човеци?

Живеем във време на големи промени и очаквания и много хора навсякъде по света чувстват, че появата на Световния Учител е неизбежна. В Християнската вяра той е наречен Христос, Будистите очакват идването на Майтрейа, а Мюсюлманите се молят за Имам Махди. Зад всички тези външни събития, действайки като предпазен щит, стои група от просветлени хора, наричани от някои духовната Йерархия, Светлите Умове или Учителите на Мъдростта. Тази група от същества, преминали през етапа на човешката еволюция, каквато я познаваме, функционира като източник на светлина и любов, вдъхновяващ и стимулиращ всички усилия, които подпомагат човешкото и планетарното възвисяване.   


1. Кои са просветлените хора? Някои от тях са мъже, а някои – жени. Можете да ги видите в манастир или в крайградска къща, в гората или в малко провинциално градче. Вярно, че не са много, но все пак са повече, отколкото си мислят хората. И това е така, защото просветлението е нещо сложно. Печалната истина е, че повечето хора не искат да се затормозват, за да се измъкнат от блатото на невежеството и страстите.

2. Отначало няма да забележите просветления човек в тълпата, защото той е тих и скромен. Но когато започне ситуацията да се натяга, тогава той се откроява. Когато всички останали изпитват ярост, той ще е пълен с любов. Когато другите са смутени от някаква криза, той ще е все така спокоен, както и преди.

В налудничавата борба, в която всеки иска да получи колкото се може повече, той ще стои сдържан и спокоен в ъгъла. Той върви плавно по ръба на острието, той е устойчив сред паниката. Не иска да подчертава различието си, но той просто е освободен от желания и това го прави напълно самодостатъчен. Неговото спокойно присъствие докосва всеки. Неговите нежни, обосновани думи обединяват враждуващите и сближават тези, които вече са обединени. Скърбящите, изплашените и разтревожените се чувстват много по-добре, след като са поговорили с него. Дивите животни чувстват душевната му доброта и не се страхуват от него. Дори мястото, където живее – село, гора, хълм или долина – сякаш е по-красиво само защото той е там.

3. Той не винаги изказва своето мнение или отстоява гледната си точка, в действителност изглежда така сякаш няма никакво мнение и затова хората често го приемат за глупак. Когато той не се тревожи за това, не отмъщава и не злоупотребява или не се присмива, хората си мислят, че нещо не е наред с него. Но на него му е все едно какво мислят хората за него. Сякаш е ням, защото той просто предпочита да пази мълчание. Действа така, сякаш е сляп, но в действителност вижда всичко, което става около него. Хората си мислят, че е слаб, но в действителност е много силен. Въпреки лъжливия си външен вид той е остър като бръснач.

4. Лицето му винаги сияе и е спокойно, защото никога не се безпокои за това, какво се е случило вчера и какво ще се случи утре. Осанката му и движенията му са изящни и достойни, защото има естествена осъзнатост за всичко, което прави. Приятно е да се слуша гласа му, учтив е, точен и говори по същество. Прекрасен е по начин, който няма нищо общо с външността и красноречието, а с неговата вътрешна благост.

5. Може да има дом, но ако той днес изгори, утре ще отиде на друго място и ще се чувства също толкова удобно. Навсякъде се чувства като у дома си. Тези, които се опитват да намалят броя на собствените си вещи, винаги им се струва, че те са прекалено много. Не е важно колко му се дава на просветления – винаги на него му се струва, че е напълно достатъчно. Разбира се, той също се стреми да удовлетвори жизнените си потребности, но те са много малки. Неговият живот е изчистен и прост, той е удовлетворен от това, което среща по пътя си. Най-добрата храна за него е Радостта, най-доброто питие – Истината, най-добрият дом – Осъзнаването.

6. Обикновените хора са шумни като звън на ручей, а простветлените – тихи, като океански дълбини. Просветленият обича тишината и слави тишината. Но това не означава, че никога не си отваря устата. Той е радостен да говори за Дхарма, ако има някой заинтересован да го слуша, макар че той никога не проповядва и не се намесва в спорове и дискусии. Освен това, доколкото той говори само това, което действително знае, всичко, за което говори е автентично, така че тъй наречените „експерти“ просто не го разбират.

7. Умът на просветленият не е нито хаотичен, нито спящ. Когато има нужда да мисли – мисли, когато няма – си позволява да притихне. За него това са инструменти, а не проблеми. Той и досега има спомени, емоции и идеи, но е равнодушен към тях. За него те са просто магична илюзия. Той ги наблюдава по реда на възникването им – как идват и как си отиват. Неговият ум е като чисто небе – преминават облаци, но то си остава просторно, чисто и неизменно.

8. Макар и да е чист във всяко отношение, просветленият не мисли за себе си дали е по-добър или по-лош от някой друг. Той приема другите такива каквито са, без осъждане или сравнение. Той не е „за“ или „против“ каквото и да било. Не гледа на нещата от гледната точка на добро и зло, чисто и мръсно, успех и неуспех. Той разбира дуалността на света и е излязъл от нейните граници. Той е продължил по-нататък към самсара и нирвана. Излизайки от границите на всичко, той се е освободил от всичко. Няма желания, няма страхове, няма концепции, няма безпокойства.

9. Не много отдавна и просветленият е бил нещастен както всички останали. Как е стигнал до тук? В действителност всичко е много просто. Той престанал да търси причините извън себе си и започнал да търси навътре. Когато погледнал навътре, видял, че това, с което се самоопределя и се вкопчва – тяло, емоции, концепции, проблеми - не е той. И затова просто пуснал всичко да отмине. Без да се лута повече в нереалното, видял реалността, Неродената, Неустановената, Неръкотворната, Необусловената. Сега той пребивава в тази пустота, в тази неограничена свобода и е щастлив през цялото време. Затова е трудно да се определи просветленият човек. Другите се опитват да го класифицират като свят, архат, а понякога и глупак. Но той се смее, когато чува тези етикети и нарича себе си „никой“. Как можете да оцените този, който е излязъл от всякакви граници?

10. Тъй като той е изпълнил своята задача и няма какво да прави повече, голяма част от времето си прекарва седейки спокойно и наблюдавайки собствените си действия. Обикновените хора смятат това за много скучно. „Дайте ми вълнение, разнообразие“ – казват те. Но когато дойде вълнение или разнообразие от това, което не харесват – болест, неуспех, отказ или смърт – тогава изпадат в отчаяние. Ето тогава просветленият излиза тихо напред, за да помага и изцелява. И тъй като той има предостатъчно време, може да се отдаде изцяло на другите хора. Той се докосва до всичко със своята любов.

11. Той е щастлив да чака така до самия край, а когато смъртта най-после дойде, я приема без страх и върви по пътя си без съжаление. Какво става с просветления след смъртта? Учените спорят за това столетия наред. Но вие не можете да видите къде е отишъл просветления както не можете да видите следи след летящите в небето птици. В смъртта, както и в живота, вървящите без пътеки не оставят следи.

http://info-svoboda.ru/kultura-iskusstvo-istoriya/53389-kto-takie-prosvetlennye-lyudi-duhovnoe-razvitie-cheloveka..html

Превод от руски Таня Т.