даоистко знание, което е в основата на акупунктурата и китайската медицина. Основава се на идеята за циклите в живота и движението на енергията, въплътена в знанието за петте елемента: вода, дърво, огън, земя и метал. Всеки елемент носи своя енергия и обикновено човек съчетава в себе си характеристиките на няколко елемента.

Лицето на човека разкрива не само неговата природа, но и дава информация за физическото му състояние. Знанието на принципите на физиогномиката може да ни помогне да разберем какви са силните и слабите ни страни, за да правим по-мъдри избори в живота си. То също може да ни помогне да подобрим общуването си, като по-добре преценяваме хората около нас. Така няма да имаме нереалистични очаквания и ще си спестим много горчиви разочарования.


Интересно е, че не само при древните китайци, но и при всички древни народи има ясно съзнание, че човечеството се дели на определени основни типове. В свещените им книги има много такива указания....



Още от най-древни времена хората са се стремели по външни признаци да съдят за вътрешното състояние на човека. Всеки уважаващ себе си жрец, шаман или лекар владеел до съвършенство науката за «четене» по лицето, като определял по него не само болестите, но и характера и бъдещето на човека...

Физиогномиката, като наука за строежа на лицето, попила в себе си мъдростта на древните цивилизации, посрещна ХХI век в неопределено двойствено състояние. Нашият век на точните технологии, от една страна се опира на този безценен опит като на фундамент, но от друга като че ли не признава на физиогномиката правото да бъде наречена наука.

До известна степен за това спомага огромният брой «популярна» литература: като че ли стига само да погледнеш лицето на човек и веднага всичко ти става ясно – определената форма на очите ще те накара да се замислиш, конфигурацията на носа направо поставя диагноза, а за брадичката направо да не говорим – тя издава най-дребните подробности за притежателя й!

Това не ви ли напомня астрологичните прогнози, които отпечатват ежедневниците на последните си страници? Ама моля ви, няколко милиона Деви по цялото земно кълбо точно тази седмица ще загубят пари, а всички Раци трябва да избягват морски пътешествия. Неволно у всеки здравомислещ човек възникват напълно оправдани съмнения в достоверността на такива «прогнози». Между другото, всички ние знаем, че науката астрология е едва ли не най-древната на Земята и в своите истинни, неизопачени основи, се отличава с точни до минутата и строго индивидуални разчети.

Но да се върнем на физиогномиката. Напълно е възможно някои от нейните изчисления да ни се сторт наивни и, меко казано, съмнителни, но ако ги изчистим от набезите на популяризацията и се опитаме да разберем какво са имали предвид древните учени, то е възможно да променим мнението си анауката за «четене по лицето».


История на лицето




Още от най-древни времена хората са се стремели по външни признаци да съдят за вътрешното състояние на човека. Всеки уважаващ себе си жрец, шаман или лекар владеел до съвършенство науката за «четене» по лицето, като определял по него не само болестите, но и характера и бъдещето на човека. Преди 5000 лет гръцкият мислител Хермес Трисмегист изказал гениална мисъл: «Каквото отвътре, това и отвън». Нашите велики предци били уверени, че тялото не лъже и то като огледало отразява фактическото положение на нещата.


Съвременните учени са съгласни със своите предшественици за това, че външните белези на човека представляват гигантска сигнална система, която се състои от множество информационни знаци, които дори и да не позволяват да се съди за характера на човека като цяло, то доста точно ппределят нналичието на едно или друго заболяване.

И така, физиогномиката – това е учение за външните прояви и признаци на явленията в организма на човека, в неговоя физически облик. Традиционно се смята, че основател на тази наука е известният учен и философ Аристотел. Той предполагал, че по общото изражение, както и по някои черти на лицето, може да се разпознае същността на индивида, да се оцени нивото на неговия интелект и надареност. Само че, по данни на някои историци, дълго преди Аристотел с физиогномика се е занимавал Питагор и именно той е основоположник на тази наука.


През Средновековието отделните възгледи на физиогномистите споделяли и в една или друга степен усъвършенствали Ибн Сина (980-1037) и ред водещи алхимици, през епохата на Възраждането – И. Скот и Леонардо да Винчи, през XVI-XVIII век – английският философ Ф. Бекон и швейцарският свещеник, поет и художник Йохан Гаспар Лафатер, който със своята популярност на ненадминат физиогномист засенчил даже императорите и кралете. На неговите демонстрации и физиогномически сеанси се събирали поклонници от Европа и други страни. Лафатер публикувал четиритомен труд «Физиогномически фрагменти» (1775-1778), който станал нов подход към физиогномиката. Лафатер пишел, че «лицата са толкова достъпни за четене, колкото това е присъщо и на книгите, разликата е в това, че се четат за по-кратко време и по-малко ни лъжат».


