в този момент. Всички техни жертви отидоха напразно. Плодовете на всичките им победи бяха отишли за укрепването на техните съперници.
Те видяха как големи области, населени предимно с българи, току-що освободени от турците, преминаха под ново робство, също така противно - под робството на сърби и гърци."
Казах аз, Уинстън Чърчил, въпреки че мразя българите повече от всеки на света."
Чърчил "The worlds crisis 1911-1914".


Дали Чърчил е мразел толкова много България няма запазени убедителни писмени документи. Факт са обаче неговите неласкави изказвания по повод на българите. Макар и да няма официални документи, неоспорим факт е, че този последовател на принципа "няма вечни приятели, има вечни интереси" проявява, меко казано, неприязън към България и това е отразено в неговите книги.

За всеки запознат по-добре с английските нрави ще е пределно разбираем този присмех, особено към малка, току-що освободила се от османско робство държава, с криви и прашни улици и преобладаващо селско население. Освен това по него време България е в съюз с фашистка Германия и е разбираемо да мразиш и осмиваш врага си.


Българите, като един горд народ, дал цивилизацията на цяла Европа, не му остават длъжни и му отговарят със същите чувства. Все пак Уинстън Чърчил остава един от най-великите английски герои, при споменаването на когото старите англичани изтръпват от възторг. Все още остава тайна защо Чърчил бива отстранен от политиката и председателското кресло на Великобритания след войната, когато е пенсиониран. Военните архиви на Британия все още не са отворени изцяло въпреки изтеклия за такъв тип документи срок. Една от причините е може би джентълменското (устно) споразумение с Испания за Гибралтар.

/На снимката:

Българските военни пилоти от ВВС/

Ние, българите обаче завинаги ще свързваме името му с едни от първите бомбардировки над страната ни, дали хиляди невинни жертви - жени, деца и старци. Ще остане със спомена за разрушената ни столица. Бомбардировки, насочени единствено към цивилното население и невоенни обекти. И единствено смелостта и героизма на българските военни пилоти и своевременното евакуиране на населението ограничават броя на жертвите и разрушенията.

 

/На снимката:

Клементина, съпругата на Чърчил/

(Сър Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания по време на Втората световна война и един от най-големите политици на миналия век, активно участвал в световния политически живот до смъртта си през 1965 г., е известен с негативизма си към България като държава и към българския народ.)




"Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба."

"Тия, дето си казват "честита баня" - те ли са ни обявили война?" - по отношение на България, след като е научил, че е обявила война на Великобритания и САЩ.

"племе конекрадци някъде на Балканите"

„За да падне България, трябва да падне само София. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи.“                                                                

"Държава на име България не трябва да съществува." - на Парижката мирна конференция.

Всички тези твърдения се приписват на Уинстън Чърчил. Макар че те не са подплатени с документи

                                                                   

Мразил или не България, много години Чърчил е зареждал домашната си изба само с българско вино. Дори през годините на Втората световна война е намирал начин да си купи редовните 500 литра червено българско вино от района на Мелник.

Какви са причините за това открито високомерие към България? Някои изтъкват провалите му, всеки път изправил се срещу българи - в Англо-бурските войни, Галиполи, битката при Дойран, до най-пикантната: недомлъвките за пленения му любовник след прихващане на нарушител на нашето въздушно прострнаство или може би има друг факт, останал скрит в аналите на историята.


Разбира се, няма как да не минем и през "Теорията за конспирация", където са намесени илюминати, тайни масонски ложи, световен заговор против българите и черни ложи. За всички тези побиващи те тръпки неща пише Христо Маджаров в двата тома на "Големият заговор срещу българите".  За това, че Чърчил много добре е познавал България и е знаел за нейната световна мисия. Твърди се, че в пленени английски летци е била намерена карта на София, където с кръстче е бил означен Изгревът - седалището на Учителя Петър Дънов. Черната ложа се е опитвала да го убие. Първоначално Учителят е задействал окултни сили, чрез които бомби са падали край Изгрева, без да избухват, но когато бомбардировките стават по-масирани, се премества в Мърчаево.




1. АНГЛО-БУРСКИТЕ ВОЙНИ

Животът странно е преплел съдбата на Уинстън Чърчил с една непозната и твърде далечна от неговата родина страна.
За първи път той се сблъсква с българин, който участва като доброволец в Англо-бурските войни. Григор Цветков се бие срещу Великобритания, но въпреки това спасява члена на херцогската фамилия Марлбъроу Уинстън. Историята след години предава самият Чърчил в своя книга.

Двамата попадат в центъра на военните действия по различни причини. Младият аристократ като защитник на “вечните интереси" на английската корона, нашият сънародник Григор Цветков - с тръпката на  авантюризма и желанието да помогне на каузата на един борещ се за свободата си народ - бурите.
Младият тогава Уинстън още от юношески години е влюбен в конете и ездата и завършва кавалерийския отдел на Кралската военна академия “Сандърхъст". От 1896 до 1900 г. участва като хусар в английските военни експедиции в Куба, Индия и Судан, а след това и в Англо-бурските войни. В тях отначало за кратко време участва като офицер, а след  това става военен кореспондент на вестник "Морнинг пост" и други английски издания. Познавачите казват, че неговите информации били образец на военна журналистика.

