от коли и къщи. Момичетата служели за прикритие, но също така и участвали в обирите. По късно научих, че изглеждали много невинно, били образовани и много интелигентни... Дали да се гордееш, или да се срамуваш?
19май 2009 г. Милена Марева |