В средата на XIX век щафетата от Лафатера приел известният психиатър и криминалист професорът наТуринския университет Чезаре Ломброзо, чиито трудове по физиогномика се превеждат и издават и в наши дни. Въз основа на изследвания на 4000 преступника Ломброзо извел теория, согласно кочто има цял ред черти на лицето, които указват на предразположеността на човека към ивършване на престъпления.




Лъв в очите на бедуините
По собствени доста интересен път се е развивала и физиогномиката в страните на Древния Изток. Тук с голяма популярност се ползвала кийяфа – изкуство на бедуините, способни да четат по човешкото лице като в отворена книга. Това умение внимателно се предавало от поколение на поколение по мъжка линия. Така, човекът, който външно приличал на лъв, бил обявяван за смел, милосърден, горд и търпелив; приличащият на леопард – обича да се хвали, злопаметен и вероломен; високото чело свидетелствало за глупост; тънкото чело – за ловкост, а плешивините – за подлост. Средноголемите очи говорели за ум и добър характер, неподвижният поглед – за скудоумие. Бедуините отдавали голямо значение и на бенките.


През Средновековието, когато избирали роби, богатите араби изцяло разчитали на белезите на лицето.


Ами толкова популярната в наши дни наука от Древния Изток, основана на акупунктурата? Това е пряк наследник на разработките на източните учени – физиогномисти, които считали, че всички вътрешни органи на човека имат свой
изход, отражение върху външните белези.



Особено голямо развитие изкуството за четене на лицето получило в Япония, където и сега, за разлика от прагматична Европа, е доста търсено.
Например, за удобство на четенето, японците делят условно лицето на три зони: горна, средна и долна.



  Лице на материалността:

човек, излизащ от животинското царство
остър ъгъл на очите
уши без меки части
активен-материален-чувствен

  Лице на духовността

човек в края на прераждане
очи на 180*
уши с дълги меки части
интровертен-откъснат-абстрактен

  Разчитане на броя на преражданията(твърде относително според мен!)

изгряващо слънце(ирисът е отдолу)- по-малко от 1000 години
обедно слънце(ирисът е по средата на окото)- приблизително 2500 години
залязващо слънце- повече от 5000 години



Горна зона – това е челото, отразява целия жизнен път на човека. От тази зона физиогномистите получават информация за периода от живота от 15 до 30 години, а също и в дълбока старост. Правилната форма и прекрасния цвят на кожата на челото сидетелстват за превъзходно състояние на духа и тялото.


Средна зона – от веждите до края на носа – представлява жизненият път от 35 до 50 години. Хармоничността на дадената област свидетелства за уравновесена психика.


Долна (ниска) зона – от края на носа до брадичката – дава информация за периода на живота от 50 до 77 години. Правилните форми на този участък говорят за спокоен характер.


Историческата екскурзия на Изток би била непълна без да разгледаме и метода за ирисодиагностика, който е своего рода кулминация в физиогномиката. Като говорим за този, относително нов, но доста популярен метод, трябва да помним, че той е възникнал преди повече от три хиляди години и неговите начала крият корените си в миналото на древните култури на Китай, Япония, Индия,. Съхранило се в продължение на векове, гледането на очи в наши дни се е превърнало в напълно научен метод за очна диагностика.





Форма
Мненията и на западните и на източните физиогномисти съвпадали в едно: по отпечатъците върху тялото на човека може да се определи неговата съдба, възможности и защитни сили. Това учение условно се разделяло на 4 части: изследване на отпечатъците на лицето (черти) – физиогномика, знаците на ръката – хирология, изпъкналостта на черепа – френология и бенките на тялото – морфоскопия. Зад всяко от тези направления се крият стотици години практически изследвания. Главното и най-информативно направление е физиогномиката.

Знания за човека дават не само чертите на лицето, но и неговата форма. Например, продълговатото лице, така наеченото «аристократично», свидетелства за интелект, чувствителност, уравновесеност, но и за разсъдителност и пресметливост. Кръглата форма на лицето се асоциира, в частност в Япония, с добродушие, мекота, миролюбием, гурманство, любов към комфорта и липса на честолюбие. Собственикът на триъгълно лице притежава определена надареност, но се отличава и с хитрост, саможивост и вятърничавост.