Но по време на конфликта Чърчил е пленен и на два пъти бяга. Задържа го бурският генерал Луис Бота. Спасява го българин - командирът на бурска част Григор Цветков. В книгата си "My Early Years", която завършва през 1930 г., британският политик, държавник и писател отделя обемиста глава за тези  събития. Когато описва следващите епични боеве край Претория, Чърчил като че ли забравя един конфузен за него епизод през май 1900 г. Той обаче става тогава достояние на английските кореспонденти. Във вестниците се появяват и подробности за случката, свързана с българина Григор Цветков, воюващ на страната на бурите, чието име вече е известно с няколко подвига.

След края на войната бурският генерал Луис Бота и бившият бурски президент Натал (Ом) Крюгер пристигат в Лондон. Чърчил и генералът, бивши врагове, а сега по принуда в джентълменски отношения, сядат на закуска, заговарят се за недалечното минало и в един момент се втренчват един в друг. Англичанинът познава човека, който го пленява край Претория. Луис Бота потвърждава. Чърчил пише, че се смели сърце на шегите на съдбата.

Дали унижението на пленяването и спасяването му от един чужденец, и то воюващ на страната на врага не е оказало първото чувство на омраза у Чърчил? При все, че надменните и гордите англичани трудно ще ги видите да признаят благодарността си.
Въпреки, че Бурската война е победа за Чърчил, а не загуба, може би  "бурската епопея" е първият акт на унижение на английския герой.





2. БИТКАТА ПРИ ГАЛИПОЛИ

Следва битката при Галиполи, която е най-страшният му кошмар, и мнозина очакват след нея той да се прости с политическата си кариера. Галиполи е мястото, където великия политик Чърчил претърпява пълен провал като водач. Чърчил е пряк виновник за няколкостотин хиляди жертви не само на империята, но и на съюзниците. И ключът към загубата му е именно влизането на България във войната.

Без да говорим, че каквото е изпитвал след Бурската война за България със сигурност го е пазел за себе си. Преди битката при Галиполи, Чърчил преговаря с България и ни предлага да станем СЪЮЗНИК на Англия. Чърчил обаче бива излъган в очакванията си и надеждата България да се включи на страната на Антантата. Вместо това българите се включват на страната на произведения си враг - Турция, и следва пълна катастрофа за Чърчил. Поради тази причина му се налага освен да се справи с българските подкрепления в района, да мисли и как да отвори втори фронт в България, защото връзката Германия - Австро-Унгария - България - Турция става почти директна.

След като е загубил недообмислените си демаркации, губи и цялостно войната поради факта, че се налага да дели омаломощените си сили, след което обединените войски на Турция и България превземат столицата на най-надеждния му съюзник във войната: Букурещ, като преди това дори разбиват сръбско-руските войски в Добруджа.
Не оставя съмнение, че Галиполи е вероятно следващата причина за омразата му към България и очевидно е наляла допълнително масло в огъня.









* * *
Справка:
Битката при Галиполи

- Решението за Галиполската битка се взема на 3 януари 1915 г. от Китченер и Чърчил, започването на самата операция е на 19 февруари 1915 г., десантът е на 25 април.


- Българите разбиват в Добруджа руски експедиционен корпус, създаден предимно от опитни бойци, носители на "Георгиевски кръстове" през август 1915 г.

- Този корпус е създаден с пряка цел завземането на проливите и Цариград, и стратегическа задача излизане в дълбочина към Леванта (такива са условията, при които влиза Русия в ПСВ)

- Това пък води до вътрешен конфликт със стратегическите и политически планове на другия основен играч в Антантата. За създаване на "Английска Палестина" съгласно декларацията на външния министър на Великобритания Балфур (2.ноември 1917 г.) до лорд Уолтър Ротшилд.

- Защо се дава гласност на "Декларацията Балфур"? Защото това е като своеобразна гаранция, която цели да доведе до включването във войната и на САЩ.

Най-тъжното е, че "Таймс" публикува в един брой "Декларацията" и съобщението за избухването на Революцията в Русия   http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/80/UncleSamshakinghandswithrussian.jpg


- Така че да не се вторачваме дотолкова в Галиполи ... има вероятност да пропуснем много по-същественото - Палестина.

- Преди "декларацията" двамата провеждат преговори, при които Балфур настоява пред Вайцман да отредят за "национално огнище" територия в Уганда. Вайцман отговаря: "Господин Балфур, ако аз ви предложа наместо Лондон Париж, ще се съгласите ли?"
На това Балфур отговорил: "Но ние си имаме Лондон!?"
- Вярно - казва Вайцман - Но ние сме притежавали Ерусалим тогава, когато Лондон, е бил все още едно блато !"

