малко познати места в тази част на България - оброчището Индипасха. Хилядолетният живот на свещените места в планината и нейната роля в преноса на цивилизации Изток – Запад”, може да се види много ясно и тук, където се преплитат езически и християнски вярвания.

Мистичното скално оброчище Индипасха край село Сливарово е едно от най-загадъчните места в Странджа. То е най-древното възможно светилище, което е живо и днес.

Пет дена след Великден, който източно-православните християни честват по правило до Светлата сряда, край древно тракийско оброчище, скрито в най-дълбоките дебри на Странджа, се стичат стотици хора, за да отбележат т. нар. Индипасха.

И до днес няма яснота около произхода на това име.



Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен християнски светец. Опитите да бъде преведено името като „след Пасха” или дори „анти Пасха”, само оставят още по-голяма мистерия около скалното оброчище. Местните вярват, че тук и траките са правили своите жертвоприношения,  а също и редица ритуали с вода, мляко и дъждовна вода. Един полъх към езическите ни традиции с леко еретичен привкус. Макар че симбиозата между християнството и езическата обредност, която се среща тук, въздейства твърде объркващо на пилигримите.



Както и останалите светилища от времето на траките, и то се намира край огромен скален масив. А както е известно, траките са обожествявали камъни, скали и пещери. В основата на огромната монолитна каменна грамада, извисяваща се в дъното на почти отвесно стръмния и дълбок Аязменски дол, недалеч от пограничното странджанско село Сливарово, се процежда тънка струя лековита вода.



Огромна стръмна скала с големи каменни късове окол. Светилището е винаги в полумрак, заради гъстата гора и високите, обрасли в сочна зеленина камъни. Слънцето не стига до него, а влагата се усеща дори и във въздуха.


 
Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: огънят от свещите, запалени в християнския свещник, въздухът, в който висят в ничието пространство лианите, дълги понякога повече от 15 метра, водата – изворът в дъното на скалата, земята – скалата, събрала хилядолетни вярвания и традиции.



Тук се идва неделята след Великдена. Скалата е вярвана като първоматерия. Едно от най-сериозните вярвания е, че хората произхождат от скала, камък, от който е и самата глина, мислена по същия начин. Камъкът затова е почитан, носен, оставян на свещени места. Христос е крайъгълен камък, не защото е строител на църква, а защото това е космоградежът, разказва проф. Валерия Фол.



Когато се ражда Зевс, жената на Кронос – Рея, го скрива в пещерата, за да не го погълне баща му, както предишните пет. И хуритите играят, вдигат шум, за да не чуе Кронос неговия плач. В пещерата Зевс расте, кърми го козата Амалтея. Когато Кронос научил това, я наказва, но за да не я оскверни, свещената коза, тя е закачена да виси. За да е нито на земята, нито във водата. Тогава не се намира, все едно - не съществува.


Тук виждаме точно този най-древен култ, с почитането на четирите космически стихии в първичния вид, най-стар, хилядолетен. Тук няма архитектурно усвояване на пространството. Това е едно свещено пространство, с лечебна вода, животворяща вода, животворяща скала, въздуха.


Легендата разказва, че тракийски жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето. Само посветените знаели пътя до оброчището, ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове.



Наслагваните с хилядолетия вярвания са направили мястото и християнско светилище – наред с древното оброчище, днес се издига свещник и грубо сглобен параклис, на който са оставени християнски икони. Който когото светец е почитал, такава икона е донесъл.



Според поверието, за да получиш здраве, трябва да оставиш тук нещо от себе си. Според изследванията на водата в аязмото на Индипасха е почти идентична с дестилираната вода. Съществува вярване, че там се лекуват болести, като се закачи парче от дреха от болното място. Вярата, че лекува болести, е накарала хората да закачат парчета от дрехите си по лианите или да ги вмъкват между камъните. Дрехата трябва да „виси” във въздуха, да е нито на земята, нито във водата. Така болестта ще остане в ничието пространство. Чорапи, фанелки, дори бельо висят по лианите и по неповторим начин съчетават християнските с езическите вярвания, обяснява проф. Валерия Фол. Обичаи и суеверия, свързани с плодородието, тук някак естествено се преплитат с християнството.


Хората идват тук, измиват лицата си, отпиват на глътки от вълшебната вода, после палят свещичка и се молят на Светата Дева за здраве. И си тръгват, заредени с вяра, надежда и любов.




Друга легенда за светилището я разказват някои от възрастните хора от обезлюдените села по българо-турската граница. В мистичното светилище течала „жива“ вода, която изправяла на крака болни, сакати прохождали, слепци проглеждали, помагала на жени при безплодие.


Според легендата водата, която се стича от скалите в малкото езерце, е чудодейна. Заедно с тракийските пророчици, близо 2 хилядолетия била погребана и тайната на Индипасха. След векове забвение, аязмото с лековитата вода случайно било открито от... бивол.


Животното служило на стопаните си вярно дълги години, но остаряло и ослепяло. Жал им било на хората да го заколят, затова го пуснали на свобода в гората. След три дни биволът се завърнал прогледнал, но наскоро пак ослепял. Няколко пъти се повтаряла тази история, накрая стопанинът му решил да го проследи, за да разбули загадката. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, събрана в миниатюрно езерце. И се възродило преклонението към Майката Природа тук. Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден. Но защо, няма обяснение.


Факт е обаче, че на чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. Вяра и надежда за изцеление.


Древното скално светилище, припознато и от християнството, е още един от примерите за хилядолетната приемственост на свещените места в Странджа.


За да достигнете скално оброчище ви трябва водач. Без него няма да се справите, не било писано на всеки да открие сам приказната местност. Маршрутът бил труден, а и недостатъчно маркиран.


Тепърва обаче Индипасха ще добива известност по света и у нас – почти е готов да гарантира зам.-директорът на Природен парк „Странджа“ Петко Нанчев. Разказът му започва още от праисторически времена, когато покрилите цяла Европа ледници достигнали до Странджа и спрели нашествието си дотук. Тогава този край бил свързан по суша с днешния Кримски полуостров. Така растителността, която се запазила в тази митична планина, е наследство още отпреди Ледниковата епоха. Реликтни видове от онези невъобразимо далечни времена, които и днес може да се видят в региона, са „праотецът“ на всички днешни дъбове – лъжникът; зелениката, бясното дърво „дафне“, джелът (известен още като илекс), горската майка и лопухът.



Това място, съобщава Нанчев на удивените си слушатели, според Николай Рьорих е едно от седемте енергийни центрове на планетата. И сега то вече се разработва като туристическа дестинация – на първо време за британски туристи, които ще плащат по 700 паунда, за да дойдат на поклонение в Индипасха.


Най-вероятно, докато тази идея стане реалност, ще се пооправи и пътят. Засега все още има участъци, които калта прави непроходими след дъжд, и се налага поклонниците да се промушват през клоните и трънаците в гората, за да ги заобиколят.
Източници:
- http://www.focus-news.net/?id=f15966
- http://www.desant.net/show-news/18839/
- http://wikimapia.org/16416542/bg/Тракийско-оброчище-Индипасха





Статията е предназначена единствено www.ydara.com
M.Boyo