със Средиземноморието, възникнал през 2 век пр. Хр. за обслужването на военни и политически цели на Китай и е една от причините, предопределили съдбата на България.



Кой сваля правителствата от власт? Не, не са стачките, сметките за ток или повишението на бензина. Това са само искрите, замислени и планувани с цел - кой ще владее железниците, атомната енергия и тръбата за газ. Борба между няколко супер сили.

Дали искате или не, дали вярвате или се съмнявате - световни суперсили отдавна разработват план за глобално световно правителство. Защото не буди никакво съмнение, че големите мултинационални компании никога няма да оставят печалбите си и вложенията си ей така, на произвола на съдбата и е ясно, че тези  огромни бизнес структури отдавна внимателно проучват, прогнозират и предопределят бъдещето развитие на света.

"Това световно правителство ще се роди в резултат на гигантски икономически, валутен, военен, екологичен,  демографски, етичен и политически хаос или пък, което е по-малко вероятно, вместо подобен хаос.

То ще дойде като шокова терапия или пък ще се наложи малко по малко, заемайки празнините в анархията посредством връзките, установени от държавите, предприятията, профсъюзите, политическите партии, НПО и хората. То ще е тоталитарно или демократично в зависимост от начина, по който се установи. Спешно се налага да помислим за него, преди то да се замисли за нас."

Жак Атали


Така, че ако търсите някаква специална причина да се мрази България, лично отмъщение или засегната в миналото благородническа чест - такава няма( или ако е имало, вече е минало). Борбата за световно господство сега се определя от корпоративни интереси и най-вече интереса на глобалния пазар.


Мястото, което заема България в този план, е особено важно, въпреки че на много хора страната може да им се струва малка и маловажна и като територия, и като пазар, но това е само за лаиците. Всъщност България има стратегическо важно място и това е не само заради водите и почвите си, това е и заради териториалното й ситуиране на едно от най-ключовите места в Европа. Това определя и сегашното й състояние.ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПЪТ ОТ КИТАЙ ДО САЩ Страна и население, доведени до  обслужващи в йерархията на елита на света. Население около 6 милиона, бедно и покорно, без силни фигури и патриотичен елит, слаба държавност и ниска грамотност.

 "Пътят на коприната"

 Интересът за овладяване Пътя на коприната датира още първият кръстоносен поход обявен през 1095 година от папа Урбан II. Целта е, освен отнемане на свещения град Йерусалим и християнските Свети земи от мюсюлманите, но и като допълнителен мотив и стремеж да се постави под контрол част от Пътя на коприната, по който в Европа от изток идват стоки с висока добавена стойност като коприна, подправки и др.

Пътят на коприната е мрежа от търговски пътища, свързваща Китай с Европа и Африка. Сухоземните пътища минават през Сиам, Кашгар, Самарканд, Багдад, Константинопол, а главният морски път преминава през Южнокитайско море, Индийския океан, Червено море и Средиземно море.


Днешният "Път на коприната" се нарича още "железният път на коприната" и е поредица от пътища и железопътни магистрали. Сега обаче се изгражда и почти е готов един нов железопътен път чрез отваряне на тунела под Босфора, който ще генерира огромен поток от транзитни товари и пътници. Този път ще придобие най-голямо значение и ще обезсмисли останалите, така че ролята му се очертава да бъде от огромно значение и важност.



Този път заедно с преноса на газ през Черно море от и за Европа и собствеността на атомната енергия предопределиха съдбата на България. Защото "Пътят на коприната" означава невъобразим по мащаби пренос на стоки, суровини и пътници по тази железопътна магистрала, а за газопроводите вече всички знаем колко огромно е значението им и как бъдещето на всички страни и народи ще бъде подчинено на този, който владее тръбите, а според това и регулацията на производство на атомна енергия.



Няма такъв инвеститор, който да желае негови вложения с такова голямо значение и мащаби да преминават през силна и готова да налага ограничения, включително и такси или заплахи за стопиране, независима и стабилно политическа и икономическа страна, с младо, работоспособно, здраво и силно патриотично население, опряла границите си на три морета!Паневропейски транспортен коридор

/ Ето един пример:

Иран ще забрани превоза на петрол през протока Ормуз в случай на нови международни санкции
Агенция "Фокус"
Техеран. Протокът Ормуз, през който преминават около 40% от световния морски трафик на петрол, ще бъде затворен за петролни танкери в случай на нови международни санкции срещу иранския петролен износ. Това предупреди иранският вицепрезидент Али Рахими, цитиран от АФП.
„Ако се приемат санкции срещу петролния износ на Иран, нито една капка петрол няма да премине през протока Ормуз”, заяви Рахими. „Нямаме никакво желание за враждебни действия или насилие, но враговете ще се откажат от заговорите си само ако ги поставим на мястото им”, добави Рахими.
САЩ и няколко европейски страни обмислят нови санкции срещу Иран заради ядрената програма на Техеран./

********

 Справка:

Континенталният път на коприната се разделя на северен и южен, като и двата започват от търговските центрове в Северен Китай. Северният път преминава през Волжка България и достига Кримския полуостров, а оттам през Черно море и Мраморно море или Балканите до Венеция. Южният път преминава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттам през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африка.


В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната свързващо Европа през Кавказкия регион и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия).

******

Поради тези причини никоя от силите, планиращи бъдещето на света, не иска силна и в нейните исторически граници България!

Така че разпадът на Югославия, най-близка по език, манталитет и произход до България, беше предизвестен и очакван. Това е и причината БДЖ да е доведено пред фалит и приготвено да бъде продадено за жълти стотинки - план почти на ръба да бъде осъществен. Именно железниците и неуспеха с продажбата бяха причина за краха на предходното правителство.

 Да си припомним всичко, което досега е свършено - разрушено, ограбено, изнесено от България, макар, че го знаем отлично от личен опит.

- целта на всички мерки против България са намаляване на българското население - чрез лошо  здравеопазване, ниски пенсии, минимум заплати и заграбване на младото и умно поколение на работа в западни държави.


- разложение на морала, заменяне на моралните и човешки ценности с алчност, завист, омраза към държавата -  чрез неработеща съдебна система, нестимулирана и поради това незаинтересована да защити правата полиция, политически раздори и унищожаване на способната журналистика


- лошо образование - чрез ниско заплатени учители, липса на заинтересованост в младото поколение да се образова, недостиг на детски градини и т.н. и т.н....

- подклаждане на расова и верска нетърпимост - чрез създаване на противоречия между различните националности, чрез преднамерено неглижиране на ромския проблем, с ниското образование, бедността и високата раждаемост


- разпродаване на националните богатства, природни ресурси - злато, полезни изкопаеми, вода и земеделска земя, заводи, телекомуникации и т.н. на чужди компании с цел източване на парите на България и последваща бедност за държавата и българите.


- разпродаване на търговските площи и търговия на западни вериги, източващи паричния поток от българите

- разрушаване на държавната банкова система и ограбване на българите чрез високи лихви и последващо изземване на собствеността върху жилищата - ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ


Дали това ще се осъществи в пълните си замисли обаче зависи от това коя световна сила ще вземе надмощие.  Защото в момента наблюдаваме ожесточени борби за надмощие между отделните мегакорпоративни структури. В  борбата за надмощие са от една страна корпоративни организации, базирани в САЩ, Англия, Германия, Франция, и от друга - Русия, Турция, Венецуела, Бразилия, Мексико, Индия и някои арабски страни, но нищо не е сигурно - интересите се менят, а с тях и съюзниците.

"Засега САЩ са метрополията на това свръх общество. То има представители по целия свят. Само с Русия се занимават хиляди експерти.


На самия връх, разбира се, има неголям кръг от познаващи се хора, които определят общата стратегия. Това не означава, че някъде те постоянно заседават и мислят.


Основният контрол към настоящия момент се осъществява чрез три контура или центъра на управление:



1. Ватикана – това е управлението на ума и сърцата чрез религията. За онези, които смятат, че католицизмът е изгубил своите позиции, една цифра: към католическото вероизповедание се придържат 1,1 милиарда души.


2. Управлението се осъществява чрез определени тайни ордени и структури. Сред тях е Лондон (Сити) –  финансово управление ( включително и злато).



3. Вашингтон – това е клубът на силовия център, прогнозира се да бъде изместен от Китай или ще управлява съвместно с него"
http://snaiper-bg.net



Съществуват няколко групировки, борещи се за овладяване на световното господство и в него вече влизат между 50 и 80 милиона души, десетки световни икономически империи, нетърговски предприятия, средства за масова  информация. Те имат своя структура, своя пирамида, своя йерархия. Точно те управляват планетата.

Дали този план ще се осъществи в пълния си замисъл е относително. "Западният елит е изправен пред много сериозен проблем. Западното общество страда поради глобалния, идеологически, морален и икономически фалит. В действителност, ние сме свидетели на ясни сигнали за края на западната цивилизация, която се основава на християнските ценности и които са в разпад в тези страни.

През 20 век "библейският проект" на Запад се срина, въпреки че влиянието на католическата църква все още е високо, а Ватикана е много важен играч на международната сцена.

Манипулирането на човешкия ум чрез технически средства замени религията, но това не създаде "идеалистическия проект", напротив - стана ясно, че полза от това имат конкретни елити.

