оцеляване. Биологично заложената в човешката природа агресивна готовност се възпитава от момента на раждане и приема една или друга форма.

Социалните условия, в които човек разгръща своето агресивно поведение, моделират формите на неговото проявление.
Съвременното общество (Н. Белова, 2000;Л. Гюрова, 2004.) потенцира естественото нарастване на агресивността сред хората, а наличието на социални, икономически и идеологически кризи, тласка към по-честите прояви на негативните форми на агресия.

Агресията е поведение, целящо съхраняване на индивида във физически (тяло), психологичен (като постижение в дейност) и/или социален (като форма на контакт и израз на възпитателен модел) смисъл.

Поради възрастовата особеност на детската двигателна активност в ранна училищна възраст, агресивният акт при децата винаги е изразен в областта на тялото.

Те бутат, ритат, блъскат, хапят, запращат, трошат и рушат предмети. По изключение, главно при деца с по-висок интелект, в помощ на агресивните им импулси идва речта – заучени фрази от възрастните, вкл. псувни, обидни нарицателни, тиради, изразяващи агресивните им чувства.


Формите на проявление на агресията определят дали тя ще е „добра“, поносима, дори градивна или „лоша“, нежелана, деструктивна. Усвояването на градивното или деструктивното проявление на агресията е резултат от социално заучено поведение.
Когато става въпрос за деца - то е резултат от възпитателните умения на възрастните.



Подбудата или мотивацията (като осъзната форма на подбудата) за агресивно поведение е в индивида - неговото преживяване на недоволство (яд, гняв), съчетано с чувството за заплаха или ощетеност и желанието за мъст.

Става ясно, че в еднаквата на пръв поглед проява на агресия от страна на дете/деца, стоят различни причини. Те формират не толкова ситуацията сама по себе си, колкото уникалността на преживяването на детето за дадената ситуация (т.е. неговия субективен „прочит“ под формата на преживяване). Именно последното се оказва по-значимо за избора на детското поведение.
Овладяването или коригирането на агресивен акт е възможно само при правилния „прочит“ на причината и мотивацията за агресията.



Този неизбежен проблем на ежедневието поражда нови форми на сблъсък между поколенията и води до нарастване на детската агресивност.
Дадена ни по природа, агресията може да бъде възпитавана и удачно използвана.


С желание да покажем на родителите как да направят това, поднасяме тази книжка.
От екипа


„МОЕТО ДЕТЕ Е АГРЕСИВНО!” А защо не?

Детето има право на своите агресивни импулси, но вероятно не знае как да ги изразява.

Родителите също имат агресивни импулси, които ги карат да контактуват с децата си понякога по нежелан, неочакван и от възрастните начин.


КАК ДА РАЗБИРАМ АГРЕСИЯТА?

Раждането е агресия – човек се ражда с агресивен акт! Бебето напира да излезе от утробата на майката.
Учебният процес е агресия – поставя изисквания за дисциплина, за усвояване на определено учебно съдържание, за достигане н постижения.
Строежът на ново здание е агресия.
Тези и много подобни действия и дейности са ГРАДИВНА агресия.


ПРОФЕСИОНАЛИСТЪТ СЪВЕТВА:

Обидата е агресия.

Наказанието е агресия.

Рушенето е агресия.

Това са малко примери за нежелана от никого, ДЕСТРУКТИВНА агресия.

Учените свързват агресивния импулс у човека с инстинкта за самосъхранение. Ако не сме агресивни по природа, не можем да се борим за своето физическо, психическо и социално оцеляване. Природата ни е дарила с негативни емоции и чувства, като начин да разпознаваме агресивните си импулси. Бебето знае да се смее, но и да плаче; да е доволно, но и да е сърдито. По-голямото дете умее да целува и прегръща обичания човек, но и да хапе, рита, блъска , чупи – когато е недоволно.


Положителните чувства ни карат да продължим със същото поведение; отрицателните – да търсим ние самите (като достатъчно зрели личности) или с помощта на другите - нов начин за постигане на желаното.



ЗАЩО ПЪРВОКЛАСНИКЪТ ВСЕ ОЩЕ НЕ СЕ Е НАУЧИЛ ДА ОВЛАДЯВА АГРЕСИВНИЯ СИ ИМПУЛС?

До училищна възраст всяко дете се е научило по един или друг начин да ползва своя агресивен импулс:

 като сигнал за провокация към възрастните;

 като начин да отстои себе си;

 като форма на общуване;

 като печелене на внимание;

 като израз на безпомощност.



