Днес малко ми е щекотливо... Брех, че неудобно! Да ви кажа, и малко едно такова конфузно... Но ако така продължава една много... вопиюща, важна част от приключенията ми по света ще си остане низвергната... направо незаслужено пренебрегната. А е несправедливо. Някак си жестоко е. Макар и все забутани из най-потайните кьошета на човешките ни обители, нечовешко е да им обърнем гръб (макар че все това става) на тези облекчаващи потайности. Там, където единствено и спокойно получаваме малко усамотение за размисъл, а и за прочит на някое и друго периодично издание. Толкова свидни при нужда и толкова оплювани след нея. И така, отблъснати от световната хроника на пътешествениците, ние пък ще се потопим в приятната облекчителна атмосфера на... Запушете си носовете, вземете си една парфюмеросана кърпичка и смело напред из дебрите на световните тоалети.
Като въведение ще ви кажа едно - туй по света си е тоалет, та дрънка! И не се надявайте на опашки и да си клюкарствате на тях, не видях, не срещнах, не съм била очевидец на опашка пред световна тоалетна. Нямам си понятие защо. Уж ядат повече от нас. Уж едни наедрени, но... Пред германска такава да видиш блъсканица... абсурд! Пустите германци, абсолютно 100% съм убедена, предварително инженерно прецизно са изчислили дневните човекоизлияния около двете нули, но понеже човешката природа си е малко подличка и непредвидима, за останалите нужди са запасили стерилно дезинфекцираните си тоалетни с изобилие от хартия, салфетки, отопляеми кърпички, дезинфекцирани хартии за бидета и т.н. специални ефекти. По времето, когато ги оглеждах, бизнесът с чинийката за стотинки беше силно развит, но някак си не особено настървен като нашия, почти символичен си беше, едва ли не като бакшишоблагодарност за топлото им гостоприемство. Това е германската тоалетна - организирана, семпла, без излишен разкош, рационално разположена и приятно стерилизирана точно като германския манталитет.

Френските... естествено са с  чар (има си хас), с онези ми ти стари гърнета бидета (макар че идеята за тях е на един писател, англичанин - сър Джон Харингтон, през 1596 г.) и забраните за промяна на екстериорния им античен дизайн (в старите къщи), но са толкова тесни и... С една дума, останах с впечатлението, че на префърцунените французи много-много не им се заседява там, да не си развалят парфюма и имиджа. Мнооого французки.
Датските - то там бях така ошашавена от ''за първи път виждането на белия свят'' и магазините най-вече, та не ми беше до тоалетни. Спомням си само, че имаше много шампоан, ама ужасно много, и нашите си го преливаха в шишенца (какво знаете вие, сега шампоани, балсами...). Спомням си ленивото им спокойствие, огромните и малко пусти площи и самотааа. Много скандинавки, нали?
Прескачам останалите световни тоалетни заради испанските. В класацията си за най-най-най- за перлата в короната, заслужаващ десетката, златния медал, шампиона на нужниците, поставям испанския! Ама сериозно, за най-красиви в моята класация коронясвам испанските! И то онези в старата част на испанските градове или построените в духа на мавърско-арабската архитектура новообители, не че и новите не са перфектно организирани и абсолютно с всичко належащо оборудвани (дори и в блоковете с ниска цена). Такива са... но малко модерно скучни са, като всичко модерно.

Испанските... еееех, испанските! То кат седнеш и да не станеш! На един дъх ти вземат дъха (то в тоалетната и без това не ти трябва). В първия миг ще решиш, че си объркал заведението - вместо в нужника си се тръснал в офиса на шефа. Ако успееш да се отърсиш от изненадата и да го ползваш (нужника) по предназначение, за да не скучаеш, докато клечиш, испанските домакини са разнообразили преживяването ти със: картини маслени – оригинал, картини графики – оригинал, джинджифлюшки няколко броя – бутик, парфюмирани листенца, изсушени – магазин „Манго“, шкафчета - ретуш, в старинен арабски стил, изрисувани плочки по стените – ръчно, тоалетен папел (хартия) в изобилие... красота! Едни ми ти весели и закачливи табелчици на вратите за какво са предназначени (и все различни, сякаш се готвят да участват в конкурс за най-оригинална клозетна табела), иначе ще си помислиш, че е нещо като стая за отмора за след преяждане. Там ако не е бидето и задължително, за да си измиеш ръцете след нуждата – мивка, може да решиш, че си посетил хола или дневната. Не че нямат и малко мръснички, имат си... с една дума, както ви казвах едно време, точно в стила на испанския манталитет са - имат си и Дон Кихот – интелектуалеца, и Санчо Панса – веселия, добродушен селянин.

В световните тоалетни, както и в испанските, достъпът, и без да е регламентирано в Хартата за правата на човека, е неприкосновено свещено отворен и йех, безплатен (спомням си какво беше да нямаш стотинки при нужда пред градския нужник), дори и насреща да има обществен тоалет. Но налайнянени тоалетни не съм виждала. Не че със сигурност не ги има. Защото желаещи, след като си свършат нуждата да потопят пръст в помията си и да попишат по стените (анонимно, разбира се), ще срещнеш навсякъде по широкия бял свят.
Точно като при нас. Защото аз из моите странствания по нашите земи на такъв лукс съм се нагледала, ама и на такива нули съм се натъквала... здраве му кажи. Налайнянени и вонящи, няма къде да стъпиш... и не само това, ами и помията им като потекла, та заляла всичко около тях и не стига това, ами гледат колкото си може повече да омърсят, а за архитекта не питай!

Та така, тоалетни всякакви, хора разни. За първобитните се знае - нуждили са навсякъде из природата, но после решили, та се очовечили и тоалет си построили и така от 2500 г. преди новата ера, но като гледам и занапред няма отърване от тях (нуждите ни демек), дружки ще са ни завинаги. Ний и те в тайнствено усамотение, стремейки се да не цапаме много много... Иначе мирише лошо. И, както се пише, третото хилядолетие ще бъде посветено на хигиената (и душевната такава)... по дрехите ще ни посрещат, по тоалетната ще ни изпращат!

Милена Марева

13 януари 2009

за народно дело

Копирането на материали и снимките без съгласието на редактора е забранено.
Позоваването е задължително