разработи, осмисли и изследва още по-детайлно от екип снабден с необходимите ресурси и специалисти може да даде отговорите на много от загадките на древния свят и цивилизации, върху които явно то е оказало влияние - върху развитието на всички древни култури – шумерска, египетска, елинска, етруската...

Нови разкрития идват едно след друго и са така смайващи и от такава величина, че могат да дадат отговорите на много от все още неразгаданите загадки на древния свят.

ДРЕВНИТЕ СТРОИТЕЛНИ ТЕХНИКИ

И до сега никой не знае как са били построени всички световни мегалити в миналото, с какви инструменти, с каква техника и най-вече от къде са имали познанията за строежа им древните, толкова са перфектени и ненадминати и до днес те! Няма запазени инструменти, няма запазени чертежи или указания за изграждането им. Отговорът на поне един от тях е скрит в откритата през 1972 г. в златния неолитен некропол на култура "Варна". Дали има и други? Със сигурност!

За съжаление в България няма запазени от прекрасните паметници на древните - унищожени, разрушени, заличени и разграбени са били всичките български  значими постройки на предците ни. И въпреки това наследството им е било толкова значимо и непреходно, БИЛО Е ТОЛКОВА ПЪРВОРОДНО И ПЪРВООСЪЗНАТО, че дори и сега и малкото от находките, които разкрива земята ни, изумява и остава слисан и объркан светът!

Всички ние сме учили за питагоровия триъгълник (наречени на откривателя си Теоремата на ПитагорПитагор) и най-известните ъгли в него, числото пи и числото фи, Златното сечение ( считано досега, че е  открито в Египет) и прогресията, станала известа през средновековието с името на Фибоначи, но се оказва, че не те са открили тези геометрични закономерности. 4000 хиляди години преди Питагор (но има сведения, че е била позната в древен Вавилон) и 2000 години преди египтяните да построят Хеопсовата пирамида, а в Англия Стоунхендж, древните хора, живели около Варна, са знаели закономерностите на построяването и използването им. Дали самите те не са строили подобни грандиозни мегалити? Със сигурност да!

Двадесет века по-късно, в древния Египет, този код доминира художествените и архитектурни решения. Но за първи път в историята на цивилизациите срещаме Златното сечение и прогресията на Фибоначи във Варненското съкровище!


Друг изненадващ факт: По външния периметър на Стоунхендж се намират 56 кръгли дупки,Прогресията на Фибоначи известни като „дупките на Орби“. Точно 56 са и „пъпките“ по контура на по-големия златен бик от Варненското съкровище. Съвпадение? Или приемственост на знания в древността?

Съществуват още много сензационени факти, но те са толкова неизвестени в самата България! Кой и защо има интерес да не достигнем до самосъзнанието, че сме наследници  на най-древната култура на земята?

През 1980 г. сър Колин Ренфрю (но и много други световноизвестни учени), световноизвестен британски археолог, пише в National Geography: Най-древното златно съкровище на света, Сър Колин Ренфюоткрито в 1972 г., не беше намерено в Шумер или Египет, нито в предколумбова Америка, прочута със златните си находки от Перу и Колумбия. За всеобщо учудване то дойде от североизточна България, от привлекателния и модерен град Варна и е на повече от 6 500 хиляди години!


Въпрос на самочувствие за всяка нация е да покаже колко древни са корените й и колко свещена е родината й и е въпрос на справедливост за България и българите да се разкрие истината за това колко древна наистина е нашата земя и нашия ген.

Всички ние, знаем за находките на древен Шумер, Египет, Месопотамия и древна Гърция, Средиземноморския свят, та дори и предколумбова Америка. Те се популяризират от техните държаваи и културни институции. Мисля, че е редно най-после да систематизираме велико българско наследство, което е свързано с първата в света истинска цивилизация - културата "Варна".


Изумителното откритие на скритите математически зависимости и първото познание на геометрията от култура "Варна" е на Христо Смоленов, археолог, директор на археологически музей във Варна. Направено е с екип - Христо Михайлов - скулптор, Владимир Божилов - астроном, и консултанти акад. Йордан Йорданов и учени от българо-японската научна експедиция, работеща от 20 години в България под ръководството на Дияна Гергова и проф. Хитоши Камуро.


Откритието на Христо Смоленов, директор на археологическия музей във Варна, със сигурност щехристо смоленов породи много въпроси и догадки, защото много от древните български артефакти са слабо проучени, без наличие на скъпо оборудвани лаборатории и апарати, а и със сигурност светът едва сега започва да открива България, изумителните й археологически разкрития и плахо да признава цивилизационното й първооткривателство!
 