Очевидно е, че днес светът се прекланя пред "златния телец" и неговият морал е близък до този на Содом и Гомор.

Принципи на идеалистичния проект

Ако се опитаме да формулираме тези принципи, трябва да кажем, че става въпрос за висок морал и етика, а също отказ от култа на парите. Концепцията на абсолютната власт чрез парите като универсална ценност трябва да бъде опитомена на ниво лична и групова психология. В тази идеология трябва да се появят харизматични лидери. Ще се появи ляво движение, което може да се нарече по различен начин - "Антиглобализъм", "нeoсоцuaлизъм", "братство".

България

Духовният потенциал и историческата идентичност на българския народ са способни при определени обстоятелства да създадат такава мобилизация, която може да повлияе на стопанските процеси – ако българите почувстват пред себе си «велика цел».

Западът се страхува от преврата в идеологията на България, затова критикува всяка наша предпоставка за създаване на идеалистичния проект. Ние трябва да престанем да бъдем територия, от която взимат ресурси и ни бутат в ефир скъпи, но всъщност евтини чалгарски програми и личности.

В 21 век ще спечели тази идеалистична сила, която ще създаде новия идеалистичен проект. Армията няма да победи идеята, ако е дошло нейното време." http://www.bnod.net
 

 ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Е ПЛАН ЗА СВЪРЗВАНЕ НА АЗИЯ И ЕВРОПА, КАТО НАЙ-ВАЖНАТА ВРЪЗКА СА СКОРОСТНИТЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ, МИНАВАЩИ ПРЕЗ ТУНЕЛ ПОД БОСФОРА. БЪЛГАРИЯ Е СТРАТЕГИЧЕСКИ ВАЖНА ТЕРИТОРИЯ ЗА ЕДНО ОТ НАЙ-МАЩАБНИТЕ СТРОИТЕЛСТВА, ЦЕЛЯЩИ ДА СВЪРЖАТ ДВАТА КОНТИНЕНТА.

М. Боуо
www.ydara.com

Справки:

Четете внимателно и не е задължително да се съгласявате с всичко написано.

* * *
Николай Камов в разговор с Мон Дьо, „7-мо Авеню”, TV7, София, понеделник, 6 декември 2010 г., след 10:10 часа, от 19 мин. и 10 сек. От началото на видеозаписа насетне, видеозапис от online: http://www.tv7.bg/videoArchive/64992/ - намирате и натискате „06.12.2010”


- Водещ: Вие знаехте осем години по-рано, че България ще влезе в Европейския съюз. Така ли да разбирам?

- Н.К.: Не само от тази среща. Аз съм канен на други затворени – така да ги наречем, събирания, които не са предназначени за пресата...
...вечеря в Брюксел, която няма нищо общо с Билдербергския клуб, на която гост беше Романо Проди – две години преди да стане председател на Европейската комисия.

От висш комунистически деец до участник в секретните срещи на билдербергите - Николай Камов знае доста тайни за това кои и откъде дърпат конците на нашенските политици.

- Водещ: И тогава Те му казаха, че ще стане председател ли, как?

- Н.К.: Не... Още официално това никъде не беше обявено. По-интересното е, че на масата, на която аз бях сложен, всички бяха от различните дирекции на Европейската комисия. И тогава ми разказаха – деветдесет и шеста година, какво Европейският съюз планира за България.

- Водещ: И какво планираше тогава?

- Н.К.: Всичко, което се случи. Това, че ние сме добро място за живеене. Имотите, които англичани преди всичко и други започнаха да купуват. А после се отказаха. Това беше разказано. Аз поисках веднага среща с Петър Стоянов – тогава той беше президент - и му разказах всичко това. Защото Те имаха идея за България.






* * *

Турция, Гърция, Грузия и Армения разработват "Черноморския коридор на пътя на коприната"

Програмата за развитие на предприятията и конкурентоспособността на пазарите (Enterprise Development and Market Competitiveness, EDMC) на американската агенция за международно развитие USAID, съвместно с проекта за опознаване на паметниците на Армения (АМАР) обявиха началото на съвместен проект, наречен „Черноморския коридор на Великия път на коприната”, съобщава кореспондентът на РИА „Новости” в Ереван.



„Двугодишната програма „Пътят на коприната” има за цел да стимулира трансграничното Континенталният път на коприната се разделя на северен и южен, като и двата започват от търговските центрове в Северен Китай. Северният път преминава през Волжка България и достига Кримския полуостров, а оттам през Черно море и Мраморно море или Балканите до Венеция. Южният път преминава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттам през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африкасътрудничество и икономическото развитие на четирите страни от Черноморския регион и включва съвместни проекти между 173 общини от Турция, Гърция, Грузия и Армения”, цитира агенцията думите на представителят на Европейската комисия в Ереван Траян Христеа.



Проектът ще бъде финансиран съвместно с  Програмата за Черноморско сътрудничество на ЕС и се очаква да допринесе за намаляване на изолацията на селските райони и развитие на общините посредством създаването на зони за туризъм и производство на традиционни изделия, завършва кореспонденцията на РИА „Новости”.


http://btvnews.bg/article/svetut/turtsiya-gartsiya-gruziya-i-armeniya-razrabotvat-chernomorskiya-koridor-na-patya-na-koprinata.html





* * *

Китай съгласен за икономическа зона на "пътя на коприната"

Правителството на Китай приветства плановете за създаването на транспортен коридор от Тихия океан до Балтийско море. Това заяви днес президентът на Китай Си Дзинпин по време на посещението си в Казахстан, предаде ИТАР-ТАСС.

„В момента страните-членки на Шанхайската организация за сътрудничество обсъждат детайлите около споразумението за откриване на транспортен коридор от Тихия океан до Балтийско море. Ние сме готови да сътрудничим с всички страни за подобряването на граничната транспортна инфраструктура, за да бъдат свързани Централна, Западна и Южна Азия. По този начин ще се подпомогне развитието на икономиките на страните и ще се съдейства за обмена на човешки ресурси”, коментира Си Дзинпин.

http://asia.actualno.com/Kitaj-syglasen-za-ikonomicheska-zona-na-pytja-na-koprinata-news_437595.html






* * *

/През декември националното разузнавателно управление  (NIC) на САЩ публикува своето предположение: “Глобалните тенденции за 2030 година: световните алтернативи”.

NIC предсказва, че ще има “преобразувал се свят, в който “нито една държава, дори и САЩ, Китай или която и да е друга голяма държава, няма да може да бъде център на регионална хегемония”.




Това предположение отразява четири “мега тенденции:


индивидуалните възможности и глобалния ръст на средната класа,


дифузията на властта от държавите към неформалните връзки и коалиции,


демографските промени, предизвикани от урбанизацията,


миграцията и стареенето,


увеличаването на търсенето на хранителни продукти, вода и енергия.



Всяка тенденция променя света и “в значителна степен обръща процеса на историческия подем на Запада, започнал през 1750 г., а също възстановява влиянието на Азия в световната икономика, представя встъпването в новата епоха на “демократизацията” на международно и национално ниво”. САЩ ще останат “първи сред равните” с помощта на мека и твърда сила, но еднополярният модел завърши”.



Всяка тенденция променя света и “в значителна степен обръща процеса на историческия подем на Запада, започнал през 1750 г., а също възстановява влиянието на Азия в световната икономика, представя встъпването в новата епоха на “демократизацията” на международно и национално ниво”. САЩ ще останат “първи сред равните” с помощта на мека и твърда сила, но еднополярният модел завърши”.



Джозеф Най – бивш зам.-министър на отбраната на САЩ, председател на Националния разузнавателен съвет на САЩ. Понастоящем професор в Харвардския университет.

Една от последните му книги – “Бъдещето на властта”./
http://worldtodaybg.com/2013/01/14/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2030-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-project-syndicate-%D1%81%D0%B0%D1%89/

http://poblizo.com/?p=22248





* * *


"Южен поток" и битката за европейския енергиен пазар


Официалният старт на проекта "Южен поток" през декември 2012 провокира в Европа бурен интерес към инфраструктурните проекти на Газпром, при това както сред експертите, така и сред обикновените граждани.


Сред най-често поставяните въпроси беше, защо и е на Русия да инвестира допълнително милиарди долари, след като на континента вече съществува сравнително разклонена газопроводна система?



За да разберем логиката на действията на европейския газов пазар следва да сме наясно, че през следващите 15-20 години ЕС няма как да промени дела на традиционните енергоносители в своята "енергийна кошница". Причините за това са няколко.



На първо място, алтернативните източници на енергия засега не оправдават възлаганите на тях надежди



На второ място, след случилото се в руската и след това японската АЕЦ Фукушима, атомната енергетика доста прибързано беше обявена от редица западноевропейски политици за "неекологична и небезопасна", в резултат от което предстои съкращаване на значителна част от ядрените мощности на континента, като изключим Франция и Източна Европа. Тези мощности очевидно ще трябва да бъдат заменени с въглеводородни енергоносители, като най-приемливият за Европа вариант е природния газ, доколкото е "най-екологичен". В тази връзка ЕС е заинтересован от две неща: понижаване цените на газа и гарантиране сигурността на доставките.


