лъчи от тази светлина, подобно на Константиновия град. Времето безпощадно е заличило следите на някои от тях. Други са преживели много исторически превратности.

Един е градът, получил и запазил в името си до съвременността, Божията Премъдрост - София. Градът с име на храм. Храмът, покрай който минава деветката...:) носещ същото име като онзи в Константинопол - "Премъдрост Божия"


„Като слушаш за жителите да не помислиш за земните. Не, но за небесните жители, които някога са ни били съграждани, а сега са съжители на ангелите. Послушай!"

Матей Граматик, Житие на св. Никола Нови Софийски



Идеята за София - Премъдрост шества като  като олицетворение на това свойство на Бога, преминавайки през „новия Йерусалим", „новия Рим" - Константиновия град, пръскайки светлината си и към Сердика - градът, за който самият император Константин Велики през IV в. възкликва „Сердика е моят Рим".

Почти 13 години Сердика е свързана трайно с привързаността на император Константин Велики. Градът, в който той често и продължително пребивава, от който тръгват документи към другите краища на държавата.


На най-високото място сред град София се извисява храмът „Света София" - Святата Премъдрост Божия.  Четвъртият век се бележи от тържеството на християнството – то е ознаменувано и от нов град - Константинопол – земната проекция на небесното царство, град, осветен и осенен от Божията Премъдрост, чиито символ през вековете е храмът на храмовете „Света София".


Сердикийският събор

В сградата под Президентството най- вероятно се е провел и Сердикийският събор през 343 г. Това е вторият Вселенски събор, на който са изработени 20-те канона на Християнската църква. Това е уставът на църквата, който е изработен тук. Също тук през 343 г. става и разривът между двете църкви – Източната и Западната".



Сердика християнството прониква сравнително рано. Новата религия има своите привърженици в града още в края на I в. След проведената религиозна реформа от император Константин Велики (306 - 337 г.), Сердика става оживен църковен център като седалище на епископ, а по-късно и на митрополит.

Преминалият през 357 г. знаменит късноримски писател историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут". Видното място, което заема Сердика в живота на раннохристиянската църква, определя града като седалище на изключително важния Сердикийски събор от 343 г. По същество той е продължение на Първия вселенски събор, свикан в малоазийска Никея през 325 г. Тъкмо в Сердика е потвърден Никейският  „Символ на вярата” (credo – лат.) който е в основата на цялото християнство до днес. Според свидетелството на църковния историк Сократ, на това събитие присъствали около 300 епископи от цялата църква, между които били и най-известните в християнския свят. Сердикийският църковен събор определил политиката на държавата спрямо Църквата. Тук Св. Атанасий Велики разгромява ариянската ерес и бива възстановен като епископ на Александрия.



Религиозният живот на град Средец през средновековието е свързан с името на общобългарския светец-покровител св. Иван Рилски. Някои от житиеписците, макар и да уточняват родното му място като с. Скрино, твърдят, че „негово отечество е Средечкият град". Връзката вероятно идва от факта, че мощите на светеца били пренесени от манастирския му гроб в Рила планина в Средец. Първоначално те нямали нарочен храм и за целта бил използван храм на името на св. Евангелист Лука. По-късно бил построен специален храм на името на светеца. Пред мощите по време на пребиваването му в града се поклонил и император Мануил I Комнин (1143-1180 г.).

По време на бурните събития от края на Х в., когато рухнала Преславска България, в Средец се установил патриарх Дамян. Едва с консолидацията на Самуилова България последните български патриарси преместили седалището си в Охрид.

В периода на Второто българско царство (1185-1396 г.) в Средец и околностите му се построяват множество манастири, което дава основание на някои съвременници да ги назоват „Средечката Света гора". Говори се и за „Средецка книжовна школа” от философи, дамаскини, иконописци и преписвачи действали в тези 40 манастира, управлявани по светогорски устав.