- Ако цивилизация "Варна" е познавала сакралната геометрия и е имала познания за ъгли, прогресия, числата пи и фи, за какво ги е използвала? За сътворяването на прочутите български скални мегалити и за градежи (вече унищожени)?

- Ако хората от тази древна цивилизация са осъществявали мореплавания, докъде се е простирал кръгозора им, до какви земи са достигнали и докъде са разпостранявали знанията си? Не говори ли за всичко това същите знания, с които са построени Египетските пирамиди, Стоунхендж и сходството на керамичния съд от гроб №43 и японския му дубликат?

- Богатствата и изобилието от злато дали не намекват, че библейската райска градина - градината на Едем, всъщност се намира край бреговете на Черно море, а не в Палестина?
- Или това е митичната Атлантида? Самият Смоленов казва: Дали пък потъналата Атлантида не е някъде в акваторията на Черно море, дали легендите за Златния век (Златното руно?) не се коренят в  нашата праистория, в отгласите на великата златно-каменна култура "Варна"?

- Какви още знания и факти са загубени заради откраднатите и изнесени от иманяри и унищожени през вековете от нашественици, но и от свои?

- Могат ли тези знания да са всъщност така дълго търсеният Кивот?

- И досега никой не е намерил някакви чертежи, обяснения или инструменти, с и чрез които са билиХристо Михайлов построени огромните световни мегалити, може би защото ние търсим чертежи и пособия, подобни на съвременните... А може би изследователите и учените не търсят там, където трябва, може би ключът към загадките се крие именно в златните еталони и рисунки от керамичните съдове от златното находище на култура "Варна". Може би украсата и накитите на фараоните и жреците, с функции, които днес ние им придаваме, са не  просто украшения, а съхраняват кодирани в рисунки и украси знания и пособия за великите световни градежи?

Христо Смоленов:

"Всичко започна с изследване именно на пропорции. Те са общото между изкуството и науката. Ние си поставихме за цел да потърсим постоянни, или често повтарящи се пропорции в свещените символи и артефактите на цивилизацията от Варна. Открихме изненадващи математически функции на символите и артефактите. Те изобразяват закономерности, които историята на науката документира 4, 5 и дори 6 хилядолетия по-късно!!!

В някои от златните фигури откриваме числата от прогресията на Фибоначи, аритметични операции,Владимир Божилов астроном геометрични фигури. Например правоъгълен триъгълник със страни 3, 4, 5 единици и в допълнение – още 9 правоъгълни триъгълника, вложени във фигурка на бик с размери 5,8 на 5,6 сантиметра. Същата фигурка може да играе ролята на транспортир, и дори да служи за ориентир при движение по азимут, тъй като в нея трайно са фиксирани еталонни ъгли от 90, 60 и 45 градуса.

Съществува и друга група артефакти, на които древните са приписвали свещен смисъл, имат същевременно практическо значение за определяне на посоката на движение. Те служат за бързо определяне на посоката, например при навигация в бурно море. Накратко, осмислят свещените символи, включително и първите изображения на кръст, като действени ориентири с практическо значение.


Дали са случайност тези математически закономерности? Не, не са! Това е система от символи, в която има неоспорима закономерност и е осмислена система. Съдържащото се в нея интелектуално предизвикателство прилича на тест за интелигентност, даден ни от онази цивилизация преди 7000 години. Дали става дума за извънземни или за една изключителна цивилизация, загинала под вълните на потопа? Цивилизация, в която духовното развитие и интелектът са изпреварвали на светлинни години материалните условия на своята реализация... засега нямаме отговор на този въпрос.



Става въпрос за възникване на най-древната геометрия, чиято родина, както доказваме, е тук, в свещените земи на България. Именно от тук тръгва първата европейска цивилизация и първото просвещение в историята на културното човечество! Хората, които го осъществяват, имат наистина необикновен интелект! Това е била високо развита цивилизация! Творческите им способности са превърнали предметите не само в златни еталони и пропорции, които говорят за осъзнаването на математични закономерности, но и в невероятно красиви декоративни предмети. 

Всичко това е закодирано в самата структура на артефактите, в техните потенциални практически и декоративни функции. Най-старото злато на света, поразява със своята форма, но и с невероятния си информационен заряд. Той изразява линейни, ъглови и числови съотношения, които ПОСТАВЯТ НАЧАЛОТО НА ПЪРВАТА ПОЗНАТА ДО ДНЕС СИСТЕМА ОТ ЗНАНИЯ!

