3000 години. Създадена е през 753 г. преди Христа включваща Германия, част от Италия, Чехия (Бохемия), Бургундия, Нидерландия, Швейцария, части от Азия и северна Африка, които по различно време и в различна степен действително или номинално се подчиняват на императора.

Римската експанзия започва дълго време преди държавата да стане империя и да достигне своя връх при император Траян през 117 г., когато, макар и за кратко, пределите ѝ достигат Каспийско море и Персийския залив.

За край на Римската империя се посочва датата 4 септември 476, когато последният император на Западната римска империя, Ромул Августул е свален и на негово място не идва друг.

Източната Римска империя продължава да съществува до 1453 г., когато е превзета от Османската империя. След XVI-XVII в. насам, под влиянието на западноевропейските историци, Източната Римска империя става по-известна под името Византийска империя, в която основният език е бил елинския.  В нея се запазват правните и културни традиции, които продължават да съществуват заедно с православното християнство и древната "гръцка" (име също дадено в новата история) култура.

Максимин Тракиецът, Лъв Бесът, Константин Велики и останалите трако-илирийски императори достигат до престола благодарение на изключителните си качества като военноначалници. Неслучайно Юстиниян пише в Аутентика -“ Това е важно и всекиму известно, че ако някой спомене името Тракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благодатните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакъв начин на бойните полета. Тези качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’/ превод на Веселин Бешевлиев/Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62 )./

Някои императори от тракийски произход са действали в ущърб на своите сънародници, но за сметка на това други са защитавали интересите на народа, от който са произлизали. Георги Сотиров цитира Кодин, който пише, че Константин Велики построил четири града, а именно Перстлаба, Плискуба, Констанция,  и Дристра. Според Георги Сотиров това са Преслав, Плиска, Констанца и Дръстър-Силистра. Понеже освен Констанца (по името на императора) останалите три имат обяснение на български, то явно Константин Велики е искал да се отблагодари на българи.

Много от крепостите изградени по времето на Юстиниан също носят български имена: Тулеус ( тулъ-колчан), Ракуле (ракла), Дебре (дебри), Водас (вода), Бисдина (бездна), Беледина (бледна),  Тамонбари (тъмна бара), Ездикея (ездаческа), Бредас (брести- бродя), Беластура (бела страна)...

Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). В първите три века на своето съществуване между 330 г. и 610 г. Източната Римската Империя, наречена през ХVІ-ти век Византия е управлявана и защитавана предимно от траки!

Нашите деди дават не само императори на Римската империя, но и знаменити военноначалници. Това са Аспар, Велизарий и роденият в Силистра Аеций, наречен още последния римлянин. Пълководците от тракийски произход извършват невероятни подвизи и дори печелят уважението и страхопочитанието на противниците си.

 

Грандиозни факти от българската история, които са били дълги години премълчавани от нашите учени. Световните интереси са диктували друго - да се покаже на цял свят, че сме татаро-монголи, а не наследници на велик народ създаващ свои и управляващ и чужди империи или както Прокопий нарича дедите ни - римляните от Тракия, че от земите на българите идват хората ковали древната история...

 

Древните ни родители са имали качества на необикновени хора, това го доказват не само трако-илирийските императори, но и Тервел, който спира арабското нашествие, и Калоян, който спря похода на кръстоносците, а дълги векове след него и обикновените селски синове, които пред Одрин показаха, че петстотин години потисничество не могат да сломят духа на боговете на войната. Българите са били избивани, разселвани, тормозени от различни деспоти, но винаги са намирали сили да строшат чуждото иго и пак да възвърнат свободата си.

Предците ни са правели подвизи  всеки пък когато са си спомняли кои са – древни господари, а не покорно племе. За да се измъкнем от днешният ад трябва да се държим гордо и да отстояваме правата си, а не да кимаме покорно и с въздишка да приемаме съдба, която не ни подхожда. Нека покажем на дедите си, че сме техни достойни наследници!


Списък на владетели, произлезли от средите на население, което след време ще стане основен елемент в оформянето на държавата България.

 Максимин Тракиецът, Галериий, Максимин Дая, Ветран, Констанций I, Константин Велики, Лициний, Юлиан Апостат (Отстъпникът), Маркиан, Клавдий Готски, Квинтил, Йовиан, Клавдий II Готски(?), Флавий Клавдий Йовиан, Лъв I Тракиец - Лъв Бес, или Лъв Велики, Юстиниан Велики, Диоклециан, Анастасий, Исаврийците Зенон, Лъв ІІІ Исавриец, Константин Копроним, Лъв ІV, Константин VІ и др.

След Константин Велики идват неговите синове Константин IІ, Констанций II, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв ІІ, Юстин І, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока и др.

1. Максимин Тракиецът


Максимин Тракиецът е  първият трако-илирийски император на Рим. Максимин е роден през 173 година в Северна България. Родителите му са обитавали селце в подножието на Стара планина. Епитетът Тракиецът показва ясно към кой етнос е принадлежал този способен войник, който благодарение на своите качествата и на уважението на легионите се издига до императорския престол.

Руската авторка Елена Фьодорова открива римски император, роден по българските земи. Тя публикува данните в "Императорите на Рим - величие и упадък". Томчето проследява с документи и факти историята на властта в гигантската държава от античността.

В рубриката "И ний сме дали нещо на света" можем да включим 49-а глава от нейната книга. Там пише, че императорът с официалното име Цезар Гай Юлий Вер Максимин Август, влязъл в историята като Максимин Тракиеца е българин: "Максимин произхожда от тракийско селище на територията на днешна България".

Според биографичната справка от аналите един от първите владетели от варварски произход бил овчар в детството си.