В зависимост от това, какво се е случвало между детето и възрастните, то е усвоило градивни и/или деструктивни форми
на агресия.

Човек трупа психологичен опит и ползва агресивния си импулс в 4 области.

ПРОФЕСИОНАЛИСТЪТ СЪВЕТВА:

В областта ТЯЛО е породен и се шлифова инстинктът за самосъхранение.


Детето се е научило:

 да борави с времето и пространството, съобразявайки

се със своите желания, но и с чуждите изисквания;

 да доближава или да избягва опасни предмети;

 да се свързва с непознати хора и животни или да пази безопасна дистанция от тях;

 да се грижи за физическото си съществуване.



То е усвоило градивни или деструктивни форми за реагиране на нови дразнители: приема или не приема новото, непознатото; внимателно и търпеливо го опознава и доближава или се втурва „през глава”; рита, блъска и отблъсква.


В областта ДЕЙНОСТ, следвайки своя агресивен порив, малкото дете се опитва да подражава в делата на възрастните.
Понякога неговата активност е успешно продължение на започнатото (играе с играчките си, създавайки бавно и спокойно, с радост и задоволство, сюжети в игрите). Същата тази детска активност често е разрухан(с яд и недоволство, детето нервничи и
руши играчките си или достигнатото).


В областта КОНТАКТИ детето е усвоило своя градивен или деструктивен социален опит.




ПРОФЕСИОНАЛИСТЪТ СЪВЕТВА:


Обичайна е ситуацията, когато детето заявява:
„Искам непременно и сега!” и знае как да го постигне в контакта с другите: с усмивка, целувка, галене, но и с тропане, нервничене, ритане, търкаляне по земята.


Детето знае да „печели внимание” – показва какво умее да прави като възрастните или заедно с другите деца (да се мие, да се храни; да се облича само), но и - „хитричко” да руши сътвореното от друг.


В детската главичка (областта ЖИЗНЕНИ КОНЦЕПЦИИ) възникват постановки (все още неосъзнати), свързани с правото му да бъде агресивно в добрия и/или лошия вариант.

Те се превръщат в стил на мислене, мотиви за действие, трайни форми на поведение.


Първокласникът познава света на звуците и картините, на собствените си желания и родителските забрани. Той умее да казва „Аз искам, аз мога” като изказ на непосредствен контакт с реалността около себе си.


Детето в първи клас не може (и затова е нужно училището!) да проумее причината за собственото си желание и намерение, както и следствията от стореното или казано. Затова му е нужно абстрактно-логическото мислене. Такова се развива с опознаване света на буквите и цифрите.


Доброто съчетаване на детската поривност в чувства и действия и осмислянето на казаното и показаното, създава хармонично поведение.


Първокласникът може да постигне такова поведение ръка за ръка със своите родители и учители.

ПРОФЕСИОНАЛИСТЪТ СЪВЕТВА:

В първи клас децата имат сериозен психологичен проблем в съзряването и развитието си. Те търсят и налучкват своя начин за намиране на собственото място между връстници, без посредничеството на възрастните.

Това е психологическата задача на тяхната възраст. В науката този етап от човешкото развитие се определя като втора възрастова криза. През такава криза преминава всяко дете, независимо от житейската му ситуация.


Първокласникът се намира пред дилемата: В душата на детето е потребността от добър контакт с връстниците, от общуване.
В поведението му – често пъти тази потребност от контакт – е само незрелия, агресивен начин за постигнето му.


Когато детето не постигне желаното, то скъсява дистанция, привлича внимание деструктивно - събаря тетрадки, задига лични вещи, спъва, говори нецензурни думи по адрес на другия, сърди се необуздано и т.н.

Да си намирам приятели, съмишленици, другарчета в игра? Да уча, защото така искат възрастните?

АЗ ОБИЧАМ СВОЕТО ДЕТЕ! ПОМАГАМ МУ...!

„Ако дадем на някого една риба – нахранваме го само веднъж. Ако го научим как се лови риба – той ще може сам да се храни завинаги!” (ориенталска поговорка)


Детето има нужда от подкрепата ми, за да открие каква точно потребност има и как да я удовлетвори. Проявата на недоволство, яд, гняв е сигнал, че детето иска да удовлетвори свое желание, но не знае как.


РОДИТЕЛЯТ

Искаш вече да си пишеш домашните? Откъде смяташ да започнеш? Май математиката те влече...Показвам на детето си как да постигне желаното от него по най-добрия начин.


