свят? Как са били премествани, повдигани и намествани с такава прецизна точност огромните каменни блокове, някои тежащи и над 1200 тона? Тайната за построяването им е изгубена или унищожена и до днес не е разгадана… или може би не?

- Египетските пирамиди,

- 1000-тонната статуя на Рамзес II в Египет,

- каменните късове, всеки от по 750 тона в Баалбек (Ливан).  Всеки от тези късове тежи около 60 тона, а най-големият, положен върху тях, се изчислява на 1200 тона!! В каменоломната, в близост до храма, лежи камък на бременна жена с тегло 1200 тона. Учените изчислили, че за да  бъде преместен дори и с милиметър, са необходими силите на 16 000 човека. Нито един от съвременните супер кранове не е в състояние да повдигне, а да не говорим да подреди подобни каменни блокове.

- колосите на Мемнон, 700 тона всеки, транспортирани 680 км близо до днешния Кайро,

- обелиските в Аксум, Етиопия, преместени от 4.2 км, най-големият тежащ 520 тона,

- каменните мегалитни съоръжения в България, като един от най-известните е Перперикон, и "Вратата на богинята" с над 60-тонния си хоризонтално положен камък,


- понякога е наричан Мачу Пикчу на Тихия океан. Там са открити развалините на древен град, построен на микронезийския остров Понапе, около  200 г.пр.н.е. Състои се от огромни 6 м каменни колони, които в диаметър са над метър и тежат повече от 2 тона. Древните строители са ги подреждали един до друг и са изградили стена с височина 12 метра и дебелина 5-6 метра.

- храма на Юпитер в Баалбек, Ливан - в основата му лежат трите най-големи камъка, които някога са слагани, и още много други...





Относно същността и предназначението на мегалитите има доста спорни и различни хипотези. Гадае се относно методите и знанията за построяването им, но сигурни доказателства засега не са намерени.

И така, какви знания са имали древните, които не са достигнали до нас: втечняване на камъка, 3D принтери, силата на акустиката, енергията на камъка, мощта на торсионните полета или звукови вълни?

1. Напоследък си проправя път хипотезата, че древните са знаели метод или са имали съоръжения за втечняване на камъка.

Могли ли са древните строители да са имали съоръжение на принципа на 3D принтер, такива, каквито напоследък бяха демонстрирани (но в съвсем начален етап на изработване), с възможности не само да сготвят пица, а и такива, които биха били способни да въздигнат непонятно как огромните светилища и гробници?

Най-разпространената теория за строителството на тези огромни съоръжения е многочислена робска работна ръка, изграждаща всичко с помощта на мускулите си и прости оръдия на труда. Но тук възникват редица въпроси:

- Как е била изхранвана тази огромна армия от работници?
- Къде са дори и най-малките следи от помещенията им за живеене и преспиване?
- Къде са останките на починалите покрай строежа работници, би било логично да има болести, наранявания, починали от изтощение, наказания и др. подобни?
- Оправдано ли е било да се строят тези огромни мегалити във времена на войни и не са ли отнемали те нужните ресурси за водене на завоевателските или отбранителни войни?
- В днешни дни има хора, които доказват, че големи тежести могат да се преместят с прости съоръжения от типа на лоста, но те действат при равнинен терен и на малки разстояния - как тогава да си обясним дългия пренос на каменен материал в Стоунхендж например?

Как е било възможно преместването и поставянето на огромните каменни късове във високите и трудно достъпните местности в България?



Възможно ли е древните да са имали знания, които са били сакрално пазени или просто са били умишлено унищожени от религии, които са се страхували от конкуренцията на първородните религии и древните знания за произхода на Земята?

2. Дали идеята за акустичното строителство на древните е просто мит?

Защото почти всеки народ има легенди за това, включително и българският, с  неговите неравноделни тактове - как чрез песни и различни ударни инструменти са предизвиквали акустични колебания, с помощта, на които са местили тежки предмети или са влияели на психиката.

В книгата на Кати Брус – „Мост към вечността” е описана история, в която тибетски монаси са местели огромни камъни по въздуха.
През 1939 г. шведския професор Джарл присъствал на подобно “чудо” високо в Хималаите. Там с помощта на барабани и звукови тръби (рогове) множество монаси повдигнали около 5-6 каменни блока на 250 м височина.

