царство. В периода от 278 до 213 г. пр. Хр. по долината на река Тунджа те обединили под своята власт сродни племена (трокми, толистобогии, тектосаги и етосаги), които не последвали другите келти в малоазийските им походи през 278 г. пр. Хр.

И до днес в Централна Франция има малък град с името Tulle, а един от притоците на река Рона при Дижон се нарича Tille. Поречието на Рона според Херодот е прародина на келтите. Друг логичен довод в подкрепа на предположението на инж. Димитров е, че крепостта отстоява на равни разстояния от границите на келтското царство, и оттам контролът върху тях би бил най-лесен. До трети век пр. Хр. Тунджа е плавателна до това място.



Събота, 2 Ноември 2013

Доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологически институт при БАН направи сензационно откритие. Археологически разкорки откриват две тракийски столици, едната от които е древната столица на келтите - Тиле.


Освен Севтополис, който се намира на дъното на язовир „Копринка" до Казанлък. (За първи път градът на тракийския владетел Севт ІІІ е проучен  през 50-те години на миналия век при изграждането на „Копринка".Макар да е под язовира градът е отлично съхранен. В него се съдържат  редица ценни данни и находки на траките със световно културно и историческо значение.) Доц. д-р Георги Нехризов твърди, че са открили древната келтска столица Тиле.



"Открихме местонахождението на още две освен тези, за които предполага Домарадски. Въпреки че заради иманярите крием къде се намират, за съжаление са започнали усилено да копаят едната", обяснява археологът.


"Още в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век покойният професор Мечислав Домарадски предполага, че освен Севтополис в Долината на тракийските царе има още два династични центъра", разказва Нехризов.


Мечислав Марян Домарадски

Полякът Мечислав Марян Домарадски отдава живота си в изследвания върху древна Тракия.
През 1988 г. той локализира гръцки търговски център в сърцето на Тракия - Пистирос (община Септември). Последното му откритие през 1998 г. е неизвестен античен град близо до Севтополис. Умира едва на 48 години в Септември.

Теорията на Мечислав Марян Домарадски се базира на факта, че животът в града, основан от одриския цар Севт III, е продължил по-малко от век, след което е опожарен. В района обаче има голям брой тракийски гробници, някои от които са изградени далеч по-рано, а други столетия по-късно. Ученият предполага къде земята крие руините им, включително и тези на митичната келтска столица Тиле.

През 26 Ноември 2010г. Българският инженер-метролог Димитър Димитров отправя отново предизвикателството към научните среди с хипотезата си, че древната келтска столица Тиле може би се крие под руините на късноантична и средновековна крепост над старозагорския град Николаево.
Той достигнал до хипотезата на базата на обширен анализ на стари европейски карти, топоними и странични сведения в изворите.


Сензационното откритие са базира на технически анализ на множество антични карти, историците обаче приемат за научен факт единствено, че келтите са живели на българска територия преди новата ера в продължение на около 60 години.


Първоначално в Стара Загора са се отнасяли скептично към откритието му, но през последните месеци Димитров обсъжда откритията си и с историците и археолозите от местния музей. Със сигурност, ако при предстоящи разкопки излезе предмет или надпис, който да докаже това, отзвукът в Европа би бил изключително голям, защото много държави проявяват интерес към келтската култура.


Изучавайки различни официални издания на древни карти, в много от тях инж. Димитров намира топонима “Тиле” в източната част на подбалканското поле, понякога посочен с въпросителна, понякога направо нанесен на едно и също място. Мястото приблизително съвпада с хълмовете, на които се намира средновековното военно укреплениедо село (сега град) Николаево.
 

Откритието го ентусиазира да търси и други “сламки”. Тракийският топоним “Тиле” точно съответства на гръцкото наречие, което означава “увит, обвит”. Трите пълноводни по това време реки - Тунджа, Радова и Лазова, буквално се увиват около хълмовете и ги ограждат отвсякъде.

Инж. Димитър Димитров е категоричен че анализът на картите води към столицата на келтите.




Инженер Димитър Димитров

„От прегледаните 65 карти с изображение на Северна Тракия в 11 открих топонима „Тилè” в източната част на Подбалканското поле, изписан с латински или гръцки букви, без точно посочване на мястото му, а в 7 карти открих означени селища в района, ограничен от днешните градове Николаево, Гурково и Твърдица.


Използвах технически метод, базиран на линейни и ъглови измервания, които дават възможност да бъде определено точното местоположение на обект от старата карта върху актуалната карта на района. Този метод дава точното място на съответния обект с неопределеност от 1,5 до 3,5 км според датировката, мащаба и формата на старите карти. Чрез този метод открих, че в деветата карта на Европа от Клавдий Птоломей (71-150 г.), преиздадена през 1478 г. в Западна Европа, има означено селище, изписано като Cialla на латински език, което, пренесено върху актуалната карта, съвпада с останките на север от гр. Николаево.

Единствено в карта на римските провинции по долното течение на река Дунав, издадена в края на XIX век в Германия, открих топонима Tyle? с напълно точно означеното му място. То съвпада изцяло с останките върху двата по-ниски хълма непосредствено на север от гр. Николаево. Въпреки че мястото е точно означено, след названието на топонима е поставен въпросителен знак. По времето на римското нашествие древният Тилe е в развалини. Името не е забравено, но мястото му се идентифицира трудно.”, заявява Димитров.


Той настоява, че древната келтска столица Тиле съвпада изцяло с останките върху двата по-ниски хълма непосредствено на север от гр.Николаево.


Картата, на която Тиле е изписан с букви над сегашно Николаево, е на римските провинции по река Дунав от времето на императорите Август и Клавдий. Тя е част от публикувания в Германия през 1902 г. „Атлас на античността” от издателство DIETRIH REIMER – Берлин. Редактор на атласа е Енрико /Хенрих/ Киперт Беролинези /берлинчанинът/, германски географ и картограф от италиански произход /1818-1899 г./, запознат отлично както с древната, така и с новата история на Балканския полуостров. През 1876 г. Киперт пропътува целия Балкански полуостров и съставя подробна етнографска карта на българските земи, по която са определени границите на Княжество България и Източна Румелия на Цариградската конференция след Берлинския конгрес.



По върховете на двата по-ниски хълма Димитров открива вероятни каменни насипи от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие. На изток се намира най-високият хълм Дебелец, върху който се откриват руините от късноантичното и средновековно военно укрепление. То все още носи безличното наименование Асара (от турски “хисар” - крепост), и е построено през VI век.


По-късно укреплението става българско, инж. Димитров предполага, че точно за него говори придворният византийски поет Мануил Фил (1270-1350 г.) при похода на византийския пълководец Михаил Глава Тархани срещу отрядите на българския цар Ивайло.


Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество.



Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във “Всеобща история”: “Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи. През това време траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкват обратно келтите от завладените територии. През 214-213 г. пр. Хр. те си върнали и последната крепост на келтите - столицата на цар Кавар, древния град Тиле.



Оттогава учените спореха къде е старата келтска столица. Някои я пращаха към Кабиле край Ямбол, други - чак на юг от Одрин, но до този момент нямаше сигурни данни за нахождението й.




Проф. Валерия Фол:
"Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на нашата територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култури.

Снимка: Проф. Валериа Фол

доц. д-р Людмил Вагалински

Преди десетина дни излезе от печат сборникът “В търсене на келтската столица Тиле в Тракия (IIIІІІ в. пр. Хр.)” на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински. В него се разглеждат различни аспекти от трако-келтските отношения по време на около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр.

Хр. М. Манов

Той разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле - някъде в южните склонове на Странджа, т. е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова - връх Арковна край едноименното село в Североизточна България.