Важни допълнения на авторката са, че поради огромния си ръст, притежавал мъжествена красота, а сред войниците се славел със своята храброст. Бил с неукротим нрав.

Лошите черти на характера му били съвсем нашенски - бил суров, високомерен, презрителен в общуването, но имал и добра - бил справедлив.

Интересно е, че оценките на римляните и на потиснатите от тях народи по отношение на владетеля били коренно различните - едните го ненавиждали, другите го боготворили, защото се опитвал да им даде повече свобода.

Максимин се радвал на голяма популярност в армията, благодарение на изключителната си физическа сила (явно още оттогава сме били родени за силови спортове). Именно заради нея го забелязал император Септимий Север, "от когото можел да получи всичко, което поиска", както пишат хронистите.

Наричали Максимин с имената на епичните герои. За императора бил Херкулес, за войниците - ту Ахил, ту Аякс.

За трите години на управлението си - от 235 до 238 г. той не уважил нито едно заседание на Сената. Максимин обичал да воюва с германците, сарматите и даките.

Той на практика не стъпил в Рим, като е единственият император, който си е позволявал това.

Според автори от древността най-характерните неща за него били "нечовешка жестокост" и "пълна липса на всякакъв интелект".

Народът на столицата Рим не обичал много Тракиеца, понеже той смятал, че обществото трябва да бъде подлагано на военна дисциплина. Знатните също не го харесвали - все пак бил прост варварин.

Второто дразнело владетеля. Той измислил принципа "Няма човек - няма проблем". Следвайки го премахнал всички, които можели да свидетелстват за неговия долен произход.

За да бъде сигурен във властта си, той убил и всички приближени до предния император - Александър Север. Така управлението на Максимин се превърнало в истински терор по отношение на управляващата каста.

Усетил неприятните за императора настроения, неговият конкурент Гордиан вдигнал на бунт войските в Африка. Понеже той не успял, наложило се да отстранят Тракиеца подло.

Максимин бил убит тайно в Северна Италия, а според историците смъртта му предизвикала огромна радост в Рим и дълбока скръб в подтисканите и ограбваните от неговите граждани народи.

Гордиан бил издигнат за следващ император. Държавата навлязла в страховита криза и едва не се разпаднала.




2. Галериий

 
Гай Галерий Валерий Максимиан, понякога наричан с прозвището Арментарий (т.е. "Говедарят/Стадарят/Пастирят"), е римски император.

Роден в тракийско селце в Сердика (София). Гордеел се е с дакийския си произход и дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска. Трябва да се уточни, че в Именника ( на българските князе) се споменава, че петстотин години преди Аспарух българи са имали царство на север от Дунав, а това е Дакия. Ще бъде напомнено, че имената на дакийските царе Буребиста и Скорило са обясними на български език. Това показва, че Страбон е напълно прав, когато споменава, че даки и гети говорят един и същи език, а също и че са роднини с мизите. Същите мизи, които в продължение на хиляда години са отъждествявани със старите българи.


Галерий е член на Тетрархията, основана от Диоклециан, които го осиновява и прави съимператор - цезар на 1 март 293 г.

Жени се за дъщерята на Диоклециан - Валерия, и получава управлението в Египет, а след това на Балканите (без Тракия) и земите край Дунав.

По произход Галерий е пастир воловар, родителите му са селяни от околностите на Сердика, столицата на римската провинция Вътрешна Дакия. Малко се знае за началото на военната му кариера - освен това, че служи при Аврелиан и Проб. Качествата му на командир привличат вниманието на Диоклециан и той го избира за един от тетрарсите.





3. Максимин Дая

Гай Валерий Галерий Максимин е поредния тракиец на римски престол. Името Дая означава дакиец, както обяснява Страбон в книга VII.

Гай Валерий Галерий Максимин, по-известен като Максимин II Дая, е римски император през периода 308-313 г.

Той е племенник (сестрин син) на Галерий и негов телохранител. Родом е от Мизия, от село в околностите на дн. Гамзиград, Сърбия. Наричан е с прозвището Дая или Даза (т.е. "овчар"), поради селския си произход.


Максимин Дая е изпратен да ръководи източните провинции Сирия и Египет, а Флавий Север II, другият цезар, назначен от Галерий получава Испания и Северна Африка; Галерий управлява Балканите, а Констанций - западните провинции. Целейки да контролира в своя полза баланса на тетрархията, Галерий е издействал за цезари да бъдат признати тези две негови протежета, но само година след това (юли 306 г.) умира западният август Констанций Хлор и в империята започва нова серия от междуособни войни и дестабилизация.

 

Недоволен от позицията си на младши съимператор, смятайки се за пренебрегнат в императорската йерархия, Дая отказва повече да бъде цезар и подчинен на Галерий, обявява се за август през 310 г. и започва да води самоволна политика, с което още повече увеличава хаоса в управлението. Галерий е принуден да признае и неговата независимост.


Според летописите на християнските автори Максимин Дая бил неук, избухлив и жесток; алчен и суеверен, той бил склонен към пиянство и нямал способности да управлява добре. Гонител е на християните. Игнорира Сердикийския едикт за толерантност от 311 г. и води антихристиянска политика.

Фолис на Максимин Дая


След като Галерий умира през 311 г., започва борба за власт между Максимин Дая и Лициний, от една страна, и Константин I и Максенций от друга. Във войната срещу Лициний, Дая е победен при нашествието си в Тракия (лятото на 313 г.) и побягва към Мала Азия. Може би се самоубива в Тарс.



4. Ветран


Ветран е роден в Мизия, която по негово време се нарича България. Този владетел дори не е благоволил да промени името си, за да е по-приемливо в Рим. Ветран идва от старобългарската дума ветръ – вятър.

