и от нея са отпечатани около 6 000 000 000 екземпляра.
Тази изключителна книга е най–продаваната на всички времена книжовно издание.


Шестдесет и шест различни книги съставляват Библията. Те включват книги за закона, като Левит и Второзаконие; исторически книги, като Ездра и Деяния на апостолите; книги с поезия, като Псалми и Еклесиаст; пророчески книги, като Исая и Откровение; биографии, като евангелията на Матей и Йоан; и послания (официални писма) като Тит и Евреи.


Около 40 различни човешки автори са писали Библията, която е била написана за период от около 1500 години. Авторите били царе, рибари, свещеници, държавни служители, фермери, овчари и лекари. От цялото това разнообразие идва невероятно единство, с общи теми, които са преплетени в цялата история.

Единството на Библията се дължи на факта, че в края на краищата тя има един автор – самият Бог. Библията е „Боговдъхновена” (2 Тимотей 3:16). Човешките автори са писали точно това, което Бог е искал от тях, и резултатът е бил съвършеното и свято Слово на Бога (Псалм 12:6; 2 Петрово 1:21).




Разделите

Библията е разделена на две основни части: Стар Завет и Нов Завет. Накратко, Старият Завет е историята на един народ, а Новият Завет е историята на един Човек. Народът беше Божия начин да доведе Човека – Исус Христос – на света.

Старият Завет описва основаването и запазването на народа Израел. Бог обещава да използва Израел, за да благослови целия свят (Битие 12:2-3). Щом Израел се основава като народ, Бог издига едно семейство в този народ, чрез когото ще дойде благословението: семейството на Давид (Псалм 89:3-4). След това, от семейството на Давид се обещава един Човек, който ще донесе обещаното благословение (Исая 11:1-10).

Новият Завет описва идването на този обещан Човек. Неговото име е Исус и Той изпълнява пророчествата на Стария Завет, тъй като живя съвършен живот, умря, за да стане Спасителя, и възкръсна от мъртвите.




Главният герой

Исус е главният герой в Библията – в действителност цялата книга се отнася за Него. Старият Завет предсказва Неговото идване и подготвя обстановката за Неговото влизане в света. Новият Завет описва Неговото идване и дело за донасяне на спасение в нашия грешен свят.

Исус е повече от историческа личност; всъщност, Той е нещо повече от обикновен човек. Той е Бог в плът, и Неговото идване беше най-важното събитие в историята на света. Самият Бог стана човек, за да ни даде ясна, разбираема представа за това кой е Той. Какъв е Бог? Той е като Исус; Исус е Бог в човешка форма (Йоан 1:14; 14:9).



МАКАР че Библията е най–четената книга в историята, съществуват различни предположения за това кога била написана, особено тази част от нея, позната като Еврейските писания или Стария завет. Може би си чел такива предположения в списания и книги или си гледал документални филми, в които учени споделят своето мнение по този въпрос. Ето някои съвременни възгледи:

▪ „Библейските книги били написани главно в периода VIII–VI век пр.н.е., тоест от дните на пророк Исаия до дните на пророк Йеремия.“

▪ „Вече два века библейските учени са на мнение, че Еврейските писания са съставени и написани предимно в персийско–гръцката епоха (V–II век пр.н.е.).“

▪ „Целият текст на Еврейските писания в сегашната му форма датира от гръцката епоха (II–I век [пр.н.е.]).“

Как християните, които вярват, че „цялото Писание е вдъхновено от Бога“, трябва да гледат на тези противоречащи си възгледи? (2 Тимотей 3:16) За да разберем отговора, нека научим повече от една страна за мнението на учените и от друга страна за гледната точка на Библията.



Хронологията в Библията

Еврейските писания съдържат много хронологични сведения. Те сочат, че първите книги били писани по времето на Моисей и Исус Навиев, преди около 3500 години.* През XI век пр.н.е. Самуил, Давид, Соломон и други също написали части от Еврейските писания. Тези писания били последвани от исторически, поетични и пророчески книги, датиращи от IX–V век пр.н.е.

Преписи на тези библейски книги или на части от тях, с изключение на Книгата Естир, присъстват в свитъците от Мъртво море. Радиовъглеродният анализ и палеографията (наука за древната писменост) потвърждават, че най–старите от тези свитъци датират от около III–II век пр.н.е.



