Монсегюр и изгарянето на френските богомили - албигойците и след като не  откриват тайнственото съкровище на българските богомили, папа Инокентий ІV изпраща по още горещите тогава следи свои шпиони в страната ни.

700 години след него хитлеристките мистици от супер службата Ананербе също решават, че Граалът вероятно е укрит по нашите земи и изпращат спец  части да го издирят и отново без резултат.

Последните сигурни данни за тайнствената богомилска реликва е, че е била в ръцете на френските албигойците - преки наследници на богомилите.  Дори орденът им е наименование от две стари български думи „ал“ – старши и „аллаби“ – възнаградени. Старши възнаградени от самия Бог. Алба се  нарича и френския град, където е било последното убежище на българския съвършен богомил Никита. За влиянието и разпространението на  богомилството говори и това, че и днес съществуват български наименования из земите, по които са проповядвали тайните български мистици.

 През 1167 г. за големия събор на катарите в Сен Фелис дьо Караман южно от Тулуза бил повикан българският съвършен богомил Никита и това едва  ли е случайно - френските езотеристи на събора го почитали като свой папа.

Щом нарочно са го повикали, той несъмнено ще е оказал силно влияние върху политиката и религията в областта. Изследователите на българската  ерес в Eвропа отдавна са обърнали внимание на факта, че в южнофренската област Лангедок от години процъфтявала култура, чужда на  католическите земи. "Учението се оценяваше високо, гръцки, арабски и иврите се учеха ентусиазирано" ...Нещо повече: обвените с такъв  благодатен културен климат хора не искали за нищо на света да ги прихлупва пак Ватиканът. Цели 34 години били нужни на изпратените от римския  папа Инокентий III кръстоносци, за да възвърнат отново папския флаг на земите, на които от десетилетия живеели в духовна атмосфера на  хармония и разбирателство френските богомили.


Последователността на българската езотерична школа в областта били толкова ярко изразени, че за разлика от общото им наименование във Франция  - катари, специално ги наричали албигойци на името на град Алба, който се славел като център на ереста.


Прието е богомилите да се свързват с тайни книги, които носели, за да ги проповядват сред своите слушатели. Но дали само апокрифи е занесъл  Никита в Сан Феликс дьо Карман?





Имане неизмеримо със злато

По всичко изглежда, че кръстоносците, които нападнали Южна Франция, имали задача да търсят и пленят и нещо друго. Те много ревностно търсели  нещо специално!


Последната крепост, в която се стекло оцелялото войнство на албигойците била Монсегюр. Според френските изследователи, още при строежа й, по  внушение на българските богомили, били направени специални процепи, през които в точно определено време от годината, слънцето прониквало и  осветявало точно определени маркирани места. Стените и амбразурите на замъка били строго ориентирани по посоките на света и подобно на Стоунхендж позволявала да се изчислят дните на слънцестоенето. Всички катарските крепости били соларно ориентирани, като архитектониката им перфектно кореспондира със знанията на древните звездобройци.

Лангедок била не само последната, но и най-важната и свещена цитадела на албигойците.

През 1209 година папа Инокентй III обявява кръстоносен поход против албигойската ерес. Започва знаменитата Албигойска война. С променлив успех тя продължава половин век. В резултат албигойците били разгромени и последните оцелели отстъпили в укрепения петоъгълен замък Монсегюр. 


30 000 тежко въоръжени наемници на папата с катерачи испанци и гигантски катапулти пристигат под замъка, албигойците разбират, че това е  краят. Осем месеца албигойците устояли на твърдия натиск на рицарите, но една нощ противника успял да изтика катапулт на близка скала и така започнали да рушат крепостните стени. Бранителите й разбрали, че било невъзможно да разкъсат обсадата.


