... Придвижвали са се по островите и покрай нарязаното крайбрежие на Средиземно и Бяло море, създавайки множество малки колонии отначало като временни бази за търговия и грабеж. Както са писали за тях римляните, били са мореплаватели от кръчма до кръчма. При контактите си с цивилизацията на далеч изпреварилите ги траки са усвоили множество елементи от техния бит и култура.

Постепенно са се възползвали от редица крайно неблагоприятни за древните ни предци исторически обстоятелства и тяхното огромно древно културно-историческо наследство след Ренесанса се представя за елинско.

Днес истината малко по малко излиза наяве и за днешните българи става ясно защо гърците толкова векове са ни правили само лошо.

Гърците през хилядолетията многократно са присвоявали чужда история и ценности. През средните векове успяват максимално да се възползват от потъването на България под мрачно османско владичество и да си присвоят голяма част от историята на Византия.

Понякога до степен да идентифицират многоетническото население на Източната Римска империя с гръцко. Главната им придобивка е присвояването на контрола над Вселенската патриаршия в Константинопол (Цариград). Не е пресилено да се каже, че през дълги периоди тя е имала статута на държава в държавата.


Запазвайки възможността чрез нея да имат светски и църковни училища, гърците поддържат както съзнанието на населението за национална идентичност, така и активно присъствие сред администрацията на империята с всички произтичащи от това облаги. През всичкото време на османското господство православната институция е била за тях източник на разностранни привилегии.

Същевременно Цариградската патриаршия е била много мощно средство за изграждане и поддържане на великогръцки национализъм и православен глобализъм.


Била е и изключително вреден за нацията ни инструмент за оказване на ефективен и разнообразен по характер и посоки политически натиск. Постоянно чрез доноси и инсинуации пред османската власт са стоварвали гнева й върху българите. Полагали са нееднократни опити за денационализация на българското население в обширни региони от българските земи.

В земите на юг от Балкана и особено в Прибеломорието верският и административен натиск е бил изключително угнетяващ. Много примерите за антибългарски гнет, който е бил по-силен и с по-тежки последствия от османския. Днешните българи трябва да знаят и помнят, че гърците през османско време са били втория ни поробител.


Другото направление на гръцките злодеяния срещу българите са в посока Русия. И днешният главен геополитически вектор на Балканите на северната империя е Москва-Атина, а не в посока София. Малцина знаят, че по съветско време, когато бяхме московски сателит, хегемонът неведнъж е принуждавал комунистическата власт у нас да прави важни политически отстъпки на натовска Гърция.

И досега в Русия упорито се налага лъжата, че християнството и кирилицата Киевска Русия е приела от гърците. Истината, доказана убедително с исторически документи, според която в края на ІХ век получават от нас не само вярата и писмеността, но и езика и културата, не може да пробие в руските учебници и научна литература.


През 1964 г. под силен съветски натиск българското правителство подписва с Гърция спогодба, в чиято точка 1 декларира, че се отказва за вечни времена от претенции за Западна Тракия. Актът е предателство спрямо националните интереси на България, макар и отстъпка под имперския диктат на Москва.


В резултат на външен натиск и вътрешни национални предателства България е загубила от Гърция близо 30 хиляди кв. км своя земя и над 1 милион и 200 хиляди българско население.


В началото на ХІХ век под влиянието на Френската буржоазна революция в населените с гърци земи на Османската империя се заражда политическо движение за освобождение. Най-видната негова фигура е Адамантиос Кораис, съчинител на революционни стихове и възвания.


Друг особено значим за тяхното освобождение поборник е Ригас Велестинлис, според някои източници етнически българин с произход от гръцка Македония. Той е автор на Декларация за правата на човека. С нея се поставят крайъгълните камъни на гръцкия национализъм в неговата шовинистическа форма.

Главният неин постулат е, че всички, които живеят в Гърция, трябва да говорят гръцки без значение каква религия изповядват и какъв е майчиният им език. В голяма степен тази идеология преобладава в народопсихологията на днешните гърци. Велестинлис е начертал и "границите на гръцката територия" от Южните Карпати до Либийско море и от река Сава в хърватската й част до Анадола (Анатолия).

Гръцката национална доктрина е заложена върху тези негови разбирания. С горчивина трябва да отбележим, че не е единственият наш съплеменник, който е работил вдъхновено за гръцките интереси и във вреда на България.


През 1821 г. е организирано поредното въстание в Пелопонес. Същественото за него е, че в него участват много българи. Свикано е първото гръцко Народно събрание, изработена е конституция. В нея е записано: „Всички, които изповядват християнска религия, са гърци".


През 1827 г. по тайни договорки с Париж и Петербург в гръцките земи избухва поредното въстание, този път е подкрепено открито от Русия и през следващата година започва поредната руско-турска война. Генерал Дибич Задбалкански минава с армия през българските земи, посрещнат с хляб, сол и огромни надежди за освобождение.

След подписването през 1829 г. на Одринския договор, Високата порта признава независимостта на гръцката държава. Дибич се прибира обратно в Русия и оставя българското население под ятагана на озверелите за отмъщение османлии.
„ Мегали идеята" - това е гръцката национална доктрина


Тя претърпява три редакции съответно през 1923-а, 1952-а и 1997 г., но основата й е все същата и цялостната гръцка политика до сега се изгражда върху нея. Рождената й дата е 14 януари 1844 г., когато депутатът Колетис прокламира в своя реч принципа:

„Всички, населяващи тази държава, са гърци, без разлика на вяра и език - гърци, албанци, власи, арменци, турци и всякакви други". Главното в доктрината е в необходимостта от обединението на всички гърци от една обща, геостратегическа по същество идея: създаване на национална държава от новосъздадена Гърция. Това е великото (мегали = голямо, велико), което е имал предвид тогава гръцкият политически елит.


Сочи се стратегическата цел на гърците: да положат усилия за възкръсване на „Византийската империя в рамките на нейното териториално величие, военна сила и културно великолепие". Ни повече, ни по-малко! Трябва да припомним, че чак през 1921 г. Бенито Мусолини формулира фашистката стратегия на Италия: да възроди Римската империя в Средиземноморския регион. Гърците са го изпреварили с фашизма.

Ключови моменти в Мегали идеята са:


Гърция е центърът на Европа, чиято мисия е да просветли Запада и Изтока;
Няма гърци и гърци, всички са християни. Гърци са онези, на които майчиният и бащиният език е гръцки и които вярват в Исус Христос;
Обединяване на всички области, считани за гръцки, в рамките на Гърция;
Разпространение на гръцкото влияние върху земите на бившата Османска империя;
Асимилация на негръцките народи;
Засилване на гръцката армия.
Вижда се невъоръжено око, че тази доктрина и екстремистка и месиянска. В нея е заложен голям хегемонистически заряд, заплашващ всички нации на Балканите. Българската - най-много.


През 1948 г. Клеоменис Икономос заявява: Стратегията, заложена в Мегали идеята, предвижда земите, които трябва да принедлежат на Гръцката държава, са: цялото Средиземноморие, Мала Азия, Тесалия, Епир, Македония, Йонийските острови, Сърбия, Тракия, България, Дакия, Сирия. „Всички тези велики гръцки народи трябва да се обединят със свободна Гърция".


Гръцката национална доктрина е напълно работещ документ, а не библиографска ценност. Поведението на гръцкия национален елит, политическите о обществените формации се ръководят от нея независимо от други техни формални и съдържателни отлики.

http://bolgari.net/gryckata__megali_ideia_-gl-154.html