точно земната маса на Антрактида, западното крайбрежие на Европа и Северна Африка и бреговете на Бразилия, различните атлантически острови, включително Азорските и Канарските острови, евентуално Япония и митичния остров Antillia с точност еднаква със съвременните карти.

Картата на Пири Рейс е една от големите световни загадки. На нея са очертани не само точните крайбрежни очертания на всички континенти, но също така се изобразяват доста точно съответните топографски характеристики на съответните страни, като планински хребети, планини, острови, плата и реки. Карта изумително точно картографира модерната карта на света, но най-изненадващото е, че е новооткритите Америки са представени съвсем точно, както и земната маса на Антрактида, които са покрити с няколко километра лед и очертанията й дори не се виждат на сателитните снимки. Едва през 1952 година учените успяват да съставят карта на крайбрежието на Антрактида и то с появилата се нова сеизмична технология. 

Откъде е черпил знания съставителят на картата и дали не е имал достъп до документи и знания скрити за останали свят - загадката остава неразгадана и до днес.

Друг изненадващ факт е , че картата е съставена през 1513 година от военното разузнаване на Османската империя и Пири Рейс. Много от картата е унищожена и едва 1/3 от картата е оцеляла до наши дни.

АДМИРАЛЪТ-КАРТОГРАФ „ПИРИ РЕЙС”
http://cartograf.wordpress.com/

Кой е Пири Рейс?  Османски мореплавател, учен и картогрф. Живота му е бил изпъстрен с героични подвизи.  Живял е между 1465-1554/5 г. в Гелиболу (днешен град Галиполи, на полуостров Галиполи, пролива Дарданели, Турция). Истинското му име е Мухидин Пири. По произход е османски турчин. Син е на Хаджи Али Мехмед от град Караман и племеник на легендарния Османски мореплавател  Кемал Рейс (от раис-капитан на арабски). Подобно на чичо си, Пири избира пътя на мореплавател.  


На 16 години, за първи път взима участие във военна кампания (през 1481 г.) под ръководството на чичо си, в Червено море. На 22 години (през 1487 г.) се отправя на помощ на мясулманска Испания. През 1491 и 1494 г. участва в щурма на островите Сицилия, Сардиния и Корсика и южните брегове на Франция. През 1499 г. участва, като командващ на кораб в сражение с Венеция. Вуйчо му загива, вероятно през 1511 г. Пири Рейс се връща в Галиполи и започва да се занимава с картография. През 1516 г. става адмирал и управлява корабите в боя при Египет. През 1521 и 1522 г.,участва в Родоската операция.


Най-успешна му акция е 1528 г. Тогава събаря португалското господство над Индийския океан и  връща Адена на Османската империя. После минавайки през Египет се отправя към Катар и остров Бахрейн. Използвайки краткото му отделяне от корабите, завистници и предатели организират отстраняването му. В Истанбул постъпива донесение от Египетския валия, че адмирала е изоставил в Басра своя флот. Последвала заповед на Истамбулския паша за незабавно наказание и смърт. Обезглавяването на Пири Рейс се извършило в Кайро, по заповед на каирския валия (губернатор) Дукан Заде Мехмед Паша.  Така след 80-годишна служба на империята, се е простил с живота си учен, вликолепен мореплавател и картограф – Пири Рейс.


След смърта на чичо си Пири Рейс се отдава на голямата си страст – картографията. Работи върху „Морски атлас – Морска книга (Бахрие)”, а през 1513 г. начертава своята „Карта на света”. Пири Рейс бил колкото велик моряк, толкова и велик картограф. Пътешествал и творил с натрупаната от него лично и получената от чужди източници информация. В „Бахрие” описвал едновременно историческите и геофрафските особенности на континентите и чертаел карти. „Морска книга” при това е написана в стихове. В началната си част, дава всички събрани познания свързани с мореплаването. 

Снимка: Генуезки средновековен портулан

След общите разяснения ни запознава с Егейско и Средиземно море, обръщайки внимание на свързаните с тях наблюдения и проучвания. Запознава с ураганите, видовете ветрове и отразява мащабно обхващащите света морета и суша. Описва подробно португалските постижения в мореплаването и откритията им в Китайско море, Индийския океан, ветровете в Средиземно и Егейско море, Персийския залив и Атлантическия океан. Картовата част започва с надписи. Тръгва от пролива Дарданели и дава историческа и географска информация за бреговете на Егейско море и островите му, бреговете на Адриатическо море, Западна Италия, Южна Франция и островите около бреговете на източна Испания. Продължава с Африканските брегове, Палестина, Сирия, Кипър и бреговете на Мала Азия,стигайки до Мармарис.т.е.- Разглежда се целия басейн на Средиземно море.