И тогава започнали поредица от странни ходове. През 1244 г. двама бойци заедно с един водач от местните и с одобрението на всички бойци в  крепостта успели  да се спуснат по стените на издигналия се до небесата Монсегюр и да изнесат нещо от нея.  Какво и къде? Никой не знае със сигурност. И досега се носи мълвата, че в укрепена пещера е  скрито някакво загадъчно съкровище, стойността, на което е несъизмеримо с пари.

Според някой изследователи, с този ход албигойците успели да укрият по-голямата част от него в пещерата. Дали с тази акция не били спасени  книги със свещени познания, тайни пособия и скъпоценности? Отговорите предстоят. Това, което днес се предполага е, че по-късно изнесеното е  било пренесено и скрито в замък с крепостна стена.

След дългата осеммесечна обсада изтощените защитници обявили, че са готови да капитулират, след обещанията на папските хора да пуснат  защитниците на крепостта без гонения, заедно с багажа и парите им, ако им предадели онова, което ги интересувало. Кръстоносците дали и дума,  че наказанията ще са леки, стига защитниците да се покаят по надлежния ред пред Инквизицията. В обсадената крепост. Обсадените помолили само  за половин месечна отсрочка. Те твърдели, че примирието им трябвало, за да обмислят великодушните условия на папските хора.


На 1 март в Монсегюр е имало 400 души, от които 150 - 180 били катари - велики учители, поети, мъдреци, а много от тях българи.


На 15 март рано сутринта кръстоносците нахлули в цитаделата. Проповедниците - албигойци се предали, но нито един от тях не се отрекъл от вярата  си. Тогава кръстоносците яростно ги извлекли навън, завлекли ги по планинския склон, натикали ги в огромен навес за дърва и там ги запалили.  Останалите катари, който кръстоносците залостили в замъка били предупредени, че ако се опитат да бягат ще бъдат избити до крак. Те обаче  успели да укрият из подземията четирма съвършени. Те били най-опитните, сред  които поне един е българин – Хъно (Ловък) и Емвер, Екар и Клемен. Тайно през нощта албигойците се спускат с въжета по стръмния западен склон на планината и с торби с най-ценните съкровища и реликви изчезват завинаги, като отнасят в незнайна посока нещо, което без съмнение било много ценно  и част от катарското съкровище.

И тук следва другата мистерия - според тогавашния календар, последния ден на примирието съвпадал с пролетното равноденствие. Може би точно  заради този специален момент била и молбата за отлагане с половин месец на капитулацията на защитниците на Монсегюр, за да дочакат в  крепостта тази дата. Известно е, че в българските земи българските мистици богомили имали особени тайнства в навечерието му, при които  извършвали точно разчетено шествие по подземните коридори от тайния си подземен храм до светилището манастир с патрон света Параскева.


Изследователите споменават, че в нощта срещу 15 март 1244 г. в крепостта Монсегюр наистина били извършени действия, които на виделите ги  отстрани приличали на празнични обреди. Явно на албигойците им е било необходимо това нещо(или тези неща), което после, с риск за живота и на  петимата бойци и на останалите защитници е било изнесено от крепостта. Натрапва се усещането, че става въпрос за реликва по-ценна от живота  на всекиго там. Явно става въпрос за нещо наистина много ценно!

Смущаващото известие от свети Луи

В литературните източници е останало едно много загадъчно свидетелство от Жан дьо Жоанвил. На преклонна възраст прочутият благородник  записал, че веднъж крал Луи IX споделил с него: " Тържествено как неколцина албигойци са ходили при граф дьо Монфор... и са го повикали да  види тялото на Христос, превърнало се в ръцете на техния проповедник в мъж от кръв и плът"


На Луи IX е редно да се вярва - като крал на Франция от 1226 до 1270 г. той бил в лагера на владетелите, които с папска благословия са водили  кръстоносните походи против албигойците. Като враг на еретиците той за нищо на света не би надценил техните познания. Бил канонизиран за  светец като изключителен християнин, тъй че не би посмял да фантазира на такава тема.