Норвегия. През 2011 тази страна осигури 26,6% от всички газови доставки на европейския пазар. Тя е и основния конкурент на Газпром. Макар че всяка година се прогнозира спад на норвежките газови доставки, обемите им, в общи линии, се запазват благодарение на своевременното инвестиране в нови геоложки проучвания и разработване на северните зони на норвежкия шелф и политиката за ограничаване на разходите. Освен това, властите в Осло предлагат съществено понижаване на тарифите за транспортирането на газа, което позволява допълнително намаляване на цената и минимизира разходите на газодобивните компании. Благодарение на агресивната си ценова поитика и търговия на спотовия пазар, през миналата 2012 Норвегия съумя да увеличи обема на продажбите си в Европа с 16%, докато този на Газпром падна с 8%.



Катар. През 2011 тази страна осигури 11% от всички газови доставки на европейския пазар. Чисто теоретично, покриването на газовите потребности на ЕС би могло да стане чрез увеличаване на доставките на втечнен природен газ от Катар. Само че тази страна не възнамерява до 2014 да повишава газовия си добив.




Алжир. През 2011 тази страна осигури 12,9% от всички газови доставки на европейския пазар. Тя също е конкурент на руснаците, но след началото на т.нар. "арабска пролет" и влошаването на отношенията си със Запада, Алжир се ориентира към активно взаимноизгодно сътрудничество в енергийната сфера с Москва. Затова е доста вероятно в бъдеще Русия и Алжир да успеят да съгласуват интересите на европейския пазар и да провеждат там координирана политика.



Нигерия. През 2011 тази страна осигури 4,3% от всички газови доставки на европейския пазар. Две години преди това, през 2009, Газпром създаде съвместно предприятие с нигерийската държавна компания Nigerian National Petroleum Corporation (NNPC), което се нарича NiGaz Energy Company Limited. Имайки предвид, че доказаните газови запаси на Нигерия през 2010 се оценяваха на около 5 трлн. куб. м (обемът на всички запаси в Африка е 14,6 трлн. куб. м). Нигерия може да се превърне в един от най-големите доставчици на природен газ на световния пазар, включително и в Европа. Неслучайно Газпром усилено купува активи в нигерийския газов сектор.


Каспийският регион. По отношение на доставките на енергоресурси, това е приоритетен за ЕС регион, наред със Средиземноморския, разбира се. При това Съюзът се стреми да изгради собствена инфраструктура за газовите доставки от Каспийския регион. Така, в рамките на т.нар. "Южен коридор" (понятие, обединяващо всички проекти за доставка на газ от Азия за Европа, което не бива да се бърка с "Южен поток", появил се по-късно)



ЕС разчиташе на газопроводите Nabucco (Турция - България - Румъния - Унгария - Унгария - Австрия),


IGTI (Турция - Гърция - Италия),


ТАР (Албания - Адриатическо море - Италия) и


White Stream (Грузия - Черно море - Украйна - Румъния).


От тях до 2013 оцеляха само два конкурента на "Южен поток" . NabuccoWest (съкратен вариант на Nabucco - от турско-българската граница до австрийския град Баумгартен, през територията на България, Румъния, Унгария и Австрия) и ТАР (Трансадриатическият тръбопровод).



Основен източник на газ за "Южния коридор" трябва да стане азербайджанското газово находише "Шах Дениз 2". Първите доставки могат да се очакват през 2016-2017, като обемът им ще достигне 16 млрд. куб. м, което отговаря на пропускателната способност на TANAP.


Европа обаче ще получава само 10 млрд., тъй като Турция ще купува останалите 6 млрд. (за сравнение, Газпром доставя в Европа над 150 млрд. куб. м). В бъдеще, пропускателната способност на TANAP може да бъде разширена до 31 млрд. куб. м годишно, което обаче надхвърля почти два пъти капацитета на "Шах Дениз 2".

Разчита се, че допълнителният обем ще се гарантира от други находища в азербайджанската част на Каспийско море, а в перспектива (ако се вярва на турския премиер Ердоган например) и на газ от Туркменистан. В същото време обаче, по дъното на Каспийско море няма как да се изгради газопровод, докато статутът на морето остава неясен и всяка каспийска държава има собствено мнение по въпроса, опитвайки се да го наложи с помощта на военния си флот. Впрочем, дори и ако въпросът за транзита на газа от единия до другия бряг на Каспийско море бъде решен по някакъв начин, много е вероятно туркменистанският газ да се насочи не на Запад, а на Изток - към Азия.



Заключение

От всичко казано дотук е ясно, че през следващите няколко години най-голяма заплаха за Газпром ще си остане Норвегия, която успешно се конкурира с руснаците, благодарение на оптимизацията и намаляването на разходите си.


При това положение, отново възниква въпросът, защо Газпром иска да реализира един толкова амбициозен проект като "Южен поток", след като в близко бъдеще едва ли може да се очаква значителен ръст на газовите доставки за Европа.



Отговорът е прост и е свързан със сигурността на доставките, което е еднакво важно и за Газпром, и за Европа (а това означава и за България). След "газовите си войни" с Украйна, Москва иска да гарантира тази сигурност, включително и за да не дава в бъдеще на ЕС допълнителни основания да избягва сътрудничеството с Русия. Освен това, самият факт на съществуването на новата газопроводна система ще може да се използва като инструмент за въздействие върху политиката на Киев, включително по въпросите за украинската интеграция в Митническия съюз.




На свой ред, Европа очевидно не може да намери алтернатива на руските газови доставки. Затова тя ще продължава да разчита на тях, настоявайки за максимални гаранции за сигурността и постоянния им характер. Тоест, ЕС също иска да бъде независим от такива капризни транзитни държави, като Полша или Украйна.


Именно в резултат от това съчетание на различни ключови фактори се появи първо газопроводът "Северен поток", а сега и "Южен поток". Той ще минава от Русия, по дъното на Черно море, като на територията на България ще се разклони - едното разклонение ще минава през Гърция и Италия, а второто през Сърбия и Унгария за Австрия. През 2015 Газпром планира да достави по газопровода "Южен поток" 15,75 млрд. куб. м газ за Европа, като само три години по-късно този обем ще нарасне четирикратно, достигайки 63 млрд. куб. м. Поради ключовото си транзитно положение по маршрута на газопровода, България може да се окаже сред големите печеливши от този проект.

 

Център за анализи и прогнози в енергийната сфера
Цялата статия тук:
http://geopolitica.eu/actualno/1395-qyuzhen-potokq-i-bitkata-za-evropeyskiya-energien-pazar






* * *

Голямата шистова илюзия

Цялата статия тук:
http://geopolitica.eu/actualno/1394-golyamata-shistova-ilyuziya


Две мения за шистовия газ - вие изберете на кого да вярвате

Цялата статия тук:
http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1845:2013-03-25-14-34-26&catid=87:reporter&Itemid=204

* * *

Обречени ли са българските железници?


Целите статии тук:

http://geopolitica.eu/drugi-statii/1198-obrecheni-li-sa-bylgarskite-jeleznici

http://geopolitica.eu/actualno/1358-da-si-varnem-zheleznitsiteq





* * *


Кой НЕ СЕ нуждае от българи, а само от територията?


Guardian - 13 юли 2013:

Some of the most rapid increases are expected in the world's 49 least-developed countries. The populations of Mali, Niger, Somalia, Tanzania and Zambia are expected to increase at least fivefold by 2100.

In contrast, the populations of 43 countries are expected to decrease over the next few decades. Belarus, Bulgaria, Cuba, Romania, Russia, and Ukraine are among the countries where populations are expected to drop by more than 15% by 2050.



За неговорещите този език:

Някои от най-бързо увеличаващите се по население държави са тези измежду 49те най-бедни в света. Населението на Мали, Нигер, Сомалия, Танзания и Замбия се очаква да се увеличи петорно до 2100 година.
За разлика от тях, населението на 43 държави се очаква да намалее през следващите няколко десетилетия. Беларус, България, Куба, Румъния, Русия и Украйна са сред страните, където населението се очаква да намалее с повече от 15% до 2050 година.



А защо намалява населението в България? Защото един от базовите показатели, че една страна е в криза е срива в раждаемостта и. А България има перманентно признаци на криза от 23 години насам. И понякога тази криза даже се поддържа изкуствено - когато в другите страни кризата отминава!!! А кой и защо има полза от това?



Последнете страните с най-лоши демографски показатели от статията на Guardian - забележете, че това все са страни от бившата зона на ''комунизъм'' (включая и самата Русия). И освен това страни, които териториално са в региони, с интересна геополитическа и ресурсна стойност (България - териториално/транспортно, Румъния - залежи на нефт, Украйна и Беларус - житниците на Европа, Куба - геополитическо разположение!). Т.е. това са интересни земи, но .... май са по-необходими опразнени от население си за някого и за нещо!



Когато Колумб открива Карибските острови, в Куба например има процъфтяващо и множащо се индианско население, За 100 години тази популация е напълно унищожена чрез системен геноцид - например конкистадорите са си хранели кучетата с индиански бебета. (вж. Цветан Тодоров "Завладяването на Америка"). За 100 години испанската инвазия унищожава 70 милиона индианци, прочиства голяма част от мезо и южна Америка и заселва емигранти и африкански роби, за да установи политически изгоден икономически модел в тази част на света. И почти 200 години е най-силната икономика в света тогава.