 


5. Констанций I


Флавий Валерий Констанций е бащата на един от най-известните владетели на Римската империя – Константин Велики. Констанций е роден в Мизия, неговите биографи разказват, че бил извънредно добродушен и учтив, обичан искрено от своите поданици. Толерирал и подпомагал християните, които до тогава са били преследвани. Загива в Британия защитавайки северната граница на империята от пиктите.


Флавий Валерий Констанций, е римски император от Тетрархията на Диоклециан, избран от него за цезар на западния император Максимиан. Наричан е с прозвището Хлор "бледия".

Констанций произхожда от заможно и знатно семейство на илирийци - според Historia Augusta баща му е офицер от Дардания, а майка му е племенница на император Клавдий II Готски. Родом е от Найсус, Горна Мизия – днешния град Ниш в Сърбия.

Служи като офицер и трибун в армията на Аврелиан, отличава се по времето на Кар, след което е назначен за преториански префект на император Максимиан. Като такъв той се отличава във войната с алеманите по р. Рейн през 288 година.

Когато Диоклециан организира Тетрахията, заповядва на западния си колега Максимиан да осинови и издигне Констанций в ранг цезар (1 март 293 г.) като негов съимператор, докато на свой ред Диоклециан прави същото с Галерий. Било предвидено след определен период от време старшите августи Диоклециан и Максимиан да абдикират и да бъдат наследени от младшите цезари Галерий и Констанций.

Като цезар Констанций трябва да се разведе с предишната си съпруга Елена, от която има син (бъдещия император Константин Велики), за да се ожени за Теодора, дъщеря на Максимиан. От нея той има много деца: Далмаций, Юлий Констанций, Ханибалиан, Констанция, Анастасия и Евтропия.

Летописците от времето са единодушни, че Галия не познавала по-благ и разумен владетел от Констанций. Учтив и скромен дотолкова, че на празници трябвало да взема сребърни съдове назаем от други, според Евтропий: "галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безразсъдство на Максимиан".

Констанций е толерантен към християните, част от които съставят неговото обкръжение, макар че самият той не е християнин. По време на големите гонения, започнати през 303 г., в неговите земи религиозните едикти на Диоклециан практически почти не се изпълняват - формално са съборени само няколко църкви, а самите вярващи не били подложени на репресии. По стечение на обстоятелствата, а и поради отдалечеността му от резиденцията на старшия август, Констанций успява да води неправолинейна и донякъде самостоятелна вътрешна политика, благодарение също и на своята дипломатичност. Той обаче не е в добри отношения с Галерий, с когото заедно наследяват властта като августи на 1 май 305 г., след публичната абдикация на старшите августи.

Констанций I Хлор умира в Еборакум (Йорк) на 25 юли 306 г., по време на поход срещу скотите и пиктите в Северна Британия, само година и три месеца откакто е обявен за август. Причините за смъртта му са неясни - болест или усложнение от рана, получена от отровна стрела. Малко преди това синът му Константин е избягал при него и получава в наследство властта на провинциите Британия и Галия. В империята назрявал конфликт, който предстояло да доведе до края на тетрархията въведена от Диоклециан.



6. Константин Велики


Флавий Валерий Аврелий Константин е известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император роден в Мизия.


В своята работа “Езикът на Константин Велики “ Г. Сотиров обясни много добре, че този известен император не е грък, или римлянин, а тракиец. Бил е поклонник на бога-слънце Митра, но преди битката с Лициний  приема Християнството и слага кръст на своите знамена. Има предание, че на сън той чува глас – С този знак ще победиш! Действително Константин побеждава и прави от Християнството официална религия на Римската империя. Християнството на Константин обаче е било тракийското верую, същото, което е изповядвано от гетите и заклеймено след време от гърците като ерес.


Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първият християнски римски император. Издаденият от негово име Милански едикт през 313 г. слага край на институционализираното преследване на християните в империята.

Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.

През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις - Градът на Константин), след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
 

Константин е може би най-известен с това, че е първият християнски римски император. Неговото управление е повратна точка за християнската Църква. През 313 г. Константин обявява толерантност към християнството чрез Медиоланския едикт, който премахва наказанията за изповядване на християнството (вследствие на които мнозина стават мъченици в предходните гонения на християни) и възвръща конфискуваната църковна собственост.


Днес обаче те си приписват Константин Велики. Това е един жалък опит за манипулация на историята. Първият Християнски император не може да е грък защото дядо му е дардан, а дарданите са безспорно тракийско племе. Константин е роден и отраснал в Ниш – тракийски град.  Обичал е много София ( със старо име Сердика ) и е казвал за този красив град- Това е моят Рим!

Юлиан Апостат, който е роднина на Константин споменава, че е от тракийски произход. Ако Константин беше грък нямаше да постави новата столица на империята във Византе – сърцето на Тракия, а в Атина, или Спарта.



7. Лициний

Лициний е роден в Дакия, по времето, когато според Именника там са господствали българите. Валерий Лициний е зет, но и съперник на Константин Велики.

По произход селянин от Мизия Лициний бил необразован, склонен към насилие, а неговия характер и качества го направили доста непопулярен. Той предпочитал да фаворизира своите земляци и съселяни, спрямо гражданите се отнасял грубо и пренебрежително, а бидейки почитател на езическите порядки и закони той възстановява държавния култ към Юпитер и започва да преследва християните в своите владения, давайки на техния покровител Константин нов повод за конфликт.

След разгрома в битката при Адрианопол на 3 юли 324 г. и последвалото военно поражение при Хризопол във Витиния, Лициний е пленен и поставен под домашен арест в Тесалоника. Не след дълго е удушен (325 г.), по заповед на Константин, който остава единствен повелител на империята.