 
В древни шумерски артефакти също е описано, че строителите са премествали огромни каменни блокове с помощта на звукова левитация.

 
Индия и Тибет са страните, които въпреки войните и опустошенията, успяват да съхранят древната си история и където и до днес съществуват общества, занимаващи се с изучаване и практикуване на левитацията.



Кораловият замък е друга каменна структура, за която има съмнения, че е построена по този начин. Състои се от множество каменни блокове, всеки с тегло няколко тона.

3. Друга хипотеза е свързана с лечителските сили и енергии, които притаежава камък.

Камъните (както и всичко във Вселена) са съставени от  енергийни полета, които на места са много плътни. Както и всяка друга материя, те излъчват определени вибрации: положителни, отрицателни или неутрални. Радиестезисти твърдят, че енергията, която излъчва Вратата на Богинята, е съизмерима по сила с тази на Храма на Рамзес ІІ в Симбел и Пръстена от Атлантида.


Годината е 1257 пр.н.е. Фараонът Рамзес ІІ издига храм, посветен на боговете на Слънцето – Амон Ра и Ра Хоратхи. Храмът се намира южно от Асуан, на територията на Нубия, известна днес като Абу Симбел и е издълбан в твърдите скали. Предшестван е от полегата повърхност, от която чрез поредица от стъпала се стига до храма. Стъпалата са оградени от двете страни със статуи на Рамзес ІІ и каменни фигури на ястреби.

Оста на храма е проектирана така, че на 21 октомври и на 21 февруари, съответно 61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене, слънчевите лъчи да проникват в светилището и да осветяват три от скулптурите (на Амон – Ра, Рамсез ІІ и Ра – Характи), а тази на Птах, Бога на подземния свят, остава винаги на тъмно.


Според вярванията на египтяните Ра – Богът на Слънцето и Светлината, всеки ден се издигал в небето със своята ладия и осветявал цялата земя. А вечер се спускал в подземния свят. Там водел нестихваща борба със силите на хаоса и мрака, като Ра винаги побеждавал и всяко утро се възраждал и издигал отново в небесния свод.


Орфей, един от най-прочутите мъдреци и учители на времето си, е пребивавал известно време в Египет. След датиране на най-старата цивилизация, открита край Варна и съществувала 4000 хиляди години преди Питагор и 2000 години преди египтяните да построят Хеопсовата пирамида, е сигурно, че най-вероятно Орфей е посветил в тайните знания на Египетските жреци за устройството на света и законите на Вселената.


Съществуват теории, отхвърляни от официалната история, че тракийската цивилизация е създадена от оцелели след Потопа атлантски жречески и царски фамилии, които по стечение на обстоятелствата са се заселили в нови земи. По този начин са се формирали и други такива цивилизации, като Египетската, Вавилонската, Толтекската, Шумеро-Акадската, Асирийската, цивилизацията на маите и т.н.


В древността Балканският полуостров е наричан „Жлеза на Времето”. Смятан е за един от Седемте сакрални енергийни центрове на планетата.

Да, сега много от тези теории ни се струват фантастични, но същото се е случило и с много от световните научни открития, като почти всички са били приемани отначало с присмех и недоверие.

 Египетските пирамиди

Древните каменни здания и пирамиди са служели като енергийни центрове. В тях са използвани течаща вода и слънчева енергия от слънчевата светлина, за производство на разнообразни форми на енергия, и за използването и от всички хора. Древните обитатели на египетската земя – Кемитите, били древни африканци, заети с напредването в инженерното знание.

Първото реално доказателство за гореизложените факти археолозите откриват в платото Гиза, точно зад Сфинкса. Представлява част от огромно парче дялан камък - гранит, който някога е покривал стените на така наречения „храм в долината”, пред Сфинкса. Парчето е направено от розов гранит кварц, донесено от Асуан, намиращ се на около 600 мили по реката от Гиза. Разполага с множество контури, ъгли, направени с изключителна прецизност и точност.