И все пак, за болшинството физиогномиката – това е преди всичко четене на характера по чертите на лицето. Няма да се спираме на конкретни «белези» защото тези познания са доста изкривени от любителите на «психологически рецепти за всички случаи в живота». За да може читателят да възникне, ако не интерес, то поне уважение към най-древната наука, е достатъчно да се разберат основите, на които се опират древните диагностици.

Строежът на очите, по тяхно мнение, указва на възприемането и отдаването на енергия от човека, а също и на връзката му с другите хора, тяхното биополе. Очите отразяват всички творчески стремления на личността, по тях се определя духовното начало– това, което човекът носи на хората и света като цяло. Челото разкрива неговата връзка с религията, философията, нравствеността и морала. Много е важна и линията на косата над челото. Брадичката показва упоритост, въздържане и концентрация, носът – воля и активност, устата - чувственост, мекота, любов, емоционалната сфера на човека.

Самото изкуство «четене на лицето» е индивидуален процес, който много зависи от интелекта, интуицията и натрупаният опит на конкретния изследовател.



Бенки на Слънцето
Ако за «информационните знаци на лицето» ние малко-много, но все пак нещо знаем, то за морфоскопията, изкуството за «четене» по бенките и пигментните петна на лицето и тялото, навярно, даже и не сме чували. Между другото тазаи наука се е развивала в древността също толкова активно, колкото и физиогномиката, и е съставяла единното цяло в умението да се чете човекът като книга. Според учението на древните, във вертикална линия тялото се дели на две части: на дясна и лява. Условно казано, те са симетрични, макар и всъщност това да не е дотам вярно.

Животът на човека преминава в обкръжението на други хора. Още от детството преуспява онзи, който най-добре се разбира с хората. За да можете по-лесно да се влезете в контакт със събеседника, възползвайте се от древните знания, които позволяват моментално да «разкрием» даже и непознат човек. Ако сте наблюдателни, то като се възползвате от правилата, можете да четете лицето на човека като книга, можете да погледнете в миналото му или да разберете какъв е характерът му.




Асиметрията на страните е най-важният показател за анализа. Дясната половина се съотнася към Слънцето – планетата, която управлява мъжкото начало и е положително заредената страна. Лявата половина на тялото се съотнася с Луната - светилото, което управлява женското начало. Затова прои жените именно лявата половина е «добрата», положително заредената.



Според древноиндийското учение отпечатъците върху кожата носят определена информация за вида на събитията, които могат да очакват човека. Различават се цял ред знаци: неизмени – бенки и пигментни петна, преходни – брадавици, белези, драскотини по кожата. Всики те, по мнението на морфоскопистите, сочат за вероятността за някакви събития. Откриването на какъвто и да било отпечатък върху благоприятната половина на тялото (дясна за мъжете и лява за жените) е хубав прогностичен признак, на неблагоприятната ( лява за мъжете и дясна за жените)– свидетелства за лоша прогноза за съдбата и здравето.



За наработките на нашите мъдри предци в областта на диагностиката по външния вид на човека би могло да се говори доста много. И навярно, нашият приучен към практически съвети читател ще бъде разочарован когато не ги намери в тази статия. Само че нашата цел тук е малко по-различна – дори и само да се опитаме да върнем незаслужено изгубеното уважение към една от най-древните науки.



Макар и до този момент няма единно мнение за това какво е физиогномиката: наука, изкуство или учение? Но каквото и да е тя, знанията за строежа на лицето и тялото са кладенец за ценна информация за нравствените, емоционалните и интелектуалните особености на личността. Да притежава подобни знания би било желателно за всеки читател, независимо от пола и професията. И в няколко следващи публикации екипът на chudesa.net ще ви предостави повече и конкретни и подробни практически съвети за «четенето» по лицето.





И накрая информация за тези, които никога не са се сблъсквали с популярните брошури по физиогномика.



ПРОДЪЛГОВАТО ЛИЦЕ


Ширината на челото е примерно толкова, колкото и ширината на брадичката. Това е аристократичният тип. Признак е на интелект, чувствителност, уравновесеност.