Щом Свети Луи не обругал известието за толкова драстично проявление на Спасителя, това определено говори ако не за неговото смирение пред  фактите - това че катарите, наистина са владеели нещо изключително в тази насока. За жалост, дълга си на католик той изпълнил като премълчал  подробностите и това бил идеалният начин да потули тайната, каквато и да е била, за която като крал със сигурност е бил добре осведомен. Тази  податка обаче само засилва престраните предания за изключителното катарско съкровище.


През 1931 г. към френското градче Монсегюр се отправила експедиция начело с прочутия навремето си професор Ото Ран (оберщурмбан от СС).  Професорът бил изследовател на катарските мистерии и бил обсебен от писанията на старите мистици, че там, в един от последните домове на  катари и албигойци в Южна Франция, областта Лангедок, свързана с албигойската ерес е скрито съкровището на "Свещенния Граал"



Да - тези, които знаят повече за тайната на онова нещо в съкровището, го определят с пределно загадъчното " нещо - съвършено непонятно като  определение и със загадъчни възможности Свещена чаша на Йосиф Артиматейски" Самият Ран издал книга с емблематичното заглавие " Кръстоносният  поход против Граала". Професорът щателно претърсил всички оцелели подземия на крепостите в околността, които добре познавал и някой автори  твърдят, че в един от тайниците на средновековна крепост археолога намерил нещо, което обявил за "съкровищата на крал Дагобер"


Оберщурмбан фюрерът от СС Ото Ран бил назначен към специалния окултен център "Аненербе" към ведомството на Хайнрих Химлер. Лично фюрерът  Хитлер бил информиран за находката. Френският историк Жан Мишел Ангебер, написал книгата "Хитлер и традицията на катарите" настоява, че  находката била транспортирана в замъка Вевелсбург, където била охранявана от есесовска дивизия!


Юлиус Чезаре Евола в "Хитлер и тайните общества" потвърждава, че Ран, с когото си пишели, "е служил в СС и че е била изпратена експедиция в  търсене на легендарния Граал, който бил пренесен на безопасно място след разрушаване на крепостта Монсегюр" и допълва "Смятат, че след  падането на Берлин, един военен отряд достига Циллертал и е скрил този обект в подножието на ледника в очакване на по-добри времена"

Дали обаче това е истина и дали наистина хитлеристите са открили "онова нещо" си остава загадка, но все пак бихме припомнили, че загадъчни  нацистки експедиции на поделението "Аненербе" е имало и в България.




Загадъчното послание на богомилските амулети

Възможно ли е в дъното на тази мистерия наистина да стои онази далечна визита на българския съвършен Никита?

Дали тайната на съкровището не е свързана по някакъв начин със странните разпознавателни знаци на т.н. богомилски амулети на нашите  средновековни езотерици, за които се твърди, че са можели да излекуват и нелечимите, че са познавали тайната на звездното пътуване и даже са  могли да възкресяват вече починали хора?

В какво се е заключавало могъществото на българските богомили? В "Свещеният граал" - извънземен механизъм за лечение или тайни рецепти и  техники записани в тайни и добре шифровани книги, за да бъдат пазени от непосветените?


Известно е, че подобни символични знаци във форма на амулети, са открити дори и в земите на Северен Кавказ, където са пребивавали арменски и  сирийски еретици.


При изгарянето на известният български богомил Василий Врач на кладата през 1114 г. в Цариград, той, подобно на шаманите, изпаднал в транс,  показвайки липса на вълнение и болка. Описвайки видяното, Анна Комнина съобщава, че огънят го обгърнал веднага целия, но не замирисало на  изгоряло, а от огъня се отделил стълб от бял пушек типичен шаманистки метод за "изчезване" в отвъдното.



Удивителното в тях не е разнообразието, а стриктно спазваната и следвана неизменна форма и поради това е необходимо да я огледаме за  посланието, което тя ни носи, защото навярно в нея е ключът и към тайната на учението и мисията на най-влиятелните български мистици.

