интереси. Тя носи бедност и  страдания единствено за обикновения народ, погубване и осакатяване на човешки живот и смърт.

Няма разумно обяснение и оправдание за многочислените бомбардировки над България, където загиват предимно  невинни жертви сред цивилното население.

През периода  август 1943 г. – август 1944 г. защитниците на българско небе успяват да свалят 147  самолета. На българска територия загиват повече от 256 летци от англо - американските въздушни сили. В  български плен попадат и 333 членове на англо-американските въздушни сили.

 В отбраната на българската територия геройски загиват 19 български летци изтребители.

Въпреки варварския си характер бомбардировките над български селища не постигат желания ефект. Благодарение  на самоотвержената отбрана българските градове и села оцеляват, като не се сбъдват заканите на  високопоставени фактори в Англия и САЩ.


Кървавата равносметка на извършените бомбардировки над територията на България само през 1944 година е следната:  бомбардирани са 131 населени места, убитите са 1276, 1381 са ранени. Пуснатите бомби са над 43 954.



В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година на територията на Обединена България са  бомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби.
По време на въздушните нападения загиват 1828 човека и 2372 са ранени. 


Всеобщо мнение е, че тези бомбардировки са били единствено с цел на тероризиране на мирното население и  разрушаването на цивилни сгради.


1944 година е година на изпитания за София.
Преди град е бил сравняван с Виена. Имал е разкошна сецесиона архитектура.
Английските военновъздушни сили изравняват почти цяла София със земята. Само малка част от тогавашните  сгради са доживели до днес.


Най-тежката бомбардировка над  София на 30.03.1944 е съпоставима с тази над Дрезден.Дрезден се бомбардира от 700-800 бомбардировача, София от около 370 самолета, като са разрушени над 3000 сгради, а  жертвите са около 150.

Фактът, че Дрезден е тотално разрушен с десетки хиляди жертви можем да си обясним единствено с факта, че  вдигнатите 20-30 български изтребители са изиграли ролята си, не допускайки прицелно бомбардиране на  столицата, докато над Дрезден не е имало немски самолети, които да защитят града.



Съотношението в атакуващи самолети е 2:1 Дрезден спрямо София, в разрушени сгради 5:1, в човешки жертви  170:1 при разглеждане на тези нападения.
Единствено героизма на българските военни пилоти  са спасили града с много по-малко жертви и разрушения, в сравнение с Дрезден.


За отбелязване е, че Русия също ни е изпращала военни изтребители. В периода 12 - 13 септември 1941 г. се  провеждат нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица.

Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, Югославия и СССР по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. които имат характер на реални бойни действия.

В 1941 г. Югославия, Великобритания и СССР без да са обявили война бомбардират България. На 13 декември 1941 г. България символично обявява война на Великобритания и САЩ, но англо-американски бомбардировки няма до смъртта на цар Борис III в 1943 г.


По настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари по населените места и територията на Царство България която е немски съюзник. На Чърчил се приписва и фразата: "София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи!"

През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от ясен - бомбардировките не са спрени.

Според мълвата отговорът на Чърчил е откровено циничен:

 „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него." , но официален документ за това няма.

Малцина българи днес знаят, че терминът играчка - плачка идва от американско-английските бомбандировки над България, когато самолетите им изсипват над територията ни кукли, химикали, часовници, кутии и др.примамливи за децата вещи. Водени от любопитство и желание да притежават нещо лъскаво, малчуганите бързо са примамени от кутиите. Част от тях се взривяват при отварянето и оставят малките без ръце, очи, с увреден слух а понякога краят е фатален. Тогава родителите съветвали хлапетата да не пипат предмети, които изглеждат твърде красиви, нито да докосват кукли и химикали. Ражда се изречението: Внимавай да не стане от играчка – плачка.
Страхът да не стане беля е толкова голям, че продължава и в началото на 50-години на миналия век. С времето остава само изразът “играчка-плачка” който днес повечето хора възприемат като закачка.