Уникално място в златното съкровище от Варна заема една златна плоча с правоъгълна форма и Златна плочка от некропла във Варнаизключително интересни пропорции. Всъщност това са формите на Питагоровия триъгълник  - съотношението на основата към височината - 3 към 4.
Естествено, при това положение диагоналът е 5 единици.

И точно тук започва интересното, защото върху тази златна плоча могат да се моделират характерни ъгли  от класическата геометрия. Като се започне от ъгъла от 30 градуса, който е бил много важен за астрономическите изследвания на древните, мине се през ъгъла от 60 градуса , който е характерен за много древни религии, и се стигне до уникалните ъгли, съответстващи на Хеопсовата пирамида, пирамидата на Хефрен и другите монументални творения от древен Египет.

  Смятаме, че това е много сериозно основание да твърдим, че съвсем явно има връзка между цивилизацията от Египет, издигнала прочутите храмове на познанието, вечните пирамиди, от които се страхува времето, и варненската ауролитна цивилизация.

На този модел виждате модел на метода, по който преди хилядолетия  са построявали питагоровият Акад. Йордан Йордановтриъгълник. Върху вътрешната повърхност на керамичната купа  от намереният в гроб № 4 от варненския некропол откриваме един забележителен дизайн с енергия на пропорциите, която ражда един изключително красив динамичен квадрат. Всъщност динамичните квадрати са сред най-древните индоевропейски символи и се смята, че те са свързани със свещеното знание, давали са възможност да се работи с питагорейски триъгълници (16) 4000 години преди раждането на САМИЯ ПИТАГОР!!!

Този подход би могъл да ни доведе и до доказателства за прочутата Питагорова теорема  40 века ПРЕДИ ВЕЛИКИЯТ ОСНОВАТЕЛ НА МАТЕМАТИКАТА!!!!

Това е спиралата на Фибоначи, описана като меандър, представен върху повърхността на артефакта с помощта на истинско злато върху глазурата.

В прочутия гроб №36, където са открити само златни предмети, без никакви човешки останки има намерени фигурки на двойка златни бикове, които са изключително интересни.

Преди всичко между тях съществуват идеални геометрични пропорции - малкият спрямо височината на големия определят точно съотношението Ф = 1,618

Числото Фи е преди всичко свързано с прочутото Златно сечение, което доминира архитектурата, изобразителното изкуство в древността още от времето на древния Египет и фотографията в нови дни.

Дълго време се смяташе, че родината на това откритие, това прочуто съотношение - Златното съотношение е Египет, но се оказва, че златните артефакти от варненското съкровище, които предшестват с 2000 години класическата цивилизация, издигнала пирамидите в Египет, е първородината - първата материализирала Златното геометрично съотношение в истински шедьоври на концепционалн изобразително изкуство!

Така предметите на най-старото златно съкровище от  Варна дават представа и за най-древната наука на света, възникнала именно по българските земи през 5-то хилядолетие преди новата ера. За сравнение, шумерската и древно египетските култури се формират 15 века по-късно.

По мнение на световни водещи археолози като лорд Колин Ренфрю от Великобритания и принц МикасаПринц Микаса от Япония, това действително е първата световна цивилизация.

Двата керамични съда от камера №43 и този от японския бряг са толкова близки по форма и може би и по функции, че човек би казал - те са реплики един на друг . Истината обаче е много по-интересна - единият от тях се появява през 5 хилядолетие преди новата ера, в страната на Изгряващото слънце, в далечния изток, на 8 000 километра от мястото, където по същото време е възникнал другият - реалът на варненската цивилизация, разположена на западния бряг на Черно море, докато аналогът  е от брега на Японско море .

Функцията на тези керамични съдове е близка - били са светилници. Неслучайно точно такъв керамичен съд се намира до царя жрец в гроб №43 от варненския неолитен некропол .

Кодовете на тази най-древна цивилизация са удивително естетични. Красотата очевидно има решаващо значение за креативността на онези забележителни творци от преди 6 600 години. Хармонизирането на пропорциите за тях е творчески метод в резултат се появяват
произведения на изкуството, който и днес е нетравиален, изненадващ и научно значим.