Човек с такава форма на лицето е пресметлив и разсъдлив. Понякога такива хора имат организаторски талант и те имат ярко изразена целеустременост.
Триъгълно лице


Високо и широко чело, изпъкнали скули, малък, но кокалест нос, вдлъбнати очи, малка и леко вирната напред брадичка. Човек с такава форма на лицето не е особено чувствителен, ако това може да се смята за дарба. В характера на такъв човек могат да се забележат хитрост и саможивост. Понякога такива хора са склонни към предателство. Казват, че повечето шпиони и изменници са с триъгълна форма на лицето. Чувството за привързаност и преданост у такива хора напълно отсъства.

Удълженото лице с «правоъгълни» очертания (например, ширината на челото е същата като ширината на челюстта) наричат «породисто» аристократично. Човек с такава форма на лицето, като правило, е добър организатор, способен е да управлява хората.



Триъгълно лице (с широко чело, което се стеснява към брадичката) — свидетелства за наличие на висок интелект. Хората с такъв тип лице са много много чувствителни. Само че на някои от тях не е чужда хитростта и похотливостта.





Трапецовидно лице


Има много общо с триъгълното. За такива лица е характерно широко чело и леко стеснена (но не и остра) брадичка. Човекът с такава форма на лицето е интелигентен, чувствителен, артистичен, макар и да не му е свойствен борческият дух. Жените са оптимистки. Те живеят щастливо и създават приятна атмосфера за околните.





Кръгло лице


Асоциира се с добродушие, мекота, миролюбие. Нерядко такива хора са гурмани. Те обичат комфорта, добрата компания и не се стремят към слава. Но на такива хора не им е чуждо и честолюбието, а ако човекът с кръгла форма на лицето има висока горна костна част на носа, изпъкнали скули и горящи очи – той е целеустремен. От такива хора могат да излязат завидни лидери и военначалници.

Кръглото лице свидетелства за доброжелателност, приветливост, възможна отстъпчивост. Кръглоликите обиковено са жизнерадостни, обичат комфорта, не са прекалено честолюбиви, защото основно разчитат на партньора.




КВАДРАТНО ЛИЦЕ


Обикновено е характерно за мъжествения, понякога дори жесток и безсърдечен човек. Такива хора са несговорчиви, груби и настойчиви. В общуването са праволинейни и откровенни. Най-отличителната им черта е решителността. Тези хора имат неутолима жажда за успех. Те са добри изпълнители, макар и да се стремят към лидерска позиция. Жените с такава форма на лицето се отличават със стремеж към доминиране.

Хората с «квадратно» лице умеят бързо да вземат решения, проявяват упорство и настойчивост при реализацията на своите планове. Обикновено това са последователни, целеустремлени, упорити и леко студени хора. Те нерядко правят впечатление на груби, даже и на сурови хора.






ЧЕРТИ НА ЛИЦЕТО



Вежди


За идеални се смятат широките, дълги вежди. Пропорционално развитите вежди (форма, цвят, гъстота) сочат за балансираност между емоциите, ума и характера.
Твърдите и рошави вежди свидетелстват за противоположното. Веждите отразяват взаимоотношенията с околните.

Приятната форма на веждите подсказва, че собственикът им се разбира с околните.
Когато гъстите вежди са повдигнати в края си нагоре, това е признак за щедрост на душата и мъжество. Такъв човек е смятан за роден за успех.

Отпуснатите външни краища говорят за свитост и плахост.

Когато по структура и цвят веждите изглеждат някак си безжизнени, това говори за изтощена вътрешна енергия.

Ако мъжът има равни и дълги вежди на фона на приятна кожа – тогава той минава за интелектуалец. Жена с такива вежди се смята за кокетка: от нея може да се очаква всичко.

Късите вежди сочат точно за противоположното.

Ако веждите са гъсти и рошави, то собственикът им е човек с «дяволска» натура.
Рошавите вежди, по принцип, са признак на непокорство, упоритост, безкомпромисност

Гъстите, тежки, съединяващи се вежди означават непреодолим стремеж за доминиране. Жената с такива вежди има силен характер и не й подхожда ролята на домакиня.

Високо разположените вежди говорят за целеустременост. Прекалено ниските вежди – за обратното.

Ако жената има вежди, които оформят «ъгълче» по средата – това е признак за загадъчност и независимост.






Бръчки


Добре изразените хоризонтални бръчки на челото (обикновено от една до четири) се считат за добър признак — обикновено такъв човек може да постигне значителен успех и познание.