През 2013 година по света се случват разни военни и протестни събития. И става следното: броят на бежанците се е увеличил двойно за последните 6 месеца. Бежанци от хора на средна възраст с деца. В детеродна възраст, които ще имат още деца. Които не знаят български, не са с православна религия, не могат да ползват българската образователна система, носят небългарски културен и социален модел и често нямат образователен ценз по европейски стандарт, за да станат производителна сила в България. Бежанци от конфликтите в Сирия и Северна Африка основно. Спасяват децата си. Вие няма ли да спасите децата си, ако някой стреля и по вас?




С над 15% ще намалее българското население до 2050 година според Guardian. Специално за България по доклада на ООН се предвижда броят на населението да се сведе до 3 милиона души към 2050 година. Алармира се още, че поне 2/3 от младото население тогава ще е от цигански произход. Което ще са младежи които може да говорят български, но няма да учат повече от начално образование, няма да носят българският културен и социален модел и не е ясно доколко ще са икономически производителни. Защото дори сега на това население се гледа с пренебрежение и не се очаква държавата българска да помисли да му създаде условия да се образова, за да носи поне българският културен и социален модел и да стане икономически производително. Нали е по-важно да му намираме разликите, че и да ги задълбочаваме. И да се конфронтират българи и цигани, например!



А териториално ще бъдем пак 111 хиляди кв. км. Така че остава въпроса:

ЗАЩО ОТ 23 ГОДИНИ СЕ ПРОВЕЖДА ИКОНОМИЧЕСКИ ГЕНОЦИД НА ТРУДОСПОСОБНОТО И ОБРАЗОВАНО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ. НА КОГО Е НУЖНА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И ЗА КАКВО?



Цялата статия тук:

http://gslavova.blog.bg/politika/2013/08/18/koi-ne-se-nujdae-ot-bylgari-a-samo-ot-teritoriiata.1140463






* * *

Жак Атали

"Кой ще управлява света утре? Коя страна, коалиция или международна институция ще разполага със средствата да се справи с екологичните, ядрените, икономическите, финансовите, социалните, политическите и военните заплахи, които тегнат над света?


Кой ще съумее да оползотвори невероятните възможности на всички култури? Трябва ли да се остави властта над света на религиите? На империите? На пазарите? Или пък да се върне на нациите, като се затворят границите?



Откакто може да мисли, човек си задава въпроса за господството над света. Най-напред вярва, че боговете управляват природата и че той не може нищо да направи. След това хора, свещеници, пълководци, олигарси се домогват до управлението на части от света, на светове, а после на целия свят. Те се мъчат да го завоюват чрез вярата, чрез силата, чрез пазара.


Кой ще управлява света утре? Съединените щати? Или те в съюз с Китай? Или само Китай? Индия? Или пък Европа? Компании? Мафии?



Без съмнение нито едните, нито другите. Макар първите и занапред да си останат много силни, а другите да станат. Защото противно на онова, което прекалено често се смята, светът все по-малко ще е под контрола на една империя и все повече под този на пазара.



И това ще е така, докато се наложи очевидният факт, че пазарът не може да функционира коректно без правова държава; че правовата държава не може да се прилага и зачита без държава; и че държавата може да просъществува само ако е наистина демократична.



Нито империя, нито пазарът ще могат да се справят с огромните проблеми, които очакват света. За това ще е необходимо световно правителство. Това правителство по форма ще прилича много на днешните федерални управления – несъмнено в това отношение Европейският съюз ще е най-добрата лаборатория. То ще остави на националните правителства грижата да осигурят зачитането на специфичните права на всеки народ и опазването на всяка култура, а ще отговаря за общите интереси на планетата и ще следи всяка нация да уважава правата на всеки гражданин на човечеството.



Това световно правителство ще се роди в резултат на гигантски икономически, валутен, военен, екологичен, демографски, етичен и политически хаос или пък, което е по-малко вероятно, вместо подобен хаос. То ще дойде като шокова терапия или пък ще се наложи малко по малко, заемайки празнините в анархията посредством връзките, установени от  държавите, предприятията, профсъюзите, политическите партии, НПО и хората. То ще е тоталитарно или демократично в зависимост от начина, по който се установи. Спешно се налага да помислим за него, преди то да се замисли за нас.



* * *

От хиляди години хората се събират на групи, създавайки племена, после села и накрая все по-големи общности. В началото вярват, че са под властта на висши сили, на природата, на боговете, на Бог, от когото получават всичко – живота, храната, здравето, смъртта. Според тях невидимото управлява света – боговете са първото правителство на света.



По-късно хора,  бунтари, започват да мислят, че не са напълно подвластни нито на природата, нито на божествата. Те поемат управлението на света в свои ръце. Владетелите – вавилонски, египетски, асирийски, китайски и други в Африка, Америка и Азия – се възприемат като господари на света и искат да господстват в името на боговете. Или поне господари на онова, което си представят от света, господари на светове.



За да скрепят съюза си с боговете, организират религия и държат свещениците под своя власт. Те събират данъци, организират армия и администрация, шпионират всички останали, налагат собственото си правосъдие, предават заповеди на големи разстояния, привличат елитите на народите, които завладяват, вземат като заложници децата на победените владетели, сключват съюзи и подклаждат конфликти между съперниците си.




Някои от тези владетели имат постоянни столици, други непрекъснато са в движение. Управлявайки все по-обширни пространства без други средства за придвижване в продължение на хилядолетия освен коня и колелото, те се отдалечават от базите си, за да се доближат до новите си завоевания. След тяхната смърт или няколко поколения по-късно империите им се сриват. Никнат други. Така хилядолетия наред съжителстват или се появяват едни след други правителства на части от света, ръководени всеки път от хора, притежаващи невероятна енергия, дързост и високомерие.




Евреите са може би първите, стигнали до мисълта, че има само един Бог и един-единствен човешки род, който не се свежда само до тях, и че те не го превъзхождат. Без претенции да управляват другите и с единственото желание да завладеят т. нар. Обещана земя, те се сдобиват със закон. Седем основни правила трябва според тях да се спазват от всички хора, за да дойде месия, който ще спаси и ще управлява цялото човечество. Това е първата дефиниция на планетарна правова държава и на правителство на света.




През IV век преди пр. Хр. един млад владетел от малка страна – Александър – се опитва да създаде правителство на света на основата на тази философия. От Албания до сегашен Пакистан, от Македония до Египет той успява да го направи за няколко години, смесвайки и увличайки няколко народа в едно мълниеносно завоевание.



С появата на християнството на Запад и в Близкия изток една нова власт, църквата, съперничи с Римската империя. И едната, и другата са убедени, че са получили от единствения Бог и от неговия син мисия да ръководят всички хора.



Другаде по  света  други империи –  от  Китай до Унгария и от Африка до Америка, също смятат себе си за господари на един свят. Това са безкрайно по-обширни империи, по-цивилизовани и по-могъщи от тези в Европа.



Всички прилагат същите принципи, използват същите средства, прибягват до същите хитрости, упражняват един и същ вид власт. Едни се осланят на вяра, други на военната сила, но задължително всички контролират богатствата и разполагат с водачи с безмерна амбиция.



През VIII век ислямът полага Umma като основа на нова военна и световна империя срещу двете християнски империи – Източна и Западна – и срещу папата. Китай и Индия са все още икономически и демографски първите сили на света, но без претенции да излязат от своите граници.



След хилядната година големи азиатски империи – Китай и Тамерлан, Чингис хан и монголите, се изтощават в люти битки. В Европа търговски градове организират нов вид управление на света. Докато империите навсякъде по света оцеляват само благодарение на войната, пазарът се нуждае от мир. Един след друг Брюге, Венеция, Антверпен и Генуа налагат своя закон и последователно стават „сърцата“ на търговския свят. Така от Европа те управляват все по-големи части от света.



В края на XV век, след като европейците откриват един нов континент и се признава, че Земята е кръгла, а последните превъплъщения на Римската империя са изчезнали на изток и почти на запад, империите на Америка се сгромолясват и азиатските се затварят. Католическата църква (с други думи, „универсална“) смята себе си достатъчно могъща, за да решава разпределението на земите и на моретата на планетата между двете нови християнски империи –  Кастилия и Португалия. Краят на Тридесетгодишната война през 1648 г. бележи привидно надмощието на големите държави в Европа за сметка на църквата. В действителност търговските сърца номади все повече се налагат над империите и уседналите нации. Амстердам надделява над Лисабон, Мадрид, Париж, Виена и Нидерландия и на свой ред се утвърждава като господар на света.




Китай и монголската империя в Индия все още произвеждат половината от световния БВП и населението им е над половината от световното. Ала нито едната, нито другата имат някакво влияние върху динамиката на света. На всеки етап, във всяко „сърце“, теоретици – като абат Сен Пиер, Кант и Хегел в края на XVIII – замислят проекти за световно правителство или поне за световен договор с цел най-сетне да осигурят мир между държавите.