При завладяването на полуострова от османските турци манастирите и повечето църкви са унищожени и запустяват за векове, а софийската Св. София следва тъжната съдба на Константинополската – превърната е в джамия.

София е и родно място на няколко светци – мъченици за православната вяра.

Най-старият известен софийски светец е мъченик Георги Софийски Стари, за когото узнаваме от гръцки препис на житието му. Георги се родил в София през 1407 г. Когато навършил 30 години, се озовал в Одрин, завзет от турците. Георги бил измъчван, съден, прободен и издъхнал на клада на 26 март 1437 г.

 

През 1515 г. е изгорен на клада младият софиянец Георги, златар по професия, който отказва да приеме насила исляма. През 1555 г. пък е убит с камъни обущарят Никола, който също отказва да смени вярата си. Двамата мъченици - Георги Нови Софийски и Никола Нови Софийски, били канонизирани от църквата за светци и култът им в града и досега е между най-разпространените.

 

Сведенията за друг софийски светец - Георги Най-нови, са непълни и донякъде противоречиви. Георги е роден в София в началото на XVI в. Също като едноименния му светец той бил принуждаван от турците да се откаже от вярата си, която упорито отстоявал. Младежът бил затворен, мъчен и накрая обесен сред града.

 

 

Единствен от софийските светци Св. Пимен Софийски (Зографски) е преподобен, а не мъченик. Житието му, написано от неговия ученик Памфилий, е известно от късен препис в Зографския манастир. Според него Пимен (с крьщелно име Павел) е роден в София и от малък е даден да се учи при иконописеца Тома. След смъртта на родителите и учителя си той заминава за Света гора и се замонашва в манастира Зограф, където работи като иконописец и се отличава с благочестие и монашески подвизи. Предполага се, че св. Пимен е роден след 1550 г., а е починал скоро след 1618 г., от когато е последната вест за него. Умрял в Черепишкия манастир, където бил погребан, а по-късно мощите му били пренесени и Суходолския манастир.

 

Константин Софийски не е канонизиран от Българската църква, но почитание към него е съществувало в София. Заслуга за „официализирането" на неговия култ има самоковският зограф Никола Образописов, който записва данни за него в своята Ерминия и го рисува в църквата на Долнолозенския манастир. Константин бил слуга в богато софийско семейство. Около 1844 г. бил набеден несправедливо в кражба, предаден на съд, принуждаван да приеме исляма и след отказа му - мъчен и убит.

 

Името на Св. Терапонтий Софийски фигурира в нашия православен календар, където е вписан на 27 май. Но, както изглежда, това е създаден от църквата и народа култ към несъществуваща реално личност. Основа за него е житието на св. Терапонтий Сардийски, раннохристиянски светец, пострадал в гр. Сарди в Мала Азия. Житието е „побългарено" вероятно в началото на османското владичество, като гр. Сардие превърнат в Сердика, а р. Ермос, където светецът е мъчен, става р. Ерма край Трън.

В София в средата на XV в. били пренесени мощите на сръбския крал Милутин, които днес се пазят тук. Нетленното тяло на Милутин винаги е било пазено с особена почит в митрополитската църква на града - отначало в „Св. Георги", после в „Св. Марина", в „Св. Архангели" и накрая в „Св. Неделя" (известна още и като „Св. Крал"), където са и днес. Светецът започва да се смята за „Софийски" и с такова означение е изобразяван в икони и стенописи, изпълнени главно от самоковски зографи в София и Софийско.


Ротондата "Свети Георги"
   
Църквата, наречена на Свети Георги Победоносец, се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството, на няколко метра по-ниско от днешните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето на император Константин Велики (306-337).


С Ротондата е свързан един от църковните събори – Сердикийският (343 г.), свикан от двамата съуправители на Империята, синовете на покойния вече Константин Велики, за да бъде преодолян църковният разкол, причинен от арианската ерес. В този събор взели участие 318 епископи от цялата Римска империя. Съборът потвърдил Никейския символ на вярата, православното учение за светата Троица, оправдал св. Атанасий Александрийски и низвергнал последователите на арианската ерес. Една от сградите, в които са заседавали и обитавали отците от Сердикийския събор е "гражданската" сграда, непосредствено до ротондата “Св. Георги”.