Хронология на бомбандировките над България:


- На 6 април 1941 г. в 8.35 часа четири самолета нападат гр. Кюстендил, като бомбардират предимно гарата. Убити са 68 човека в т.ч. 10 германски войници. Ранените са 95, в т.ч. 13 германци.;


- В 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17” пуска 8 бомби над София, като убива 4 жени и 2 деца. Излетелите български самолета не успяват да го догонят. Пуснати са бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, но жертви няма.;


- В 20.20 ч. и 21.10 ч. на 6 април английски бомбардировачи нападат София и пускат около 43 бомби, като убиват 18 души и раняват 28. Нападнати са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново.;


- В 20.15 ч. е нападнат гр. Петрич-  жертвите са 3-ма германски войници и един гражданин. Ранени са петима. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, ранените 3-ма.;


- На 7 април е бомбардирана гара Ихтиман и с. Златарица.;


- На 14 април в 1.15 ч., след използване на осветителни тела, София е бомбардирана отново – 64 бомби се възпламеняват, а 77 –не. Убитите са 14, ранените 25. На гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Връждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.


При априлските бомбардировки ПВО артилерията е неефективна, а германските изтребители не се намесват по никакъв начин за да защитят новия си съюзник.


- На 22 юни 1941 година в 22 часа неизвестен самолет напада гр. Добрич, като са хвърлени 6 бомби. Разрушени са 4 сгради, двама са ранени.



- На 12 август 1941 година в 2.20 ч. от неизвестен самолет са пуснати 4 бомби край с. Побит камък, Разградско – убити са мъж и жена. При с. Воден са пуснати 2 бомби. Село Гърчиново е бомбардирано с 8 бомби.
Равносметката от въздушните нападения над България през 1941 година  е следната: бомбардирани са 25 населени места, убити са 115 души и 162 са ранени.Пуснатите бомби са над 252.




- На 13 септември през нощта са извършени нападения над няколко български селища - един самолет хвърля 3 бомби над Сара Загора : убита е една жена а 17 човека са ранени. Бомба е хвърлена над Горна Оряховица – ранени са два души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, а при с. Бузовград 8 бомби, които разрушават една сушилня.


Равносметката от въздушните нападения над България през 1942 година е следната: бомбардирани са 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са над 27.




- На 6 ноември 1943 г. бомбардировачи, които се завръщат от бомбардировка над Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив, но жертви няма;





- На 14 ноември 1943 г. в 12,30 ч. 91 бомбардировача Б-25 „Митчел” и 46 изтребителя „Лайтинг” бомбардират София, като пускат 563 бомби. Убити са 56 граждани, 1 полицай и 6 военни.

Тежко ранени са 49 човека, леко ранените са 79.От българска страна излитат 17 изтребителя Ме-109, като във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Предупредителната служба закъснява да сигнализира да подаде сигнал за приближаваща опасност, но по всеобщо мнение ПВО, макар да не свалила противников самолет, успява да отклони нападателите от центъра на града,  изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда.




- На 24 ноември София е атакувана отново – към 13 часа 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър”, придружени от около 30 изтребителя, пускат 156 бомби, като убиват 9 човека и раняват 29. ПВО изстрелва 585 снаряда. Във въздушния бой за защита на София загива летеца Митю Дисов. Българските изтребители успяват да свалят 7 самолета, а зенитната артилерия 3 ;




- Към 01.01.1944 година на летищата край Фоджия, Бриндизи и Бари са разположени около 1800 бомбардировача и около 800 изтребителя. Германия е в отстъпление по всички фронтове. За България настават страшни дни !
На 4 януари 1944 г. поради гъста мъгла София не е подложена на бомбардировка.

На връщане около 100 бомбардировача пускат над гр. Дупница 150 бомби, като убиват 54 и раняват 43 човека. Въздушните варвари обстрелват града с бордовите си картечници.

По този начин е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, като са ранени двама души.Бомби са хвърлени при с .Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш излитат немски изтребители, които водят  въздушен бой с противника;





- На 10 януари 1944 година към 13 часа е една от най-страшните и кръвопролитни бомбардировки на София – градът е нападнат от два бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флайнг Фортес” (около 220 самолета) и 110 изтребителя „Лайтинг”.

Въпреки противодействието на българските и немски изтребители (около 60 самолета) и изстреляните 1958 снаряда от ПВО. Към 12 часа със 180 бомби е бомбардирано Скопие от  40 самолета – убити са 12, ранени са 16 човека. Във въздушния бой агресорът губи 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя. Защитниците на София също дават жертви - загива подофицер Атанас Кръстев и 5-ма немски летци.




- В 22 часа същата нощ София е нападната от около 80 самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия са нанесени чувствителни поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 750 човека и са ранени 710. Разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784.


Въздушните удари на 10 януари напълно дезорганизират обществения живот в столицата и предизвикват невиждана паника. До 16 януари 300 000 жители напускат града.




