пристигнаха в Ерусалим и казаха: Где е юдейският Цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.”

Звездата на Изток в действителност е избухнала през нощта на 3 срещу 4 юли, около един час преди полунощ. Дали нещата не се случват отново през един определен период от време? Отговор на този въпрос ми даде историята на птицата ФЕНИКС: "Замислих се по въпроса, четейки размислите на Maat върху фениксът, включен в подписа на един дъновист."


Легенди за феникса се срещат в египетската, старогръцката, римската, китайската, арабската , че даже и митологията на северноамериканските индианци. В Русия той е "жар птица".


В класическите легенди фениксът е символ на безсмъртието и възкресението.

Символ е на Асоциира се с Аполон. "Феникс" на гръцки е червен. Описват го подобен на паун или на орел.

Признавайки си, че той не е виждал Феникса (по това време бил жив само един екземпляр), Херодот пише : « разказва се история, която не ми се струва заслужаваща доверие, за това което върши тази птица: Феникс изминава целия път от Арабия, донася птицата-родител до храма на слънцето и там погребва тялото. За да направи всичко това, той прави кълбо от миро, толкова голямо, кокото може да носи; след това, прави в него дъно и полага там родителя, след което запечатва отверстието със свежо миро, и цялото кълбо е при това точно такова, каквото е и началното. Тя го донася в Египет и поставя на олтара на слънцето. Такава е историята, която разказват за тази птица».


Плиний допълва, че от тялото й излиза малък червей, който се превръща в птица и Бену се преражда. Венера е наричана "звездата на кораба на Бену-Озирис".


В Юдейските апокрифи към Библията се казва, че когато Ева изяла забранения плод, тя завидяла на безсмъртието и чистотата на другите създания в градината и успяла да ги убеди да ядат от плода и да станат като нея, всички, с изключение на феникса . Господ го възнаградил, като го поставил в опасан с високи стени град, където той може да живее необезпокояван 1000 години и в края на тези 1000 години изгаря и се възражда от яйце, което се намира в пепелта. Една вариация на тази легенда казва, че на края на 1000 годни тялото на феникса става малко, без пера, като на малко птиче и после пак пораства до голяма птица. Но и в двата варианта, Ангелът на смъртта не може да го достигне.


В християнсвото по различни начини фениксът се смята за символ на Христос. В Средновековието се смята, че фениксът се възражда от мъртвите след 3 дни. Често, като емблема на Христос, фениксът се изобразява редом до палмово дърво /което също е символ ма възкресението(или носещ палмова, символ на триумфа над смъртта) или маслинова клонка (символ на божия покой)


Интересна обаче е връзката с масонството.


Въпреки, че съвременния свят може да знае милиони тайни, древния свят знаел само една – по-голяма от всичките тези милиони, защото милионите тайни пораждат смърт, нещастия, печал, егоизъм, похот, стиснатост, а една тайна – живот, светлина и истина»

Менли П. Хол



"Религиозните и философски системи на символизма, както езичеството, така и християнството включвали в себе си много божествени и човешки атрибути на птици.

Жестокостта се символизира от птицата ястреб, храбростта – от орела, самопожертвованието от пеликана, гордостта от пауна, прераждането - от Феникса.

Способността на птиците да напускат земята и да излитат нагоре към източника на светлина довежда до това, че тях започнали да ги асоциират със стремежа към чистота и красота. На много земни създания, заради това добавяли крила като олицетворение на усилията да се превъзмогне материята.


Гравитация, явяваща се като закон на материалния свят, е импулс, насочен към центъра на материалното. Левитацията, явяваща се като закон на духовния свят, е импулс, насочен към центъра на духовността. Птиците някак си умеят да неутрализират действието на гравитацията и затова те са по средата, разделяйки природата на сътворението на по-висши и по-нисши земни създания.


Ангелите били снабдени с крила, понеже, подобно на птиците се считат за промеждутъчни създания между боговете и хората и населяват въздуха, промеждутъчното царство между земята и небето. Точно така, както небесния свод се уподобявал на череп в готическите Мистерии, така и прелитащите на небето птици се считали за мисли на Бога.


Фениксът се явява най-уважаваното от всички символически създания, създадени от древните Мистерии за скриване на великите истини на езотерическата философия. Макар, че съвременните изследователи на естествената история говорят за Феникса като за митическо създание, Плиний описва хващането на една от тези птици и я показал на Римския Форум по време на управлението на император Клавдий.


Херодот и Плиний, един от до-никейските отци на църквата, описва в първи век от н.е. природата и навиците на Феникс по следния начин: «Има такава птица, която се нарича Феникс. Тя е единствена по своя вид, и живее петстотин години. А когато настане нейното време да умре, тя си строи гнездо от миро и други благовонни материали, влиза в него и умира. Но в резултат на разлагането се получава червей, който, след като е нахранен със сока на мъртвата птица, обраства с пера. Когато му дойде силата, той подхваща своето гнездо с костите на родителя и го пренася от Арабия в Египет, в град Хелиополис. И пред целия честен народ той полага гнездото на олтара на слънцето, след което се устремява назад. Жреците тогава проверяват своите записи и откриват, че са минали точно петстотин години».


Херодот и Плиний отбелязват голямо сходство във формата между феникса и орела. Много е важно да се знае и разбира това наблюдение, защото е разумно да се предположи, че масонския орел се явява всъщност феникс. Бенджамин Франклин както отбелязва, орелът не бил даже птица, която се характеризира добре от морална гледна точка!