С енергията на пропорциите омагьосва, но ако все пак желаем да се задълбочим отвъд предела на художественото въздействие - ни очакват нови изненади - еталоните функции на тази златна плоча ни позволява да разшифроваме кодовете на динамичния квадрат, изобразен върху позлатената керамична купа от същия гроб №4.

Този най-древен соларен символ е в основата на генезиса на бъдещата индоевропейска култура, чийто изгрев започва над Черно море. Слънчевият знак е код на забележителна геометрична пропорция, определена от съотношението между дължината и ширината на златната плоча.

Диаметърът на купата е равен на три дължини на еталонната плочка, а четирите симетрични фигури имат за основа една еталонна дължина, докато височината им е равна на два пъти еталонната ширина на плочата.

Прави впечатление известната кривина в основата на златната плоча, която отразява по парадоксално правдоподобен начин контура на хоризонта, начин, гледан от голяма дистанция. Възможно е самата плоча, както и други артефакти от варненския некропол, да са били използвани за геодезични и астрономични измервания.

Още през 5 хилядолетие преди новата ера хората са мерили ъгли и разстояния с удивителна точност - мерейки земята, те са гледали звездите и с измерване на небесни обекти са решавали и земни проблеми. Умелото съчетаване на пропорциите не е просто игра на случайности, то е резултат от системно използване на еталони с предварително ясна и стройна концепция. 2 500 години по-късно те намират своята реализация във велики каменни проекти, като Хеопсовата пирамида или Стоунхендж, но истината е, че 2000 години преди построяването на тези колосални каменни паметници ние виждаме същите пропорции въплътени в шедьоври на първобитното изобразително изкуство.

Не е случаен фактът, че три различни артефакта от един и същи гроб - символичен (без погребан човек), са вътрешно свързани като пропорции, като мяра и нещо повече - функциите им са синхронни и те позволяват да говорим за това, че древните хора са имали изключително развита система от познания, благодарение на която са могли да се ориентират в този труден свят, могли са да пътешестват, да си позволят мореплаване. Артефактът, наречен идол , представлява всъщност една част от комплекс за ориентация по звездите, т.е. той има и астрономични функции.

Това, което е закодирано тук, може спокойно да бъде наречено "Кодът на черноморската Атлантида". Имаме системно знание , което е въплътено в златен еталон, може би защото златото е неподвластно на времето.

Предпотопната цивилизация не е била допотопна. Варненската цивилизация дава на света:
- първият пергел,
- първият транспортир
- първата концепция за правия ъгъл.

В това отношение световните масони биха се заинтригували да разберат къде са възникнали едни от основните им символи за разбиране за света.

Става дума за инструменти, позволяващи да говорим за това, че първата, свещената геометрия, се ражда именно в контекста на цивилизация Варна. Благодарение на социалната структура на това първо йерархизирано общество ние можем да видим, че наред с управляващата класа и нейните властови функции се формира всъщност първата интелигенция на света - група от хора, която работи с тези инструменти за измерване.

Най-вероятно тази цивилизация е открила значението на перпендикуляра, както и че четири прави ъгъла са равни на 360 градуса отокръжността. Потвърждение за това намираме и в глинени съдове от 6-то и 5-то хилядолетие преди новата ера. Също и върху самата красива чиния, открита от гениалния български археолог Иван Иванов. Правите ъгли могат да се построят чрез свързване на специално направените отвори (64, 65, 66) на златните плочи или върху фигурките на бика, както и на стилизирани женски идоли от камък или кост  с които изобилства варненския неолитен некропол.

Те дават възможност да се следват сухопътен или морски маршрут, да се поддържа и коригира курсът на кораб  по слънцето, луната или звездите. Древните пътешественици са могли да сравняват местоположението, посоката си към целта, да отчитат евентуално  отклонение на курса. Свещеният характер, който се приписва на тези предмети не е просто приумица, неслучайно ги наричат идоли - психологическо признаване на факта, че те спомагат да се достигне целта и да се завърнеш след странстване.

Познанията, уменията и системата, за които свидетелстват находките от варненското находище, е давала възможност на тези храбри хора да пътуват надалеч. Именно с тях е свързана първата навигация и прочутите идоли, приличащи на женски с фигури, всъщност са били първите навигационни инструменти.

Обикновено вниманието на изследователите се насочва към по-големите артефакти, аз искам да обърна внимание на най-малкия артефакт - подобен на обица фигурка, в която са закодирани различни аспекти на златното сечение. Върху нея са нанесени 4 характерни белега - ако свържем тези белези със струна, онагледяваща правата линия, можем да получим център на координатна система, правия ъгъл и това е достижение на тази варненска цивилизация.