През 1815 г. след провала на революционната мечта за правителство на света в името на правата на човека и докато в Америка се появява нов кандидат за световната хегемония, се сформира правителство на Европа, наречено Концерт на нациите. В действителност под този етикет Великобритания установява властта си върху обширно пространство, простиращо се от Канада до Индия. Под маската на златния еталон господар на световната валутна система става лирата стерлинга.



Технологиите, осигуряващи движението на  хората и на идеите, бележат разцвет. В края на XIX век светът може да се обиколи за 80 дни. Дарвин установява единството на човешкия род. Свободната търговия се сочи като средство за постигане на братството между хората, освобождавайки ги от националните ограничения. За да функционира пазарът  по най-добрия възможен начин, границите падат и се създават норми благодарение на инициативи, идващи както от капиталистическите предприятия, така и от някои утописти. Силните ще имат нужда да установят правителства на целия свят, а не само да оставят мечтателите да ги обмислят. Това е времето на еуфорията на една щастлива глобализация.



Появяват се първите интернационали – на трудещите се, както искаше Маркс през 1864 г. – Международният телеграфски съюз през 1865 г., първите олимпийски игри на модерната ера през 1896 г. На запад мирът като че ли е гарантиран, тъй като той е условие за продължаващия напредък. Богатството, произведено в Европа, за първи път надхвърля произведеното в Азия. Европейските държави продължават да ограбват колониите си в името на представата си за цивилизация.



В началото на ХХ век нова икономическа криза, последвана  от  политическа, този  път  трансатлантическа, води до протекционизъм и до конфликт, определен за първи път като „световен“. Отново френският и германският съперник на доминиращата империя се изтощават взаимно във война, давайки възможност на трета сила – Съединените щати, останали настрана от основните военни действия, да вземат властта – „сърцето“ напуска Лондон, прекосява Атлантика и се установи в Бостън.



Световна война, безмилостни диктатури и омразни идеологии превземат света. Те също претендират за управлението на планетата.



Два  опита за световно правителство –  всеки след световен конфликт, а не вместо него – ОН и ООН – се провалят, единият поради идването на нацизма, а другият поради Студената война.



След 1945 г. две  „сърца“ заменят последователно Бостън – Ню Йорк, а след това Калифорния. Доларът заема мястото на лирата стерлинга. Антагонистичната двойка САЩ – Съветски съюз доминира над света. За първи път с ядреното оръжие светът вече разполага с възможности да се самоубие и започва да осъзнава, че ресурсите му се изчерпват.



След разпадането на Източния блок през 1989 г. Съединените щати стават единствените господари в света. Или поне го вярват. Това според тях е „новият световен ред“.



После, както в края на XIX век, планетата е обхваната от глобалистичен оптимизъм. Континенти се отварят и обединяват; пазарите стават глобални; компании придобиват планетарни мащаби; технологии като интернет още повече намаляват цената и времето, необходими за преодоляване на големи разстояния от хората, стоките и идеите. Към ценностите на Запада и на първо място индивидуалната свобода с нейните два стълба – пазара и демокрацията – се стремят навсякъде по света, както показаха неотдавна събитията в Тунис и в Египет.



Светът като че ли се стандартизира, смилайки културните различия. В Азия, Латинска Америка, Източна Европа и в арабския свят част от бедните се издигат до средната класа. Безброй международни институции – публични и частни, официални и неофициални – се занимават с всички технически, политически, икономически, културни и социални проблеми на планетата. Те образуват някаква разностранна и неразчленена администрация на света – все още не се говори за правителство, а за „управление“. Близо двестата държавни ръководители на света днес могат всяка година да участват в четири хиляди конференции на тяхно равнище срещу средно две през XIX век. А всяка година има все повече държави и повече конференции.



Но ето че за лишен път нищо не е както трябва, всичко се разпада – една голяма световна икономическа криза от дълго време е сякаш извън контрол. Международните институции от всякакъв род нямат никакъв авторитет. Количественият резултат  от  действията  им  по  всички теми рядко надхвърля 0,5 % от общата сума, която правителствата им отделят. Пазарът става световен, без при това да e налице световно върховенство на закона, а още по-малко планетарна демокрация. Най-могъщите държави могат в най-добрия случай да осигурят зачитането на правото на собствената си територия и оставят отворени пространства, където то може да се заобикаля.



Съединените щати отслабват, а никоя друга държава не е в състояние да заеме тяхното място в управлението на световните дела; много стари държави се разпадат; десетки държави не разполагат със средства да защитят идентичността си и да гарантират в самите тях минимална солидарност в полза на най-слабите; цели райони се превръщат в зони на неправото; финансите, застраховането и развлеченията навсякъде вземат надмощие над реалната икономика и общия интерес; валутите понасят удари; околната среда се уврежда; водата не достига; все по-широко се разпространяват ядрените, биологичните, химическите и генетичните средства за унищожаване на човечеството; множат се системните рискове. И накрая катаклизми от всякакъв род като започналия през март 2011 г. със земетресението, цунами и ядрената катастрофа в Япония ни припомнят, че всички ние сме изложени на природни катастрофи с планетарни последици.




В това положение се намираме днес – едновременно понесени от силен световен растеж и на ръба на хаоса. Нашето схващане за бъдещето и за начина, по който то би могло – би трябвало или не би трябвало – да бъде управлявано, в голяма степен ще се оформи от тази дълга история.



Коя би могла да е утре новата свръхсила? Коя може да разполага с всички икономически, военни, финансови, демографски, културни и идеологически средства, за да управлява света? Коя има желание за това? Може ли отново да се прогнозира, както някои го направиха през 70-те години, упадъкът на Съединените щати? А този път в полза на коя? Коя ще може да се справи с утрешните планетарни предизвикателства? Как историята от трите последни хилядолетия може да ни помогне да отговорим на тези въпроси за следващите три десетилетия?




Ако приемем, че историята се повтаря, Съединените щати ще останат още дълго първата военна, технологична, финансова, политическа и културна сила на планетата. Залезът им ще е относителен. После за десети път едно ново „сърце“ ще замени старото и световната система ще се организира около него. Това „сърце“ ще наложи своето управление, както направиха преди него фламандците, венецианците, генуезците, англичаните и американците. Това още неизвестно „сърце“ може да е американско, китайско, индийско или европейско. Но пък не значи, че ще има възможностите да управлява света – една страна ще може да господства над другите, без при това да е в състояние да се справи със заплахите от всякакво естество, които тегнат над човечеството. Нито една страна, нито един съюз, никоя Г-20 няма да може да направи това.




Защото историята няма да повтори същия сценарий – нито една държава няма да разполага с възможности да поеме ръководството на света; никоя няма да може да се нагърби с това бреме. Съединените щати вече няма да са правителството на света. Китай никога няма да има възможностите, нито желанието. Европа също или пък Г-20. Една Г-2, съставена от Съединените щати и Китай, постепенно ще замести свръхсилата САЩ, като в същото време няма да може да ги замени, нито да управлява света. Никоя не е способна да се справи с бъдещите системни проблеми.



Ще се установи полицентричен хаос, преди той да отстъпи място на световно правителство на пазара, т. е. на всемогъщите компании – главно застрахователни – на постепенното изчезване на каквато и да е правова държава, на една взривоопасна анархия, на крайно неравенство, на мащабни миграции, на недостиг на голям брой блага, на особено жестоки регионални войни и на финансови и климатични сътресения. Нито една от сегашните международни институции – ООН, Г-8 или Г-20 – няма да може да устои на мощта на пазарите, нито на силата на тези удари. Нищо и никой не ще е в състояние да се справи в криминалната икономика, разпространението на оръжията, екологичните и технологичните катаклизми.




Възможно е тогава на цялата планета да се установи онова, което преживяха държавите в началото на ХХ век след неуспеха на първата глобализация – нации и диктатури, вкопчени в своите територии, амбицирани да опазят културата си или да управляват света. Две потенциално тоталитарни идеологии вече имат тази амбиция – екологията и религията, символизирани по странен начин и едната, и другата от зеления цвят. Най-напред те ще се опитат да се наложат единствено със силата на своята доктрина, а след това ще се вплетат в идеологията на някоя нова демокрация.




На пръв поглед като че ли нищо не предвещава подобен развой – светът е в ръцете на силните и преди всичко на САЩ, които нямат никаква причина да желаят каквато и да е промяна на установения през 1945 г. ред, а и да го искат, ще имат все по-малко възможности да го направят. От своя страна и новите сили – сред които Китай, Индия, Бразилия, Индонезия, Мексико, Турция, Южна Африка и Нигерия – няма да приемат създаването на наднационално и демократично правителство на света и ще предпочетат да отстояват правото си върху ръководенето на световните дела.



Да се мисли за правителство на света не е някаква илюзия – историята има много повече въображение от всички романисти.



Вероятно хората ще трябва да преживеят катастрофи от финансов, екологичен, демографски, санитарен, политически, етичен и културен характер като например тази в Япония от март 2011 г., за да разберат, че техните съдби са свързани. Едва тогава те ще осъзнаят мащабите на бъдещите системни заплахи. Ще си дадат сметка, че световният пазар не може коректно да функционира без световна правова държава, че правовата държава не може да се прилага без държава и че никоя държава, дори и световна, не може да просъществува, ако не е истински демократична. Ще осъзнаят, че човечеството разполага със силни козове, за да си осигури успешно бъдеще –технологии, знания и умения и човешки, финансови и материални ресурси. Липсва му само организация – ефикасно демократично правителство.