Тялото на Феникса е покрито, съдейки по описанията, с гланцови обагрени пера, а опашката се състои от сини и червени пера. Главата й е със светъл цвят, а на шията има златно оперение. Отзад на главата й има особена връзка пера, това е доста очевиден факт, макар че не са го забелязали болшинството от пишещите за символизма.


Египтяните понякога си представяли Феникса като създание с тяло на човек и криле на птица. Такова създание имало оперение на главата и ръце, поставени като при молитва. Доколкото Феникса бил символ на прераждането, оперението на главата би могло да символизира активноста на епифизната жлеза, или третото око, окултната функция на която се осъзнавала добре от древните жреци.


Фениксът е бил посветен на слънцето и продължителността на живота му, от 500 до 1000 години, се взимала в качеството на стандарт за измерване на пътя на небесните тела, а също като времеви цикъл, използван в мистериите, за обозначение на периодите на съществуване. Неизвестно е с какво се е хранила тази птица. Някои писатели твърдели, че тя се храни с въздух, други, че тя много рядко яде и никога в присъствието на човек.


Фениксът, митологическата персийска птица Рух, е също и име на южното съзвездие и, следователно, има астрономическо и астрологическо значение.


По всяка вероятност, Феникс бил лебеда за гърците, орела за римляните и паунът за Далечния Изток. За античните мистици Феникса бил най-подходящия символ на безсмъртието на човешката душа, символът на духовната победа и достижение, защото точно така, както феникса се ражда от мъртвите седем пъти по седем, духовната природа на човека отново и отново триумфално се поражда от своето физическо тяло.


Средновековните херметисти разглеждали феникса като символ на завършването на алхимическото превръщане, на процеса, еквивалентен на човешкото прераждане. Названието «феникс» било дадено на тайна алхимическа формула.


Известния ни пеликан на степента на Розата и Кръста, кърмещ със своята плът младенеца, всъщност се явява феникс, което се вижда от щателното оглеждане на неговата глава. Главата на феникса повече прилича на главата на орела, нежели на главата на пеликана, ако се пренебрегне по-долната част.


В мистериите било прието инициираните да се наричат феникси. Или хора, които са се родили отново. Затова точно така, както физическото раждане довежда човешкото съзнание във физическия свят, така и неофита се ражда в съзнанието на духовния свят. (Иоанн, Ш, 3) Иисус за тайната на инициацията «Да не види Царството Божие не родения отново». Феникс напълно подхожда за символизация на това духовно раждане.


Съвремените масони разбират специфичното масонско значение на Феникса, защото птицата при нейното изобразяване използва клонки от акация за изграждането на гнездото. Някои братя могат да разрешат много от своите въпроси, вниквайки в тайните езотерични доктрини, когато разберат, че едно- двуглавия орел е феникс и че за всички инициирани фениксът се явява символ на превръщането и възраждането на творческата енергия, общоприето фигурираща в масонските трудове като приключване на Великата Работа."


Наистина няма нищо случайно на този свят... точно сега е времето на Огнената птица - според египеткия зодиак под знака на Феникса са родните мужду 25.06. и 24.07.


Символ е на прераждането. Египтяните наричат мистичната птица Бену.

Да - така е - Скорпионът и Орелът са другото лице на Феникса. С орел асоциират Феникса гърците, а те, както знаем, си падат малко много нещо плагиати. Аз повече вярвам на египетската митология, понеже тя е по-близо до първоизточниците. За египтяните Фениксът не е орел, а синя, сива или бяла чапла. Те считали, че с вика на птицата Бену е започнало времето – затова и била бог на времето и неговите разделения (години, месеци и т.н.), което моментално показва връзката с прераждането в материята и нейните цикли.


Точно на 24.06. - на нашия Еньовден, е лятното Слънцестоене, когато денят е равен на нощта по времетраене. От там насетне - от 25.06., когато започва според египетския зодиак времето на родените под знака на Феникса, започва и намаляването на деня - може би затова е така при египтяните - птицата Бену е и символ на временната смърт в материята. За тях Бену била душата на бог Ра - бога на Слънцето и била символ на това как след всеки залез то се ражда отново. А интересен факт е още, че тази година точно по това време имаше и Слънчево затъмнение... и то пълно.


Персийският феникс, пък, който се нарича хума, обединява в себе си мъжкото и женското начало, като единият му крак и едното крило са на мъжка птица, а другите – на женска. При персите птицата е символ на щастие – ако сянката й падне върху някого, това значи късмет и божествена благословия, ако пък кацне върху човек, този човек ще бъде крал. Не е съвсем ясно как е изглеждала при тях, обаче. Тези поверия, разбира се са символични, но както всяка символика съдържат и своя дълбок скрит смисъл.


За египтяните Фениксът е Ра или Озирис, за гърците - Аполон. В християнството е символ на Христос. А Христос не е Скорпион, ако питаш мен. И не е роден по Коледа, както го празнуват погрешно сегашните християни, а е роден през лятото, точно когато Иоан - Кръстителят (в българския фолклор наричан Свети Еньо) започва да се смалява, за да се увеличава друг... и това се случва хронологично след 24.06. - след Еньовден натам.

В езотериката умиращият и изгарящ в пепелта феникс е символ за отмиране и очистване на егото.

Символиката на тази мистична птица не е само прераждането в матрицата, а и онова, що излиза при смъртта в нея - очистеният от егоизъм в Огъня на любовта Дух. Защото само той е, който е Пътя и носи Истината и съдържа Живота.

Останалото е ... пепел.