* * *







3. БИТКАТА ПРИ ДОЙРАН

За никого не буди съмнение, че Дойран вече е вбесила военната грамада на англичаните, кралицата и Чърчил. Какъв срам! Позор! Те, тези велики военноначалници, вечните победители и завоеватели на няколко континента, деца на могъща империя, те да бъдат победени не само от по-слабо въоръжена войска, но на това отгоре и по-малобройна, от народ доскоро поробен!

Короната е била унижена! Кралицата победена! Империята поставена на колене! Англичаните никога не са познавали чувството да се бият за свободата си, а не за пари и власт и няма как да приемат, че не оръжията, а каузата печели битките!

Английският премиер Лойд-Джордж пише по-късно: “В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран”.
Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история, се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии напълно унищожени от една.

75 000 англичани, гърци и французи отстъпват, избити и разбити само от ЕДНА Българска 9-та Плевенска Дивизия.

В крайна сметка: Антантата губи 47 000 англичани и 20 000 гърци, като загубите на френската дивизия са неизвестни. Пленени са 558 английски войници и офицери. От българска страна има 494 убити и 1208 ранени.

Генерал Владимир Вазов, командир на 9-та дивизия, пише по-късно: “Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кеймбридж”.

През 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”


... Поради тежки загуби, англичаните изоставят всички атаки. Те изгубват 12 000 убити, ранените и пленените от които повече от 2250 са погребани от българите. Загубите на Девета плевенска дивизия възлизат на 2000, от които 900 умират от болести и рани...
От спомените на ген. Вазов.



През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни воини и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!

“С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!… Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!”
(Голямо повечерие)

www.ydara.com



* * *

Справка:

Битката при Дойран
http://edinzavet.wordpress.com

Първият щурм на съглашенците започва на 09.08.1916 г. След мощна артилерийска подготовка 3 френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции. Главният удар е насочен срещу височината Дуб. Нашата артилерия открива бесен преграден огън и сериозно разстройва атакуващите вълни. Оределите френски вериги са помитани от картечните ни роти на стотина метра от окопите. Когато оглушалите и обезумели от ужас френцузи все пак успяват да се доберат до нашите окопи /само 2-3 пъти за 9 дни/, идва редът на българската пехота и нейния "патент" - "На нож!". На десетия ден 60 процента
от французите са убити и ранени. Щурмът е прекратен.


На 3.3.1917 г. дойранските позиции са заети от 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Използвайки затишието, той изгражда пет паралелни позиции, инженерно оборудвани с бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец при артилерийски обстрел. Близо 35 000 войници и офицери се трудят денонощно, понякога на 17 метра под земята, ругаейки командира си. След войната, обаче, той всеки ден ще получава по 2-3 баници от Плевенско, Ловчанско и Троянско - скромен знак за женска признателност, че е опазил мъжете им.


Английският корпус, сменил изложилите се френцузи, започва втори щурм на Дойран с две дивизии на 21 април. За три дни те буквално разорават българските окопи със 150 000 снаряда и тръгват смело в атака - там не би трябвало да е останал жив човек. Укритията на генерал Вазов обаче са свършили работа - българските щети са .. трима ранени. И когато английските вериги са само на няколко метра от "мъртвите" окопи, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. На места български роти и полкове се хвърлят и в контраатака на нож. Към 3.00 часа на 25 април атаката на англичаните е отблъсната по целия фронт. На бойното поле те оставят 8000 трупа и стотици пленници.


На 8 май английското командване предприема нов щурм на Дойран, този път с три дивизии. Сега българската артилерия открива огън преди пехотната атака и избива цели роти още в окопите. До 6.00 часа на следващия ден англичаните ще атакуват 6 пъти и 6 пъти ще отстъпват с огромни загуби. Само пред окопите на 34-ти троянски полк ще бъдат преброени 3300 противникови тела. По английски военни данни трите им дивизии губят от 75 до 90 процента от състава си. 9-та плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите.


През есента на 1918 г. обаче Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната ни армия в Македония да попадне в "чувал" и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия - до Места и Искър. Планът тръгва успешно - французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност. 34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в цялата й история.


Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата - даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула запчват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма вече закога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.


Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.


На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.


В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.


През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високиото английско благородническо звание. Гнерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!

* * *






* * *
Нека видим как  ген. Владимир Вазов описва посещението си на конгреса на Британския легиона 1936г.
http://edinzavet.wordpress.com


Поради тоя подвиг на българското войнство [Дойранската победа] нашите бивши противници като истински рицари се отнасят с уважение към нас. Това ясно видях през 1936 г., когато бях гост на „Британския легион“.

Как и защо отидох там?
Към края на април 1936 г. бях поканен да отида в Централното управление на Съюза на запасните офицери. Там бяха събрани всички членове на Централното управление. Председателят генерал Сирманов ми каза: „Повикахме те да ти съобщим да се приготвиш и заминеш за Англия като гост на „Британския легион“. Ти ще представляваш нашето запасно офицерство….