За съставяне на картите, по собствените му думи, той е използвал около 20 картографски източника. Осем от тях били от времето на Птолемей. Някои от ползваните източници са принадлежали на самия Александър Македонски. Вероятно, в ръцете на Пири Рейс са попаднали карти и от Александрийската библиотека, създадени по замисъл на Аристотел.

Снимка: Герхард Меркатор-фламански картограф, карта на света

В книгата си „Седем морета” за единя си източник, Пири Рейс пише, че „я съставил по името на Коломбо (Христофор Колумб), генуезец открил тези земи. В ръцете на Коломбо е попаднала книга, където е прочел за „Западно море” с брегове и острови. Там се намирали всевъзможни метали и скъпоценни камъни. Този Коломбо дълго изучавал тази книга и я взел със себе си на пътешествието си. От нея научил за страстите на туземците към стъклени украшения, и взел от тях за да ги сменява за злато.”  „Картата на света на Пири Рейс” е издание 1513 г. В нейната западна част, тя  е сходна с тази на Колумб, съставена 1498 г. За източната ѝ част е ползвал източници от много по стари времена, китайски, индийски, холандски. Например „Карто-схема” от ІV в.пр.н.е. принадлежаща на Александър Македонски. От бележките в полето е известно, че с част от изтичниците Пири Рейс се е сдобил от завзетите испански и португалски кораби в Червено море.


През 1517 г. подарява първата начертана от него карта на Явуз Султан Селим („Жестокия”). След това завършва „Морския атлас”.  През 1524 г. Пири Рейс, води кораба на великия везир Макбул Ибрахим Паша пътуващ за Египет. Поради интереса на везира през 1525г. преработва „Бахрие” с негова помощ и я подарява на падишаха-султан Канун Султан Сюлейман, „Законодателя“ (или наричан още „Великолепни“) заедно с начертаната през 1528 г.


Втора карта на света. В Египет той подготвя „Учебник по навигация“, като прилаожение към „Бахрие”, който я обогатява с ярки илюстрации и детаилни описания. Тази негова работа станала сензация в тогавашния научен свят. През 1528 г. Пири Рейс съставя следващата карта (историческа) – «Велики географски открития». Най успешните му творчески години са били по време на управлението на султан Канун Султан Сюлейман (1520-1566 г.). Тогава той провежда редица научни изследвания, военноморски кампании и се утвърждава като учен, картогрф и адмирал от туската флота.

Сега Света може  би не би узнал за постиженията на Адмирала – картограф от XVІ в., ако през 1929 г.не бе ги намерил професор Адолф Деисман, работещ тогава в архива на Двореца „Топкапъ”.

Снимка: Глобус на Мартин Бехайм-1492  направен преди великите географски открития

Пири Реис,Фрагмент от карта на света,1513Фрагмент от „Карта на свта”(1513 г.) на Пири Рейс

Тя е нарисувана върху кожа от газела. На нея са нанесени редица „локсодроми (криви линии върху въртящо се тяло, пресчащи меридианите му под постоянен ъгъл)”, които са се използвали при мореплаване. Картата се съхранява в библиотеката на Топкапъ в Истанбул, но има копия и в други страни.

Тя, както и подобни на нея стари източници, дошли до нас ни напомнят, че нашата цивилизация не е „α” и „Ω” на Земята. Имало е и други (сега наричани от нас древни), които са:


    Порили океаните и моретата.
    Те са създали точни карти-прототип на континенти, океани и морета.
    Със завидна точност са определили дължината на екватора и местоположенията на полюсите, тяхната прецесия и нутация.
    По тяхно време, вероятно, основния меридиан вероятно е минавал над Кайро.
    Работили са със перфектна точност при опрделане на географска дължина,  широчина и надморска височина.
    Било им е известно, че Земята не е идеална сфера.
    Познавали са математика, физика, химия, биология и астрономия.
    Могли са да наблюдават и заснимат Земята и от Космоса.
    Работили са с сферична тригонометрия.
    Конструирали са с удивително точни прибори и са ползвали непознати (още на нас) технологии.
    Познавали са „дрейфа” на континентите.
    Имали са и много други познания.