Доц.Васил Миков

В публикацията си „Траките”, сборник І, „През вековете”, 1938г. проследява пътя на келтите под командването на вожда им Картерий и по-късно под предводителството на Комонторий през Северозападна България към Тракия, и борбата им с местните племена трибали и мизи. По археологическите находки, характерни за древните келти, той определя точния им път. Келтите се движат бавно, заедно с жените, децата и цялата си покъщнина, за да търсят по-плодородна и богата земя за заселване.


Техният път е приблизително следният: По Дунав през Видин към с.Ружинци и с.Орешец, Белоградчишко, към с.Малорад, с.Рогозен и с.Добралево, Оряховско, към с.Борован, с.Джурилово, с.Буковец, с.Попица и Бяла Слатина.


По-нататък през землищата на с.Бреница и с.Чомаковци през с.Торос Луковитско и с.Смочан, Ловешко, прехвърлят Хемус през Химитлийския или някой съседен проход и навлизат в Подбалканското поле. Те го заемат последователно от запад на изток по течението на река Тунджа, като при това завладяват всички крепости във владенията на тракийския династ Севт ІІІ, по долината на река Тунджа.


Такива са: специално изграденият от Севт ІІІ, укрепен, представителен град Севтополис, понастоящем на дъното на язовир Копринка; селището и крепостта при с.Крън, Старозагорско; древното тракийско укрепено селище до гр.Николаево, Старозагорско и по-нататък древният тракийски град Кабиле по средното течение на река Тунджа.


Миков разглежда хипотезите, че столицата им Тиле се намира при с.Тулово, Старозагорско или при с.Крън критично. Цитира факта, че при разкопките на голямата Туловска могила през 1905г. е открито не келтско, а тракийско погребение.



Николай Сираков-Регионален исторически музей гр.Сливен

Повечето от авторите смятат, че в периода 278-213г. пр.Хр. келтите създават в Североизточна Тракия, по долината на река Тунджа, военноплеменно обединение/царство/ от сродни племена/трокми, толистобогии, тектосаги, етосаги/, които не последвали своите съплеменници в малоазийските им походи през 278-277г.пр.Хр.


Те оказват военнополитическо влияние върху владетелите в останалата част на Тракия и върху черноморските гръцки колонии. Последният келтски цар Кавар сече монети в Кабиле, което значи, че контролира изцяло долината на река Тунджа.


Изобилие от негови монети/тетрадрахми/ са открити при археологически проучвания в укрепеното селище до Провадия, в Севтополис и в крепостта при с.Седларово, което очертава приблизително региона на най-значимо келтско влияние през ІІІ век пр.Хр.


Същевременно в останалите части на Тракия продължават да съществуват независими и полунезависими тракийски владетели – парадинасти. „Археологическите, епиграфските и нумизматичните материали показват, че през този период в Югоизточна Тракия съществуват тракийски владетели, които разполагат с голям икономически и военен ресурс, което позволява да изключим /единствено-б.а./ съществуването на силна келтска държава. Също така не разполагаме с какъвто и да е археологически материал на територията на Югоизточна Тракия, който би могъл да се свърже с келтите.”

 
Римляните наричали келтите - „гали”, а гърците – „келтои”, но и на двата езика тези думи означават „варвари”. През V-III век пр. Хр. келтите окупират по-голяма част от Европа на север от Алпите, а през III век пр. Хр. тръгват и на юг.


Това, което се знае за Тиле, е името на последния му владетел - Кавар. Той секъл монети със собственото си име в Кабиле. Според изворите той е този, който пристига с войска, за да “умири” враждуващите черноморски гръцки колонии.

Келтите се появяват южно от Стара планина след смъртта на Александър Велики. По това време те владеят териториите на днешна Северозападна България. Провеждат една неуспешна военна кампания против Делфи и се пръскат из цяла Тракия. В изворите се споменават двама вождове - Леонарий и Лутерий, които разполагали с армия от 25 000 войни, а войската на друг вожд- Берен е сравнявана с “рояк скакалци”.



Според някои обективни и добросъвестни изследователи всички лични имена и топоними, които са построени върху корена "гал" сочат за "келтско" ("келтоскитско!) - Галиче, Галиполи, Галев, Галиция и т.н. Руските археолози твърдят, че погребението на "принцесата от Укок" (Алтайските планини, 5 в. пр. Хр.) е 1:1 еднакво с келтските погребения по Атлантическото крайбрежие. На колко? - 15 000 км едно от друго?!?!
Келтски топоними са Danubius (Дунав), Singuidunum (Белград), Naisus (Ниш), Remesiana (Бяла паланка), Bononia (Видин), Durostorum (Дръстър/Силистра).




КОИ СА КЕЛТИТЕ?

Откога келтите живеят в Британия? От 21 юни 1792г. Тогава група лондонски артисти поставят една изцяло измислена пиеса на Примроуз Хил в Лондон, като направили кръг от речни камъни и претендирали, че възкресяват древен ритуал, който се връща назад към келтите и техните друиди.


Няма писмени доказателства дотогава да е изплзвана думата "келти" за предримските обитатели на Британия и Ирландия и със сигурност не е това думата, с която те са обозначавали самите себе си.


Според някои съвременни археолози и историци (Саймън Джеймс, Джон Колис, Валъри Ръгби, Кристиан Гудино и др.), липсват доказателства за съществуването на келтски народи в Британия и Ирландия по време на желязната епоха и сведенията за тяхното съществуване са продукт на национализма през XVIII и XIX век. Желязната епоха не би следвало да бъде наричана „келтска", защото келтите, според тези учени, са само мит. Никой не наричал себе си "келт" преди началото на XVIII век. И още - до момента липсват исторически потвърждения за преселения или нашествия на континентални келти на Британските острови.

Срещу тази теза застават редица келтолози (Питър Елис, Оливие Бюксеншуц, Рут и Винсънт Мегоу, Бари Рафтъри, Бари Кънлиф, Норман Дейвис и др.).



Думата "келти” е използвана за пръв път от гръцкия историк Херодот през 450г. Пр. Хр. И той означавал с нея хората около горното течение на р. Дунав, на Север от Алпите. Римляните наричали същите племена "гали" , а обитателите на Британския остров "британи", но не и "келти". Използването на думата "келти" в Англия датира от 17век.

Един уелски лингвист от Оксфорд на име Едуард Лойд забелязал подобието между езиците, говорени в Ирландия , Шотландия, Уелс, Корнуел и Британия. Той нарекъл тези езици "келтск" и думата останала.

Думата "келтски" била използвана също, за да се означи причудливата украса на някои от ирландслите магазини на подаръци. Няма данни в това си значение тя да е била свъзана с определена етнически хомогенна група.

Повечето историци смятат, че езикът и културата, които днес наричаме "келтски", са разпространени чрез нашествие. Хората ставали "келти", като възприемали съответната архитектура, мода и начин на изразяване, защото ги харесвали или ги намирали за полезни, а не защото са принадлежали към определена етническа група.

Романтичната представа за келтите като обичащи конете, майстори-занаятчии, мъдри стари друиди, нежни поети и страшни брадати войни е продукт на така нареченото "келтско възраждане", което започва в края на 18век. Това е по-скоро модерен ирландски, уелски и шотландски национализъм. Отколкото историческа реалност.


В легендите на келтите, предците на съвременните ирландци, богът на животни е елен. От тази легенда, предполагат историците, е възникнала идеята Дядо Коледа да обикаля света с шейна, водена от елени.  Легендата разказва, че тези животни са присъствали в създаването на династията на ирландските крале. Елените се считат за закрилници на пътниците из тъмни и опасни пътища. На тези животни се преиписват лечителски способности.