- На 10 декември 1943 г. 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър” и 60 изтребителя „Лайтинг” се насочват към София, но поради активното противодействие на българските изтребители до София достигат около 40 самолета, които хвърлят 105 бомби. Загиналите са 10, ранениет22, разрушени са 85 постройки. Бомбардирани са двореца Врана, с. Казичане, с. Връждебна, с. Поповяне – Самоковско, с. Реброво. ПВО изстрелва 941 снаряда. В неравния въздушен бой геройски загива капитан Павел Павлов. Свален е един противников самолет;



- На 20 декември е извършено четвъртото въздушно нападение над София. Столицата е атакувана от около 70 бомбардировача Б-24 , охранявани от 60 изтребителя „Лайтинг”. Над столицата са пуснати 270 бомби – убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени са 62 човека.

Агресорите са посрещнати от изтребители Ме-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. ПВО изстрелва 805 снаряда. Свалени са два бомбардировача и 3 изтребителя. В неравния въздушен бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила” се врязва във водача на вражеска ескадрила за да не позволи върху невинните жители на София да се изсипят бомби;

   



През 1943 година са бомбардирани 24 населени места, убити са 436 човека и 810 са ранени. Пуснатите бомби са над 1032. В края на 1943 година американското и английското военно ръководство са на мнение, че поставените цели за въздушни удари над България не са изпълнени, резултатите са незадоволителни, като специално значение е отдадено на активната отбрана от страна на българската изтребителна авиация.






- На 24 януари 1944 г. тежко е бомбардиран град Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости” и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 124 човека, ранени са 250.Бомбардиран е и гр. Скопие – над града са хвърлени около 380 бомби.

Същият ден са хвърлени бомби и при с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с Згалево, с. Беглеж. София е пощадена от бомбардиране поради мъгла. Общо над страната са хвърлени над 800 бомби – загиналите са 126.От Ниш излитат германски изтребители. Свалени са 5 противникови самолета;



- На 27 януари 1944 г. САЩ, СССР и Англия отправят предупреждение до България да се откаже от съюза си с Германия, което е придружено със заплахи. В Турция са изпратени полуофициални емисари за да молят за спиране на въздушните удари. У. Чърчил е непреклонен и настоява българите да получат още „лекарство”, т.е. „бомби” 



- На 16 март 1944 г. около 21 часа София е нападната от около 50 бомбардировача, които пускат осветителни тела, 197 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. ПВО изстрелва 1121 снаряда.12 човека се задушават, възникват около 70 пожара. Бомби са хвърлени и около селата край София.



- На 17 март в 01,27 ч., след осветяване, София е бомбардирана от около 25 самолета.Над града са пуснати 307 бомби. ПВО изстрелва 906 снаряда.33 човека загиват, ранените са 76.



- На 18 и 19 март 1944 г. след 21 часа над селища в Южна България са извършени нападения от около 150 самолета. За щастие жертви няма. Борисовград е бомбардиран със 7 бомби, Пловдив с 10 бомби .Бомби са пуснати и при селата Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Сърница, Хисаря, Царско село, Шишманово. Две бомби са хвърлени при гара Ракитово. Между 22,08 ч. и 00,20 ч. самолети се появяват над гр. Кърджали и го осветяват, но бомбардиране не последва;



- На 24 март в 22 ч. около 40 самолета нападат София. Хвърлените бомби са предимно запалителни. Изгаря втория етаж на двореца Врана.Бомби са хвърлени при селата Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село / 11 бомби /, Мошино, Осиково, Симеоново, Студена, Църква, Широки дол;



- На 29 март между 21,14 ч. и 21,34 ч. около 50 леки бомбардировача „Москито” осветяват София а след това пускат около 70 бомби. ПВО изстрелва 462 снаряда.10 човека загиват, от които 7 от с. Слатина;



- На 30 март 1944 година е извършена най-тежката терористична бомбардировка над София.Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя  Р-38 „Лайтинг”.
В 9,45 ч. София е бомбардирана с т.н. „бомбен килим”.В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Над София са пуснати 3000 бомби, като са разрушени 3575 сгради.


Поради сравнителното обезлюдяване на София загиналите при бомбардировките на 30 март са 139 души. Същият ден е бомбардиран град Ниш. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби. Скромният брой български изтребители пресреща противника, но не успява да разстрои бомбардировъчната формация и да предотврати хвърлянето на бомби над София. В отбраната на българското небе този ден загиват фелдфебел Христо Цанков, подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета;

 



- На 17 април София е бомбардирана в 11,45 ч. от 350 бомбардировача, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт” и Р-51 „Мустанг”.Хвърлените бомби са около 2500, убити са 120 човека, ранени са 76 души.