Сердикийският събор е един от Седемнадесетте канонотворчески събори на Църквата. Градовете, в които са се провели канонотворческите събори, са общо единадесет. Десет от тях от много векове насам са в ръцете на иноверци. И само един - Сердика-София - днес е в традиционно православна християнска страна.


Като християнски храм Ротондата е известна чак до края на ХVI в., когато турците са я превърнали в джамия. По днешното състояние на храма е трудно да се определи първоначалната му планировка. Ротондата е обхваната от кубично тяло, високо на места до 8 м. Късносредновековният книжовник Владислав Граматик споменава ротондата "Св. Георги" в 1497 г. във връзка с пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 г. Той посочва, че по време на престоя на шествието в София мощите временно били настанени в този храм, който тогава бил главен митрополитски храм на града. В Ротондата мощите на светеца били изложени на поклонение в продължение на шест дена. Там се намирали и мощите на св. Крал Стефан Милутин.


В житието на св. Пимен Зографски (XVI в.) също се споменава за Ротондата, в която св. Пимен се е учил на иконопис шест години. Явно скоро след това при султан Салим I (1512-1520 г.) Ротондата е превърната в джамия наречена Гюл-джамаси. Стенописите били заличени с бяла мазилка и били изписани с растителни мотиви.


Изключително ценните забележителни стенописи в Ротондата били открити в началото на ХХ в. след сваляне на варовата замазка, с която са били покрити по време на превръщането й в джамия.

СПРАВКА:

СЕРДИКА е античен град на територията на днешна София и носи името на тракийското племе серди.

*  1 в. - тракийското селище е завладяно от римляните.
*  2 в. - наречен Улпия Сердика по името на император Марк Улпий Траян
*  3 в. - център на провинция Вътрешна Дакия; засегнат от готското нашествие.
*  4 в. - градът се издига при император Константин I Велики
*  343-344 - проведен Сердикийският събор
*  6 в. - крепостната стена е възстановена при император Юстиниан I след нашествията на вестготите и на хуните.
*  809 - превзет от хан Крум и наречен Средец.
.:. При археологически разкопки са разкрити крепостни стени, порти, обществени сгради, некрополи и др.



СЕРДИКА през вековете:

Усилията на Рим да завладее Балканския полуостров и да наложи в земите му своята военна, административна и културна система продължили почти две столетия. Първият сблъсък с воините на траките бил в битката при Пидна 160 г. пр. н.е., а последната, с войските на тракийския цар Гай Юлий Реметалк - в 44 г. Експанзията на Рим към Балканския полуостров започнала още към края на ІІІ в. пр. н.е. Тя срещала в продължение на почти три столетия мъжествена съпротива на траките и другите балкански племена и успяла да я сломи окончателно едва през І в. сл. н.е. В покорените на юг от Дунав тракийски земи се създават римските провинции Мизия и Тракия. С установяването си в тези земи римската власт предприела заздравяване на долнодунавския лимес, за да подсигури новосъздадените провинции срещу нахлуването на даките. Целият І в. протекъл под знака на укрепителни мероприятия: изградени били военни лагери-кастели и бурги. Урбанизацията на Мизия и Тракия и изграждането на широка мрежа от пътища изиграли важна роля за техния икономически и културен напредък.


Целият ІІ в. и първите деситилетия на ІІІ в. са период на голяма строителна дейност в градовете - тяхното благосъстояние нараства непрекъснато, но кризата от третото столетие довела до рязък спад в развитието и постепенно настъпил упадък. Управлението на Константин Велики е ознаменувано с временно стабилизиране и подем на селищата на Балканите, а преместването на столицата на империята в Константинопол ускорило възраждането им.