Изтъкнатият български минералог Руслан Костов откри, че в някой от карнеоловите мъниста са изваяниЗлатен артефакт от некропола във Варна дупчици), в които са вложени цилиндри от злато с размери 2 мм на 2 мм и с дебелина 2 мм. Това е буквално сензационно и е факт!

Д-р Костов и неговият екип доказаха, че върху външната повърхност на малките карнеолови маниста са нанесени до 32 фасети!!! През римската епоха, която е почти 40 века по-късно, римляните са стигали до 8 фасети на подобни камъни.

В структурата на някои от златните артефакти откриваме числово съотношение със съответния геометричен модел, което е направо поразително. Става въпрос за произведение на две, наричани сега трансценденциални числа  "Пи" и "Фи". Всъщност и двете са са съотношения и двете са пропорции.
- едното е прочутото Златно сечение
- другото, както всички знаем, е съотношението между обиколката на една окръжност и нейния диаметър

Изглежда просто, но когато тези две симетрии влязат в синергия, т.е започват да си взаимодействат, получава се код на нещо красиво и истинно, пред което науката изпитва преклонение."


Нещо, с което тази цивилизация е надскочила своите регионални измерения, е медта. Удивителното е,Находки от некропола във Варна че докато по други места на света медните находки се измерват с няколкостотин грама, то в ареала на варненската цивилизациянаходките са над 2 тона!
Откритието на най-древното златно съкровище потвърждава моята хипотеза, че праисторическите българи са изобретили металургията, независимо от предшестващото металообработване в Близкия изток.

То свидетелствува, че българите от 400 000 години преди новата ера са предавали щафетата на златарското изкуство на ненадминатите златари - траките, обитавали България през първото хилядолетие преди Христа. Макар и не така пищно като златото на Троя, Варненското злато е с поне 1 500 години по-древно и със сигурност може да се датира с 3 500 преди Христа. Радиовъглердодния анализ определя датировката му между 4 600 и 4 200 години преди Новата ера.



Усилията на екипа, който ръководя, и който е подкрепен от Великия магистрален приорат Св. Иван Рилски, Ордена на Тамплиерите в България, от Българското айкидо–общество и от различни неправителствени организации. Смятам, че е дошло време да заемем позиция в защита на тази цивилизация, която сме донесли в Европа.

Всичко е история. Идеологията е история. Психологическата борба в съвременния свят, също е свързана с борба на самочувствие. Това са аргументи, почерпени от материалната и духовна култура на страните, които ние представляваме, и която носим в себе си. Иска ми се да дам кураж на много хора, които биха видели в това основание да се почувстват предизвикани да отстояват духовните си права.



Някои велики открития трябва да се преоткриват, за да можем да осмислим истинската им дълбочина. Трудно е да повярваме, че наследството на култура "Варна" от златни артефакти, доказващи първообраза на земната цивилизация, е останало в забвение повече от 6 500 години!



Удивителната праистория на културата "Варна" се преплита с легендата за огненоносния Прометей - титана, който дал на хората огъня, изкуството и първите знания, както и първата закрила срещу гнева на боговете. За тези си дела той самият бил наказан, прикован на  срещуположния край на Черно море. Прометей всъщност е първият разпънат благодетел на човечеството, хилядолетия по-късно това ще е съдбата на друг велик учител, спасителят Христос. И друго библейско събитие - големият потоп изглежда свързано с Черноморската цивилизация от праисторически времена, нейното изчезване е като че ли резултат на катаклизъм, оставил следа в родовата памет на човечеството - легендата за Атлантида. Интересно е, че Прометей и Атлас в древността често са изобразявани редом един до друг.




Мистерията на сфинкса разгадана в България

ЛЮБОМИР ДЕНОВ, 168 часа

... Същите стандарти според него играят ключова роля и при египетските пирамиди.
Свещената мярка на древния Египет е т. нар. царски лакът. В своите изследвания Смоленов обаче установил, че прототипът на царския лакът, равен на 52 см, идва от наши земи – от Загора и Варна.

Още през новокаменната епоха – 3000 г. преди пирамидите, в неолитните жилища от Загора, откриваме стандарт за дължина, равен на 52 см – колкото е царският лакът, твърди ученият. Удивително, но стандартът присъства и в шедьоврите от варненския некропол, изработени от керамика и злато!