Какво казват критиците

Една от основните причини, поради която критиците поставят под въпрос хронологията на Библията, е нейното твърдение, че е боговдъхновена. Във връзка с това в книгата си „Документите в Стария завет“ професор Уолтър Кайсър–младши пише: „[Библията] е виновна поради твърдението си, че има божествен произход и поради чудесата и разказите за Бога.“ Учените, които отхвърлят това твърдение, смятат, че Библията трябва да бъде подложена на същия критичен анализ като всяка друга книга.

За известно време теорията на Дарвин за еволюцията била използвана като обяснение на факта, че религиите се развили от прости към сложни, от анимизъм към политеизъм и накрая до монотеизъм. Тъй като първите библейски книги говорят за поклонение към един Бог, някои учени стигат до извода, че те са написани много по–късно от периода, посочен в тях.

В наше време съществуват различни форми на библейския критицизъм. Например един наскоро издаден речник на Стария завет съдържа подробни статии относно критицизма на стила на Библията, историческия критицизъм, литературния критицизъм, критицизма на историята на Петокнижието, критицизма на източниците и т.н.

Въпреки че учените са на различно мнение по отношение на времето, когато били написани библейските книги, много от тях са съгласни с теорията на професор Ричард Фридман. Той пише: „В продължение на стотици години писателите в древността създавали поезия, проза и правни текстове. След това някои използвали тези творби като източници, с помощта на които съставили Библията.“

В книгата „Вяра, традиция и история“ са разгледани много от тези и други критични възгледи по отношение на Библията. В тази книга се прави следното обобщение: „Въпреки че учените са обединени в липсата си на доверие в Писанието и са твърде уверени в собствените си теории, те продължават взаимно да оспорват твърденията си.“



Защита на хронологията в Библията

Първите библейски книги били написани на нетрайни материали. Затова не е реалистично да очакваме оригиналните писания или първите преписи от времето на Моисей, Исус Навиев, Самуил и Давид някога да бъдат открити. Но е възможно да изследваме косвени исторически доказателства, които показват, че имаме основания да приемем периодите, които Библията посочва, както правят голям брой уважавани учени и археолози. Какво научаваме от тези доказателства? Обърни внимание на няколко примера.

▪ Дали в Близкия Изток съществувала писменост преди 3500 години, когато според Библията живели Моисей и Исус Навиев? В древна Месопотамия и Египет били създавани исторически, религиозни, правни и литературни текстове. Какво да кажем за времето на Моисей и израилтяните? В „Речник на Стария завет: Петокнижието“ се казва: „Нямаме основание да се съмняваме, че са съществували писмени произведения в късната бронзова епоха [около 1550–1200 г. пр.н.е.] в Ханаан.“ В него се казва още: „Нямаме причина, от гледна точка на древните писмени традиции, да поставяме под съмнение твърдението, че Моисей е написал тези текстове. Същото е вярно и за повечето от другите библейски писатели.“ (Изход 17:14; 24:4; 34:27, 28; Числа 33:2; Второзаконие 31:24)

▪ Дали библейските писатели използвали други древни източници, на които се позовавали? Да, някои се позовавали на книги, които представлявали държавни документи, родословни списъци, исторически трудове, както и племенни и семейни документи. (Числа 21:14; Исус Навиев 10:13; 2 Царе 1:18; 3 Царе 11:41; 2 Летописи 32:32)

▪ Защо не са намерени библейски текстове по–стари от свитъците от Мъртво море? В списанието „Библейски археологически преглед“ се казва: „Текстовете, записани върху папирус и кожа, не са се запазили на територията на Палестина, с изключение на намерените документи в много сухи области, като например в района на Мъртво море. Тези материали изгниват във влажна почва. Фактът, че не са открити обаче, не означава, че не са съществували.“ Всъщност са открити стотици глинени отпечатъци, използвани за запечатването на документи. Текстовете, записани върху папирус и кожа, са били унищожени от огън или влажна почва, но глинените печати са оцелели. Тези печати датират от около IX–V век пр.н.е.

▪ Как били запазени библейските ръкописи? В книгата „Библията такава, каквато е била“ се обяснява: „Разказите, псалмите, законите и пророчествата, които са достигнали до наши дни, като част от Библията, трябва да са били преписвани много, много пъти още в библейски времена. ... Ако тези текстове са били многократно преписвани в самия библейски период, това означава, че са били употребявани в ежедневието. ... Никой не би си правил труда да преписва текстове, които не се използват.“ (Второзаконие 17:18; Притчи 25:1)

Това означава, че първите библейски книги са били многократно преписвани през период, обхващащ почти 1500 години до първи век. Старателното преписване включвало „осъвременяване на остарелите граматически форми и правопис — общоприет процес в Близкия изток в древността“, се обяснява в книгата „Достоверността на Стария завет“.* Това обезсмисля критиките по отношение на стила и формата на библейския текст.