Некрополите Абузир и Абу Гхуроб, се намират на около два километра южно от Гиза. Множеството посещения на Милър само потвърждават, че техниката, използвана там е много по-древна и прецизна. Много от структурите дават доказателства за напредналата обработка, като идеално кръглите дупки в алабастъра.
Пирамидите в Гиза

Надписите пък, намерени на някои от тези структури, са били добавени хиляди години след първоначалната им обработка и са възникнали преди повече от 10 000 години, твърдят учените.

Други доказателства, които са се появили през годините включват известната „каменна кутия” от Голямата пирамида в Гиза. Смята се, че е погрешно етикиран саркофаг. Направена отново от розов кварц от Асуан, с перфектни прави ъгли и силно полирани гладки стени. Кутията е изследвана от много учени и е публикувана в книгата на Дън.

В южната част на Египет могат да се намерят още много примери за явни напреднали машинно артефакти.

Интердисциплинарните и цялостните усилия в областта на научните изследвания трябва да се съберат и насочат в областта, изследваща дадената проблематика.

Различни инженери, физици, химици, геолози и археолози, които не са обвързани с остарелите схващания и неточни парадигми на академичната Египтология, трябва да се включат, за да могат да се съберат доказателства за напредналата местна цивилизация, която се предполага, че са заварили египтяните, и от която са получили знанията и уменията.

4. Защитниците на Теорията за торсионните полета,

базирана върху допълнението на Ели Картън през 1922 г. върху Теорията на относителността, твърдят, че чрез торсионните вълни може да се пренесе информация със скорост много пъти по-висока от скоростта на Светлината.

Твърдят, че чрез тях може да се влияе на биологичните процеси и на електронните уреди и че има хора, които чрез пряк достъп до големи торсионни образувания притежават достъп до информация. Твърдят, че торсионните полета имат памет, че преминават през всяка среда на огромни разстояния, без загуба на информация и че могат да черпят енергия от „нищото”, а сигналите им да се възприемат от миналото, настоящето и бъдещето.

Твърдят също, че торсионните полета са били известни на древните и те са ги използвали. Ако това е така, възможно ли е да е свързано със строежа на пирамидите в Египет и с култовите съоръжения по света?!... Отговорът на този въпрос все още не е известен.


Но известно е друго. Годината била 1860. В Долината на царете, около пирамидите в Луксор египтологът маркиз Пиер Дагрейн по време на разкопки открива древен пръстен. Наричат го „Пръстенът от Атлантида”. На него са гравирани серия от геометрични форми – пирамиди и малки и големи правоъгълници. Изработката на пръстена била датирана преди повече от 4000 години. Твърдят, че той създава мощен универсален щит, който дава на притежателя си тотална физическа защита, помага му да развие интуитивни и ясновидски дарби, предпазва го от  всякакви разрушителни сили и енергии. Светът научил за находката едва през 1939 г. след смъртта на Хауърд Картър, който наследява пръстена от маркиза.



Радиестезистът Желязко Танев твърди, че Пръстена от Атлантида излъчва вълни, които влияят на вибрационната атмосфера около този, който го носи. Тези вълни създават бариера, която го предпазва. Нещо повече, смята се, че пръстенът лекува и възстановява нарушените функции на различните органи, засилва имунната система и предпазва от болести.



Като че ли така подредените информации дават отговор на въпроса защо хората вярват, че мегалита Вратата на Богинята лекува. Смята се, че енергията, която се излъчва от него, има особено силно лечебно действие три дни след Еньовден.

Има още едно поверие, според което ако слънчевият лъч, който преминава през отвора на Вратата на Богинята, на 21 юни докосне някой мъж, то той ще се сдобие с нечувана мъжка сила и потентност.



Древните лечители са вярвали, че във и около човешкото тяло има няколко (според едни учения 7, а според други 9) енергийни центъра – чакри. Те са своеобразни „антени”, които са в постоянна връзка с Космоса и с финия свят. Когато чакрата е запушена или „замърсена”, човек се  разболява.


Наричат чакрите „колелата на живота”. Енергиите на Вселената се интегрират чрез тях във физическото тяло на човека. Всяка чакра е психичен център, ключ, който отваря и отключва позитивна или негативна енергия, породена от човешките чувства, емоционални реакции и мисли, които на своя сметка формират индивидуалните модели на човешко поведение.