Неизменното в тези амулети е, че представляват оловни свитъци със ситно изписани букви от вътрешната и външната стена. Разчитането обаче е  много трудно и засега неразбираемо, защото ролцата са късове от голям, нарязан на много части оловен лист, върху двете страни, на който е бил  изписан целият текст.

Най-близка до разчитането е с една странна податка в Библията.

Лист със ситно изписан текст представлява посланието, връчено през 595 г. пр. Христа на пророкAleksey I Komnin Йезеекил край река Ховар от нещо, което се е  спуснало от небето. Небесният пратеник подал на Йезеекил изписан от двете страни свитък и даже показно развил свитъка  - сякаш да се убеди с  очите си, че предава точно това, което е било според уговорката. Пратеникът настоял Йезекиил да усвои веднага написаното, но Йезекиил...   изял свитъка, който оставил в устата му вкус "сладък като мед". Според Библията следва още по-странно действие - Йезекиил бил повдигнат със  специално устройство нагоре към небесата.

Интересното в тази връзка е, че когато през X-XI Iв. богомилството е напуснало земите на България и на българските съвършени се е наложило да  кръстосват земите на Византия, Сърбия, Босна, Италия, Англия и Франция като наставници на своите последователи - катарите, торбешите,  патараните и албигойците, за разпознавателен знак в своето общество от Посветени носели късчета от текста, нанесен от материал, който не  подлежи дори на ядрено разпадане - оловото. Носели го като амулет и знакът подсказвал, че Съвършените владеели късове от цялото.

Тези листове са изписани с толкова дребни букви, подобно на лазарно гравиран микротекст, че не могат да се разчетат с просто око. Гадае се  дали тези гравьори, които са ги изписвали не са имали специални уреди или са имали специфични дефекти в зрението си.  Гадае се и дали размерът  на буквите не е бил канонизиран с точно определен размер като гаранция за автентичност.

М.Боуо

"Кивотът на папа Никита"

Kога една хилядолетна тайна може да стане по-важна от живота и по-желана от любовта? Какво я свързва с мистерията, загатната от краля-светец Луи ІХ около вестта, че албигойците са могли да покажат тялото на Христос в плът и кръв? Каква е ролята в това чудо на папа Никита, повикан през 1167 г. във Франция заради върховната му духовна власт над езотериците? Какво са търсели с благословията на Ватикана рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, като са преобръщали богомилските села в България? Що за задача е изпълнявала в Македония елитната Четвърта полицейска СС дивизия, та я прикривала 200-хилядна немска армия? всичко това може да разберете в книгата на Христо Буковски "Кивотът на папа Никита"

Свещеният граал е скрит в българските земи?
Борис Цветанов
http://www.desant.net

Според преданията първоначално Граала, както копието на Лонгин и плащеницата на Христос са бил притежание на най-великия от Божиите храмове  „Света София“ в Константинопол. Копието и плащеницата са били намерени от рицарите кръстоносци през 1204 г., разграбвайки храма, но Граалът  вече е бил изнесен оттам от хора на водача на богомилите Василий Врач. Той е заявявал, че сам Сатанаил вече се е настанил в „Света София“ и  го е осквернил. Дали заради това ne e и последвалото настървено гонение на Василий Врач? Никой еретик в цялата история на Византия не е  преследван с такава злоба и хъс.


Причината е желанието на василевсите да си върнат светинята. Заловен и затворен, с него се заема лично императорът Алексей Комнин, който дори  се представя за привърженик на богомилството. Но нищо не прекършва Василий, както пише Ана Комнина. Дори когато вече е изправен на кладата,  императорът му изпраща последни послания.
Василий Врач е намерил най-вярното решение за укриване на Граала. Древна логическа задача пита „Къде умният човек крие камъче?“ Отговорът:  „На брега на морето”.