8. Юлиан Апостат


Юлиан Апостат (Отстъпникът)

Известен също като философ, интелектуалец и писател, той е последният езически император на Рим, наричан от християнската историография с името Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник).

Като дете Юлиан станал свидетел на убийството на семейството си, поръчано от братовчед му Констанций II, който през 337 г. станал император. Както самият Юлиан споделя, от този момент се зародил скептицизмът му спрямо християнството. Той и брат му Констанций Гал, били отгледани в имението Мацелум, в Кападокия, където получават християнско възпитание.

Констанций II дава разрешение на Юлиан да продължи образованието си, като се е смятало че той ще бъде подготвян за духовник. По време на обучението си в прословутата през античността академия на Атина, Юлиан се запознава с Григорий Богослов и Василий Велики, които по-късно стават епископи и се опълчват на неговата антихристиянска политика. Юлиан опознава древната философия и религия, общува с езически мислители, възприема идеите им и започва да води двойствен живот, ставайки прикрит последовател на митраизма и неоплатонизма.

След като Констанций Гал бива провъзгласен за Цезар на Изтока през 351 г. и по-късно, в резултат на придворни интриги, е екзекутиран от Констанций II, през 355 г. Юлиан е повикан в императорския двор в Милано, където Констанций му дава титлата Цезар на Запада. Констанциевата сестра Елена става съпруга на Юлиан.
Монета на Юлиан

Младият Юлиан е изпратен в Галия, за да защити провинцията варварското нашествие. Смятало се, че поради неговата неопитност в битките, Юлиан нямало да се справи, или ще загине. В следващите години като цезар Юлиан воюва срещу нахлуващите в Империята германски племена и постига неочаквани успехи, въпреки първоначалната липса на опит. Той връща Кьолн под имперска власт през 356 г., отблъсква алеманите и пленява вожда им Хнодомар в битката при Страсбург през 357 г., подсигурявайки безопасността на имперската граница по река Рейн за следващите години.

Юлиан печели симпатиите на народа и войниците, което буди безпокойството на император Констанций II. През 360 г. Констанций изисква от Юлиан да му изпрати най-добрите галски отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвиква военен бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон.

Известен е като гонител на християните и прави опит за възвръщане на паганизма. Това завършва с неуспех, но пък точно той спира нашествието на германските племена и спасява Рим.

Юлиан Апостат е крайно непопулярен сред християните в империята и е особено ненавиждан от висшето духовенство, което било свикнало да приема значителни облаги от предишните императори на Константиновата династия. Демонстрираната от императора религиозна посветеност и неприкритата му привързаност към ретроградните философии на отминаващата древност, остават недоразбрани сред масата от населението, будейки подигравки и недоверие. Не среща достатъчно силна подкрепа и мечтаното от Юлиан възраждане на античният паганизъм, под формата на нов синкретичен култ, смесващ идеи и елементи от различни други религии.


След внезапната смърт на Констанций II в Киликия, Юлиан е признат за законен император на 3 ноември 361 година. При пристигането си в Константинопол той показва намерение да следва съвсем различна политика от тази на предходника му. Юлиан незабавно съкращава раздутите разходи в императорския двор, намаля броя на придворните служители и масово уволнява корумпираните евнуси. Осъжда на смърт влиятелният евнух Евзебий, който е стоял зад много от несправедливите решения на Констанций, включително и спрямо самия Юлиан.

Автор е на множество творби, много от които не са достигнали до нас.
За съжаление между унищожените творби е по-голямата част от съчинението му „Срещу галилеяните", написано въз основа на документи и раннохристиянски източници, на свой ред също недостигнали до нас. Сборникът с частни писма образува най-живата част от неговото писмено дело. Най-ранните са писани в последните години на Юлиановото цезарство в Галия, а най-късните са от времето на престоя му в Антиохия, преди да се отправи към гибелта си на изток.

Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор Гор Видал, написан през 1964 г.



9. Маркиан

За Маркиан е роден в Мизия (наричана още България по времето му) и е служил на генерал Аспар ( гет на римска служба). Маркиан започва военната си кариера във Филипополис, днешния Пловдив.

Маркиан, романизиран тракиец по произход, е син на войник. Постъпва в армията млад и започва кариерата си като обикновен пехотинец. По-голямата част от живота си прекарва в походи. По време на Персийската война от 420 - 422 г. служи в източноримската армия под командването на гота Ардабур.

По-късно, през 443 г., участва в похода на Аспар в Африка, попада в плен на вандалите, но е пуснат от самия крал Гейзерик, който, както гласи преданието, първи предсказал на Маркиан, че ще бъде император. В замяна Маркиан се заклева никога повече да не вдига оръжие срещу вандалите.


През годините Маркиан се издига до генерал, получава ранг на сенатор и става началник на императорската стража при Теодосий II. Когато император Теодосий II починал, сестра му Пулхерия, докато още никой не знаел за смъртта на императора, пратила да извикат Маркиан и, когато той дошъл, казала: «Тъй като императорът се помина, то аз избирам тебе измежду целия сенат, като най-достойния от всички. Дай ми дума, че ще уважиш детството ми, което съм обещала Богу, и аз ще те провъзглася за император».

Маркиан обещал и Пулхерия извикала патриарха и сената, за да го обяви за римски император. После той встъпил в брак с Пулхерия, но не я познал като жена. След смъртта им те са обявени за светци от източноправославната църква.