Ще възникнат много въпроси – ще може ли едно такова наднационално демократично правителство да упражнява реална власт над цялата планета, без да остави безброй зони на неправо? С какво то ще е по-малко корумпирано, по-малко бюрократично и по-ефикасно, отколкото действащите власти? Как ще може справедливо да поделя все по-оскъдните ресурси? Ще бъде ли в състояние да намали опасностите от световен конфликт?



Ще може ли да отчита дългосрочните интереси? Възможно ли е едно такова правителство да съчетава американската либерална демокрация, европейската социалдемокрация и способността на Китай да мисли дългосрочно? И накрая как да се избегне това правителство на света да се превърне в обикновено утвърждаване на новото всемогъщество на няколко държави или компании, които ще се стремят да наложат на всички останали нова форма на тоталитаризъм точно когато последните потиснати народи се освобождават от диктатурите си?



Много хора от векове са разсъждавали по тези въпроси преди всичко за да измислят механизми за запазване на мира между държавите. Днес, макар войната да е първостепенен въпрос, тя вече не е единственият: хората могат да се унищожат взаимно по доста други начини освен със силата на оръжията.



Има безброй проекти за правителство на света. Не е изненадващо, че европейците заемат централно място в тези разсъждения. От една страна, поне осем страни от Стария континент са били империи със световни амбиции (гърците, римляните, испанците, португалците, холандците, французите, германците и англичаните). И Ватикана, и самите Съединените щати са вдъхновени от европейската глобална мечта. От друга страна, и европейците, и американците биха имали интерес от световно правителство, което да продължи тяхната власт върху останалата част от човечеството.



Този факт не би трябвало да е пречка за размисъла – Европа също е и люлката на демокрацията, така че няма нищо чудно днес тя да е едно от основните места, където се мисли за създаване на демократично правителство на планетата. Тя обаче не е единственото – в Китай, Индия и Африка също работят по въпроса.



По дефиниция най-доброто управление на света ще трябва да вземе под внимание общия интерес на планетата и на човечеството. Следователно то не може просто да е мултилатерално, а трябва да има определено наднационално измерение.



За да бъде очертано в основни линии, няма да е достатъчно да се реформира една несъвършена държава – не става въпрос да се превзема някаква бастилия или да се сменя монархия или пък да се окупират национални министерства и дворци. Не само няма пилот в самолета, но няма и пилотска кабина. Следователно не може да се мисли за управлението на света като за завземане на властта или внедряване във вече съществуващ управленски апарат.



Това е едновременно трудност и шанс – шанс да се разсъждава и трудност да се действа. В идеалния свят, където всеки би имал правото да пътува свободно, бихме могли да си представим планетарно демократично управление.



Ще има парламент, партии, администрация, съдии, полицейски сили, централна банка, валута, система за социална защита, институция, отговаряща за разоръжаването, друга – за контрола на сигурността на ядрената енергия за граждански цели, и цял набор от контравласти. То би отговаряло единствено за общите интереси на планетата, би помагало на най-слабите да опазят идентичността и културата си и би следило всяка нация, всяко континентално пространство да зачита правата на всеки гражданин на човечеството, оставяйки на правителствата на всяка подобщност грижата да осигурят спазването на специфичните права на всеки народ.




В реалния свят е невъзможно да се установи подобно управление. Но едно друго по-скромно, по-прагматично, което постепенно да трансформира съществуващите организации, за да ги насочи към идеалния модел, е напълно възможно. За да се отклоним от пътя, водещ към катастрофата, би било достатъчно да се направят няколко реформи – като сливането на Г-20 със Съвета за сигурност на ООН – и се поставят под негова власт всички организации със световна компетентност като МВФ и Световната банка, а всички те да се подчинят на контрола на Общото събрание на Обединените нации. Съответният договор може да е от десет реда и да бъде приет за един ден.



Някои биха го изобличили като потисническа диктатура в мащабите на планетата. Вероятно ако гласува днес,  човечеството би  се  противопоставило с  голямо мнозинство и без съмнение би приело общ текст, който утвърждава единството и солидарността на човешкия род и дори съдържа призив за свикването на генерални щати на света. Точно от тях би трябвало да се започне.


Един ден човечеството ще разбере, че само ще спечели, ако се обедини около демократично правителство на света, надмогнало интересите на най-могъщите нации, правителство, което защитава идентичността на всяка цивилизация и по най-добрия начин се грижи за интересите на човечеството. Такова правителство един ден ще има. След катастрофа или вместо нея. За доброто на света спешно трябва да се помисли за това."


Справка:

„Кой ще управлява света утре?”, Жак Атали, ИК „Рива”, 2013, превод Мария Петрикова, 18 лв.

Жак Атали (род. 1943 г.) е световноизвестен френски икономист и философ. Роден е в Алжир в еврейско семейство, което се преселва в Париж през 1963 г. Завършва френската Политехника, Института по политически науки в Париж, а по-късно получава диплома и от престижното Националното училище по администрация. От 1981 г. е личен съветник на президента Франсоа Митеран. През април 1991 г. е избран за първи ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие. Автор е на много книги, някои от тях са познати и на българския читател: „Всички разорени след десет години”, „Да оцелеем в кризите”, „Евреите, светът и парите”, „Кризата, а след това?”, „Кратка история на бъдещето”, „История на времената” и др.






* * *

Пътя на коприната


Пътят на коприната е исторически важен международен път, който някога свързвал Китай със Средиземноморието.
Възникнал  през  2 век пр. Хр. за  обслужването на военни и политически цели на Китай.


Понеже коприната представлявала най-важната част от транспортираните стоки по него, маршрутът бил наречен "Път на коприната" от географа Фердинанд фон Рихтхофен през 1877 г. 



Пътят на коприната в миналото бил не просто търговски път, a и информационна магистрала с не по-маловажно значение. По него се извършвал обмен на информация и идеи.



Този път е мост между китайската и западната цивилизация и икономика.



Както почти винаги и навсякъде и тук търговията зависела от политическата обстановка. Стабилната политическа конфигурация била гарант за гладкото протичане на сделките, а политическите турбуленции  винаги внасяли смут в търговските отношения.



По времето, когато Чжан Цян открил Пътя на коприната, династията Хан и Партското царство в Персия били в своя апогей, което осигурило безпрепятственото развитие на Пътя на коприната като важен транспортен и търговски маршрут.


По същото време с разпространението на няколко световни религии, все повече мисионери се отправили на изток именно по този път. С  времето Пътят на коприната  станал важен културен път и своего рода информационно трасе за обмен на идеи, които били от особена важност за високото ниво на развитие, което достигнал Китай по времето на династията Тан.




След падането на династията Тан през 10 век започва упадъкът на Пътя на коприната, период който продължава до 13 век, когато завоеванията на монголците възвестили началото на една нова ера в отношенията между Изтока и Запада. Засилените контакти провокирали засиления интерес на европейците към азиатските стоки, а това станало причина да започне да се търси и морски път до Азия, по който да бъдат пренасяни стоките. През 15 век бил открит такъв, което за пореден път нанесло съкрушителен удар върху търговията по Пътя на коприната.




При по-малко разходи, по-малко тревоги, по-малко опасности  много стоки, които били трудно превозвани по Пътя на коприната, вече успешно били транспортирани по море. Освен това в Персия започнало развитието на бубарството, което допринесло за спада във вноса на коприна от Изтока.  От тогава и трескавите улици, богатите градове и величествените бастиони започнали да се превръщат в обширна пустиня и човек днес би могъл единствено да проследи величавото им минало, преминавайки през руините, останали от тях.




Морският път на коприната свързвал Китай с другите древни цивилизации в света и е съдействал за общото им развитие. Той е наречен в историята „Път за връзките между източната и западната цивилизация”. В древни времена, италианският пътешественик Марко Поло пътува до Китай по морския път на коприната.




Значението на Пътя на коприната като културен път е намерило израз във функционирането му като своеобразен мост, свързващ Китай, Индия, Персия, Арабия, Гърция и Рим. Четирите велики китайски изобретения и западните религии са можели да бъдат представяни  по чужди и далечни земи.


Освен Пътя на коприната в Североизточен Китай има и още няколко търговски пътя в Югоизточна Азия и  един по море, които също са играли важна роля в миналото - Южният път на коприната и Морския копринен път.

След обявяване на независимостта на много от централно-азиатските републики и след  като от китайското правителство обявява план, според който административните граници между 6-те провинции и региони, през които минава Пътят на коприната да бъдат премахнати,  този древен търговски и културен коридор се превръща в популярна туристическа дестинация и отново заема важно място като световен културен коридор. Добре е туристите да предвидят възможности за настанява, за хранене, както и да се информират за  нормите на поведение сред  местните хора.




1. Пътят на коприната по суша започва от град Чанан /сега град Сиан/, и завършва в Рим.


- Южният участък на пътя е от Дунхуан, пресича планините Кунлун и Арабския полуостров, и стига до Римската империя.

- Северният участък също започва от Дунхуан, пресича Централна Азия, и на югозапад се съчетава с южния участък.