Великата пирамида, едно от 7-те чудеса на света, е с основа, равна на 440 царски лакътя и височина 280 царски лакътя. А бащата на историята Херодот в средата на V век преди Христа коментира, че царският лакът е донесен в Египет от божествена раса, дошла отдалеч от север. Аргументи за това намираме и в египетската Книга на мъртвите, 1000 г. преди Херодот.

Според Смоленов размерите на сфинкса дават основание за извода, че той всъщност е бил еталон за разстояние, суперстандарт, вложен в пропорциите на египетските пирамиди. Цялата му дължина е 73,3 м, което всъщност е равно на 140 царски лакътя. Звучи невероятно, но ако изчислим съотношението между дължината на сфинкса и размерите на пирамидата, ще получим следните съответствия. Височината на Великата пирамида е 146,6 м (280 царски лакътя), което е точно 2 дължини на сфинкса. А 22/7 по 140 царски лакътя прави 440 – точно толкова царски лакътя е страната на основата на Хеопсовата пирамида.

Същинската загадка на Великата пирамида обаче си остават нейните пропорции. Наред с 22/7, там е закодирано и Златното сечение: 356 царски лакътя делено на 220 царски лакътя е приблизително равно на 1,618.

Синергията на двете главни пропорции – Златното сечение и 22/14 дава елегантно-загадъчния облик на Великата пирамида. Отношението на нейната основа към височината е 22:14=П:2. В древността числото 22 е било смятано за божествено, а деленето на 14 ни отпраща към мита за Озирис, убит и разчленен на 14 части, преди съпругата му Изида да се заеме с мистерията по неговото възкресяване.

Има нещо по-дълбоко в тези елегантни съотношения. Първо, височината на Великата пирамида е равна на 2 дължини на сфинкса. Второ, ръбът на пирамидата е равен на 3 дължини на сфинкса, което пък прави точно 423 варненски лакътя. Според Смоленов в това няма нищо случайно. Числото 423 всъщност е ключът към вековната загадка на сфинкса! 4 в първа позиция (сутрин), 2 във втора позиция (по пладне) и 3 в трета позиция (вечер). И то именно в тази последователност!

Нещо повече – загадката на сфинкса има отношение и към Златното сечение и е много по-древна, отколкото досега се е смятало, твърди ученият. И поднася още изчисления: Отношението на основата към наклона на стената на Великата пирамида е 2:Фи (където Фи е числото на Златното сечение 1,618). Височината на самия сфинкс до върха на главата е пропорционална на разстоянието от основата до гърба на монолитния паметник. Това отношение отново е равно на 1,618 – Златното сечение, де факто закодирано в статуята на сфинкса.

И нещо по-интересно – всяка от страните на основата на пирамидата е равна на дължината на сфинкса, умножена по числото пи=3,14.

Във Варненското златно съкровище Смоленов открива още една стандартна дължина – размерът на златната плоча от гроб 4.

Изследвания показали, че тя също е мерна единица, равна на 1/3 от варненския лакът. Тя по удивителен начин е свързана с дължината на сфинкса. Неговата дължина, разделена на 100 и после на Фи на 3-а степен, дава точно дължината на варненската златна плоча. Ето защо Смоленов си задава въпроса: Отговаря ли този размер на някаква физическа величина? Отговорът е “да” и сам по себе си е новина.

Златните стандарти на мистериозната култура Загора-Варна явно не са били просто предмети за украшение. Те са означавали нещо повече за древните – за тях измерването е било свещен ритуал, а също и принципна основа на познанието. Зараждащата се наука – логическият подход към осмисляне на действителността, е трябвало да се базира на система от мерни единици и стандартни пропорции.

А дали тази суперкултура не е разпространявала знания, довели до своеобразна глобализация в една далечна епоха, която съвсем условно наричаме праистория?!

Проф.Христо Смоленов







СПРАВКА:

Христо Смоленов

Христо Смоленов e роден в Пловдив през 1954 г. Завършил е Московския държавен университет Христо Смоленов„Ломоносов“. Работил е в Института по философия. По-късно и в Института по математика към БАН. Смоленов е гост-професор в Университета на Монреал. Бил е секретар на Министерството на отбраната и народен представител в 38-ото Народно събрание. Член е на Международната организация на бодигардовете и експертите по сигурността. Треньор по карате на първите групи за борба с тероризма.