Смята с, че за възкачването на Маркиан като продължител на Теодосиевата династия решаващ принос имал главният командир на армията от алански произход


Маркиан бил умен и справедлив, макар и слабо образован човек. Въпреки това негово управление се характеризира с укрепване на империята както в икономически, така и във военно-политически план, вследствие на икономическите и финансови реформи проведени от него.

С помощта на суровия си характер Маркиан успял да обуздае своеволията на евнусите и да спре разточителствата. Екзекутиран бил влиятелният придворен евнух Хрисафий, чиито интриги били толерирани от Теодосий. Маркиан също така забранил търговията с длъжности и наредил да се презаселят обезлюдените провинции.

Друго значително събитие през неговото царуване е Четвъртият Вселенски събор в Халкедон от 451 г., на който Маркиан се опитал да посредничи между враждуващите теологични школи. На събора били приети решения, утвърждаващи ортодоксалното християнство и заклеймяващи ересите монофизитство и несторианство.


Когато през 450 г. Атила поискал ежегодния данък от императора, Маркиан отвърнал, че не е длъжен да плаща обещаното от предшественика му и че "златото е за приятелите, а желязото за враговете". Ако Атила го заплашел с война, той щял да събере сила, която да не отсъпва на неговата. Атила известно време се колебал с кого по-напред да започне война - с Рим или Константинопол. Накрая все пак решил първо да нападне Западната империя и само преждевременната му смърт през 453 г. попречила да отмъсти на Маркиан.

Византийският император не предприел нищо в отговор на кампаниите на Атила и верен на обещанието, дадено в младостта си, той не вдигнал меч срещу вандалите, които превзели Рим през 455 година. В последно време обаче се появяват съмнения, че Маркиан все пак е взел по-дейно участие в подпомагането на Западната Римска империя, отколкото историците доскоро смятаха, и че неговият пръст може да бъде забелязан в събитията, довели в крайна сметка до смъртта на Атила .

Маркиан умрял през 457 година. Погребан в константинополската църква Св. Апостоли. Източното православие чества празника на светите Маркиан и Пулхерия на 17 февруари.



10. Клавдий Готски

Марк Аврелий Клавдий произхожда от Мизия. Известен е с това, че отблъсква нападение на гетите, наричани още готи.

Римски император за по-малко от две години (268 - 270 г.), но за това време успява да положи началото на възстановяването на политическото и военно могъщество на Римската империя. Ползва се с голям авторитет приживе и по-късно е обожествен.

Клавдий е илириец по произход и прославен римски военачалник – бил е трибун и командир на елитната илирийска конница. Някои извори отбелязват неговата голяма физическа сила и жестокост – можел е с един удар да избие зъбите на кон.

Отличава се с храбростта си при императорите Деций, Валериан I и Галиен. Провъзгласен е за император от войниците след убийството на последния, в което някои предполагали че е замесен.

Едва ли друг император преди Клавдий II е поемал властта в по-труден период за държавата. Първоначално управлението му било признато само в Италия, Северна Африка, част от Мала Азия и Балканите, а земите на империята били опустошени от варварски нападения. Той се заел със засилване на армията и възстановяване на римските територии.


През 269 г. невиждано по размер дотогава нашествие на готите в римските владения около Долен Дунав принуждава императора да тръгне на военен поход срещу тях. В този случай Рим бил изправен пред масово народно преселение на варварите, които идвали заедно със семействата си и с намерението да останат в Дакия и Мизия. При град Наисус (дн.Ниш) Клавдий и легионите, които успява да събере, дават серия от решителни битки с готите, наброяващи ок. 300 хиляди. Римляните надделяват над числено превъзхождащия противници.


След това сражение императорът получава postum почетното прозвище Gothicus ("Готски"). Тази победа е много важна, тъй като освен военна плячка, римляните получават и голямо количество роби. Също така, след битката много от оцелелите готски воини постъпват на служба в римската армия, а племената на север от Дунав остават за дълго обезсилени.

След като дава командването в Готската война на Аврелиан, той тръгва през края на 269 г. отново към Панония, за да победи вандалите. В началото на 270 г. Клавдий обаче става жертва на епидемията от чума (или шарка), разпространила се от труповете след клането при Ниш. След смъртта си е обожествен от Сената като „Divus Claudius“. На трона го последва брат му Квинтил


По времето на Клавдий II загива християнският светец Св. Валентин, хвърлен в тъмница и убит, защото венчавал влюбени двойки, престъпвайки издадената от императора забрана младите мъже да се женят, тъй като така се отклонявали от военната си служба.

През 4 век император Константин I твърди, че е далечен потомък на Клавдий Готик (чрез роднинство с брат му Квинтил) за да придаде повече легитимност на династията си.

 


11. Квинтил

Марк Аврелий Клавдий Квинтил е римски император за ок. 2 месеца (според Павел Орозий 17 дена) от август до октомври през 270 г.

Малко се знае за него, освен, че е брат на Клавдий II Готски, и полузаконно приема властта след смъртта му. Сенатът признава Квинтил, но не и по-голямата част от армията, която симпатизира на Аврелиан. Когато последният навлиза в Италия с легионите си, Квинтил смятайки, че е обречен, сам слага край на живота си.

По-късно император Константин I твърди, че предците му са наследници на Квинтил, а от там и на Клавдий Готик, за да придаде повече престиж на властта си.

Квинтил има два сина.

12. Йовиан

Флавий Клавдий Йовиан е също с мизийски родители. Родом е от Сингидунум (дн. Белград). Управлява около 8 месеца.

Християнин, за разлика от своя предшественик Юлиан Апостат (Отстъпник), в религиозно отношение Йовиан първоначално е търпим към езичниците и арианите, но впоследствие провежда про-християнска политика и забранява езическите церемонии. Издава едикт, с който обявява почитането на нехристиянски култове за престъпление. Фанатизирани християни извършват погроми над езичеството, особено в градовете на изток, където са опожарени храмове и библиотеки.