Тези два участъка са наречени общо „Сухоземния път на коприната”.




Малко хора знаят за другите два пътя на коприната.


2. Единният от тях започва от сегашната провинция Сьчуан, пресича реките Иловати и Инд и завършва на Иранските възвишения. Този копринен път е прокаран по-рано от сухоземния път на коприната.



3. Друг път на коприната започва от сегашния град Гуанджоу, преминава през малайския проток, Шри Ланка и Индия, и завършва в Африка. Този път на коприната е наречен в историята морски път на коприната. Откритите в Сомалия антики показват, че този път на коприната е функционирал по време на династия Сун.



Цялата статия тук:
http://www.idi.bg/blogs/view/blog/647






* * *

“Пътя на коприната” ?
От Марина Илиева


1. Едни от най-важните стоки, пренасяни по пътя на коприната от Азия към Европа са били коприна, порцелан, хартия, килими, подправки, чай. Вълна, коне, вино, оцветено стъкло са се пренасяли от Европа към Азия.
Злато, черупки от костенурки, слонова кост, роби от Африка към Азия и Европа.


2. Най-грандиозният град по пътя на коприната е Самарканд. Той се намира в днешен Узбекистан. Самарканд е втория по големина град в Узбекистан, след столицата Ташкент.


3. Две от най-важните неща пренасяни по „пътя на коприната“ са коприна и религия
  

4. Най-известният европейски пътешественик по „пътя на коприната“ е Марко Поло
  

Марко Поло описва пътешествията си по "пътя на коприната" в книгата „Пътешествията на Марко Поло “.




5. По "Пътя на коприната" в Европа е внесена чумата.

   

6. "Пътят на коприната" е дълъг приблизително ~6000 - 7000 км.
 

7. "Пътят на коприната" съществува и днес.

  





* * *

Създаване на Балканския съюз


... Русия е планувала идеята за Балкански съюз (въпреки че след ВСВ интересите налагат други съюзници) Антантата (Англия, Франция и Русия) и преди всичко Русия покровителстват създаването на Балканския съюз, виждайки в него необходимата им военнополитическа структура, която да се противопостави на балканската политика на Тройния съюз (Германия, Австро - Унгария и Италия) като прекъсне връзката и изолира Турция от Австро – Унгария и Германия.


Англия и Франция се надяват, че посредством балканските държави и особено чрез България да могат да наложат контрол върху проливите, получавайки възможността да установят сигурни комуникации с Русия и да снабдяват нейната армия с необходимото й оръжие и боеприпаси. Те се стремят да използват съюза между балканските държави за постигане на своите практически цели в задаващата се световна война.



Германия и Австро – Унгария са против създаването на съюз между балканските държави, успяват да наложат на Румъния да запази неутралитет и тя не се включва в Балканския съюз. Това не й пречи по-късно да иска компенсации от България и ги получава.



Антантата (Англия, Франция и Русия) и Тройният съюз (Германия, Австро - Унгария и Италия) стоят на прага на световен военен конфликт. Преразпределянето на света на сфери на влияние засяга и Балканите, където двете групировки търсят съюзници.


Неспособността на всяка една от балканските държави сама да реши въпроса за своето цялостно национално освобождение и обединение, както и трезвата преценка на собствените им сили и ресурси,  довежда до идеята за създаване на Балканския съюз. Една прекрасна идея за обединение на силите, пример за солидарност и взаимодействие срещу общия враг, но скрепена с неясни, наивни и несигурни двустранни договори и устни уговорки, които по-късно ще станат и основата на несправедливите претенции на съюзниците към възвърнатите от тях земи, довели до кървавия конфликт между тях.


Първата стъпка към създаването на Балканския съюз е подписаният на 29 февруари 1912г. българо – сръбски договор, допълнен през май с военна конвенция. Договорът дава взаимни гаранции на двете страни в случай на нападение от Османската империя и Австро-Унгария. Двете държави се задължават да действат срещу тях с всичките си разполагаеми сили. България се ангажира с 200 000 войници, а Сърбия с 150 000.



Договорът 

уточнява придобивките след евентуална успешна война. България трябва да получи всички земи източно от Родопите и река Струма, а Сърбия – районите на север и северозапад от Шар планина. Спорен остава въпросът за Македония, чиято съдба договорилите се страни оставят под арбитража на руския император. Още с подписването на договора, обаче, цар Фердинанд и правителството правят отстъпление от традиционната политика на страната за автономия на Македония и се съгласяват с искането на Сърбия за дележ. Този компромис обрича на провал осъществяването на идеала за национално обединение, жадувано от няколко поколения българи.


На 16 май 1912 г. българската дипломация допуска втората си стратегическа грешка. С посредничеството на Англия е подписан българо – гръцки договор. Той задължава България да мобилизира в случай на война с Турция 300 000 войници, а Гърция – 120 000. В договора не се поставя въпросът за териториално разпределение след евентуална победа, а Гърция не  признава българо – сръбското споразумение за Македония. Така гръцкото правителство си запазва правото за всякакви окупационни действия, обстоятелство, от което гръцките войски се възползват още преди края на войната.




Черна гора се присъединява към оформения вече Балкански съюз чрез устна уговорка с България да нападне Турция. Сърбия, Гърция и Черна гора не сключват помежду си двустранни договори и така създадения съюз остава да се крепи изцяло върху българската дипломация и подкрепата на Русия.




Договорът в Лондон (1913 г.) и краят на Първата Балканска война

http://milenakatosheva.wordpress.com

М. Боуо

www.ydara.com

-------

На брега на Волга, там, където минава древният Велик път на коприната, се намира един от най-забележителните паметници на руското културно наследство – Българското градище с руини на древния град Велики Болгар или, както още го наричат, Болгар.
Градището е Български държавен историко-архитектурен музеен резерват, най-старият в република Татарстан. В комплекса му влизат Съборната джамия, Източният и Северният музей, Църквата „Успение”, Малкото минаре и Ханската гробница, Бялата и Черната палати, Ханската баня и природни забележителности.
Болгар - една от столиците на Волжка България, а по-късно един от най-важните градове на Златната Орда, възниква в началото на Х в.

------

-------------------------

Проф. Васил Николов: Потвърждава се ролята на Струмската долина, като един от най-важните пътища в древността на Югоизточна Европа


Фокус: Проф. Николов, преди няколко дни бяхте посетени на обекта, край село Мурсалево от комисия на Министерство на културата. Бихте ли разказали какви са вашите искания и за какво се договорихте?

Васил Николов: Става дума за обекта Мурсалево – „Деве боаз”, едно ранно неолитно селище, което се проучва от моя екип на площ от около 10 дка, на което работим вече от стотина дни. Бяхме подсетени от Агенция „Пътна инфраструктура”, че трябва да имат някаква яснота, затова кога приблизително се очаква да приключим работата. Ето защо ни посети комисията на Министерство на културата.

Колегите инспектори бяха на място при нас. Същият ден при нас дойде и министърът на културата - Петър Стоянович, за да види как са разкопките и какви са нашите искания. Това, което комисията прие е да бъде удължен срокът с три месеца, след изтичане на времето ни за работа по договор, което е до края на август месец, т.е сега ще можем да работим до края на ноември.

Надявам се, че ще бъде проучено селището. Дебелината на пласта, както доказаха последните ни сондажи, направени във връзка с идването на комисията е, че културният пласт е дебел около 2.70 м, че има минимум пет строителни нива. Условно казано, това означава, че има останки от пет селища едно върху друго. Ние ще проучим до края на месеца второто от горе - надолу. Остават поне три надолу, да бъдат изследвани. Територията разбира се намалява надолу, но все пак са 4-5 дка.

Надявам се в рамките на тези три месеца да приключим. Разбира се това е предложението на комисията на Министерство на културата. То трябва да бъде одобрено от министъра на културата, което се надявам, че ще стане и оттам-нататък вече трябва да проведем разговори с Агенция „Пътна инфраструктура” за финансиране на разкопките. Това е ситуацията в момента.




Фокус: Какви предмети сте открили досега и сред тях има ли нещо интересно ?


Васил Николов: Разбира се, иначе нямаше да искаме да бъде удължен срокът. Става въпрос за селище от началото на шестото хилядолетие пр. Хр.,т.е селище преди осем хиляди години. В момента проучваме 10 дка от обща площ 16 дка.

Територията е била изградена по една много ясна планова схема. Нещо, което е изключително интересно за началото на шестото хилядолетие преди Христа явно подсказва за една много силна социална организация, за да може, тъй като не е изградено за един ден, то е изграждано години, за да бъде планирано предварително по начин, който за първи път го установяваме изобщо в Източна Европа на такава площ. Има около три централни улици и много напречни, които образуват малки приблизително правоъгълни, четиристранни кварталчета с къщи. Второто интересно нещо е, че тези къщи са били изгорени.

Цялото село е било преднамерено опожарено, като резултат вероятно на някакъв социален конфликт, но това е решение на общността, защото селото не може просто да бъде запалено. То няма да може да изгори, защото къщите са от глина – подове, тавани, всичко това се е строяло от глина. Би трябвало да са нанесли огромни количества дърва в къщите, за да могат да ги запалят, да изгорят, глината да се отопли, а и на места да се остъкли, т.е температурата на изпичане на много дебели късове глина, е била поне 700-800 градуса, а местата на остъкляване над 1200 градуса. Това е нещо, което не може да стане просто така, да се драсне клечка с кибрит и селото да изгори.