Келтското изкуство се характеризира с известна дистанцираност спрямо изобразяваната действителност, която понякога води до абстракция.
Източник на вдъхновение обикновено е растителния и животински свят, претворяван в силно стилизирани композиции с фини, изящни черти, изпълващи цялото свободно пространство.
Това е изкуство на абстракцията, илюзията и недоизказаността в противовес на тогавашното гръцко изкуство.


Келтската цивилизация не е оставила писмени документи, затова повечето писмени данни са от съвременниците, най-вече римляните и гърците /първите документи са от 5 в. пр.н.е/.




РЕЛИГИЯ

Келтите вярвали в множство богове и богини, които в общи линии били почитани от всички келтски племена.
Туута де Данан (The Tuatha of Dananu -което означава племето на богинята Дану) бил името на пантеона на боговете. Всички богове водели началото си от Нея.


Никога самата Дану не се появява лично в митовете, вероятно защото тя вече присъства навсякъде, както земята.
Несъмнено някои европейски реки са кръстени на нея, като Дунав, Днепър и река Дон в Торонто, Канада.
Историите за Боговете се съдържат основно в преданието за Двете битки на Маг Тюирд (Magh Tuireadh или Moytura), с които те извоюват независимостта на Ирландия от расата на Фоморите. С въвеждането на християнството старите Богове загубили положението и влиянието си и се превърнали в Шии (Sidhe) или Феи (духове, приказни същества, самодиви) и много от друидските идеи били включени във вярата в тях.

ЧИСЛОТО ТРИ - СИМВОЛ НА МОГЪЩЕСТВО

Подобно на тракийската символика за магическото начало - числото три, в келтската митология числото три също носи белега на божествена сила и могъщество.

Снимка: Трискел -triskel- и представлява сбор от три спирали, като символ на безкрайното движение на живота.

- Бриджид или Бриит (Brigid), е тройна Богиня на Огъня, Поезията и Ковачницата.

Християнизирана е като Св. Бриджит (St. Bridget). В нейна чест горели огньове, които никога не били изгасявани.

Кръстовете на Бриджид (тръстиков кръст с три или четири рамена) били закачани над огнището в дома, в търсене на нейната благословия при подготовката на ковани вещи, ядене и други потреби изискващи огън.

Тя също е божество на плодородието и помага при раждането на животните и хората; християнската символика я определя като дойката на Христос. Празника Имолк е посветен на нея и често хората от народа още оставят за богинята парченца плат на задната си врата, за да ги докосни и благослови при странстването си навън нощем.

- Моригу, Байб, Немайн – трилика богиня на войната

Свързана е също и с върховната власт. Морриган или Великата Кралица е могъщо божество, което избира кой ще умре в битката. Един от нейните най-лоши знаци е „перач в селището”, когато тя се явява като девица изцеждаща кръв от дрехите на героя, който ще умре този ден. Нейни сестри са Байб или Ярост, Лудост и Немайн – „Ядящата трупове”.



- Триъгълният келтски знак

Triquetra /чете се „трайкетра”/ от латински „с три ъгъла”. Този Келтски знак с триъгълен дизайн символизира

- Тройното Божество: Мома/Майка/Баба

- Вечния Цикъл: Живот/Смърт/Прераждане

- Трите Сфери: Въздух/Земя/Море,от които според келтите се състои цялата Вселенна.

Не всички Друиди почитат богове с имена. Съществуват някои свидетелства, че Друидите от старите времена вярвали във вид универсална Сила на живота. Тя струяла от някакво централно място (като например ирландския Кладенец на Мъдростта или Уелската Спирала на Aннун) и всепрониквала всичко съществуващо. Такава сила, както можем да предположим, е по-висша дори и от Боговете. Името на тази сила в келтската литература е Истина. Чашата на Кормак се пръсва на три парчета, ако три лъжливи думи се изрекат в близост до нея, и се възстановява, ако се кажат три истини.

Съществува поредица от празници на огъня, чествани на интервали от приблизително 12 седмици и поместени между сезонните празници на слънцестоенията и равноденствията (така се пада по един празник приблизително на всеки 6 седмици). Тези празници на огъня продължават три дена, започвайки от залеза на първия ден и това е най-подходящото време аз жертвоприношения и гадателства.

Друг интересен символ е Келтски кръст, който ще видим по-късно при богомилите

Той представлява кръст, в който е вплетен кръг. Въпреки, че този символ е предхристиянски, в един етап от историята става основен за т.нар. Келтско християнство. Открива се върху много паметници, надгробни плочи, църковни орнаменти, граничини камъни и такива, които обозначават свещени места. Най-големите келтски кръстове са гравирани от ранни християнски свещеници върху единични изправени камъни (истор. менхири). Такива има на о-в Айона и Ейберлемно.

Тройката заемала най-значимото място

Почти всички неща били организирани в триади, а по-рядко – в четни числа или във взаимно противопоставящи се двойки. Например, три били богините, които първите смъртни срещнали в Ирландия, три били нивата на физическия свят, три са и рамената на трискала и спиралата. Някои допускат, че за келтите двойката и четворката не били дотам уравновесени числа, защото нямали нищо по средата, както е при тройката и петицата.


Повече за мистериозния свят на келтските божества прочетете тук:
http://mysticallegends.wordpress.com/category/%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/




Страбон:
Страстно обичат войната, горда, устремена в боевете раса (галите - келти на гр.).
Към искреността и смелостта им трябва да добавим и детинското им самохвалство и слабостта им към украшенията.

Диодор Сицилийски за Келтите:
От гледна точка на физиката имат ужасен вид, а гласовете им звучат дълбоко и твърде остро. В разговор употребяват малко думи и си служат с недомлъвки като често правят само намеци и оставят редица неща за размишление...
Самохвалци са и чусто отправят заплахи, склонни са и към патетично комедиантство, но все пак не може да се отрече, че притежават проницателен ум и вродено влечение към науката....
По време на ядене седят на земята върху кучешки или вълчи кожи.

www.ydara.com

Използвана литература:
Евгени ДИМИТРОВ
www.wikipedia.Балзена
http://www.trud.bg
http://press.dir.bg/

КЕЛТИТЕ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ
http://gepard96.blog.bg/history/2011/11/03/keltite-v-drevna-trakiia.845957

Макар, че келтските племена в Галия са използвали обединяващото ги наименование celtae, общо келтско самосъзнание през античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между античните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси.

Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до І век пр.Хр., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия.

Най-старите, достигнали до нас, исторически свидетелства за келтите са от средата на І хил. пр.Хр.
Съвременните историографи и археолози употребяват названието "келти" в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация.

Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура (750 - 400 г. пр. Хр.).

В началото на III в. пр. Хр. в Панония (дн. Унгария) започнали да се събират воини от много келтски племена и през 279 г. вождът Брен повел огромна армия от 150 000 пеши войници и 60 000 конници към Гърция, където накрая били разбити от съюзените елини край светилището в Делфи.

Както разказва древногръцкият историк Полибий във “Всеобща история”: “Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” От описаното от Полибий следва, че Тиле е стар тракийски град, който келтите превърнали в своя столица.
Така започва историята на келтското царство в Тракия.


     ***
Келтите успели да поставят в данническа зависимост дори град Византион, а мира местните жители откупвали с подаръци в златни монети годишно, които достигали до 10 000, а след това, със създаването на келтското царство, подаръците се превърнали в редовен годишен данък с многократно повишена стойност.
Причините, поради които силният град се съгласил да плаща данък на келтите, най-вероятно били политически – за охрана на границите, и то главно срещу нападенията на траките. Присъствието на келтите било необходимо и за защита на Византион от вероятните претенции на силните елинистични монархии на Селевкидите, Птолемеите, и на малкия и силен Пергам в Северозападна М. Азия.


Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи.
Келтски топоними са Danubius (Дунав), Singuidunum (Белград), Naisus (Ниш), Remesiana (Бяла паланка), Bononia (Видин), Durostorum (Дръстър/Силистра).


     ***
През това време траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкват обратно келтите от завладените територии.

След понесените удари царството на одрисите постепенно се възстановявало и още през 261 или 269 г. пр. Хр. новия одриски цар – Котис Райзду, дори поддържал международни контакти.

Известен е негов надпис от Делфи, в който е написано: “В годината на архонта Аристион и съветниците Евагор, Айкид, Мантиос, Дион, и Епикрат, градът взе решение при пълно народно събрание и законно проведени избори. Понеже Котис Райзду, тракийски цар, изпълнен още от по-рано с благосклонност, продължава да се отнася благосклонно към храма и града, и към тия, които лично се явяват при него, а и сега, пристигналият Тирил от Неапол (гр. Кавала) изрази неговата благосклонност към храма и към града, градът реши да похвали Котис Райзду, цар на Тракия, и дадената му някога проксения да бъде проксен, и той и наследниците му, и да се даде и на него, и на потомството му промантея, асилая и проедрия при игрите, които устройва градът, както и всички привилегии, които се дават на всички проксени и благодетели на града, а това решение да се запише на каменен стълб, който да се постави на най-видно място в храма”.


Този текст свидетелства за това, че въпреки проблемите в Тракия, Одриското царство е запазвало съществуването си и политическата традиция, независимо от настъпилите промени през периода на владичеството на Лизимах, и на последвалите нашествия на келтите, и независимо от загубите и разрушенията, претърпяни от траките. Вероятно траките са се били оттеглили в укрепените и труднодостъпни места в страната си.


Около 20 г. след нашествието на келтите, одрисите вече са възстановили своето политическо присъствие на Балканите и представляват политическа сила, която е желана в Елада.



     ***
Келтската държава постепенно се превъръщала в политически фактор, нещо, което явно е противоречало на стратегическите планове на одрисите.


Въпреки, че последният цар на Тиле - Кавар, успял да създаде една широка коалиция от държави, която включвала гр. Византион и Витинското тракийско малоазийско царство, държавата му просъществувала до 214-213 г. пр. Хр., когато била унищожена от одрисите обединени с близките им тракийски племена на сапеите, кените и гетите, които обединявайки усилията си окончателно ликвидират около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр.


Оттогава учените не са определили с точност местоположението на старата келтска столица.
Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други - чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за местонахождението й.



     ***
През същата година Ханибал преминал Пиринеите и Алпите, и започнал война с Рим – Втората пуническа война, която продължила до 201 г. пр. Хр.


Като се възползвали от настъплението на римляните и от поражението на големите елинистически монархии Македония, Египет и Сирия, които били заграбили тракийските крайбрежни територии, траките одриси възстановили независимостта си под ръководството на Севт ІV.


Македонците били изтласкани от Филипопол, който се превърнал в столица на държавата на Одриското царство.
При наследника на Севт ІV - Котис ІІ, между одрисите и македонците бил сключен военен съюз, насочен срещу римската заплаха за Балканите.


Македонският владетел признал независимостта на Одриската държава и одриския цар отново започнал да издава монетни емисии с титлата “базилевс”.

На тази карта е показано разпространението на Келтската цивилизация:
- жълто - територия Hallstatt, 6 в. пр.н.е
- зелено - максимална Келтска експанзия към 3 в. пр.н.е. /включително и половината днешна България/ , Регион Луситания в Иберия, където присъствието на Келтите не е доказано
- тъмнозелено - Шестте Келтски Нации днес /Scotland, Ireland, Isle of Man, Wales, Cornwall and Brittany/ , региони, където Келтските езици се използват в ежедневието и до днес.





АРХЕОЛОГИЯТА И ТИЛЕ – ИЗЧЕЗНАЛИЯ ГРАД 

От нашите историци за древния Тиле, пръв д-р К. Иречек пише в „История на Българите” (изд. 1875г. в Прага), като споменава за келтско царство в Подбалкана в Тракия.
Иречек прави опит да локализира Тиле при село Тулово, Старозагорско, поради звуковата близост на името на селището, като неправилно приема, че келтите са проникнали в Северна Тракия по река Марица.



     ***
В края на ХІХ век работещия в България археолог К. Шкорпил, дават описание на открита късновизантийска крепост близо до с.Главан, Старозагорско.


Той подчертава, че тя е изградена върху древно тракийско укрепление, защитено с масивен каменен вал, и прави предположение, че това е древната столица на келтите в Тракия, описана от Прокопий Кесарийски в „De Aedeficiis” като кастела Тулеус.
Сондажните разкопки, извършени на това място през есента на 1992 г. показват, че това не е нито кастелът Тулеус, който е локализиран по-рано южно от Одрин, нито древният Тиле, а древно тракийско укрепление, заобиколено с вал с височина 1.5 метра, ширина 7-8 метра, съставен от три реда големи камъни, разположени върху терена, уплътнени с пръст, и натрупани със средни и дребни ломени камъни.



     ***
Доц. Васил Миков в публикацията си „Траките” (сборник І, „През вековете”, 1938 г.), проследява  пътя на келтите под командването на вожда им Картерий и по-късно под предводителството на Комонторий през Северозападна България към Тракия, и борбата им с местните тркийски племена.

Снимка: Келтска плетеница -Celtic Knotwork- Смята се, че тя има магическа сила, защото Плетеницата няма начало и край.

Доц. Васил Миков смята за грешни хипотезите, че столицата им Тиле се намира при с.Тулово, Старозагорско или при с.Крън.
Цитира факта, че при разкопките на голямата Туловска могила през 1905 г. е открито не келтско, а тракийско погребение.
По археологическите находки, характерни за древните келти,  той определя точния им път.


Келтите се движат бавно, заедно с жените, децата и цялата си покъщнина, за да търсят по-плодородна и богата земя за заселване.


Техният път е приблизително следният: По Дунав през Видин към Бяла Слатина.


По-нататък са прехвърлили Хемус през Химитлийския или някой съседен проход и са навлезли в Подбалканското поле.
Келтите го заемат последователно от запад на изток по течението на река Тунджа, като при това нанасят сериозни удари по долината на река Тунджа на одриското царство и на цар Севт ІІІ.


Според доц. Миков келтите дори са завладели изграденият от Севт ІІІ, укрепен, представителен град Севтополис (понастоящем на дъното на язовир Копринка), селището и крепостта при с.Крън (Старозагорско), древното тракийско укрепено селище до гр. Николаево (Старозагорско) и по-нататък древният тракийски град Кабиле по средното течение на река Тунджа.
Последният от келтските царе по-тези земи Кавар сече монети в Кабиле, което значи, че е контролирал изцяло долината на река Тунджа.


Изобилие от негови монети (бронз и тетрадрахми) са открити при археологически проучвания в укрепеното селище до Провадия, в  Севтополис и в крепостта при с.Седларово, което очертава приблизително региона на най-значимо келтско влияние през ІІІ век пр.Хр.



 
Снимка: Келтска брозова гривна, Археологически музей към БАН

В началото на 1931 г. трима души от свиленградското с. Мезек отишли да копаят край могилата Малтепе („могилата на имането“) и скоро се натъкнали на входа на гробница.