ВСЕПРИЗНАТИ КАРТОГРАФИ

ХЕРОДОТ (Херодот Халикарнаски). Живял от 484 – 425 г. до н. е. Древногръцки историк, автор на трактата „История”, описващ „Гръко-Персийските войни” и обичаи на съвременните му народи. Трудовете му са имали огромно значение за античната култура. Цицерон го нарича „баща на историята”. Той е много важен източник за „Историята на велика Скития”, вклюваща десетки антични народи.

ЕРАТОСТЕН (Ератостен Киренски). Живял от 276 – 194 г. до н. е. Гръцки математик, астроном, географ и поет. До 235 г. преди н.е. бил глава на Александрийската библиотека. 

Снимка: Древна карта върху камък

Снимка: Вавилонска карта върху глинена плочка

ПТОЛЕМЕЙ (Клавдий Птолемей) – Живял от 87 -165 г. Гръцки астроном, математик, оптик, музикален теоритик, картогрф и поет. В периода 127 до 151 г. живял в Александрия, където провеждал астрномически наблюдения.

 Първото споменаване за карта в Китай се отнася за ІІІ в. пр. н.е. Във връзка с картата се помни следното недоразъмение:

През 227 г. до н.е. наследникът на принц Дан, от династията Ян, изпратил в двора на Цин Ши Хуан, император на държавата, пратеника си Цзин Ке. Той носел като сивол на добра воля – карта. Картата  била нарисувана върху коприна и в нея бил увит кинжал-подарък за съседния император. Но  Цзин Ке, вместо дипломат се проявил като убиец. Така, първия дипломатически акт между двете империи завършил с крах. Вместо да я връчи на Цин Ши Хуан картата, Цзин Ке се опитал да го убие с кинжала. Покушението не успяло. От тогава картата, често се споменава в китайските източници.

 ПЕЙ СЮ – китайски картограф. Живял от 223 – 271 г. През 267 г. бил назначен за министър на обществените работи при император Ву Чжин.  Той въвежда геометрическа мрежа и мащаб върху картите за определяне на разстояние. Измислил е шест начина за това и съставил карта на цялата империя. При него, значително се подобрила точността и започнали да се показват и височините на точките. Наричат го „Китайския Птолемей” .

ПЕЙ ДЗЮЙ – киталски картограф. Живял от 547 – 627 г. Той създал първата карта с геометрическа мрежа. От  610 г. император Янг наредил на правителствените чиновници в цялата империя да предават отчетите за своята провинция до Секратиата на имперската столица, придружени от карти, с природните ѝ особенности.

Снимка: Древна китайска карта

И СИН – Будиски монах и негов колега ЛЯН ЛИНЦЗЯН през 725 г. построили „Небесен глобус” с часовник, които се придвижвал с вода.

ХАН ГОНЛЯН – киталски картограф. През 1088 г. при съдействието на министъра Су Сон, създал най съвършенния за времет си „Небесен глобус”.

ЧЖУ СИБЕНЯ – киталски картограф. Живял от 1273 -1333 г. По негово време традиционната китайска картография достига своя връх. Ръкописната му карта на Китай е издадена във вид на атлас два века по-късно.

АЛ ХОРЕЗМИ (Мохамед ибн Муса Хорезми) – Живял 783 – 850г. Арабски картограф математик и астроном от Тива. Значителен период от живота му преминал в Багдат. Там оглавявал библиотеката „Дом на мъдростта”. Взел участие в измерването на дължината на градуса. На него принадлежи написанато творение през 830 г.„Картина на Земята”.  Представлявало преработка и допълнение на Птолемеевата география, съпроводено с карти.  То широко се използвало в арабския свят.

АТЛАС НА ИСЛЯМА – е изработен, като оригинална арабска картографска традиция (появила се през Х в.) Той е съвмесно творение на ал Истахри (шейх Абу Исхак), Ибн Ха-укал и др. Включва кръгла карта на света и 20 карти, предимно на ираноезичните страни.

АЛ ИДРЕСИ (Абу Абдулах Мохамед ал Шефир ал Идреси) – арабски картограф и пътешественик. Живял 1100 -1165 г. Роден в Сеута (Мароко). Пътешествал е в Португалия, Франция, Англия, Мала Азия и Италия. В Палермо (Сицилия) работил е като придворен картограф при крал Роджер ІІ. По поръчение на краля, той съставил обширен труд, включваш текст и седем сребърни карти. При работата по него, се е ръководел както от собствни наблюдения, така и от описанията на пътешественици и търговци. В труда му, се описва басейна на Черно море и Дунавското поречие. Особенно интересна е правоъгълната карта на света, състояща се от 70 листа, изработена през 1154 г.