Ако Граалът е наподобявал ритуална чаша, то най-доброто „море“ за неговото укриване е морето от ритуални чаши по българските земи. Навсякъде,  където са живели българи – Индия, Тибет, Китай, Сибир, Волга, Дон и днешна България, ритуалните чаши са неразделна част от битието. Особено  място сред тях заемат тези, изработени от черепи на велики хора или значими врагове. Радиестезични изследвания в наше време доказват  наличието в такива съдини на оная енергия, която някогашните българи са наричали „оренда“, излъчваща необяснима лечебна енергия и обясняваща  паранормални явления.

Ние отиваме дори по-нататък, като смятаме, че „Граал“ всъщност е редуцираната стара българска дума „Габал“ – наименование на ритуална чаша,  срещаща се и до днес в езика на етническите българи в Памир и Хиндокуш.

За свещената реликва, за Тайната книга на богомилите или за Граала, ако са различни неща, албигойците изпращат по нашите земи рицар или  агент. Има поне едно доказателство, че преди да се озове в албигойците, Граалът е бил в ръцете на българска шаманка. Това е описано в  „Историята на чешкия рицар Милохнев“ и е обнародвано преди 12 години в доклад на д-р Дориан Александров по време на конференцията „Приносът  на българите в световната цивилизация“. Милохнев е рицар от кръстоносния поход на маджарския крал Андрей ІІ( Андраш II ). През 1218 г. кралят поискал  разрешение от българския цар Иван Александър (Бел.ред. Изглежда авторът е допуснал неволна грешка - всъщност става въпрос за Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II)  цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I) да мине през неговите земи.

Той се съгласил, но поставил условие: брак с дъщерята на Андрей ІІ (Андраш II ) . Кралят се съгласил, но следвала дълга процедура за разрешение от папата.  Докато се чакало, рицарите, настанили се около Търново, се отдали на лов. При един излет рицарят Милохнев бил тежко ранен от мечка.  Приятелите му го настанили  в дома на болярина Богорис. С лекуването му се заела дъщерята на стопанина Ладинка. Смазан от раните, една нощ в  просъница рицарят видял в ръцете на Ладинка странна лампа във формата на чаша. На дръжката й били изобразени 12 мъже, държащи полукълбо,  изписано с чудновати знаци.

Нека си припомним, че 12 са апостолите на Иисус, 12 са учениците на Василий Врач, 12 са рицарите от Кръглата маса на крал Артур. А  „чудноватите знаци“ не са ли ония „черти и резки“ азбуката на старите българи?! „Треската ме мъчеше – пише в хрониката си Милохнев, и ми се  струваше, че фигурите оживяват, движат се, шептят ми нещо неразбираемо“. Когато лека-полека оздравял, рицарят попитал момичето за лампата, но  разбрал само, че била наследство от майка й – известната шаманка Асла. Позволяваме си да се съгласим с дългогодишния изследовател на  българските фамилии в руската история Алфред Халиков, според който нейното име означава „лечител“.

Милохнев оздравява по чудо. Богорис дава тържество в дома си. На трапезата сядат велики боляри. Влиза домакинът, внася сребърен похар – чаша  от човешки череп. Милохнев ужасен отблъсква съда. Българите скачат с извадени мечове на секундата. Богорис ги спира: гостът е чужденец, не са  му разбираеми традиционни български обичаи. После насаме обяснява на Милохнев, че от незапомнени времена за българите било въпрос на чест при  гости у дома да се черпи с вино и чаша, изработена от главата на убит от домакина враг.

Обяснил и виденията на рицаря: майката на жена му Асла била потомка на велика магьосница, колобър. Лампата била нейна и се предавала от  поколение на поколение. Тя свързвала магьосниците с духовете на предците и силата, идваща от небето... Това е може би спасената от храма  „Света София“ свещена чаша. От тук тя попада в Монсегюр. И от там – отново в България. „Самият аз организирах бягството на четиримата най-съвършени – заявява на превзелите замъка кръстоносци комендантът Ан Марти. – Те отнесоха символите на истинската вяра! Никога няма да ги  намерите!