Викнали кмета и учителя и още същия ден влезли в могилата, където открили бронзови съдове, оръжие, златни накити.
След няколко дни от София пристигнали археолозите Богдан Филов и Иван Велков, които веднага оценили значението на гробницата – най-голямата открита дотогава, при това неограбена. Успели да съберат голяма част от намерените предмети.
Сред находките имало и няколко бронзови предмета, чието предназначение Б. Филов, въпреки големия си професионализъм не успял да определи.


По-късно негов немски колега - археолог, успял правилно да ги идентифицира като части от келтска колесница.
Според разказите на откривателите на гробницата, в нея наистина имало доста кости от коне.
Разбира се, предметът може да е попаднал в Тракия по много различни начини – като дар от келтски вожд за владетел на трибалите или като плячка след някоя битка. А такива е имало.


За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там.
Сякаш за да докаже своето съществуване, келтският владетел Кавар – „царствен и великодушен“ мъж, твърдят изворите – сякъл монети с името и титлата си.


Но келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките също възприели.


Снимка: Бронзовото лице от келтската колесница, от гробницата край с. Мезек
Находките от Мезек са част от картината.

Съществува мнението, че в гробницата е положен владетел от династията в Тиле.


Не така смятат болшинството археолози, като доц. Тотко Стоянов, историк от СУ.

„Гробницата е построена по-рано и е била използвана няколко пъти, вероятно от тракийски владетелски род – обяснява той. – В нея няма други келтски предмети, които да подкрепят идеята за погребан в нея знатен келт. Много по-вероятно е колесницата да е била дипломатически дар или военна плячка, съпровождаща новия си тракийски собственик.“
„Келтското царство би трябвало да се търси на югоизток – казва доц. Стоянов, – близо до проливите – в Странджа или турската част на Тракия, все още слабо проучени райони.“



     ***
Преди малко повече от десет години, археолога Лъчезар Лазаров, прави разкопки в близост до село Арковна, Варненско.
Там на един огромен хълм, той смята, че е келтската столица на Кавар.

Снимка: Североизточна България (ІІ–І в. пр. Хр.) Келтски фибули от бронз

Археолога тогава се обосновава на многобройни бронзови монети на Кавар, многобройни келтски фибули и други, както и на близоста до Византион. Единия сезон под една могила се разкрива гроб с две амфори, 8 глинени съда - всичко запазено; бронзови - патера, хидрия, леген, 90 стрели, келтски меч, три копия, юзда, останки от кремиран човек, сребърна фиала.
На вторият сезон част от масивен градеж, може би Лъчо-светилище, част от вероятен арсенал-доста оръжие и т.н.
Днес да се търси в тази местност келтската столица има своите привърженици сред учените като М.Манов.
 


Снимка: Келтско оръжие
Гробна находка с келтско оръжие.



        ***
Всъщност Тиле още не е намерена (бел.ред. намерена е край град Николаево). Това е един от парадоксите на келтите в Тракия - че въпреки изричните сведения на древните историци те остават невидими за археолозите. За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там. Сякаш за да докаже своето съществуване, келтският владетел Кавар - „царствен и великодушен” мъж, твърдят изворите - сякъл монети с името и титлата си.
Но келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките също възприели.

 

ТРАКО-КЕЛТИКА

Траките и келтите са народи с индоевропейски корени в произхода си.
Келтската култура подобно на тракийската се развива в периферията на гръко-римската цивилизация и контактите с последната нееднократно са извор на промени в развитието на културите на намиращи се в подобно географско положение народи – траки, келти и др.

Достигнатото културно ниво на тези народи не е еднакво, но е много подобно. (Домарадски)



     ***
Кои и какви са били точно келтите?
Това е въпрос, който определено занимава историците.


Има различни тези, но в най-общи линии става въпрос за многобройни племена от индоевропейската общност, които в даден етап от историческото си развитие направили впечатляваща експанзия, осъществена най-вече от 500 до 100 г. пр.Хр.
През 280 - 277 г. пр. Хр. древните историци отбелязват масирано келтско нашествие на Балканския полуостров, въпреки че келтското нахлуване в този район започва значително по-рано - в средата на ІV век.
Присъствието на келтите тук повече от два века намира най-ярък израз в съществуването на така нареченото "Келтско царство" в продължение на 64 години - от 277 до 213 г. пр. Хр.

Съдбите на най-многобройните балкански племена - траките, с тази на келтите, се преплели, което дало достатъчно основание на историците да заговорят за "трако-келтска" култура и за същностното значение на келтските народи за формиране облика на местната балканска култура от този период и след това.


Тракия е в активни взаимодействия с Мала Азия и Персия, със земите свързани с Черноморския басейн, западните части на Балканския полуостров (илири). Тракийската култура е във взаимодействие и с Централна Европа (населена с келти), към която Тракия играе ролята на посредник на заемки от Изтока.


Прякото влияние и контакт между двете общества - на траките и на келтите, са засвидетелствани в писмените извори за и след ІV в. пр. Хр., но със сигурност този контакт е по – ранен и  може да се отнесе преди събитието определено в историческата литература като “келтско нашествие”.



     ***
В последните години се налага една теория, че под "келти" трябва да се разбира най-вече културна група, а не само етническа.

Един от опорните стълбове на тази теория е споменаване в "Галската война" на Цезар ,че някои от клетските племена говорят езици, различни от останалите, както и включването от страна на римски автори на германски племена като кимврите и тевтоните, изброени като келтски.


По-късно през ІІІ век виждаме и племето бестарни, обитавали в земите на древна Дакия (дн. Румъния), на които произходът им будел разногласия даже сред античните автори.


Страбон и Тацит ги считат за германци, докато Ливий, Апиан и Плутарх говорят за тях като за келти.
През цялата си история (за последно ги споменава Аммиан Марцеллин) те участвали в разнообразни антиримски коалиции или самостоятелно разграбвали крайдунавските области.


В западните части на древна Дакия, живеели и същински келтски племена - анарти, тевриски и салдени.
През 275 г. между Дунав и Балкана убежище получават голям брой римски граждани и романизирани жители на изоставената римска провинция Дакия.

Снимка:Монета на дунавските келти

Няколко години по-късно на юг от реката са настанени 100 000 бастарни.

През 295 г. южно от Дунав нахлуват още бастарни и карпи (трако-дакийци), които търпят поражение и са разселени в Тракия.
Всичко това ни говори, че през ІІІ век, тракийските племена, както и дако-тракийските са в тесен контакт с германите и келтите и взаимно са си били преплели както бита, така и културата. В резултат на общия живот на различните съседни народи, както и на постоянните краткотрайни съюзи и войни те си взаимно влияели и си разменяли обичаи и културни достижения.
От всичко дотук разбираме, че термина "трако-келти" намира своето обяснение - племена от келтската културна група, съжителстват с траки (както с тракийски племена в Дакия, така и на юг от Дунав), и взаимно възприемат както културни идей, така и технологий.



     ***
РЕЛИГИОЗНИ МОТИВИ

Когато обаче се говори за евентуално взаимно влияние в религиозните мотиви, то трябва да се има предвид това, че и траки и келти са кълнове на голямата индоевропейска култура, като при тях се наблюдават редица сходства в представата за отвъдния свят и света на боговете.


Проф. Иван Маразов изследва този въпрос в "Митология на траките" .Например много характерна е вярата и на келтите и на траките в безсмъртието на душата. И то е още от най-раннонното зараждане на вярванията, и в никой случай не може да се отдаде на някакво проникване между културите на траки и келти.