Две неголеми вертикални линии на горната костна част на носа свидетелстват за склонност към организаторска дейност и способност да се ръководи. Ако обаче вертикалните линии са неравни и изкривени, това е предупредителен признак, който сочи за потенциална агресивност или даже някаква патология.

Разпръснатите тънки, неправилни бръчки издават тежък характер, възможно и злоба.




Брадичка


Широка — признак на волева натура, а понякога и склонност да се решават много проблеми с помощта на силата, да се подчини опонента. Притежателят на широка брадичка може да бъде рязък и груб.

Хората с «квадратна» брадичка са доста меркантилни и често направо са зациклили на материалните проблеми. Изпъкнали скули, съчетани с квадратна брадичка свидетелстват за бунтарски характер, решителност и мъжественост.

Закръглената брадичка обикновено имат разумните и чувствителни хора.

Остра брадичка — признак на хитрост и способност за предприемачество.

Човек с издадена брадичка може да бъде охарактеризиран като волева и самоуверена натура.

Скосената брадичка издава слаба воля, понякога труден и неуправляем характер. Раздвоената брадичка при мъжете е индикатор на страстна натура, неслучайно такива мъже имат успех сред жените.


Устни



При жените за красива уста се смята малката.

Тънка линия на затворените устни говори за чувствителен характер. Човек с голяма уста със смъкнати краища има силна воля, но доста трудно му се влияе.

Постоянно кривяща се уста (уста на кон) е признак за недоверчивост.

Малка по размер уста с форма на дъга (ъгълчетата на устните непрекъснато се смъкват надолу) принадлежат на чувствителна натура.

Изпъкналите устни са свидетелство за успех.

Симетричен без изкривяване отвор на устата говори за балансирани емоции.

Ако от двете страни на устата от очите се спускат дълбоки лицеви бръчки, това е признак на нелек живот. Ако бръчките се спускат от крилцата на носа към ъгълчетата на устата, това е признак на коварство.

Връхната устна е издадена над долната, това е признак на нерешителност.

Човек, на който едната страна на устните се отпуска надолу, е инат.

Бръчките над устните са признак на старост. Голямата вдлъбнатинка над горната устна е признак на неизживяно детство.

Бръчките, дълбоко врязани в устните са признак на разцвет в младостта и лишения в зряла възраст.

Развалените зъби и език са показатели за лошо здраве.

«Всичко, което можем да получим от този свят, ни дават хората» - казваше световноизвестният Дейл Карнеги. Трудно е да не се съгласим с тези думи: та нали животът на всеки човек преминава в обкръжението на много хора. В детството ние всички се учим на отношения с околните като най-много успява този, който най-добре се разбира с тях. За да можете по-лесно да се влезете в контакт със събеседника, възползвайте се от древните знания, които позволяват моментално да «разкрием» даже и непознат човек. Ако сте наблюдателни, то като се възползвате от правилата, можете да четете лицето на човека като книга, можете да погледнете в миналото му или да разберете какъв е характерът му.




Тънки — признак на хладна емоционалност, пресметливост.

Хората с пълни устни обикновено са чувствителни, обичат хубаво да си похапват и са склонни да се радват на живота.

Линията на устните позволява да се съди за пресметливостта на характера — колкото е по-права, толкова по-пресметлив е човекът, а ако устните образуват почти права линия, то от техния собственик следва да се очакват енергични и решителни действия.

Ако горната устна е тънка, а долната – леко изпъкнала — това е признак за самомнение и тщеславие.

А ако горната устна е леко изпъкнала и даже леко подпухнала, това свидетелства за добър характер и готовност на компромиси.








Уши



Добре оформеното ухо говори за щастливо детство. Бесформените и бледи уши сочат точно обратното.

Прекалено големите уши сочат за дефекти в личността, а прекалено малките са признак за неблагополучие.

Ако положението на ухото на главата е над нивото на веждите – висок интелект.

Ухо, което няма добре оформени «обички» - небалансирана личност.

Дълга «обичка» - безразличие, равнодушие. Леко изразена «обичка» — дребнавост.
Хората с големи «обички» са мъдреци. Ако меката част на ухото е леко извърната напред, това показва голяма душевност.

Розов цвят на ухото — здраве. Бенките във вътрешността на ухото — неблагополучие.


Красивата форма на учите се счита за белег за изключителни душевни качества.

Същото се отнася и за хора, при които дължината на ухото е равна на дължината на веждите или носа. Големите и твърди уши свидетелстват за крепко здраве и обещават дълъг живот.