След като дълго ме увещаваха, а аз все отказвах, ген. Сирманов ми рече: „Иди веднага при военния министър, който знае, че тебе избираме. Ти имаш връзки с англичаните от… Дойран!“
Отидох при генерал Луков . Като му казах, че не искам да отивам в Англия, той ми отговори: „И дума да не става за отказване. Трябва да знаете, че вие сте избран по искане на самите англичани….

На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук, между посрещачите, бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше английските войски срещу Дойран. Когато нашият пълномощен министър г-н Симеон Радев му изказал своята благодарност, загдето, въпреки разстроеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът отговорил:

„Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени“.

… Когато доближихме до влака, пред вагоните бе построена една почетна група от „Британския легион“ с декорации, при 29 знамена и отделни други 50 души легионери. Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената.
Като минахме пред тия бойци от фронта, генерал Хамилтън, който ме придружаваше, извика високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!“

BritLegion 1936Официалната вечеря. Ген. Вазов е третият отдясно


На 1 юни, през време на конгреса на „Британския легион“ в гр. Бъкстън, председателят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато дойде моят ред да поздравя конгреса, каза: „Ще дам думата на българския генерал  Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!“

Още една снимка на ген. Вазов със знака на нашия съюз на ревера. Семейство Вл. Вазови през 1942г – три години преди жестоките репресии срещу семейството му Отляво: поручик Владимир Вл . Вазов (58 вип., кавалер на орден “За храброст” от боя за Стражин, уволнен и осъден от т. нар. “Народен съд” на 10 г. строг тъмничен затвор), Иван Вл. Вазов (изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка), ген. Вазов и съпругата му Мария Горанова, Георги Вл. Вазов  (химик, изпратен в концлагера – мина Бобовдол, откъдето се връща с избити зъби).  На 20 май 1945 Героят от Дойран получава сърдечен удар и умира на 77 годишна възраст.

Ген. Вазов и синовете му като офицери

Днес Съюзът на възпитаниците на ВНВУ поддържа отношения с Британските ветерани посредством нашия член – г-жа Дебора Юлий Кнежевич, председател на фондация “Кавалери на ордена За храброст”, дъщеря на покойния Юлий Минчев от 63 випуск. През Октомври тази година г-жа Кнежевич и летецът – “щукар” Петко Николов (63 вип. ) получиха специални отличи на британския ветерански съюз.

____
Източници: Вазов, ген. Владимир. Животописни бележки. (Сф. 1992); Бояджиева, Елинка. Войнът – кмет (Сф 2009)
* * *









* * *
България бе спънка за Чърчил и Сталин
http://paper.standartnews.com


Преди 56 години Ялтенската конференция потвърди онова, което година по-рано двамата големи договориха в Москва без думи - на листче, подобно на келнерска бележка

Преди 56 години, през февруари 1945 г., в Ялта тримата големи подготвиха прекрояването на Европа. В цялата си политика през Втората световна война Чърчил се стремеше да не допусне съветско (руско) присъствие на Балканите. Той търсеше подкрепата на президента на САЩ - Франклин Делано Рузвелт.


Но Съединените щати тогава не проявяваха особен интерес към България и полуострова ни. Когато през септември 1944 г. в Квебек Чърчил и Рузвелт обсъждаха въпроси, свързани с хода на войната срещу Германия, Съветската армия вече бе завзела Румъния и България и навлизаше в Югославия.

Знаейки добре, че влезе ли някъде Русия, трудно излиза, Чърчил реши, че е по-добре да признае доминиращата й роля в България. Но да запази колкото е възможно по-благоприятна квота за английските интереси в останалата част на Балканите. И все пак в никакъв случай не искаше да изпусне България.

На 9 октомври 1944 г. Чърчил отлетя за Москва и още същия ден се срещна със Сталин в присъствието на външните министри Идън и Молотов.

Знаеше, че в тези преговори е невъзможно да се постигне окончателно споразумение за съдбата на Югоизточна Европа, но се стремеше да обвърже Сталин с една предварителна, документирана позиция, която да използва по-късно. Предложи в началото максимални искания, от които постепенно и пресметливо отстъпваше

Ето част от съдържанието на тези преговори така, както Чърчил
ги е описал в мемоарите си: Чърчил:
"Нека разгледаме нашите проблеми на Балканите. Вашите армии са в Румъния и България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не работим дребнаво едни срещу други... Какво ще кажете, ако вие получите предимство в Румъния в размер на 90%, а ние в Гърция - 90%, а в Югославия да се споразумеем половин на половин?" Следва превод от английски на руски.

Сталин внимателно слуша. Докато трае преводът, Чърчил написва на половин лист хартия следния текст, в който вмъква и нови предложения: "Румъния: Русия - 90%, ние - 10%; България: Русия - 75%, ние 25%; Югославия: 50% - 50%; Унгария: 50% - 50%; Гърция: Великобритания в съгласие със Съединените щати - 90%, Русия - 10%. Междувременно Сталин изслушва превода. Тогава Чърчил му пробутва по масата парчето хартия. Малка пауза.