Поради тази причина всички откривани налични сходства трябва да бъдат обследвани за възможността, всяка една от двете културни групи, самостоятелно да ги е развила, а сходствата да не са в резултат на взаимно влияние.
Проблем е това, че ние не знаем почти нищо за езика на източните келти (особено като се има предвид, че при келтските племена езикът никак не е определящ фактор - например белгите са келтско племе говорещо съвсем различен език от останалите келти, тевтоните (таутоните) езиково принадлежат към германската група, обратно бастраните явно говорят на келтски, но спадат към германите и т.н.


Не се знае много и за езика на траките, освен няколко думи и различни топоними, някои от които могат със същата сила да бъдат и келтски.



      ***
За късния период, след завладяването и на траките и на келтите от Рим, или за по-късните периоди вече към ІІІ век сл. н.е. е ясен обмена и на култура, и на общото романизиране, като процесите там би трябвало да се разглеждат отделно.




     ***
Откога обаче имаме сигурни данни, че са започнали някаква взаимна обмяна на културни или религиозни мотиви?
През ІV – ІІІ в. пр. Хр. е вече сигурен обмена на идеи и влияния в двете култури и това не е в противоречие с твърдението, че е възможно паралелното съществуване на сходни представи в общността на траките и келтите далеч преди този период.
Изследователя С. Рейнак (Reinach, S., 1905-1906, Cultes, Mythes et Relioions), смята, че  определената от него Тракия, като люлка на орфизма, е в отношение с келтите.


Александър Фол, на основание на твърдението на проф. Рейнак  (Ал. Фол, Тракийският Дионис, книга 1, София 1991 г., с. 128) определя, че “в областта на трако – келтските паралели трябва тепърва да се направят опити са структурно сближаване, както и на сближаване на отделните реалии, персонификации, зооморфикации и идентификации в космогонията, митологията и религията”.




      ***
ЗМИЯТА

Първия и според мен най-важен общ символ както при келти, така и при траки, е свързван със змията, като зооморфен образ и при траки и при келти.

Основен спътник на тракийския бог Дионис-Загрей, както и негов символ е змията (змеят), който символ не бива да се възприема само като атрибут, защото змията може да бъде и самият бог в неговия зооморфен образ - смята проф. Ал. Фол.
Загрей е син на Зевс и на Персефона. Като приел облика на змия (дракон) Зевс  се съединил с Персефона, за която, от Атенагор (Athenag. Pro Christian. 20. Schwart) е известно, че е имала образ на “рогато чудовище”, поради което майка и не я е откърмила.


Пак от Атенагор е известно, че Зевс се съвъкупил с Пeрсефона, от който съюз се родило детето Дионис. За раждането на хтоничния Дионис – Загрей от съюза на Зевс и Персефона съобщава и Калимах (Callim, fr. 171).



Образът на змията (змея, дракона) е хтонична зооморфизация и затова съгласно тракийския орфизъм Великата Богиня – майка ражда своя хтоничен син, който Нон нареча - Загрей “рогата змия” (Nonn, Dion, VI, стр. 155 – 223).
Персефона е стабилна персонификация на хтоничното (змиевидното) начало в елинските орфически вярвания и несъмнено отразява фолклорната идея за  зачатието на Великата Богиня-майка.


Превъплъщението на мъжкото начало в змия е познато от тракомакедонските легенди.
Следователно Дионис-Загрей е пряк наследник на Зевс, като баща му, трябва да му е предоставил цялата божествена мощ.

 

Змията е основен атрибут и на келтския бог Кернунос.
Макар че до нас не е достигнал мит за смъртта и новото раждане на Кернунос, богът е обвързан с ритуали свързани с осъществяване на връзка с Майката на боговете по време на празника Белтене, когато според мита Кернунос извършва хиорогамия с нея, за да разиграе по този начин собственото си ново раждане.


Комплексната символика на змията е свързана от физическата и характеристика – заради свойството и да смъква старата си кожа тя се възприема като символ на прераждането.

 

Като се основана на Plint. (HN, XXIX, 52), където се съобщава за змийското яйце почитано от друидите и като посочва за пример олтари от Мавили и Париж, където се появява рогатата змия, Рейнак заключава, че може да се търсят орфически елементи в друидизма, както и у питагорейството.


Това твърдение се свързва с въведеното от Александър Фол понятие за ролята на Тракия като “въртяща се шайба” между Изтока и Запада.


Като доказателства в полза на тази теория в научната литература вече са направени аналогии с котела от Гундеструп (определен и като тракийска изработка – Bergquist – Taylor), изображенията на змии и на бога Кернунос от Вал Камионика (Северна Италия) представен върху стела като рогата змия т.е. като типичен Дионис-Загрей (Ал. Фол).

 

Уместно е , тук да добавя още няколко паметника в полза на тази теория; релеф с изображение на Кернунос придружаван от две змии с овнешка глава от Чиренчестър (Gloucestershire – Corinium Museum); олтар с изобразена змия с овнешка глава (Lypiatt Park, Gloucestershire); бронзова статуетка на божество придружено от две змии с овнешки глави намерена сред съкровище открито в Стутбуум, Уилтшийр, определена като римо – келтска изработка и вероятно определеният и произход кара Миранда Грийн да види в божеството римският бог Марс. Известно е изображение на Кернунос от 1 в.пр.Хр. от колона във Франция (богът е определен като Кернуност от А. Кремин (Cremin, A., The Celts, p. 94).





         ***
ОВЕНЪТ

Втори общ елемент разбира се е образа на овена като атрибут със зооморфен образ, който е почитан и от келти и от траките, а и от др. народи.


През 2009 г. в музея в Сливен, постъпва  един интересен паметник от глина, представляващ глава на овен с шия.
Тялото на фигурата липсва, защото е отчупено. Изработката е примитивна.Келтска култова фигура
Главата на овена е силно стилизирана, като е удължена и заострена.


Очите са предадени посредством кръгчета врязани с пергел. Устата е изразена чрез една хоризонтална черта.
По повърхността от двете страни на шията са врязани ромбовидни и няколко реда врязани знаци, наподобяващи буквата Λ.
Отзад на шията също е врязан орнамент от няколко реда кръгчета и редица от свързани помежду си > орнамента.
Несъмнено майстора с тези орнаменти е искал да означи дългите влакна на руното на овена. Врязаната украса е нанесена с помощта на остро оръдие по повърхността на още влажната глина на фигурата. По фигурата има нанесена и пластична украса.
Едно пластично ребро преминава през средата на шията и стига до муцуната на овнешката глава. Обла пластична лента от двете страни на главата пластично пресъздава завитите зад ушите рога.


Аналогични на Сливенската фигурка има открити ок. София; с.Пателеница, ок. Пазарджик, Кюстендил, Пловдив.
Такива паметници има открити в една ограничена област, вън от която досега не е намерен нито един подобен.
Преобладаващо количество глинени и каменни фигури произхождат предимно от земите по горното течение на р. Марица, както и на територията на двата бряга на р. Струма и в Софийското поле.


Отсъствието на такива находки от другите земи на траките, дава основание да не се допуска тяхната принадлежност към културата на траките.


Съпоставянето на тези находки с подобни на тях, за които се знае, че произхождат от земи населени с келти, позволяват на археолозите да ги определят като келтски култови фигури.

 

Овенът при келтите е бил символ на някое божество, което е било много почитано от тях. Келтите, според Цезар са били най - суеверният народ, като са поставяли тези фигури при огнището, където протичала по-голямата част от живота на семейството, с цел да се предпазват от беди всички членове на фамилията или да ги дарят с благополучие.
Келтите са представяли своите божества, чрез зооморфни образи.


В индоевропейската митология овцата е зооморфен класификатор на средната зона на космоса и е инвестурата на „царския бог" Хермес.