Хвърлени са и експлодиращи предмети и детски играчки. ПВО изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Българските летци изтребители, макар и в малоброен състав, смело атакуват противника и успяват да свалят няколко американски „летящи крепости” и изтребители.

За съжаление в този ден българската авиация понася тежки загуби – поради прилика мужду „Месершмит”- а  и американския изтребител „Мустанг” българските самолети са приближават в опасна близост до врага.

В този „черен” 17 април загиват поручик Димитър Попов, подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Любен Кондаков, подпоручик Виктор Атанасов и подпоручик Иван Стефанов. Същата вечер между 23,31 ч. и 23,42 ч. е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека.

Централната и делова част на София, която е била в района на днешния Партиен дом, е пострадала доста, което дава повод на Васил Митаков да напише в дневника си горчивото: "Хубава София изгоря". Това наистина е пореден удар по идеалите на поколението, расло в края на 19 и началото на 20 век и мечтаещо да довърши освобождението на България.


Бомби са пснати при Асеновград, Садово и с. Ягодово – загива 1 човек. Над Перущица са пуснати 10 бомби, като загиналите са двама. Към 22 часа са хвърлени бомби и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане;






- На 20 април 1944 година между 01,52 ч. и 02,08 ч. Пловдив е нападнат от около 20 бомбардировача – след осветяване са пуснати 25 бомби. Убити са 7 човека, ранени са 29;



- На 24 април с 12 бомби е бомбардирано с. Караманци, Кюстендилско; 




- На 18 май между 11,45 ч. и 14,00 часа завръщащите се от Румъния  бомбардировачи хвърлят бомби над български села – с. Долни воден / трима загинали/, с. Чепелари,  с Вълково /двама загинали/, гара Дойренци, с. Щоково, Нареченски бани, край гр. Калофер, край с. Кула махала;



- На 11 юни е бомбардиран гр. Русе. Пуснати са около 100 бомби. Убити са петима, ранени са 4 души. Бомби са хвърлени и при разградските села Църквино, Веселина и Желязковец и при гара Самуил. Има бомбени попадения и край Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, както и при селата Царева ливада, Гагово, Сухиндол, Новачене, Дяково, Върбица, Драгани и Гайтани. Българската изтребителна авиация успява да свали 11 противникови самолета. В този ден срещу „въздушните варвари”  излитат и германски изтребители. Загива подпоручик Иван Бонев;



- На 12 юни 1944 г. в 1,52 ч., след осветяване, е бомбардирано летище Карлово. Около 50-60 самолета хвърлят 100 разрушителни и много запалителни бомби, стрелят и с бордовите картечници. Загиналите са 30, ранени са 72 човека.



- На 23 юни в 9,50 ч. е нападнат Русе. Хвърлени са 20 запалителни бомби. Запалителни бомби са хвърлени и над Ниш. За щастие жертви няма.20 запалителни бомби са пуснати и при оряховското село Остров. За сражение с противника излитат български и германски изтребители, като успяват да свалят няколко противникови бомбардировача. Една от свалените „летящи крепости” пада при с. Отец Паисиево, като убива 3-ма човека и ранява други трима;





- На 24 юни 1944 г. преди обяд завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби над български селища.6 бомби са хвърлени над гр. Казанлък, но жертви няма.Бомби са хвърлени и над селата Ботево, Ракево, Бара, Роскот, Генерал Лазарево, при махала Кръстевци и гр. Сопот.

Храбрите защитници на българското небе успяват да свалят 10 противникови самолета. В този ден, след изненадваща атака на противника, са свалени и пет български изтребителя, но пилотите успяват да се спасят с изключение на фелдфебел Цвятко Загорски.






- На 28 юни 1944 г. е извършена наказателна бомбардировка над летище Карлово. Хвърлени са над 350 тона бомби, които напълно разрушават летището. Убити са 7 човека, 6 са ранени. Бомбардирани са с около 63 бомби  и с. Иганово и гр. Сопот – убити са 5, ранени са 10 човека.
На 29 юни в 1,40 ч. е бомбардиран Русе – хвърлени са 100 разрушителни бомби, убити са двама, ранени са трима човека;



- На 30 юни в 17,00 часа ч изтребителя „Спитфайер” атакуват Скопие, като убиват 5 и раняват двама човека;
На 3 юли 1944 г. завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят няколко бомби над Русе – жертви няма. Пуснати са бомби при селата Шалтиково и Чупрене. При с Люта пада „летяща крепост” и по случайност  убива трима селяни;





- През юли 1944 г. е нападнато летище Карлово и са разрушени около 70 военни самолета.