 Сталин чете, мълчи и мисли. След това взима синия молив, подписва листчето и го плъзва обратно към Чърчил. Не се разменят никакви думи. Всичко това трае само няколко минути. Принципното споразумение е постигнато. Няма текст, има нещо като келнерска бележка за цената на гарнитурата към основното ядене. Но тази бележка по същество ще остане исторически документ.


В рамките на един джамбазлък, за който стоката не знае кому и за колко ще бъде продадена. После се обсъждат въпросите за примирието с България. Тук Чърчил успява да получи съгласието на СССР българската армия и администрация да напуснат Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Категорично. Надеждите за обединение на българските земи и народ, свързани от Борис III и политическия кръг около него, с помощта на Германия, угасват. Всъщност не е имало никакъв документ, с който Германия да е поела задължение след победата си да остави тези територии на страната ни. Чърчил смята, че е постигнал успех за каузата на Великобритания. Някои историци преценяват, че споразумението е отстъпка пред Сталин. САЩ са недоволни. Но Чърчил е прав.


На практика Гърция остава изцяло в сферата на Англия и САЩ. А чрез Тито той подлага на Сталин динена кора, която ще го подхлъзне по-късно. На 28 октомври 1944 г. примирието с България е подписано в Москва. Тя не е имала изобщо възможности да поставя условия. В окупацията на България СССР не допуска военни сили на Великобритания и САЩ. Гърция е недоволна, въпреки че Беломорска Тракия й е върната. Тя има претенции за още територии. Но това все още не е мирен договор и Чърчил се надява, че играта още не е приключила и има шансове.


 Британският премиер е недоволен и от това, че Сталин не прие искането му за демобилизиране на българската армия. Принуден е да приеме де факто започналото й участие във войната срещу Германия, но това не означава, че ще приеме България за "съвоюваща" срещу Германия страна. По този въпрос и Тито е принуден да приеме съветската позиция.


Българското правителство (указанията идват от Москва чрез Г. Димитров) таи надеждата, че все пак при мирния договор участието ни във войната ще бъде зачетено и това ще се отрази върху териториалната цялост и интересите на държавата ни. На 4 февруари 1945 г. в Крим започна Ялтенската конференция на тримата големи и министрите им на външните работи. Тя трябваше да реши съдбата на Германия и съюзниците й след победата и основните моменти за съдбата на Европа, въз основа на които да се подготви и проведе заключителната мирна конференция.


Това, което засяга България, е желанието на Чърчил да осигури англо-американско участие (поне в рамките на договорените 25%) в окупацията на България; предварително изплащане на репарациите на Гърция и Югославия; осуетяване постигането на споразумение между България и Югославия, докато не бъде подписан мирният договор.


Той иска България да бъде наказана. Да се третира като "вражеска" страна. Тези въпроси се разискваха от министрите, но В. Молотов упорито отлагаше разглеждането им след приключването на конференцията в последващи преговори. До 10 февруари се подготвяше заседанието на тримата големи. Разбира се, провеждат се срещи и преговори между тях. По това време Рузвелт е вече сериозно болен, активността му видимо е спаднала. Но авторитетът и категоричността на последната му дума не се оспорват от останалите двама. Те са изключително активни. Чърчил е агресивен, максималист, притиска с искания.


Сталин е по-скоро мълчалив, отбягва подробностите, хитрува и проявява специфичната си неотстъпчивост. Но има една реалност, с която Рузвелт и Чърчил не могат да не се съобразят. Съветската армия е вече в Германия, на Одер.

Една трета от Европа практически е окупирана от СССР. Трябва да се мисли за сигурността и бъдещето на Централна и Западна Европа. Чърчил разбира, че може би ще се наложи да "жертва" Източна Европа, за да запази останалата й част.

Цената е твърде висока. Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, Югославия, България, източните немски земи - всичко това ще остане в съветската сфера на влияние. Но той предпочита "влияние" вместо "окупация". Затова геройски се бори за проценти на английски и американски интереси, които в крайна сметка ще се изразят (временно) в процентно участие на некомунистически политически сили в правителствата на тези държави. На 11 февруари 1945 г. преди обяд Рузвелт, Сталин и Чърчил започват разисквания по заключителното комюнике. За основа се ползва англо-американският проект.

Приемат се решения за разделянето и окупацията на Германия и дължимите от нея репарации, декларация за освободена Европа, за Полша, за Югославия, за мястото - седалище на ООН. Но нищо, което засяга България, не намира място в документите. Същия ден Ялтенската конференция приключва.


Тримата големи подписват Декларация за конференцията на ръководителите на трите държави - СССР, САЩ и Великобритания, в Крим. Подписва се и втори документ Протокол за работата на Кримската конференция, чиито автори са външните министри Антъни Идън, Вячеслав Молотов и Едуард Стетиниус.