ГАСТОЛДИ (Джакомо). Живял ок.1500 – ок.1565 г. Венециански инженер, един от най-изтъкнатите картографи на ХVІ в. Бил на служба към правителството на Венеция.  По голямата част от картите му са създадени, като е използвал чуждестранни източници, тъй като сам той не пътешествал. За 20-годишен период той издал няколко световни карти, първата през 1546 г. През 1548 г. Гастолди издал на италиански език «География» на Птолемей.

Снимка: Вавилонската карта върху глинена плочка

ВАЛДЗЕМЮЛЕР (Мартин Валдземюлер) – Живял от 1470 до 1518 г. Немски картограф, работил в Сен Де, Вогезе. Автор на две големи карти на света: Всеобща Космография (1597 г.) и Карта на морските плавания (1511 и 1520 г.). Наименованието на своя контнент, американците дължат на този скромен картограф. Идеята така да се нарича новия континент, хрумнала на Валдземюлер в 1507 г., по време на работата му върху Карта на света. Той първи произнесъл думата «Америка» в памет на Америго Веспучи.

МЕРКАТОР (Герхард Меркатор). Живял от 1512 -1594 г.Фламански картограф, известен с картогравската си проекция, удобна за морски (а сега и за аеронавигационни) карти. Пръв показал местоположението на южния материк. Съставил е карта на Палестина и Фландрия. Създал глобуси на земята, небесен и лунен. Предложил името «Атлас» на сборник от карти. Неговия атлас бил публикуван след смърта му през 1607 г.

ОРТЕЛИУС (Абрахам Ортелиус). Фламански картограф, роден в Анверпен. Живял от 1527 – 1598 г. Той създал първия модерен атлас на света през 1570 г. под името „Theatrum Orbis Terrarum” (Зрелище на земното кълбо). Състоял се от 70 карти. Този атлас нееднократно се преиздавал и заедно с Атласа на Меркатор се превънал в „Картографска Библия”.
Rate this:
 
 
 
 
 
Умения за ориентиране

Прието е да се смята, че Картографията се появила в много древни времена, преди писмеността. Като свидетелство за това се сочи факта, че на народи, които не са имали писмен език, са били присъщи картографски умения.

„Ако пътувате сред индианците в Северна Америка и разпитате за местоположението на околните острови и брегове и гори, ще получите от тях  сравнително изчерпателно описание под формата на карти, нарисувани на парчета кора, върху пясък, сняг или хартиен носител.”*

Запазени са карти под формата на скални рисунки, например в италианската долина Камоника. Те са свързани с бронзовата епоха.

 Древен Египет и Вавилон
        Намерени са скални, древни египетски и вавилонски карти (датиращи от ІІІ-І хилядолетие пр. н.е.).

Вавилонските карти на глинени плочки, датират от около 2500 г. пр.н.е., и показват отделните собственостти върху земята до голяма речна долина.

На корицата на един египетски саркофаг е изобразена стилизирана пътна карта на древен Египет.

В ІІІ в. пр. н.е. в Египет, гръцкият учен Ератостен е направил  първото определяне на радиуса на земното кълбо въз основа на геометрични принципи. По това време в трудовете на Аристотел, за първи път термина „Геодезия” е посочен, като клон на човешкото познание, свързано с астрономията, картографията и географията.

В ІІ в. пр.н.е., астрономи и математици, са създали концепция за географската ширина и дължина на определено място. Създадена е  и първата проекция на картата, въведена е мрежа от меридиани и паралели. За първи път е предложен метод за определяне на относителното положение на точка от земната повърхност чрез астрономически наблюдения. През ІХ в. пр. н.е.по поръчение на Багдатсия халиф Мамун е направено измерване, край град Мосул и също е определен радиуса на земното кълбо.



Китайска картография

Китайската картография, също се заражда в дълбока древност. Независимо от западните империи, в Китай са разработени важни собствени технически методи. Един от тях е използването на правоъгълна мрежа за определение на положението на обектите. Най стария от съхранените документи се отнася до династията Чжоу (1027-221 г. до н.е.).