Read more: /news.php?news=28594#ixzz2qOq3eZBt
Under Creative Commons License: Attribution
http://www.narodnodelo.bg



Леонардо Фибоначи
http://bg.wikipedia.org/wiki

Леонардо Фибоначи (на италиански: Leonardo Fibonacci), известен също като Леонардо Пизано Боголо, е италиански математик, работил през първата половина на XIII век. Определян като „най-талантливият западен математик на Средновековието“, наред с останалите математици на своето време той допринася за възраждането на класическите точни науки след техния упадък през Ранното Средновековие.

Днес Фибоначи е най-известен с популяризирането в Европа на арабските цифри, които използва в своя основен труд „Книга за смятането“ („Liber Abaci“), както и на числовата редица, наречена по-късно на негово име числа на Фибоначи, която не е негово откритие, но е използвана от него като пример в „Книга за смятането“

Публикувана е през 1202 г. и гласи: редица от числа, всяко от които се получава като сума от предходните две, като първите две числа са 1 и 2: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21,… Той е научил за тази редица от числа по време на пътешествията си в страните от тогавашния Изток и редицата е била наречена на негово име, защото я е популяризирал.

Оказва се, че колкото по-големи са числата от редицата на Фибоначи, толкова отношението на двете последни числа се приближава до 'златното сечение' и при граничен преход (при безкраен брой числа в редицата) става равно на 'златното сечение'.

Често редицата на Фибоначи се свързва и със следната задача: Чифт зайци (мъжки и женски екземпляр) могат да произведат за единица време (напр. един месец) нов чифт зайци, които продължават да се размножават (в класическата задача на Фибоначи на новородения чифт зайци са му необходими два месеца, за да дадат първото си поколение, след което продължават да се размножават всеки месец). Колко е броят на живите чифтове зайци след определено време, ако никой не унищожава зайците? Отговорът се дава от последното число в редицата на Фибоначи. Разбира се, тази задача е чисто илюстративна.

Оказва се обаче, че твърде много закономерности, наблюдавани в природата и в поведението на човека, могат да се опишат, макар и с някаква по-малка или по-голяма грешка, с числа от редицата на Фибоначи, въпреки че в някои случаи това обяснение може да изглежда преднамерено.

Всъщност алгоритъмът за образуване на поредното число от редицата на Фибоначи изразява факта, че следствието (последното число от реда) зависи от предисторията (причините) по конкретния за тази редица начин, а именно: последното число е сума от двете предходни числа. Така този алгоритъм се включва в категорията на т. нар. рекурентни формули. Доколко с алгоритъма на 'златното сечение' могат да се обяснят природни и човешки феномени зависи именно от това, доколко тези феномени са подчиняват на горната проста и същевременно съответстваща добре на 'здравия разум' рекурентна зависимост на следствието от причините, които го пораждат. До Фибоначи основните алгоритми за описване на възпроизвеждащи формули са били аритметичната и геометричната прогресия.






Питагоровата теорема

Питагоровата теорема изглежда проста, но не и очевидна. Това съчетание й придава особена привлекателна сила. Освен това теоремата има огромно значение. Фактът, че съществуват много различни доказателства на тази теорема (геометрични, алгебрични, механически и т.н.) свидетелства за огромната й приложимост. Откритието на питагоровата теорема е обвито с ореола на много красиви легенди.




От http://bg.wikipedia.org/wiki/
Сборът от площите на двата квадрата със страни катетите на правоъгълен триъгълник е равен на площта на квадрата със страна хипотенузата



Питагоровата теорема е една от най-важните теореми в евклидовата геометрия, изразяваща връзката между дължините на страните на правоъгълен триъгълник:

                        a^2 + b^2 = c^2\!\,

където c е дължината на хипотенузата (страната срещу правия ъгъл на триъгълника), а a и b са дължините на двата катета (страните, образуващи правия ъгъл).

Изразена чрез площи, теоремата гласи:

За всеки правоъгълен триъгълник площта на квадрата със страна хипотенузата е равна на сбора от площите на двата квадрата със съответни страни катетите.

Теоремата носи името на древногръцкия философ и математик Питагор (570-495 пр.н.е.), на когото традицията приписва нейното откриване и доказване, въпреки че тя изглежда е известна дълго преди това. Същестуват свидетелства, че още математиците във Вавилон разбират тази зависимост.

Питагоровата теорема свързва както дължините на страните на правоъгълния триъгълник, така и площите на съответните им квадрати, т.е. тя има както площна, така и линейна интерпретация. Част от множеството доказателства на теоремата се базират на първата, а останалите — на втората, като използват различни алгебрични и геометрични методи.[7] Питагоровата теорема може да бъде обобщена по различни начини, включително за многоизмерни или неевклидови пространства, за обекти, които не са правоъгълни триъгълници, и дори за обекти, които изобщо не са триъгълници, а n-мерни тела.