Овена заема позицията на медиатор т.е. овенът играе в различни преходни обреди, като става класификатор на прехода от едно състояние в друго.


Овенът свободно прекосява границите между световете както в хоризонтална, така и във вертикална посока.
Ето защо, не е учудваща комбинацията между овен и змия, които откриваме в един релеф на келтския Гундеструпски котел (Дания) - способността на двете коренно различни животни е да проникват от един свят в друг.
Овенът е символ на обновлението в природата, така и при хората.


Акта на жертвоприношение на овен е висша сакрална проява, тъй като чрез него се осигурява единството между богове и хората.
Що се отнася до овена, той е едно от най-често принасяните в жертва животни, при това на различни божества. Популярността на това животно сред скъпоценните предмети, които със сигурност са свързани с царската идеология, вероятно се дължи на известния мит за златното руно.


У ахейците, хетите, скитите и траките притежанието на кожата на златния овен е знак за богоизбранничество - Златното руно е даже божествена инсигния, удостоверяваща законността на владетеля. Затова и различни предмети от древния свят са с образа на овен, вкл.и ритони.

Ритоните, завършващи с глава на овен, са много популярни в древния свят – те са едни от най-ранните в Иран, срещат се в Скития, Тракия, Мала Азия, Македония, Южна Италия и др.
Проф. Маразов изследва в новата си книга "Ритон с глава на овен" декоративната система, стила, техниката на изработка, иконографията и семантиката на ритоните с глава на овен, като се спира по-пространно на вазите от Тракия.
image
Краткотрайността на келтското държавно образование, унищожено през 213 г. пр. Хр. от траките, не елиминира автоматично келтския етически елемент. Келтите остават мирно да съжителстват със траките, като са се намирали под силното влияние на местната материална култура. Единствено намирането на каменни и глинени фигури, както и някои спорни латенски материали по горното и средно течение на р.Марица и нейните притоци са указание за вероятно келтско заселване.




     ***

ЗООМОРФНИ И АНТРОПОМОРФНИ БОЖЕСТВА

Келтската религия, е с един развит анимизъм и политеизъм.

Вяра в зооморфни и антропоморфни божества, както и в духове – персонификации на реки, езера, гори, дървета, планини, небесни тела.


Така, че трети общ символ, който можем да съпоставим между тракийската и келтската митология е образа на дървото на живота.
За траките „Свещеното дърво на живота” е било разделено на три части.


Короната на дървото е била символ на небето, стволът – на земята, а корените се свързват с подземния свят.
Траките са имали изградена система от вярвания, свързани с троичното делене на света. Най известните култове са към Слънцето, към Дионисий и Орфическите мистерии.


При траките типичното троично делене на света (чрез "Дървото на живота", където короната на дървото е символ на небето, стволът – на земята, а корените се свързват с подземния свят.


В някои нагръдници то е предадено като стълб, от двете страни на който излизат триъгълни листа. Дървото на живота е универсален образ на пространствения модел и мироглед за архаичните народи. На върха на дървото обикновено има птица, което е аналог на небесното и в този смисъл неземното, божественото, а съвсем логичо е да се предположи че корените символизират подземното царство на смъртта.


А ето и келтския символ на „Дървото на живота”, станал част от хилядолетната история на Шотландия , Уелс и Ирландия.

В келтската традиция съдбата на една династия или клан често е свързана с тази на дърво.
В Житието на Св. Flannan от Killaloe (в Ирландия) от 12 в., една династия символично започва завоеванието на чуждите земи с атаката на племенно тисово дърво, което растяло в тях.


Като символ на династията дървото понякога се появява в народните разкази, като например Mac Cuain ("Сина на Морето"). Бременна жена сънува, че огромно дърво се разпростира над една къща и я покрива. Кралят тълкува съня като предзнаменование, че потомството на тази жена ще си възвърне трона на кралството.


Значителна част от келтската терминология свързана със семейството и рода се основава на думи за дървета.


Така например, думата craobh не само означава дърво, но може да се използва като глагол със значение "оплодявам".
Понятието craobh-seanchais, буквално - "дървесно знание", е използвано да означи познанието за нечий произход и потомство.
Аналогична на craobh е думата ghinealaiche, която се използва да обозначи нечие генеалогично дърво.





        ***
1. Карпите келти ли са или траки/даки, чел ли си нещо по този въпрос?

2. Как може да се докаже полилингвизма на келтите ?



Племето карпи е доста слабо проучено, но от това което има като информация е по-скоро трако-дакийско племе, някои дори предполагат, че са сармати.

В "Образуване на българската народност" Димитър Ангелов описва заселванията на КАРПИ:
През 273 г. (както се предполага) в Малка Скития са заселени голям брой карпи.
През 275 г. между Дунав и Балкана са настанени значителен брой римски граждани и романизовани жители на изоставената римска провинция Дакия.


Няколко години по-късно на юг от реката са настанени 100 000 бастарни (според едни са били келтско племе, според други от източните германски племена).


През 282 г. император Кар заселва в Илирик 20 000 пленени сармати.
През 295 г. южно от Дунав нахлуват бастарни и карпи, които търпят поражение и са разселени в Тракия.
През 303 г. в Тракия е настанено някакво чуждо племе с неустановена етническа принадлежност (предполага се от някои автори, че са също са карпи).
През 334 г. в Македония, Тракия и Малка Скития са заселени язиги (иранско племе), сармати и готи, които според Евсевий Кесарийски достигали до 300 000 души.
Ново заселване на готи има през 348 г. в Мизия, водени от техния епископ Улфила.


За жителите на Галатия се знае, че в ІV в. все още говорят като жителите на Августа Треверорум в Галия.
Амиан Марцелин го съобщава.


Кога спират галатяните да говорят келтски?

Не се знае. Но има два много интересни факта - посланието на св. ап. Павел до галатяни от І в. си е на гръцки.
Може би е адресирано в частност до еврейска колония в Галатия, но пак е на гръцки - значи дори евреите в Мала Азия са силно елинизирани още в І в.


Знае се също, че към VІІ в. доста топоними в Галатия все още са келтски. Това си личи по разни жития. Излиза, че може би след ІV в. Галатия е поне двуезична.
Подобно например на Солун, който също е на практика двуезичен през ІХ в.




Св. Йоан Златоуст, архиепископ на Константинопол, узнавайки от епископ Теотим за "скитите", обитаващи зад Дунав, че


"жадуват за вяра", но нямат хора, които да им я предадат, той им изпраща пастири и учители.



Созомен (V в.) пише:

„Църквата в Томи и в останалата Скития управляваше скитът Теотим, един обучен в мъдростта мъж, когото поради добродетелите му живеещите покрай Дунав варварски хуни извънредно много почитаха и наричаха бог на ромеите.”


Теодорет в своята История на Църквата също говори, че св. Йоан Златоуст, е информиран за това, че някои номадски скити, които поставят шатрите си покрай Истър, "чакат спасение", но никой и така не им носи.


Теодорет пише, че сам бил видял писмото, което Йоан е написал до Леонтий, епископ на Анкира в Галация, в което той му казва за желанието на скитите, молейки го да изпрати при тях хора, способни да ги поучават.

Йоан Златоуст пише писмото в Константинопол, между февруари 398 г. и юни 404 г. по-скоро ок. 399-400, доколкото в първата година на длъжността си сигурно е бил напълно погълнат от реформите в столицата.

Защо св. Йоан моли епископа на Галатия Леонтий да изпрати свещеници при скитите на Дунав и защо, хората от провинцията в Мала Азия до толкова добре са подготвени за такава работа, а не свещениците от епископата на самия св. Йоан, които той може да изпрати без проблем?