Слабоволев, необразован и ленив, Йовиан е характеризиран от летописеца Амиан Марцелин, като умствено ограничен и лекомислен чревоугодник, без сериозен интерес към управлението на империята. Умира в началото на 364 г. в Дадастана, Галатия, при неясни обстоятелства (може би натравяне от храна, или задушаване с дървесна пепел), на път към Константинопол, където пристига само погребалната урна с праха му.

Известен е предимно с похода си към Персия, а и с възстановяването на Християнството, подтискано и преследвано от някои негови предшественици.

13. Лъв I Тракиец - Лъв Бес, или Лъв Велики

Флавий Валерий Лъв е римски император, управлявал Източната Римска империя от 457 до 474 година. Поставя началото на т.нар. Тракийска династия.

Родом от провинция Дакия Аврелиана, родът на Лъв произхождал от романизираното тракийското племе беси. Според някои от слуховете, на младини работил като месар в Константинопол заедно с жена си Верина. Преди възкачването си Лъв служи в столичната гвардия и заема длъжността комит.


Флавий Валерий Лъв прави кариера в римските легиони и достига до престола благодарение на гетът Аспар.

Лъв Тракиец става последен от серията императори, дошли на власт благодарение на алана Аспар (военен магистър), който посочва за наследник именно Лъв, един от своите подчинени, като разчитал той да управлява съгласно волята му. Опрян на варварските наемници, Аспар е скритата сила зад трона, но сам той няма възможност да бъде признат за император, тъй като е с неримско потекло, а и изповядва арианската ерес.

Коронацията на Лъв за владетел на 7 февруари 457 г. е първата, която включва константинополския патриарх. Това става традиция при следващите императори, с цел да се придаде легитимност на властта им.



По време на управлението на Лъв I Балканите са опустошавани няколко пъти и отново от хуните (ок. 466 г.), а по-късно и от вестготите. Все пак тези нападатели са неспособни да превземат Константинопол благодарение на стените му, които са възстановени и подсилени от умели инженери при управлението на Теодосий II. В нач. на 70-те г. се водят и няколко второстепенни конфликта в Кавказ и на арабската граница.
Изображение на magister militum Аспар и неговият син Ардабур

Управлението на Лъв І също е забележително и заради влиянието му в разпадащата се Западна Римска империя, белязано с назначаването на Антемий за император на Западната империя през 467 г., след период на междуцарствие. Лъв се опитва да отбележи политически успех с мащабна военно-морска експедиция срещу вандалите в Северна Африка, организирана през 468 г., съвместно със Западната империя.

Вандалите обаче побеждават чрез коварство неспособния шурей на Лъв, командващия похода Василиск. Това нещастие лишава империята от военна сила и пари - близо половината боен флот бива унищожен. Загубите възлизат на 9 млн. златни солида и 600 кораба.


Вътрешното спокойствие на Източната Римска империя бива нарушено от борбите между различни фракции във войската, след като Лъв Тракиец предприема решителни мерки, за да намали политическото влияние на готско-аланските наемници и военния магистър Аспар.

През 470 г. Аспар успява да принуди императора да обяви сина му Патрикий за цезар, зет и престолонаследник, но това води до бунт сред народа на Хиподрума в столицата, понеже Патрикий е арианин и полу-варварин. Не след дълго (471 г.), Аспар и синът му Ардабур са издебнати и убити от придворни евнуси в императорския дворец, безспорно като резултат на заговор. Този атентат, последван от гонение на арианите поддържащи Аспар, довежда до открит бунт сред варварските федерати.

На Балканите се разразява истинска вътрешна война между имперските сили, подкрепени от исаврийски контингенти, срещу войските на готската фракция. В 471 г. готите под ръководството на Теодорих Страбон опустошават околностите на Филипопол и превземат Адрианопол преди да бъдат спрени от пълководците Зенон и Василиск.

Безмилостната разправа на императора с опонентите му спечелва прякора Macellus ( "Касапинът") сред жителите на Константинопол.

Лъв I умира от дизентерия на 73 години на 18 януари 474 година. Наследен е от петгодишния си внук Лъв II.

14. Юстиниан Велики

Флавий Петър Сабатий  е тракиец. Роден през 483 г. в близкото на Скупи (Скопие) градче Тауризиум (днес село Таор, Република Македония) и е от селски произход. В други източници е назован с името Управда. Името Юстиниан получава, след осиновяването му от чичо му Юстин.

Тази част на Балканите остава дълго време тясно свързана с римската култура и латински се говори от мнозинството от населението. Много от значимите императори от предишните 2 столетия произхождат именно от тези провинции. Поради влиянието на латинската културна среда идеята за възраждането на единната Римска империя в предишните граници е особено жива, мечта, към което Юстиниан ще се стреми по време на цялото си управление.

Той е може би последния император който говори латински като роден език.

С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие.

Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и обществото из основи. Също като Август, Юстиниан е способен и далновиден император. Благодарение на добрия подбор на съветници и военачалници, императорът успява да съсредоточи еднакви сили както във вътрешно- така и във външнополитически план.


През 525 г. Юстиниан се жени за Теодора, която е от скромно потекло и след ранната смърт на баща си работи като танцьорка. По нейно настояване важащите от времето на Август брачни закони са променени. Според тях брак между танцьорка и сенатор би бил невъзможен. Въпреки това, във висшите кръгове Теодора е презирана заради низшия си произход. Като силна личност Теодора не се влияе от никого и влиза в историята като умен и енергичен съветник на мъжа си.

