Ето, днес пак я вапцах... ама съвсем я вапцах... ама как само я оплесках работата, вместо на сватба... на развод ще ви водя. Отзад напред се получи историята, ама на – живот, прави си с нас каквото му хрумне и си плете мрежите както му скимне. Казват, че всеки развод започвал с любов... Абе да ви кажа, не е точно така... Точно като в нашата история... и защо съвсем по испански? Ще разберете, ама съвсем накрая.
РАСЛИ ТРИМА ЕРМАНОС (братя) и две ерманас (сестри) за чудо и приказ в едно бонито (красиво) испанско пуебло (селце). Само единият брат тревожел неговите си мадре и падре (мама и тати). Все нещо не дохаресвал момите и все не се спогаждал с тях. Станал юнакът на 38... подкарал 39... и все самотен си стоял. Накрая разядосаните падрес (родители) решили, че не може така. Нооо, но пуеде, нооо. Или ще се задомява, или няма да има наследство. Сериозна била заплахата и бедност го мъчила, на всичкото отгоре не бил и от най-работните...
И ТУК, ХОП! Христина идва на гости на майка си. Мамата пък женена за единия от братята. А Христина – красавица, слаба и стройна (тогава)... Както целият свят знае, че една българка може да бъде. Запретнал ръкавите момъкът, на работа, да печели бащиното наследство. Обайвал, омайвал, оженили се. Оженили се те, ама момъкът ниньос (деца) не искал и с един куп от онези предпазни средства се бил запасил. Изтекла си годината, мъжът й все в бойни доспехи се появявал в семейното ложе... ама то и това било като инспектор по хигиената по тукашните заведения, дето не се знае дали ги има въобще.
СЕДЕМ ГОДИНИ СЛЕД СВАТБАТА, на 28 февруари, съпругът на Христина (името си е истинско и неподправено) подава денунсия в съда. Жалва се, че жена му е застрашила живота му с оголен, назъбен и огромен нож в ръка и поради това животозастрашаващо отношение той напуска дома си и не желае да се вясва повече в него. Изтегля всичките пари от общата банкова сметка (щото пак е безработен от няколко месеца юнакът) и волно отлита обратно в майчиното си гнезденце.
НА ДРУГИЯ ДЕН АБОГАДО (адвокатът му) Франсиско Уелта звъни на Христина (мнооого тъпо, щото мобилните разговори могат да служат за доказателство) и заплашва, че ако веднага не подпише декларация, удостоверяваща, че се отказва доброволно от къщата, ще я вкара в затвора за заплаха за убийство. Нищо неподозиралата до този момент Христина си глътва езика, естествено. Обаче момичето работи като преводач из съдебните зали, малко или много е наясно с испанските закони.
ТЪРСИ АДВОКАТ. Като следствие цялата испанска съдебна колегия е шокирана от изнудването на адвокат Франсиско Уелта и как може юридическо лице да наруши закона по най-бруталния начин. Завежда се дело срещу него за изнудване. След доказване на изнудата съпругът си намира абогадо нуево и подава молба за развод. Този път воплите са да вземе детето (по испански закон то върви с къщата и парична месечна издръжка, доста голяма), защото майката го биела, имала любовник и не само това, ами и искала да го затрие.
СЪДЕБНА ЗАЛА. Пред входа й на една ръка вражеско разстояние са се кракоположили бойните отряди на семейството. Съпругът и двамата му братя, адвокатката и майко мила! - майката на Христина, съпругата на единия брат (нищо, че има две съдебни решения двамата да не приближават Христина и семейството й) - това е дружинката на съпруга, подал молба за развод.
В ДРУГИЯ ОТРЯД СА Христина и свидетелите й - най-известната и уважавана преводачка в провинция Малага, превеждала на кръвожадния английски убиец и изнасилвач на момичета Тони Кинг и все от този род бандити. Друга известна преводачка Тибисай, холандка. И още една българска нейна приятелка. Дошли са да свидетелстват, че Христина е добра майка и съпруга.
ДОКУМЕНТ ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНОТО школо: „Детето знае да пише от 4-годишна възраст, от 2-годишна учи английски, отличничка в училището. Чиста и добре облечена, развива се много добре, посещава класове по балет и рисуване. Никога не е закъснявала или отсъствала от училище. Винаги е водена и вземана от майка си. Майката помага винаги в подготовката на фиестите и празниците на училището.“ Документ за Христина от личния лекар: „В отлично здраве, единствено е сложила малко килца отгоре.
“ДОКУМЕНТ ОТ МЕСТОРАБОТАТА на Христина: „Работи от три години във фирмата за преводи. Няма и един ден отсъствие от работа.“ ДОКУМЕНТ ОТ БАНКАТА: „Всички заплати на Христина се превеждат в обща семейна банкова сметка. Парите изплащат построяването на къщата, закупуването на всички мебели, ток, вода, газ, телефон.“
ДОКУМЕНТ ЗА ЗАВЪРШЕНО висше образование: приравнено към испанските университетски норми и закони. МЪЖЪТ на Христина работи в строителството... на теория. Две години е безработен, работи три месеца, после отново за два месеца е аут от строежите (разбира се, може да се случи на всекиго, но къщата им все още е неизмазана и оградена със стърчащи железа, разхвърлян чакъл и натрупани дървени скари се кипрят тук и там из двора). А какъв баща е... изхвърлил е играчките на дъщеря си от шкафа, украсен с рисунки на мечета и цветя, и си е прибрал строителните инструменти там. Всяка събота и неделя отива при майка си... поне така твърди... всъщност никога не са били заедно на кино или разходка.
Историята на Христина продължава, но в Испания в бракоразводните дела няма хъката-мъката, испанците са много бързи и точни и въпреки дремещата си следобедна сиеста, за няма и месец решават делото. Защото, когато става въпрос за деца... там испанците са железни. Всичко е в името на детето. (Следва)
28 април 2009 г. Милена Марева |