"Светителят знае, че в цялата Източна империя галацияните (галатяните) са тези, които могат да проповядват Евангелието на „номадските скити” на техният собствен език."


Мисионерите, които Йоан изпраща „говорели същият език, като тях".


Освен гръцки галатяните, са говорили и на своя келтски език до края на четвъртото столетие, а може би и до по-късно.
Блаженни Йероним, признава близкото отношение на галатийския към келтския диалект, който той слуша навсякъде в Тревир.
Плутарх говори за „галатийци на Истър, които също се наричали бастарни”.


БАСТАРНИТЕ според всички тези данни явно, че говорят келтски, но от друга страна се приема в науката, че са източно-германско племе...


Именно по-тази причина може освен за етноса "келти", да говорим и за една по-широка културна група на "келти", в която да влизат един по-широк кръг от повлияни от келтите племена.
Както писах в материала, има и др.германски племена описвани като келтски по-рано от бестарните, така, че това не е ограничен случай.


В един извор, бастарните неправилно ги идентифицират като готи - че при готи Йоан Златоуст е изпратил галатийците...
Но готите не са говорили същия език и второ готите не са били православни!

Територите на древна Дакия приблизително съвпадат с границите на днешна Румъния.
Тя била населена от най-различни племена - на запад били главно келтите - такива били племената на анарти, тевриски и салдени.


На североизток живяли костобоките, които днес не са с изяснен произход, тъй като битът и културата им са били преплетени със заобикалящите ги народи - гети, бастарни и сармати.


Между реките Днестър и Тиса живеели самите бастарни. Произходът им будел разногласия даже сред античните автори.
Страбон и Тацит ги считат за германци, докато Ливий, Апиан и Плутарх говорят за тях като за келти.


В резултат на общия живот и постоянните съюзи и войни те възприели обичаите на съседите си. През цялата си история (за последно ги споменава Аммиан Марцеллин) бастарните участват в разнообразни антиримски коалиции или самостоятелно разграбвали крайдунавските области.


На териториите на съвременна Влахия и Олтения живяли племената на бурите и саките.
От средата на 1 в. пр. Хр. част от даките попаднали под властта на гетския цар Буребиста, а в източните части на Дакия започнали да нахлуват сарматите.


Най-далеч от тях стигнали язигите, които се заселили по поречието на Среден Дунав. Аорсите, пристигайки към 60-те години на 1 век уседнали между р. Днестър и Дунавската делта. Отношенията между даките и сарматите не винаги били миролюбиви.
Създавали се между всички тях най-различни временни обединения с цел грабеж на римските провинции, но често съюзниците воювали и помежду си, което пък било от полза на римляните.


Видно е, че в определен момент се е получил някакъв синтез между няколко народа.
В този синтез се включват явно племена от скандинавски (готи, гепиди), немско-келтски (готони, костобоки, певкини, бастарни, вандали), тракийски (карпи, гето-даки) и сарматски (родствените на българите-алани, язиги) произход.
Всичките обитавали земите на древна Дакия и си взаимно влиаят до такава степен, че диференциациите между тях стават съответно доста по-трудни.


Много от древните летописци са използвали названивто "скити" или "хуни" за всички тези народи на север от Дунав, така, че и от изворите понякога трудно се разбира за кого по-точно се говори и трябва внимателно да се анализират.


P.S.келтите в Мала Азия се наричат галатяни , към края на IV в. на Дунав в Мизия или Скития е имало келтски племена на които Св. Йоан Златоуст им изпраща свещеници.

ИСТОРИОГРАФИЯ

Древногръцките автори Хекатей от Милет /500-476г.пр.Хр./ и Херодот от Халикарнас /490-425г.пр.Хр./ първи пишат за келтите и тяхното рождено място – реките Рейн, Рона и Дунав.

Древногръцкият историк Полибий /201-120г.пр.Хр./ пише за келтите в своята „Всеобща история”: „...келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия и като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” От тук следва, че Тиле е стар тракийски град, който келтите превърнали в своя столица.


По-късни гръцки и римски автори Диодор Сицилийски /І век пр.Хр./, Страбон /63г.пр.Хр.-24г.сл.Хр./ и Атеней /ІІ-ІІІ век/ описват келтите, като използват данните и наблюденията на стоическия философ Посейдон от началото на І век пр.Хр.
Според римския историк Тит Ливий /59г.пр.Хр.-17г.сл.Хр./ едно от келтските племена стигнало до Византион по „Виа Егнация”, т.е. по пътя, успореден на Беломорското крайбрежие.


В началото на VІ век граматикът Стефан Византийски, използвайки извори от антични автори, локализира Тиле близо до Хемус, а Прокопий Кесарийски /500-565г.сл.Хр./ в произведението си „De Aedeficiis”, изброявайки крепостите, построени и възобновени от Юстиниан Велики в Тракия, споменава кастела Тулеус.


Българската историография не отминава древния Тиле. Пръв д-р Константин Иречек в „История на Българите”, издадена през 1875г. в Прага, споменава за келтско царство в Подбалканското поле в Тракия. Той прави опит да локализира Тиле при село Тулово, Старозагорско, като неправилно приема, че келтите са проникнали в Северна Тракия по река Марица, което е отхвърлено от българската историография.


В края на ХІХ век братята Карел и Херман Шкорпил дават описание на късновизантийска крепост близо до с.Главан, Старозагорско. Те подчертават, че тя е изградена върху древно тракийско укрепление, защитено с масивен каменен вал, и правят предположение, че това е древната столица на келтите в Тракия, описана от Прокопий Кесарийски в „De Aedeficiis” като кастела Тулеус. Сондажните разкопки, извършени на това място през есента на 1992г. показват, че това не е нито кастелът Тулеус, който е локализиран по-рано южно от Одрин, нито древният Тиле, а древно тракийско укрепление, заобиколено с вал с височина 1.5 метра, ширина 7-8 метра, съставен от три реда големи камъни, разположени върху терена, уплътнени с пръст, и натрупани със средни и дребни ломени камъни.

Уникални разкрития край Козарева могила
http://www.burgasnews.com

До много интересни открития стигнаха археолозите и при разкопките край некропола. Те откриха единадесет гроба четири, от които антични /III в. преди Хр./  и седем енеолитни / V хил. преди Хр./. Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис, но при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап, което дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха. При погребания в един от тези гробове е установена силна деформация при единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото нивото на медицината.

Друга любопитна и рядка находка е откритата в устата на един от погребаните - дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.



Сред проучените гробове от късния енеолит нова интересна информация за обредите от тази епоха дава друг от гробовете.  Погребаният там е бил положен свит настрани.  След вдигането на костите, при вдигането на фрагментирания череп се установи, че част от черепните кости от лявата страна липсват.

Те са открити, погребани в друга по-малка яма.  Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети - рондели, открити в селището. Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост.

Това са първите такива находки от България,  но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век. Един от проблемите на изучаването им е откъде са вземани черепите, от които са направени. Находката от този гроб дава нова информация в тази насока.  Не е ясно дали отделянето на част от черепа е било легално публично действие, част от древен ритуал, или е направено нелегално, скоро след погребението, но за първи път има едновременно черепна кост, от която са вземани части за амулет и целият индивид погребан до нея.

По време на разкопките бе направено кратко представяне на обекта и част от находките от него пред децата от детската школа по изкуства към читалището в гр. Каблешково. През октомври 2013 г. резултатите от проучването през последната година бяха докладвани на международната конференция по археология “Понтика”, проведена в гр. Констанца – Румъния.

Подбра и записа М. Боуо