През 527 г., 4 месеца преди смъртта си, тежко болният Юстин I обявява племенника си за престолонаследник (augustus). След безпроблемното заемане на трона Юстиниан се съсредоточава върху своята голяма цел - завоюването на загубената западна част на империята както и рекодификацията на законите, и двете под единна християнска религиозна формула.

Успешните войни на Запад довеждат до изкореняването на арианството. Основният проблем в църквата остава обаче въпроса с природата на Исус. Ученията за единствената и двойствена природа на Исус, които доминират във Византия, са несъвместими. Конфликтът разделя дълбоко обществото.

Пример за това е самият Юстиниан, който е привърженик на учението за двойствената природа на Исус, съпругата му Теодора от друга страна подкрепя монофизитизма. Опитите на императора да намери компромис между двата враждуващи лагера не носят успех. Противоречията между монофизитските църкви на Сирия и Египет, от една страна, и римската и византийска църква, от друга, се засилват.

Едно от най-важните постижения на Юстиниан във вътрешнополитически план е кодифицирането на римското право в Corpus Iuris Civilis. Макар в миналото законите да са в сила и в двете части на империята, чрез различните императори постепенно се образува джунгла от закони. Законите биват синхронизирани. Юстиниан създава в Константинопол и Бейрут училища за юристи.



През 526 и 528 г. големият град Антиохия в Сирия е разрушен от земетресения и разграбен от персите, след което никога не възстановява предишното си икономическо значение. През 542 г. и в 557 г., в разгара на чумната епидемия, Константинопол също е разтърсен от земетресение, което частично срива още незавършеният храм Света София.

При Юстиниан I византийците за пръв път започват да произвеждат коприна, преди това внасяна от Китай на високи цени.

Юстиниан се стреми да разгърне мащабна строителна дейност. Освен системата от укрепления на Балканите, по негово време е създаден известният храм Hagia Sophia (Света София) в Константинопол, забележително със своите размери архитектурно постижение, запазено и до днес.


Юстиниан, наричан още Юстиниан Велики е един от най-обичаните и същевременно най-мразените владетели на Източната Римска империя.

Той възстановява много постройки и крепости в Тракия, а и дава на траките правото на самостоятелна църква.




15. Диоклециан

Гай Аврелий Валерий Диоклециан произхожда от обикновено семейство на илирийци (днешна Албания). В армията се издига до командир на преторианците, които го провъзгласяват през 284 година за император. Според мнозина, баща му е бил освободен роб, надничар при един земевладелец. Постъпва в армията млад, още тогава, след едно предсказание, заживява с мисълта, че е определен да стане император. Отличавал се с властолюбие, сериозен и замислен вид, сякаш кроял велики дела. Било му предсказано че ще стигне до върховната власт, след като убие глиган, затова постоянно ходел на лов.

Често казвал, че винаги, когато уловът бил успешен, от това се възползвал някой друг - императорите по това време се сменяли с невероятна бързина. Най-накрая получава властта, след като убива префекта Апър (Aper, "глиган" на галски), когото обвинява за смъртта на император Нумериан и собственоръчно го намушква с меч още на войнишкия сбор близо до Никомедия (дн. Измит, Турция).



Диоклециан заимства религиозната програма на императорите-възстановители от III век - Аврелиан, Проб и др. Като обединяващ център на римската обществено-религиозна система се възприема т.нар. "Гений на императора" и неговият образ като въплъщение на Юпитер и Сол. Отказът от почитане на тези божества започва да се счита за държавна измяна и да се наказва от властта. Много от жителите на империята са политеисти, но християните и митраистите отричат съществуването на друг бог, освен техния.

По инициатива на Галерий през 303 г. започва последната и най-жестока фаза на гоненията срещу християните, проведени всъщност от Максимиан и Галерий с по-голяма жестокост, отколкото от самия Диоклециан. Обвинените християни са подлагани на различни публични изтезания и много от тях са изгорени живи или разкъсани от зверове. Гоненията траят до 311 г. и свършват с признаването на християнството, след като става ясно, че то не може да бъде унищожено.



След посещението на Диоклециан в Рим (303 г.) неговото здраве се влошава и той решава да се откаже от управлението. На 1 май 305 година, на специална церемония в гр. Никомедия, той обявява пред войските че предава императорската власт на цезарите, отново приема предишното си име Диокъл и заминава за резиденцията си в Салона.

ъпреки разказите за неговото нежелание да се завърне на трона, съществува и становището, че Диоклециан всъщност е изчаквал развитието на събитията и отминаването на бурния период след абдикацията му, за да може отново да вземе властта в подходящия момент.

Бившия император става свидетел на рухването на въведената от него система на Тетрахията, в резултат от поредица узурпации и граждански войни. Диоклециан доживява до 316 г., когато вероятно сам слага край на живота си чрез отрова, опасявайки се че новите августи Константин и Лициний подготвят съд и позорна екзекуция над него.




*
Стенопис на римския император, възстановен от Американския университет в Кайро е показан върху древен релеф на египетски фараон в храма на Средното царство в египетския град Луксор.
Гай Аврелий Валерий Диоклециан управлява Рим от 284 г. до 305 г. - Излагат стенопис на Диоклециан в Луксор

Гай Аврелий Валерий Диоклециан управлява Рим от 284 г. до 305 г.

Наскоро възстановен стенопис на римския император Диоклециан и римски благородници е показан върху древен релеф на египетски фараон в храма на Средното царство в египетския град Луксор, предаде ЕПА. Стенописът е бил "реновиран" от Американския университет в Кайро.

Рим окупира Египет в продължение на няколко века години и асимилира древните египетски храмове, замазвайки египетските релефи. Римското присъствие на египетска земя било маркирано и чрез изграждането на собствени храмове, строени в близост  на съществуващи древни египетски строежи.