Снимка: Древна китайска карта

А най-древните китайски карти, изработени върху бамбук, коприна и хартия са открити във Фанманските могили от времето на Цюнската династия (221-207 г. до н.е.) и Западната Ханска династия (206 г.до н.е.-25 г. от н.е.). Тези карти, по характера на изображението и детайлността са сравними с топографските карти от близкото минало. По точност, те съществено превъзхождат дори средновековните европейски такива. След изобретяването на хартията (ІІ в. до н.е.), картографията придобила широка популярност.

Великият китайски астроном и математик Чжан Хен (78-139 г. от н.е.) предложил правоъгълна координатна мрежа, като основа за съставяне на карти. Столетие след него китайския картограф Пей Сю (224-271 г.) разработил принципите за съставяне на карти, използвайки правоъгълна координатна мрежа, а също измерване на разстояния по карта на основата законите на геометрията.


Картографът Дзя Дан (730-805 г.), като се възползвл от тези методи, през 785-805 г. съставил карта „Китайските и варварски народи между четирите морета”. Тя имала дължина 9 метра и височина 10м. Периода на династиите Сун и Юан (960-1368 г.) бил „златен за китайската картография. Два удивителни картографски паметника се съхраняват до днешен ден в град Сиян, административен център на провинция Шанси. Едната се нарича „Карта на Китай и варварските страни”, а другата „Ката на пътя Ю”. Първата печатна карта е издадена през 1155 г. Китайската ръкописна карта на Чжу Сибенян (1273-1333 г.) е издадена във вид на атлас, два века след нея.



Гръцка картогрфия

В момента има света разполага само с няколко примера за карти от тази епоха. От литературата е известно, че гърците в тази област далеч са надвишили другите нации. Още в ІV в. пр. н. е. Гърците стигнали до заключението, че земята е сферична и се разделя на климатични зони, от които по-късно появило на понятието за географска ширина. Ератостен в ІІІ в. пр. н. е. чрез използване на прости геометрични построения поразително точно е определил размерите на Земята. 

Снимка: Римска пътна карта

Той също така построява карта на света, на която са показани линии на географската дължина и ширина (макар и не в съвременен вид). Изображението на географските координати като мрежа на определени интервали, се приписва на гръцкия астроном Хипарх. Те  се използват от известния гръцки картограф Птолемей, който е живял през ІІ в. пр. н. е. в Александрия. Птолемей е съставил и географски справочник, който включвал около 8000 точки, с техните координати. Разработил е наръчник за карти, чрез който векове по-късно, учените от Византия са успели да реконструират някои от тях. Оригиналните карти на Птолемей до сега не са оцелели.

Сред историците на картографията, се изказва предположение, че самия Птолемей не е съставял карти. Направили са го по негови материали византийците през ХІІІ-ХІV в.  В последвалата ера картографските познания западат, въпреки че римляните са провели много работа по заснимане на земята и изготвянето на пътните карти.



Картите през Средновековието

Ранното Средновековие в Европа, се характеризира с упадак на картографията. Отново се връща старата концепция за „плоската земя”. Земята се представяла като диск от суша, опасан с океан. Църковната картография възприела традиционната форма на римска карта – кръг. Придобили разпространение „О” и „Т” карти. При тях земната повърхност е била обкръжена с океан (О-карти). Сушата се изобразявала разделена на три части: Европа, Азия и Африка. Европа се отделяла от Африка посредством Средиземно море, Африка се отделяла от Азия посредством река Нил, а Азия от Европа, посредством река Дон (Танаис)(Т-карти). Тези карти са представялявали „християнската епоха”, и са били „Адаптирани към Църквата”.

Снимка: Карта на арабския картограф Идреси

По същото време идеите на Птолемей са се съхранили при арабските учени. Те усъвършенствали методите му за определяне на географска ширина и използвали наблюдение на звездите, вместо слънцето. Това повишило точността на техните карти. Пдробна карта на тогавашния свят през 1154 г. е съставил арабския географ Ал Идреси. Картата е била изработена върху сребърен лист с размери 3.5 х1.5 метра (тя е унищожена през 1160 г.). Инересна особеност на картите на Идреси, както и на другите арабски карти е, че юга се изобразявал в горната част на картата, а севера в долната.

В началото на ХІV в. се появяват нов тип карти. Това били „Портуланите”. Те служили за навигация и систавянето им е станало благодарение на изобретяване на магнитния Компас. Най старата такава карта с която сега се разполага е от 1296 г.

Връх на тогавашната картография е Глобуса, изработен от Мартин Бехайм през 1492 г. Това катографско произведение се смята най-старото от този вид. Той изобразява света, преди откриването на Америка.