Физическото тяло е отражение на духовното. Според древните учения душата си изгражда тяло, изгражда си „дом” в това си физическо измерение. Чакрите управляват тази физическа реалност. Те са зоните, чрез които човек опознава себе си и чрез които контактува с Космоса и Вселената. Седемте чакри отговарят на седемте цвята на дъгата и на седемте музикални тона.



„Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе” - това е вторият принцип от Кибалион на Хермес Трисмегист, древно египтянски мислител, живял близо 6000 години преди Христа. В този принцип е скрита истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от  различните нива на живота.

Факт е, че съществуват такива нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато осъзнаем и приложим закона (принципа на  съответствието), ние отключваме способностите си да надникнем зад булото на непознатото, да го усетим и приложим към различните нива на материалния, менталния и духовния свят.



И докато днес умуваме защо са строени мегалитите и какво е тяхното предназначение, древните може би просто са знаели, че формите и предметите въздействат на живите същества по определени начини, чрез излъчваната от тях енергия.


Енергийните центрове и тяхното въздействие са били познати още от дълбока древност. Под една или друга форма знанията за тях и каналите на тяхното въздействие са се предавали само на малка група избраници, принадлежаща предимно към жреческото и шаманското съсловие.


Казват, че мегалитът Вратата на богинята е разположен така, че когато се гледа залеза през отвора той съвпада с най-високата част на централното било на Балкана – връх Триглав.



Дали наистина е възможно в определени периоди да се отварят порталите към хиперпространството? Теория, звучаща сега съвсем като фантастика.
Но кой знае? Кой знае... за неверието ни бъдещите ни деца може и да ни се смеят.

Вижте и статията "Тайната на Ед Лийдскалнин и Кораловия замък"
http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3656:2014-01-11-15-34-26&catid=150:worlds-mysteries&Itemid=233

5. За използването на звукови вълни при построяването

на египетските пирамиди говорят в една от книгите си съпрузите Флем-Ат; има някакви податки в Библията (използването на Йерихонските тръби), от по-ново време съществуват документи за материална левитация чрез звук в Тибет… Магнетизмът е “по-простото” средство, а антигравитацията – “по-фантастичното”; но и двете са еднакво възможни. А Ед по някакви собствени си причини тъй и не разкрива нищо приживе.



Ако искате да експериментирате, имайте предвид много неща. Материалът има водещо значение – кристалната и атомна решетки, масата, резонантните му свойства. Съвременната физика познава и борави с всичко това, но не е “изработила” метод да местим камъни като свирим с  флейта или само с поглед.

Ненаучната вяра в способностите човешки също няма да помогне особено. Тук мистиката и отрицанието се взаимосвързани – мъдреци в Тибет, Шамбала или където и да е; заспали или хибернирани или каквото и да ви хрумне от “инструментариума” на Стивън Спилбърг; представители на различни от човешката (или древни) раси. В крайна сметка, съобщава се за способности да се вижда в невидимото, да се осъществява контакт с финия свят или с Космоса, да се лекува или убива с мисъл… Но никой още не е преместил Капитолия, Триумфалната арка или самата Хеопсова пирамида – да речем в пустинята Гоби или на връх Еверест.


Съветват ни да вземем парче камък, да полираме фино поне един квадратен инч, да изолираме и подсилим кристализацията, като разхвърляме каменна сол, върху която поставяме камъка. Сетне му пеем (или пускаме сиди-плейъра), като постепенно усилваме силата на звука и повдигаме честотата (другаде прочетох да използваме туба или фагот). Наблюдаваме как кристалчетата сол се преподреждат – т.е. получават нова организация и в някакъв момент хармоничните звукови вълни може и да повдигнат камъка. Това ще стане, когато (и ако) основните резониращи честоти кореспондират хармонично с хармоничния размер, вида и ориентацията на резониращата кристална решетка в камъка.

Още по-добре би било, ако “инструментът” е направен от материала, който ще местим. Също от полза ще е и ако избраната за левитиране скала е от относително еднороден състав – именно варовик, тебешир, стеатит. Но древните явно са го умеели това начинание, защото са работели и с гранит, който има много по-сложни минерални, химически и кристални решетки (състав).