Общо за тях по отношение на градоустройството са: нагаждането на плановата схема към теренната особеност; уличната мрежа от взаимно перпендикулярни улици, ориентирани по четирите основни астрономически посоки cardines, decumani; степенуването на улиците по ширина на платното и архитектурно оформяне в общата градска схема; канализация; водоснабдяване.


По времето на император Марк Аврелий градовете били подсилени от нови силни и мащабни укрепления, а впоследствие те били грижливо поддържани и реставрирани. Сред най-значителните съоръжения и сгради в градовете на територията на днешна България са: стадионът във Филипопол, Одесоските терми, одеонът в Никополис ад Иструм, храмът на Фортуна в Ескус и др.
За жилищната архитектура в градовете в Мизия и Тракия не знаем почти нищо. Но тези здания не се различават от откритите при археологически разкопки сгради в други римски градове. Общият вид на постройките - обществени и частни - по-късно във времето дали изгледа на ранновизантийските църкви, базилики, дворци, театри и хиподроми.



Историята на град Сердика може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г.пр.н.е.
 В много антични и средновековни писмени извори и географски карти градът се назовава и Сардика, но и нерядко областта се нарича Сардика, а градът - Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски. Първото споменаване на Сердика е направено от Птолемей през 100 г.
Римската власт стъпва трайно на Балканите през II в. пр. Хр. След битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. Македония се превръща първа в римска провинция. Век и половина след това, в 15 г. пр. Хр., е завладяна Мизия и превърната също в провинция. Най-после след упорити борби с тракийските племена на юг от Хемус и многократни походи на римските войски през 46 г. е образувана още една римска провинция - Тракия. Тракийското население през този период било малочислено. Според античните извори Рим постигнал победата си на Балканите чрез безмилостно избиване на траките. Останалите траки продължават да живеят свободно по обезлюдените полета, а значителен дял от тях се изтеглили в планинските райони. Завоевателите се настаняват в новоизградените крепости и градове, сред които и София. Градът получава името си - Улпия Сердика - от римския император Марк Улпий Траян (96 -117 г. сл. Хр.). Нарича го Сердика, понеже първите му жители били от тракийското племе серди. Но за да се помни, че градът е построен от него, прибави и името на баща си - Улпия Сердика.Сердика се издигала постепенно като административен, военен, икономически и културен център. Развиват се търговията и занаятите, свързани главно със строителството на крепости, дворци и храмове. Римляните са отлични строители и скоро изграждат красив град. Постройките са с разнообразна вътрешна и външна архитектура. Изящно изваяни статуи на богове красели площади, дворци и многобройни храмове. Улиците на Сердика са прави, отлично павирани, с развита канализация и водопроводи. Градът е имал и прекрасно уредени бани, построени главно край топлите минерални извори. За значимостта на Сердика сред градовете от римските провинции говори и фактът, че тя има право да сече свои монети, наричани автономни.Градът се населява освен от траки и римляни, още от гърци и малоазийци. Създава се едно градско население с голяма пъстрота. Местната тракийска култура попада под силно въздействие на общоримската култура.В погребалната традиция траките остават традиционалисти. Характерен етнически белег през римската епоха в тракийските земи в областта на погребалните обичаи било издигането на надгробна землена могила над гробовете на заможните траки като продължение на старата традиция. Градът най-силно процъфтява при император Константин Велики (303 - 337 г. сл. Хр.).

 

След като напуснал Рим, той първоначално смятал да обяви Сердика за столица на Източната Римска империя и често обичал да казва: "Сердика е моят Рим". От Сердика близо десетилетие Константин управлявал империята. Императорът обичал свежият въздух на Сердика, идващ от планината, както и минеланите извори. Останките от неговия дворец и до днес личат в централна София... Ето тук била голямата римска баня на града. Още личат останките от устройствата, които били използвани или за отопление с топъл въздух, или за вентилация на обширните помещения. Римляните наричали тази система хипокауст. Впрочем горещия минерален извор на Сердика бил каптиран още през 2-ри век. А под хотел „Рила” в центъра на София археолозите смятат, че са открили личната баня на императора. >След приемането на християнството започват да се строят много църковни сгради и градът станал седалище на епископ. Градът се прочува със своята религиозност.