Ако е било така, е щяло да изгорят само сламените покриви и нищо друго. Отново тази социална организация, невероятно силна, нещо което не сме допускали, но сега имаме ясни доказателства. Това селище е част от първата европейска цивилизация, най-ранната в Европа. Това може само да ни радва. Това, което е интересно, че всички предмети са останали вътре в къщите. Къщите са запалени с цялата материална култура. Това е невероятното.

Така, както почистваме останките от къщите, в момента имаме нещо, като музей на открито - стърчат керамични съдове , пещи, невероятно интересни предмети, които за първи път срещаме в ранния неолит, изобщо тук в Югоизточна Европа. Откриваме антропоморфни съдове, пластика, различни белези на престиж. Така че струва си това, което искаме. Селището е отдавна известно. Ние от седем години говорим, че трябва да се започнат много бързо разкопките, че там пластът е много дебел, че селището е много важно. Разбира се, не бяхме чути. Надявам се сега да няма някакви безкрайно тегави дискусии, затова дали трябва или не трябва да се копае. То е очевадно, че трябва да се копае. Просто се виждат изгорените пластове с всички тези предмети, които бъкат между мазилките.





Фокус: Имате ли информация хората, които са живели в това селище, след опожаряването му, на къде са тръгнали?

Васил Николов: Може би след известно прекъсване са създали селище в съседство на това, за което говорим. То датира от късния неолит. В нашия сектор, в частта, която проучваме има няколко постройки от него с изключително интересна материална култура – с култови столчета , големи антропоморфни съдове, много други предмети. В този район попаднахме и на един златен предмет, който е от едно по-късно време. Вероятно е жертвен дар край извор, който се намира там. Този предмет е от началото на четвъртото хилядолетие преди Христа.
Фокус: Какво представлява този златен предмет?

Васил Николов: Този предмет го открихме преди десетина дни. Той представлява една златна апликация, която се е прикачвала вероятно към дреха или в косата. Както казах предметът е от преди 6 хил. години. Неговият произход е от Средна Европа.

Такива предмети се срещат само в Югоизточна Унгария и Югозападна Румъния. Намирането в долината на Струма е изключително интересно и подсказва, че и в четвъртото хилядолетие преди Христа, долината на Струма е път на връзки между Средна Европа и Егейският басейн. Това е нещо, което го знаем за шестото хилядолетие, преди Христа, а сега вече и за четвъртото . Потвърждава се ролята на тази долина, като един от най-важните пътища в древността, в Югоизточна Европа.




Фокус: Има ли начин да се запази това селище и да не се разруши, заради строежа на АМ „Струма”?

Васил Николов: Идеята не е да се запазва това селище, още повече, че едно праисторическо селище, се проучва надолу, документира се всеки пласт. Дори и да не бяха тези разкопки, трудно може да се запази нещо.

Може би от най-долното селище би могло, но не е такава идеята, защото магистралата ни притиска от двете страни. Живият живот трябва да се съобразява с археологическото наследство, както и ние трябва да се съобразяване с това наследство, но не трябва да пречим проучвателите на древността със съвременните хора. Трябва да се намери разумен компромис. В случая такъв е селището да бъде проучено до край и документирано, за да може да мине магистралата оттам.
Ива САПУНДЖИЕВА

Сензационни разкрития: Лъснаха тайните за прекрояването на Европа
http://www.razkritia.com/

Сензационни разкрития около прекрояването на Европа излязоха на бял свят. Русия махна грифа „държавна тайна“ от редица документи и излязоха неподозирани тайни за политиката на Европа, през миналия век.

Оказа се, че още през 50-те години на 20 век са се правели договорки за създаването на най-голямата държава в Европа и за създаването на балканска федерация. Висшите ръководители на Съветския съюз и Югославия са планирали обединение, което коренно е щяло да промени събитията в Европа и да прекрои картата на стария континент, както никога досега.
Сензационни разкрития за бъдещето на Европа, изплуваха от руските архиви

Сензационни разкрития за бъдещето на Европа, изплуваха от руските архиви

Според ръководителя на федералната архивна агенция на Руската федерация Андрей Артизов, точно в тези документи ще откриете една различна истина от тази, която познаваме и ще бъдат основа за нова история, предаде „Новости“.

Аризов миналата седмица посети Белград, за да оповести за публикуването на разсекретени документи за срещите на ръководителите на Югославия и Съветския съюз след Втората световна война. Става дума за съвместен проект пазен строго и в югославските архиви, според които се е планирал съюз между Русия и Югославия, който качествено да промени ситуацията в Европа.

„Това са неизвестни досега документи за югославски – съветското помирение след смъртта на Сталин.“, разказва Артизов.

Той добави, че не е случайност, че документите излизат в момент, когато сръбските и руските ръководители подписват важни икономически споразумения.

„Битката е за бившите страни от Югославия.“ В един от томовете се споменава, че Хрушчов е предупредил лидерите на Югославия, да внимават с Америка и подкрепата, която отвъдокеанската държава обещава да им окаже.

„Не е случайност, че американците са решили да продължат да предоставят помощ на Югославия, независимо от стъпките, които направи за сближаване със Съветския съюз. Американците се надяват, че Югославия отново ще ни се противопостави, с което би се създала добра атмосфера за привличане на държавата, в общност срещу Съветския съюз“, казва той.

Русия е ключова за развитието на голяма част от страните на Балканите. И изграждането на един силен съюз, ориентиран към нея самата е доста добра възможност за противопоставяне срещу американското влияние в Европа. Именно затова се е целяло създаването на балканска федерация, обединяваща не само страните от бивша Югославия, но и България, Румъния, Гърция и дори Турция. С подобно балканско обединение нито една страна в западна Европа не би могла да се справи, а Русия би имала изключително силен съюзник в борбата за влияние срещу Америка. Положение, което не е било изгодно за мнозина.

Първият том на синагогите, озаглавени „Срещи и разговори на най-високите ръководители на Югославия и СССР, 1946-1964″, разкрива, че е имало срещи на съветския президент с колегите му от Югославия за помирение. До този момент архивите не са били достъпни, тъй като преди 1991 година е имало СССР, а не Русия. Отношението на властта към документите е съвсем различно.

През последните двадесет години, другата власт прави сензационни разкрития, като маха гриф „Строго секретно“ от близо 98 процента от документите в обществените архиви. Артизов прави паралел между Тито и бившият шеф на КГБ Юрий Андропов и добавя, че според общественото мнение, хората трябва да се гордеят с тях. На репортерски въпрос дали руските архиви могат да дадат отговор, който всъщност е бил председател на СФРЮ и защо суперсилите били толерантни за поведението на лидера на малката държава, Артизов казва, че Тито е бил забележителна личност и голям индивидуалист.

„Отговорът е прост, по това време не е имало еднополюсен свят, а биполярен с две системи една срещу друга, в чиито рамки е съществувало пространство, в което може да се маневрира. Тито е използвал възможността за развитие на своята държава и получил е получавал помощ и от Изток, и от Запад. Това било неговата политика. Икономическата ситуация в тогавашна Югославия е показателна“, казва той.

 Днес 31.10.2014 година:

Турция открива „проекта на века“

http://www.manager.bg/

Турция днес ще открие първия железопътен тунел под Босфора, който ще свърже два континента - азиатската и европейската част на Истанбул, предаде „Франс прес“. Турските власти определят тунела като „проект на века”.

След 9-годишно очакване 14-километровият тунел „Мармарай” ще свърже Азия с Европа с цел да облекчи ежедневното движение на милиони жители на Истанбул между двата континента. „Това е многовековна мечта, която днес виждаме осъществена”, заяви през август премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Идеята за връзка под Босфора между Европа и Азия е на султан Абдул Меджид, представена за първи път през 1860 г., но останала неосъществена по липса на технология и средства.

Ердоган, който е бивш кмет на Истанбул, съживи плана през 2004 г. заедно с други мащабни проекти като трето летище, успореден канал и трети мост над Босфора. Плановете му предизвикаха бурни протести през юни.

На церемонията, която е навръх националния празник на Турция и съвпада с 90-ата годишнина от създаването на републиката, ще присъстват редица държавници и министри. Сред тях е и българска делегация, водена от транспортния министър Даниел Папазов. Очакват се румънският премиер Виктор Понта и японският му колега Шиндзо Абе.

Цената на проекта “Марамай”, изграден от турско-японски консорциум, достигна 9,3 млрд. лири (3,5 млрд. евро). Тунелът е дълъг общо 13,6 км, от които 1,4 км са на 60 метра под Босфора. Той ще бъде използван и от метрото, което се очаква да поеме 20% от трафика в 14-милионния град, или до 1,5 млн. пътници дневно.

Започналият през 2005 г. строеж трябваше да бъде приключен през 2009 г., но се забави заради богатите археологически находки, включително и гробище на над 30 византийски кораба.
http://www.manager.bg

 Започва се!

 Статията е предназначена единствено www.ydara.com
M.Boyo
26.09.2013 год