На другия ден оцелелите 257 наследници на богомилите се изкачват на огромната клада.
Папа Инокентий ІV веднага нарежда шпионска операция по горещи следи към България. Шпионите пристигат официално в Търново като монаси  минорити. Те носят послание до българския цар Калиман. В него божият наместник пише, че не може да гледа как части се отделят от тялото,  демек българската църква се откъсва от Рим. Папата моли „българският владетел да се върне към единството със светата римска църква“.

Посланието е изпратено на 21 март 1245 г.  А четири дни по-късно Светият отец предлага свикване на вселенски събор. Всичко това е класическо  прикритие за продължителна шпионска мисия, тъй като папата е  наясно, че думите му са хвърлени на вятъра: цар Калиман е 11-годишен,  регентският съвет е в ръцете на дъщерята на Тодор Комнин Ирина, една от жените на Йоан Асен ІІ. Но въпреки че имат много време, неговите  шпиони така и не се добират до Граала.

16 години по-късно Константинопол е освободен, Византия е възстановена, а  първата грижа е връщане славата на „Света София“. В България  започват междуособици, краят на които не се вижда. Ще минат два века и „Света София“ отново ще стане жертва на вандализъм. И досега в  Истанбул запознават туристите с легендата, разказана от очевидец, за една от най-големите мистерии, случила се на 29 май 1453 г.

Константинопол е обграден и по суша, и по море. Милион османлии еничари, разбойници, главорези, дервиши и мошеници нахлуват в него с голи  ятагани. Хиляди пленени варвари с яки въжета влачат по брега кораби, пълни с войници на Мохамед ІІ Завоевателя. Последният император  Константин влиза в „Света София“, за да получи последно причастие. Службата води свещеник Никола. До василевса застават първенците на  империята. Приемат причастието и излизат пред стените на града, за да умрат със смъртта на храбрите.

С кървави ятагани еничарите нахлуват в храма. „В олтара свещеник Никола продължаваше службата – гласи легендата. – Когато богомолците  пропищяха, свещеникът се обърна и като видя нахлулите отомански войници, прекъсна службата. Влезе в олтара. Взе от престола свещената чаша и  кривна към стената. „Един ден –прокънтя гласът му, – ще се върна, за да довърша прекъснатата литургия... И тогава: горко ви!“ Отиде до  стената и потъна в нея... Еничарите замръзнаха по местата си. Когато дойдоха на себе си, провериха милиметър по милиметър стената – не  откриха тайна врата...

Свещеник Никола беше просто минал през стената и изчезнал неизвестно къде... Мохамед ІІ Завоевателят пристигна подир пладне. Пред бронзовата  врата завари еничарин да кърти с нож украсата. Мигновено замахна със сабята си и го посече. Влезе с тежки стъпки. Храмът, в който знаеше, че  според историка Прокопий бил спуснат със златни вериги от небето, беше в краката му... Разказаха на Завоевателя за миналия през стената  свещеник. „Знак на Аллаха – отвърна Мохамед ІІ. След което вдигна очи нагоре: „Аллах мой, светлина на небето и на земята!“ извика и падна по  очи, сграбчи шепа прах и посипа главата си. Челото му гореше“...

Остава последната загадка: къде свещеник Никола, напуснал най-великия християнски храм с Божия воля, е укрил светинята. Все пак по това време  единствените земи, по които на Балканите е имало относително спокойствие, са били българските.




Старо предание посочва, че само богомилите ще пощади Апокалипсисът
Максим Караджов
http://www.geo-bg.bg

Уфолози от цял свят се стичат във френското село Бугараш (запомнете това име!). Любителите на езотериката вярват, че само там може да се  спасят от идващия край на света. Всъщност става дума за място, което се свързва с БЪЛГАРСКИТЕ богомили.