Както в отношенията Хитлер - Сталин, така и в тези на Чърчил - Сталин България се явява препъникамък. Геополитическото й положение я определя като "ключова" за Балканите и по тази причина апетитите към нея са твърде изострени. Чърчил е непримирим, но Рузвелт му напомня, че ако краят на войната с Германия се вижда, не е така за войната с Япония. Той смята, че с неоспоримото си доминиране в Гърция Великобритания е запазила стратегическите си интереси в Близкия изток и Средиземноморието.


Чърчил преглътва този горчив хап. Нищо от това, което бе договорено през октомври 1944 г. в Москва за България, не се променя. С изключение на "договорените" 25% английски интереси, които просто се"изпаряват".


Този път Сталин подхлъзва Чърчил. А у кого остава "контрата", ще изпитаме ние в следващите 45 години. Документите от Ялтенската конференция се публикуват на 13 февруари 1945 г.

Германия веднага разпространи карта на Европа, на която се вижда дебела линия, разсичаща континента от Нарвик в Норвегия до Солун - Гърция. Това, което е на Изток, е оцветено с червено: съветска сфера на влияние.

Твърдят, че тя е изтеглена от Чърчил в нетрезво състояние, в късна нощна доба, подплашен или измамен от Сталин. Означеното на тази карта почти се покрива с онова, което се утвърждава в Потсдам и закрепва по-късно в мирните договори. Едва ли изпитото уиски така е замъглило мозъка на Чърчил, че да не знае какво прави.


И все пак в твърде интересната си мемоарна книга "На арената" бившият президент на САЩ Ричард Никсън пише, че по време на една от конференциите в периода на Втората световна война Сталин поканил Чърчил на вечеря. Освен тях там присъствал преводачът на Сталин. Двамата лидери пили и яли до три часа през нощта.


Събудилият се в 11 ч следващата сутрин Чърчил не могъл да си спомни какво са говорили със Сталин през нощта: "Боже мой, какво ли съм наговорил на този тип снощи?" Веднага изпратил писмо до Сталин с начален текст: "Уважаеми маршал Сталин! Снощната ни вечеря ми достави голямо удоволствие. Разчитам, че същото може да се каже и за тези въпроси, които ние обсъждахме и по които стигнахме до споразумение."


Час по-късно получил отговора на Сталин: "Уважаеми господин премиер-министър! Не се безпокойте за това, което Вие говорихте вчера вечерта. Аз също бях пиян... Преводачът е разстрелян." ("На арене", изд. "Новости", Москва, 1992 г., стр. 144).

Героите и свидетеля ги няма. Единствен Бог знае истината Дял от нея е, че България бе включена в цената, осигуряваща свободата на останалата част от Европа. Може би единствената полза от участието ни във войната срещу Германия е, че запазихме границите си от 1941 г.

С цената на около 30 000 убити плюс жертвите на "вътрешния фронт". Петдесет и шест години са достатъчно дълъг период за размисли и поуки как се прави история. И каква цена плащаме, когато не знаем как да я правим. И още: какво означаваше фактът да сме от едната или от другата страна на онази проклета синя линия.

* * *






5. АНГЛИЙСКИЯТ ЛЮБОВНИК

Чърчил бомбандира София, българин убива личният му пилот и любовник
http://tangrabg.wordpress.com/2011/04/08/churchil-bombandira-sofia-nie-ubivame-liubovnika-mu/

Всеизвестна е омразата на Чърчил към България, изразена не на последно място в следните цитати:


    „За да падне България трябва да падне само София.Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи.“

    “Държава на име България не трябва да съществува.” – на Парижката мирна конференция.

Хубаво но години по-късно съдбата изиграва странна шега на Чърчил, и Бог дава възможност за странно възмездие. Български пилот на М15 прихваща нарушител на нашето въздушно прострнаство. 1953 година е белязана с убииството на любовника на Чърчил, извършващ частен полет за най-добрият агент на МОСАД за времето си… И двамата загиват на място.


Това става на 27.07.1955 г. в близост до гр.Петрич, командващия ПВО тогава ген.л-т Величко Георгиев дава команда “Стреляйте!” на двата български МиГ-15 да стрелят по наглия нарушител – “Констелейшън” на израелската авиокомпания “Ел Ал”, който въобще не е трябвало тогава да прелита над НРБ. Командирът на пътническия самолет е бил личният пилот на Уинстън Чърчил- кап. Хинкс.


На борда на самолета се е намирал Бар-Дор, агент на МОСАД и други личности с “интересни професии” и това е била причината самолетът да не изпълни заповедта на изтребителите за принудително кацане. България плаща 8 млн. долара кръвнина на Израел.

Търсят се виновни, но според тогава действащите документи, летците и без заповед от земята СА БИЛИ ДЛЪЖНИ ДА СВАЛЯТ САМОЛЕТА-НАРУШИТЕЛ!


След този случай се променя инструкцията за действия в подобни случаи и резултатът е още по-нагло поведение на военните самолети-нарушители, които вече знаят, че българските изтребители няма да стрелят ” на месо” и им показват среден пръст…
Има много интересна и изчерпателна статия във в. “Аерофанатик”, бр.3, 22.05.1992 г., автор е Цветан Цаков.