Без полировка може да опитаме, като прикрепим парче магнит на върха на камъка за местене и да му въздействаме с друг магнит. Земята отдолу трябва да е мокра. И “полето” на експеримента да е колкото се може по-чисто от външни електромагнитни въздействия (радио и тв-предавания, излъчвания и магнитни полета).

ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ

В клетка на Фарадей (или създаваме феромагнитно “островче” с метални пръчки или листи, забити като ограда) с подходящ звук създаваме резонанс в набелязания къс скала. Можем и да оградим камъка с жица, натисната към земята, през която пускаме ток, за да създадем поле. Въздействаме практически на прикрепения магнит в горния край на обработвания къс – при постигнато достатъчно силно поле (плюс резонанса в камъка), той се отделя от земята.

Достатъчно налудничаво ли ви звучи? Да, ама Лийдскалнин някак го е направил.

Физици и инженери (всякакви екстрасенси оставяме настрани) разсъждават върху геомагнетизма и по-особените свойства на материята над определени точки от земната магнитна решетка, върху  свръхпроводимостта, върху резонантните качества на дадени материали с дадени кристални решетки…

Дискутират се хипотетични магнитни пътища на  “комуникацията”, или “влакната” на полето – когато външното стане твърде силно за специалния свръх водещ материал (прикрепен за обекта или  вграден вътре в него), то “счупва” еднородността на магнитното му състояние на трептене в термално трептене на основата и свръхпроводника  “плава” в нашия камък като насочването му води и самия камък насам-натам.

Гравитацията също играе роля. А дали това може да бъде постигнато  като със звук се накара камъка ни да “трепти” – още (също) не е проверено. Засега е ясно, че теоретично е възможно, а и че различните  материали (камъни) са различни свръх проводници. Т.е., някои стават – други не. Например керамиката е изключително трудно податлива на подобни “теоретични” въздействия.

Друго уточнение е, че каменната левитация не е “антигравитация”, това не е обръщане на посоката на гравитацията, а “противопоставяне” на вектора й – своего рода “магнитна левитация”.


За цитираната в началото книга на Колин Уилсън, Кристофър Дън отбелязва, че самата Земя представлява гигантски магнит – “макар все още да нямаме представа какво поражда магнетизма.. Овен това, материята е електрическа в същността си. Дали Лийдскалнин е открил някакъв нов принцип, който си служи със земния магнетизъм? Възможно ли е някак да е превърнал целия си коралов блок в огромен магнит, обвивайки го със стоманени листове и ползвайки ток. Възможно ли е дори да е провесил покрития с желязо блок като влак, движещ се чрез магнитно поле върху въздушна възглавница?...”

И Уилсън и други изследователи отбелязват, че египтяните не са разполагали с желязо и са нямали понятие от електричество. Само че няколко древни артефакта (”кондензатор”, батерия - делва, дори самият Кивот – доколкото от писанията да стават ясни свойствата му) говорят за обратното,пколкото и немислимо да изглежда.

През 1837 г. Дж.Р.Хил, сътрудник на Хауард-Вайз, прочиствайки с малко барут единия край на  “вентилационната шахта” в Царската камера на Голямата пирамида, открива сред отломките “плоска желязна пластина в близост до отвора на вентилационната шахта". Тя е с размери 30 на 10 см и дебела 3 мм. и не е метеоритно желязо; всъщност, тъй като прилича на обикновено ковано  желязо, “специалистите” са склонни да оспорват автентичността й.

През 1881 и 1889 г. пластината е изследвана сериозно от Флиндърс Питри и от  д-р Джоунс от Имперския колеж в Лондон, които установяват, че желязото не е метеорно и че някога е била с тънко златно покритие. Заключението (според Колин Уилсън) изглежда трябва да бъде, че „египтяните са знаели как да топят руда 2 хил. години преди Желязната епоха.”  Тогава защо да се чудим на Кораловия замък на Едуард Лийдскалнин? Той си е там, във Флорида, и проблемът си е на учените, които все още знаят твърде малко, продължавайки да поучават човечеството.

2014-01-16 12:46:16