Кога била написана Библията?

Логично ли е да смятаме, че липсата на ръкописи от времето на Моисей, Исус Навиев, Самуил и други, доказва, че библейските книги са писани през по–късен етап? Много учени са съгласни, че липсата на доказателства не е доказателство за липса. В действителност колко текстове, написани върху нетрайни материали, са запазени? Според египтолога Кенет Китчън почти няма египетски папируси, написани преди гръцко–римската епоха, които да са оцелели до днес.

Освен това хората, които уважават Библията, може да се запитат: „Как Исус гледал на Еврейските писания?“ По негово време периодът на написване на библейските книги не бил поставян под въпрос. Подобно на повечето юдеи Исус приемал хронологията, съдържаща се в Писанието. Дали той се съмнявал кой е написал първите библейски книги?

Исус се позовавал на писанията на Моисей. Например той споменал „книгата на Моисей“. (Марко 12:26; Йоан 5:46) Също така говорел за събития, записани в книгите Битие (Матей 19:4, 5; 24:37–39), Изход (Лука 20:37), Левит (Матей 8:4), Числа (Матей 12:5) и Второзаконие (Матей 18:16). Освен това той казал: „Всичките неща, записани за мене в Моисеевия закон, в Пророците и в Псалмите, трябва да се изпълнят.“ (Лука 24:44) Щом Исус приемал, че Моисей и други са писатели на Еврейските писания, той несъмнено смятал за достоверни хронологическите сведения, съдържащи се в тях.

Кога тогава била написана Библията? Можем ли да се доверим на хронологията в нея? Разгледахме критичните възгледи на много учени, както и информацията, която се съдържа в самата Библия, косвени исторически доказателства и гледната точка на Исус. Дали въз основа на казаното дотук изводът, до който стигаш, е в съгласие с думите, които Исус изрекъл в молитва към своя Баща, Йехова Бог: „Твоето слово е истина.“? (Йоан 17:17)



За по–подробна информация относно библейската хронология виж енциклопедия „Прозрение върху Писанието“ (англ.), т. 1, стр. 447–467, издадена от Свидетелите на Йехова.
Виж статията „Древните писари и Божието слово“ в броя на „Стражева кула“ от 15 март 2007 г., стр. 18–20.

В Турция бе открит екземпляр на Библията на възраст около 1500 години

През 2000 г., е открита библия направена от обработена кожа и текст написан на един от диалектите на арамейски, същия език, на който е говорел Исус Христос. Страниците са почернели, което се дължи на действието на времето.
Съхранявала се е в Етнографския музей в Анкара и е била пазена в тайна. През 2009 г. най-накрая нейното съществуване беше разкрито от турските официални власти.  Според докладите на  експертите, които са изследвали и оценявали книгата,  става дума за оригинална Библия от преди 1500г.

Според някои специалисти, текстът предава неподправеното учение на Исус, преди да бъде обявен за Божи син и затова може да разтърси Християнския свят. Религиозните власти на Иран настояват, че текстът разказва, че Исус не е бил разпънат на кръст, не е бил Син на Бога, а обикновен пророк, и че е наричал  Павел - "измамник". Книгата също така казва, че Исус се е възнесък на небето жив, без да бъде разпнат, и Юда Искариотски, който го замества е  бил разпънат на негово място.

Според някои твърдения в пресата, древният ръкопис е Евангелието на Варава – бунтовникът, помилван от Пилат Понтийски вместо Исус.
През 325 г., в земите на днешна Турция, Светите отци забраняват текста като еретичен,  Евангелието на Варава е категопричен – Исус Христос не е Син Божи, а обикновен пророк, който предрекъл появата на Мохамед. Става въпрос за Никейския събор в гр. Изник, Северозападна Турция, след който висшите християнски духовници са обявили четирите Евангелия – на апостолите Лука, Матей, Йоан и Марк – като единствените достоверни източници на Божието слово, а другите близо 100 са били отхвърлени като ерес. На същия събор е анатемосана и ереста на арианството.

www.ydara.com
www.wol.jw.org/bg
www.gotquestions.org/