В ранната утрин на 27 юли 1955 г. дежурната двойка от 18-и ИАП (същата година превъоръжен с МИГ-15) в състав капитан Борис Петров и старши лейтенант Константин Санкийски е вдигната по тревога от летище Кумарица за прехват на голям четиримоторен самолет, открит да лети в посока на юг от постовете за въздушно наблюдение в района на Трън.


Нарушителят, както се оказва впоследствие, е израелски пътнически самолет „Лок-хийд Констелейшън” на израелската авиокомпания „Ел Ал”, изпълняващ полет от Лондон за Тел Авив през Виена, за който се предполага, че поради навигационна грешка се отклонил на около 100 км източно от своето трасе Белград – Солун.

Той бързо е открит и е опознат като военния вариант на „Констелейшън”-а С-121, предназначен за водене на радиоелектронно разузнаване. След като не се подчинява на командите на дежурните изтребители и дори се опитва да ги излъже, че се подготвя за кацане с пуснат колесник и клапи, а след това се отправя с пълна газ в посока към Гърция, на Петров и Санкийски е заповядано да открият огън. „Констелейшън”-ът пада в района на Петрич, като всички на борда загиват.”





Чърчил е обичал да рисува

intpicture.com

Навярно мнозина са чували, че Адолф Хитлер на младини е вземал уроци по живопис, но доста по-малко хора знаят, че опонентът на Хитлер, бележитият държавник и политик Уинстън Чърчил също обичал да рисува. За разлика от Хитлер обаче, Чърчил не изоставил живописта и продължил да рисува почти през целия си живот. Като художник Уинстън Чърчил е уважаван и до днес. Неговите картини приживе почти не са били излагани, но много хора са ги  знаели, а сега тези картини се ценят скъпо. Една от работите на Чърчил била продадена за повече от 2 милиона долара.

 
Уинстън Чърчил много обичал  своето хоби. При всяка своя командировка и пътуване художникът вземал със себе си боите и триножника. Във всеки негов дом имало малко ателие. Главният политик на Британия винаги намирал време да застане пред платното. Той рисувал в кабинетите, в пустинята Маракеш, край канадските езера…


   
Чърчил  разбирал, че не е голяма величина в художественото изкуство и винаги гледал трезво на своите творби, бил открит за критика. Веднъж изпратил свои картини на изложба в Париж под псевдонима Чарлз Морин и шест негови работи били отличени от членовете на журито. В Лондон една от картините на Чърчил заела първо място сред работите на непрофесионалисти.


   
Чърчил е въведен в света на изобразителното изкуство от приятеля си художника Пол Мейз, когото среща през Първата световна война. Мейз оказва голямо влияние върху рисуването на Чърчил и става негов доживотен спътник в изкуството. Чърчил е най-известен със своите пейзажи в духа на импресионизма, много от които са нарисувани докато е на почивка в Южна Франция, Египет или Мароко.  Повечето му картини са маслени пейзажи, но той прави също така множество интериорни сцени и портрети.


   
Той остава верен на хобито си през целия си живот и рисува стотици картини, много от които са показани в студиото в Чартуел, както и в частни колекции.


  
Освен талантлив художник Чърчил е и плодовит писател, написвайки роман, две биографии, три тома мемоари и няколко истории в допълнение на статиите в пресата. Награден е с Нобеловата награда за литература през 1953 „за своето майсторство в историческото и биографично описание, както и за брилянтно ораторство в защитата на възвишени човешки ценности“.

Две от най-известните му книги са публикувани след първия му мандат като министър-председател и му донасят международна слава: шесттомният му мемоар Втората световна война и История на англоговорящите народи – четири тома, обхващаща историята от походите на Юлий Цезар в Британия (55 пр.н.е.) до началото на Първата световна война (1914).



 
През 2002 в програмата на BBC „100-те най-велики британци“, той е обявен за „Най-великият от всички“ на базата на приблизително един милион гласа на зрители на BBC. Чърчил  е обявен и за един от най-влиятелните лидери в историята от Time.






Борислав Гърдев

Пол Джонсън, „Чърчил”, 2010, изд.”Рива”, превод Янка Петровска, редактор Виолета Йончева

Биографията на Чърчил е осмата книга на Джонсън, която чета с интерес и любопитство.

Тя не е толкова обхватна и обемна като „История на американския народ”, нито пък е така лаконично – кондензирана като „Ренесансът”.

... За него Чърчил е олицетворение на британския експанзионистичен и борбен дух, човек на дълга и риска, свято спазващ законите и служещ на короната и същевременно комбинативен конформист, готов на отстъпки пред профсъюзите и на преминаване „от другата страна” – от либерал към консерватор и лидер на всепартиен военновременен кабинет от 10 май 1940 до 26 юли 1945 г., когато с воля, решимост и такт спасява империята и за пореден път нарежда Британия сред великите сили, определящи дневния ред на света.