Бугараш се намира в департамента  Од в Югозападна Франция. Нищо особено забележително няма  в това село с население от 189 души, с  изключение на връх Бугараш. Върхът е всъщност по-скоро   голям хълм  и е лесно да се изкачи.

Но уфолозите вярват, че върхът Бугараш крие в себе си една голяма тайна. Очевидно, посетителите от космоса са скрити под планината в “ковчега  на извънземните”, в очакване на края на света. Когато Армагедон се появи, те ще полетят към дома са и от състрадание ще вземат със себе си  хората, които са там, искрено се надяват на феновете на НЛО.

Кой е авторът на тази любопитна теория, не е известно. Независимо от това село Бугараш със своя връх е вече известно в целия свят и там  привлича хиляди любители на езотериката, “просветени” и просто любопитни.

За какво става въпрос все пак и какво е това странно име Бугараш за едно френско село?

Ето нещо наистина интересно!

В Южна Франция, в предпланините на Пиренеите, се извисява връх , почитан и днес като храм на Светия Граал. Нощем при пълнолуние нагоре към  него поемат десетки вярващи в лечебната му сила. Подире им пълзят и иманяри, които искат да изровят златния потир на Христос.


Защо търсят тук Граала? Апокрифното евангелие на Никодим упоменава, че в този район на днешна Южна Франция се заселил ученикът на Христос, някой си Йосиф Ариматейски. Този Йосиф отнесъл потира от Тайната вечеря и в него събрал капките кръв от Исус на кръста. После избягал с кораб  към бреговете на Франция.

Върхът храм на Светия Граал и днес се нарича Бугараш. Селото в полите му носи същото име. Още 100-тина френски селища и местности носят имена  с български корен. Те са останали от XII в., когато аристокрацията и рицарството на Лангедок прегръща идеите на проповедниците богомили,  дошли от далечна България. Учението било най-силно в Тулуза, в Каркасон, в Безие, Алби, Фоа… Наричали ги катари, но и бугри (българи).

Старата църква е полусрутена и не се допуска влизането вътре. Но по стените експертите Жан-Пиер Саре и арх. Бернар Масерон от Центъра за  изследване на историческите паметници открили фигури и знаци, датирани от ХІІ-ХІІІ в. Точно по това време катарите разпространявали из  Лангедок учението на нашия поп Богомил.

„Думата Бугараш е съставена от „бюлгар“ или „бугър“ и „араш“, което значи терен, изложен на слънце, на припек“, казва специалистът по  южнофренски език Осман Рико. Като се знае отношението на бугрите към Слънцето, обяснението е твърде правдоподобно. Това тълкуване се поддържа  и от друг френски изследовател – Пиер Дюрбан. Най-старото известно наименование на селището е Вила Бургарагио от 889 г. Тази датировка е  отпреди идването на богомилите в Южна Франция и ако търсим българска етимология в името на селището и върха названието би трябвало да  предшества тяхното пристигане по тези земи.


Богомилите имитирали Исус и апостолите му във всичко – ходят като тях в дълго вълнено расо с качулка на главата. Не ядат месо и яйца, но си  позволяват риба – точно както Исус. Те отричали кръста, защото на него е бил разпнат техният любим Бог. Проповядвали любов и не плашели  хората с Ада след смъртта. Напротив, убеждавали, че Исус ще спаси грешните им души, затова да не се страхуват от анатемите на църквата.

Папа Инокентий III призовава през 1209 г. на кръстоносен поход срещу френските богомили, наричани катари. Изгорени са на кладата хиляди хора  – и катари, и обикновени католици, които защитавали събратята си.

Богомилите влизали сами в горящата клада, с което удивили инквизиторите си. Оказало се, че те владеят ритуал, завещан от Христос само на  неговите най-верни ученици. С този ритуал, смятан за Светия Граал, умиращият получавал по-добро прераждане. Днес учени от цял свят изучават  същността му.

Статията е предназначена единствено www.ydara.com
M.Boyo

2013-11-10 17:34:22