Ако връхната част на ухото е силно развита — това свидетелства за изключителен ум; развитата средна част е характерна за хора с големи возможноси и запас от енергия, а голямата «обичка» служи за индикатор на здраве и сексуална потентност.

Притежателят на застрени уши, като правило, е човек хитър и прикрит.

Ухо, разположено под нивото на очите, се счита за признак на посредственост.

Ако ухото е разположено над нивото на очите — това означава, че вовекът е умен и способен да постигне успехи.


Нос


Дълъг нос — признак на изразена индивидуалност.
Късият нос издава склонност към оптимизъм и дружелюбие. Човек с такъв нос (особено когато връхчето му е леко вирнато) е разкрепостен и сексуален.
Тънкият «костелив» нос с гърбица издава гордост и упорство.

Крайче на носа, което напомня клюн на орел, сочи за отмъстителен характер.

Идеалният нос има закръглено врухче и оформени «крила».

Прекалено големите ноздри са признак на личностни дефекти. Човекът с идеален нос става силна личност.

Дългият нос е признак на ярко изразена индивидуалност.

Дългият нос, който е добре балансиран с големи очи, уста и брадичка, свидетелства за много силен характер.

За идеална се смята висока и равна горна костна част на носа. Такава костна част е характерна за здравите хора.

Човек, който има крайче на носа подобно на увиснала капка, обикновено е доста жизнерадостен.

Пълният, голям, луковицоподобен край на носа е признак на сърдечност и топлота.

Вирнатият нос с изпъкнали ноздри показва своеволие, несдържаност, разпуснатост.

Раздвоеният край на носа свидетелства за плахост, а понякога и страхливост.

Прекалено малки ноздри – отстъпчивост.

Тъмни петна на носа – признак за физическо неблагополучие.

Явно изразен нос на лицето на жената – неблагополучен живот в младостта.

Малка гърбица на прав нос с тесни ноздри – хищност.

Нос с широки ноздри — неумение да се владееш.






Очи


  Хората,които имат очи изтеглени към слепоочията са сетивни, прелъстителни.Активни са дори до прекомерност. Повечето хора, упражняващи твърде физически професии- войници, полицаи или елитни спортисти, се подчиняват на тези външни характеристики.
  Тези, които имат хоризонтални очи, са умерени, вглъбени хора, почти измъчвани от живота,не обичащи грубото действие. Колкото повече окото се слива с хоризонталната линия, толкова повече нараства вглъбеността, размишлението.
  Стигнах до заключението, че в еволюцията ние постепенно излизаме от животинския си стадий, за да се присъединим към човечеството, но че запазваме някои черти от предишните си ЖИВОТИ(предходното си състояние). При раждането в първия живот имаме очите на животно и постепенно в хода на преражданията достигаме до хоризонталното око, което аз наричам Христово око.
  На тези, чиито ирис е нисък, покрит отчасти все още от долния клепач, са с най-малък брой животи. Ирисът е като слънце, показващо възрастта на душата ни. Когато е точно в средата, личността е доста напреднала и й остават още само няколко прераждания. Когато горният клепач покрива върха на ириса, достигаме до залязващото слънце, тоест последното прераждане на Земята.



Човек с красиви очи винаги привлича към себе си, неговото лице се отличава с изразителност. Блясъкът на очите свидетелства за енергетика, вътрешен потенциал, висока работоспособност.

Големите «сияйни» очи са свидетелство за креативност и способност за творчество, понякога — философски наклонности. Счита се, че колкото са по-големи очите, толкова е по-голяма емоционалната възприемчивост.



Човекът с красиви и притегателни очи е надарен със здраве, воля, ум и горещ темперамент. Такива очи излъчват светлина и топлина, добре са защитени с клепачи и имат изразителни ириси.

Големите очи говорят за чувствителност на душата, мъжество, а понякога и за стремеж към лидерство.

Малките очи принадлежат на навъсени, затворени и несговорчиви хора. Нерядко такива хора се отличават с удивително постоянство.

Големите ириси са признак за мекота и спокойствие.

Цветът на ириса: черен, кафяв, зелен— енергичност.

Ако и двете очи са разположени на една хоризонтална линия – това е благоприятен признак. Ако са скосени надолу: при мъжете – решителност, при жените — неблагоразумие. Ако горният клепач е леко отпуснат — това е признак на зрелост.