Нормално е било Джонсън да си отговори и на каква цена се случва този подвиг.

А това означава да разкрие отрицателни черти от облика на Чърчил, да посочи някои от допуснатите от него фатални грешки, да разсъждава и дори критично да осмисли част от прословутия му политически колаборационизъм.

В интерес на истината част от булото е вдигнато – Чърчил на моменти е гневно – саркастичен, студено – високомерен, той подценява японската опасност, а това води до катастрофата в Малая и Сингапур на 8 – 15 февруари 1942 г., бори се срещу независима Индия, но подкрепя усилията Неру, търси съюз със САЩ, след като се е свързал с дявола СССР, срещу когото се е борил настървено след болшевишкия преврат от 25 октомври 1917 г....


Кумирът трябва да остане непокътнат и да блести с елмазен блясък.

Като легендарния американски президент Линкълн – друг негов любимец.

Изследователят не иска разрушаване на легендата или демистификация на спасителя на нацията .

Затова и не разсъждава върху редица каверзни въпроси , които няма как да не си зададем.

Защо Чърчил се съюзява със Сталин?

Повече ли му харесва разединената и разделена на лагери Европа от онази до 15 март 1939 г., когато немските войски влизат в Прага?

Съпоставя ли възвръщането на Хонконг на 9 септември 1945 г. срещу загубата на континентален Китай на 1 октомври 1949 г., завладян от комунистическите националисти на Мао Дзе Дун?

Защо продава и предава Полша два пъти на руснаците – първият път като депутат на 17 септември 1939 г., вторият като премиер, след внезапната немска атака в Ардените на 16 декември 1944 г., когато пише унизително писмо до Сталин за помощ, довело до настъплението на маршал Конев от 12 януари 1945 г.?

А като става дума за Източна Европа – защо изпраща английски войски само в Гърция след 4 декември 1944 г., „забравяйки” за съседна България, която искрено мрази още от 1 октомври 1915 г., съсипва столицата й с бомби на 10 януари и 30 март 1944г. и която продава на Сталин с подписа си върху мазна салфетка на 3 октомври 1944 г.?

Защо трябва да рони крокодилски сълзи за бедните източноевропейци с легендарната си реч във Фултън на 6 март 1946 г.?

Може би тъй като за пореден път услужливо е забравил, че той е един от архитектите и на разделянето на света след срещата в Ялта от 4 – 11 февруари 1945 г., и на започващата студена война?

Ровейки се в удивителната биография на Чърчил аз лично се интересувам и от т.н. абдикация на крал Едуард VIII на 10 декември 1937 г. ( дали тя не е продиктувана и от други странични фактори, а не само от любовта му към мис Уоли Симпсън като например приятелството на бъдещия крал с маршал Херман Гьоринг?) и от това негово прословуто всепартийно правителство...

Доколко то е законно и как така британския парламент работи без прекъсване 10 години, а примерно в България на 15 януари 1940 г. все пак се провеждат парламентарни избори?

Дали тук няма някакъв анстиконституционен акт на военнолюбивите антлийски кръгове, които желаят сближение именно с Русия, жертвайки за каузата си даже короната и обричайки страната на безпрецедентна политическа криза?

В тази схватка Чърчил защитава краля, без да е припознат като бъдещ вожд и за малко не се прощава с политическата си кариера, а е на косъм от блам на 1 юли 1942 г., когато войските на фелдмаршал Ромел са на 180 км от Кайро и по предложение на депутата сър Джон Уордлоу – Милн се иска смяната му с „генералисимус”.

Всъщност само удивително неподходящата кандидатура на херцога на Глочестър, по – малкият брат на крал Джордж VI, спасява репутацията на великия държавник...

И други въпроси можем да си зададем, докато четем „Чърчил” на Пол Джонсън.

Включително и за това как аматьорът без системно класическо образование от „Кеймбридж” или „Оксфорд” става много добър ПРОФЕСИОНАЛЕН политик, оратор, публицист, писател, художник, зидар и летец .

Добър финансист – поне в личен план той не е – щом като финансов министър на империята допуска да изгори с всичките си авоари след борсовия крах на Уолтстрийт на 21 октомври 1929 г., а за естетическия му вкус също може да се спори , след като предпочита да гледа до безкрай „Дилижансът”(1939) на Джон Форд пред „Гrажданинът Кейн”(1941) на Орсън Уелс....

В това няма нищо лошо.

То е само сигурен знак, че написаното от именития изследвач не оставя никого безразличен, че предизвиква спор и полемика, като същевременно запазва ореола на изследвания обект.

И за това се изисква висше професионално майсторство.

А Пол Джонсън и на почтената си възраст (род. е на 2 ноември 1928 г.) доказва, че е още на ниво и може и в бъдеще да ни изненадва с нови интересни и провокативни изследвания.

Снимки:
www.vnvv.com/forum
www.forum.all.bg
www.segabg.com

 Статията е предназначена единствено www.ydara.com
M.Boyo