 

През III в. градът е подложен на многобройни нападения от различни племена и народи. Богатата Сердика е пострадала силно от набезите на хуните, готите и вестготите. Великолепните вили на римляните и тракийската аристокрация в околността на Сердика са разрушени. Най-страшно е голямото хунско нашествие. Тогава Сердика бива срината до основи. Но скоро градът възкръсва из пепелищата - крепостните стени били възстановени и са издигнати нови кули. Градът става отново богат, красив и прочут и при император Юстиниан достига последния си голям разцвет, свързан с римското владичество.В края на ІІІ век по време на управлението на император Диоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземноморска Дакия.



В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан („град на сердите“), което съответства на латинските надписи civitas Serdensium[16]. След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ, бидейки едно от първите селища, където християнството в признато за официална религия.



През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като голям и прочут. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.
Разположена на важния във всяко едно отношение диагонален път Сингидунум-Наисос-Филипопол-Константинопол, Сердика бързо се развила и достигнала своя апогей по време на император Константин Велики. Последният дълго се колебаел в избора си дали да я направи столица на Империята.



Планът на града се състои от две укрепени части. Южната част е по-стара и показва първоначалният вид на градоустройството. Площта на Сердика, ограничена от крепостната стена, има форма на издължен правоъгълник с остър североизточен ъгъл. Правилно планирана и благоустроена, тя включва най-значителните обществени сгради на римския град. Крепостта й се състои от две долепени стени, от които вътрешната, подсилена с кръгли кули, се датира към ІІ в. и се отася към укрепяването, извършено по времето на Марк Аврелий. Към нея се намира втора стена от VІ в., снабдена с триъгълни кули. Крепостта на южната част на Сердика има четири големи порти.



 Римска Сердика е правилно планиран град с ортогонална улична мрежа. Улиците са с различна ширина и без тротоари. Главната улица Via Principalis, започваща от Източната порта е широка 16 м. Кварталите – инсули, са правоъгълни, различни по големина и плътно застроени. Най-важните обществени сгради - булевтерионът и мартирионът - се намират в центъра на града около форума (днес под булевард „Цар Освободител”). Част от мартириона през Средните векове се преустройва в ротондата „Св. Георги”. Много са останките от здания, проучени археологически - около Президенството, на мястото на бившия царски дворец се е намирал Акрополът, а под днешната ул. „Московска” се е разполагал гробищния парк. В посока към бул. „Дондуков” и градската Баня се позиционират водохранилищата. Разкритият наскоро амфитеатър на ул. „Будапеща” показва мащабност и съвършенство в строителството. На територията на Сердика съществували храмове, училища и библиотеки.



През V-VІ век по времето на така нареченото велико преселение на народите градът преживява нашествия от хуни, готи и други, тъй наречени варварски племена. От средата наVІ век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила по време на Европейското просвещение литературна известност като Византия (Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия.



През ранновизантийския период градът бил важен център на римската култура, населявали го римски граждани от най-различен произход, търговията и занаятите процъфтявали, С нахлуването на Славянските племена постепенно градът загубва античният си вид и след време е включен в границите на младото Българско царство и получава новото си име Средец.

Литература:

1.  "Архитектурното наследство на България" под общата редакция на арх. Ст. Стамов, София, 19972 г.
2.   http://bg.wikipedia.org
3.  "СЕРДИКА ТОВА Е МОЯТ РИМ" - Даниела Агре
4.   Blog.bg - Автор: mom
5.   Blog.bg - Автор: radulov

www.ydara.com

използвани са фрагменти от текста в страницата на София

http://serdika.code.bg

www.sofia.bg
http://templar.blog.bg
http://margaritta.dir.bg