След ХV в., развитието на картографията започва с ускорени темпове. Този подем се дължи на три основни причини: турската окупация на Костантинопол, изобретението на книгопечатането и Великите географски открития.


Възраждането

В средата на XIV век, настъпва епохата на Великите географски открития. Поради това засилва и интереса към картографията. Важно постижение на картографията в до Колумбовия период е на картата на Фра Мауро (1459, тази карта е в известен смисъл следва концепцията за единна земята) и първите глобус, съставен от немския географ Мартин Бехайм.

След откриването на Америка от Колумб през 1492 г. за картографията предстоят нови успехи.  Има цял нов континент, за да проучи и картира изображенията.

Следващата революция в картографията е създаването от  Герхард Меркатор (фламандски картограф) и Абрахам Oртелиус на първия атлас на света. В този случай, Меркатор е за създаване на картографията като наука: той развива теорията на картните проекции и системата на техните означения. Атласа на Ортелиус, под название „Theatrum Orbis Terrarum” е публикуван през 1570 г, Атласа на  Меркатор е публикуван едва след смъртта му.

Снимка: генуески средновековен портулан

Освен приноса на Меркатор в „Математичната картография” (Меркаторова проекция), даване на име на сборник от карти „Атлас”, той е разработил „Земен глобус” (още като студент)  и конструирал Небесен глобус (1521 г.) с изображения на съзвездията. Глобуса е бил прозрачен. Съзвездията са били нанесени върху стъклена сфера. Това небесно произведение, заедно със Земен глобус е подарено на Карл V . През 1522 г.той  е подарил на Карл V още една двойка глобуси изработени от него: географски и глобус на Луната.

* За статията са ползвани чужди материали.

Анотация за книгата "Картите на древни морски крале. Доказателства за съществуването на развита цивилизация от Ледниковата епоха"
Чарлз Х. Хапгуд



Тази книга разказва историята за откриването на първото убедително доказателство, че високоразвити народи са съществували преди всички онези, познати днес от историята. В областта на древните морски карти очевидно точната информация е била предавана от народ на народ. Става ясно, че картите по всяка вероятност са били съставени от неизвестни създатели; може би по-късно те са били предадени на минойците (морските царе на древен Крит) и финикийците, които в продължение на повече от хиляда години са били най-великите мореплаватели в древния свят. Разполагаме със свидетелства, че същите тези карти са били събирани и изучавани във великата Александрийска библиотека и че са били копирани от работещите там географи.


Преди катастрофата, довела до унищожаването на великата библиотека, много от картите би трябвало да са били пренесени в други центрове - може би основно в Константинопол, който останал научен център през Средновековието. Можем само да предполагаме, че те са били запазени до Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.), когато венецианците овладели града. Някои от картите са се появили на запад през столетието след този "объркал пътя" поход (та нали венецианският флот е трябвало да се насочи към Светите места!). Други останали в неизвестност до началото на ХVI в.


Повечето от тези карти изобразяват Средиземно и Черно море. Но до нас са достигнали и карти на други райони - на двете Америки, както и на Арктическото и Антарктическото море. Става ясно, че древните пътешественици са плавали от полюс до полюс. Може и да изглежда невероятно, но данните сочат, че някакъв древен народ е изследвал бреговете на Антарктида по времето, когато те не са били заледени. Ясно е също, че те са разполагали с уреди за точно определяне на ширините - при това много по-съвършени от всички други, известни на народите от античността, средновековието и новото време до втората половина на ХVIII в.


Тези свидетелства за изгубена технология ще поддържат и подсилват много други предоставени през последното столетие доводи в подкрепа на хипотезата за съществуването на изчезнала в дълбока древност цивилизация. Учените успяха да отхвърлят по-голямата част от тези доводи като най-обикновен мит, но в случая разполагаме със свидетелство, което не може да бъде подминато. И то изисква всички приведени досега свидетелства да бъдат преразгледани отново, този път без предубеждения.


На неизбежния въпрос дали тези забележителни карти са истински, мога да отговоря само, че те са отдавна известни - с едно единствено изключение. Картата на Пири Рейс от 1513 г. е била преоткрита едва през 1929 г., но както ще видим, автентичността й е установена достатъчно аргументирано. На втория въпрос - защо никой не е открил всичко това по-рано, мога да отговоря само, че обикновено новите открития изглеждат очевидни едва когато след тях е минало известно време.