почистване, подето за чиста (за свята още не сме готови) България? Цял ден бях настръхнала от възторг и патриотизъм. “Да изчистим България за един ден!” Колко родолюбиво, почти въстанически звучеше само, а? Но хайде да изчакаме и да видим. То че беше хубаво и вдъхновяващо, беше. Че поне боклуците ни обединиха (макар и за един ден), обединиха ни! Да видим обаче колко дни ще изтрае и това почистено чудо. Щото при нас открай време си е така. Започнато и недовършено. По света построихме три Българии, готвим се да затрием последната. Извоювахме Велика България, предадохме се на турците.

Започнахме да строим комунизъм, обърнахме го на капитализъм. Навлязохме в капитализъм, сурнахме се надолу към африкански феодализъм. Изобщо исторически като ни обгърнеш, всичките дела ги начеваме велико и грандиозно, с един ентусиазъм, с едно революционно вълнение, с един родолюбив патос и политически обещания, а накрая на Дунава все ние сме давещите се. Но хайде да не черногледстваме, хубавото с боклуците е, че отскоро започнахме да използваме и кофите за хартия и пластмаси и ако не заради някакво гражданско самосъзнание, то поне едно човешкото съжаление да проявим към клошарите. Не че всички ние не сме за съжаление де.

Като споменахме клошарите, дето по соцвремената ги нямаше, но и никъде в Европата не съм виждала такъв срам. И дето всички се правим, че не забелязваме как са се заровили до кръста в боклучийските кофи. Как ако не заради тяхната безумна участ, то поне заради своята си безопасност никой не сети каква епидемия тлее около тях. Всички те събират от боклуците хартия, желязо, бутилки, за които получават пари от пунктовете за вторични суровини. После отиват и си купуват... вие да сте виждали някъде в някой магазин или бърза закуска да ви подават хляба или да ви приготвят дюнера с ръкавици? Или поне който приготвя сандвичите да няма досег с пари. Макар, че не в ръкавиците е проблемът, а в това, че изобщо има ровещи хора из боклуците.

Та като заговорихме за болести и кофи за боклук, не може да не споменем и бездомните кучета. Нова болест, пишат, се развихрила из четириногите. Те обаче за разлика от бездомниците човеци поне си имат природозакрилници. Това е прекрасно, много хуманно даже, обаче я си спомнете вий имаше ли такива неща из соца? Не че всичко беше идеално, но и да ги черним тотално тези времена не е правдиво. Та я да си спомним... Не само нямаше безработица, ами и беше забранено да си развяваш байряците из кафенетата. Направо си беше задължително да си работен. И в гимназиите един ден в седмицата се ходеше на стаж из заводите. Та веднага се сещам колко бяха сразени на този факт иностранниците като им разказвах за соцжитието си и колко възхитително и невярващо кимаха с глава.

А като заприказвахме за работа и работници, веднага ме сполетява мисълта за привършилото наскоро преброяване. Сега дали сме 7 милиона или както се прокрадват идеи, че  пак ни лъжат и всъщност сме шест, все тая. Факт е, че на всеки час седем нашенци напускат България, защото нямат работа. Казват, до след няколко десетилетки българската нация ще е претопена, т.е. скоро пак ще има Възродителен процес, ама този път ще е смяна на българските имена с... не знам още с какви национални звучения. Желаещи много.

Като стана въпрос пък за Възродителния процес, да ви разкажа една жестоко реална случка от Турция. Няма да споменавам имена, да не взема неволно да навредя на хората, че си имат бизнес и у нас. Ето ни нас в южната ни съседка, на известна с кулинарните си ресторанти истанбулска уличка, в популярен рибен ресторант, на маса затрупана с какво ли не. Четвъртият по богатство в четвъртия по големина турски град бизнесмен, роднина на моя приятелка, черпи по повод подписването на важна сделка. Наоколо танци, дайрета, оркестър на живо (много популярен тамошен навик), смях, разговори... Най-накрая дойде ред и за сметката. Пристига сервитьорът с чинийката, поглежда я бизнесменът и каза: „Няма да платя, сметката е надписана. Извикайте управителя“. Ако не, написа той на гърба адреса си, отидете в полицията.

Две неща ме втрещиха. Първо, кога беше пресметнал този ми ти богаташ колко точно беше сметката на цял един взвод и второ, колко сигурен се чувстваше, че ще получи закрила от полицията за този (според моите по български възпитания) маловажен проблем. Богаташът добави: „Не може един сервитьор да ме лъже, той да се изкарва по-умен от мен.“ След много бързи няколко минутки келнерът се върна с дълбок поклон и нова смалена сметка. Сега се сещам, че имаше и трето - беше много горд богаташът и ни най-малко не се притесняваше или срамуваше. Каза: „Аз за тези пари съм работил.“ Спирам да коментирам, че пак ще ми се карат, че са ми много знаците. Изводът може сами да си направите.

Обаче, понеже и защото засегнахме и закрилата на народа от полицията и в Испания, имах подобен случай - сервитьорката ми извика полиция да се оплаква, че не й плащам заплатата (сещате се, че съм ви разказвала за това). Аз я бях уволнила вече и заплатата й щях да й изплатя само след нейния подпис, пък тя не искаше да се подписва. В случая по-важното беше, че полицията,моля ви се,  пристигна. И то почти веднага. Най-шокиращото (за мен и предполагам за всеки българин) обаче не беше, че пристигна, беше това, че полисмените бяха адски заинтересувани и на всичкото отгоре адски вежливи. И се виждаше, че са и адски възпитани и готови да решат проблема. Решиха го точно за още десетина минутки. Тя се подписа, аз платих и толкоз!

Ето, споменахме плащания и веднага ме хваща яд на българските банкови такси. Какви 20 ли, 30 ли стотинки за теглене на пари от банкомат, и то от банката, в която имаш сметка. Няма такова нещо, поне в страните, които съм обиколила из нашия континент. Има, но само ако теглиш от друга банка. Няма и за преводи в различните клонове на една и съща банка, няма и за плащане на такси вода, ток, газ, телефон, мобилен, ако съответно плащаш в банката, в която те си имат сметка. Обаче и за друго нещо се сещам - ако всички търговци (и чейндж бюрата) са длъжни да сложат на видно място етикет с цената, не е ли това задължително и за банките - табели за лихвените си проценти, такси и т.н.

А като заговорихме за етикети на стоки, абе защо само в България няма етикетчета за цената на стоката? Има някакви отгоре ли, отдолу ли на щандовете, но на самата стока не. Затова в известен супермаркет така и не успяха да се изяснят колко аджеба е цената на лопатката за боклук.

Айдеее, пак за боклука заговорихме. От там тръгнахме и пак натам отиваме. Пфу да му се не види. А навън дръвчетата разцъфнали! Природата в своя кръговрат се възражда отново. И Ванга каза така. България ще се възроди, защото има не звезда, а цяло съзвездие!

А като споменахме звезди... а, не... довиждане и до следващия път!

 Милена Марева
за вестник “Народно дело“
16/17 март 2011г.