- На 4 юли към 11,30 ч. е обстрелвана гара Райко Жинзифово – има много ранени хора;



- На 9 юли 1944 г. към 9 ч. е обстрелван влака  Велес – Градско. Ранени са трима човека. Обстрелвана е и гара Прилеп. Близо да гр. Прилеп, след стрелба от въздуха, е ранен полицай. В 16,43 ч. е обстрелвано шосето Скопие – Тетово – убит е един войник, един гражданин е ранен.




- На 11 юли изтребители „Спитфайер” атакуват влак между Качаник и Скопие – убит е един германски войник и са ранени 13 италиански военнопленници.



- На 15 юли 1944 г. са хвърлени 2 бомби над пристанище Лом и над ломските села Калугер махала, Разград махала и Воднянци. Бомби са пуснати и при с. Остров, с. Камена Рикса, с. Ружинци, с. Белотичане;



- На 22 юли завръщащите се от Румъния самолети пускат две бомби при гара Бойчиновци. Бомби са хвърлени при Оряхово, с . Долни Цибър, с. Згалево, с. Парлец и гара Букьовци. При с. Дебели лак са хвърлени 10 бомби и е ранена 1 жена. Парче от снаряд на ПВО убива 1 жена в Княжево. Излетелите български изтребители и ПВО свалят няколко „летящи крепости”;



- На 26 юли вражески изтребители нападат няколко влака и гари .При нападение на санитарен влак са ранени двама войници. Във влака София – Скопие са убити машинистът и двама войници, а 20 човека са ранени. На гара Генерал Лист е убит железничар. При нападение на друг влак са убити 11 и са ранени 30 човека; 




- На 28 юли завръщащите се от Румъния самолети пускат седем бомби над Лом. Ранени са 3 човека. Бомби са хвърлени  при с . Синаговци /10 бомби /. Българските летци изтребители успяват да свалят 4 противникови самолета;




- На 30 юли противникови самолети минират р. Дунав при Видин, Лом, Оряхово, Сомовит, Белене, Свищов и Русе – в резултат на минирането потъва немски шлеп.От въздуха са обстрелвани Свищов и Лом;



- На 10 август преминаващи над България самолети хвърлят 6 бомби между селата Горно Церовене и Живовци. Излетелите български и германски изтребители успяват да свалят 3 „летящи крепости”;



- На 17 август 1944 г. завръщащите се от Румъния бомбардировачи са пресрещнати от български изтребители, не им позволявайки да достигнат до София. В разразилия се въздушен бой са свалени 7 противникови самолета.



- На 18 август 7 самолета бомбардират с 26 бомби пристанище Лом, като тежко раняват трима и леко още трима;



- На 26 август завръщащи се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби при селата Бели бряг, Люта и Чуковец. Българските авиатори успяват да свалят три противникови самолета;



- На 31 август противникови самолета обстрелват влак на гара Лакатник, като раняват двама човека;
На 1 септември 1944 г. около 100 бомбардировача нападат Ниш – убити са 5 и са ранени 15 войници. Сред населението също има жертви.



Правителствата полагат усилия да бъдат спрени бомбардировките, в Швейцария е изпратен дипломатът Киселов да преговаря и в крайна сметка те спират.


И нещо важно - забележително е хуманното отношение на българите към пленените американски и английски летци. Спомените им изобилстват с такива факти. Хванати по полето, където са скачали с парашути, са водени първо в кметствата, докато дойдат български военни да ги приберат. Хората, върху които са сипели бомбите са ги хранели и обличали докато биват задържани от войската, която ги настанява в специален лагер, ако не се лъжа, в Шумен. Всички са третирани според международните закони и се прибират живи и здрави след войната.





** Съществува мнение, че войната е обявена за да се даде възможност на англичаните и САЩ при случай да окупират България и тя да премине към западния лагер. Предвид ранната дата на обявяването не е ясно има ли такова мнение основания.



**някой историци са на мнение, че това е било акт на лична омраза на Чърчил към България

 www.ydara.com