Възпитавам детето си да изразява яда и недоволството си от конкретна ситуация в думи, да не реагира поведенчески, преди
да е намерило добрия начин да постигне своето. „Първо думите!“


Нужна е практическа помощ за конкретни дела, а не само словесни оценки за детския неуспех и изисквания за промяна.


Ползвам собствения си минал опит като разказвам на детето какво съм правил самият аз в подобна ситуация. „И аз като тебе се сърдех, когато брат ми не ми даваше играчката си. Тогава мама ме научи първо аз да му дам своята и тогава да поискам неговата.


Опитай така с другарчето ти – може да успееш.”

РОДИТЕЛЯТ

Приучвам детето си да постъпва така, за да удовлетворява своите потребности и да запазва контактите си с близки и приятели. „Постигай своето, но и запазвай добрите взаимоотношения с другите!“



РОДИТЕЛЯТ

Искаш да ми вземеш... То си е мое. Можем да си играем заедно. Като те ударя...!

„Ти си отговорен за лошите си емоционални изблици и за постъпките си!“ Mоето дете трябва да знае това.


Родител: „Ако беше помислил предварително, сигурно сега щеше да си спестиш недоволството. Хайде да видим как се прави това.

Първо си казваш: „Аз искам да изляза да играя. А как да постигна това? Мама ще ме пусне само, когато си науча. Следователно – хайде бързо да сядам да уча.” – Ето така нямаше да ми се сърдиш сега и да нервничиш.”>


„Преценявай ситуацията и отговаряй за своето участие в нея!“

„Ти имаш право, но и Иван има право. Ако ти направиш така… вероятно и той ще постъпи по друг, по-желан от тебе начин…”


Всеки има право на своето недоволство. Преди да реагира с поведенчески акт, детето трябва да се възпитава, че е необходимо
да съобразява какво иска да постигне другия, каква потребност се крие зад чуждото недоволство и/или агресивен акт.


Питам детето си: „Ако ти на негово място държеше тази книжка и искаше да я разглеждаш, какво щеше да му кажеш…, да направиш…? Сега той прави същото и има право. …”

Развивам способността на детето си да разбира логиката на ситуацията, както и да търси причинно-следствените връзки в човешките взаимоотношения


Госпожата се е сърдила на класа за грешки в четенето. Родителят пита първокласника: „Знаеш ли защо госпожата е била сърдита?” – Изчаква отговора на детето.

Пита: „А може ли да има и друга причина? А друга? … ” Едва след като чуе детското предположение, родителят обяснява:
„Понякога възрастните показват със сърдитостта си, че обичат детето и искат то да става все по-успешно. Не винаги сърдитият човек е лош човек.” Всеки има право на своето недоволство. Преди да реагира с поведенчески акт, детето трябва да се възпитава, че е необходимо да съобразява какво иска да постигне другия, каква потребност се крие зад чуждото недоволство и/или агресивен акт.

Питам детето си: „Ако ти на негово място държеше тази книжка и искаше да я разглеждаш, какво щеше да му кажеш…, да направиш…? Сега той прави същото и има право. …”



РОДИТЕЛЯТ

Предлагам на детето си възможни варианти за решаване на проблема. Оставям го само да направи своя избор. Достига своето и да запазва добрия контакт с другите. „Ако искаш да бъдеш с Иван, а той е с други деца, ти можеш да идеш при тях; може да потърсиш Митко; може да си играеш сам или дори да дойдеш при мен. Хайде да видим, какво искаш да пробваш най-напред….”


Нещо те тревижи?
Искаш ли да ми разкажеш?

„Моето дете споделя!“

Предразполагам детето си да споделя, за да свикне то да постъпва по начин, удовлет- воряващ двете му водещи по- требности – да постига своето и да запазва добрия контакт с другите.


Давам идеи, показвам на детето си къде и как градивно да използва своята енергия.

РОДИТЕЛЯТ


 играй;

 спортувай;

 танцувай;

 пей;

 рисувай;

 твори...

..........с приятели!

Скъпи родители, Не се притеснявайте, ако не всеки път успявате да пoмогнете на детето си да се справи с агресията.
И най-добронамереният човeк прави грешки и има своите пропуски.
Ако сте в затруднение, ако имате нужда от помощ - търсете специалистите – учители, психолози, психотерапевти!
Човек попада в трудни ситуации.
Важно е да намери помощник за справяне с проблема.

Иванка Бончева