 
Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

www.168chasa.bg

Археологът Валери Кинов от години се занимава със загадките около Аладжа манастир

Пълна мистерия е как е ставало снаждането на единзлатен лист с друг при това без да личи. Шефовете могат да се видят само под микроскоп.

„Това е била една изключително загадъчна цивилизация. Има едни биконични гривни, които не са ляти като цяло, а са изковавани като лист, който е снаждан с изчукване. Така единият слой прониква в другия слой – разказа пред „168 часа“ историкът от Варненския музей Валери Кинов. – Моето мнение е, че това е ставало на молекулярно ниво, защото Археологът Валери Кинов от години се занимава със загадките около Аладжа манастирснадката и шевът не се виждат. Трябва да го гледаш на микроскоп, за да го видиш.“

Според него златото е много чиста проба и затова е било изключително трудно за обработка.

„Откривателят на Варненския некропол, моят приятел, покойният Иван Иванов ми каза, че за някои от предметите е викал 13 отлични златари – допълни Кинов. – Идеята му била да установят дали могат да постигнат това ниво на изработка. Само двама са казали, че могат да го направят. Това е изключително трудно, защото златото е почти 24 карата и е много меко.“

Другата технология, която предизвиква недоумението на учените са мънистата от червен планински кристал.

„Той е изключително твърд – казва Кинов. – Освен че са шлифовани, десетки стотици мъниста са и пробити.“


Според него версията, че древните са го правили с медна игла като са въртели мънистото в пясък, не издържа.

„Това означава, че цялото племе, за да пробие не десетки стотици такива дупки, а само сто, е трябвало по цял ден да пробива дупки – казва Кинов. – На смени. То не е трябвало да се грижи нито за храна, нито за лов, за нищо.“


Учените до днес не могат да установят как са пробивани дупки в планинския кристал.
Учените до днес не могат да установят как са пробивани дупки в планинския кристал.

Според него това означава, че цивилизацията „Варна“ е имала други технологи за да пробие планинския кристал, с които съвременната наука все още не е наясно.

„Далеч съм от мисълта, че са познавали лазерни технологии, но при всички случаи не са въртели денонощно мънистата в пясък, за да може в един момент да ги пробият“, казва Кинов.

Учените и до днес продължават да изследват технологиите и свастиката от глинената чиния със златно покритие.

„Свастиката е на соларен символ, срещан в неолита – казва Кинов. – Много странен знак, може и да е на 9 хил години. Някои го свързват с двете пръчки, с които доскоро се смяташе, че е открит огъня. По научен път доказахме, че това е ставало когато лък се завърта с корда, прави се нещо като първобитен стан, след което се завърта една пръчка и тя разпалва огъня.“ Кинов посочи че след като експериментът е направен, той е показан и в учебния музей.
Предметите показват, че тази свастика има различно движение – в някои случаи се знакът се движи наляво, в други надясно.

„В източните религии се говори, че зависи от посоката, в която се върти свастиката. В едната е позитивната сила, а в другата – тъмната. Неслучайно Хитлер избира тъмната. Самата свастика символизира въртенето на галактиката,“ казва Кинов.Шев може да се види само под микроскоп. Въпреки това учените изключват изработката да е ставала с молекулярни технологии.

Той е убеден, че древните са били наясно с движението на небесните тела. В пещера във Франция има стенописи на 40 хил. години, на чийто таван е изрисувано цялото съзвездие от онова време.


Шев може да се види само под микроскоп. Въпреки това учените изключват изработката да е ставала с молекулярни технологии.

„Има загадки, които съвременната наука не може да обясни. Tрябва да се простим с мисленето си, че онези, които не са имали коли, са по-тъпи от нас, много често ние сме на по-ниско ниво от тях“, казват археолози.

В артефактите се откриват и предмети от метал, който е смес между злато и сребро. В природата се намира изключително рядко.

Предизвикателство пред учените е да установят как древните са знаели къде какви камъни да копаят, как да ги разтопят, за да извлекат тези ценни метали от тях. Според проф. Иван Маразов жреците са притежавали тайното знание, което се е предавало по наследство. Само ограничена загадъчна каста е знаела как да обработва рудата, за да я трансформира в ценен метал.

 2014-01-15 13:12:19