16. Михаил II Фригиец

Михаил II Пелтека, също и Михаил Трал (Псел), или Михаил Балба (гръцки: Μιχαήλ Β' Τραυλός/Ψηλλος, латински: Psellus) е византийски василевс (император) от 820 г. до смъртта си - 2 октомври 829 г. Основава Аморийската династия.

Потомък на юдеи-християни от град Аморион, Фригия, Михаил е популярен военачалник, но е заподозрян в заговор и арестуван по заповед на император Лъв V Арменец.

Малко по-късно поддръжниците на Михаил го измъкват от тъмницата и по време на коледната литургия в Света София Лъв Арменец е изненадан и убит, а бившият затворник бива назабавно коронясан за император, като в бързината дори забравят да свалят веригите от ръцете му.

По времето на Михаил II, през 820-821 година, избухва бунтът на Тома Славянина, който е подкрепен от войската в Тракия и обсажда императора в столицата. Узурпаторът успява да прехвърли войски в Мала Азия, където също получава подкрепа и дори води преговори с арабите като законен император. Обсаденият в столицата Михаил почти няма шансове да излезе победител, въпреки успеха на флотата му срещу тази на претендента. Решаваща в случая е намесата на българите, които разгромяват армията на Тома Славянина пред стените на Константинопол.

В крайна сметка бунтът е потушен с помощта на българския хан Омуртаг през 823/4 година. След залавянето му Тома Славянина е изтезаван и убит на Хиподрума по заповед на императора.

Империята води мирна политика по отношение на България. Имперските войски, които са отслабени от гражданските размирици и вътрешни конфликти, са принудени да воюват с нападащите араби. Загубен е Крит, но успешно е защитена Сицилия.

Михаил II е привърженик на иконоборците, макар че не предприема почти никакви гонения. Той не е популярен сред ортодоксалното духовенство, което го представя като необразован селянин. Но обективно погледнато, Михаил II е способен държавник, който успява да стабилизира положението на Византийската империя.


След като умира през 829 г. Михаил II е наследен от своя син и съимператор Теофил.

Кои са фригийците
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фригите са старо тракийско племе, което до 1200 пр.н.е. се преселва в Мала Азия, където образува Царство Фригия. В западните територии на древна Тракия те са известни с наименованието бриги, а на изток ги наричат мушки. Според Херодот арменците, които са се придвижвали в района на езерото Ван около 7 век пр.н.е., са фригийски колонисти.

Най-старата им родина са Балканите, а най-старото име е бриги /Her. 7.73./
Бащата на историята описва фригийската миграция в Мала Азия, това правят също Плиний /Plin. V.xl-145/, а и Страбон, който също вижда в малоазийските фриги преселници от Тракия /Strab. 12.8.3./

Съгласно гръцката митология фригите, предвождани от Асканиус и Форкис – синове на Аретаон, са участвали в Троянската война.

Интересно сведение за фригийците дава отново Херодот. Херодот разказва, че дори египтяните вярвали, че фригите са най-древния народ /Her. 2.2./
„Египтяните до царстването на Псаметих (VІІ век пр. Хр.) считали себе си за най-стария народ в света. Когато Псаметих се възкачил на престола, той започнал да търси сведения кой народ е най-древен. Оттогава египтяните твърдят, че фригийците са още по-древни от тях самите, а те са по-древни от останалите народи.” („История”, Книга ІІ. 02.).

Фригите са населявали и Египет. Тяхното пристигане в поречието на Нил е изобразено върху дръжка на нож от Гебел-ал-Арак, датирана от архаичната епоха. Тези хора с високоразвита култура се появяват на кораби с високи носове, доста различни от местните. Наричат ги Шамсу-Хор, което може да се преведе като „последователи на Хор" или „деца на Хор". Те налагат традицията живият фараон да носи името Хор.

Към края на IV хил. пр. н. е. последователите на Хор формират господстваща раса, която управлява цял Египет. Неслучайно хроника, фиксираща същия период, говори за борбата за власт в поречието на Нил между братята пеласги Египт и Данай.

17.

М. Боуо
www.ydara.com

Източници:
http://bg.wikipedia.org
http://sparotok.blog.bg/politika
http://www.monitor.bg/article?id=5514
http://www.infotourism.net
 

Използвана литература  и пояснения:

 1.Strabo, Geography, Loeb, London, 1923;

2.Procopius, Buildings, Loeb, London, 1940;

3.Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

 http://www.roman-emperors.org/maxthrax.htm

http://www.roman-emperors.org/galerius.htm

http://www.roman-emperors.org/daia.htm

http://www.roman-emperors.org/vetran.htm

http://www.roman-emperors.org/chlorus.htm

http://www.ziezi.net/sotiroff.html#4

http://www.roman-emperors.org/conniei.htm

http://ziezi.net/cenov/makedonci/gif/make3.htm

http://www.roman-emperors.org/licinius.htm

http://www.roman-emperors.org/julian.htm

http://www.roman-empire.net/constant/marcian.html

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/120521/Claudius-II-Gothicus

http://www.roman-emperors.org/leo1.htm

http://www.roman-emperors.org/justin.htm

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/306838/Jovian

http://www.roman-emperors.org/impindex.htm

http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMACEDONO.htm

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

http://www.ziezi.net/spiridon.html

 


Византе – Константинопол наистина е сърцето на тракийската общност.

Траки са обитавали не само Европа, но и Мала Азия. Мизи, фриги, витини, бебрики, дардани и др. са живели хилядолетия наред в земите на днешна Турция.

03-01-2012 год.